Сизифовият труд

 Хората понякога предпочитат да издигат с голям труд камък по планината, който всеки път мигновено пада надолу, вместо да се замислят, че по пътя на добродетелта нагоре може да изнесат успешно само леките като перце Божествени образи в съзнанието си, защото тежките като камъни човешки усилия и атеистични напъни винаги ще падат надолу поради слабата (и порочна) човешка природа.

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

             Напразни са усилията на любовта заяви Шекспир в началото на своята писателска кариера, а критиците и до днес разсъждават върху смисъла на това послание. Шекспировият възглас резонира идеално с нашите размисли за Сизифовия труд на атеистичната наука да твори блага без Божественото откровение и затова решихме да ви изложим нашата теза за Сизифовия труд в света.

            Изхождайки от Метода Гайд за тълкуване на литературата, ние установихме, че Шекспир идеално разкрива напразните човешки усилия чрез героите в своята първа пиеса Напразните усилия на любовта на героите на Шекспир, които от многото възможности преминават към единствената възможност – невъзможността. В това послание е кодиран трагизмът на човешкия род, който като Сизиф безспирно хитрува в този живот, опитвайки се да избегне покорството си на Божественото Начало на битието и знанието и в крайна сметка разбира, че невъзможността да живее без Божествените Слова има невидимо, но трайно последствие в живота. Логично, същинската част от човешкото съществуване е разбирането на проявленията на Божествения Дух във вътрешния свят на човека.

            Сизиф е митичен герой, известен със своето наказание от боговете да търкаля огромен камък нагоре по стръмен хълм, който падал надолу всеки път когато Сизиф достигнел върха. Историята за този прословут смутител на Боговете на Олимп отдавна е станала нарицателна в културния език на човечеството с фразата сизифов труд за обозначаване на напразно свършена работа. Аналогично, действия, които се наричат сизифовски, са символ на нескончаеми и безсмислени действия.

            Историята е доста заплетена и в нея има прекалено много архетипни образи, които не бихме могли да обхванем в рамките на една статия. Но е важно да посочим някои емблематични съвпадения на този образ с действителни лица и събития от днешно време.   Какво виждат всички в тази история? За болшинството критици и анализатори  Сизиф е дързък измамник, дръзнал да се противопостави на боговете по различни начини, един от които е оковаването на смъртта и нарушаването на нерушимия ред на раждане и смърт, защото смъртните престанали да умират. Правилният анали-з обаче не почива на мне-ния („с мене“ или „с моите ограничени мисли“), а на правилното разчитане на анали-те на божественото откровение в древността (анали – от лат. annales – летописи, хроники, първите писмени паметници разкриващи историята на античния свят).

            Според правилния анали-з на образа на Сизиф, мирогледът на този герой едва ли е нещо достойно за подражание! Да се подиграеш с началата, с изконните истини, със смъртта и да вършиш светотатства безстрашно и с лекота, подривайки неоспорими истини на битието… Някои с удоволствие пропагандират подобен анали-з, защото той подхожда идеално на собственото им битие и мироглед! Това обаче е мне-ние, а не анали-з, защото е лишено от мирогледа на древните.

            Коментарите върху мита за Сизиф варират от благородство да се помогне на човечеството да просъществува по-дълго време до наказание за смелостта да предаде боговете. Дали обаче всичко това не е оправданието в съвестта на редица български изследователи (и блогъри) за принизяването на откритията на д-р Стефан Гайд единствено до известни така или иначе на всички истини, че траките са българи?

            Мащабните изводи от трудовете на д-р Гайд не се ограничават единствено до факта, че днешните българи са наследници на древните траки. Прабългарите са именно тези древни трако-богари, а славяните (словени) са хората от всички народи, приели Богарското Божествено Слово (виж сборниците „Тракийските Хроники“ и „Хроники на трако-българските царе“). Досега никой учен не беше разгадал кодираните послания в живота, културата и писмеността на траките, още по-малко беше изявил скритите в тях концепции за принципите на Словото, Звуците и Буквите като градивни Блокове на Вселената и Живота.

            Оказа се, че преводът на образните идеограми от тракийското пиктографско писмо е Словото, което може да променя човешкото битие. Това според д-р Гайд е така, защото както словото на думите като цели концепции и образи с отговарящите им йероглифи има сила да сътворява, така и самите звуци и буквите, които отговарят на тях като Всемогъщи творчески сили, съдържат в себе си потенциала да променят съзнанието и битието на всяка реалност във видимия и невидимия свят!

            Освен това, сред най-значимите открития на д-р Стефан Гайд е формирането на изследователски метод за научна работа – Метода Гайд, който почива на разбирането на Свещения език на трако-богарите. Как е възможно някой да стигне до същите изводи и да си присвоява научни тези без позоваване на принципите, използвани от този инструментариум? Как е разбрал смисъла на божествените Слово и Букви, които според древни документи са помагали на посветените оракули в Тракия да контролират видимия (материален) и невидимия (духовен) свят? Как са успели да преведат концепциите в идеограмите от тракийските руни без да са станали обиталища на образното архетипно съдържание, достигнало до нас чрез превода на д-р Стефан Гайд на тракийското пиктографско писмо?

            Нима е възможно да се раздели духът и душата на човек от неговото тяло? Как тогава днес някои си присвояват научни изводи и постулират преводи на тракийски думи и текстове без да разбират свещената връзка на вплетените в думите (пиктограми) философско-богословски концепции? Това много прилича на делата на модерния човек, който се опитва да се предпази по всякакви начини от натиска на събитията в света, да опази здравето си и да съхрани психиката си, но впоследствие върви все повече към деградация, защото не се променя духовно чрез образите, начертани от йероглифните Слова на траките. Защо?

            Мнозина днес вярват, че чрез различни духовни практики и знания ще постигнат желаното освобождение и просветление, за да контролират живота си, но техните усилия са на Сизифовци – деятелни човеколюбци (и бунтари), които не се противопоставят на атеистичното статукво, а в желанието си да се изтъкнат (себе-изявят) като Начала, крадат тайните на Битието, декодирани от д-р Стефан Гайд и остават осъдени вечно да вършат безсмислени и напразни усилия да избутат тежкия камък на своето упорство до върха на гордостта си.

             Нека не забравяме, че всички изследователи са единодушни, че митът за наказанието на Сизиф (ако и да се причислява към гръцката митология) е основан на тракийските вярвания по един безспорен факт – в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани, а Сизиф – въпреки богатото си житие, е най-често изобразяван именно чрез наказанието си (търкалящ камък нагоре) заедно с други съгрешили митични герои. Да не забравяме, че емблемата на философията на екзистенциализма – Албер Камю, сравнява човешкия живот именно с наказанието на Сизиф и неговото постоянно връщане в началната изходна точка, което според Камю доказва абсурдността на човешкия живот.

            Е, няма как да не се съгласим с това – човешкият живот има духовен смисъл, но за жалост мнозина откриват начин да го преживеят единствено в бунта към установените истини. Каузите или отстояваните духовни позиции са маловажни, единствено отстояването на страстна и съзнателна ангажираност към политическите настроения на съвремието са от значение. Живот без Бог и духовност, без морални каузи и задължения, живот според собствените желания и умозрения! Сизифов труд!

            Случайно ли е тогава, че подобно Слово има силата да подбужда към определен вид действия? Словото, породено от ума на Сизиф, изгражда определен тип духовен образ и се запечатва в духовния геном на човечеството. Единствено познаването на Божествените Слова (кодираните пиктограми на Свещения Тракийски Език) може да развърже човешкия език за невидимото архетипно значение на всичко, което ни заобикаля, което на свой ред ще кодира речта ни с други Слова (мисли, действия, желания), които ще рисуват други образи и ще изписват във видимия свят, в който живеем и в невидимия свят на нашето Съзнание човешки истории, неподвластни на Сизифовия труд.

            Какво да кажем в заключение? Сизифовите (физически) усилия имат своя невидим образ – те са иронично отричане от Съдбата на хора с лукава мисъл, решили, че могат винаги да излъжат боговете и да избегнат наказание. Но това е до един определен момент. А след това?

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

        Това според д-р Стефан Гайд е ключът към разгадаването на тракийската писменост, тъй като не е възможно да се проумеят тайните от миналото без религиозните концепции на траките (кодирани в идеограмите на тракийските йероглифи), които са разбирали влиянието на йероглифите върху битието единствено чрез осветеното от вяра в Бога съзнание.

        Научните умения на човечеството не са следствие на извънземен разум (както атеистичните теории се опитват да внушат), а резултат от познаване на Божественото Слово в човека. Та нали човек е създаден по Божий образ и подобие, нали всичко е станало от Словото, което е Начало и Начело на човешкия живот?

             Това вродено в човека Слово и неговото използване и усъвършенстване за промяна на околния свят на човека според нуждите му е причината д-р Стефан Гайд да посвети годините на живота си, да изследва вариантите на това Слово в себе си и в околния свят и да го декодира чрез оригиналните концепции в тракийските пиктограми.

           Очевидна е истината, че Божествената природа на света, в който живеем, и Божественото Слово, заложено в човека, са свързани, и само учени с погледа на д-р Стефан Гайд – прилагащи неговия интердисциплинарен метод към артефактите от миналото, могат да създават истинска наука, защото той не е мислил дали ще получи нечие одобрение – както мнозина учени днес правят, а е продължил да търси скритата същност на света.

        Днес виждаме мнозина бедни по душа блогъри, които са започнали да се изживяват като учени, копирайки безсрамно ентусиазма и вълнението на д-р Гайд, с които са пропити книгите му. Същите преди години хвърляха кал по него и последователите на неговата научна школа, а днес си присвояват заслуги за откриването на връзката между днешните българи и древните траки.

        Книгите на д-р Стефан Гайд обаче са полезни за всички, които са готови да потърсят промяна на живота си, която да е изградена на духовни цели и приоритети, а не на човешки авторитети. По думите на учения, обновяването на човешкия живот по подобие на живота на нашите предци траките е един процес, а не еднократно събитие и този процес има своите здрави корени в културните и научните способности и качества на трако-богарската нация, консолидирана единствено около Свещения Тракийски (Богарски) Език и единната вяра в Бог Дион Ис-Ус. Всеки друг напън ще донесе само скръб и жалост, затова народът с право е казал: "Видяла жабата, че подковават вола и вдигнала и тя крак". А всички знаем сетнината на жабата, която толкова се надувала, за да покаже, че е като вола, че се пръснала.

         Затова ако има хора, които да оказват влияние върху благоденствието на народа, те са онези, които са съхранили в живота си свещените език и вяра на предците ни и градят върху тях храмът на истинската наука и познание за света. Историята на християнството, както и на Богооткровението в Стария Завет на Библията са пряко свързани с тракийската вяра в Ис-Ус, а това досега не е било извеждано като научна теза от никой – и никой няма да може да го направи без тълкуванието и дешифрирането на тракийските пиктограми! 

        Ние самите се убедихме в ефикасността на Метода Гайд (способ, който празнословите атеисти не могат да използват, защото не го разбират) когато открихме в една мозайка в Рим кодирани пиктограми за "Великият Бог", "Великият Божи Син" и "Храмът на Бога е велика крепост (скривалище)" според декодираното от д-р Стефан Гайд тракийско писмо. 

        В статията "Методът Гайд спомогна за разчитането на римска мозайка" посочихме удивителната прилика на три елемента от изображението на Орфей с пиктограмите за горните идеограми за Бог. За подобни изображения на Орфей се знае, че първите християни са показвали чрез Орфей... Исус Христос. А незапознати с откритията на д-р Стефан Гайд и до днес повтарят небивалици за езическото мислене на първите християни, което било преминало в християнската религия. По този начин те дискредитират автентичните доказателства за връзката между оригиналната тракийска вяра в Дион Исус, първосвещеника Орфей и вярата на първите християни.

        Къде са сега скопените научни твърдения на историци и блогъри, които нямат смелост да следват историческата истина преди тя да е станала популярен факт, но са дръзки да си присвояват чужди научни тези без да привеждат доказателства от свои изследвания?

        „Нашата човешка цивилизация дължи своето Битие и Живот на възможностите на Божественото Слово (Д-р Стефан Гайд), защото „в началото бе Словото... Всичко чрез Него стана... И без Него не е станало нищо от това, което е станало..“ („Евангелие на Св. Апостол Йоан 1:1“)

        Декодирането на тракийските идеограми е ключът не само към разгадаването на тракийската писменост, но и към проумяването на тайните от миналото, кодирани в идеограмите на тракийските йероглифи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

За българската родова памет и човешкото битие

Родовата памет е архетипната памет на индивида и народа, която определя творческите възможности на човека и се запечатва в неговите психика и битие като матрица на духовната същност на Човечеството. Тази архетипна памет се култивира от научното мислене, чийто фокус са размислите за битието на човешкия род. Като наследници на нашите предци, ние сме и наследници на процеса на преоткриване и овладяване на знания, които вече съществуват, но са скрити в личния (субективен) неизследван още свят. По този начин, историческата истина, която е мъртва във видимото пространство и време и съществува само като артефакти, продължава да живее в паметта като духовен факт, поради културната непреходност на идеите. Истинската история е жизнена чрез преживяванията на субектите и те са тези културни и духовни феномени, за които ние и занапред ще разсъждаваме чрез материалите, които публикуваме в нашия Фейсбук клуб „Родова Памет“ (https://www.facebook.com/groups/rodovapamet/).

            Археолози и историци днес назовават голям период от древната история на човечеството праисторическа епоха поради презумпцията, че няма идентифицирана писменост, чрез която да се съхранява историческата памет. След декодирането на праисторически текстове от артефакти намерени по българските земи става ясно обаче, че нашите предци не са били примитивни, а са имали мислене, което далеч превъзхожда модерните научни и религиозни концепции. За тях Езикът е бил неизчерпаем източник на Познание (Логос) за света и те са го свързвали с Творческото Слово.

