Или как Апостол Павел достигна до „Първото възкресение“

            Вече писахме в „Колко е важно да се познава тракийската вяра“, че Св. Апостол Павел е един от мнозината по негово време, които идентифицират себе си като тракействащи или траки, без да са етнически такива, въз основа на своята вяра в Тракийския Бог Дион Исус. Това ни стана известно от книгата на акад. Цветан Гайдарски „Тракийският Орфизъм за напреднали - I“, а в сборника „Тракийските Послания“ четем следното:

         „Пръв по земите на Тракия донесе и пося благовестието божественият Павел /Па-yyc/ и неговите съподвижници. На Древната Реч Па-уус означава Силата, а делата му следват подир…, защото е баща на Вярата ни...“

          Следователно християнството не е еврейска религия, а е родено от тракийската богооткровена вяра и първите християни – в това число и Св. Апостол Павел, са считали себе си за траки по дух според декодираните от д-р Стефан Гайд оригинални текстове на Новия Завет в Библия Бесика.

            Как се е стигнало до тази трансформация – Апостол Павел да говори за себе си като за трак? Ключът е вярата на нашите предци траките в Дион Ис-Ус. Тази вяра е идентична с вярата на първите християни, за което те са били гонени от ортодоксалните евреи.

            Затова е важно да проумеем, че посланията на Св. Апостол Павел не могат да бъдат разбрани, ако не се познават свещените практики на орфическите християни, които за жалост са непознати за съвременното богословие.

          И така, как точно фарисеят Савел се трансформира в Апостол Павел? В предишната статия вече припомнихме онова, което знаем от самия Павел , а именно, че той не е бил от тракийския етнос:

         „…Бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей, по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен. Но това, което беше за мене придобивка (тоест, етническия произход - бел. на д-р Стефан Гайд), като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия…“ /„Послание на Св. Ап. Павел към Филипяни гл. 3, ст. 5-9“/

             От цитата става ясно, че апостолът изрично подчертава еврейския си етнически произход, тоест той се счита за трак по убеждения.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

 

„…Какви са тия две маслинени клончета, които през двете златни цеви изпразват из себе си маслото като злато? А той в отговор ми рече: Не знаеш ли какви са те? И рекох: Не зная, господарю мой. Тогава каза: Те са двамата помазани, които стоят при Господаря на целия свят.…“  /Книгата на пророк Захарий, гл. 4, ст. 11-14/

          За да разберем кои са тези Двама Свидетели, трябва да разгледаме откритията за жреческия език, писменост и вяра на трако-богарите според научните разработки на д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайдарски.

          Първо, нека видим какво казва д-р Стефан Гайд по въпроса за концепциите за Сътворението у трако-богарите.

         Те са разбирали личността на Бог като Единоначалието (Монадата), разделянето на Две (Ди-адата) и раждането от двете на Третото (появата на Триадата, или "Троицата"). Възможно ли е „едното маслинено клонче“ (единият Свидетел) да е свързано с Декодирането на Древното Тракийско Писмо?

         „…В Древна Тракия се раждат едни от най-фундаменталните и абстрактни мисловни концепции, които оформят типичното за човека мислене за много хилядолетия след това. Нека да видим точно как.

          Един от най-често срещаните пиктографски знаци по множество артефакти от Градешница удивително повтаря все един и същ мотив. Това става с толкова натраплива честота и упорство, че неизбежно възниква въпросът, какво пък толкова много е занимавал умовете на тези древни жреци-мъдреци, та са се отдавали толкова усърдно на размишления по този проблем. А ето и някои от тези артефакти, преобладаващи между които са малки глинени фигурки (статуетки), разгледани в този труд за целта на нашето научно изследване:


Както става видно по-горе, следните пиктографски мотиви са най-често срещаните и повтарящи се сред множество артефакти от Култура Градешница:


Индивидуалният пиктографски знак, който толкова настойчиво се повтаря е
и той отговаря на по-късно стилизирания египетски йероглиф означаващ „Единство”, „Един”, „Една”, „Едно Цяло” и се произнася в древно-египетския фонетично „УА” (или “uet” - „сам” според проф. Владимир Георгиев в „Траките и техния език”, 1977 г., стр.102). Вероятно вече сте забелязали от горното, че дори ние днес по цял свят отбелязваме „цифрата 1” със същия тракийски пиктографски знак, изобразен по-горе! А някой би казал, че сме го били приели от арабите! Може да е било „през арабите”, но мисля, че вече сме сигурни от горното, че не е „от арабите”, а от нашите древни достойни предци траките! В нашите тракийски фигури от Градешница, този йероглиф се среща особено често в следната огледално-симетрична комбинация:

отговаряща на древно-египетския вариант 

Понякога, (което е особено важно за нашето изследване) срещаме уникалната (и типична само за Тракия) комбинация, в която двата симетрични знака са свързани в едно цяло, по следния начин:

Тази комбинация би могла да означава само едно „Единство”, което е в процес на разделяне на Две части, всяка от които поотделно вече обособена сама , остава пак „Едно Единно Цяло” и представлява напълно „Единия” (или „Едната”), от който (от която) се отделя!
С други думи, това , което описват пиктографски нашите предци с подобни факти при Градешница, е вечната мистерия, обект на размишление за всички следващи философи и мъдреци, а именно – мистерията на сътворението и произхода на света от Единоначалието = Единият Бог (Монадата), чрез разделянето на Две (поява на Ди-адата) и оттам раждането от двете на Третото (и така появата на Триадата, или "Троицата"), които чрез последствуващи безброй трансформации, съединения, деления и прочее, възпроизвеждат цялото многообразие на "всичко видимо и невидимо", т.е. на целия сътворен и съществуващ свят, който от своя страна продължава да е в "процес на сътворение" на множество (забележете!) нови светове и до настоящия момент! Поради по-горните концептуални връзки мнозина изследователи на йероглифното писмо с право считат, че е твърде вероятно и йероглифът  означаващ "Бог" да произхожда от йероглифа или  означаващ „Единият” (от Когото е произлязло всичко!).“ /Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано – II, гл. 4“/ 

           Второ, нека видим какво казва акад. Цветан Гайдарски по въпроса за вярата на първите (орфически) християни, които са изповядвали древната трако-богарска вяра в Дион Исус.

