Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
~:~ Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Школа Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Школа за изследване на българската родова памет МЕРИН. ~:~
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 541801 Постинги: 211 Коментари: 52
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 image

Кой не се е удивявал от историите за келтите и техните мистични жреци – друидите? Разказите за тях са свързани с магически ритуали и няма как да не се запитаме истина ли са били. Но поговорката казва: „Където има дим, има и огън“, така че едва ли е без причина описването на друидите като жреци, знаещи чудни заклинания.

Кои обаче са били келтите и каква е връзката им с траките? Според учените, между келти и траки няма нищо общо. Но дали това отговаря на истината? Името „келти“ им е дадено по-късно от елини, етруси и перси, а доста по-късно на това име започват да са приписват характеристики на народ, различен от тракийските племена.

Интересно е в такъв случай да се запитаме като какви са се определяли келтите? Най-добрият начин да разберем това е като проследим начина им на живот и техните схващания за подредбата на света, защото човекът е това, което вярва, мисли, говори и живее.

За щастие, по тези теми има достатъчно материали. Истинската наука е светлина, когато не изхожда от разбиранията и вярванията на отделни човеци, според политическа конюнктура или идеологии. Има достатъчно исторически, археологически и фолклорни извори, които разкриват недвусмислено истината за келтите.

Учените приемат историческото съществуване на друидите – жреците на келтите – от ирландските епоси. Интерес буди фактът, че според библейските разкази, произходът на европейските народи се свързва с Ной и Тиру, чието потомство се нарича Тираки или Траки. А в ирландските епоси, се говори за завладяването на Ирландия от един велик Божествен народ, дошъл от югоизточните части на Европа, където реката Дунав се влива в Понта (Черно море).

Тези Тираки (траки) населявали цяла югоизточна Европа чак до гръцките острови, а техните жреци на Слънцето донесли в Ирландия своята вяра. Тираките владеели такава сила, че сътворили земя от водите на океана, за да увеличат територията на Британските острови, защото тя не достигала за заселването на този многоброен народ.

Възможно ли е тогава келтите да са траки и да са се определяли именно като такива?

В своята книга „Тракийското Писмо Декодирано“ част V, акад. Цветан Гайд много подробно и напълно обосновано доказва родствената връзка между траки, гали и келти. А фактът, че траките са тясно свързани с България като начинатели на българската народност и нация е безспорен. Това твърдят вече и не малка част от нашите учени.

В безценния си труд, акад. Цветан Гайд е издирил и описал подробно културното и езиково сходство между траки (българи) и келти (гали). Интересното е, че не само книгата на Гайд говори за родството между траки и келти. Има и редица други факти, според които можем да заключим, че келти и траки са един народ.

В Моята България – учебно помагало по история и цивилизации, 5-12 класнапример, четем следното:

„За някои тракийски народи има съмнение дали не са смесено трако-келтско или дори чисто келтско население. Такива са сердите (сардите), които в западните изследвания категорично се числят към келтите (галите). За келтски град се обявява и древната Седрика, днешната българска столица София. В случая трябва да се има предвид следното – келтите и траките са европейски мегаетноси, в чиито култури има много сходства.“

Нека разгледаме няколко опорни точки за сравнение между траки и келти.

1. Религия

Нека да припомним, че античните религии  се характеризират не толкова с догми, колкото с ритуали – тоест, религията при древните народи е била преди всичко практика, начин на живот. За целта, хората били наблюдавани и ръководени от свещенослужители, които били разделени на три групи – Друиди, Прорицатели и Бардове. Тези три групи са описани от няколко антични и средновековни извори.

Първата група свещенослужители – Друидите, имали знатен произход и не участвали във военни действия. Те обаче имали силна духовна власт и нищо важно не се предприемало без тяхно съгласие. Друидите описвали себе си като „хора от трети вид, такива които са разположени между хората и Бог“, защото разбирали езика на Бога и изразявали Неговата  воля. Може би много по-ясно ще стане какво точно представлява този особен вид хора от един древен текст поместен в Книгата „Атам“ от „Тракийските Хроники“. Там се казва, че от праведния Севт (библейския Сит) – синът на Атам (библейския Адам), Бог е създал нова раса. Тази нова раса били хора, които слушали Божия глас и се съпротивлявали на Сатаната и на неговите измами. Бог ги нарекъл Божии синове и дъщери, а онези, които слушали гласа на Змията – чада на Змията. Между потомството на Децата на Бога и потомството на Децата на Змията започва война, която продължава и до днес.

Втората група свещенослужители – Прорицателите, принасяли жертви и тълкували всички наблюдавани явления и събития. Тяхната роля била да разчитат бъдещето.

Третата група свещенослужители – Бардовете, възпявали своите вождове и славното минало на предците си. Бардът бил живата памет, пазеща спомена за миналото в настоящето. Бардовете са описвани като лирически поети, които с подобни на лири инструменти разказвали истории. Често пъти при битките, докато войските се приближавали една към друга с вдигнати мечове и насочени напред копия, бардовете заставали между тях и ги принуждавали да спрат, сякаш укротявали диви животни. Така дори и при най-дивите варвари, страстта отстъпвала пред мъдростта. Това напомня не само за цар Давид, който пеел еподи под съпровода на лирата си и успокоявал силното главоболие на Саул, но и за Орфей, който със звуците на арфата си е усмирявал хора и животни.

Интересното е, че подобна група от свещенослужителите откриваме и при траките. За това научаваме от Книгата „Арих“ от „Тракийските Хроники“, в която се описват три групи свещенослужители – Арихи, Реди и Мерите, чиито задължения много приличат на задълженията на свещенослужителите при келтите.

2. Светилища

Светилищата при келтите представляват подредени в кръг каменни блокове и се наричат кромлекс. Подобни светилища има из цяла Европа, като най-известните са в Бретон, Франция и Стоунхендж в Англия. Любопитен е фактът, че най-много кромлекси има по нашите земи, които  са доказано много по-стари от тези в другите части на Европа.

3. Празници

Основните келтски празници имат аналог в нашия фолклорен календар. На 1 ноември келтите празнуват Самайн – празник на мъртвите, за да ознаменуват началото на зимата. В края на месец октомври, българите празнуваме Андреевден, когато се извършват тайнства за  благоденствие, защита и победа над смъртта.

През месец февруари се чества келтския празник Имболк – празникът на водата, приветстващ завръщането на силите на пролетта. В българския фолклор е добре познат ритуала с къпането, който се изпълнява както на Ивановден, така и на Бабинден, а на Йордановден се влиза в студени водоеми. Тази традиция е много по-древна, отколкото може би предполагате. Това е традиция на очистване и заявление на родовата вяра.

Балтайн се чества от  келтите на 1 май. Това е празникът на Огъня. С него се поставя началото на лятото. Аналог при нас е празникът на нестинарите, който се чества на 21 май.

Лугнасад е празникът на съборите по време на жътва. Той се отбелязва през месец август и се характеризира с религиозни ритуали и поклонения на свети кладенци, на които са ставали изцеления. Това прилича много на изцеленията в къпалнята Витезда в Йерусалим, в която слизал небесен ангел да раздвижи водата, а хората, влезли в къпалнята по това време оздравявали от неизлечими болести. Имат ли аналог подобни празници при българите? Лугнасад се празнува в два различни празника – летният Атанасовден, с който се поставя началото на жътвата и Илинден, когато се празнуват небесните сили в лицето на пророк Илия.

4. Последователи на Питагор

Учените са единодушни в това, че Питагор е бил учител на друидите. Според тях, неговото учение се осъществявало индиректно с посредничеството на Залмоксис от Тракия. За тези, които не са запознати, Залмоксис (Развързващият и Връзващият Пастир) е едно от тракийските епитети-имена на Божия Син – Слънцедатния Исус.

Питагор, родом тракиец е поклонник на Дионис (Дион Исус), Богът на Възкресението. Той е бил посветен в тайните на пиктографската писменост, която изучавал в Тракия и Египет. Орфическата школа на Питагор била приемник на древното тракийско учение за свещените начала и сили. Питагор поставя началата на Музикалната теория за свещения Звук, практикувана от дълбока древност от орфическите лечители и мъдреци, както и началата на Математиката – Майката на всички науки.

В „Друидите, философи при варварите“, Жан-Луи Брюно потвърждава, че друидите и тракийските орфици са били част от едно научно схващане за света и хората. Той пише, че „теориите относно индивидуалността на душата, нейният божествен характер, нейното безсмъртие са споделяни само от трите големи групи мъдреци в древността – орфиците от Тракия, друидите и питагорейците“.

5. Друидската рецепта за пречистване и тракийската трансформация за спасението на душата

Друидите били против това техните знания да се записват и държали знанието им да се предава само устно сред посветените. Но все пак, до наши дни е достигнала тяхната рецепта за пречистване. Тя гласи следното: „човек трябва да почита Бог, да не причинява зло, да се упражнява в храброст“.

Тази рецепта звучи като съкратена версия на 10-те Божии Заповеди на Мойсеевия Завет (записани в Стария Завет), които пък са разгърнати в 20-те Божии Заповедите на Орфеевия Завет (записани в „Тракийските Хроники“).

По-интересното обаче, е разчитането на историята, описана по съдовете от Летнишкото тракийско съкровище, датирано от IV-III век пр. Хр. В книгата си „Тракийско Писмо Декодирано“ част  IV, д-р Стефан Гайд го описва като „Притчата за Посветения“. В нея се описва пътят на Посветения към Божествената Трансформация – превръщането на посветения във вярата Херос в Духовен войн, който владее стихиите, времето и собствения си живот. За този път на Посветения се говори и в Новия Завет, където Иисус Христос го нарича „тясната пътека“ към спасението на душата.

image
Съдовете от Летнишкото тракийско съкровище, на които е изобразена „Притчата за Посветения“
6. Друиди, шопи и келти

В увода споменахме за ирландския епос, който разказва как Ирландия била завладяна от един велик Божествен народ, чиито жреци на Слънцето владеели такава сила, че сътворявали земя от водите на океана, за да увеличат територията на Британските острови. Сътворяването на земя от водата обаче, е една от основополагащите концепции за сътворяването на света, описана и в Книга „Битие“ от Стария Завет.

image

В случая, точният превод на думата от бохарски би трябвало да бъде „е било сътворено чрез трансформации от Себетрансформиращия Се“ вместо просто „станало“ или „което бе“! 

Това означава, че траките, подобно на келтските друиди, са познавали много добре „божествения начин“ на сътворение на вселената от светове и появата на видимата физическа вселена като еманация на Бог-Слово.

Глаголът „шопе“ много прилича на името на една етнографска група от днешна Западна България, Източна Сърбия и Североизточна Северна Македония – шопите. Според някои изследвания името „шопи“ идва от тоягата, която местните хора, предимно скотовъдци или пастири, използвали като основно оръдие на труда.

Очевидно тази овчарска гега или тояга е била много важен елемент от характеристиката на шопите, за да се твърди, че е дала името им, но тя категорично препраща към образа на друида, който се свързва със старейшина с жезъл в ръка.

И накрая, но не на последно място, в облеклото на друидите има препратка както към облеклото на един от народите, наследили келтите на Британските острови – шотландците и тяхната „поличка“, така и към шопите, за чиято носия е характерна също „полата“. 

image


7. Връзката на Спартак с келтския принц Крикс

Двамата принца – тракийският Спартак и келтският Крикс, се обединяват в общ бунт срещу една от най-големите империи по това време – римската! Подобна смела постъпка е означавала почти сигурна смърт поради мащабите на римската империя и военната сила, която римските пълководци са водели със себе си, което ни говори, че двамата вождове трябва да са били свързани от обща кръв, и обща родствена кауза, за която са били готови да умрат – освобождението на траките.