            По-късно, учени постулират, че всички открития в науката са религиозни (мистични) откровения, които произтичат от умозаключения следствие на частни наблюдения. Тези частни наблюдения са водели до хипотези, които последствие са били потвърждавани от опита. Това специфично субективно познание е било кодирано като мироглед в древната пиктографска писменост на траките и по този начин е било запазено като предишен опит в колективната памет.

            По този начин редица учени през вековете са гледали на света като на божествена еманация и са съчетавали своята човешка ограниченост с познанието на многозимерността на битието. Този подход беше развит от д-р Стефан Гайд в нов уникален инструментариум – Методът Гайд, за разчитане на мирогледа на древния човек. Богословието на учения доведе до разкрития за истинското познание, което се пази във всеки човек като своеобразна вътрешна книга, запаметила индивидуалните оценки и възприятия на чудесата на живота.

            Благодарение на Метода Гайд научихме, че името на Бога на траките е Исус и това ни разкри в нова светлина миналото на нашия народ с неговия бит и обичаи като мистерия, откриваема чрез закодираното в пиктограмната писменост на траките Слово на Бога .

            Днес, благодарение на християнския мистицизъм на д-р Стефан Гайд, всеки може да достигне до себепознание и познание за скритата същност на битието. Според Метода Гайд, силата на истинската наука е в способността ѝ да тълкува фактите не само съобразно артефактите  на човешката култура, но и съобразно архетипната памет на индивида и на народа, защото всяко едно отделно индивидуално преживяване и действие променя и повлиява живота на отделния човек и на човечеството като цяло.

            Тази архетипна (родова) памет определя творческите възможности на човека и се запечатва в неговите психика и битие като матрица на духовната същност на Човечеството. В измерението на тази родова памет обаче времето и пространството са относителни величини. Затова откритията направени по Метода Гайд разкриват научно мислене, което се фокуса върху субективността на фактите, тъй като всяко наблюдение на обектите е субективно, а изследванията се извършват от субекти, които наблюдават и въздействуват на обектите на наблюдение.

            В резултат, ние осъзнахме, че терминът родова памет обозначава субективните размисли за битието на човешкия род (виж преводът на тракийската дума пам-мет като мисли и преживявания). „Думата мисля / мислене се произнасят мет-и и ако към тях се прибави се прибави представката па, означаваща мой (моята, моето), се получава думата па-мет-и – моето мислене, моите концепции, от която почти сигурно произлиза и българската дума памет. Повече по темата можете да откриете в „Тракийското Писмо Декодирано - II“.

            Така че като наследници на нашите предци, ние сме и наследници на процеса на преоткриване и овладяване на знания, които вече съществуват, но са скрити в личния неизследван още свят. По този начин, историческата истина, която е мъртва във видимото пространство и време и съществува само като артефакти от миналото, продължава да живее в родовата памет като духовен факт, поради културната непреходност на идеите.

            Следователно, истинската родова памет – човешкия, народностния или  фамилния, е жизнена чрез архетипните преживяванията на субектите и е съставена от различни културни и духовни феномени, за които ние разсъждаваме чрез материалите, които публикуваме в нашия Фейсбук клуб Родова Памет (https://www.facebook.com/groups/rodovapamet/). В тях чрез анализ по Метода Гайд се акцентира върху различни индивидуални преживявания и размисли за тракийската култура и духовност, запазени в езика, бита и фолклора на българите, които са актуални и днес като духовни феномени. Чрез тези акценти, всеки творец или ценител на истинските изкуство, наука и богословие може да се докосне до мистерията на творческия дух на предците ни и да култивира в собствения си живот концепции и практики за изграждане на мост между микро- и макрокосмоса на битието.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Мистерията на спасението

Или за възраждането на оригиналната вяра, погребана във варосаните наредби на юдействащите и днес фарисеи…

/от Красимир и Дияна Мерин/

  ~:~:~ Древните Траки ~:~:~

          От „Тракийските Хроники“ за първи път разбираме, че един от греховете, който хората вършат от незнание, е непознаването на древните корени на християнската вяра! Какви са основанията за подобно твърдение?

            Библейската история за спасението, дошло чрез Исус Христос, няма да е пълна, ако не знаем защо Мария Магдалена беше първият човек, който видя възкръсналия Исус и тази, която беше изпратена от него да извести на учениците, че Исус се възнася при Отец.

            Може би точно затова в богословските среди винаги се е спорило много за личността на Мария Магдалена, както вече писахме тук. Защо истинската история за изцелението на тази жена и спасяването ѝ от Исус от тълпа, която е искала да я убие с камъни, е толкова важна?

            Ще припомним, че според един древен документ Исус е пишел някакви знаци в пясъка, от които са се издигали струйки дим, образуващи  безплътни фигури на мъже, от които най-възрастният е прошепнал: „Тя е включена в Завета и Твоят храм е нейната крепост“, което са някои от думите, написани върху Първата плоча на Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия (за справка виж „Тракийското Писмо Декодирано“). След като Исус е потвърдил това с кимване, той е написал още нещо и безплътните фигури са хванали всеки един от обвинителите, за да не мърдат когато Иисус е поискал човекът без грях да хвърли първия камък, а след това са ги повели към домовете им. В последствие за Мария Магдалена се казва, че е последвала Господа навсякъде и е казвала  радостно на всички: Слънцедатният Бог ме намери и само Той е моят Любим, което е името на Тракийския Бог, тоест Мария не само е била посветена в тракийската вяра на Бога Дион-Исус, но и веднага го е идентифицирала с Исус Христос.

            Припомняме накратко тази история, която описахме по-подробно в „Истинската история на Мария Магдалена“, разказана от Св. Лонгин (подробности за него научихме от „Каква е истината за Копието на Съдбата, известно като Копието на Лонгинус“), тъй като от Новия Завет знаем, че Мария Магдалена е първата от всички, на която се явява възкръсналият Иисус със заръка да извести това на останалите:

            „И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.“ („Евангелие от Св. Марк, гл. 16, ст. 9“)

            „Казва ѝ Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю! Казва ѝ Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог. Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа и че Той й казал това.“ („Евангелие от Св. Йоан, гл. 20, ст. 16-18“)

            Представете си! Първият човек, на когото се явява Иисус, е именно жената, за която е потвърдено, че е част от Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия и която го разпознава като Бога Дион-Исус от тракийската вяра!

            Мнозина твърдят, че не е важно какво точно е станало в миналото, тъй като за спасението е достатъчна само вяра! Случайно ли е тогава, че историята по-горе е запазена? Нима нямаше и други осъдени, които Иисус да е избавил, и които да са го последвали? Защо точно тази история е ревниво съхранена от християните в първата църква?

            Уникалното в тази история е, че има припознаване на тракийския Исус с историческия, както и историята (която липсва в превода на евангелията) за безплътните мъже, които са защитили Мария Магдалена поради принадлежността ѝ към Завета!

            Много хора днес се питат защо молитвите им не са чути, но колко от тях се замислят, че примерът за вяра, който Исус дава в тази история (който казваше, че „може да извика легиони с ангели“) е за древен завет и посвещение, които и до днес са непознати за болшинството от християнския свят.

            Както в Стария Завет на Библията, така и в Новия, се говори за жертва за умилостивение, която е необходима, за да бъдат простени грехове, сторени поради незнание. Не е ли странно, че евреите са принасяли жертви за умилостивение поради незнание? Незнание (непознаване) за какво?

            Ако се върнем на историята за Мария Магдалена, можем да предположим с голяма доза увереност, че това незнание е непознаване (непосвещение) на мистерийната вяра на предците ни (явена по целия свят) в нейните ежедневни милости и проявления всеки ден – вяра, заради която Апостол Петър казва, че мнозина претърсваха и издирваха писанията за спасението:

            „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите… За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас, като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух.“ („Първо Петрово Послание, гл.1, ст. 3; ст. 10-11“)

            А ако има възраждане, то значи има подновяване на нещо старо, което е било забравено и изгубено в еврейските закони на фарисеи и книжници. Но апостолите не възродиха нищо от Стария Завет, нито пък в стария закон имаше и намек за съвременното богословие на християнството… Какво тогава е възродено чрез идването, живота и възкресението на Исус Христос?

            Навярно отговорът е в спасението на Мария Магдалена, която познаваше Орфеевия завет, разпозна този завет в тракийските руни, които Исус изписваше, и след това последва тази вяра и този Господ… Възраждане на оригиналната вяра, погребана във варосаните наредби на юдействащите фарисеи до днес…

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

        „На деня принадлежат заблудата и грешката, на времето – успехът и сполуката.” (Гьоте)

        „Небесният Език е сърцевината на нашата Вяра. Той е Небесният език, чрез който Бог общува с нас. Древната Реч е нашият роден Език. Той е Небесният Език, чрез който разговаряме с нашия Баща. Ние не следваме мъртви обреди, а живеем Мистериите на този първи език на Любовта. Той ни освещава, за да гледаме без вина дори когато другите извръщат глава. Ние говорим на Древната Реч, за да възлюбим Бога и ближния докрай…“ (песен по текстове от сборника „Тракийските Послания“)
 

        Един селянин тръгнал за нивата си. Когато пристигнал, видял, че неговият съсед бил вече там и работел на своята нива. Селянинът се славел като добър и работлив стопанин и колкото повече виждал одобрението и благоразположението на своите съселяни за трудолюбието си, толкова по-добре се чувствал. Тази сутрин обаче бил малко изморен и в немощта си неволно допуснал следната мисъл; „Гледай го как се е разработил моя съсед… Току-виж днес успее да прекопае преди мене нивата си…“

         Селянинът се заловил за работа. Скоро настигнал съседа си и след това и двамата продължили да работят рамо до рамо, без единият или другият да изостават.

         Немощта на селянина обаче започнала да тормози ума му. Сякаш това да приключи работа преди съседа си било на-важното нещо за него в този момент. Не след дълго изтощението станало толкова силно, че решил да се прибере и да довърши на другия ден. Той оставил нещата си насред нивата и тръгнал да се прибира, като подвикнал на съседа си, че се прибира да си почине и ще изпрати сина си да му прибере нещата.

         Не след дълго мотиката на съседа му се счупила и той взел тази на селянина като си мислел: „Довечера ще му дам резервната си мотика, за да си довърши работата, ако тази се захаби, а после ще я наточа и ще му я върна“.

         Надвечер, когато приключил, той тръгнал към дома. По пътя срещнал селянина, който си бил отпочинал и бързал да довърши работата си преди да е мръкнало, тъй като чувството, че ще се изложи задето се е отказал го горяло отвътре. Когато селянинът разбрал какво е направил съседът му, той му се развикал и започнал да ръкомаха с ръце. „Ти винаги си бил такъв. Никога не питаш за нищо. Съседи сме, а ти искаш да се покажеш по-добър стопанин от мен. Не помисли ли за мен, че може да ме изложиш по този начин…“

         В този момент недалеко от тях минавали техни съселяни и учудено гледали двамата мъже, които стоели един до друг, но единият викал толкова силно, сякаш са на стотици метри и не се чуват. Когато приближили, селянинът бил млъкнал, гледал с изпотено лице и нищо не продумвал.

         „Какво става? Защо викаше толкова силно?“, попитали го те.

         „Ами, съседът ми ме обиди и му се разкрещях, защото не можах да изтърпя отношението му, което не съм заслужил“, рекъл той.

         „Така ли е?“, попитали съселяните човека.

         „Да“, проговорил съседът. „Той е прав. Аз го обидих, защото сме съседи, а сме били винаги толкова далеч един от друг, че за всяко нещо, което правим трябва да си викаме, за да се чуем. Явно езикът, на който си говорим, не е достатъчно изящен, за да преодолее разстоянията между нас.“

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Научните открития, довели до появата на Метода Гайд

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

            Вече неведнъж споделяхме с вас разкрития, до които достигнахме благодарение на Метода Гайд. Той се оказа мощен инструмент на Трансцедентната Наука за прозрения, свързани с битието на човека като отделен индивид и на обществото като цяло. В предишни статии отчасти описахме ползата от използването на този метод за различни изследвани в областите на антропологията, културологията, психологията и философията, но днес искаме да разгледаме този способ за научен анализ по-отблизо.

            Причината е, че Методът Гайд е универсален способ за тълкуване на тайните на вселената и проявлението на космически сили в живота на човека и не може да бъде прилаган извън богооткровената вяра на трако-богарите в Дион Исус, погрешно наричан от някои изследователи днес „Дион-исий“. Причината за тази „грешка“ е некоректното разчитане на практикуваните в негова чест Орфеевите мистерии в древността, които са пред-образът на честването на Христовото възкресение от първите (орфически) християни в евхаристийното тайнство на църквата, а не езически фестивални ритуали на виното и веселието.

            Защо започваме нашата статия с тези препратки за неразбраните чествания на Бог Слово, когото траките са наричали Възкръсналото Слънце на Душите или Туонх-Ра (погрешно считан за езическото божество Танг-ра)? Причината е, че днес сме свидетели на един жалостен факт, който има ефекта на лавина върху съзнанието на обикновения човек. Всичко, което е известно от археологията и историята за древността, е капсулирано в твърдения за пред-християнски езически ритуали, които, видите ли, били заимствани от първите християни, за да могат да убедят хората да приемат по-лесно новата религия.

            Няма да ни стигне времето да покажем колко нелепи са подобни твърдения за всеки, който е запознат поне малко с християнската вяра, тъй като първите християни са практикували древната Орфеева вяра в толкова враждебна среда, че в началото на разпространението на християнството това е ставало с риск за техния земен живот. Ако тезата за езичеството, върху което било изградено християнството е вярна, защо тогава християнството е преминало изобщо през гонения? Кому е било нужно да привлича жертвоготовни последователи по този „евтин“ начин? Нима човек, преследван заради вярата си, е щял да има проблеми, ако всъщност е изповядвал езическите поверия в древния свят?