          Те са разбирали личността на Бог като Единна, но с много прояви в човешкото естество, която след възкресението на Христос присъства в света чрез множеството проявления на Неговите Елементи в посветените Му. Възможно ли е „другото маслинено клонче“ (вторият Свидетел) да е свързано с Трако-Богарското Орфическо Християнство? 

           „В орфическото познание за Бога, Логосът е Един, но има многоразлични Негови прояви - Интелект, Присъствие, Образ (Образи), Тяло (тела), Воля (желания), Име (Имена), Сила (сили), Дух и много други. Той е едновременно Богът на Науката, но и Богът на Изкуството, Богът на Истинското Богатство, но и Богът на Справедливостта, Богът на Живота, но и Богът, който притежава Властта над Смъртта и Разрушението.  

           Въпреки, че е Един, се проявява в много "роли", понеже и субектът, който Го боготвори и съзерцава не е само един, нито човешкото същество е едноизмерно и еднофункционално. За разлика от религиозната догматика, която се стреми да дефинира Бога и Неговите дела, Питагорейският орфизъм е духовната наука, изучаваща Мистериите на Божествения живот, тайнственото Изкуство на Въплъщаваното в човека на вечните логоси, и творческия дълговечен плод от тяхното "работене" в него.  

            Промененият човек и Благодатта (новата природа) в него се проявяват в мултиплицираните персонификации на Личността, в множествеността на Нейните архетипи. Тази полипотенция е един вид "клониране" духом на Индивидуалността в многото измерения и проявления на битието.  

           Така Господ Бог - Христос след своето възкресение и възнесение, се осъществява и присъства всред човечеството като множествено проявление на Неговите Елементи във и чрез Неговите посветени („...Тялото е едно, а има много части...“ – „Първо Послание до  Коринтяни, гл. 12, ст.12“); „Да се всели Христос във вашите сърца...” – „Послание до Ефесяни, гл. 3, ст.17“).  

          А сега ще ви разкажем историята на Двамата Свидетели от „Откровението на Св. Апостол Йоан“, които както вече разбрахме са Пътят (Guide), начертан от Свещеното Тракийско Писмо, и Пътят (Guide-Arih), начертан от Трако-Богарското Орфическо Християнство.

          … И ще се даде на Двамата Свидетели, облечени във вретище, да пророкуват хиляда двеста и шейсет дена.

          Тези Свидетели са двете маслинени дървета и двата светилника, що стоят пред Бога, Господа на земята. И ако някой иска да ги увреди, огън ще излезе из устата им и ще погълне враговете им; ако някой поиска да ги увреди, така трябва той да бъде убит.

          Мнозина от народите и колената, от езиците и племената ще гледат труповете им три дена и половина и не ще оставят да бъдат положени труповете им в гробове. Жителите на земята ще се зарадват за тях и ще се развеселят; и ще си пратят дарове един другиму, понеже тия два пророка мъчиха живеещите на земята.

          Но след трите и половина дни у тях ще влезе дух на живот от Бога и те ще се изправят на нозете си, и голям страх ще обземе ония, които ги гледат. Тогава ще чуят висок глас от небето да им казва: възлезте тука. И ще възлязат на небето в облак, и враговете им ще ги видят…

Откровение на Св. Апостол Йоан, гл. 8, ст. 4-12;

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

            Събитията, свързани с ПОДМЯНАТА, ни накараха да се замислим за това какво мотивира хората за едно или друго нещо.

            Очевидно е, че в основата на всяко действие е заложено пожеланието на хората да успеят в своите замисли. Но дали успехът на всяка цена и с всякакви средства може да доведе до нещо добро? За да разберем това се нуждаем от пояснение за смисъла на думата успех, но не според официалните речникови значения.

            На помощ отново ни идват познанията на д-р Стефан Гайд за оригиналния богарски език на предците ни.

 

            От името на Бога Дион Ис-Ус, изписано на пиктографски йероглифен език, научихме, че името ИС-УС означава Всевиждащият и Всесилният, тоест, значението на УС – първата сричка от думата „ус-пех“, е свързано с „власт“ и „сила“. А от текстовете, изписани по различни артефакти, разбрахме, че „пе“ е определителен член – например в думата „пе-Христос“, която означава буквално „Помазаник-ът“, „Избраник-ът“, „Христос“.

            Сега вече не е трудно да дадем точен превод на думата „успех“ – „Сила в Христос“ или „Всесила ако си с Христос“!

            Удивително! Всеки път когато пожелаваме някому успех на български език ние призоваваме Божието слово и Всесила, поради неразривната връзка на съвременния български език със свещения трако-богарски език на предците ни! С какви мотиви и за какви цели призоваваме това Слово и Всесила?

            Отговорът на този въпрос може да ни помогне да разберем защо много българи не успяват в живота въпреки усилията и знанията си. Божиите съдбини на словото Му не са някакво стечение на обстоятелствата, в зависимост от подредба на планети, уроки или други подобни суеверия, а резултат от мисли, думи и намерения.

            Е, няма как ПОДМЯНАТА или който и да е друг (или други) някога да имат успех в своите начинания, тъй като нито познават, нито имат силата на Исус и на свещения тракийски език.