Потвърждение за тази теза намираме и в „Моята България – учебно помагало по история и цивилизаци, 5-12 клас“:

„Литературата и киното са наложили един доста неверен образ на Спартак. Той не е просто римски роб от тракийското племе меди, а виден тракийски аристократ от царския род на Спараток, както звучи името му в оригинал. Въстанието не е робско, а е един вид „царско“, понеже е предвождано от двама принцове – тракът Спартак и келтът Крикс. Спартак не е искал да превзема Рим, за да освободи сънародниците си и да ги върне в Тракия. Той не умира във въстанието, за разлика от Крикс. По всяка вероятност изпълнява целта си и се завръща в родината. Независимо от тези разлики между историческия и литературния Спартак, той оглавява най-голямото въстание срещу най-знаменитата империя – Рим.“  

Категория: Лични дневници
Прочетен: 3129 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 27.06.2021 21:48
image

В огромната си човеконенавист и българофобия, политическите програмисти на политическата криза у нас влязоха сами в капана на собствените си нечисти кроежи. Казвам капан, защото „хитрата сврака” (политическите измамници – Христо Иванов, Радан Кънев, Слави Трифонов, Мая Манолова, Румен Радев и прочее соц-фалшификатори), с „двата крака” се набута в блатото на антибългарската риторика на нео-марксическата пропаганда, бълвана от левите пълчища на новия „интернационал” – европейски сбирток от зелени, социалисти, „либерали” и прочее другари и дружинки от всякакви орки, неспирно тролещи в мрежите срещу българите и България... Но всичката тази безбожна сган срещна мощен отпор в лицето на християн-демократичното семейство на европейските народни партии и консерватори, които защитиха в Европеския парламент – Българската демокрация и законно избраното чрез избори правителство. Което ясно показва на кого и на кои политически сили в Европа, може да разчита България в бъдеще… Стана също така ясно пред всички, че всъщност истинската първопричина (иначе поводи много) за „протестите” у нас е политическата битка за бъдещето на Европа и демокрацията изобщо. На който световен политически сблъсък държавата и народът ни се оказват заложници (да не забравяме и дейното участие на руската агентура, която подклажда всяко противопоставяне в демократичния свят изобщо, но особено в Европейския съюз). Защото за всички вече стана ясно, че зад протестите на местно българско ниво, освен парите на издирваните от правосъдието олигарси и руската агентура зад Р.Р., стои една всеобща световна революция организирана от политическата мафия на „отвореното общество” на Сорос. Чиято човеконенавистна доктрина е пълното заличаване на всяка традиция, авторитет, вяра и национална идентичност, чрез диктатура в името на новия „пролетарият”. Вместо чрез някогашната „класова борба”, в която работническата класа играеше ролята на необходимата изкупителна жертва, в чието име върлуваше червения терор, сега тоталитаризмът нахлува в „защита” на „онеправданите” и „експлоатирани” малцинства. Представени от ЛГБТ движенията, феминистки организации, псевдоекологичните движения, организации за расов реваншизъм (което си е скрита форма на расизъм) и др. „проксита” на новия фашизъм, който ни готвят глобалистите чрез стратегиите на „мултикултуралността”, която всъщност е убийство на европейската цивилизация и нейната самостойна култура... В защита на същите „ценности” резолюцията на ЕП „громи” българите и българското общество… Трябва да си много тъп, за да не разбереш, че същите „прогресисти” уж загрижени за нас българите, всъщност изнудват чрез родните ни предатели (политиците зад протеста) българското общество и правителство (което и да е в бъдеще) да узакони техните извратени доктрини във българското законодателство в противовес на естествените закони и традиционни ни ценности. Върховенство на нови закони изготвени от адвокатите на дявола (юридическите лобита и НПО-та на неолибералния фашизъм). Казвам – резолюцията на ЕП е началото на края на така нареченото „народно възстание”, защото чрез нея на всички стана ясно, че то не е нито възстание, нито народно, но антибългарски погром над независимата журналистика и свободата на мисленето и изразяването му като мнение (което всъщност е същинската свобода на словото), и опит за преврат и пленяване на Българската държава от страна на левичарския башибозук, който винаги е бил безроден (потвърдено в цялата ни нова история)... Вече няма как да минават номерата с лозунгите от типа: „борба с корупцията и мафията” или „ върховенство на закона”, защото пренасяйки битката на европейско равнище, там стана ясно за всички, че заговорът е чисто политически. Заговор на политическа мафия с перфектна организация, финансови инжекции и платени медии… Вече не важат заклинанията – „Борисов”; „Пеевски”, защото няма как европейските християн-демократични партии от семейството на ЕНП (най-многобройната група в европейския парламент), които защитиха българското правителство и легитимни редовни избори, да са управлявани от въпросните личности, сатанизирани у нас от пропагандната машина. Или пък от Доган (от случилото се в Европейския парламент рухна и този мит окончателно, след като евродепутатите от групата на либералите, от която са част и представителите на ДПС, също подкрепиха антибългарската резолюция…)… И в Европа вече стана ясно, че изкуствено създадената политическа криза и разделение в българското общество, не е от спонтанен характер, няма разумно-практична причинно-следствена връзка, нито е в името на българския народ и неговото бъдеще, но е тясно партийна далавера, политически реваншизъм и поход към властта… Раково обществено заболяване, чиито метастази са социалисти, неомарксисти и новите леви популисти. Предателите на българските интереси, няма как вече да се представят за народни водачи и борци за българското бъдеще, защото продадоха илюзиите на наивните младежи, въвлечени в програмираните им тълпи. Лъгаха ги с празни лозунги и девизи, за да си постигнат тясно-партийните си политически интереси. В задкулисни договорки и заговори за превземането на властта… Освен като очистително средство – за разсъбличане от фалшивия популизъм и разобличаване на истинската същност на „протеста”, резолюцията няма как да има друга юридическа или морална сила, по простата причина , че не може да има върховенство на закон, който НЕ Е ОСНОВАН ВЪРХУ ИСТИНАТА… Защото въпросната декларация на Европейския пармамент, не само съдържа много лъжи, но и като цяло представя една невярна, фалшива картина на българската действителност. И понеже лъжата е извращаване на истината (всяка лъжа съдържа факти, представени обаче в невярна светлина, подвеждащо и измамно, и представлява зло-употреба с тях), същата резолюция не може да бъде основание на никакви справедливи искания или промени в страната ни. Колкото и медиите (превърнали се в министерства на „протестната”пропаганда) да тръбят обратното, този лайномет ще се върне като бумеранг върху самите тях, ще се обърне срещу техните спонсори и задкулисни господари. Защото от тук нататък махалото на събитията постепенно ще се засили в обратна посока, колкото и да се опитва безуспешно да го „бута” червената нео-болшевишка паплач. Ще видите до март, как постепено ще се събуди истинският народ, ще се надигне и ще измете отровния боклук обратно в политическите бърлоги, от които е изпълзял. Защото случващото се днес мобилизира и активира защитните механизми в народното тяло… Процесът вече е започнал и той ще роди най-после същинско гражданско общество на сдружаващите се българи в защита на своите семейни, родови и национални интереси. Което българско общество няма нищо общо с наемническата мрежа от изкуствено инсталираните от вън соросоидни НПО-та, които захранват антибългарските политически проекти и техните пропагандни медии, сеещи заразата на разложението и противопоставянето в българското общество. Ще видите как постепенно горделиви самозванци ще се свият отново в обичайните си проценти на изборите, каквото и „светло бъдеще” да им вещаят сега лъжливите пророци на платените социологически агенции. Затова така бързат, защото ги е страх именно от това, но то е неизбежно, колкото и милиарди да изливат скритите кукловоди на световната нео-марксическа революция. Но завинаги ще остане (а и ние ще се постараем българите да не забравят) позорното клеймо на челата на въпросните предатели и политически проститутки… А и мразещата сган от „протестъри” обявила се за народ, вече напълно се делигитимира като българска. Защото резултатът от войната, която политическата мафия обяви на българската държавност, е отявлено антибългарски. Няма как беснеещата тълпа да претендира вече, че представлява българския народ, докато подкрепя и следва продажниците, станали причина за най-антибългарската политическа декларация в най- новата ни история. Няма как Славито, колкото и само от дистанция да подкрепя „протестите”, да продължава да минава за патриот, след като същите, които по площадите развяваха знамена, но позоряха паметта на националните ни герои загинали за възстановяването на Българската държава, като насъскваха българи срещу българи, доведоха до такъв безславен антибългарски край своята революционна дейност. Очевидно е за всеки що годе мислещ човек, че да следваш или подкрепяш подобни продажници, е пълно морално и интелектуално падение. Падение на „умните” и „красивите”, чиито лозунги и девизи се оказаха празна демагогия и политическа измама. Сега пред всички лъсва тяхната грозота и тъпота… Но си остава проблемът с тоталитарната секта на неолиберализма, чиито антихристки култ пълзи, за да обсеби човешкото общество в световен мащаб. Случващото се в България е частно явление на глобален феномен… Точно затова в идващия потоп от всякакви „човекоподобни” хибриди, които атакуват човешката идентичност, достойнство, традиции и цивилизация, е толкова важно българите да се върнем към заветите на св. си предци, към Българската национална доктрина, към общоевропейския дом на християнските народи, към човешкия прогрес, които неизменно е свързан с Божия образ и подобие. Като част от избраното човечество, намерило себе си, побеждавайки демоните на измамата, за да господарува и стопанисва земята като добър настойник и наместник...

източник: https://www.facebook.com/meriniblog/posts/3309911489097674
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1088 Коментари: 1 Гласове: -1
image