            Но целта ни сега не е да реферираме нелепостта на тези заблуди, а да разкрием нещо уникално и неповторимо, което, приложено към естествената вяра на човек в Божия Син, има силата да премества планини от невежество. Затова най-актуалните до днес послания от Новия Завет потвърждават, че който има разум да потърси със сърцето си вярата в Божия Син Исус, ще намери благоухание в живота си. За останалите, дръзнали да си присвоят тайните на богооткровената наука на предците ни, уханието може и да повее полъха на болестта и разрухата в личностен план, както твърди, че става със слушащите учението му и самия Апостол Павел: „На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот.“ („Второ Послание на Апостол Павел към Коринтяните, гл. 2, ст. 16“).

            Днес постоянно сме свидетели на използването на откритията на Трансцедентната Наука и декодираните от д-р Стефан Гайд послания на древните траки за лична изгода. Мнозина си приписват сензационните факти на неговите научни разработки от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, а онези, които не могат – отхвърлят несъвместимото с техния атеизъм като ненаучни заключения.

            Затова счетохме за уместно да приведем в нашия блог някои от най-емблематичните научни открития, довели до появата на Метода Гайд, и чрез него (Метода) до редица открития като дешифрирането на древни тракийски артефакти от нашите земи и откриването на древната Библия Бесика, считана до този момент за изгубена за човечеството.

            Приведеният по-долу текст доказва за пореден път, че не може да има научни открития без разкриването на действието и проявлението на архетипите – основните елементи на Съзнанието и Битието. Методът Гайд взема за база ролята на Наблюдателя във всеки творчески акт във вселената, тъй като произхождащото от съзнанието наблюдение определя състоянието на света. Затова и начините на наблюдение – кой наблюдава и какви са убежденията на наблюдателя, са ключови за резултатите от едно научно изследване. „Окото е светило на тялото, така че ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено“ („Евангелие от Свети Матей, гл.6, ст.22“) е довело до популярната фраза „Както гледа човек, такъв е той“, в чиято правилност едва ли има някой, който да се съмнява. Затова ние не вярваме, че един учен, който е атеист и безбожник, може да разбере и декодира древни документи, които са писани от хора с божествени откровения, защото древните са писали според вярата си в Бога до хора, които също гледат с очите на вярата! Затова и днес мнозина се опитват безрезултатно да получат доказателство за една или друга истина, но без източника, и никога не успяват! Или както добре е казал народът: „Свиня от кладенчова вода не разбира“.

            Нека видим сега част от аргументите за Метода Гайд, за да проумеем колко актуален е той за тълкуване на събитията в човешкия живот като пряко следствие от отношението на индивида към своя Създател и към света, в който живее:

            „Съвсем естествено, когато говорим за Съзнанието, повечето наши съвременници свързват тази тема с предмета на психологията или психиатрията. Те несъмнено се ориентират правилно, защото по-голямата част от своите познания по този въпрос те черпят от изобилствуващите днес на книжния пазар, множество четива от областта на "популярната психология" и "популярната психиатрия". Затова не е за учудване фактът, че мнозина измежду нашите читатели са добре информирани и за класическите школи на двадесети век, въвели принципите на "глъбинната" и "архетипната" психология, в лицето на Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг.

            Малцина обаче са запознати с факта, че Фройд и Юнг, както и техните последователи, не са нито първите, нито последните, посветили научната си работа на "вродените архетипи" в човешкото съзнание и тяхното значение за здравословното функциониране на психичните процеси у индивида и обществото.

            Не само лекарите и психолозите обаче са известни да се занимават с дълбоките несъзнавани процеси, произтичащи в психиката на човека. За физиците, занимаващи се с "квантовите явления", проблемите на съзнанието, наблюдението и архетипното мислене, са с не по-малка важност от математическите формули и строго контролираните експериментални условия, причината за което ще стане ясна малко по-нататък в този дискурс. Един от водещите квантови физици на двадесети век – Волфганг Паули, близък сътрудник и личен приятел на Юнг, не само участвува лично в психоаналитичния процес, но и помага на основоположника на Аналитичната Психология да дефинира немалък брой от "архетиповете", проявили се в процеса на анализа. Много преди Паули обаче Айзек Нютон и Йохан Кеплер не скриват от света своите интереси в "алхимията на архетиповете" и издават множество публикации с изследванията си по въпроса. В своята творба – Harmonices Mundi, Кеплер постулира, че в основата на подсъзнателните процеси стои "Архетипът на Триединният Бог", като централен в него е образът на Бога-Отец, а Бог-Син и Светият Дух, еманирали по такъв начин от Него, че техните еманации можели да се сравнят с включени една в друга сфери около този Център на всичко видимо и невидимо! Няма да стигне мястото в тази книга да споменем плеядата от имена на известни учени и философи, занимаващи се с подобни изследвания и достигнали до подобни заключения, като започнем от наши дни и се върнем назад във времето до най-дълбока древност!” /„Тракийското Писмо Декодирано II, Институт по Трансцендентна Наука, София 2006“/

            И така, без повече отлагане, нека пристъпим към самото излагане в кратко на научните открития, довели до появата на Метода Гайд. Вижте следните постулати, направени от д-р Стефан Гайд, които са го довели до откритията за връзката на трако-богарската вяра с раждането на Исус Христос, за когото предците ни са знаели и в когото са вярвали далеч преди раждането на Исус в Древна Юдея преди 2000 години. Тази тяхна вяра (на нашите предци) е била в основата на небесните (в смисъла на вселенски, а не на извънземни) технологии, довели до създаването на умопомрачителни върхове в занаятите и строителството не само на територията на днешна България, но и по целия свят, докъдето е достигнало влиянието на Орфеевите жреци:

            „За съжаление и днес, в този модерен век, за огромното мнозинство от денизени (граждани в ерата на кибернетиката) на планетата Земя идеята за "квантовите явления" и квантовата теория във физиката, си остава толкова смътна и мъглива… А ето какво казва по въпроса известният учен Джон Уийлър, колега на Айнщайн и Нийлс Бор и учител на цяло поколение водещи физици днес: "Може да се окаже, че нашите наблюдения ни правят не просто безучастни свидетели на космическата сцена, но чрез тях ние несъмнено повлияваме на физическата реалност и участвуваме в сътворителния акт на вселената. Така се превръщаме в творци-създатели, живеещи в една "съучастна" с нашето съзнание вселена”.

            За да разберем дълбочината на казаните по-горе думи е необходимо да спрем вниманието си на класическия в квантовата физика експеримент, който илюстрира ключовия принцип в квантовата механика за двойствената същност на светлината. Светлината, както знаем, има двойствена природа – понякога се проявява като компактни частици (фотони), а друг път като вълни при разпространението си в пространството – подобно на ирадииращите вълнички, предизвикани от хвърлено в езерото камъче. В класическия експеримент светлината – поток от фотони – преминава през два успоредни процепа и попада върху фотографски филм, поставен зад процепите. Експериментът може да се провежда в два различни варианта: в първия – с фотонни детектори до всеки от процепите, за да могат да бъдат наблюдавани (регистрирани) фотоните при преминаването им през процепите, или във втория вариант – без фотонните детектори, което дава възможност фотоните да преминават през същите процепи, без обаче да бъдат наблюдавани (регистрирани).

            При първия вариант на експеримента, където фотоните са наблюдавани с детекторите, те се държат "естествено" и "според очакванията" и преминавайки произволно през единия или другия процеп достигат фотографския филм и оставят върху него съответно две ясни групи (струпвания) от светли точки, там където индивидуалните фотони са попадали след преминаване през двата процепа и удряли след това филмовата лента. При втория вариант на експеримента обаче резултатите са най-меко казано шокиращи, защото когато фотоните не са наблюдавани с детектори вместо очаквания резултат, както по-горе, се получава нещо съвсем различно. Те започват да се държат вече не като частици и затова не произвеждат "очакваните" групи от точки върху фотографския филм. С една дума, те престават да преминават през процепите като частици. Вместо това, на филмовата лента се регистрират алтериращи светли и тъмни ивици, което е типично само ако фотоните се държат като вълни, които заливат със своите фронтове и двата процепа едновременно и така причиняват коренно различната картина върху филма, въпреки, че всичко в постановката на експеримента е същото, с изключение на наблюдателите (детекторите).

            Положението става още по-интересно, ако за сравнение в експеримента се извършва наблюдение (с детектор) само на един процеп – тогава всички фотони минават през него и се проявяват на фотографската плака; ако два процепа са наблюдавани, тогава фотони минават ту през единия, ту през другия процеп, но никога през двата едновременно; а когато нито един от двата процепа не се наблюдава от детектор, тогава частици не преминават през нито единия, а фотоните проявяват само вълновата си природа !

            Според Джон Уийлър нещата стават още по-вълнуващи, когато се разгледа същият експеримент в космическия му вариант, защото за разлика от класическия вариант, при който от наблюдателя (детектора) зависи поведението на фотона само в настоящето, в Уийлъровия вариант наблюдателят от настоящето влияе на поведението на фотона в миналото! Това би означавало, че определено поведение на един наблюдател в настоящето има потенциала да променя миналото, което е парадокс, защото миналото би трябвало вече да се е окончателно състояло и да не подлежи на промени!

            В експерименталната постановка на Уийлър влиза квазар (много светла млада далечна галактика), която служи за източник на светлинния сноп от фотони, и две други големи галактики, намиращи се на пътя между квазара и планетата земя – да послужат вместо двата процепа от класическия експеримент, тъй като гравитацията от масивни обекти като галактиките пречупва светлината подобно на оптическа леща (или на тесен процеп, както в описания по-горе експеримент). Ако астрономи от Земята наблюдават квазара, техните телескопи биха изпълнили ролята на фотонните детектори в експеримента с двата процепа. Когато те насочат телескоп към една от междинните галактики между квазара и Земята, те ще наблюдават фотони от квазара, пречупени от тази галактика ("процеп"), щом го насочат към другата галактика – естествено ще наблюдават фотони от квазара, дефлектирани съответно от тази галактика. Ако пък разположат огледала така, че избягват наблюдение на фотоните, идващи от квазара и дефлектирани от двете галактики, алтерниращи светли и тъмни ивици би трябвало да се проявят на фотографския филм – по подобие на класическия експеримент, когато фотоните престават да се държат като частици, а проявяват своята вълнова природа. Тук обаче идеята става наистина много странна, защото квазарът се намира на огромно разстояние от Земята и фотонът, който астрономите биха регистрирали днес и който променя в зависимост от наблюдателя (детектора) пътя през която и от двете (или нито една от двете) галактики да премине (дефлектира), трябва вече да е започнал това свое пътешествие със скоростта на светлината преди много милиони години, за да е достигнал до Земята и станал видим през земния телескоп днес. Това означава, че чрез начина на своето наблюдение днес астрономите променят пътя, по който е минал фотонът в далечното минало, т.е. те днес ретроактивно пресътворяват миналата история на вселената и в частност на Земята!

            Разбира се, хитро измислената постановка от Уийлър би произвела само усмивки и скептицизъм, ако не беше вече проверена и доказана в лабораторни условия. През 1984 г. физици проведоха точно такъв експеримент в Университета Мериленд (САЩ) и демонстрираха Позицията на Виждащия Наблюдател – Позиция на Словесното Кондициониране или позиция на Словото, което има сила да сътворява.

            Но ако животът на човека зависи от това как вижда, което стана вече ясно от предшествуващата глава, тогава как може човек така да повлиява на това как вижда, че съзнателно да променя живота си в положителна насока?

            Тук е редно да повторим наученото вече дотук, а именно – всемогъщият от квантовата физика факт, че резултатът от всяка научна постановка и наблюдение зависи изключително от Наблюдателя и изходната му Позиция и Дефиниция.

Значи всяко ново виждане (наблюдение) зависи от състоянието на наблюдателя в момента на това наблюдение, а от своя страна състоянието на наблюдателя зависи от предшестващата му Позиция (Дефиниция), касаеща обекта на наблюдението.

            Всяка Дефиниция от своя страна пък е едно СЛОВЕСНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ, т.е. СЛОВО!!!

            Значи, погледнато в по-широк план, от една страна битието на човека се определя от внесени отвън количествени ("материални") трансформации (натрупвания), които могат да водят до качествени промени (състояния, явления, бития); а от друга страна битието на човека се определя от изнесени отвътре от съзнанието (Наблюдателя) ДЕФИНИЦИОННИ (СЛОВЕСНИ) - ("духовни") трансформации, които водят непосредствено до качествени промени (състояния, явления, бития). И докато първите промени (отвън) се подчиняват на законите на класическата (Нютонова) физика, вторите промени (отвътре) се подчиняват на законите на КВАНТОВАТА физика, а връзката между двете се разкрива пределно ясно от теорията за относителността на Алберт Айнщайн.

            … Но колкото и модерно да е едно такова виждане за света, то не е напълно ново, но е по-скоро едно завръщане (разбира се облечено в научния жаргон на нашето време) към едни от най-древните концепции за естеството на заобикалящия ни свят, датиращи отпреди няколко хилядолетия пр.н.е. Такива концепции са залегнали в основните постановки на познавателните системи от такава епоха, в която науката е била религия, а религията – наука. Това е сакралното време на орфическите тракийски школи още от епохата на мегалитните храмове и мистерии, последвалите ги египетски пирамидни текстове и ритуали и производните от тях юдеизирани и елинизирани версии на научно-религиозно мислене, като апогей на всичките е ранното християнство в цялото му разнообразие от мистериозен мистицизъм и гностицизъм до доктринален фанатизъм и аскетизъм. В основите на всички тях обаче е залегнал основополагащият крайъгълен принцип: "В Началото бе Словото. И Словото беше у Бога и Словото беше Бог. Всичко чрез него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало." (Св. Ев. от Йоан) Тази позиция на всяка от най-древните религиозно-научни школи е абсолютна и неотменима: Словото има сътворителна ("магическа") сила по отношение на битието! /„Тракийското Писмо Декодирано II, Институт по Трансцендентна Наука, София 2006“/

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Методът Гайд спомогна за разчитането на римска мозайка

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

            Благодарение на лингвистичния анализ на тракийските руни от д-р Стефан Гайд открихме автентични доказателства за връзката между оригиналната тракийска вяра в Дион Исус, първосвещеника Орфей и вярата на първите християни.