            Точно обратното! Правейки противното на истинския успех, ще бъдат нещастни даже в ща-стието си - тоест в онова, което са поискали (или призовали) със своите думи…

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

= ПОДМЯНАТА =

актуализация към 03-дек-2106:

!!!         Ако някой получава "странни" или "неуместни" съобщения от посочения имейл за свръзка - моля да ги пренебрегне, тъй като получих известие от Microsoft, че някой е изпратил множество spam имейли, с които е компрометирал и блокирал профила. Този "проблем" също беше отстранен, но очевидно е от "инструментариума" на ПОДМЯНАТА, която продължава своята акция            !!!

 

:: Откровено за ПОДМЯНАТА - I и II част ::

Уважаеми читатели на Блогa на Мерин,
ПОДМЯНАТА, която винаги иска да скрие нелъжливото Слово като промени смисъла и целта Му, се намеси незнайно как в нашия блог!
Установихме, че три от статиите ни, към които има линк в Блогрола (лентата с връзки отдясно под секциите „За този блог“ и „Архив“), са с подменени адреси и когато кликнете върху тях отварят страници със съвсем различно (и неуместно за смисъла на статиите ни) съдържание!
В момента този „проблем“ беше отстранен, но тъй като не знаем как се е случило, се опасяваме, че и занапред може да има подобни актове на ПОДМЯНА.
Молим, ако забележите някакви „странни“ думи или „чудати“ изрази в статиите ни, които не са „на място“, както и ако откриете неуместен линк, да ни известите за това на имейла от нашия профил (meriniblog@outlook.com) или във Facebook страницата ни (https://www.facebook.com/meriniblog/).

Благодарим предварително на всички приятели на НЕПОДМЕНЕНОТО Слово!

 Красимир и Дияна Мерин

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

  

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Исус Христос е свързан с Тракия, тракийския език и траките 

Св. Апостол Павел не е бил единствен, а един от мнозината по негово време, които са считали, че Исус Христос e свързан с Тракия, тракийския език и траките по специален начин

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

       Вече разгледахме в статията „Родът на Христос в Юдея е по плът с тракийска (гетска) кръв“ родословието на Исус Христос според данните в Библията, сборниците „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания“, откъдето научихме за гетския (тракийски) произход на Витсавее, жена на Давид и дъщеря на тракийския цар Хирам, построил храма в Йерусалим.

        А в статията „Колко е важно да се познава тракийската вяра“ проследихме откритията на д-р Стефан Гайд за тракийския смисъл на вярата, който се е загубил във всички преводи на Библията. Видяхме, че в тракийската Библия (наричана Библия Бесика в древността) присъства думата трак, която се използва за повярвал в благовестието на Исус Христос. От Библия Бесика научихме, че Св. Апостол Павел е идентифицирал себе си като тракействащ или трак, без да е етнически такъв, въз основа на своята вяра в учението и мистериите на Тракийския Орфизъм на Смъртта и Възкресението.

На фона на всичко това е твърде любопитна една българска народна приказка, запазена в сборника „Български Народни Приказки“, изд. Български Писател, 1962г., отбор и редакция Величко Вълчев. Копие от книгата може да се намери столичните библиотеки, а името на приказката е „Дядо Трак и змеят“ и в нея се разказва позната история за герой (известен днес като Хитър Петър), който успява да надлъже един змей и да го погуби.

Дядо Трак обаче е твърде любопитно име с оглед на по-горните разсъждения, което не е запазено по-късно в други приказки. Откъде ли се е взело това име трак за човека, чиито деяния са приписани по-късно на „народния герой“ Хитър Петър като едно от неговите „юначества“? И защо популярните разказвачи на народни приказки са си позволили тази „волност“ да преиначават оригиналния текст, скривайки по този начин части от „пъзела“ за древното минало на българите и връзката на християнството с тракийската вяра и свещенство?

Очевидно има автентични детайли от нашия фолклор, които са били подменени и които са в унисон с посланието от Библия Бесика, а именно, че Исус Христос е отдавал на Тракия, тракийския език и траките някакво по-специално значение. Защото от текста в Бохарската Библия д-р Стефан Гайд ни разкрива, че Св. Апостол Павел не е бил единствен, а един от мнозината по негово време, които са считали, че вярата в Исус Христос е неразривно свързана с Тракия и тракийските вяра и език.

        „И рекоха помежду си: „Не ни ли се стори в началото, че е тракийски, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?“ /Евангелие според Св. Лука, глава 24: ст. 32/

Ето какво пише по този въпрос д-р Гайд в от четвъртата част от изследването „Тракийското Писмо Декодирано“ (Глава Пета – „В Библия Бесика пише за траките“):

Думата използвана за тракийски е транскрибирана по следния начин в горния цитат: ,

(произнася се „тракх") = трак, тракийски и означава още нещо освен „трак" и „тракийски" и то е следното: ,

Затова и Бохарският текст е разгледан по-различно, като в оригинала (написан без разстояния и препинателни знаци между думите), словосъчетанието ,

означаващо „рави ни се/струва ни се в началото тракийски“ е разтълкувано в по-късните версии по следния начин: 
, което значи „прави/струва сърцето ни горящо“, и в резултат всички последвали записи дават следния вариант на звучене на целия по-горен текст:

Горният вариант от своя страна дава последвалото значение във всички преводни версии на текста, които за разлика от оригинала са загубили значението „тракийски", и вместо това „съобщават" само следното:

„И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?“ /Евангелие според Св. Лука, глава 24: ст. 32/

      Нека обаче се върнем към оригинала, който ни казва нещо много важно и съществено:

„И рекоха помежду си: Не ни ли се стори в началото, че е тракийски, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?“ /Евангелие според Св. Лука, глава 24: ст. 32/

От оригиналния текст по-горе, можем да извадим няколко важни заключения, между които следното:

Освен Ап. Павел има и други ученици на Иисус, които разбират тракийски и значението му като „призователен" и „божествен" език на посветените. Те свързват „тракийския" със самия Иисус, и с тяхното разпознаване, че странникът, който им е проговорил в началото на Този Език, е именно Той, което им дава основания да считат, че Той е възкръснал. Вероятно, това за тях е и доказателство, че Иисус е идентичен с тракийския Бог Дион-Иисус (Дионис), който също говори на тракийски и е Бог на възкресението. По този начин, и с тази идентификация, за посветените тракийски орфици, между които са Павел и други измежду учениците на Иисус, Той от самото начало е идентифициран като Бог, за разлика от юдеите, които виждат в него просто един човек, макар и да е приет от мнозина измежду тях за техен равин и пророк.