Няма друга столица по света, която да носи името на Премъдростта – София… Но това изобщо не е случайно… „Сердика е моят Рим…”– възкликва Константин Велики, чиято майка е родом от този край… Имената „Триадица” (от Тройца) и Средец/Сердец (Сърце), още повече затвърждават славата на града, намиращ се в центъра на Европа (ако погледнем не политическата, а географската карта – Европа се простира на изток до Урал)… Не случайно един от най-важните църковни събори (сердикийският), признати и от западната, и от източната църква, е именно в нашата сегашна столица… А след като Юстиниян (в превод – Истинен) разширява базиликата Св. София, градът през вековете все повече се свързва с Премъдростта Божия… Но знаменията не спират до тук. Построените след освобождението „Орлов мост” и „Лъвов мост”, представляват две от лицата на Херувима, върху който слиза Божията Слава – според видението в книгата на пророк Езекиил… И под покрива на същата тази славна Премъдрост наистина през вековете се е приютявала и Вярата, и Надеждата, и Любовта… Защото вижте – как и сега в центъра на стария град съжителстват в мир – православни храмове, католическа катедрала, юдейска синагога и мюсюлманска джамия…
Но…
От близо два месеца същия този „Орлов мост” бе окупирван перманентно от политически групи и техните програмирани през социалните мрежи тълпи, сякаш, за да се сбъдне предреченото: „ …там където е мършата, ще се съберат орлите…”. Тези Христови думи (според християнската теология София – Премъдрост Божия е име-епитет на самия Христос) разбира се не са частно пророчество, но всякога актуални, когато едно място се превръща във Вавилонски пан-демониум… „Падна Вавилон и стана свърталище на всяка омразна и нечиста птица…”. За съжаление наистина в дуалността на мистичната символика (освен Божиите херувими има и паднали такива), лешоядите (като вид орли) са образ на нечистите духове на бъркотията, бесовщината и демоничното обсебване. Които нямат нищо общо със светлите ангелски сили на Премъдростта. И наистина, каква „мъдрост”– щом кукловодите на протестите забраняват всякакво разумно мислене (нали после ще мислят за бъдещото управление – след оставките?) и забраняват всякакъв диалог или смислен дебат с аргументи? А нали думата мъдрост, в превод освен познание, означава и способност… На какво смислено и полезно дело (да не говорима за управление) са способни тълпите, щом нямат никаква конкретна позитивна цел (освен оставки и други празни лозунги)? Те дори не могат да формулират, камо ли да въплътят общественото и политическо бъдеще…
Каква ВЯРА (респективно доверие) могат да генерират вероломни човеци, които чрез фалшиви новини, инженирани компромати, и клеветнически кампании дескредитират опонентите си…? Освен да произвеждат повсеместен нихилизъм и недоверие към (и между) българите (с това тровят българите от десетилетия), не са способни на никакво общо градивно дело… Каква НАДЕЖДА да очакваме от човеци, чиято прикрита идеология подготвя разрухата на българското семейство и демократичния законов ред? Какво ни обещават те – освен политически хаос и икономическа нищета…?
И моля там соросидният „комсомол” (около кръга „Капитал” и „Да, България”), да не се разграничава от „отровното трио”, Манолова и другите президентски „лешояди”… На всички ни е ясно, че просто чакат на гюме – беснуващите там да им свършат мръсната работа, а те отпосле, ни лук яли, ни лук мирисали, да се намърдат във властта с възможно най-малко негативи, понесени от „народното въстание” (нали затова и чалга-дивата Трифонов не се включва пряко, но дебне отзад…)…
И накрая – каква ЛЮБОВ…? Ако съдим по политическата оргия между леви и уж „десни”, между представители на ЕНП (нали уж ДСБ е част от семейството на европейските народни партии с християн-демократични традиционни ценности) и социалисти, путинисти, червени „възрожденци” и „зелени” марксисти, то можем да заключим, че голяма „любов” пада… Ама не ЛЮБОВ, която ражда благословен плод и потомство, а развратен безразборен политически секс, който може да носи само силно заразни болести на Българското общество… Инфекцията от участието на политическите проститутки в протеста отдавна вече е налице и няма как да се очаква хора с поне малко нравствена хигиена да участват занапред в мероприятието…
Все си мисля, че малко по малко българските граждани ще се научат да различават дървото по разултатите (плодовете) му… И не е задължително да чакаме пасивно да видим докрай безплодието на Божковото „българско лято”, защото тези, които стоят пред вратите на Премъдростта (София) непременно го разпознават още от рано – от неговите горчиви корени… За да го изкоренят овреме…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/3023548727872430
Категория: Лични дневници
Прочетен: 597 Коментари: 0 Гласове: 3
image

Ама то целият „протест” си е един вид жив щит пред политическите измамници – Христо Иванов, Радев, Трифонов, Манолова, Нинова, и прочее революционни блудници…
И не за пръв (вероятно не и последен) път протестната тълпа използва тактиката „жив щит“. Спомнете си как застанаха жени (някъде преди месец) като жив щит (по техните собствени признания излъчени в ефир), за да препречат пътя на полицията, която по закон бе длъжна да разчисти възлови кръстовища. От миризливия катун от палатки, боклукчийски кошчета, кофи и всякакви боклуци, които следват „пътя” на протестната тълпа… Разбира се българските полицаи се наложи дълго да ги търпят, именно защото не искаха да приложат сила (каквато по закон имат право да приложат) срещу безпомощни жени… После – на 2-ри (на „великото народно въстание”) помните как „възстанниците” с павета, бутилки и бомбички, също ползваха услугите на „мирно протестиращите”, които въпреки нарочното (близо час) бездействие на полицията (под убийствена канонада – с цел „невинните” да се изтеглят от „бойното поле”), останаха също така съучастнически като жив щит. За да могат после платените медии да си направят манипулативните репортажи с добавена реалност, за да клепат след това Българската държава пред Европа…
Да напомня все пак, че тактиката „живи щитове” е символ на подлост и безчестност и е измислена и използвана в историята от възможно най-подлите, антихуманни и тоталитарни режими. Сещайте се сега същите „смели” и „честни” политици зад протеста, колко ценят човешкия живот… Сещайте се на какво са способни такива безсъвестни човеци… От такъв „морал” може да съдите какви са невидимите корени на такива подлеци, а от там какъв „плод” можете да очаквате от политическото им дърво…
Това да използваш недъгави деца за своите нечистоплътни цели, е явна демонстрация на прегоряла съвест… И манипулация на чуждата, която е все още жива – да използваш снизхождението и състраданието на другите, за да те пуснат като троянски кон, като жива бомба… Това си е чиста проба морален тероризъм… Майките с децата, използвани като морални камикадзета, програмирани от сектата аятоласи, яхнали омразата на революционната тълпа…
Но то и самият им девиз – „ситемата ни убива”, е също сам по себе си брутална лъжа. Защото замислете се – нали точно системата ги подпомага в тяхното неравностойно положение? Нали от там (за което нямаме нищо против всички ние – българските граждани) – от данъците влизащи в държавната хазна всъщност идва държавната помощ за майките и децата им…
Защото представете си, ако я няма „системата” (тази дето ги „убива”). Ако трябваше напълно сами да се справят с тежката си СЪДБА, как щяха да оцеляват (през минали епохи подобни семейства са разчитали единствено на благотворителността на църквата и отделни християни в нея)…? Разбира се, че има много недостатъци (и недостатъчност) в „системата” (като всяка човешка работа). Нали това е идеята за социалната роля на държавата (т.е. системата) – да подпомага слабите и всички, които са в неравностойно положение, мироглед произлязъл от християнския идеал за човешка солидарност и милосърдие…
Разбира се знам, че тези политизирани жени са само малка част от страдащите майки с деца с увреждания, които заслужават всякакво съчувствие и състрадание. Разбирам и това, че те също са жертви на чудовищните манипулации на „феномена” Мая Костинбродска (тази жена не спря да произвежда лъжи…).
Затова тук истинските морални изроди се намират в нейния екип (и в нейната глава и сърце)… Защото същите не се колебаят да злоупотребяват с човешкото страдание и съ-страдание…
Ама то нали и дяволът винаги се крие зад човешките слабости и нисшите страсти, в това число и политическите… Те са били винаги неговия „жив щит”…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/3022564157970887

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1460 Коментари: 1 Гласове: 3
Последна промяна: 17.09.2020 21:13
image