            Разчитането на множество артефакти с тракийски пиктограми, намерени по нашите земи, показа значението на свещените изображения, използвани от Орфеевите тракийски жреци за богослужение и създаването на богослужебни книги, заимствани по-късно от евреите при изграждането на храма в Йерусалим и създаването на юдейското свещенство на Садукеите (виж подробности тук).

            Тук няма да повтаряме ползата от прочита на древни артефакти, неразчетени от науката без Метода Гайд, който показа, че тракийското писмо на древните траки е най-малко 100 години преди най-старото гръцко писмо, а религиозните традиции, завещани от свещеническия орден на Орфей, свидетелстват за най-древния Завет между човека и Бога хилядолетия преди Мойсей.

            Защото искаме да ви споделим един от вълнуващите за нас факти от декодирането на тракийското писмо, а именно, че един от йероглифите, разчетени от д-р Стефан Гайд, е името на Орфей.

            Какво толкова вълнуващо, ще си кажат някои? Ами това, че този йероглиф е изписан върху Кивота на Орфическия завет (около 7000 г.пр.н.е.), който се съхранява във Врачанския музей и той освен собствено име е и идеограмът, който се използва за означаване на думата храм.

            Нещата обаче станаха още по-интересни с оглед на факта, че в съзнанието на хората отдавна е натрапен образа на гръцкия митологичен герой Орфей, който е различен от тракийския патриарх на вярата в Дион-Исус – първосвещеникът Орфей, установил първото храмово служение, заимствано по-късно от цар Давид в храма в Йерусалим в отряда на певците и при въвеждането на жертвата на хвала вместо кръвните жертви. Интересни са, защото тези доказателства говорят не за заимстване на предхристиянски обичаи в християнското богослужение, а за оригинални практики на Орфическото учение, разпространявани в продължение на хилядолетия по света.

            Това ни поведе по пътя на мистерийните разкрития за връзката между Орфическото учение на траките – а именно, че истинското проявление на Божеството сред хората се разпознава единствено ако човек стане Храм (Орфей) на Бог Слово, тоест Свят Дом на Божествените Образи и Думи, и разчетените най-древни текстове върху различни артефакти (оброчната плочка от с. Градешница, Врачанско, тракийският амулет от Тартария в Румъния, сакралната плочица от с. Караново, Старозагорско, златният пръстен от Езерово, Кьолменският напдис и стелата на цар Мидас в Анатолия), свидетелстват за оригиналния първообраз на учението на Исус Христос в древна Юдея и запазено в ученията за Божествената транформация, проповядвана от Апостол Павел и Апостол Андрей в първите християнски общини в света, създадени по нашите земи.

            Ние не желаем да привеждаме тук всички известни вече на науката доказателства, че първосвещеникът Орфей е бил припознат като Исус Христос от първите християни в Рим, защото тези факти днес са достъпни за всеки. Никъде обаче не се дава задоволително вярно обяснение на този изумителен факт. В най-добрите случаи, разсъжденията стигат до заключението, че първите християни са използвали принципите на античното изкуство и някои символични изображения от гръцката и римската митология – като Орфей или птицата феникс, за да им придадат ново съдържание, което да отговаря на християнските принципи за образ, стил и живот.

            Колко жалостно и повърхностно разбиране за оригиналът на християнската вяра, изразен чрез явяването на Бог Слово, който дойде да изпълни свещените практики на Орфическото учение за трансформацията на човек в Храм (Орфей) на Бог Слово и превръщането му в Свят Дом на Божествените Образи и Думи!

          Къде са тези Свещени Божествени Образи и Думи, Думите на Сила на ИС-УС – Всевиждащата („Ис“) Сила („Ус“) или Всевишният – Всесилният (вижте тук повече за значението на името Ис-Ус според Орфеевата традиция) в християнското богословие днес, допускащо Божия Син да бъде принизен до обикновен човек-пророк, в чийто образ неговите последователи вплели митични и езически представи за света, за да бъде по-лесно приет?!   

            Ние не можем да принизим Орфей до един популярен култ в Европа и не можем да счетем почитането му от първите християни за езическо вярване в безсмъртието, което постепенно било изместено от новия култ към Христос. Това е като второ убиване на Бог Слово от онези, които и днес го мразят и подменят истината за Неговото явление. Орфическите идеи са били част от явлението на Исус преди 2000 години и основа на обръщането, промяната и учението на Апостол Павел.

            Така че, след Декодирането на Тракийското Писмо, което е Единият Свидетел за истинския Исус – маслиненото клонче от „Книгата на Пророк Захария“ и „Откровението на Йоан“, ние се нуждаем и от Другия Свидетел, за да бъдем осветени от истината за християнството и за вярата в Исус Христос, който е Учението на Трако-Богарското Орфическо Християнство, понеже „във вашия закон е писано, че свидетелството на двама(та) е истинно....“ /Евангелие на Йоан гл. 8, ст. 17/).

            Д-р Стефан Гайд ни разкри концепциите за Сътворението у трако-богарите, а акад. Цветан Гайдарски – вярата на първите (орфически) християни, които са изповядвали древната трако-богарска вяра в Дион Исус като въплъщение на личността на Единния Бог, която след възкресението на Христос присъства в света чрез множеството проявления на Неговите Елементи в посветените Му.

            Затова и нашето изумление беше голямо, когато с оглед на тези разкрития ние установихме преди време, че на повечето изображения на Орфей като Христос в катакомбите се вижда ясно една тракийска руна, разчетена вече от д-р Стефан Гайд – и пряко доказваща, че познание за Исус, известен като Божия Син, разпънат на кръст от Пилат в древна Юдея, е съществувало хилядолетия преди този акт да се случи.

            Свещените Божествени Образи и Думи, закодирани в изображение на Орфей, са били почитани от първите християни като Въплътеното Божествено Слово, познато от древността в тракийските пиктограми. За какво точно става дума?

           На това изображение Орфей държи в дясната си ръка предмет, който удивително прилича на йероглифът , който означава Велик. Този предмет се вижда и на изображението от катакомбите на Петър и Марцел в Рим от IV век в началото на статията. Но тук има нещо направо уникално. Нека видим кое е то!

          На снимката се виждат отчетливо следните идеограми:

- Орфей е седнал („Седящият на Трона“) и показва с ръка с предмета, който е йероглифът за Велик

- Орфей държи предмета, който е йероглифът за Велик вдясно от една птица

- Дърво с листа, около което са се приютили животни, а вдясно от него е позициониран предмета, който е йероглифът за Велик

         Сега нека разгледаме три от пиктограмите, разчетени от д-р Стефан Гайд. Подробностите на лингвистичния анализ, чрез който са разчетени горните пиктограми ще откриете в „Тракийското Писмо Декодирано I” на д-р Стефан Гайд. Веднага ще забележим, че те удивително много приличат като идеограми на сцените, които са кодирани в римската мозайка по-горе:

 – Великият Бог

    – Великият Божий Син

   – Храмът на Бога е Велика крепост (скривалище)

            Заключенията са очевидни и всякакви спекулации са невъзможни! Три тракийски пиктограми с идеите за Бог, Божият Син и убежището, което Всевишният предлага на повярвалите в него, са кодирани в римската мозайка, изобразяваща Христос като Орфей! За нас е смайващ фактът, че точно думата за Велик, свързана в тракийските руни винаги с понятията за Всевишния Бог и Божия Син, е в ръката на Орфей от мозайки и стенописи в Рим! И не само това!

            Йероглифът за Велик е като че ли схема на първите писалки, използвани в Древния Рим – стил-ус-ите.  

Римски писалки наречени стил-ус 
          

Модел на предшественика на молива
 

Писалка за писане с мастило, която удивително прилича на оригиналния стил-ус
 

            Досега не беше ясно защо стил-ус-ът е имал точно такава форма, но след декодирането на тракийското писмо ние разбрахме – защото писането за древните е било логически свързано с началото на всяко слово. И още!

            Днес малцина знаят, че фразата той има лош стил, произлиза от думата стил-ус и се свързва с факта, че онова, което излиза изпод нечий стилус, е лошо или грозно. Това е поредното косвено доказателство, че оригиналът на писалката е уредът, с който са се изписвали думи (или изрисували образи). Разбирате колко голямо беше вълнението ни когато установихме, че идеята за човек с лош стил е човек, който не може да опише добре обекти, явления и събития, защото няма правилните концепции и разбирания за тях, тоест той е човек, чиито стил-ус не е силен. И тъй като тракийската дума ус означава сила, можем да кажем, че човек с лош стил е човек, който няма Думите на Сила, кодирани в тракийските йероглифи.

            Какво да кажем в заключение?

            Вече писахме за ползата от разбирането на тракийските руни за декодирането на смисъла на всяко събитие в света и в живота на отделния човек, но очевидно първите християни са се учели и да съ-преживяват действителността и живота като зародиш на Свещеното битие на Бог Слово. А ако си спомняте от други наши статии („Религия ли е истинската наука“, „За религиозните концепции на древните траки и научното мислене“, „Преводът на образните идеограми от тракийското пиктографско писмо е Словото, което може да промени битието“), декодирането на тракийските йероглифи от д-р Гайд ни донесе прозрението, че научните открития от древността до днес не са били следствие на внезапни, дошли незнайно откъде хрумвания, а са следствие на просветени последователи на Дион Исус, способни да създават различни технологии поради познаването на свещените тракийски пиктограми и тяхното проявление в живота:

            „Нашата човешка цивилизация дължи своето Битие и Живот на възможностите на Божественото Слово (д-р Стефан Гайд), защото „в началото бе Словото... Всичко чрез Него стана... И без Него не е станало нищо от това, което е станало..“ („Евангелие на Св. Апостол Йоан 1:1“)

            „Декодирането на тракийските идеограми е ключът към разгадаването на тракийската писменост, тъй като не е възможно да се проумеят тайните от миналото без религиозните концепции на траките (кодирани в идеограмите на тракийските йероглифи), които са разбирали влиянието на йероглифите върху битието единствено чрез осветеното от вяра в Бога съзнание.“ („За религиозните концепции на древните траки и научното мислене“)

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Истинската история на Мария Магдалена

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

            Мария Магдалена, спасена от убиване с камъни, оприличава Исус със Слънцедатния Бог, което е името на тракийския Бог Дион Исус в Древна Тракия. Това говори, че Мария е била посветена в свещената тракийска вяра на предците ни и че е свързала вярата си в Диона на Тракия с нейния спасител от смъртта, Исус Христос, същият Исус от Палестина, който се е разкрил като въплъщението на Спасителя, комуто са се кланяли древните траки и в чиито мистерии са били посвещавани Садоковите свещеници.

            Един руски писател хуманист беше казал следното: „Човек – това звучи гордо!“ Това изказване на Максим Горки постави на пиедестал човека за поколения социалисти, втурнали се да рушат устоите на общество, което смятаха за зло, защото вярва в Бога и признава, че дължи научния напредък на божественото откровение. Социалистите отстояваха идеята, че човеколюбието минава през развиване на висши човешки качества и че силата на творчеството е в човешкия потенциал. Но отричаха даденото висше право на човек да знае истината за своя Създател, да вярва в Него и така да упражнява своето право на избор да бъде истински човек, тоест по Божий образ и подобие, което единствено може да звучи гордо.

            Неслучайно Фридрих Ницше, философът отрекъл съществуването на Бог и създал образа на свръхчовека, признава, че човек прилича на „струна, опъната над пропастта между човешкото и свръхчовека“. Колко точно признание, че ако човек се отдалечи от вярата в Бога, той поема по опасен път! Път, от който човек може да се опази, ако не ограничава своя мироглед до разсъжденията на предубедени или атеистично настроени хора. Това е пътят на следване на истинския човек в нас, което звучи гордо, защото е път на търсене на човека по образ на Бога.

            Истинската история на Мария Магдалена е много добра отправна точка за търсене и намиране гласа на Твореца на човечеството. Това не е поредната интерпретация, която в крайна сметка прикрито възхвалява безбожието и атеизма, а е показване на едно от посланията на Духа.

            Древните винаги са знаели за източника на божественото откровение, който е мистерия, кодирана в образа на Божията майка – Духът, раждащ ново естество, способно да търси и намира гласа на своя Отец. Тази мистерия научихме от книгите на д-р Стефан Гайд, в които той разчете тракийската дума Ма-Рея (съвпадаща дословно с Мария, името на Божията майка) като Мястото (Ма) на Рея (Божият Дух) – факт, потвърден и от документите в сборника „Тракийските Хроники“. Затова и би било интересно да разгледаме мистерията Мария Магдалена – жената от Новия Завет, която Исус спасява от смърт, която също се нарича мястото на Духа, тоест човекът, който е последвал Духа.

            Според различни изследователи, търсещи сензация, Мария Магдалена е важна фигура от обкръжението на Исус Христос, поради което ѝ се приписват различни функции – в това число и на пазителка на някакъв тайнствен код. Основните неща, които се знаят за нея, са известни от Новия Завет и от стандартните тълкувания в богословските книги, а именно, че тя е жена-мироносица, обърната в покаяние от живота си на блудница от самия Исус Христос, който я спасил от пребиване с камъни, и че е почитана като светица в християнския свят, защото е станала предана последователка на Исус Христос и е била свидетелка на възкресението Му.