Но имаме ли основания да считаме, че самият Иисус Христос е отдавал на Тракия, тракийския език или траките някакво по-специално значение или само по-късните орфици измежду последователите му са му приписвали това? Следните думи изговорени от Него в молитва към Бога Отца, така както са записани в Бохарската Библия Бешои хвърлят известна светлина по този въпрос:

      „Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.“ /Евангелие според Св. Йоан, глава 17: ст. 9/

„И всички Мои са Твои, и Траките са Мои, и Аз се прославям в тях.“ /Евангелие според Св. Йоан, глава 17: ст. 10/

      Думата употребена за „Траките“ в горния текст е за множествено число и означава също „изцяло твои“, „всеки твой" и „всички твои":
, (мн.ч.) = тирак (трак)/ тирук (мн.ч.) „изцяло твои“/ „всеки твой“/ „всички твои“. Вероятно, точно поради тази причина текстът е възприет и преведен и на другите езици просто по следния начин: „И всички Мои са Твои, и всички Твои са Мои, и Аз се прославям в тях." /Евангелие според Св. Йоан, гл.17: ст.10/

Но той има в оригиналното си звучене много важни конотации, които са особено важни за нас. Според това звучене траките са „всички Твои", т.е. „всички те принадлежат на Бог-Отец", те са още „изцяло Твои", т.е. „те са изцяло посветени и принадлежащи на Бог-Отец", и едновременно с това „са Мои", казва Иисус, т.е. „траките принадлежат на Бог Отец и на Божия син Иисус" и те са измежду най-интимните „изцяло посветени Богу" последователи на Христос. Това са думи с изключително силно значение. Според тях траките (като народ) и всички, които са траки по дух (т.е. посветените тракийски орфици-християни сред всички народи) са специално принадлежащи на Бога, т.е. те са свет народ, свето свещенство, свети ученици не на човека, но на Бога Иисус Христос. Тук може всеки от нас индивидуално да запита себе си, като християнин: Аз „изцяло посветен ли съм на Бог Иисус”, и „изцяло Негов" ли съм? Ако съм, тогава аз наистина съм по дух „тракийски християнин".” (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано - IV, глава 5“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2008)

       И така, излиза, че приказката за Дядо Трак (която може би е била част от цял цикъл) трябва да бъде преразказана отново, за да научим истинските орфически притчи за борбата на божия човек със злото на земята - каквито може би са били оригиналните истории за Дядо Трак!

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми. /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:30/

Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа. /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:31/

В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск, за да ме улови /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:32/

и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му." /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:33/

              От този цитат става ясно, че Апостол Павел говори за себе си като за трак и гледа на своите изпитания във вярата като причинени от ортодоксалните евреи именно затова, че е трак, а не за нещо друго.  

            Според д-р Стефан Гайд, смисълът на този текст, като че ли е следният:

            „Ако някои между вас страдат, да знаете, че аз като трак страдам още повече, и поради това бях преследван с цялата сила на закона...“

           От историята знаем, че Апостол Павел не е бил от тракийския етнос, тъй като той сам пише за себе си в своето послание до траките, живущи във Филипи, следното:

          „…Бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей, по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен. Но това, което беше за мене придобивка (тоест, етническия произход - бел. на д-р Стефан Гайд), като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия… без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите.“ /Послание на Св. Ап. Павел към Филипяни гл. 3, ст. 5-11/

           С други думи, апостолът изрично подчертава, че по етнически произход той е евреин (а не трак), но бидейки трак по убеждения, той може да промени живота си и да получи нещо много по-ценно.

          Това е описание на начин за промяна на живота, възможна единствено ако лежи на познание на духовни цели и приоритети, тоест на познанието на Божия Син Исус. А тази промяна, според казаното дотук, дава духовното име трак на всеки, който търси силата на християнското Възкресение чрез общението в Христовите страдания.

           От книгите на д-р Стефан Гайд вече научихме за заветните отношения на траките с Бога Дион Исус, при които тракът участва в Мистерията на Смъртта и Възкресението, чрез която и Апостол Павел се надява, ставайки съобразуван със Смъртта на Исус Христос, да достигне Възкресението на мъртвите.

          Това приобщаване към Мистерията на Смъртта и Възкресението води до желаната промяна и е един процес. Но той не е бил нещо ново в онази епоха, сред тракийските народи, и Апостол Павел не е единственият, който счита себе си за трак, без да е такъв по етнически произход.

           Потвърждение за това д-р Стефан Гайд намира в откъс от Greg. Nazian в ръкописа му Contra Julianem Imperatorem („Срещу Император Юлиан" - бел. ред.), (Bernardi 1983) приведен от проф. Александър Фол в книгата му „Orphica Magica I“:

         „Откъде ти идва да бъдеш ти посветен в мистериите и да умееш да посвещаваш и да трескейваш?... не е ли от Траките?"  (По ТД 3, 256)" (Ал. Фол, „Orphica Magica I" - стр. 48, Университетско Издателство „Св. Климент Охридски", София 2004)

         В тази връзка д-р Гайд привежда мнението на акад. Цветан Гайдарски, отразено в книгата му „Тракийския Орфизъм за напреднали -1”:

         „Произнасянето на свещени формули на древния тракийски диалект — „трескейването", и писането / четенето на Трако-фригийските букви - „заклеването" („призоваването") са били от най-древни времена неразривна част от Тракийските мистерии и Орфическото учение.      