Под християнин имам предвид всеки, който изпълнява Христовите заповеди в следване на същия Дух, който обитава в Човешкия Син. Чиято Вяра е жива и деятелна, не само по дeфиниция и църковни празници. Вяра, която вижда невидимите корени на събитията и различава духовете. За която Христос казва: „ …обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли Вяра на земята?”. А за врага на човечеството още ни казва: „ …той беше открай човекоубиец, …когато изговаря лъжа от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща; … дохожда само да открадне, да заколи и да погуби; …той няма нищо в Мен”. Ако отнесем тези думи към случващото се на площадите и по социалните мрежи, много лесно ще се убедим – кой в действителност е духовният баща на програмистите и водачите на революционната тълпа. Погледнете само какъв арсенал от манипулации, лъжи, клевети, заплахи и насилие (физическо и психическо) използват активистите от „протестната тълпа”, и ще се убедите сами в това. Няма нужда да убеждавам, който и да е било християнин (ако наистина е такъв, той сам ще може да различи духовете), само посочвам белези и мерки за отмерване. Защото както казва Христос: „ …който е от към Истината, той слуша Моя Глас…”. Ако човек е наистина християнин, той има особено отношение към истинността като изпитана правда – мерило за всяко съдържание, като основание на всички негови решения и действия, в която и да е сфера на живота. Защото е тоталната Реалност на Бога на Истината, в която живеят Неговите поклонници (нали затова изпрати Духът на Истината, за да Му се кланят с Дух и Истина…). Няма свобода без Нея, затова Премъдростта говори: „… ако пазите думите Ми, ще познаете Истината, и Тя ще ви направи свободни”. А тези, които сега по площадите обещават свобода, са роби на разврата и лъжата (всеки може да изследва морала и делата на сегашните „въстаници” и да си направи сам заключение), и затова няма как да донесат на когото и да е било каквато и да е свобода (освен, ако разбират „свободата” като безотговорността на греха и беззаконието – за което мечтаят всички престъпници). Християнинът (този по дух) не участва в делата на водачите и активистите от революционата тълпа, не само защото всички те са патологични лъжци и измамници, но и защото – „ …всеки, който мрази брата си, е човекоубиец, …в никой човекоубиец не пребъдва вечния живот”. Поради което не може да бъде съучастник на дишащите омраза и заплахи по площадите, които ако и да не са убили никого все още (дай Боже така и да остане), желаят страстно гибелта на опонентите си и зоват към кървава саморазправа. А за хулите, клеветите и празните думи, Човешкият Син ясно заявява: „ …за всяка празна дума… човеците ще отговарят в съдния ден …защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш”. И още – „Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му: – надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бързат да тичат, за да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа, и оня, който сее раздори между братя ”. Толкоз. Смятайте и за нечестивия беззаконик Радев, който е главният подстрекател на българи срещу българи.
Колкото до революционния патос – Христос бе мразен от зилотите (бунтовници срещу Рим), защото на дело и думи възпитава в ненасилие човеците и народите. И не въстана срещу римската власт, която бе една от най-жестоките в историята. Както впрочем постъпиха всички верни Нему по време на най-жестоките гонения срещу християните в езическия робовладелски Рим (няма нито едно противодействие чрез физическо насилие от страна на ранните християни). Също така в един конкретен епизод, описан от неговите ученици – очевидци, Исус не прие тълпата да го направи цар, когато тя искаше това. Защо? Защото Той Е цар по правото на самия Живот и чрез властта на вселенските закони, управлявани от Неговото могъщо слово (затова няма как човеци да му придадат каквото и да е било). Същото се отнася и сега за Неговата власт – тя не се упражнява чрез човешко насилие от какъвто и да е вид. Но… това не значи (както някои невежи се заблуждават), че Неговото миролюбие е безпомощно (т.е. безсилно). Напротив – Неговият Мир се постига чрез война и меч (оръжието е Неговото всевластно слово). Всъщност Христос е най-свирепият войн, но не срещу плът и кръв, но срещу истинските врагове на човеците, а именно нечовешката демонична раса – анонимните зли духове, които са подстрекателите зад всяко братоубийство, зад безкрайните войни през цялата хилядолетна човешка история. Същите стоят и сега зад противопоставянето на „…човек срещу човек; … царство срещу царство; … народ срещу народ” (езикът на пророчествата е универсален и се отнася за всяка епоха, за всяка политическа система, и за всяка човешка раса). Но Човешкият Син воюва праведно (чрез правосъдие над тайните дела на злобата), така както са призвани всички последователи на Светлината – да разобличават делата на тъмнината и да явяват Божиите съдби. Единственото оправдано насилие от човеци срещу човеци в християнската държава, е когато по необходимост се защитават слабите – от насилниците и беззаконниците. Която защитна и охранителна функция изпълняват представителите на реда и властта – като защита от външни агресори и вътрешни конспиратори. Затова е необходимо тук да дам известно разяснение относно основанията на Христовия закон (впрочем всички кръстени всъщност влизат в завет на послушание спрямо Христос и Неговите заповеди, за да почива върху тях Неговата защита, благост и милост, което покорство е основа на Вярата, даряваща вечен живот).
Казват – църквата приютявала била всички човеци без разлика от идеологически пристрастия и убеждения, защото тя спасявала за през вечността, а не се занимавала със земните дела… Звучи убедително, но всъщност е повърхностно, затова заблудително (в събора на посветени наистина са приети като добре дошли всички човеци, но само ако първо оставят вън своите заблуди и греховни навици). Вижте какво казват самите ученици на Христос: „ …като мислите винаги едно… бъдете единодушни и единомислени”. Единомислие….?! Какво единомислие може да има между неолибералния „християнстващ”, и нео-нацист, който също се определя за „православен” (нарочно давам най-контрастни примери, но има и безброй други непреодолими идеологически противоречия)? Как ще се разберат за гей-браковете, за натуралистичния трансхуманизъм, или за расовите и етнически конфликти? Или какво единомислие може да има между комунисти и капиталисти (разбира се техните съвременни хибриди се наричат по по-завъртян начин)? Такива „прогресисти” могат да достигнат „единомислие” само ако се обединят в тайна конспирация срещу христовото общество (в антихризмът – змея има много глави, които привидно /на човешко ниво/ изглежда, че воюват помежду си, но целта им е една и съща – похищението и гибелта на човешкия род). Ясно е на всеки здравомислещ човек, че приложенията на тоталитарните идеологии (достатъчно е да си спомним за болшевиките и нео-нацистите) са квази-религиозни форми, които са напълно несъвместими с християнската вяра. Защото какво общо могат да имат те с чистия ум и добродетелите, които са неделима част от нравствената педагогика на Христовото учение. Което преди всичко се отнася за новия (трансформиран) човек, за обновеното човечество, за новите променени взаимотношения помежду хората – в Правдата и Мира на Царството на Духа. Да, това също е политика (от полис=град), но небесна… Мирът Божий, слизащ на земята между човеците с добра воля, е основа както на молитвения живот, така и на всяко дело на Вярата. Затова учението за църквата (мистичната еклезиология) е разбирането за спасителната наредба в събора на новото човечество. Познание за човешкото общество от небесни граждани (с поведение – земно отражение на небесните нравствени добродетели), всъщност прототип на съвършеното гражданско общество, доколкото християнският идеал за Небесния град е неговият първообраз.
Но… точно тук е противоречието с разните идеологически „-изми” на революционата тълпа относно темата за Властта... Не само, че Христовото учение не е против Властта, но напротив – в неговия светоглед тя е фундамент на цялото битие, като йерархична конструкция, и в природата, и в социума. Затова св. апостоли казват: „…покорявайте се, заради Господа, на всяка човешка власт; …защото няма власт, която да не е от Бога…”. Сам Христос заявава на Пилат Понтийски, който го предава на разпятие: „… ти не би имал никаква власт над Мен, ако не бе ти дадено отгоре…” – с което признава властите като проява на Божествения ред (според пророческата традиция Господ Бог възкачва и сваля земните владетели чрез събитията от човешката история, поради което Христос е наречен и Началник на земните царе). Затова християнският модел е монархичен (Благовестието на Христос е известие за Царството Божие) и патерналистичен (съборността е проекция на Божията общност като Семейство, в това число и догмата за Св. Троица). Разбира се в съборния смисъл – сред народа Божии всички човеци са равни под един върховен закон (върховенството на нравствения закон, познат всред всички народи от най-дълбока древност – още от времето на Ноевите заповеди, които са в основата на естественото право, залегнало в законодателството на съвременните демокрации). Форма на народовластие, но под върховенството на законите на Твореца, положени във всички безброй светове на мироздание (т.е. народ и Глас Божий – в едно). Такава е и святата (свещена) република на Левски. Неговите комитети са началото на организиране на йерархия (власти) сред българското население, която да възстанови под завета Божий държавността на нацията. Това не са тълпи, които се бунтуват срещу властта на султана, но път за възстановяване на законна власт на Българската държавност в условия на чужда окупация. Което едновременно с това е и процес за самоопределение на народа чрез солидарност и лоялност (верност) към възстановената Българска власт (всичко това го знам от извора – през баща ми от моя прадядо – известен близък съ-ратник и съ-идейник на Левски). Всичко гореизредено е в пълна противоположност на идеологията на „отвореното общество” на Сорос, която е най-близко като подобие на функциониране на „отвореното семейство” - отворено за всевъзможни извънбрачни сексуални връзки (и то не само между хетеросексуални), където партньорството е сведено до взиамно „изгодни” договорености. Не случайно гуру и ментор на Сорос е Карл Попър, практикуването на чиято философия изисква унищожаването на традиционните авторитети, не само в семейството, но и в цялото човешко общество. Толкоз за съвместимостта на разни идеологии под християнската стряха… Днес е време всеки, който наистина иска да следва Истината в Човешкия Син, да проумее, че докато въ-църковените се опитват да служат на двама господари едновременно, християнската вяра ще остава маргинализирана, сведена до придатък към управлението на невидимия лука узурпатор на човешката власт (пример – всеизвестните „покръстени” бивши комунисти –„православни” атеисти). Сведена до промоция за „правоверно” спасение, „хранителна добавка” („положителна енергия”) за „успокоение” на психиката, част от фасадата на бутафорния държавен култ и наръчник за празничните и семейни ритуали, следващи циклите на човешкото съществуване… Но такова „богослужение” в действителност е невъзможно (недействително и неприето свише), такова двуедушие е пагубно – „Никой не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира.” Освен това релативизмът (доктрината за „относителността” на истината и морала), изповядван в постхристиянското съвремие, вкара демоните на лъжата вътре всред християнските общности, като превърна земната църква в „скривалище за разбойници”, прикритие за всевъзможни демонични политически култове и секти. Религиозно покривало за новите идоли на постмодерната епоха, за служебните духове на всевъзможни политически лобита. Но може ли някой да пие от бесовската чаша и тази на Господ, без да Го подбуди към ревност? Или да отнеме частите Му и да ги направи части на блудница, без последствия? Не се заблуждавайте – Господ поругаем не бива…
От друга страна секуларизмът (най-общо казано отделянето на вярата от научния подход и светския обществен живот) ограничава и затваря изкуствено Вярата в религиозното гето, далеч от територията на всекидневното приложение на Божествените принципи валидни за всяка социална и обществена област, чиито вечни етически и морални норми изобщо не се отнасят само за християните, а за всеки човек и във всяка сфера на човешкото съществуване, като културна основа на цивилизацията. Извратеното разделяне на вяра и социални науки (а те всичките са чада на Християнската философия), е удар срещу човешката култ-ура и цивилизация изобщо. Отнемане на единствения антидот (противоотрова) срещу нео-марксическата културна революция на новия фашизъм, готвещ погроми над човешкото достойнство и хилядолетните му ценности, все в името на новия „пролетариат”– „онеправданите” малцинства, извращаващи вселенските закони и поругаващи всичко свещено…
И най-накрая – християнинът не може да участва поначало в която и да е тълпа (каквато насъскаха юдейските първенци – да викат пред Пилат Понтийски – „разпни Го”). Не може да е част от която и да е паплач, защото той (християнина) е част от общността, която е пълна противоположност на всяка тълпа. Общност възникнала в зората на човечеството като Семейство от избрани от Бога домове и родове. В която човек намира наследството и бъдещето на народите и човечеството… И новозаветната църква възниква на семейни начала – нейните най-вътрешни членове са даже роднини (Исус и неговите доведени братя, Йоан Кръстител Му е братовчед по майчина линия, а учениците му са галилеяни – т.е. земляци). Христос проповядваше не от амвоните на религиозните институции (от там той е изгонен), а в домовете, сред човеците, сред техните тегоби и скърби, изцеляващ и освобождаващ от всичко, което ги угнетява… След Неговото възкресение и възнесение, учениците му продължават тази традиция – ранните църкви са всъщност домашни събрания. Общност (малцинство), което също е конспиративно. Но нейната конспирация е тази –на Любовта, Истината и Милостта. Които не чрез човешко насилие и мощ, но чрез Духа, победиха „непобедимия” Рим, и го покориха на Вярата... В изпълнение на Христовия призив (заповед и предназначение актуално винаги, но особено днес): „ Вие сте виделината на света;… град (гражданско общество) поставен на хълм; … и когато запалят светило, не го слагат под шиника, но на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците…” .
Надявам се в отговор на поста ми, да не ми досаждат църковници и религиозни фанатици, които разделят домочадието на Вярата на враждуващи братства, религиозни партии и фракции. Съветвам и теб читателю, както е писано: „...който върши Правда, е от Него...”. Защото не деля човеците на наричащи се християни и нехристияни според религиозната си принадлежност и църковно членство (или липса на такива). Но на нечестивци (които за разлика от слабите и невежи грешници, не само вършат зло, но и oдобряват, насърчават, обучават и другите да вършат престъпления), и на благочестиви – пазещите Господните заповеди и боящи се от Името Божие… Разбира се между двете гореспоменати категории се намира мнозинството от лутащи се, още неопределили се човеци, завличани и брулени от всякакави ветрове на заблуди, лукавства и измамителни хитрости…
Вижте, пак ще повторя – не убеждавам никого, но все пак глупостта е порок… Защото човеците са грешни НЕ защото са глупави, но са глупави, защото си обичат греха… През всичките години на съзнателния си живот и свидетелство (за Бога станал Човек), съм познал, че не е възможно последавател на Истината в Христос да остане тъп…, защото Умът (Интелектът) на Духа развива човешкия разум (разбиране и разпознаване). И обратното – и най-начетеният (включително „библейски”, „богословски” и „философски”) човек, без Духа, си остава глупак (безумец). Това… –за „умните” и „красивите”…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/3017862041774432
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1302 Коментари: 0 Гласове: 3
image

image

До какво ще доведат протестите? Какви са новите перспективи в политически и обществен план?
Протестът като инструмент за граждански натиск или врата за политически издевателства, опити за преврат и Конституционно изнасилване? Днес протестите все повече се радикализират и лесно преминават в агресия, цинизъм и злоба. Какъв резултат може да се очаква от така проведени митинги, на които Отровното трио на Хаджигенов, Минеков и Бабикян, а и президентът Румен Радев, подстрекават към проява на насилие?

Когато липсва диалог, един протест от политически инструмент на гражданското общество може да се превърне в излишно насилие и узурпация на гласа на гражданите. Затова основополагащо правило в парламентарната демокрация е, че никой, било то група хора или лице на висша държавна длъжност, не може да си присвоява упражняването на националния суверенитет (чл. 1, ал. 3 от КРБ). Демокрация без диалог не е демокрация. А търсенето на мирно решение чрез диалог е основният инструмент в едно демократично общество.

В разгара на политическата криза лесно се вижда липсата на истинско гражданско общество и замяната му с фалшификат. Това е една възможност за българския гражданин да разбере както своята роля, така и процесите в една демократична система. Ще се обедини ли българския народ в градеж, а не в разруха? Каква ще е следпротестната действителност?

Фондация Гайд с дискусия и анализ на тема “След края на протестите - победители и губещи”. Отворете статията, за да гледайте целия клип в края.

