Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
::: Блогът на Мерин предлага интерпретации на теми от философията, културологията и християнското богословие по Метода Гайд. Много от идеите в Блога на Мерин са в разрез с битуващите в нашето общество научни парадигми, но ние вярваме, че ползо-творното научно мислене е онова, което възстановява връзката между науката и Божественото Слово. Ако последвате страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/ и клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: „Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят? Матрицата е навсякъде и не може да бъде обяснена на никого. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината, че си роб, и като всеки друг, си роден в окови, в затвор, който не можеш да помиришеш, вкусиш или докоснеш. Затвор за твоето съзнание! Трябва да видиш матрицата сам, защото има разлика между това да познаваш пътя и да минеш по него!“ ::: Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Блога на Мерин. :::
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 152395 Постинги: 113 Коментари: 15
Постинги в блога
<<  <  7 8 9 10 11 12  >  >>
image


Истинската история за пръчките на хан Кубрат - част 5

з сборникаТракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

| Част 1 | Част 2 | Част 3 | Част 4 


~:~:~ Истински Истории ~:~:~

 

И така и стана. Кубарих достигна Панония и стана вожд на богарите там, но за да задържи земята във властта си, се принуди да влезе в съюз с аварите, които бяха се преумножили и станали първа сила там. А като укрепи властта си в техния хаганат, Кубарих (684-695?) властваше над цяла Илирия и Македония, като васал на хагана.

Но като непрестанно притесняваше с набезите си на юг Източната империя, за да го възпре, сам Императорът му предложи мир, титла и земи, ако му служи. И като прие предложението за мир от Императора в Константинопол и титлата Консул, се назова федерат на Империята. Той, обаче, беше верен на каузата не на Константинопол, но на всички богари и помагаше на брата си Аспарих, като удряше Империята в гръб, винаги когато братята му воюваха с нея.

Алцех отиде при гетите-богари в Равена и се опита до застане начело на царството, като се надяваше на Дагоберед да го подкрепи, защото беше посветен родственик. Но франкските интереси надделяха в сърцето на Дагоберед, защото беше цар на меровингите-франки, и той нападна стана на Алцеха, защото се страхуваше да не бъде в последствие изместен от него от трона на меровингите, чрез помощта на гетската партия в царството му. Затова Алцех се вдигна с два отряда посред нощ, та проби обсадата и отиде на югозапад в Галия, където като беше посветен от брата си в чина на Арихите, прие името Родарих (23) , сиреч Арих на Рода. Като минаха години, беси-гетите в Толедо го избраха за свой цар и така възстановиха чина на Арихите сред родовете си, защото се беше загубил сред тях. Така Царството в Испания се закрепи и всичките дни на царуването на Родариха (705-711), сиреч Алцеха бяха благословени.

Аспарих (24) пък зае с конните си отряди земите от двете страни на Истрос (Дунава), там където реката се влива в Понта (Черно море), и като се позова на договорите за владеене на тези земи от своите предци – гетите на Фретигер и Орфейла, още от времето на императорите Константин Велики, Валент и Теодосий, той се обяви за федерат на Източната империя под върховната власт на император Констанс (25).

И беше приветствуван от всички тракийски племена на север от Хемус (Стара планина) като Белия конник – Освободител и Господар, пратен от Бога, от чиято уста излиза Мечът Двоуст Тракийски, според Светото Писание, и го наричаха още Ис-пе-Ре (26) сиреч Исус е Ре (27) , защото утвърждаваше вярата на Арихите, че Исус е Възкръсналият Бог Ре (28) (Словото) / Христос – Тонг-Ра (29). Затова скоро беше избран от принцовете им за върховен цар над всичките племена в Мизия и Тракия, които направиха единен съюз и му се доброволно подчиниха до един.

И в тези радостни за Аспариха дни му се роди син, и като знамение за възстановлението на Древното Царство в Тракия, той го нарече Тер, по името на Великия Терес – основателят на Старото Тракийско царство, като казваше:

„Ето, днес ти възстанових царството на дедите ти и ти ще възстановиш цялата им династия. А като влезнаха в Съюза на Аспарих и всички останали племена на траките, говорещи богарски, от цяла Мизия и Тракия, името на сина му остана известно като Тер-вел. сиреч Повелител на Всичките (30), тъй като думаше Аспарих „Той ще ги управлява всичките”. А другия си син Аспарих нарече Сев (31). по името на великия тракийски цар Севт, което на древния богарски диалект означава Пастир, защото думаше: „Този пък мой син нека бъде духовен пастир над народа и техен Пазител-Арих.”

И като стана младежът на означената възраст, сам Аспарих го посвети в сана и мистериите на Арихите, и името му стана Севарих (32). сиреч Пастирят-Пазител. И тъй като богарскнте конни отреди започнаха да нахлуват и да се застояват в земите между Тимок и Понта, на юг от Дунав, чак до Хемус…
 

РЕЧНИК към Част 5

(23) В 710 г. Родарих е избран чрез народен избор за цар на беси-гетите в Испания, след смъртта на техния цар Витиза, който е от друг не Арихски техен род.

(24) Аспарих, известен още като Аспарух / Исперих (управлявал 664 -700 г.) – основател на Дунавска България в 681 г.

(25) Император Констанс II, (642 – 668 г.)

(26)  = Исперех (Исперих), означаващо „Исус-е-Словото-Слънце (Ре)”

(27) Ре на богарския тракийски диалект – = „Слово” = „Слънце”.

(28) За връзката между Бог-Словото (Ре) и Христос, виж подробния анализ на Д-р Стефан Гайд в книгата „Тракийското Писмо Декодирано – Тракийската Библия Бесика разкрита” – том 4, гл. 6 – „Голямата тайна на Христос и Ре”, стр. 141.

(29) Тонг-Ра –  = Туонх-Ре (Танг-Ра), буквално „Възкръсналият Бог-Слово-Слънце”=„Възкръсналият Христос”.

(30) на богарския диалект букв. означава „все-велител”, или „всевластник”. Тервел, известен още като Тривелий, управлява България между 700 и 721 г.

(31) на богарския диалект букв. означава „пастир”, и е отзвук от името на династията на хиксосите, наречени със значение „царе-пастири”. За подробен лингвистичен и исторически анализ по въпроса, виж книгата на Д-р Стефан Гайд „Тракийското Писмо Декодирано – том III”

(32) Сев-арих е вероятно идентичен със Севар, известен от Именника на Българските ханове, царувал 738 – 753 г.


| Част 1 | Част 2 | Част 3 | Част 4 |


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 216 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 05.02.2017 23:22
image
Епопея на забравените истини: Божествена симфония
Спомен за Кирил и Методий и последователите им до днес

/от Красимир Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~



Моцарт, Бетовен, Шуберт…

Симфонии от звуци, написани със нотни знаци.
Махни един дори – или го подмени със друг,
и симфонията от неземни звуци ще се промени
и магията й ще се развали.

Иисус родил се на земята…
Симфония от слова, написана със кръвни знаци –
– Кирил, Методий, Климент, Наум и Ангеларий,
и хилядите идващи след тях.

Не заличили, и не подменили, нотите от небесата,
за да слушаме и днес симфонията на въплътеното Му Слово.