          Съществуват и исторически данни, че шестима от ранните християнски императори на Византия, които са тракийски орфици [...] съчетават тези древни практики с тези на християнската литургика, което говори силно и недвусмислено в полза на становището, че голяма част от орфическите „тракействания" (мистерийни практики - бел.ред.) навлизат широко и се интегрират в ранно-християнските мистериално-посветителни ритуали, обявени в последствие за свети тайнства на Християнската Църква..."  („Тракийският Орфизъм за напреднали – I“, акад. Цветан Гайдарски, Академия Орфика, София 2007)

            Е, от всичко казано дотук разбираме колко е важно да се познава тракийската вяра, тъй като тя не е вяра в езически богове, изчезнала поради навлизането на християнството по нашите земи, а днешното християнство не е еврейска религия, възприела езическите обичаи от древността. Тракийската вяра в първата църква е била оригиналната богооткровена вяра на първите християни, и ако те са страдали от гонения, то е било поради следването на пророчеството за Бог Дион Ис-Ус,  който се е явил на земята в лицето на Исус Христос.

           Това означава, че вярата на нашите предци траките в Дион Ис-Ус е ключът към християнската вяра, която може да донесе благоденствие в живота единствено ако се разбере чрез свещените практики на орфическите християни. 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Как траките са постигали желаната промяна в живота си?

За ефикасността на Метода на Гайд в постигане на промяна отвътре

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

            Днес всеки търси начини за промяна на живота си. В интернет и в медиите има истински потоп от съвети и практики за постигане на желаната промяна, но доколко ефикасни са те? Истината е, че всеки търси добрата промяна в живота си, ала според Метода на Гайд тя е ефикасна единствено ако е започнала отвътре.

            Това е точно обратно на очакванията на съвременния човек, който търси промяна в другите – в съпруга или съпругата, в децата, в съседите, колегите, началниците или политиците и сякаш недостатъците им не са достатъчни, а започва да се взира в дрехите им и да се чуди на думите им.

            Тогава целият живот става едно непоносимо очакване на времето когато виновните и недостатъчните ще се променят. Само че как точно личните вина, грешки или недостатъци ще се променят от чужди действия?

            Според д-р Стефан Гайд мирогледът на нашите предци траките за духовно усъвършенстване е бил много по-различен. В същността си той е много близък до християнството като вяра и философия на живота:

            „Както гледа човек, такъв е той...“ (Книга Еклесиаст)

            „Ако окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, но ако окото ти е болно, то и цялото ти тяло е в тъмнина. И ако светлината в тебе е тъмнина, колко голяма ще е в теб тъмнината!“ (Св. Евангелие от Матей 6: 22, 23)

            От книгите „Тракийското Писмо Декодирано“ научаваме, че в древността, хилядолетия преди появата на Исус Христос в земите на днешна Палестина, жителите по нашите земи са разбирали, че истинската промяна в живота започва от неръкотворния храм на сърцето на човека – там, където човек се покланя на Бог Слово, там, където в разсъждение за заповедите и повеленията на Дион Ис-Ус човек отхвърля или приема върховенството на Божия Син.

           Според д-р Гайд този йероглифен знак за сърце се произнася „иб", от което най-вероятно произлиза и старата българска дума „л-иб-е“ („любим(а)“, „сърце мое“). И тъй като от сърцето на човек се пораждат всички желания, Бог Слово наблюдава тези желания и дава на човек онова, което сам си е избрал.

            И тъй като за траките сърцето е било мястото, в което са се извършвали всички духовни тайнства в прослава на великия Божий Син, можем уверено да заявим, че всички успехи и качества на тракийската духовна и материална култура се дължат на вярата им и  сърдечното поклонение на Божия Син.

            Освен това ние, като техни потомци, сме и духовни наследници на Свещения Тракийски Език, който д-р Стефан Гайд – един велик български учен (с просветен от вярата ум и сърце), разкри.

            Той направи достъпна тайната на истинската (сърдечната) промяна не само за целия български народ, но и за всички други народи, които приемат това велико откровение – Божието Слово, запечатано в тракийските йероглифи, които и днес, подобно на народите в миналото (наречени от Хан Кубрат слов-ени – тоест, народи, приели Словото на богарите), могат да получат така желания дар на промяна в качеството на живот.

            Тоест всеки, който иска да получи качествена промяна на живота си, трябва да освободи в сърцето си място за Божественото откровение на предците си.

            Очевидно за нашите предци е било малко нещо да искат от другите да се променят, без да са преживели тази тайнствена (скрита в сърцето) промяна. Това е и заключението на д-р Стефан Гайд във втората част от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, който смята, че текстът на Плочката от Градешница разкрива заветни отношения между човек и Бога:

            „О, Триединни Боже, който обитаваш в Тракия, Свидетелствувам Истинно и (обричам се да ти) принасям дарове, велики Божий Сине, И само теб (ще) величая, О велики Боже мой, Ти, който си в храма си, (моля) избави ме (бъди ми защита)!“

            От книгата на д-р Стефан Гайд научаваме, че „заветни отношения вече съществуват между Божеството и Авраам, на когото се обещава Обетованата Земя, поради верността му и одобрения му принос пред Бога (около 2100 г.пр.н.ера).“ /виж Библията, Книгата Битие/

            Но сега научаваме от декодирания от д-р Гайд текст, че и древните траки са търсели „Обрек-Завет с Божеството, поради който са се надявали на закрила и защита (избавление), а в замяна са обещавали дарове и готовност за прослава на величието му“.