#БогариМедия #ФондацияГайд #протести
Следете в социалните мрежи:
➡️ INSTAGRAM:
https://www.instagram.com/bogarimedia
➡️ FACEBOOK:
https://www.facebook.com/bogari.bg/
➡️ TWITTER:
https://twitter.com/BogariMedia


Категория: Лични дневници
Прочетен: 1219 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 07.09.2020 19:11
image

Всяко време открива своите герои – личности, натоварени от Небесата със задачите на епохата. Това са своеобразни пророци – говорители и визионери, даващи израз на колективния вик – чутият от Небесата вопъл на народа. Като инструменти на Духа, движещ народните съдбини.
И преди някой да възроптае, че Александър Батенберг не е българин, но германски принц, ще споделя досега неизвестна информация, която моят род съхранява от поколения. Първо нека е знайно, че още от падането на България под византийска власт, основни ядра от династичните български родове се свързват със свои родственици от Европейски благороднически фамилии, които носят същата гетска (готска) кръв, от която са кралете-основатели на европейските кралства през Ранното средновековие при експанзията на истро-гетите и беси-гетите (така наречените готи) в Европа, довела до разпада на Римския свят...Асеневци, чието въстание по-късно възстановява Българската държава, нямат кръвна линия от царете на Аспарухова България, въпреки че всячески се опитват да обосноват своя произход от древните родове на богарските царе-жреци… Още веднъж след падането под османска власт има такова преселение на българското благородничество на запад към европейските знатни дворове, от където впрочем се опитват да създадат християнски съюзи срещу поробителите мюсюлмани…
Любовта на Батенберг към България и неговото изрично желание да бъде погребан в свещаната Й земя, има своето родово обяснение. Чисто и просто в рода на Батенберг има и българска династична кръв. Ако българите, останали в завладените територии, не съхраняват родословното си дърво, защото се унищожават от поробителите съвсем целенасочено всички носители на памет, включително биват убивани или помохамеданчвани останалите в страната боляри, то това съвсем не е така в Европа. Но това е друга тема, която по особени, лични съображения не бих коментирал тук. Но защо тогава Батенберг крие тази родова връзка? Причината е много проста. Сестрата на неговия баща е руска императрица – жена на Александър II – Царят Освободител. Дали руският император е знаел за тази кръвна връзка на Батенберг с българите, ние не знаем, но вероятно при избора на бъдещ български княз е натежало мнението на императрицата. Много по-вероятно е тази кръвна линия да е останала в тайна от руския цар. По-скоро той е разчитал, поставяйки свой роднина (по линия на жена си) на българския престол, такъв да защитава интересите на руската династия. И не е очаквал (особено това се отнася за неговия наследник, синът му– Алексанъдр III ) такава самостоятелна политика от страна на младия български княз в интерес на българския народ, такава твърдост, верност и саможертва в името на националната ни кауза... Батенберг мъжествено устоява и в най-трудните моменти, когато е под натиск отвсякъде, интересите на българския народ и въпреки заплахите отвсякъде, присъединява Източна Румелия към младото Българско княжество. Дори участва след това на бойното поле във войната срещу сръбските агресори, рискувайки живот и чест, нещо, което никой от неговия ранг в онази епоха не прави...
В своите изповеди пред духовник, той споделя ожесточената вътрешна борба, която е имал преди да вземе съдбоносното решение – Съединението на България. Напълно наясно с последствията – загуба на престола и живот, той предпочита да остане верен на призванието си, дадено му отгоре, подобно на древните си предци – богарските царе- пастири. Които не служат на земни господари и монарси, било те и „Велики сили” (но земни), но изпълняват мисията на пазители и благодетели на народа си, служба, поверена им от Бога. Така отдавайки себе си в жертва, подобно на своя Небесен Цар и Повелител, Батенберг остава княз от Бога (Каназ иу Боги) завинаги, отвъд преходните „царства” на низките политически интриги. Неслучайно, по-късно, династиите на неговите гонители биват изкоренени в резултат на световната война – като последвала съдба от Бога.
Но според спомените на неговите приближени, в него остава огромното огорчение, което Александър Батенберг е изпитал при ответния на Съединението удар – превратът, осъществен от български военни (всъщност руски агенти), които го арестуват и под конвой го водят извън територията на страната, в ръцете на неговите поръчители. (нека си припомним, че така наречените „русофили” тогава са върли противници на Съединението по „заказу” на руския император). Въпреки че след контрапреврата го връщат обратно на трона, за доброто на народа, за да излезе държавата от дипломатическата „обсада”, княз Батенберг окончателно абдикира от престола. Но никой, дори неговите защитници (Стамболов и др.), не се опитват, въпреки международния натиск, да го задържат на трона, да останат докрай верни на своя княз, а предпочитат да го жертват политически.
„Тези, за които пожертвах младост, проливах за свободата им кръв, с които се сражавах рамо до рамо за тяхното въздигане и обединение, ме предадоха, като стока, като добитък за продан…”. Горчилката, която трябва да изпие обаче не съкрушава сърцето му, и дори отдалече в молитвите и мислите си той остава наш княз, дори и след смъртта си. Без лични амбиции, без гордост и високомерие, без каквито и да е други изисквания, той пожелава тялото му да почива в неговата родина – България, където и понастоящем е неговата гробница в центъра на София. Но колко българи днес я знаят, и колко я посещават с благодарност? Какъв по-добър цар Бог да изпрати на българите след Освобождението? Истински освободител – защото участва в бойните действия като доброволец в руско-турската война, още преди да бъде коронован. Неговата истинска любов, саможертва и служба на своя народ по време на Съединението и последвалата война и бойни действия (а и отказ впоследствие от престола заради добруването на държавата), е не само на хартия, но и на дело.
Но не е ли това тогавашно лицемерно отношение на българските политикани, служещи на свои и чужди интереси (не народните), същинската причина Всевиждащият да допусне да дойде на трона друг (и друга династия от него), щеславен авантюрист , който да мисли преди всичко за себе си, и чието управление ще доведе страната до няколко национални катастрофи?
В завършък ще кажа само, че делото на Александър Батенберг тепърва ще се реабилитира и оценява според Истината. И ако българите му отредим достойното заслужено място във вечната Памет на рода ни, може би Бог ще погледне на нас благосклонно, като хора, оценяващи и благодарни на Неговите пратеници, и ще издигне отново царе-пастири като водачи и управници.

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/photos/a.1826554557571859/2651040185123288/?type=3

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1349 Коментари: 1 Гласове: 3
image

Беззаконикът Радев сам осуети всяка възможност за служебно правителство, излъчено от него, което евентуално да проведе избори. В нетърпението си да утоли прекомерната си жажда за власт (сега, веднага цялата власт), се самозабрави и потъпка всякакви демократични граници и принципи, като се разкри пред всички като същински тиранин и диктатор. Всъщност той от много време се изживява като последна инстанция – за това какво може и какво не може в държавата, но сега вече изцапа гащите тотално. Освен, че при откриването на учебната година във Военна Академия „Раковски” през медиите директно започна да командва парламента – какво не трябва да прави (експертно правителство, щото иначе, нали разбирате – няма да има служебно президентско такова) и какво трябва (да се саморазпусне, за да предаде властта в неговите ръце), при откриването на парламентарния сезон в пленарната зала нахока депутатите, че не били изпълнили негови предишни разпореждания… И отново им заповяда да се саморазпуснат... Потропна с краче, като някакво самозабравило се сърдито дете… Демоничната му гордост в съчетание с революционната му себеправедност, заедно с неистовото желание за лично отмъщение (патологичната фиксация върху Борисов) пораждат изключително неадекватни действия, опасни и несъвместими с парламентарната република (каквато България е), в която той няма (по конституция) никакви такива права, нито власт за подобни самодейности. На всичкото отгоре този нагъл самозванец вече тиражира в медиите, че бил готов със служебния си кабинет, готов да замени настоящето законно правителство. Което е отново беззаконие, защото по конституция президентът има задължението при евентуална оставка на правителството (която очевидно ще си остане неосъществена негова мечта), той по закон е длъжен първо да се постарае всячески да изчерпи възможностите за съставяне на ново правителство в рамките на този праламент (т.е. да даде мандат за съставяне на правителство от другите партии по ред отговарящ на броя депутати, които имат). Чак когато въртележката на всякакви възможни варианти за съставяне на ново правителство от този парламент, докрай се завърти, чак тогава идва ред на служебен кабинет, съставен от президента. От всичко личи, че човечецът погазва всякакъв парламентарен ред и пренебрегва всички парламентарни групи без изключение. И еднолично ги командори – „кръгом марш”. Но вкара в позор и цялото войнско съсловие със своите комунистически другари от армията като ги изтипоса да минат парадно с униформите си през тълпата. Поруга и пагона, като разцепва и армията, като повежда някакви отломки от нея срещу собствения си народ. Какво – преврат ли ще прави? Пролича си кой в действителност е кандидат диктатор и тиранин. Да не говорим, че в протеста има толкова много мутри и „герои” от криминалния контингент, че Радев вече окончателно е осветлен като проект на мутрите и старите ДС-агенти на разпореждане от Масква, (а нали и Божков се похвали как му редил кабинета)…
Но какъв кръволок е в действителност стана ясно от последното му исказване в при откриването на парламентарния сезон, когато охулвайки народните представители, които напуснаха демонстративно залата, когато той застана на трибуната, се изцепи, че – тяхното „бягство” (от злостната му проповед) доказвало, че истинския парламент бил навън – на улицата!?!? Е, сега кой тъпак не разбира още, че Радев иска всичката власт чрез диктата на улицата? Това е неговия „парламент” – „народен” трибунал и диктат, на едно революционно малцинство над народа на България… Точно както болшевиките (от болше=повече) в Русия миналия век узурпират властта, като се самообявяват за говорителите и властващи от името на народа (така и нашите комунсти 45 години диктат наричаха „народна власт”)... Чрез революционна тълпа, не чрез демократични избори…
И този беззаконник ще подготвя честни избори? Същият, който казва че парламента е улицата? Не, мерси. Сещате ли се как негов служебен кабинет би управлявал? Радев не може нищо друго освен да воюва, затова обещанията му са само за възмездие, за разрушение изграденото до сега, за мъст… Това е профила на типичен диктатор. Обречен да следва демоните на разрухата (единствено чрез отровна риторика и преследване на всеки инакомислещ може да поддържа висок рейтинг във време на световна медицинска и финансова криза). Неспособен за нищо градивно освен да вкара България в тотална изолация (в каквато е изпаднал сега и самия той като президент – никой от колегите му в демократичните страни не го кани, защото го знаят като пионка на Москва). И да обрече страната на разруха, хаос и реставрация на мракобесните тоталитарни идеологии… Служебен кабинет назначен и управляван от диктатор, може да „освободи” народа само от демокрацията (вижте групите, които го подкрепят и ще се убедите сами). Такова правителство би било напълно импотентно за какъвто и да е градеж, но за сметка на това (както от сега се обещава) би преследвало всички свои опоненти, всички противници на протестите на програмираната тълпа. И сега текат революционни заплахи, списъци, бесилки… А и не забравяйте, че на тиранина Радев врагове са му всички останали власти (съдебна и изпълнителна), защото са препятствие пред неговата еднолична диктатура.
Очевидно е, че при избори проведени от евентуално служебно негово правителство цялата престъпна мрежа на Божков (нали помните от изтеклите СРС-та, как му реди кабинета), заедно със соросоидните платени медии, биха инжинирали безброй компромати и всякакви изфабрикувани фалшиви новини (като костинбродска афера на Мая Манолова), които обаче потвърдени от министри от евентуалния му служебен кабинет, много по-лесно ще хванат дикиш като „истини”, понеже са потвърдени от официалните власти. Това означава цялото ни общество да потъне в тресавището на всякакви машинации и манипулации на всякакви политически шутове и шоумени. И да заживее в добавената реалност на скечове от мършояди, които биха с удоволствие осрали и осмърдяли и малкото останало още неосквернено…
Затова Радев спуска сега директивата – оставка и никакво експертно правителство. Защото колкото повече месеци минават, толкова повече безсрамната им пяна ще спада и затихва. И ще излизат наяве мръсните им интриги на заговор срещу българския народ. Трябва им служебно правителство, защото им трябва служебна победа, не истинско състезание за вота на българските граждани...
П.С.
И не вервайте на лъжите им, че българите в чужбина като цяло споделят „идеалите” (сквернотите) на протестната тълпа… Но да знаят и тези измежду тях, които наистина са на същата безумна вълна (а такива със сигурност има, без изобщо да коментирам соросоидите, инфилтрирани като троянски коне не само в нашето общество, но и в цяла Европа). Няма как да им се случи да ни налагат своя любим диктатор тук, а те да си живеят и работят някъде в Европа или САЩ. Ако толкова са влюбени в Радев, Христо Бойкикев /Иванов/ или Слави Трифонов, да вземат да дойдат първо да живеят тук и да работят тук. Да гласуват за тези, които са техни фаворити за управление на държавата, в която пребивават, а не от дистанция (и невежество) да ни пришиват тук във България своите безумни парашутисти…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/3008777359349567
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1280 Коментари: 0 Гласове: 5
image

image

Как един компромат стана "изворът" на всички проблеми в България?