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.02.2017 23:22
image

За д-р Стефан Гайд и народните будители днес

/
от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 

               Несъмнено, такова едно откритие, каквото е декодирането на Тракийското писмо, ще промени из основи много остарели представи за нашите предци в българските земи и ще даде ново разбиране и отношение към тайните на човешкия генезис.” Д-р Стефан Гайд

            Д-р Стефан Гайд направи достъпен Света на Безсмъртното трако-българско знание за целия свят. Защото откри Любовта, търсеща да даде. Само Тя е вечна и който я открие, ще има и той да дава. Той разкри ролята на богоизбрания и богопосветен трако-български народ, която единствено може да усъвършенства духовната ни култура.

            Колко странно звучи на фона на делото и откритията на д-р Стефан Гайд анонсът за проект на БАН, „базиран на интердисциплинарен подход към историята на траките“, който излезе в медиите точно преди светлия български празник на Народните Будители. А откритията на този голям българин за тракийския език – първообраза на съвременния български език – остават и до днес неприети от официалната българска научна общност в лицето на БАН.

            Защо търсите под вола теле, уважаеми господа и госпожи, когато в поредицата „Тракийското писмо декодирано“, в сборниците „Тракийските послания“ и „Тракийските хроники“, както и в разработките на академик Цветан Гайдарски и сътрудниците от Института по трансцендентна наука има достатъчно материал за този проект?

            Според информацията, проектът „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността” е първият общоакадемичен проект, който обединява 27 научни звена на БАН (22 института и 5 лаборатории) с участие на университети и научни центрове от Канада, Италия, Германия, Япония и Швейцария. (източник: dir.bg).

            Възможно ли е гръмките фрази, че ще се използват възможностите на културната антропология, изкуствознанието, молекулярната биология, биохимията, органичната химия и металознанието, да променят факта, че резултатите ще зависят изцяло от погледа и светогледа на учените, които работят с тях? Може ли подобни проекти да са истинска наука, ако в тях няма учени с погледа на д-р Стефан Гайд или академик Цветан Гайдарски?

            Нима народните будители, които честваме днес, бяха учители с титли и звания, които само говореха за това какъв да бъде българският народ по време на робството или какви да бъдат борците за църковна независимост, донесла впоследствие и истинското освобождение?

        Не бяха ли будителите онези охулени от гъркомани и чорбаджии светли личности, предали делото на живота си на истинското знание, за да бъде съхранена истината за българския народ през вековете?

            Народните будители не могат насила да влязат в човешките умове и сърца, но въпреки това – на ден като днешния – твърденията на д-р Стефан Гайд, че богоизбраният ни народ е призван чрез познаването на тракийската богарска реч да разкрие смисъла на човешкия живот, не могат да бъдат подминати с лека ръка.

            Първата книга „Тракийското писмо декодирано” на д-р Стефан Гайд разкри съществуването на най-древната писменост в света – тракийската, която е на 7000 години.

            Втората книга „Тракийското писмо декодирано ІІ” потвърди меродавността на неговия лингвистичен метод, чрез който бяха разчетени още артефакта с пиктограми на древната тракийска писменост.

            Третата книга „Тракийското писмо декодирано ІІІ” поднесе разчетените текстове върху още артефакти от древността, сред които плочките от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница, както и пръстенът от Езерово, Кьолменският надпис и Фригийските надписи върху Стелата на цар Мидас. В тази книга беше доказано по много ефикасен научен начин, че както гръцката, така и финикийската фонетични азбуки са произлезли от най-древната тракийска йероглифна пиктографска писменост.

            А в четвъртата книга „Тракийското писмо декодирано ІV“ д-р Гайд представи древни ръкописи на Тракийската Библия Бесика на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария завет.

            Защо днешните научни работници, в това число и учените от настоящия проект на БАН, не се заинтересуват от тези открития? Нима въпросният проект не се интересува от писмени източници като книгите в сборниците  „Тракийските послания“ и „Тракийските хроники”, които говорят за организирани тракийски градове още в V хилядолетие пр.н.е. и за невероятно високо развити философски виждания?

            Нека не продължаваме с тези въпроси, тъй като не искаме те да затъмнят ценното в живота и личността на д-р Стефан Гайд. Защото той показа, че и днес има народни будители и че все още има път за намиране на Любовта, Която търси да даде.

            Само такива учени-просветители не са живели напразно и само тяхната памет на будители ще живее, защото са се осмелили да последват пътя на себе-отдаването.


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 189 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.02.2017 23:23
image
Българската история в светлината на Метода на Гайд
Или защо е важно историците да познават откритията на д-р Стефан Гайд

/от Красимир и Дияна Мерин/


~:~:~ Родолюбие ~:~:~


            Българското възраждане има своите светли личности и герои. Всеки има своята роля и ничий принос не може да бъде омаловажаван за сметка на други събития. Затова ролята на историка е не само да представя своите лични умозрителни хипотези, но и да изтъква онова, което всеки един от възрожденците е посял за благото на българския род.

            Едни са се борили с перо в ръка, други с оръжие, а трети са подпомагали усилията на писатели и въстаници с имот – всеки с каквото е можел, според своето лично убеждение.

            Много можем да научим за българската история от книгите на д-р Стефан Гайд. Там има скрити истини, които още не са станали достояние на целия български народ и ние няма да можем да покажем всички удивителни факти, за които много поколения българи са научавали от преданията в своите родове. Но ще ви разкажем за една удивителна връзка между униформите на въстаниците от Априлското въстание от 1876 година и тракийските йероглифи от разчетените от д-р Стефан Гайд плочици от нашите земи.

            Нашата цел не е преразказ на откритията на д-р Гайд, а споделяне на онова, което Методът на Гайд – светлият поглед на д-р Гайд – показа и на нас.

            Замисляли ли сте се, откъде е дошла идеята на апостолите да се ушият въстанически униформи с този специфичен и уникален дизайн, който познаваме и днес от униформите на почетната гвардейска стража пред президентството?

            Дали това е просто модно хрумване на някоя жена? Или е резултат от духовното посвещение на апостолите да дадат всичко и докрай за борбата за духовно и материално освобождение на България?

image


             Отговорът би ни затруднил, а и не желаем да правим догадки. Затова ще ви споделим някои интересни находки от книгите „Тракийското Писмо Декодирано“ на д-р Стефан Гайд.

            Древните траки не гледали на своята писменост като на нещо обикновено или обичайно. Те виждали в писмените знаци Живи Същества с Божествена Природа. Според д-р Стефан Гайд, това било причината те да ги изписват по своите храмове, и да ги извайват на съдове за ритуална употреба при поклонение „пред Присъствието Божие“.

            По нашите земи има намерени множество „Букви-Съдове“, които притежават един или повече стилизирани тракийски пиктографски знаци, на които съответствуват йероглифи в Египетски стил. Д-р Гайд разчете тези знаци след внимателно проучване на плочици от Градешница и Караново и декодира тяхното значение.

           Според нас, някои от тези знаци са пряко свързани с идеите зад въстаническата униформа  от Априлското въстание през 1876 година, а и с идеалите на четници от по-късните освободителни борби на македонските българи.

 image

Жезъл, Божествено (Небесно) Слово

  image

Жизнена Сила (Енергия), Здраве

image

разновидности на изображението Тракия, Гръбнак на света

image

Тракия, Скиптри, Божествени Слова


image   image

„а-лоли” - "aλo- λa” (лоза) и „ξ –еλаς“, младо вино, сок от лозата („Траките и техният език", 1977, стр. 103, проф. Владимир Георгиев).
В ранната Християнска традиция „кръвта на Лозата” става символ, идентичен с „кръвта на Христос” и неговата изкупителна жертва на кръста.

image

            Очевидно създателите на униформите са били водени от духовно просветление и жива вяра в Бога на предците на българите. Ако размислим за смисъла на разчетените от д-р Гайд тракийски йероглифи, ще установим следното – апостолите са вярвали, че тяхното дело, започнало като борба за духовна и църковна независимост, е дело на Бога в сърцата им, дело на божествена вяра и са искали подкрепа и сили в тази борба, в която те подобно на Христос са били готови да се жертват.