            Нещо повече! Поради двете пробивни отвърстия в горния и долния й край, д-р Стефан Гайд заключва, че плочката очевидно е била пригодена да се носи като Амулет за Защита (от сили видими и невидими), пришит към облеклото, или като огърлица.

            „Именно в сърцето си човек се покланя в истина на Бога и принася духовни приноси, като свидетелствува истинно и извършва духовни тайнства достойно, в прослава на „великия Божий Син” , както се изисква и от завета при Градешница. Но поклонението към Всемогъщия Бог не свършва с храма на сърцето, защото добрите мисли и намерения трябва да намерят въплъщение и в добри дела, а делата се проявяват към "ближния" (който може да бъде всеки срещнат човек, носещ "божия образ" в себе си!), и към цялата общност, която става "Божий Свет Народ", когато е в Заветни Отношения с Един Свет и Всемогъщ Бог!“

/д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано II“, глава 7/

            И така, няма никаква полза от промяна на другите, нито от външната себе-промяна – дрехи, носене на амулети или консумиране на здравословна храна, ако това не е обвързано с Обрек в сърцето и промяна на сърдечните помисли и вяра. 

 

          Това означава, че никакви техники и похвати не могат да излъжат Бог, пред Когото всички сърца са открити. Това е невероятно духовно прозрение, тъй като хилядолетия по-късно Христовите ученици, в унисон с това древно учение на траките, проповядват, че от човешкото сърце произлиза както добро, така и зло, а самият Исус Христос казва за себе си, че е дошъл да разруши външния храм, за да очисти с възкресението си храма на човешкото сърце.

         Така че това е пътят за промяна за всеки, който го желае!

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Научете притчата за смоковницата
/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

             От сборника „Тракийски Хроники“ научаваме защо смокинята е била толкова важен образ в проповедите на Исус Христос и защо пророците са говорели, че който е верен на истинското учение „ще седи всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да го плаши“  /Книгата на пророк Михей, гл. 4, ст. 4/

              Може би най-внушителното за целия български народ следствие от декодирането на Тракийската Писменост е изследването на тракийска плочка, съхраняваща се в Британския музей – плочката на цар Тцер с тракийското „Т”, идентично и със същата буква от кирилицата. Д-р Стефан Гайд разчита този йероглиф като „Тракия – земя на Божествените Слова“. Същият йероглиф е открит и върху тракийски съдове на различни места в българските земи (като гробницата в Свещари и храма в Старосел), за които учените твърдят, че са на 7 000 години.

             Вече показахме в няколко поредни статии колко полезен извор за разбиране на миналото са книгите на д-р Стефан Гайд. В тези статии надълго и нашироко приведохме примери за това, че археологията и историята не могат да дадат задоволителен отговор за миналото без светлия поглед на д-р Стефан Гайд и неговите богословски виждания, които той използва за декодирането на Тракийската (Богарска) Писменост.

   
          Днес ще поговорим по-подробно за ползата от разчитането на древните тракийски йероглифи, за правилното тълкуване на религиозните текстове от библията и за смисъла на истинското богословие, което не се състои в сляпото следване на религиозни догми, а е познаване на вярата на предците ни в Дион Ис-Ус.

             Какво знаем за смокинята от Свещените текстове на Стария Завет?

             Смоковницата е била образ на мир, благоденствие и благополучие от Бога, образ на присъствието на Бог сред хората. Мойсей описва Обетованата земя като земя богата с жито, лозя и смокини /Книгата Второзаконие, гл. 8, ст. 8/. За времето на цар Соломон се твърди, че благоденствието, идващо от Бог, е било свързано с безопасно живеене под лозята и под смоковницата /Трета Книга на Царете, гл. 4, ст. 25/, а благоразумната Авигея дава на Давид за храна на хората му двеста хляба, два меха вино, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, с което му показва в какво вярва. Затова цар Давид отпосле я взима за жена /Първа Книга на  Царете, гл. 25, ст. 18-27/

             Да не забравяме и факта, че когато съгледвачите на Мойсей се завръщат от огледа на земята, която според пророчествата на Мойсей Бог ще им даде, те са донесли от плода на лозата и от плода на смокинята като потвърждение, че това е Обетованата земя:

             „И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове и смокини. Онова място се нарече долина Есхол по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там. А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята. И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.“ /Книгата Числа, гл. 13, ст. 23-26/

             Какво знаем за смокинята от сборника „Тракийските Хроники“ със съставители д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайдарски? За целта ще приведем части от книгата „Космогония“ на тракийския цар Ситалк (известна още в древния свят и като „Книгата на Атам“):

 
            „Тогава Бог отново погледна на Атам и неговия плач и стенание, и Словото Божие дойде при него и му рече: „О Атаме, когато беше в Моята градина, ти не знаеше нито ядене, нито пиене, нито слабост, нито страдание, нито измършавяла плът, нито промяна, нито пък сънят бягаше от очите ти. Но след като съгреши и дойде в тази чужда земя, всички тези несгоди дойдоха върху теб. След това Бог заповяда на херувима, който пазеше вратата на градината с огнен меч в ръка, да вземе малко от плодовете на смокиновото дърво и да ги даде на Атам.