Журналистиката се отказа от основния си принцип – да отразява събитията обективно и да представя новини и факти, представляващи обществен интерес или заплаха. Вместо това, българските медии поеха ролята на прокурори, адвокати и съдии, издаващи присъда, използвайки интерпретации вместо факти. Дезинформацията е една от най-тежките болести на българското общество. Манипулирани и уловени за чувството, гражданите са ударени в доверието си към институциите, но кой има полза от това? Как медиите изпълняват ролята на политически бухалки между олигарси?

Престъпи ли юрисдикцията си Прокуратурата в лицето на главния прокурор Иван Гешев? Верни ли са твърденията на Васил Божков? Защо липсва личността, която да застане зад компроматите и да даде обяснение? Въпроси, на които така и не се отговори, но Гешев и правителството на Борисов бяха моментално намерени за виновни от "родни" медии, политически фигури като президента Румен Радев и чуждите НПО-та, разпръскващи своята отровна пропаганда в общественото пространство.

Програмираните внушения в стил школата на "КГБ" водят до тежко разцепление в обществото и насаждане на съмнения, страх и омраза. Кой печели от ерозирането на обществената среда и войната срещу институциите? Невежеството се е превърнало в най-силния инструмент в борбата за това кой да дърпа конците и в каква посока.

Управленската организация винаги има нужда от подобрение, но то не бива и не може да дойде чрез омраза и хаос.

Вижте цялото видео в края на статията.

#БогариМедия #ФондацияГайд #протести
Следете в социалните мрежи:
➡️ INSTAGRAM:
https://www.instagram.com/bogarimedia
➡️ FACEBOOK:
https://www.facebook.com/bogari.bg/
➡️ TWITTER:
https://twitter.com/BogariTv
Категория: Лични дневници
Прочетен: 393 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 03.09.2020 21:28
image
За разлика от беснуващата тълпа, нормалните хора не излизат по улиците да изливат своята злъч. Не са агресивни насилници, защото имат домове, сeмейства, деца и дела, които ценят повече от низките страсти. Достойните хора се изявяват постоянно в гражданското общество чрез своите трудове и плодове, не чрез заплахи и насилие. Не са като тълпата, която болшевишките манипулатори убеждават, че извършването на престъпления в името на „справедливостта” е „висш идеал”. Не могат да бъдат като моралните изроди след девети 44 г., убедени от БКП да насилват „чорбаджиите изедници” уж „ограбили” тяхното несъстояло се добруване, изтребвани заедно с всички въображаеми „виновници” за техния личен провал. „Оправданата” завист и злоба са най-лесно запалимите емоции у помрачените умове и затъпелите в чувства. И водят до неконтролируемо насилие, обърнато срещу всички субекти, които не споделят „революционната еуфория” (затова октомврийската революция в Русия изтребва хора от всякакви съсловия, дори тези, които са само подозирани за разумни възражения срещу червените зверове)…

За разлика от паплачта, нормалните хора съставляващи народа (върху основите на чиито ежедневен труд, социална деятелност и позитивен обществен градеж се основава българската държавност и народна идентичност) няма да излязат по улиците да беснуват… Нито ще излязат на контрапротест, защото считат (логично), че вместо тях там е полицията (затова плащат и държавни данъци), чийто професионален дълг е да пази обществения ред, народното имущество (включително и личното такова), живота и здравето на българските граждани и обществения морал. Разчитат на службите, които би трябвало да пазят националната сигурност от външни и вътрешни врагове… Но къде е ДАНС и защо не се намесва сега, за да предотвратят разрушителните процеси, ерозиращи обществения мир и държавните институции? Да не би и те да участват в заговора срещу българския народ и българската държавност? Защо търпят непрестанните провокации на хаджигенчовци, минековци и бабикяновци, които не се свенят да подстрекават към гражданска война (по техните собствени думи) и „въстание”? Дори да не се стигне до кървави жертви, пасивността към такива отровни злотворци поставя психичното здраве на мнозина под заплаха. И не говоря само за полуделите тълпи на кръстовища и площади, но и за тези, на които лепят по колите стикери с ковчези, бесилки и девизи – „оставка или смърт”, които четат безумията на божковите тролове. Впрочем има текстове в наказателния кодекс, които предвиждат мерки също така и срещу психическото насилие, увреждащо психичното здраве и морал на гражданите. Защо се оставят безнаказано същите платени мерзавци да оскверняват повърхностните и невежи млади, като им извършват клетвени ритуали по площадите (карат ги да се заклеват, имитирайки героите –революционери), програмирайки така тълпата срещу българските държавни институции? Насъскват към насилие протестърите като ги призовават: „бъдете зверове”(по Минеков). Това ме подсеща за „богословстващите” философи дето преди време „провидяха” „божествена намеса” зад тълпата. Къде ли са сега техните „богословствания” и защо ли скоропостижно млъкнаха. Идиоти…

Неоспорим факт е, че въпреки медийното затъмнение относно публичните издевателства на „отровното трио” (особено това се отнася за Божковата БТВ и радио „свободна”европа – глашатай на НПО-тата на Сорос) именно тези престъпления на водачите на протестната тълпа се вписват напълно в законовите мерки, предвидени в българското законодателство за дейности, насочени срещу националната сигурност.

Питам – защо същите морални отрепки още се търпят? И не чакам някакви мъгляви обяснения, а отговор по същество и на дело – според закона. Същите да бъдат изметени и прибрани, за да бъдат съдени като подстрекатели към тероризъм (самите те го афишират нееднократно в постовете си по мрежите) според българските закони в правовата ни държава, където е гарантирано върховенството на закона, валиден за всички български граждани. Какво ги чакат – да пролеят българска кръв…? А Радев – този гнусен предател на българския род и народ – да бъде свален (а после съден) от президентския пост чрез импийчмънт – процедурата предвидена по конституция за измяна срещу родината и нарушаване на върховния закон на републиката (както не отдавна се изказа конституционен съд за възможностите за искане на отговорност от президент, който нарушава основния закон и злоупотребява с пълномощията си). Т.е. да отговаря по обвинения за погазване на конституцията и противодържавна дейност пред същото народно събрание, което побърза да „разпусне” (което стана само в неговата кратуна)… А сега са оставили този откровен диктатор (кандидат за същински тиранин) да диктува на ляво и надясно какво трябвало да направят народните представители, съдиите, прокурорите – т.е. независимите власти в държавата. На този подлец трябва да му се даде ясен отговор, за да бъде убеден со кротце да отлети заедно с Нинова, Копейкин, Трифонов, Манолова и останалите им съветски другари към Масква и останат завинаги там (може държавата да му отпусне да пилотира самолета им до там – само заради общото благо). Или да бъде съден тук за държавна измяна с цялата строгост на закона…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/3007769749450328

Категория: Лични дневници
Прочетен: 876 Коментари: 1 Гласове: 1
image

Заставането на ДПС-ъ в ОФ-то на новата болшевишка революция, разби на пух и прах лъжите на комунистическата пропаганда за съглашение между Борисов и Доган…
Разбира се сега всички гарги грачат в един глас, че вече Борисов трябвало да подаде оставка, защото бил нямал нужните гласове за насрочване на избори за велико народно събрание – 160 гласа в настоящия парламент… Да, ама Не… Точно защото става въпрос за промени в конституцията, искани от самия народ (включително от протестиращи на площадите), които промени да бъдат приети от депутати от ВНС, избрани именно за това (половината избрани мажоритарно – както е предложено), тук егоистичните решения на някакви си партийни централи нямат същата тежест… Защото по презумпция народните представители представляват първо народа, който е гласувал за тях, а после партиите, които са ги излъчили като кандидати… Сиреч трябва да гласуват по съвест (не партийно), независимо от декларациите на партийните им ръководства, които следват задкулисните игри на ДПС, мафията и руските агенти…
Т.е. след внасяне на предложението за изменение на конституцията от 120 депутата е необходимо да се изчакат месеците, предвидени за дебати и консултации в цялото общество, за да изгради всеки отделен депутат окончателно и информирано решение – защо и как да упражни своя глас в полза на свикване на Велико Народно Събрание или против такова. Който избор определя на чия страна са всъщност депутатите (за партиите и техните лидери е ясно), и дали работят в интерес на народа си или са част от партийния заговор на партиите срещу европейското бъдеще на България…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/3006566609570642
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2321 Коментари: 1 Гласове: 4
image

image


Фондация Гайд с дискусия и анализ на тема “След края на протестите - победители и губещи”.

Протестните "възрожденци" и истинската визия на Левски Днес протестите се представят като новото „събуждане“ на българското общество, но може ли бунт на тълпа да изгради работещи държавни механизми? Всеки протест в една демократична държава има потенциална градивна енергия, за която обаче са нужни дългосрочни планове и стратегически подход. Гражданското недоволство, сравнявано с възрожденските процеси преди Освобождението, е умело използвано от политически и обществени фигури за насаждане на грешна представа у българите - на вечна жертва на управлението, което определят като диктатура. За това говори и изявлението на президента Румен Радев по повод 143 години от Шипченската епопея, в което той за пореден път използва български празник, за да поиска оставката на правителството и главния прокурор Иван Гешев и заклейми управлението на Борисов като дискредитирано. Превъплътен в ролята на „освободител“, той сравни несломимия борбен дух на борците за освобождение с протестиращите, „които днес се борят за свободна и справедлива България“.

Подобни радикални изказвания успешно активират чувствителността на българите към историческите събития от близкото и далечното минало с цел извличане на политически дивиденти. Нещо далечно от идеите на Левски и Раковски. Така възрожденският дух се подменя от духа на тълпата, който разединява нацията все по-остро.