            Това знаем и от вдъхновеното стихотворение на Христо Ботев, част от което цитираме в подкрепа на изказаните мисли:

           О, мой боже, правий боже! … Що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата...  Вдъхни секиму, о, боже, любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа.  Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!...“ /“Моята Молитва“/

            Всъщност, едва ли можем да отделим високите идеали на борците ни за независимост от вярата им в Бога на техните предци, който ги е вдъхновявал и подкрепял в борбата им. Неслучайно и самият Васил Левски е останал за поколенията в образа на Жива Буква-съд, себе-излял се за свободата на България.

 image

            За нас остава примерът на д-р Гайд как да правим прочит на историята и миналото си. Защото по този начин показваме почит към свещената реч на нашите предци и посяваме зърната на духовното и културно обновление на себе си, близките си, и целия народ.

            Това е още една причина да се надяваме, че занапред ще има много учени и техни поддръжници, които вдъхновени от Метода на Гайд ще продължат да разчитат ритуалния смисъл на тракийските артефакти според смислово разчетеното от д-р Гайд древно Тракийско Писмо. Защото според д-р Стефан Гайд, то може да има различен смисъл според различния поглед на четящия…


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1405 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.02.2017 23:23
image

Във влака на времето
или още по темата за дежавю и жамевю

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~


            Заприличваме на хора, които сме се качили на влака на времето, но не знаем коя е крайната гара. За едни пътуването е дълго и скучно, за други е интересно и вълнуващо, но постепенно всички започваме да разбираме, че добри или лоши, умни или глупави, всички се приближаваме към крайната спирка на своя живот.

            Толкова ли е трудно тогава да разберем, че всички мисли, които разменяме през това пътуване с другите пътници, както и всичко, което обикваме или намразим, е само малка част от онова, което Създателят се опитва да ни каже за смисъла на нашето пътуване?

            За много от пътниците във влака на времето има пелена, спусната пред очите им, над техните умове. Затова всеки пътник във влака на времето трябва да започне да разбира смисъла на онова, което се случва в живота му.

            Има пътници, които не разбират, че техните мисли и чувства рисуват вселената около тях. Те няма да могат да проумеят смисъла на отминалия си живот без откритията, които Бог им дава всеки ден.

            Открития, които подобно на виденията при дежавю дават разбиране за истинските неща, от които се нуждаем. Или подобно на жамевю показват кое е маловажно и кое си струва да бъде забравено.

            В противен случай, мъглявата гледка зад прозореца на влака скрива от пътниците предстоящата среща с Бога… /предишна за дежавю и жамевю/


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 05.02.2017 23:24
image


Родът на Христос в Юдея е по плът с тракийска (гетска) кръв

Или за силата да се познават значенията на древните имена на народи и на отделни личности

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

           
            В статията За тракийските корени на царете в Древен Израил разгледахме въпроса за гетските (хетските) наследници, към които е имало специално отношение в Израил, и които са били считани за благословен народ. В тази статия ще покажем колко е важно да се познават значенията на древните имена на народи и на отделни личности.

            Стана ясно, че Хетеецът Урия не е бил случаен човек, а хората, които е предвождал, са били знатни и приближени на царя (виж повече по този въпрос тук). Знаете ли обаче, че според родословието на Исус Христос в Новия Завет, както и според пророчествата от книгите на Стария Завет в Библията, очакваният Месия е наследник от дома на Давид, т.е. на гетската принцеса Батшеба, посветена във свещената вяра на гетите от нейния съпруг – гетския цар Урия?

            А хети означава конни. Това са онези погрешно назовани в миналото прабългаричуждоземен конен народ от българи, които уж дошли като завоеватели по нашите земи. Това са били гетите (хети) – едно от най-прославените тракийски племена, известно със своите свещеници-арихи, родът на Куврат и Аспарих, които са дали значим принос към древната еврейска история.

            Те са воини на коне, върнали се в бащините си земи, за да влязат в наследството си със своите братя беси – тракийското племе прорицатели на Бог Дион Исус. За езика и духовното наследство на гети и беси научихме както от трудовете на д-р Стефан Гайд, така и от документите в сборника „Тракийски Хроники“:

            …Твоите гети, принце мой, говореха същия Богарски език и вярваха в същия Бог Дион-Иисус, както събратята си Беси още от началото…. Ако и да бяха едно с бесите обаче, между тях си имаше и немалко разлики, затова се и наричаха гети и хети от най-стари времена, което означава „конни", защото това е името на коня сред всички траки на древната им реч, сиреч това, което сам казва конят, когато пръхти (от - image„хто”, ‘хето”, (или „гето”, когато буквата „х“ се прочита твърдо като „г“ в тракийския език).(„Тракийските Хроники“, „Книга Арих, гл. 4, ст. 15-18“)

            От тези хроники научаваме за оригиналното Християнство на Кубрат и синовете му, за което вече се знаеше от артефактите на археологическите находки и инсигниите от погребението му. То не е било византийското християнство, защото от самото погребение на този български владетел става ясно, че предците ни са служили на Бога-Христос чрез ритуали и обреди, които са изисквали свещенство (жречество) и храмови помещения, за които до днес все така упорито се твърди, че са „тракийски гробници“.

            Това са потомците на Есей, Богу-милият, чийто син е цар Давид, чието име означава също богу-мил. Затова не е случайно, че потомците на цар Давид по нашите земи са се наричали богомили (есеи), тъй като родът на Исус е от Тракия и е по плът с гетска кръв.

            Освен това, знаем, че благовестието на апостол Павел е оставило в наследство многобройни християнски общности на територията на България, просъществували чак до турското робство, а християните в тях са се наричали павликяни. Павел обаче настоява в своите послания да помнят, че те не са Павлови (или павликяни), а Христови и говори за Тайната на Името Божие, чрез „което ще се избави всяка твар“ – име, което се произнася Адонай на иврит и Дионай на тракийски (Всемогъщият Бог).

            По тази причина Христовите ученици свидетелстват в „Деянията на Апостолите“ за Силата на Името Иисус Христос, като идентично с това тайно име, което в „Откровението на Йоан“ е Божието Слово - Тракийският меч двоуст (в оригиналния текст Ромфея Дистомос).

            Случайно ли е, че в Откровението на Йоан Исус е изобразен като конник, предвождащ хероси? Тези славни конни воини на божието благовестие по земята и до днес са почитани от православната църква в образите на светци, воюващи на коне – Св. Георги и св. Димитър, които с божията сила воюват със злото и го побеждават.

       Днес обаче не всички познават книгите на д-р Стефсн Гайд и неговите открития, затова и липсва познанието за древната реч, на която името на Павел, донесъл благовестието по земите на Тракия означава Па-Уус, тоест Сила-та, а името на Петър Небесното Царство“, тоест Пет-Уро. Защото е обещано на всички, които следват Христос навсякъде да получат ключовете на вярата на Петър, която затова и се нарече отначало всемирна (католическа) – за да е за всички, които винаги са верни на Ис-Ус.  