            Има обаче нещо, което Новият Завет не отразява напълно. То е описано подробно от Свети Лонгинус в неговата книга (това е разказ на възкръсналия Лазар, който е бил свидетел на случката и я е разказал по-късно на Свети Лонгинус) и най-вероятно е причината за появата на много теории, догадки и предположения, довели дори до приравняването на Мария Магдалена до апостолите (Apostolina Apostola) и титулуването ѝ като Просветената (Illuminata). В гностическото евангелие на Мария Магдалена, например има следния пасаж:

            „Тогава Мария се изправи, поздрави всички и каза на братята си: ‘Не плачете и не тъжете и не бъдете колебливи, защото Неговото Благоволение ще бъде изцяло с вас и ще ви пази. Най-вече, нека възхвалим Неговото Величие, защото Той ни подготви (и) ни направи мъжe.‘ Казвайки това, Мария обърна сърцата им към Бога и те почнаха да обсъждат думите на Спасителя, a Петър каза на Мария: ‘Сестро, ние знаем, че Спасителят те обичаше повече от всички жени. Кажи ни думите на Спасителя , които ти помниш – които знаеш, (но) ние не знаем и дори не сме чували.‘“

            Имаме ли основание да приемем това за истина? Интересен е фактът, че американският учен К.Л. Янсен (Katherine Ludwig Jansen) твърди в своята монография „The Making of the Magdalen“, че култът към Мария Магдалена се базира на множество исторически документи от Ватиканската библиотека, които не са известни на обществеността. Въпросът е как да тълкуваме всичко достигнало до нас! Определено не искаме да ставаме жертви на конспиративни теории, затова ще приложим Метода Гайд към всичко, което ни е известно, за да разберем важността на мистерията Мария Магдалена.

            В Древна Тракия са се покланяли на явлението на Бог Слово, Дион Исус, много преди въплъщението му преди 2000 години, а свещениците-жреци (наричани оракули в древния свят) са тълкували Божията воля чрез посвещение в изучаване на идеограмите от тракийските пиктограми. От публикуваните множество разкрития за връзката на културата и религията в древния свят с концепциите, кодирани в тракийските йероглифи, както и от сравняването им с древни документи, откриваме уникални връзки между Богоявлението в Тракия и в Юдея, запазено в учението на орфическите християни, и учението на Апостол Павел (което е неразбираемо без тези концепции).

            Оказва се, че Мария Магдалена не е била просто някаква грешница, която Исус решил да спаси докато си рисувал в пясъка, а е била съд, избран за неговото благовестие (оттам и връзката ѝ с концепцията за човек, който е станал място на Духа) и посветена в Първата плоча на Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия, която ангели са спасили от убиване с камъни (за справка за декодирането на Орфеевите йероглифи на завета виж „Тракийското Писмо Декодирано“).

            Онова, което Исус е направил преди да каже нарицателните днес думи – който няма грях, нека пръв хвърли камък, е било писане на пиктограмна реч и призоваване на ангели, което е типично в духа на вярванията в Древна Тракия, където свещенодействието (тракействането) е ставало чрез свещената тракийска реч. То обяснява думите на Исус, който казва при залавянето си, че може да извика легион от ангели, както и думите на един римски стотник, който засвидетелства вярата си в Исус като казва следното: „Кажи само дума и слугата ми ще оздравее, защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.“ („Евангелие според Лука, гл. 7, ст. 7-8“). Точно тези думи карат Исус да възкликне, че това е истинската вяра, която не е видял в Израил.

            Подобно твърдение звучи необяснимо при условие, че в Новия Завет има множество проявления на убедена вяра от всякакви хора – сакати, слепи или неизлечимо болни. Очевидно обаче римският стотник говори за нещо друго и то е разбирането, че Исус е Въплъщението на Свещената Тракийска реч, в която е скрито Намерението на Бог за човечеството, което е напълно идентично с учението на тракийските оракули (заимствано от гръцките храмови оракули в Атина в древността и пренесено в Египет и Юдея).

            В предложения тук текст имаме сериозни основания да смятаме, че малкото парче глина, изписано от ръката на Исус, докато евреите са искали присъда над Мария Магдалена, е всъщност надпис от Орфеевия Завет, който Мария е разпознала. Ние не знаем дали Мария е познавала тракийските руни, но от това, че се е разплакала, щом е видяла написаното от Исус, и е коленичила пред него с вдигнати ръце като пред някакъв ангел или бог, кланяйки се и говорейки на непознат език, можем да сме сигурни, че тя е познала Дион Исус, в чиято вяра е била отгледана.

            Нещо повече – Мария Магдалена го нарича Слънцедатният Бог, което е името на Тракийския Бог. Вижте тази разтърсваща история, която може да обясни много неясни и противоречиви тълкувания в християнското богословие за обявената за светица мироносица Мария от Мигдона (територия от тракийските земи – виж речника в края на текста):

            „Няма да забравя веднъж, когато старейшините на едно село доведоха при Иисус жена, хваната в прелюбодейство. Говоря за Мария от Мигдона (1). Голяма красавица, трудно би се въздържал мъж от нея, ако тя го пожелаеше. Не се учудвам, че е била с мнозина, беше толкова съблазнителна, че трябваше да сведа поглед, за да не гледам разголеното й тяло под разкъсаните дрехи, с които я доведоха, влачейки я по земята.

            Удряха я с плесници, ритаха я, сочеха я с пръст и я проклинаха в името на Бога, казвайки, че заслужава да умре. Доведоха я пред Иисус и учениците Му и я блъснаха в краката Му, настоявайки Той да я осъди на смърт по закона на Моисея. Беше стъписана, разплакана и ужасена, защото очакваше да бъде убита с камъни от народа.

            Иисус се обърна с гръб, отдалечи се на няколко крачки и като седна на земята, накара учениците да насядат около Него. Тълпата се втренчи в Него да чуе присъдата. Тогава Иисус наведе поглед към размекнатата глинеста почва пред Себе Си и започна да пише нещо на едно малко парче глина. Аз бях наблизо и се взрях в това, което пишеше, но то не беше на нашето писмо.

            Докато се взирах, видях нещо, което много ме смути, защото от знаците, които пръстът му пишеше, се отделяха като малки струйки дим, които се впускаха в различни посоки и като се издигаха нагоре, образуваха безплътни фигури на мъже, които застанаха около Иисус и учениците му.

            Побутнах брат Петър и го попитах дали вижда това, което аз виждам. Той ме погледна въпросително и ми каза, че няма нищо за гледане. Тогава разбрах, че никой не виждаше нещата, които аз забелязвах. За пръв път осъзнах, че след връщането ми към живота, аз можех да виждам и чувам неща, които до преди това нямах способност да виждам, нито да чувам. Това беше много странно усещане, но нямаше съмнение, че с мен беше станала някаква голяма и важна промяна.

            Загледах се отново в безплътните духове на мъжете, които стояха пред Иисуса. Най-възрастният между тях Му прошепна: „Да, тя е включена в Завета и Твоят храм е нейната крепост (2)". Иисус кимна с глава и погледна надолу. Написа още нещо. Другите също кимнаха и като се отдалечиха, застанаха един по един, зад всеки от обвинителите на жената, и с безплътните си ръце хванаха раменете и ръцете на онези, така че да не могат да мръднат. Тогава Иисус погледна старейшините и им рече: „Който от вас е без грях, нека хвърли първия камък върху тази жена."

            Лицата на обвинителите се изкривиха, после се отпуснаха стъписани и всички се разотидоха един по един, защото безплътните мъже ги поведоха към домовете им. След като си отиде тълпата, Господ рече на жената: „Никой ли не те осъди, жено?". А тя Му отвърна: „Не виждам никой". А Той пак й рече: „Аз също не те осъждам - заради Завета. Но не съгрешавай вече".

            И като рече това й подаде малкото парче глина, изписано (3) от ръката Му. А тя, като го видя, се разплака и коленичи пред него с вдигнати ръце като пред някакъв ангел или бог и му се кланяше и му говореше нещо на непознат за мен език.

            Това беше Мария от Мигдона, от Тракийската страна, и от този ден тя последва Господа навсякъде, където и да отидеше. И казваше радостно на всички „Слънцедатният Бог (4) ме намери и само Той е моят Любим." Някои от предишните й познати казваха, че е от Мигдала, която беше на два дни път от мястото, и й викаха „беснуемата от Мигдала", защото мислеха, че се е побъркала и затова напуснала дома и попрището си, но тя беше дошла от Мигдона преди осем години и от нея Иисус изгони седемте бяса на разврата."

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Лонгинус (Хрониките на Лонгинус1) - Corpus Apostolicum, Chronici Longini id est Longinus, гл. 9“/

РЕЧНИК

(1) Мигдона / Мигдония – област в Югозападна Тракия, в северните части на Халкидическия полуостров, около днешния Солунски залив и по долното течение на р. Аксий до към Дойранското езеро.

(2) „Твоят храм, Боже, е моя крепост” – това са някои от думите, написани върху Първата плоча на Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия. За справка, виж „Тракийското Писмо Декодирано“.

(3) Съдейки по последвалата реакция на Мария, може да се мисли дали малкото парче глина, изписано от ръката Му не е всъщност съдържащо надпис от Орфеевия Завет, който Мария е разпознала. Това е трудно да се докаже със сигурност, защото тук не е дадена никаква информация, дали Мария е познавала тракийските руни въобще, но все пак връзката с глинените плочки на Орфеевия завет е налице.

(4) Фактът, че Мария назовава Иисус – Слънцедатния Бог, което е името на Тракийския Бог, говори, че тя не само е посветена в тракийската вяра на Бога Дион-Исус, но и веднага го идентифицира с Иисус Христос, при срещата си с него и чудотворното избавление, което й донася.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Каква е истината за Копието на Съдбата, известно като Копието на Лонгинус

Историята за живота и съдбата на един смел римски войн, родом от Тракия. Разтърсващото признание за това как един истински мъж е прозрял силата на вярата в Спасителя. Вижте изповедта на войника, видял последните мигове от живота на Исус Христос.

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

            Свети Лонгинус Тракиецът е роден в Сердика, Тракия и се издига в ранг на висш римски военачалник. През 43 г. сл. Хр. влиза триумфално начело на римските легиони в гр. Камулодунум – най-старият град в Британия (днешен Колчестър, на около 70 км. от Лондон), и скоро Рим окупира целия остров. В Колчестър се намира и гробът на Свети  Лонгинус, който е почитан и до днес по католическия календар през месец март.

            За Лонгинус са известни множество истории, тъй като това е римският войник от Новия Завет, който пробожда Исус на кръста. По тази причина копието, с което е станало пробождането, остава известно за широките маси като Копието на Лонгин.

Свети Лонгинус от Базиликата „Свети Петър“ във Ватикана

            Днес за Копието на Лонгин се говори като за една от реликвите на християнството поради факта, че неговият връх се е докоснал до святата кръв на Спасителя. Така започва легендата за неговата приказна и неземна сила, донесла му прозвищата Копие на съдбата и  Копие на властта. Известно е, че велики владетели са искали да го притежават, защото са мислели, че то ще им донесе както безсмъртие, така и вечна власт.

            Църквата почита паметта на свети мъченик Лонгинус на 29 октомври по нов стил (в календара на Българската църка денят се отбелязва по стар стил на 16 октомври) и според традицията във всеки храм присъства символично Копието на Лонгин – нож с триъгълно острие, с който по време на литургията свещеникът нарязва осветения хляб, символизиращ Тялото на Исус Христос.

            Любопитно е да се знае, че за почти всички важни за Европа битки в миналото се твърди, че са водени с присъствието на Копието, което е водело до победа за тази от воюващите страни, която го е притежавала. Първата и може би най-ярка легенда е победата на Константин при Малавийския мост през 312 година в битката за императорската корона. Твърди се, че именно след нея император Константин започва налагането на християнството като основна религия в Европа. Следват значими победи над азиатски нашественици и маври, в това число и по време на Първия кръстоносен поход. Митът свързва Копието дори с Ханибал, за когото се твърди, че го е притежавал и го бил забил в портите на Рим по време на Втората пуническа война, заради което изразът Ханибал пред портите и до днес се счита като предупреждение за надвиснала опасност.

Свети Лонгинус от Bom Jesus do Monte в Португалия

            Няма смисъл да изреждаме всички легенди, свързани с Копието на Лонгин, тъй като те не могат да бъдат доказани категорично. Самият факт, че и до днес никой не може да каже със сигурност дали го е виждал, както и това, че четири остриета претендират да са истинското Копие на Лонгин, говорят достатъчно красноречиво, че тайната на силата му не е във физическия артефакт.

            Легендите, че той дава свръхестествени сили на притежателя му, съществуват, за да може всеки да пожелае да се докосне до кръвта на Спасителя чрез вярата на един тракиец от Сердика, който бидейки посветен във вярата на тракийския Бог Дион Исус, става свидетел на последните мигове на Исус Христос и разпознава в него Бога на предците си, а след това последва в живота си учението на първите християни.

„Тракийските Хроники“ – Силата да знаеш кой си!

            Историята на Свети Лонгинус и неговото копие заслужава вниманието на всеки интелигентен съвременен човек. Вдъхновила множество образи и сюжети на филми и книги, истинската история на Лонгинус трябва да бъде прочетена от всеки „в оригинал“. По тази причина решихме да ви разкрием детайли от нея, за да разбере всеки искрен и непредубеден човек какво стои зад множеството невероятни легенди за Копието, проболо Христос на кръста.

            Тази история и днес има силата да събуди откровения в човешкото сърце, след като бъде прочетено свидетелството за изцелението и обръщането в християнската вяра на един закоравял римски легионер от Тракия. Поместеният тук откъс от началото на „Хрониките на Лонгинус“ от сборника „Тракийските Хроники“ се съдържа в няколко преписа на латински език, които вероятно са направени по времето на неговата беатификация (обявяване за светец).