Можем ли да постигнем Святата република, за която бленува Апостола на Свободата и какъв е пътят към този държавнически модел?
#БогариМедия #ФондацияГайд #протест

Следете в социалните мрежи:
➡️ INSTAGRAM:
https://www.instagram.com/bogarimedia
➡️ FACEBOOK:
https://www.facebook.com/bogari.bg/
➡️ TWITTER:
https://twitter.com/BogariTv

Гледайте видеото от линка в статията най-долу!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 585 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 28.08.2020 01:53
image

Със сигурност не е Пеевски (злия „демиург” в новата черно-бяла дуалистична политическа религия у нас). Но пък декларираното намерение от страна на учени от БАН за връщане на дарението му (което той е дал за изследвания върху коронавируса) мяза точно на „очищение” от някакво особено „светотатство”. Реагират като, че учреждението им е светата инквизиция, която определя – кой е праведник и кой е грешник. Сякаш изследванията върху коронавируса не са в полза на цялото общество. От там излиза, че всички останали граждани (които не са с шайката протестиращи и техните подръжници в БАН), са неверници, които не заслужават тяхната „църковна” индулгенция… Но религиозният (по социалистически) патос не е нещо ново за Академията, която по думите на бившия министър на образованието и науката – Сергей Игнатов преди време, е най-нереформираната след демократичните промени институция (сравни я тогава със Св.Синод и синодалните старци там)... И понеже толкова години не реформираха същата, но оставиха в нея старите ракови метастази, които тровиха идеологически науката по времето на социалистическата „просвета”, сега това излиза през носа на всички българи... Защото същите ченгесарски гнезда са били винаги „спящи клетки”, заложени „мини”, готови да взривят обществото. И сега, активирани от червения Радев, които допълнително съблазнява БАН-аджиите с примамливи участия във всякакви „прогресивни” съвети (настоящи и бъдещи) към президентството… А старите ДС ченгета, които командват „президентския парад”, умело раздуват комплексите и негодуванията в научната гилдия, която все повече прилича на секта, отколкото на научна общност. С догматичната си правоверност (в науката не би трябвало да има догми) тя е известна от отдавна. С претенции като последна инстанция пред „божеството” на науката… Без изобщо да коментирам достиженията и полезността (или липсата на такива) за мнозина от учените на хранилка към БАН, ще визирам опасността от проповядването и менторството на същите към техните съграждани. Подобни учени-фанатици, вживяващи се като непризнати „жреци” в човешкото общество, са извършвали чудовищни експерименти някога в германските концлагери (нали все пак инженери и медици са ги проектирали, оборудвали и експлоатирали все в името на същата наука и прогрес). Затова никога материалистичната наука не бива да се изживява и изповядва нито като морален маркер (за да нямаме дехуманизирано общество от „човеци”, разглеждани като био-химични роботи), нито като религиозна „истина” (с нейния натуралистичен трансхуманизъм). Защото човеците, които работят в нейните дисциплини, са субекти със своите вярвания, политически убеждения, мирогледни системи, перцепции (възприятия) на действителността, всички, които са все в страни от (извън) същината на техните научни изследвания. Поради това учените могат да тълкуват и упротребяват погрешно научните факти и технологии… Затова науката и образованието трябва да са еднакво отдалечени от всякаква политика. А етиката и нравствеността на всеки учен следва да бъде прилагана от него в сферата на неговата компетентност (не въобще). Защото високоумието на тесния специалист – да се счита сведующ за всичко, прилича на претенциите на кибиците, които винаги знаят как да ни „оправят”… И най-вече защото науката на науките – Премъдростта, Я няма в БАН (това е сериозна тема, но за нея друг път)…
Но както и другаде съм казвал – в момента текат очистителни процеси в обществото ни. Така и в случая – полезно е да се развенчае „божествената непогрешимост” на учените в БАН (като лъсне на показ глупостта им и емоционалното пристрастие, което е толкова чуждо на научното изследване). Защото доволно вече са злоупотребявали със звания и титли в миналото. В служба на политически сили и техните идеологии. Затова и не трябва да ни учудва сега как се събудиха бесовете дремещите в научната „църковност”… Защото не трябва да се заблуждаваме – ДС професори отгледаха едно поколение, верно на догмите на сектата. В която не можеше (и досега не може) да се докопа някой външен на омертата. Затворена гилдия, подобна на тайно общество. Която постепенно след демократичните промени стана част от световната неолиберална мрежа в образованието, превърнала университетските центрове по цял свят – в крепости на левичарските идеологии и стратегии, в огнища на нео-марксическата културна революция (анти-комунистическата риторика на някои и въбще „анти-тоталитаризъма”, изобщо не им пречи на същите да бъдат тоталитарни, агресивни и деспотични при налагането на „новите ценности”). Целта на тази доминация в световен мащаб е контрол върху съзнанието на поколенията учащи се. Чрез програмирано внедряване идеите и задачите на пълзящата дехуманизация на натуралния трансхуманизъм (старата максима – „ако искаш да управляваш бъдещето, започни с образованието”). Е, сега разбирате ли защо „умните” и „красивите” така изтрещяха напоследък, защо така изтъпяха… Ами бяха активирани от своите ментори. Манипулирани не само чрез медиите и социалните мрежи, но и чрез преподавателите си – левите активисти, внедрени в университетите по света и у нас. И защо да се учудваме, че университетски преподаватели защитават участниците в революционните тълпи – ами те са техни идеологически чада и възпитаници. Как няма да си защитават своите пасоми – от студентските и научни секти. Интелектуалстващите левичари, представящи се за десни, когато навлизат в академичните среди на западните университети, са завладяли не само нашето образование и наука, но и тези в западната демокрация (една пълзяща от десетилетия невидима експанзия в университетите по света – вижте „интелектуалците” стоящи зад Antifa в САЩ). А и „нашите”специализанти към западните университети (разбира се, най-вече като стипендианти на НПО-тата от флотилията на „Отворено общество”) са просто следващото идеологическо поколение, наследяващо старите комунистически кадри в БАН. Същите „прогресисти” (някои от тях може да се маскират като „традиционалисти” и „консерватори”, но по делата им ще ги познаете, пък и изключенията само потвърждават правилото) тук излязоха официално в подкрепа на революционната тълпа, като декларацията им може да се обобщи като някаква вариация на дефинираната от старата ленинско-марксическа школа революционна ситуация – „…народните маси не искат, управляващите не могат…”. И да не се учудвате на задълбочаващите се разцепления сред средите на образованите. Прилича много на времената преди световните войни. А у нас – на десетилетията преди преврата на 9-ти септември 1944 г… А ние сме си вече в световната информационна война… Вижте какво прави левичарското котило в САЩ и в Европа. В революционна вакханалия гори библии или събаря историческите паметници на видни общественици с огромен в миналото принос за обществото и цивилизацията. Как мислите – могат ли тълпите там да различават идеологически – кои са „добрите” и кои „лошите”, ако нямат за наставници левите „шамани” от университетските и научни среди?! Нали още от най-дълбока древност именно жреците на племенните „богове” ръководят събарянето на храмовете на чуждите племена (и техните „божества”) при завладяване нови територии… И да не ми разправят повече, че нео-либерализмът не е агресивна религия…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/2994295380797765

Категория: Лични дневници
Прочетен: 874 Коментари: 0 Гласове: 2
image

image

Фондация Гайд с дискусия и анализ на тема “След края на протестите - победители и губещи”.

Народовластие или как се диктува тълпата Дали „Отровното трио“ в лицето на Хаджигенов, Минеков и Бабикян предлага реални алтернативи на сегашното статукво, или пуска от своята отрова в напрегната вече обществена среда? Масата лесно изяде сладките идеологии за бърза "промяна", поднесени от политически фигури като Христо Иванов от Да, България, Президента Радев, Мая Манолова и други, търсещи да възродят кариерата си в политиката. За повече от месец масово блокиране на кръстовища и недвусмислени демонстрации с ковчези, все още организаторите не дават ясна алтернатива и визия какво следва при евентуална оставка на правителството на Борисов. Единственото, което става ясно, е враждебното отношение към всички, които не подкрепят или не се идентифицират с девизите на протестиращите. Може ли разрухата да доведе до справедливост? "Свещената" революция на младите е тенденция, която наблюдаваме в световен мащаб. Тя е облечена в лозунги за борба за демокрация и ново начало, но всъщност възпитава поколенията в самонадеяност, арогантност и пренебрежение към последствията от техните действия. Смесването в тълпата унищожава всяка идентичност и лична автономност. Част от тълпата ли си, или част от промяната?

Следете в социалните мрежи:
#БогариМедия #ФондацияГайд #протест
➡️ INSTAGRAM:
https://www.instagram.com/bogarimedia
➡️ FACEBOOK:
https://www.facebook.com/bogari.bg/
➡️ TWITTER:
https://twitter.com/BogariTv
 
Вижте цялото видео на линка по-долу!
Категория: Лични дневници
Прочетен: 758 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 19.08.2020 20:30
image