            Какво излезе накрая? Уж за историята на древни народи говорихме, а пак всичко се обърна в богословие! Ами то цялата древна история и народознание са богословие! Затова и откритията на д-р Гайд не са просто „научни факти“ от лингвистиката, историята или археологията, а са единство от богословие, вяра и наука. И стават достояние само на онези, които са направили усилие да прочетат и осмислят книгите му докрай.

           Христос е Камъкът, който потъна в челото на Голиат, и Давидовото Всеоръжие и Сила за Победата над всеки враг! Понеже и името на Баща ни бе "Давид", сиреч, "Богу-мил", защото прие от Бога ново сърце и Ум Христов... („Второто Съборно Послание на Божия Слуга Михаил, Corpus Ecclesiasticum)



~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 507 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 05.02.2017 23:24
image

Думите влияят на структурата на ДНК
Екип от учени по биофизика и молекулярна биология съвместно с екип от лингвисти са потвърдили част от откритията на д-р Стефан Гайд.

/от Красимир и Дияна Мерин

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~



            В мащабното си проучване за оригинала на съвременния български език – тракийския език (наричан в миналото от различни български учени „старобългарски“, „славянски“, „старославянски“ или „прабългарски“) – д-р Стефан Гайд е засегнал пространно темата за принципите на Словото, Звуците и Буквите като градивни Блокове на Вселената и Живота („Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО“ части I, II, III и IV).

            В четвъртата част на споменатия знаменателен труд д-р Стефан Гайд изследва в детайли и публикува още през 2008 година учението, че не само словото на думите (като цели концепции и образи, с отговарящите им йероглифи) има сила да сътворява, а нещо повече – самите звуци и буквите, които отговарят на тях, като Всемогъщи творчески сили (Еони), съдържат в себе си потенциала да променят съзнанието и битието на всяка реалност във видимия и невидимия свят!

            Удивително и смайващо твърдение, известно още в древността, на тракиеца Питагор, но непознато и неприето до този момент. Любопитното е обаче, че през 2012 година на уеб страницата на издателство Распер е публикуван материал, в който се потвърждава тази теза. В него се твърди, че според скорошни открития, думите могат да предизвикват нелечими болести.

            Излиза, че само четири години след феноменалното твърдение на д-р Стефан Гайд, екип от учени по биофизика и молекулярна биология съвместно с екип от лингвисти са потвърдили част от откритията на д-р Стефан Гайд, а именно, че думите имат пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло.

            Същата информация циркулира и на други места в интернет – като например на сайта на Revita от 2012 година, Actualno от 2013 година, Chudesa от 2013 година, DocTiming от 2014 година или Sanovnik от 2014 година. Оказва се, че думите, които най-често използваме, и начинът, по който комуникираме помежду си, оказват влияние върху живота ни. Вижте какво се твърди в материала на издателство Распер от 2012 година: Оказва се, че каквато лексика има един човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и животът му. От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.         Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си.  В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.

            Експеримент с “облъчване” на семена  на растения с думи се провеждал много години. Почти всички семена загинали, а  оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много болести, които се предавали по наследство.

            След няколко поколения потомството им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата на думата, тя можела да се произнася силно или шепнешком. Изводът на учените е следният: определени думи имат не енергийно, а информационно въздействие върху ДНК.

            Бил проведен и противоположният експеримент. Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно облъчване. В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.

            Скептиците се отнасят с недоверие към тези изводи. Как могат обикновените думи да влияят върху наследствеността? Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.

            Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.

 

            Днес учените се научиха да зареждат ДНК с енергията на светлината и звука. Излъчвайки определени генетични програми, те стимулират резервните възможности на организма. Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии.

               Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай душата си с четене на френски романи…” Някой може да се усмихне на тази препоръка на гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали. Един текст оздравява наследствеността, друг я травматизира.

            Известният физик Пьотр Гаряев смята, че с помощта на словесни мислеформи човек създава своя генетичен апарат. Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така то разрушава и себе си, и своята среда – както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.

            Така че на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка. Една дума може да предизвика неизлечима болест, а друга – да излекува човека. При това вашата ДНК не разбира дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.

            Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.

            И така, тезата на д-р Гайд, публикувана през далечната 2008 година, а именно, че човешката ДНК е природно програмирана да „реагира” на думите, се потвърди. Вече има отговор както за причината за редица заболявания, така и за причините за силното  въздействие върху хората на внушението и хипнозата.

            Ползите са две. На първо място се потвърждава, че хората трябва да внимават какво говорят – и кого слушат. На второ място се установи, че и с други научни методи може да се потвърди достоверността на оригинални открития по темата, направени от д-р Стефан Гайд в книгата „Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО IV“.

            И тъй като оригиналът е винаги по-важен и по-интересен от цитата, нека видим някои части от книгата на д-р Гайд, които спекулират за първи път тези – и други истини: „В мистичната система на Питагор линейното фонетично писмо е разположено във времето и пространството така, че да се разгръща като числови стойности линеарно, като еманация на Божествените Начала в йероглифната пиктографска писменост.”

               И тъй като преподава предимно на елинизирани студенти, той превежда изцяло концепциите на йероглифната древна реч – на езика на своите съвременници, като разбира се използва и азбуката, на която пишат народите по средиземноморието и която днес светът нарича „гръцка“ (за която ние вече знаем, че е производна на предшествуващата я Бохарска азбука).

            И именно защото фонетичните букви носят само звукова стойност, но са празни от каквото и да е образно („символно“, „архетипно“) съдържание, Питагор въвежда „първичните“ по отношение на битието числови стойности на звуците и буквите в „гръцката“ азбука, които да придават несвойствено за гръцкия („символно“, „архетипно“) съдържание при превода на „тайните“ от йероглифното писмо.

             В тази Питагорейска система се вземат предвид 24 основни звука и букви във фонетичната азбука, от които 4 са основните гласни и 20 са основните съгласни звука (букви).

            На гласните, разбира се, се отдава най-голямо значение и най-голям творчески потенциал, и те носят в себе си силата на четирите основни еона (елемента), контролиращи въздух, огън, вода и земя, които олицетворяват същността на всяко познато битие. Затова на тях са отдадени и най-първичните числа: 1, 10, 100, 1000, от които, разбира се, „алфа“ е най-първата (съответстваща на Божествената Монада в орфическата наука), а „омега“ е най-множествената (но съдържаща „монадата“, и е съответстваща на „Божествената Плерома“ – за повече подробности виж „Тракийското Писмо Декодирано II“, стр. 97-100).

            Ако някой прочете внимателно Апокалипсиса от Св. Ап. Йоан, ще забележи, че същите четири еона, свързани с четирите основни гласни, са представени в четирите живи същества, стоящи около трона на Бог-Словото, и никак не е трудно да се досетим, че те представляват 24-те звуци (букви) на това Слово, които според Христовия Апостол и пророк Йоан контролират цялото битие по Божието Разпореждане (Творческо Слово).

           Забележете, че когато ЧЕТИРИТЕ живи същества проговарят, старците в отговор заедно се покланят и също проговарят (или „пеят“, защото песента е говор с удължени гласни!“), и тогава като резултат се покланят безбройните ангелски („архетипни“) еони, и следвайки тях и всичките създания, „на небето, на земята, и под земята, и по морето, и всичко що има в тях“. Или с една дума, гласните „командват“ останалите звуци (букви), а те от своя страна „командват“ архетипите на образното слово („ангели“), и това задвижва битието на всички създания във всички останали измерения на света!