            И така, за да се докоснете и вие до кръвта на Спасителя, което и днес става чрез свидетелството на повярвалите в него, ето началото на разказа на Свети Лонгинус, публикуван за първи път на български език в сборника "Тракийските Хроники":

Вижте оригиналния текст на историята за Лонгинус
 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Каква е истината за Копието на Съдбата, известно като Копието на Лонгинус

/ продължение от първа част /

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~
 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Голямата Тайна на Христос и Ре*

Или къде са скрити ресурсите за промяна в науката и в личния живот на индивида

/от Красимир и Дияна Мерин/


~:~:~ Древните Траки ~:~:~

            В българското интернет пространство днес е модерно да се пише за това, че траките са българи и че сме най-древната цивилизация в света. Нещо повече, способността да се привеждат различни доказателства в потвърждение на тази теза като че ли се възприема от някои блогъри като доказателство за обща култура и интелигентност.

            През годините много будни хора издирваха и съхраняваха писмени извори, но истините за трако-богарската наука и религия бяха разкрити едва след появата на  книгите от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, сборниците „Тракийските Послания“ и „Тракийските Хроники“, както и философският трактат с дълбоки прозрения за човешката култура, творчество и изкуство „Тракийският Орфизъм за напреднали - I“, който е и неизчерпаем източник на прозрения за всички непредубедени социолози, антрополози, етнографи и богослови.

            Нека си зададем въпроса: ако десетилетия бяхме заблуждавани за истината за произхода на нашия език и култура, не мислите ли, че онези, които я криеха в миналото, няма да се опитат днес отново да контролират изнесените на бял свят истини? И ако е така, как биха постъпили? Като се опитат да скрият колкото се може повече от оригиналния източник на разбиранията и душевните нагласи на онези, които днес наричаме траките.

            Нека поясним следното: няма Тракия и тракийска цивилизация без Орфеевата вяра, която е орфическата вяра на първите християни – последователите на тракийския Бог Дион Исус по примера на Апостол Павел, заради която те са останали известни като богомили, а по-късно и като павликяни по нашите земи. Срещу тях съвсем естествено – както виждаме описано и в Новия Завет срещу първите (орфически) християни, е имало гонения през всичките векове, наред с подправяне на документи за източника на вярата им и обвинения в богохулство и сектантство.

            Откритията на д-р Стефан Гайд за Тракийското Писмо – неслучайно наречени декодиране, разкриха древни концепции за тракийската вяра, които са били използвани хилядолетия след това от всички народи по света. Приемането на тези концепции може да обнови нашите историография, културология и лингвистика. Дай боже представителите на тези науки да приемат научния метод, използван от д-р Гайд при декодирането на тракийското писмо (заради научната истина и заради попрището на учени, което твърдят, че следват), за да изпълни науката своето предназначение, вместо да отделя голяма част от времето си в търсене на стипендии за научна работа, тъй като д-р Стефан Гайд и сътрудниците му от Института по Трансцедентна Наука подариха огромно по значение знание и готови научни разработки не само на българския народ, но и на цялото човечество.

            Да, за траките и за Бохарската Библия са знаели и личности като Г. С. Раковски, но те са живели и творили в епоха, в която вярата в Исус и божествените откровения са били посяти дълбоко в душите на хората. Всички днешни опити на учени като д-р Стефан Гайд да се върнем към тези благодатни (тоест благо подарени) истини във времена на атеизъм, след половинвековен гнет на атеистични наука и държавно управление карат старите безбожници да търсят нови начини за отклоняване на вниманието от духовните измерения на Тракия и траките. Термините Тракия и траки трябва повече от всякога да бъдат осъзнати не просто като географско местоположение на земи, населявани от определени етнически племена или просто като земята на прото-българи – коренното население на територията на днешна България, а като докосване до едно много свято измерение на духа, което носи със себе си всички дивиденти на следването на трако-богарската вяра в Исус.

            Някои ще кажат: Какво толкова, че  в Бохарската Библия пише за Орфей и за траките? Нима това е толкова голямо откритие, че да го сметнем за божествено откровение и посока за житейски път? Защо религиозните концепции на траките да имат някаква връзка с начините за промяна и благоденствие в живота?

          Ами точно в това е тайната на Тракия и на траките. Само внимателният читател – не само на разкритията в статиите в нашия блог, но и на декодираните тайни в книгите на д-р Стефан Гайд, ще може да открие къде са скрити ресурсите за промяна в личния живот на индивида.

            Най-важното е, че в тази Тракийска Библия се съдържат множество ценни открития за живота на Орфей и на траките, които са скрити за всички безбожници и атеисти. Ако искате да се докоснете до една малка част от тях и да прецените сами за себе си доколко тракийската вяра е пророческа за оригиналната вяра, завещана на човечеството от Исус Христос, и доколко в нея е разковничето за успеха в живота ви (за значението на думата успех според Метода Гайд - „Злият човек ще бъде нещастен даже в щастието си“), вижте малък откъс от четвъртата част на „Тракийското Писмо Декодирано“. Защото Божият Син дойде, за да потвърди Истината и неговото Слово е Истината, която не може да се скрие.

            Следните няколко „прорицания” ще накарат мнозина да потръпнат и преосмислят изцяло живота си. Защото в Библия Бешои пише неща като следните в „Светото Евангелие от Марко, глава 16“ (първо е преводът на Български, а след него – оригиналът на Бохарски):         „16:1. И като отмина съботата, Мария Магдалена, Мария Йоакововата майка, и Саломия купиха аромати, за да дойдат и го помажат.

            16:2. И много рано в първия ден на седмицата те дойдоха на гроба след като Ре беше възкръснал.

           Не може да бъде, ще възкликнат мнозина, в „Светото Евангелие от Марко“ не може да пише подобни неща! Нима нямаше отдавна да се е протръбило, ако имаше подобно нещо? Разбира се, че щеше, ако преводът на гръцки и оттам на всички останали езици (с изключение на Бохарския оригинал!!!) не даваше следния вариант на последния ред:

            „Те дойдоха на гроба след като Слънцето беше изгряло"

            Какво толкова чудно – дошли на гроба след изгрев слънце? (РН) и думата „изгрява" = издига се отново (над хоризонта) е синонимна на думата „възкръсва" = издига се отново (от мъртвите)! Нищо особено, нали? Е, да, но затова пък на Бохарския свещен диалект, думата слънце се произнася „РЕ".

            Ето, че Божеството на траките - Слънцето на душите, тук се отъждествява с историческата Личност на Спасителя.

            Нищо повече от едно случайно съвпадение, ще възразят някои! Но след още няколко примера „съвпаденията" ще станат прекалено много, за да могат да бъдат просто отметнати като „поредната случайност"! Ето какво пише в същата Бохарска Библия Бешои (Библия Бесика) относно момента на кръстната смърт на Христос, според „Светото Евангелие от Лука, глава 23“, първо преводът на български и след него оригиналът на Бохарски:

            „23:45. И потъмня Ре, и завесата на храма се раздра по средата.

            Във всички други преводи на Библията „Ре" от първия ред на цитирания текст е преведено съвсем обичайно като „слънцето". „Слънцето потъмня" – нищо прекалено странно, нали? При смъртта на една такава най-велика божествена личност като Христос е повече от очаквано да има поне някаква природна поличба, като например „слънчево затъмнение”. Е да, но когато четем Библия Бешои, текстът ни показва нещо още по-съкровено и то за втори път вече, а именно, че Христос и Ре са една и съща личност. И преди някои себеправедни правоверни да надигнат глас, че това е „пъклена ерес", моля нека прочетат и следните места в своите Библии, които макар и на преводни езици потвърждават нашето скъпоценно прорицание от Бохарския оригинал!

            Защото в „Светото Евангелие от Матея, глава 17“ пише следното, което представяме тук отново първо в превод на български и след него в оригинал на Бохарски:

            „17:1 А след 6 дни Иисус взима Петър, Яков и брат му Йоан, и ги завежда насаме на една висока планина,

            17:2 И се преобрази пред тях и лицето му засвети като Ре, и дрехите му станаха бели като светлина.

            Дори и преведено „и лицето му засвети като слънцето" трябва да се запитаме, защо наистина Иисус решава да се преобрази пред най-близките си ученици по този начин. Какво интимно послание иска да им открие той чрез това свое преображение? Какво друго, ако не това, че Той и Ре са една и съща личност?

            Нима Той не казва сам за себе си знаменателните словеса:

            „... Аз съм Светлината на света..."? („Светото Евангелие според Йоан, гл. 8:12“).

            И другаде пак:

            „Докле имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината"; „...Аз Светлина дойдох в света..." („Светото Евангелие според Йоан, гл. 12:36; гл. 12:46“)

            Но ако някой още не вярва в горното, нека прочете и първата глава на „Откровението на Свeти Апостол Йоан“ („Апокалипсиса“), където в още по-прав текст пише следното:

„1:16. И имаше в десницата си седем звезди. И от устата му излизаше тракийски меч двоуст и остър (и от двете страни), и лицето му светеше както Ре в силата си.”

              Тук „Слънцето" държи „звездите" в ръцете си и това „Слънце" е Христос. Какво по-ясно свидетелство от това, че Ре (Слънцето) и Христос са една и съща личност?

      От горното става ясно, че Христос и Ре са една и съща личност и макар днес да преоткриваме тази истина, по всичко личи, че не сме първите в исторически план, които да са прозрели фактите около нея. За това свидетелства особено красноречиво и следната иконография, датираща от Средновековието:

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Кои думи могат да променят живота ни в положителна посока

Можеш да промениш живота си, ако промениш потока от думи и мисли на твоя вътрешен свят. Или както са казали за човешките думи и мисли нашите предци: „Каквото посееш, това ще пожънеш“.

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

              Вече писахме в предишна статия, че думите имат пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло. Тук ще припомним за феноменалното откритие на д-р Стефан Гайд, който в четвъртата част от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ изследва в детайли учението, че не само словото на думите (като цели концепции и образи с отговарящите им йероглифи) има сила да сътворява, а освен това и самите звуци и буквите, които отговарят на тях, като Всемогъщи творчески сили (Еони), съдържат в себе си потенциала да променят съзнанието и битието на всяка реалност във видимия и невидимия свят!

              От книгата на учения става ясно, че каквато лексика има един човек, такъв е и животът му. Това означава, че ругатните могат буквално да се врежат в генетичния апарат на хората, в резултат на което да се извършат мутации, които от поколение на поколение да водят до израждане. Следователно, когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си.

            Изводът от това е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните уши са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии, а човекът е като паметна книга, в която той може да записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.

               И така, тезата на д-р Гайд, че човешката ДНК е природно програмирана да реагира на думите, дава отговор както за причината за редица заболявания, така и за причините за силното въздействие на внушението и хипнозата върху хората.

              Въпросът е, че подобно откритие поставя съвсем актуалните въпроси за това как да се предпазваме от заболявания, както и съвсем непосредствените изводи за това колко важно е да внимаваме какво говорим и кого слушаме! Защото последствията от това очевидно се запечатват във физическото битие и не могат да се променят лесно нито с лекарства, нито с различни духовни практики.

              За да разберем по-добре защо думите, които говорим или приемаме са толкова важни, ще цитираме част от откритията на д-р Гайд свързани с древните религиозни концепции на траките още от времето на Мегалитната Епоха:

            „Позицията на Виждащия Наблюдател е позиция на Словото, което има сила да сътворява. Но щом животът на човека зависи от това, как вижда (какво говори, кого слуша и какъв е неговият вътрешен мироглед изобщо – бележка на Блога на Мерин) човек може така да повлиява на това как вижда, че съзнателно да променя живота си…

            Тук е редно да повторим наученото вече дотук, а именно – всемогъщия от квантовата физика факт, че резултатът от всяка научна постановка и наблюдение зависи изключително от Наблюдателя и изходната му Позиция и Дефиниция. Значи, всяко ново виждане (наблюдение) зависи от състоянието на наблюдателя в момента на това наблюдение, а от своя страна състоянието на наблюдателя зависи от предшестващата му Позиция (Дефиниция) касаеща обекта на наблюдението. Всяка дефиниция Дефиниция от своя страна пък е едно СЛОВЕСНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ, т.е. СЛОВО!!!

            Значи, погледнато в по-широк план, от една страна битието на човека се определя от внесени отвън количествени ("материални") трансформации (натрупвания), които могат да водят до качествени промени (състояния, явления, бития); а от друга страна битието на човека се определя от изнесени отвътре от съзнанието (Наблюдателя) ДЕФИНИЦИОННИ (СЛОВЕСНИ) - ("духовни") трансформации, които водят непосредствено до качествени промени (състояния, явления, бития). И докато първите промени (отвън) се подчиняват на законите на класическата (Нютонова) физика, вторите промени (отвътре) - се подчиняват на законите на КВАНТОВАТА физика, а връзката между двете се разкрива пределно ясно от теорията за относителността на Алберт Айнщайн.

            Тук е мястото да отбележим, че колкото и модерно да е едно такова виждане за света, то не е напълно ново, но е по-скоро едно завръщане (разбира се облечено в научния жаргон на нашето време) към едни от най-древните концепции за естеството на заобикалящия ни свят, датиращи отпреди няколко хилядолетия пр.н.е.. Такива концепции са залегнали в основните постановки на познавателните системи от такава епоха, в която науката е била религия, а религията - наука. Това е сакралното време на орфическите тракийски школи още от епохата на мегалитните храмове и мистерии, последвалите ги египетски пирамидни текстове и ритуали, и производните от тях юдеизирани и елинизирани версии на научно-религиозно мислене, апогей на всичките които е ранното християнство в цялото му разнообразие от мистериозен мистицизъм и гностицизъм до доктринален фанатизъм и аскетизъм. В основите на всички тях, обаче, е залегнал основополагащият крайъгълен принцип: "В Началото бе Словото. И Словото беше у Бога и Словото беше Бог. Всичко чрез него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало." (Св. Ев. от Йоан) Тази позиция на всяка от най-древните религиозно-научни школи е абсолютна и неотменима: Словото има сътворителна ("магическа") сила по отношение на битието!