             Херувимът се подчини на заповедта на Господ Бог и влезе в градината и донесе две смокини на две клонки, като всяка смокиня беше заедно с листото си; те бяха от две от дърветата, между които Атам и Еуа се криеха, когато Бог се разхождаше в градината и Божието Слово дойде към Атам и Еуа, и им рече: "Атаме, Атаме, къде си?" А Атам отговори: "Тук съм, о Боже. Когато чух звука от Теб и Твоя глас, скрих се, защото съм гол“…

             …Божието Слово дойде към Атам и му рече: „О Атаме, относно плода на Дървото на живота, за който помоли, няма да ти го дам сега, а когато се изпълнят 5500-те години. Тогава ще ти дам от плода на Дървото на живота, и ще ядеш и ще живееш вечно, ти и Еуа, и твоето праведно потомство. Тези четиридесет и три дни не могат да поправят часа, в който ти престъпи Моята заповед. О Атаме, дадох ти да ядеш от смокиновото дърво, при което ти се скри. Яж от него, ти и Еуа. Няма да отхвърля молбата ти, нито ще разочаровам надеждата ти; затова, изтрай до изпълнението на завета, който направих с теб. И ако устоиш докрай, ще ти покажа отново Дървото на Живота и ще ти дам да ядеш от Плода Му, та като ядеш, да живееш до века“…

             …„Атаме, вземи Еуа и се върнете в пещерата си, и останете в нея до утрото след четиридесетия ден. И когато излезете, вървете към източната врата на градината.“ Тогава Атам и Еуа се поклониха пред Бога и Го хвалиха и благославяха заради избавлението, което Той им даде. И се върнаха в пещерата. Това се случи на вечерта на тридесет и деветия ден…И Атам и Еуа се изправиха и се молиха усърдно на Бога да им даде сила; защото бяха отслабнали от глад, жажда и молитви. Но цялата тази нощ те бодърстваха в молитва до сутринта. След това Атам рече на Еуа: "Стани, да идем до източната врата на градината, както ни каза Бог"… И те казаха молитвите си по ежедневния си обичай, и излязоха от пещерата, за да отидат към източната врата на градината. И Атам и Еуа застанаха в молитва и призоваха Бога да ги укрепи и да им изпрати нещо, с което да утолят глада си. Но след като свършиха да се молят, бяха прекалено слаби, за да помръднат.

             Но злият Сатана завиждаше заради утехата, която Бог им бе дал. Затова ги предвари и влезе в пещерата и взе двете смокини, и ги Зарови извън пещерата, така че Атам и Еуа да не ги намерят. Така, той беше намислил да ги погуби. Но по Божията милост, веднага щом двете смокини бяха заробени в земята, Бог провали замисъла на Сатана и ги направи две плодни дървета, които засенчваха пещерата. А Сатана ги беше заровил от източната й страна.

             И после, когато двете дървета бяха пораснали и покрити с плод, Сатана се ядоса и съжали, и каза: "Щеше да бъде по-добре да бях оставил смокините където си бяха; защото сега, ето, те станаха две плодни дървета, от които Атам ще яде през всичките дни на живота си. А аз бях намислил, когато ги зарових, да ги погубя напълно и да ги скрия завинаги. Но Бог победи замисъла ми и не искаше този свят плод да загине; и Той осуети намерението ми и провали плана ми, който бях замислил против слугите Му“…

             …Тогава Божието Слово дойде към Атама и му рече: "Атаме, когато те изпратих да вземеш смокините, Сатана те предвари в пещерата, взе смокините и ги зарови отвън, на изток от пещерата, като мислеше да ги затрие, а не ги посади от добро намерение. Не само заради него дърветата пораснаха веднага; но имах милост към теб и Аз им заповядах да растат. И те станаха две големи дървета, за да ти хвърлят сянка с клоните си, и да намериш почивка; и да ти дам да видиш Моята сила и Моите чудни дела. А също и за да ти покажа подлостта на Сатана и неговите зли дела, защото още откакто излязохте от градината, той не престана нито за ден да ти прави зло. Но не му дадох власт над теб."

 Из „Книгата Атам“(или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих),
Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva3 id est Atam
/Глава 35, ст. 1-3/; Глава 37, ст. 1-5; Глава 57, ст. 11-18; Глава 57, ст. 58: ст. 1-5; Глава 58: ст. 14-16/

             Какво научаваме от текстовете за смокинята и смокиновото дърво (смоковницата) от „Книгата на Атам“?

             Плодът на смокиновото дърво е бил свят плод и чрез този образ Бог потвърждава, че ще изпрати Спасител за Атам. Този плод е подарен на Атам и Еуа на четиридесетия ден – период, свързан с много образи и послания в книгите на Библията (например, съгледвачите на Обетованата земя се връщат на края на четиридесетте дена и донасят плода на лозата и плода на смоковницата като уверение за Божия промисъл).

            Светият плод на смокинята/ смоковницата ще бъде заслон на човека, ще му дава почивка и чрез нея (плода) той ще може да види както Божиите сила и чудни дела, така и злите дела на Сатана.

            Това съвпада с обещанието на Исус Христос към повярвалите в Него, че Той ще им даде да разбият портите на ада („Портите на ада няма да ви надделеят“) и да влязат в неговата почивка на вярата.

             Неслучайно в Евангелието според Св. Апостол Йоан (гл. 1: ст. 47-51) четем следното:

             „Иисус видя Натанаил да идва към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина. Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Иисус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата. Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев Цар. Иисус в отговор му каза: Понеже ти рекох: видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш. И рече му: Истина, истина ви казвам, [отсега] ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.“

             Това е потвърждение на обещанията на Бог за спасение на човешкия род, за които научаваме от историята за грехопадението, описана в „Книгата на Атам“ от сборника „Тракийските Хроники“. Исус потвърждава божието обещание, дадено на Атам, че който е под смоковницата ще дочака чрез вярата обещаното спасение чрез Бог-Слово. Именно това обръщение отваря очите на Натанаил да познае Божия Син.