           Това е типичната трансцедираща реалност в света според откровението на Св. Ап. Йоан, и според орфическата наука на Питагор, и тази реалност с всичките й трансцедиращи измерения, е обектът който изследва, дефинира и повлиява чрез мощните си методи модерната Трансцендентна Наука!

            Или казано по един по-лаконичен начин: според Божественото Откровение дадено на Йоан и според Орфическата научна школа на Питагор (няма две мнения, всичко е ясно!) – Словото, Звуците и Буквите, контролират както видимия („материален“), така и невидимия („духовен“) свят!

            И преди да побързате да си кажете: „ъхъ, квантум-шмантум“ (спомнете си за „квантум-шмантум“ в книга 2 на Тракийското Писмо декодирано, стр. 101-110), чуйте нещо „съвсем не-квантово“, което ще ви свали напълно на земята в измеренията на „по-твърдата“ класическа физика на Сър Айзък Нютон, но ви предупреждавам, че то потвърждава думите на Питагор и Св. Ап. Йоан, въпреки че удовлетворява и най-твърдите изисквания на човешкия опит и практика от „най-модерно“ време като например – „око да види, ръка да пипне!“.

            През 1953 година британският учен Франсис Крик и американският му колега Джеймс Уотсън разкриха интимната структура на ДНК (и принципно подобната й РНК), която е в основата на кодиране на живата материя и наследствеността.

            Пурините и пиримидините са химични бази, които са известни като строителните блокчета, съдържащи се в ДНК и пак ЧЕТИРИ в РНК. Тези бази са Аденин, Гуанин, Цитозин и Тимин (или разновидния му Урацил при РНК). За да се образува верижният „кодов низ“ на ДНК (и РНК), четирите бази се свързват две по две химично съвсем специфично: винаги Аденин с Гуанин, и Цитозин с Тимин (с Урацил при РНК).

            Така ЧЕТИРИТЕ бази „диктуват“ кодовия низ на ДНК и РНК, и така дефинират къде ще се прибави всяка от само ДВАДЕСЕТТЕ аминокиселини, които пък определят синтеза на огромния брой белтъчини, а те от своя страна формират структурата и функциите на организмите. Сигурно сте забелязали вече от казаното по-горе, че точно ЧЕТИРИ бази (досущ както четирите гласни в азбуката) и точно ДВАДЕСЕТ аминокиселини (пак досущ като двадесетте съгласни в азбуката) определят БИТИЕТО на всички живи организми на земята!

 

            С една дума – както буквите на Словото кодират Речта, а оттам и Съзнанието, така „буквите“ на химическите съединения кодират Генетиката, а оттам и Битието (структурата и функцията) на живота!

               Но какво на практика ни ползва това очевидно сходство между естеството на словото и химията на живата материя? Ами това, че ако усвоим употребата на едното, ще усвоим и употребата на другото, и така ще можем да променяме своето битие както чрез „прецизни химически формули и реакции“ (отвън), така и чрез „прецизни словесни формули и реакции (отвътре).

            И ако сме навлезли в ерата на генното инженерство на живата материя, не е ли време да навлезем и в ерата на словесното инженерство на живото съзнание и квантово свързаното с него битие?

               В това е и голямата „запечатана със седем печата“ тайна на Божественото Слово и 4-те живи „гласни“ и 24-те царуващи „старци“, която тайна могат да разберат само „посветените: от началото на създанието на света, та дори и до днес!“


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 392 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 05.02.2017 23:25
image
За тракийските корени на царете в Древен Израил

Цар Соломон, синът на цар Давид и Батшеба (Витсавее), става връзката между древния Израил и свещената вяра на траките-хети

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

               Вече разкрихме връзката между приемствеността на свещената тракийска вяра в Ис-Ус от древния еврейски народ в статията „За траките и древните евреи“. Тук ще продължим с доказателствата за тракийските корени на свещенството в Древен Израил и ще разгледаме доказателствата за връзките на тракийските царе с древния еврейски народ, наричан още Ис-Ра-Ил в Стария Завет.

               В книгата „Нави“, гл. 11:2-9 от сборника „Тракийските Хроники“ научаваме любопитни подробности за идентичността между гети и хети, а от Стария Завет, Втора книга на Самуил, гл. 11 и гл. 12 става известно, че преди да стане любимата жена на цар Давид, Батшеба (Витсавее, майката на цар Соломон) явно е била поклонница на тракийския Бог Дион Исус като жена на неговия военноначалник Урия (виж книгата „Нави“, гл. 36 и бележките към нея), който е бил хет (т.е. гет).

На тракийски език името Урий означава „Царски" (от = image „цар”), а както видяхме в статията „За траките и древните евреи“, Батшеба (Витсавее) е гетска принцеса и според свещеника Еремия нейните благословени потомци и до днес живеят сред евреите! Знаменателен факт, убягнал на редица богослови и изследователи на еврейската история, които случайно или не, са го „пропуснали.

               Следователно соломоновата майка Батшеба (Витсавее) е принадлежала към гетския тракийски корен и е споделяла една и съща заветна Вяра с верните Богу. Тази кръвна линия влиза в телесното родословие на по-късно въплътилия се в историята Бог-Спасител Христос.

Това на практика означава, че в цар Соломон е текла и гетска (тракийска) кръв и когато той се е молил на Бог да го дари с мъдрост, той е призовавал Бога на предците си, Дионът-Исус, в когото е вярвала и неговата майка, наследничка на дома на Урия.

               Нека сега разгледаме по-подробно историята от Стария Завет, в която цар Давид пожелава Батшеба (Витсавее), жената на хетееца Урия, за своя жена в светлината на тракийските хроники и откритията на д-р Стефан Гайд.

               Според летописеца, цар Давид е бил изкушен от една красива наглед жена, докато се е разхождал един ден. Той я пожелал и след като тя е забременяла от него, се опитал да прикрие бащинството си като извикал мъжът й от битка, за да преспи с жена си и да приеме бъдещото дете за свое. Замисълът обаче не се осъществил и цар Давид заповядал да изпратят Урия в опасна битка, за да бъде убит. След смъртта му, Давид се оженил за Батшеба и тя му родила прочутия еврейски цар Шломон (Соломон).

               От библейските текстове и от текстовете в сборника „Тракийските Хроники“ научаваме следното:

            1) Царската свита на Давид („слугите на Давид“) са знатни приближени, които са различни от израилската войска, въпреки че са подчинени на Йоав като върховен главнокомандващ.

               Цар Давид прати военачалника си Иоав и слугите си с него, и целия Израил на война, а Давид остана в Ерусалим.

(„Втора Книга на Царете“, гл. 11, ст. 1)

               Летописецът разделя войската на Давид на слугите на Давид и Израил. Същото забелязваме и в случая, когато Йоав изпълнява царевата заръка да изпрати Урия в смъртоносна битка, като нарича хората на Урия Давидовите слуги:

               И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже. И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия.

(„Втора Книга на Царете“, гл. 11, ст. 16-17)

               Това специално уточнение показва, че хората на Урия са отделна войскова част от хети (гети), които, ако съдим от думите на свещеника Еремия цитирани в началото, трябва да са били почитани като благословен народ и следователно да са били приближени до царя. Това обяснява и названието им „слугите на царя“, т.е. „царската свита“, за която знаем и от Средновековието в Европа, че е била съставена от най-знатните рицари, какъвто за Давид е и Урия (името Урий означава „Царски" – от image = „цар”).