            Този основен принцип на модерната Трансцендентна Наука и Квантовата физика е и най-древният принцип на науката-религия на Мегалитната Епоха, от която ни делят поне седем хилядолетия! За първи път, обаче, този принцип е вече научно дефиниран и разработен, и достига в писмени източници до нас от орфическата школа на тракиеца Питагор и неговите последователи… Днес представите на мнозинството за учението на Питагор са най-меко казано - много далеч от истината, а по-обективно определени - като просто "богохулно" игнорентни.

            Повечето лаици (непознавачи) го свързват най-много с Питагоровата Теорема, някои принципи в геометрията и простата начална математика. Най-смешно е, разбира се, твърдението (продължаващо да се мъдри в някои основни учебници в училищата и до днес), че Питагорейството представяло всички неща като направени от купчини числа, т.е. че "атомите" за Питагор и Питагорейците са числата и цифрите. И за да подчертаят "маниакалността" на тези схващания, класическите учебникари дават за илюстрация една рисунка на прасенце, в която щрихите се състоят от множество цифри. Наистина, колко "смешно" и "глуповато" е едно такова представяне на нещата, но то не се отнася до действителните представи на Питагорейската Школа в науката, а за представите на "непосветените непитагорейци" относно нея и учението на Питагор.

            За да разберем истинската същност на орфическото учение на Питагор е необходимо да обърнем внимание на факта, че той дефинирал Творческите Научни Постановки като - ТЕОРЕМИ и разделял всички търсещи познание и мъдрост мъже на две категории: акузматици (слушатели - начинаещи) и математици (посветени, знаещи).

            Преди да си кажете "Ъхъ, да, ясно", чуйте следното: нито думата "теорема", нито думата "математик" са означавали в епохата на Питагор това, което им е "залепило" като дефиниция нашето "модерно" ново време! Защото думата "тео-рема" означава в своя точен оригинален превод - "Бог-Слово" (божествено слово, имащо сила да сътворява), а думата "маа-ти-маат-ик" означава "виждащ-Маат" човек, а "акус-Маат-ик" - съответно - "чуващ-Маат" човек, като "Маат" е древният принцип, който трако-египетските мистерии дефинират като "Истина", "Реалност", "Видимо Слово", "Законът на Природата" и т.н.

            За Питагор, който е известен с откритото си заявление, че цялото му учение е заключено и се извежда в своята пълнота от йероглифното писмо, тези термини означават, че съществува такова слово, което за разлика от ежедневното употребявано от всички човеци слово, е теорема, т.е. божествено слово (божествен език), и че това слово е с такова естество, че може да бъде познавало от всеки, който тръгне по пътя на съвършеното познание, но едни могат само да го чуват и те са в началото на обучението си, докато други достигат такава степен на посвещение и познание, че добиват способността да виждат това слово и те са напредналите в своето обучение.” /„Тракийското Писмо Декодирано – II, Институт по Трансцендентна Наука, София 2006г, Глава Шеста - Първичните Архетипове – структурни основи на Съзнанието и Битието”/

            Според религиозните концепции на нашите предци, единствено божественото слово може да обучи човека какви думи да изговаря, за да променя живота си в положителна посока. Изучаването на начините за чуване на това слово е водело до трансформация.

            Само по този начин древните траки и първите християни са виждали спасението на хората от тъмнината и злите сили – когато Божественото естество завладее природата на човек и неговият начин на живот се словеса, емоции и сетива се трансформират активно. Според нашите предци, Бог е създал света и човека по такъв начин, че всеки човек да има собствена отправна точка, която е подвластна на изменение и съществува самостоятелно за отделния индивид – за да може всеки сам да е отговорен за своите избори и за живота, който живее.

            Затова и думите, които изговаряме, и думите, които приемаме от други, имат силата да сътворяват и трансформират човешкия ни свят (и живот) според възгледите ни като субективни наблюдатели. Тези възгледи могат да имат конкретни последствия в резултат на избора и гледната точка на участниците и техните последователи.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

За Ползата от Декодирането на Тракийското Писмо

Или как единствено Методът Гайд може да декодира смисъла на всяко събитие в света и в живота на отделния човек

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

           Всяка година при смяната на календара хората търсят мир, благоденствие и благополучие. Малцина се замислят обаче, че тези неща са трайно постижими единствено в присъствието на Бог сред хората. Това присъствие е чрез Словото, но не кое да е слово, а образните идеограми на свещената тракийска писменост. Те са лекарството за освобождаване на душите на човеците от консуматорския начин на живот, който руши физическия свят на хората и на планетата.

            За да разберем това Слово, трябва да се вгледаме във вярата на предците ни. За щастие, научните изследвания на д-р Стефан Гайд ни помогнаха да разберем значението на всички артефакти – археологически, етнографски и фолклорни, които българският народ има в наследство. Тези артефакти са безполезни за мира и благоденствието на българите без превода на пиктограмното писмо.

            Без превода на това слово по Метода Гайд никой не може да промени битието си. Затова е важно да си зададем въпроса какви са новите мисли, с които посрещнахме още една година от календара? Помните ли новото създание, което беше причината за трансформацията на фарисея Савел в Апостол Павел? То се роди при срещата на Савел с Бога на Светлините, Възкръсналото Слово, Дион Исус, познат на трако-богарите:

            „Който е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, Той е новороден и е с Ново Божествено Естество. Той е оставил Лъжата и е познал Истината и царува с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния.“ (Сакрална плочица от Караново, виж за справка „Тракийското Писмо Декодирано I“)

            Павел се роди от тракийските мистерии чрез Името на Исус и Неговите Думи на Сила, кодирани в тракийските пиктограми, а не е от религиозната доктрина на евреите. От неговия опит, посредством оригиналните текстове на посланията му от Новия Завет в Бохарската Библия (виж „Тракийското Писмо Декодирано – IV“ за тракийската библия Бесика) научихме, че без разбирането на Свещения език на предците ни, човешкото у вярващите не може да се издигне на онова ниво на развитие, което първите (орфически) християни и Апостол Павел наричат ново създание.

            Богословите неслучайно подчертават, че гръцката дума kainos, която е била използвана в смисъл на нов в думите на Апостол Павел „Ако някой е в Христос, той е ново създание!” („Послание към Коринтяните гл. 5, ст. 17“), означава ново нещо, което е току-що направено и се различава от всичко, което съществува до този момент. Kainos предполага изцяло нова същност, а не изчистване на старото естество за разлика от neos – ново нещо, което е току-що направено, но след като вече има много други неща, направени точно като него.

            Затова ние твърдим, че кодираните истини за битието в тракийската писменост ни засягат в смисъл на коренно преобразуване на живота ни и създаването на нещо, което не е известно и не се постига по други начини. Животът на хората е поредица от реакции на Словото, което ги трансформира. Едни избират бездействието (пускат се по течението), други избират насилието, трети –  пацифизма, четвърти – хуманизма и така до безкрая. Докато има човешки същества ще има избори, защото всеки човек е дом за мисли, намерения и внушения. Въпросът е на кого си дал дома си и кой обитава в твоя ум и сърце. Дали си го дал на поредната духовна техника или религиозна доктрина? Защото ако не си дом на трансформиращото Слово, познато на предците ни, ще бъдеш поробен от неговата имитация, независимо дали тя идва чрез изкуство, наука, удоволствия или грижи. Много хора си мислят, че могат със собствени усилия да се превърнат в ново създание по образа на своя Създател, но всъщност попадат в клопката на непреодолими грижи, болести и смърт, защото следват имитации. Дори личности, искащи да отдадат живота си на духовна трансформация, са подлъгани да принизят търсенията си до злободневни истини от видимото битие.

            Вече говорихме за това, че мислите на човека са инструмент за влизане в човешкото съзнание на гости от невидимия свят, които могат да променят живота му. Говорихме за това, че изречените думи се превръщат постепенно в убеждения в човека и имат силата да променят неговите гени. Говорихме и за силата на пиктографското тракийско писмо и за истините, които крие за битието и за произхода на всички вярвания в света, в това число и на християнските.

            В допълнение, ще ви напомним, че всички езици произхождат от Единия Божествен език, съхранен в сакралните обреди и вярвания на траките и закодиран в техните йероглифни изображения (художествено развити чрез калиграфското писмо в Египет). Този език (и концепциите, кодирани в него) е бил възприет от народи, създали империите на египтяни, хети, микенци, гърци и всички познати от древния свят народи и култури.

            Знаем за руския език, че бидейки столетия преподаван от учениците на Кирил и Методий на народа, населяващ земите на днешна Русия, носи корена на древния богарски език и неслучайно е толкова близък до църковнославянския език, който историци и лингвисти не отричат, че е езикът на българите от Средновековието. Този факт обяснява духовните наченки в руската литературата, по-специално в творчеството на автори като Достоевски, Толстой или Чехов. Защото не е възможно светият корен да се претопи напълно и светият език на трако-богарите да не даде плод в хората, които го говорят. И напълно в духа на тези мисли ще припомним, че руската дума за мисля е думать, тоест думите, които изговаряме чрез мисли, създават определни нагласи в нас и имат силата да  сътворят събитията в живота.

            Така че пътят за възраждането на духовността на българския народ е връщането на българите към духовните корени, кодирани в тракийската свещена писменост. Единствено разбирането на оригиналното значение на думите, които използваме, може да ни отвори врати за промяна на битието към по-добро, а това днес упорито се отхвърля от атеисти, безбожници и консуматори.

            Но светът се променя, защото има невидими сили, които движат събитията в него, и никой не може да разбере скрития им смисъл ако не изяде свитъка, скрил Божиите образи и Слова. В тази връзка, навярно ще ви е любопитно да узнаете, че в редица религиозни текстове се говори за промяна на видимия свят и за идването на ново измерение чрез посланици, които изяждат свитъка – тоест декодират тракийското писмо:

            „Видях нещо на глед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна… И ми рече: Сине човешки, изправи се на нозете си и ще ти говоря… Не ставай и ти бунтовник като тоя бунтовен дом; отвори устата си и изяж това, което ти давам. И като погледнах, ето ръка простряна към мене и ето в нея свитък книга…“ („Книга на Пророк Езекиил, гл. 1-3“)

            Неслучайно в едно от пророчествата за Исус Христос в Стария Завет съвсем конкретно се казва, че Исус още преди появата на еврейската религия е познат от свитък на книга, за която се говори като за предписание за вярата на евреите: „В жертва и приноси Ти нямаш благоволение…Тогава рекох: Ето, дойдох; В свитъка на книгата е предписано за мене…“ („Псалм 40“) Очевидно това е свързано с предаването на преписи на свещените книги на трако-богарите от тракийския цар Ситалк на цар Неемия и пратеника му, свещеникът Еремия, чрез които в продължение на десет години синовете на цар Ситалк обучават еврейски свещеници във вярата в Дион Исус (виж подробности за това в статията „За траките и древните евреи“):

            Нещо повече – има и друго конкретно пророчество, в което се говори за свиването на небето (духовният свят) в свитък, тоест всичко видимо е кодирано в свитъка и е неразбираемо без този свитък – кодираното тракийско слово, без който тайните на битието не могат да бъда разпечатани. Затова онези, които го отхвърлят са като паднал лист от смоковница – тоест те са без разбиране за духовните измерения и като такива са извън мира и благополучието (вижте разбирането за смоковницата като плод, чрез който Бог потвърждава, че ще изпрати Спасител за Адам в „Книгата Атам“ или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих, Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva3 id est Atam):

            „Приближете се народи, за да чуете, И внимавайте, племена; Нека чуе земята и това, което я изпълва, Светът и всичко, което се произвежда от него. Защото Господ негодува спрямо всичките народи… И небето ще се свие като свитък; И цялото му множество ще падне както пада лист от лоза, и като паднал лист от смоковница….” („Книга на Пророк Исая, гл. 34, ст.1-4“)

            Нека използваме Метода Гайд и резултатите от декодираните тракийски пиктограми по нашите земи, за да докажем, че този свитък, за който се говори в Библията, е наистина кодираното тракийско слово, което единствено може да разпечата тайните на битието.

            Знаете ли, че пиктограмът за свитък, свитък на книга, прилича значително в по-стилизираните варианти на пиктограма за духовни и материални приноси на Бог Дион Исус?

   (Y1, Y – идентификация с латински индекси по конвенционално приетата международна система на GARDINER) - Свитък, свитък на книга; закон, когато е в комбинация с отделна пиктограма за "Орфей, храм" (О4) и пиктограма за "дом, храм" (О1)

   (R1, R2, R3, R4 – идентификация с латински индекси по конвенционално приетата международна система на GARDINER) - Олтари с различни видове приноси за Бога

            Нашите предци са разбирали, че единствено трансформацията на желанията и мислите на човек чрез нелицемерна вяра са истинският закон, който Бог даде на хората и са онзи свитък, който човек трябва да изяде, за да разбира света, който го обгръща.

            Искате ли през новата година да имате разбиране за причините за събитията в живота си? Искате ли да знаете скрития смисъл на онова, което се случва в света и във вашия живот?

            Тогава размислете за света на своите възприятия и за това на кого служат те. Какво протича във вас, когато праз(ен)нувате настъпването на новата година? Изпразвате ли се от тъмната страна на живота си, за да ви напълни Духът със светли мисли?

            А това не може да стане без действието на познатата на предците ни мистерийна Вяра в Ди-он Исус („Даряващото-Слънце-Исус“), Танг-Ра („Възкръсналото Слънце“), Сев („Зев“ или „Зевс“ при гърците, означаващо  „Пастир”, „Пазител на Възкресението”), разкриваща се единствено в концепциите зад тракийските йероглифи.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Откровено за ПОДМЯНАТА - първа част

„Широк е пътят на ПОДМЯНАТА, който води до гибел…“

/от Красимир и Дияна Мерин/

| Откровено за ПОДМЯНАТА – втора част |

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

 

            Преди време публикувахме статията ПОДМЯНАТА, която би останала неразбрана без продължението ѝ.