„ …добрият човек от доброто си съкровище на сърцето изнася доброто, злия от злото си съкровище на сърцето злото…, защото от това, което препълва сърцето му, говорят неговите уста….”. Зад каквито и чужди дефиниции и книги да се крие някой, какво има в действителност в него (какво е написано на сърцето му), можем да разберем от думите (а те са и дела), които изговаря (или пише), особено когато това става публично, като един вид агитация. Защото, ако и всички човеци да сме грешници (някои простени, други не), нечестивите (това е вече характеристика на вътрешния човек) не само вършат зло, но и одобряват (публично), насърчават тези, които вършат такова. Та затова дантевият ад е пълен с писатели, пък и с „богослови” (разбира се същото се отнася и за небесния събор). Думата ми тук обаче е за „богословстващите” философи и „интелектуалстващи” преподаватели в учебни заведения, които наскоро публично застанаха в медийното пространство зад думите и делата на „протестиращите” (от там и зад съдържанието в сърцата им). Сред същите университетски преподаватели веднага се набиват на очи едни стари муцуни познати със злонравието си. Които навремето (вероятно и сега) се вживяваха в духовни изповедници сред активистите и привържениците на демократичните сили (СДС). И участваха много дейно (най-вече със съветите към лидерите им, като тайни „вдъхновители”) в разцепването на същите, както и в продължаващото им роене в политически партии и проекти… Въпросните люде въпреки формалното им припознаване като „въ-църковени” (като символ верую, дефинитивно приемане доктрините на св. отци и формално признаване църковната йерархия), от години не спират медийно да критикуват, да „инструктират”, да „напътстват” висшия клир на Българската православна църква. Дълбоко законспирирани като „православни” (с последователи подобни на тайно общество), менторстват в обществото, пропагандирайки тезите на нео-либерални политически проекти и техните съдружни НПО-та… И същевременно се явяват своего рода шамани и гурувци на същите политически групи, като легитимират същите „прогресисти” като морални и нравствени корективи на гражданското общество (разбира се под алибито на християнската култура и формалното членство към православната църква). Но в действителност същите са верни единствено на едни други висши „йерарси” – част от световната неолиберална мрежа в образованието, превърнала университетските центрове по цял свят – в крепости на левичарските идеологии и стратегии, в огнища на нео-марксическата културна революция (анти-комунистическата риторика на някои и въобще „анти-тоталитаризъма” изобщо не им пречи на същите да бъдат тоталитарни, агресивни и деспотични при налагането на „новите ценности”). Целта на тази доминация в световен мащаб е контрол върху съзнанието на поколенията учащи се. Чрез програмирано внедряване идеите и задачите на пълзящата дехуманизация на натуралния трансхуманизъм (старата максима–„ако искаш да управляваш бъдещето, започни с образованието”). Е, сега разбирате ли защо „умните” и „красивите” така изтрещяха напоследък, защо така изтъпяха… Ами бяха активирани от своите ментори. Манипулирани не само чрез медиите и социалните мрежи, но и чрез преподавателите си – левите активисти, внедрени в университетите по света и у нас. А у нас обществена „тайна” е , че образователната ни система след демократичните промени остана и най-нереформираната част от българското общество – наследена от времето на социалистическия тоталитаризъм с неговата пропаганда, проникнала дълбоко в тъканта на образованието. Знаем професорите и ададемиците какви свои послушни приемници си отгледаха. Образователни гилдии с циментирана сектантска „правоверност” към „научни” догми (в науката не би трябвало да има догми), със зависимости присъщи повече на мафия, отколкото на преподавателска и научна общност. Подобни интелектуалстващи левичари, представящи се за десни когато навлизат в академичните среди на западните университети, са завладяли не само нашето образование и наука, но и тези в западната демокрация (една пълзяща от десетилетия невидима експанзия в университетите по света – вижте „интелектуалците”, стоящи зад Antifa в САЩ). А и „нашите” специализанти към западните университети (разбира се най-вече като стипендианти на НПО-тата от флотилията на „Отворено общество”) си паснаха идеологически със старите родни кадри в БАН. Същите „прогресисти” (някои от тях може да се маскират като „традиционалисти” и „консерватори”, но по делата им ще ги познаете, пък и изключенията само потвърждават праволото) тук излязоха официално в подкрепа на революционната тълпа, като декларацията им може да се обобщи като някаква вариация на дефинираната от старата ленинско-марксическа школа революционна ситуация – „…народните маси не искат, управляващите не могат…”. Но много по-интересни са „богословските” размишления (опаковани в „културата” на социлните мрежи) на тяхното „въ-църковено” ядро. Което „прозря” „метафизична намеса” в произхода на бунта към властта… „Провиденчески пръст” и „екзорсизъм”, извършван от (забележете идиотското убеждение) самата тълпа и тролещите в социалните мрежи всякакви подигравки и хулителни коментари към министър-председателя. Въпросните „духовни люде” с тези свои „дълбоки” размисли, ако не друго смислено, то поне поставят сериозно въпроса – не е ли време същите „богословстващи” (или бесовстващи) философи, да излязат от „православната” сянка, да регистрират своя нова религия и да приютят в сектата си „одухотворените свише” протестари от площадите. Това някак си ми напомня (но като окарикатурен образ) възникването на протестантизма. И тогава църковната реформа се осъществява заради политическите интереси на немските принцове, които застават зад тогавашните реформатори. С тази разлика, че сред сегашната площадна тълпа се изповядват и призовават други богове (друга е магията на бесовете). Но защо пък да не се осъществи една нова политическа религия, прибираща в лоното си новосъздадената тълпа? Историческото дежавю в случая може да не е само оптическа измама, защото верското разцепление някога също доведе до дълги и кървави религиозни войни (говорим за много милиони жертви, съпоставими с жертвите от световните войни). Затова казвам, че днес обличането на протеста в религиозен патос, е особено опасно и зловредно деяние (от типа – „с нами Бог”), защото знаем от историята, че „ради Бога” са правени огромни извращения и престъпления срещу човечеството. От всички религии по света (включително от „мирния” будизъм, и в Тибет, и в Япония, кърваво разправил се със своите религиозни опоненти). Забележете – въпросните университетски „мъдреци” не зоват човеците към покаяние от зли модели и постъпки (т.е. грехове), а анатемосват и сатанизират конкретни човешки личности, които, ако и да са грешници, не са корена на всяко зло (което за всеки духовен човек е повече от ясно). Т.е. обратното на екзорсизма като феномен и практика, при която се назовават имената на демоните и духовни явления, университетските себеправедници сочат с пръст определени човеци като обекти на отмъщение и възмездие, извършвано от тълпата (независимо дали става въпрос за телесно насилие или вербално и образно). А според думите на Св. Апостоли, борбата на христовите последователи не е срещу кръв и плът, но е срещу силите (архонтите) на тъмнината, т.е. воюване с духовни оръжия срещу безплътни сили (нечовеци) – срещу началствата на поднебесната злоба. Очевидно като човеци политиците не се числят към безплътните духове. И второ – подиграването и охулването на което и да е човешко същество никога не е било дело вдъхновявано от Св. Дух. А въпросната тълпа извършва именно същите нечестиви дела, отхвърлени от всички праведниците, в които обитава Божествената Правда. Всъщност участващите в тълпата „интелектуалци” би трябавало да си зададат първо въпроса – какво правят (ако са християни) техните ”светли” особи там – в демонясалото сборище? Не знаят ли, че е писано: „ Блажен… който не ходи по съвета на нечестивите… и в събранието на присмивателите не стои”. Тълпата подиграва днес едно, утре друго, в зависимост от това на където я насочат нейните програмисти (нали помните колко лесно се обръщат виковете от „осанна” до „разпни го”). И ненавижда всеки, който не играе по нейните страсти. Тя мрази всяка власт и воля, която е обърната срещу нейното раз-пътство. Така е устроена – обича само бесовете, които са я създали (същата подиграва и Вярата, заедно с всичко Свещено). В този смисъл тя (тълпата) не може да извърши никакъв социален екзорсизъм, защото такъв във всичките му форми е изключително и само Дело Божие (обърнато всъщност срещу бесовете в нея), а не работа на нечистите духове (сатана не може да гони сатана). „Християнстващите” университетски преподаватели май никога не са вземали на сериозно думите на Св. Ап. Павел, който изрежда бесовските проявления в плътта – „… нечистота… партизанства, зависти, раздори, вражди, ярости, ревнования, разпри, разцепления, блудство…пиянства……”( всички тези можете да ги видите в изобилие на барикадите и на площадите). Още повече, ако приемем дори за миг, че „мафията вън” е някакво екзорсическо заклинание, избягването на следния въпрос – „какво ще дойде после, вътре – на мястото на изгонените злодеи”, издава определено религиозна демагогия и лицемерие. Защото Христос казва: „Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой и не намира. Тогава казва – ще се върна в къщата, от която съм излязъл. И като дойде намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение” (очевидно става дума не само за индивидуално освобождение, но и за социума изобщо). Т.е. преведено „социално” Христовите думи ни говорят, че ако мафията излезе от управлението, но остане празно пространство, то тя ще се върне обратно, но с още седем по-зли демона от същата порода. И тогава състоянието на обществото ще бъде мноооого по-тежко. Което със сигурност и ще се случи, ако Радев и цялата политическа сган влязат през задния вход във властта. Същите високоумстващи глупаци „мъдруват”, че на протестите нямало постоянно присъстващи политически фигури, нито политически цели освен „оставка”, без да проумяват (или съзнателно заблуждават другите), че именно това е тактиката на кукловодите на тълпата. Тя да им свърши мръсната работа, да изпълни едничката им цел – предсрочни избори и така да осигури служебно правителство на Радев. А чак след това ще наизкачат от бърлогите си всички лисици и вълци от глутницата на политическата мафия. „Да, България” с Бойкикев (Иванов) начело, Трифонов, Мая Манолова; АБВ; „Движение 21” на Дончева, „Възраждане” на Копейкин, и разбира се „Българското лято” на Божков (има и още много други резервни аватари на бесовете, търсещи въплъщение във властта) – ето ти седем аватара на злите бесове от Христовата притча. Е, това ли готвят на българския народ – демоните на болшевизма и нео-марксическата революция (между впрочем нали точно същите интелектуалстващи глупаци защитаваха ревностно истанбулската конвенция). Това ли е вашето освобождение? Не, това е пандемониум, който отключвате в похотливата си заблуденост. О-о-о, богословстващи философи, как стана явна вашата глупософия! Зад великите ви „духовни“ „прозрения” лъснаха човешки, твърде човешки нагони и страсти. Не можахте да озаптите личните си бесове да не излязат на яве от варосаните гробници на религиозната ви горделивост. Високоумстващи глупци, как не разбирате, че работите за трифоновци, чакащи на гюме... Оправдавате безумията на тълпата, възхищавайки се на порнографското й „остроумие”. Венчайте се – блудстващите „църковници” и зверовете на новите варвари. Искате социален екзорсизъм? Той се извършва единствено от, чрез и във Духа. Там където е Той, има „… кротост (незлобие), себеобуздание, милост, благост, верност, любов, дълготърпение…”. Всъщност именно тези добродетели заедно с добротворство в служене едни на други, обединени от чист и благ разум, характеризират общността и я отличават от тълпата с нейната бъркотия – смъртоносен коктейл от страхове, омраза, зависти и всякакви еманации на бесовската земна и животинска „мъдрост”. Както истинското семейство не може да е „отворено” за външни сексуални връзки (иначе то е просто някакво скверно съжителство), така „отвореното общество” всъщност е технология за събиране на тълпата, блудстваща с невидимите й господари… И как точно могат да извършат освобождение и очистване в държавата люде пълни с плътски страсти, похоти, себичност, горделивост и нахално презрение. Гласът на Мъдростта не е на улицата: „ …Няма да се скара, нито ще извика. Нито ще чуе някой Гласът Му по площадите; Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси. Докато изведе правосъдието към победа”. Но Тя казва: „Излезте от това извратено поколение”. От тълпата с нейното нагло и безочливо поведение на мутри – по кръстовища и по площади. А освен това, що вие университетски „мъдреци” и „богослови” не миротворствате? Нали едно от блаженствата от проповедта на планината е „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада…”. Ще каже някой, че миролюбието на Борисов е само на думи (въпреки, че два пъти досега си е подавал оставката с цел запазване обществения мир). Нямате оправдание, защото нали Господ също казва: „ ако правдата ви не надмине тази на фарисеите (т.е. да кажем – лицемерите), никак няма да влезете в Божието царство”. Защо вие не сте помирители, щом „богословствате” и „християнствате”? Защо поне с думи не опитвате да помирите, а вместо това насъсквате допълнително тълпите към безумен бунт с вашето „с нами Бог…”. Като знаменосци на „кръстоносен поход”, но с обърнат кръст. Не трябва ли „просветените” да връщат грешните от грешния им път, а вие ги насърчавате в широкия път на погибелта… (страшно ми приличат такива знаменосци на едни червени попове по време на септемврийските кръвопролития 1923г.). Като гледам изказванията на Огнянов от Фрог нюз, за нетърпимостта на някои протестиращи към Борисов, че били готови (по неговите думи) даже да се самозапалят, си мисля – остава подобно на ИДИЛ, левите „християнстващи” интелектуалци, да подготвят камикадзета, които впоследствие да канонизират като мъченици на новата си политическа религия. И сега, за да не каже някой, че съм краен… Вижте миналия век – двете световни войни. Тогава Европа е много по-„християнска” от сега. Питам ви, къде блееха църковниците и как проспаха всичката бесовщина, която насъска народ против народ и въвлече във братоубийствени войни християни срещу християни – убиващи и убивани…? Къде бяха, че допуснаха граждански войни и кървави революции? Отговорът е прост. Църквите блудстваха с политическите зверове. Във все по-секуларизираща се Европа християните отстъпиха от Царството на Духа, и пристанаха на антихристи – „хаджигенчовци” и на „прогресисти”–„бойкикевци”… Църковни пасоми и клир с радост пригласяха на различните воюващи фракции. Леви интелектуалци припознаваха болшевишкото светло бъдеще като обещания от църквата рай. Други виждаха в нацисткия райх – предреченото хилядолетно царство. А заветът на Спасителя към неговите последователи е: „…вие сте виделината на света. Град поставен на хълм… Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората“. За съжаление виждаме събитията да се повтарят – „нищо ново под слънцето, каквото е било пак ще бъде…”. Същият червено-кафяв звяр, чиято смъртоносна рана очевидно вече е оздравяла, се надига отново, за да яхне пак безумната тълпа, подстрекавана от новите лъжепророци, които каквито и овче кожи да обличат, пак си говорят змийски. Нови политически „апостоли”, полево „свещенство” към армията на пандемониума, който сега залива площадите по света. Плодовете на същите достатъчно красноречиво говорят какво е дървото на въпросните „християни”, и на какъв дух (нечист ) са те (поне в тези си конкретни действия на подкрепа към беснуващата тълпа)… И така – Дубайското лято май ще роди новата дубайска (не бахайска) религия на „месия” Божков. И тя подобно на бахайската „църква”, е „обединителна”– всички срещу управляващите грешници. „Религия”, която раздава щедро анатеми и подготвя нова инквизиция. Която, ако дойде на власт, така ще „освободи” и „вкара в правия път” (и „правата вяра”) всички българи, че биха плакали горко по грешниците, които управляват сега. Биха ридали горчиво за „тиранина”, ако се сбъднат бленуванията на „отровната тройца”(„отровното трио”). Но… по-добре вместо българският народ да преживява отново „властта на народа” – както наричаха комунистите кървавия си режим, да отхвърлим завинаги демоничните проповедници, сеещи омраза и насилие в българското общество…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/2988383204722316

Категория: Лични дневници
Прочетен: 744 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.08.2020 16:23
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 541801
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250