               Този довод косвено се потвърждава и от разговора между цар Давид и Урия, когато той повиква последния при себе си, за да го разпита за битката. Въпреки че Йоав е бил военноначалникът на цялата армия, Давид разпитва именно Урия за това „как е Йоав, как са людете и как успява войната(„Втора Книга на Царете, сл.11, ст.7”). Не е ли странно царят да разпитва за подобни сведения човек като Урия, вместо да се допита направо до Йоав? Не и ако Урия и хората му не са били по-важни в очите на Давид, ако и да са били подчинени на Йоав като върховен главнокомандващ на войската.

               Същото косвено потвърждение има и след убийството на Урия, когато самият Давид изрично казва на пратеника да предаде на Йоав: Така да кажеш на Йоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго…“. Защо? Очевидно всички са притеснени, че човек с ранга на Урия е оставен да загине, та самият цар трябва да се произнесе и да успокои хората си, че няма да има наказание!

            2) Причините за „слабостта“ на Давид по Батшеба (Витсавее)

               Защо при толкова много красиви наглед жени, цар Давид пожелава именно Батшеба и преминава през толкова терзания, за да скрие деянието си? Та нали е цар? Кой ще му се противопостави?

               Факт е, че цар Давид съгрешава именно след като научава коя е жената! Знаем от историята, че царете винаги са били изкушавани да закрепят властта си като се свържат с жена от царски род, а жената, която Давид съглежда, е точно такава – жена от Дома на Урия, наследник на свещената тракийска вяра, чиито поклонници са били древните евреи и самият Давид. Следователно, грехът на Давид се състои в това, че се изкушава да вземе с насилие жена от царски род, за да бъде признато потомството му от хетите и то да царува над тях.

               Освен това, от преданията на древните евреи се знае, че е било много важно майката да е еврейка. Ето защо цар Давид иска толкова много майката на неговите деца да е Батшеба. За него е била важна връзката с посветените в Тракия, защото той сигурно е знаел, че и майката на Орфей е била служителка в храма и че тя е била „служителят“, който е въвел Орфей в храмовото обучение.

               Подобна „слабост“ по-късно в живота му е и желанието да се увери, че вече се е утвърдил като божий избраник подобно на светите родове на тракийските царе, като преброи числото на войската си. Бог отново се разгневява и праща неизлечима болест сред хората му, която спира едва след като Давид сам разбира мотивите си и се разкайва за тях:

               И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост“.

(Старият Завет, „Втора книга на Царете, гл. 24, ст. 10“)

            3) Урия воюва за своята изконна тракийска вяра, а не за вярата на Давид

Урия отказва на Давид да влезе при жена си докато божия кивот и воините са на открито, защото той не възприема кивота на завета като вярата на Давид, а като своя изконна вяра:

               Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си“?

(„Втора Книга на Царете, сл.11, ст.7”)

               Когато пророкът, който изобличава Давид за греха му, говори за Батшеба (Витсавее) в притча, той я сравнява с „малко женско агне, което сиромахът хранел с хляб заедно с децата си и давал да пие от чашата му и да лежи на лоното му, защото му е било като дъщеря!“ От думите на пророка излиза, че гетската принцесалежи на гърдите на“ благословения божи слуга Урия, „пие от чашата му и яде с децата му, а Давид е човекът, който е „презрял словото на своя Бог, въпреки че Бог му е дал „дома на господаря и жените на господаря в пазухата му“. Давид се разкайва за греха си и Бог благославя брака му именно с Батшеба, а не с другите жени, които е имал, поради приемането на превъзходството на светия корен на тракийската вяра.

               Ръцете на Давид обаче са изцапани с тракийска кръв, затова този грях не остава без последствия. Детето, което Батшеба ражда, умира, а в живота на Давид има много тежки моменти – първият му син е убит от брат си, вторият му син иска да свали баща си от престола и загива като метежник, а самият Давид цял живот води войни и не може да издигне храм в Йерусалим в чест на тракийския Бог Ис-Ус, защото прегрешението на Давид е против светия корен на последователите на Дион Исус на земята.

               Храмът е построен (както научаваме от цитата от Книгата Нави и от летописите в Стария Завет) „по проект“ на тракийския цар Хирам, който е баща на Батшеба (Витсавее), защото Давид е извършил грях, погубвайки наследник на светия корен на последователите на Дион Исус на земята. Този грях е бил счетен за толкова голям, че Бог не позволява на Давид да му издигне храм.

               Давид обаче наистина се разкайва в сърцето, както желае Бог от своите последователи, и не иска да погуби сина си метежник, както е било редно да се направи със син, вдигнал ръка срещу баща си, защото е „научил урока си“ за наследството на рода на Урия. Впоследствие обаче виждаме омраза към светия тракийски корен и към всички пророци на тракийската вяра в Израил, в това число и към самия Исус, за което Христос казва: „Убивахте пророците преди мен… И мене мразите и искате да убиете.“  

               4) Издигането на храма в Йерусалим

               Храмът на Бога в Йерусалим е бил храм на тракийския Бог Ис-Ус, затова е трябвало да бъде издигнат от тракийски цар и от благословен наследник на рода на тракийските гети-свещеници. Такъв цар е бил Хирам, а такъв наследник на гетите – Соломон.

               Затова и когато цар Неемия изпраща пратеници (начело със свещеника Еремия) при цар Ситалк да поискат преписи на всички свети книги от пастирите-царе и от Великия Първосвещеник на тракийския народ Орфей, които да занесат в храма в Йерушалайм, за да се възстанови вярно и точно служението на Бог, Еремия започва молбата си към Ситалк с признанието за помощта при построяване на храма:

               „Помогни ни днес, както ни помогна великият ваш тирски цар Хирам, бащата на гетската принцеса Батшеба от Дома на Урия - майката на нашия Бого-възлюбен цар Шломон (Соломон), когато се градеше храмът на Бога на Силите в Иерушалайм. Защото и до днес е жив споменът, как той помогна на Шломона да направи всичко, според както му поръча Господ, и според чинните предписания на цар Херамес, когото вие наричате Орфей, и сред нас и до днес живеят благословените потомци на Уревия дом.“

          (Книгата „Нави“, гл. 36, ст. 4-31)

               Затова Давид въвежда жертвата на хвала в храмовото служение – изконната традиция на еподите в Тракия – и заедно с нея музикалния съпровод и отрядите на певците, за да се благославя завинаги връзката на еврейските царе и народ с тракийския народ и тяхната вяра в Дион Исус.

               Пожеланието на цар Давид обаче, погубило свещената връзка между двама знатни наследници на древната тракийска вяра – Урия (гет – от „конните народи“) и Батшеба (Витсавее), и днес разделя поклонниците на Бога Исус от пратениците на истинската вяра.

               Затова обещанието, което Бог даде на Соломон, синът на цар Давид и Батшеба е валидно и днес, защото в него виждаме, че благополучието и разрухата на древния Ис-Ра-Ил са свързани с приемането и отхвърлянето на тракийски корен:

          Ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми, тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж седящ на Израилевия престол.

          Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните, тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена. “  (Старият Завет, „Трета книга на Царете, гл. 9, ст. 4-7“)



~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 837 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 05.02.2017 23:26
image
   
За траките и древните евреи

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

          Тълкуването на преданията в Стария и Новия Завет на Библията не разкриват – умишлено или от незнание – приемствеността на свещената тракийска вяра в Ис-Ус от древния еврейски народ.