            Продължението е необходимо, защото ПОДМЯНАТА е повсеместна – както в различните нива от обществото, така и в съзнанието на хората, но никога не е безобидна.

            Когато говорим за ПОДМЯНАТА в IT-индустрията например, експертите я считат за най-опасното явление и откровено я наричат кибер престъпление (или престъпление във виртуалния свят). Според анализаторите, хакерите вече няма да крадат информация за потребителите, а ще я ПОДМЕНЯТ. Целта им вече не е кражбата на пари, а ПОДМЯНАТА на данни за конкретната личност и нейния живот. За кибер престъпниците днес по-привлекателно е накърняването на репутацията на отделни лица или групи чрез подкопаване на доверието в самите данни. Това е като умишлено предизвикана ерозия на почвата, върху която е насаден и се развива (подобно на дърво) човешкият индивид.

            Тази ПОДМЯНА тече с пълна сила, както на политическата сцена (в САЩ например фалшивите новини за резултатите на президентските избори, споделяни в социалните мрежи, подведоха масовия потребител), така и в духовната сфера (християнството отдавна е ПОДМЕНЕНО като духовно учение за трансформация на човешкото естество с човешки постановления – подобно на юдейските закони от времето на Исус).

            Всъщност веднъж започнала, ПОДМЯНАТА ще засегне всички сфери на обществото – най-вече индустрии, които разчитат предимно на общественото доверие. Какво ще стане с търговска марка, чийто имидж е подронен от хакерска ПОДМЯНА? Или лаборатории, чиито онлайн резултати на изследвания на пациенти са компрометирани? Или банкова институция, чиито клиенти са ощетени от подправени салда по сметки? Проблемът е очевиден – задаващата се вълна на ПОДМЯНАТА ще направи по-трудно от всякога да се различи истината от измислицата.

            Ние вече виждаме това да се случва с откритията на д-р Стефан Гайд за онази най-ценна част от Тракийската писменост – Свещения език на оракулите (жреци-пророци) на тракийския Бог Дион Исус. ПОДМЯНАТА насажда недоверие към подобни грандиозни открития, защото те доказват, че е имало Богопоклонение на Исус Христос по нашите земи още от древността (хилядолетия преди появата му в земите на Палестина) и разрушават умело изградените митове за еврейския произход на християнството. Нещо повече!

            ПОДМЯНАТА използва днес Науката, за да лансира построяването на глобална електронна (ново вавилонска) кула, която да се издига над разума и духовните ценности, фаворизирайки физиологичното ниво в човека, начело с неговите инстинкти. Как? Чрез ПОДМЯНАТА на духовните ценности!

             Представете си, че от години общувате с приятели и роднини посредством Фейсбук или Скайп и с течение на времето това се превърне в основна форма на комуникация между вас – дори и между хора, които биха могли да се срещат на живо и да разговарят на същите теми, които споделят в социалните мрежи. Можете ли да сте сигурни, че в едно бъдеще на виртуални клонинги, както известията, така и образът и гласът на човека на монитора на вашия компютър, ще са точно на този, за когото си мислите? Допускате ли дори за момент колко много фалшификации могат да плъзнат подобно на вируси и да доведат до небивал растеж на клевети, разводи, насаждане на омраза и нещастие между хората – в пъти повече отколкото сега е възможно да постигнат човешките ИНТРИГИ? А това е само един от възможните сценарии от повсеместното разпространение на ПОДМЯНАТА.

            Точно по тази причина считаме, че откритията на д-р Стефан Гайд за науката и неговият феноменален труд „Тракийското Писмо Декодирано“, както и публикуването на редица древни документи за оригиналната история и вяра на българите (трако-богарите от древността) в сборника „Тракийските Хроники“, могат да бъдат единствената ваксина срещу ПОДМЯНАТА.  
 

            Нима никой не вижда докъде ни е довела ПОДМЯНАТА днес? Все по-малко хората могат да се зарадват на хубави празнични дни като новогодишните, защото са изгубили истинските приятелство и семеен уют. Те вече не могат да почувстват топлината на домашното огнище и затова безуспешно я търсят навън сред масовите празненства или във виртуалния свят на все по-обсебващи филми и телевизионни шоу програми. Но не могат да намерят любовта, която носи топлина и уют в душата, нито свобода от злобата и омразата, която завладява човешките умове чрез страхове, болести, обедняване и слухове за войни.

            ПОДМЯНАТА обаче действа неслучайно с най-голяма сила в областта на историята и познанието за живота на нашите предци, защото в древното богопознание на трако-богарите се крият решенията на проблемите в живота на модерния човек.

            Приемането на истината за нашето минало наред с опознаване на религиозните концепции на древните траки могат да променят из основи както съвременните научни методи, така и подходът в анализирането на редица проблеми от битието на модерния човек. Методът Гайд (използван от д-р Стефан Гайд и неговия екип при декодирането на тракийската писменост) може да даде отговори за това какво трябва да прави човек, за да се спаси от вървежа на този свят с натиска му за толерантност. Тази толерантност е един от старите методи на ПОДМЯНАТА за манипулация на хората, за да бъде подменена ценностната им система и да бъде елиминирана индивидуалната личностна защита срещу профанията и липсата на духовност и истинска култура.

            След разчитането на тракийските артефакти по метода на Гайд научихме, че уро означава Царство на Духа или Царство на ума на Исус, така че очевидното НЕПОДМЕНЕНО значение на думата култура – от култ-ура(о), е поклонение в Царството на Дион Исус. Това ли виждаме днес в културните прояви в нашето общество? Това ли пропагандират културните дейци на съвремието, които стават все по-безбожни в своя личен живот и обществени изяви? Не се ли нуждаем от истинска култура – култ към духовното в изкуството, литературата и науката?

            Не бихме могли да разберем кое принадлежи на истинската култура, ако не познаваме истинското значение на думите, което е мистика. А тази мистика може да бъде разкрита единствено от хора, които живеят с нейните образи. Само те са истинските културни дейци, истинските будители на духовното начало в човека. Няма истинска култура, носеща духовно просветление, ако културните дейци са безбожници и атеисти!

              Неслучайно поетът Роман Кисьов (поет на месец ноември, 2016 г. в Столична Библиотека) твърди за поезията следното:

          „Вселената е сътворена чрез творящи Думи. Поезията е йерархия от Думи. Затова има различни нива на поезия: едноизмерна и многоизмерна, елементарна и сложна, плитка и дълбока, душевна и духовна, сетивна и свръхсетивна, и т. н. Моето лично убеждение е, че на върха на поетичната йерархия стои онази поезия, която аз наричам мистична…

            Убеден съм, че не поетът избира поезията, а поезията избира поета. Поезията е Божествен дар. Тя се превръща в Откровение не само за поета, но и за ценителя на поезия, когато е осенен от тази тайна и се събуждат вътрешните му, духовни сетива за скритата, висша реалност, която става осезаема и много по-реална от видимата — онази, която обикновено се счита от мнозината за единствено реална, но в действителност — преходна и изплъзваща се като времето.“ /„За Поезията или тайната йерархия на думите“, Есе на Роман Кисьов, © 1999-2016, Словото/

            Ето защо за ПОДМЯНАТА е характерно смяната на духовното божествено начало на всяка наука и човешко познание изобщо с човешки идоли и безплодни и налудничави идеи. ПОДМЯНАТА от стотици години убеждава човечеството, че първите хора са били първобитни, за да скрие, че първо-битийните хора (тоест хората от първото битие) са познавали много повече технологии, защото са търсели своя Създател. По-лесно е да се убедят духовно ленивите хора в съществуването на извънземни цивилизации, които уж били предали знанието си на хората, за да се обяснят феноменалните човешки постижения, които археологията разкрива.

            И така, идва нова година, в която предлагането на лъжа вместо истина ще продължи. Толерантността ще продължи да шества по научните, социологичните и ученически форуми, за да гарантира, че хората ще спрат да различават. Защото толерантността е един от различните инструменти на ПОДМЯНАТА. Толерантността и занапред ще продължи да бъде широко използван способ за манипулиране на свободното мислене и откровенията на човека. Чрез нея хората ще бъдат принуждавани да приемат същност, която противоречи на божествения образ в тях.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Откровено за Подмяната – втора част

„Широк е пътят на ПОДМЯНАТА, който води до гибел…“

/от Красимир и Дияна Мерин/

| Откровено за Подмяната – първа част |

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

           /продължение от първа част/ ... Но ПОДМЯНАТА няма да спре дотук. Нейната цел е смяна на ценностите у всеки, който е проявил разум и е повярвал на откритията на д-р Гайд. Това ще продължи да се случва, за да се присвоят неговите открития, само че без техния източник – вярата на предците ни в Дион Исус. За да се скрие този източник, ПОДМЯНАТА може да използва всякакви средства, стига лъжата, повторена стотици пъти, да се приеме за истина от обществото.

            Има ли прецедент подобно явление? Разбира се. Дори в нашите медии се публикуваха детайли за Теорията на Разрушението (или така нареченият Прозорец на Овертън), според която дори и най-немислимата идея може да се легализира в съзнанието на милиони хора по света, стига да се ПОДМЕНИ нейното истинско наименование и значение.

           Ние няма да излагаме детайли за тази теория, тъй като търсещите отдавна знаят историята на нейното създаване и трагичната съдба не нейния създател (вижте например статията тук), но ще цитираме един древен документ, дошъл до нас, благодарение на годините изследователски труд на д-р Стефан Гайд:

         „Защото неизбежно беше за мерзостта, която извършиха юдеите, да доведе до тяхното запустение. Така остана името й и до този ден: мерзостта, която докарва запустение. Но аз ви говоря и за тази Мерзост, която докара запустението и по църквите днес; даже Мерзостта, стояща на крилото на Храма, защото поставиха Образа на едного, който не е Христос, а прилича на Него; а покриха в забвение образа на Христа, Светия Божий, и скриха Ключа на Знанието.“ /„Първото Послание на Мелхиседек, Corpus Melchisedecum, гл. 4, ст. 10-12“, от сборника „Тракийските Послания“, Фондация "Градът" София, 2005/

            И така, ПОДМЯНАТА е пряко свързана с мерзостта и нейния естествен резултат е пустотата в човешката душа – запустяване на духовни сили и ценности. Някой ще каже – ама това винаги е ставало, така ще бъде и занапред… Но ти, човече, който говориш така, на чия страна си? Чувал ли си, че ако не си част от решението на проблема, ти си част от проблема и че е невъзможно да не дойдат съблазни, но тежко на оня, чрез когото идват?

            Очевидно миналото, настоящето и бъдещето на човечеството и на всичко, което то е създало – наука или изкуство (виж отново по-горе тълкуванието на думата култура) съществуват единствено в духовните измерения и ПОДМЯНАТА винаги ще се стреми към тях (чрез атеизъм, хули или научни теории) с една единствена цел – да си присвои Истината зад тях и да се представя чрез нея.

            Днес ние наблюдаваме това повсеместно – мнозина цитират откритията на д-р Стефан Гайд, без да отдават и най-малко признание на неговия източник – вярата му в Исус Христос. А това е същата вяра, на която човечеството дължи научния си напредък и удобството на съвременния живот. Всеки модерен човек, който притежава елементарна грамотност за търсене в интернет, може сам да се увери, че няма научно откритие, за което неговите създатели да не признават мистична намеса – чрез сън или внезапно просветление.

            ПОДМЯНАТА атакува истините от историята, археологията, философията и религията в откритията на д-р Стефан Гайд. Днес в медиите постоянно се разпространяват новини за „древните траки, които са прародители на българите“, „открити древни погребални комплекси“, „артефакти с лечебна сила“ или  „глинени плочки с писменост, които се проучват от учените“, но без да се свързват тезите им с откритията на д-р Стефан Гайд. А доскоро всички находки на Метода Гайд бяха наричани „фалшификация“, „липса на научни доказателства“ или „агитация на религиозна секта“. О, времена, о, нрави!  

           Но знаете ли защо е всичко това? Заради името на Бога на нашите предци – Исус. Заради него юдейските фарисеи гонеха истинските пророци на Дион Исус в земите на Палестина. Него (Дион Исус) видя в ослепилата го светлина Савел и прогледна за истината, че преследва Бога на Светлините – същият Исус, който твърдеше, че еврейският закон е даден от човек и не е онова, което Бог е говорил на Авраам. Доказателства за това има в самите думи на Исус: „Не даде ли ви Моисей закона, но пак никой от вас не изпълнява закона“ и „Моисей ви даде обрязването“.

           Забележете! Исус не каза „Бог ви даде закона чрез Мойсей“, а „Мойсей ви даде закона“. Затова казваше, че мисията му е да изпълни учението на Онзи, Който го е пратил, тъй като учението, което юдеите следваха се беше отдалечило от Божия промисъл.

           Това учение беше свързано с юдейството дотолкова, доколкото юдейството бе приело святата Орфеева тракийска вяра, възприета хилядолетия след това от орфическите християни, последователи на учението на Апостол Павел (виж доказателствата за това в „За траките и древните евреи“, „За тракийските корени на царете в Древен Израил“, „Родът на Христос в Юдея е по плът с тракийска (гетска) кръв”, „Колко е важно да се познава тракийската вяра“ или „Исус Христос е свързан с Тракия, тракийския език и траките“).

          Всичко това и много други истини могат да се научат от трудовете на д-р Стефан Гайд – истини, които днес повсеместно се ПОДМЕНЯТ със старите лъжи, уж облечени с истината за предците ни, но лишени от умозрителността и концептуалността на идеите на д-р Гайд.

            Какво да кажем в края? Нека помним, че ПОДМЯНАТА може да излъже дори хора с духовни търсения и да ги превърне единствено в ценители на доброто, на мъдрите мисли, на археологически открития или на неизвестни (или забравени) факти от историята на България. В тях обаче има само мъртвешки кости, ако и отвън да имат вид на нещо сензационно!

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::