           От един писмен извор за тракийската история от сборника „Тракийските Хроники“ научаваме, че цар Неемия е изпратил пратеници (начело със свещеника Еремия) при цар Ситалк да поискат преписи на всички свети книги на пастирите-царе и на Великия Първосвещеник на тракийския народ Орфей, които да занесат в храма в Йерушалайм, за да се възстанови вярно и точно служението на Бог.

           Ето молбата на Еремия към Ситалк:

      „Помогни ни днес, както ни помогна великият ваш тирски цар Хирам, бащата на гетската принцеса Батшеба от Дома на Урия - майката на нашия Бого-възлюбен цар Шломон (Соломон), когато се градеше храмът на Бога на Силите в Иерушалайм. Защото и до днес е жив споменът, как той помогна на Шломона да направи всичко, според както му поръча Господ, и според чинните предписания на цар Херамес, когото вие наричате Орфей, и сред нас и до днес живеят благословените потомци на Уревия дом.(…)

       И като изслуша пратеника на цар Неемия, цар Ситалк го покани да му гостува известно време в двореца, през което време накара бързописците в храма в Пере да направят всички необходими преписи на Светите Писания, които бяха нужни за Храма на Бога в Йерушалайм и изпрати там с Еремия двамата си сина Садок и Месад с богати дарове – триста и тридесет и три таланта злато, та да послужат на Бога на Силите в храма Му. Защото синът му Садок беше вече посветен свещеник в чина на Арихите на Тракия, а и Месад беше от сана на редите, и бяха вещи във всичките богослужебни тайнства и обреди, които изискваше храмовото служение. (…)

       Така се възстанови вярното и точно храмово служение и четене на Закона Божий и всичките Му Повеления за вечни времена. (виж тези събития в Книгата „Неемия" в Стария Завет на Библията, гл. 10 и гл. 13)…

        А след всичко това, Садок остана да служи цели десет години на Единия Бог на Силите в храма в Йерушалайм, където възстанови светото свещенство Богу, което и до днес се нарича Садоково.(...)(Книгата „Нави“, гл. 36, ст. 4-31)

         От този текст става ясно, че свещената тракийска вяра е била и преди първоизточник на вярванията в древния Израил. Ето какви са доводите за това:

         1) Молбата е за вярно и точно възстановяване на служението на Бог“. Подобна молба може да се отправи само към хората, които са начинателите на това служение.

         2) Светото свещенство в храма в Йерусалим е било възстановено от ариха Садок, а посветените от него са се нарекли свещеници-садукеи.

         Да не забравяме, че според един от еврейските пророци от Стария Завет, очакваният Месия е трябвало да се нарича Емануил. Името му обаче е Исус, което е точно съвпадение с името на Бога на нашите предци, Ис-Ус (виж поредицата „Тракийското Писмо Декодирано от д-р Стефан Гайд, от която научаваме, че траките са почитали Бог Дион Исус и са изписвали това име върху оброчни глинени плочици, някои от които са намерени на различни места в териториите, влизащи в земите на древна Тракия. Повече за тези открития може да научите тук или в книгите от поредицата).

         Неслучайно Апостол Павел твърди, че евреите по плът имат предимство – но само дотолкова, че на тях са им били поверени свещените книги:

    „Тогава, какво предимство има юдеинът? Или каква полза има от обрязването? Много във всяко отношение, а първо, защото на юдеите се повериха Божествените писания. Понеже, ако някои бяха без вяра, що от това? Тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?" („Новият Завет на Библията, Послание към Римляните, гл. 3. ст. 1-25“)

        Тези свещени книги очевидно са преписите на всички свети книги на пастирите-царе и на Великия Първосвещеник на тракийския народ Орфей (наричан от евреите Херамес), поискани от свещеника Еремия, за да почитат евреите своя свят духовен произход и да участват в триумфалното служение на Единия Бог по целия свят. Това, според книгата „Нави“, е била мисията на ариха Садок:

       А Месад, братът на Садок, се завърна при баща си Ситалка, да му докладва за всичко, което сe беше случило и как велико се разпростря Божията скиния отново в Йерушалайм, и служението на Единия Бог тръгна триумфално по целия свят. („Книгата „Нави“, гл. 36, ст. 32)

        Приемствеността на свещената тракийска вяра в Ис-Ус от древния еврейски народ обаче не е призната от древните евреи, които са живеели по времето на Исус Христос. От Библията научаваме, че двете религиозни групи – на фарисеи и садукеи – са отхвърлили решително Исус като очаквания Месия.

        Знаем и за гоненията и убиването на истинските божии люде (които навярно са пазели спомена за свещената тракийска вяра на ариха Садок, начинателят на Садокиевото свещенство), за които Исус обвини фарисеите, твърдейки, че бащите им са убивали пророците, а те им градят гробници?

        За скритата истина навярно говори пророк Еремия, обвинявайки летописците на Библията, че са „пипнали“ текста, за да не си личи оригиналът на вярата, казвайки, че перото на книжниците е лъжливо:

       Как казвате: Ние сме мъдри и законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа. (Книга на пророк Еремия гл. 8: ст. 8)

       Самият Исус е изобличавал книжници и фарисеи, че са обикнали похвалата и почитта от човеци повече от това да признаят тракийския корен на своята вяра, защото са искали да си припишат заслугите на начинатели на еврейската вяра и еврейските храмови служения. За всички тях остава предупреждението на Апостол Йоан от Откровението:

       „Ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга.“ (гл.22: ст.19) 

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~ 

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1237 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 05.02.2017 23:26
image

За българския език и произхода на българите

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Родолюбие ~:~:~


    Език свещен на нашите деди“ е написал отдавна Иван Вазов. Днес българите обаче не познават силата на родния си език. Едни се срамуват, че той не е толкова популярен като английския език например, а други, по свое собствено усмотрение, обвиняват за всичките си житейски несгоди това, че пишат и говорят на български език, а не на „интернационалните“ езици като английски, немски, френски или испански.

     Това обаче не винаги е било така. Дори и през годините на турското робство, българският език се е ползвал с уважение – и е бил използван като „държавен“ или „административен“ език в териториите на турската империя. За това свидетелства и Симеон Радев в спомените от своето детство. Ето какво пише той по въпроса: 

     „…Когато се занимавах с Любен Каравелов и неговия престой в Белград, направи ми впечатление, че половин век след като Сърбия беше свободна държава, нейната столица брояла 30 000 жители. Битоля тогава имала 80 000. Сега тя имаше като че ли още по-многобройно население, от същите народности, както в Ресен, и всички говореха български. Който би се разходил по пазара, би помислил, че това е чисто български град. Особено впечатление направил тоя факт на Биман, бивш кореспондент на „Standard“ в София, автор на биография на Стефан Стамболов. Когато посетил Битоля, останал учуден, че навсякъде се говори български. Отишъл на едно заседание на административния съвет на вилаета и чул, че разискванията стават на български. Разпитал за това председателя на съвета. Малик бей му казал: „Иначе и не можеше да бъде. Членовете на съвета от разните народности не знаят турски. Единственото средство да се разбираме е българският език. (Симеон Радев, Траян Радев, „Ранни спомени“, ИК „Стрелец“, София, 1994)

      Този малко известен факт има своето обяснение, но за него след малко.

    Д-р Стефан Гайд доказа неопровержимо в мащабния си труд „Тракийското Писмо Декодирано“, че днешният български език е новотракийски език, а предците ни са се покланяли чрез него на своя Бог Ис-Ус – триединен Бог, чиито три лица са били тълкувани като три отделни божества, а именно Дион Исус Слънцедатното Слово, конникът-победител Херос, и майката-богиня Ма-Рея. Затова е важно да се запитаме защо в държавната територия на днешна България днес наследниците на този „свещен език на дедите ни“ бързат да изучат децата си първо на модерните европейски езици, а нехаят за свещеното наследство на предците си?

    Отговорът е очевиден – защото днешните българи нехаят за вдъхновителя на тяхната древна реч – наричана „боготворческа“ или „богарска“ – и са подменили оригиналната вяра на предците си с неверие, от една страна, и с вяра в чужди богове и поверия, от друга. По тази тема ще говорим по-подробно в друг случай, а сега ще приведем част от една монография на акад. Цветан Гайдарски по повод откритието на д-р Стефан Гайд, че тракийският език е древният богарски език: 

     „… Всеки, който използва родния език, употребява несъзнателно слова, които призовават събития, които се случват в неговия живот и в живота на близките му. Българският език е наследник на най-древната Реч, която се съдържа както в говора ни, така и като образи в подсъзнанието и сънищата, и тя работи без да я „признават” или „приемат”. По този начин всички, служещи си с думи и образи, попадат (щат – не щат) под  неумолимия невидим вселенски закон на Словото и Неговите съдби. Ние сме преди всичко това, което говорим или мислим, и това, което възприемаме през петте си сетива, всяко преживяване, всяка реалност, в която живеем, е информация, която древните наричали Словото. В Него се движим и съществуваме…. 

     …Траките (според сборниците „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания“) са били изкусни в науката на призоваването, в която тракийските заклинатели употребяват своята Родна – Божеска (според тях) – Реч. Те са вярвали, че говорят Първо-езика, вдъхнат на предците им лично от Бога. От там всред чуждоезичните народи в древността изкуството на призоваването се нарича „тракействане“ (гърците го наричат трескейване). Другите народи говорят на производните на Първо-говора езици, които Бог размесил поради богоборчеството на човеците (според Свещените писания след Вавилонското стълпотворение). От тогава всъщност човеците се разделят на народи, произлезли от родове, те пък от семейства начело с бащи, но основният признак, по който се разпознават и самоопределят, е езикът, който  говорят в наследство от предците си. Но езиците на народите загубват първоначалната семантична пълнота на Първо-езика, вътрешната духовна структура на неговите думи, тяхната мистична етимология, както и онази граматика, която разкрива взаимоотношенията НЕ само със заобикалящата ни физическа и социална среда, но и с невидимите светове на Свещената територия. 

     От тази деградация на езиците произлиза понятието „езичници”, определящо загубата на Божия Език и Неговото посредничество. В говора на народите липсват важни първични сегменти от Първоречта, отделни съгласни са непроизносими за тях, загубват се интонационните нюанси на призоваването – съществена част от употребата на Словото…“ (Акад. Цветан Гайдарски, „За Свещения Тракийски Език и Писменост“)

Учудващо ли е тогава, че българският език е имал такова голямо влияние сред държавния живот в някогашната турска империя? Ако е така, сигурно ще бъдете учудени и от новината за едно мащабно проучване на БАН, от което става ясно, че българският език е признат за официален в област Кук, щата Илинойс, САЩ, където данъчната администрация работи на него успоредно с английския. Според доц. д-р Ана Кочева от Института за български език към БАН, която е автор на карта на българоезичните по света, очаква се и други щати да признаят българския език за официален и да го използват в държавната администрация.

     „Българският език е признат за официален в американския щат Илинойс“. Дали подобна новина не е имала ефекта на шок върху съзнанието на определени групи сънародници, които отдавна считат езика ни за ненужен и очакват бъдещето, в което той ще бъде заменен от английския? Може ли изобщо подобна новина за бързото разпространение на българския език зад граница да накара някой представител на изброените по-горе „поклонници на чужди езици“ да се замисли за миналото, настоящето и бъдещето на своя народ, а оттам – и за собствената съдба и живот?

     Освен това в проучването родните езиковеди представят данни, според които 15 милиона души по земното кълбо говорят езика ни, като в Европа най-много българска реч се чува в Украйна, Молдова, Гърция и Испания, както и във всички изгубени от страната ни територии след Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. На тези места живеят от 200 000 до 1 милион българи, а в Австрия езикът ни е официално признат за матуритетен,  което означава, че в училище може да се държи матура на български. Освен това български се говори и в държави от Новия свят – в Австралия и Нова Зеландия само има общо около 220 000 души, които говорят на родния ни език.

     А анализаторите от standartnews.com цитират по-подробно изявлението на доц. Кочева. Според тяхната информация по света тече процес на „ребългаризация“ – масово откриване на нови български училища (неделни или под някаква друга форма), подпомагани в последните години и от Министерството на образованието, което участва активно в процеса, като подпомага българските общности там с учебници, помагала и учители. Основното, което децата учат, е не само роден език, но и история и география на България, а в допълнение се честват националните ни празници и се правят различни фолклорни тържества, за да се запази не само езикът ни, но и културата, която той носи със себе си.

     Откъде идва огромното влияние на българската (древната богарска тракийска) реч, та дори и днес една малка страна без видимо влияние или сила в съвременния свят не е изчезнала поради езика си?

     И ако все още смятате, че подобни статии за богатството на родния език и история са празна работа, вижте как в Италия почитат наследството си с още една любопитна новина, която споделяме с вас в края на тази тема:

В Италия бе открит паметник на хан Алцек
(Със
съкращения от Dir.bg, 8 юни 2016, редактор Димитър Михайлов/

     Българското посолство съобщи подробности за церемонията по откриване на паметник на хан Алцек в Италия, сочен като пръв монумент на български владетел в чужбина.

     Паметникът се издига в Челе ди Булгерия (Celle di Bulgheria), община с около 2 хиляди жители в провинция Салерно на южната област Кампания. Тя е разположена в полите на планината Булгерия, която с внушителната си надморска височина от 1225 метра представлява природен феномен, тъй като се извисява в равнина без други възвишения наоколо (…)

     Особена тържественост на събитието придаваха украсените с български и италиански знамена улици и площади, както и изпълнението на националните химни на двете страни. Тържеството приключи с изявите на местни фолклорни певци. Кметовете на Челе ди Булгерия и Велики Преслав подписаха споразумение за побратимяване на двете общини. По поръчение на председателя на Народното събрание Цецка Цачева на кмета Джино Марота бе връчен почетен медал за заслугите му за развитието на италианско-българските отношения (…)

     Хан Алцек, който е сочен за син на Кубрат и брат на Аспарух, предвожда панонските прабългари при заселването им на териториите на Лангобардското кралство. Историкът Павел Дякон свидетелства, че при управлението на Гримоалд Първи (Grimoaldo I), крал на лангобардите и на Италия през 662-667г., хан Алцек получава титлата гасталд – кралски велможа, управляващ административен окръг с граждански, военни и юридически задължения, а по-късно неговият син Ромуалд Първи Беневентски (Romualdo I di Benevento) му предоставя земи, в които да се засели заедно с воините си (…)


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1152 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 05.02.2017 23:27
<<  <  7 8 9 10 11 12  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 152395
Постинги: 113
Коментари: 15
Гласове: 142