             Натанаил се моли в образа на Атам под смокиновото дърво и Исус го нарича истински вярващ, тоест истински Ис-Ра-Ил-тянин или истински последовател на Ис-Ра-Ил. Затова и му дава обещанието, което е запазено за верните – да види и да познае Божията Сила и Божиите чудни дела.

             Бог Отец, познат в Тракийските храмови предания и в еврейската библия като Богът на  Ис-Ра-Ел, по подобен начин дава първородството на Яков, защото си избира последовател, който е готов да преживее пълната промяна (трансформацията в нов човек), за разлика от Гордата Смоковница на фалшивите религиозни учения, които не водят до първоизточника – светият Тракийски корен на Орфеевата вяра, и по този начин не дават очаквания плод.

             Затова евреите не познаха, че Исус Христос е обещаният пратеник, тъй като си мислеха, че вечните обещания са дадени само на тях и на всички далечни техни потомци, независимо от тяхната вярност.

             Такава вяра Исус отхвърли когато прокле смоковницата, на която не беше времето да има плод, защото искаше да покаже в образ очакването на Бог да се дава плода на свещената тракийска вяра навреме. Това е и причината в един случай Исус да заръча на учениците си да научат притчата за смоковницата:

             „Известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете. Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.“ /Евангелие според Лука, гл.13, ст 1-9/
 
            Пророците в Стария Завет постоянно са използвали смокинята за отправяне на послания за бедствия или благоденствие, неверие или вярност.

             Пророк Еремия използва образа на добрите и лошите смокини, когато говори за верните и за неверните сред юдеите / Книгата на пророк Еремия, гл. 24, ст. 2-10/.

             Други пророци са говорили за наказание, при което Бог ще опустоши лозите и смоковниците, които са били заплатата на блудните юдеи /Книгата на пророк Осия, гл. 2, ст. 12/ и за наказание, при което Бог изпраща гъсеници да изпоядат многото градини и лозя, смоковници и маслини /Книгата на пророк Амос, гл. 4, ст. 9/.

            Знаем и за вярата на верните, които не гледат на временните страдания и не престават да вярват в Бога, въпреки несгодите („Ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети, и нивите да не дадат храна…, пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.“ /Книгата на пророк Авакум, гл. 3, ст. 17-18/)

             Какво толкова, ще си кажат някои? Знаем, че не само в Библията, но и в литературата изобщо се използват много образни сравнения. Но това не са образни сравнения, а образно Слово!

             След откритията на д-р Стефан Гайд, не можем да гледаме по същия начин на изображенията (образното слово) върху намерените тракийски артефакти, защото зад тях стоят думите на Божествената Реч на Траките (Богарите). Всеки един образ е свещена буква, йероглиф на божественото откровение за човешкото битие.

            Образът на смокинята от „Книгата на Атам“ не е литературна препратка, а част от обещанията на Бог, потвърдени хилядолетия по-късно в еврейския Стар Завет на Библията и в Евангелието на Исус Христос. Тези обещания няма да достигнат до българския народ, за да промени той своята съдба, ако на Тракийската вяра в Дион Ис-Ус се гледа като на езическа отминала вяра на един безписмен народ в Дионисий (а не Дион-Исус) – Богът на виното и веселието.

             Интересното е, че на съвременен английски език думата за „смокиня“ е „fig“, което е съкращение от думата „figure“ (фигура, т.е. изображение). Следователно, Тракийските Свещени пиктограми, разчетени от д-р Стефан Гайд, носят онези Божии обещания (образи), без които не може да има приемници на истинската вяра в Исус Христос.

             Затова и Бог предупреждаваше чрез пророците Си, че заради постъпките на човек или народ (по-стъпка, тоест, по чии стъпки вървиш), Той може да се разкае и да обърне благите си намерения във възмездие.

             Подобно внушение има и в думите на пророк Езекиил, който говори за спазването на Божия закон. В глава 18, ст. 9 от пророческата книга се казва:

             „… Ако ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее...“

             На английски език обаче същият стих е със следния превод:

            „If he walks in My statutes and My ordinances so as to deal faithfully-- he is righteous and will surely live…"

             Тук виждаме, че преводът на „божии повеления“ е „statu-te“. Тази дума е много близка до думата „statu-e“, която в съвременния английски език означава „статуя“, тоест отново имаме препратка към изображение върху камък или образ, издълбан в камък. А това е бил другият обичаен начин (освен изписването на йероглифи върху глинени плочици) за последователите на Тракийския Бог Ис-Ус да изписват идеограми в скалите, по стените на пирамидите и върху каменни стълбове.

             Така и Атам, според постоянството в разкаянието си и познаването на Божието Слово в образи и писмени знаци, не изгуби възможността си да се върне в Едем, но Бог го научи как да култивира земята и да се прехранва от нея.

             В заключение трябва да отбележим натрапващата се връзка на гореизказаното с поверията в орфическото християнство, което използва идеограмите от Тракийския Сакрален Език за изобразяване на „превъплъщенията“ на Бог-Слово, които са еманацията на Бог сред хората. А това въпллъщение (еманация) беше обещанието за спасителното действие на Исус Христос сред човеците – да свърже земната вяра на верните последователи с небесните обещания.
  

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

"Днес, кога чуете Неговия глас, не ожесточавайте сърцата си."
(Думи на Св. Ап. Павел към повярвалите в Иисус Христос евреи)

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

Седмицата има седем дни.
Te всички имат свой резон и свое време кога да се явят.

Тези седем дни отмерват като вярна стража
минутите на нашия живот.
Неумолимо се редуват и изискват своя данък –
за времето прекарано на този свят.

Окаян аз, не ще ли има край кръговратът на тези дни?
Кога ще мога да отдъхна без страх, че почивката ще свърши?

Оказа се, че има и друг незнаен ден –
от Бога отреден за почивка от човешките дела.
Той идва всеки ден.
Той е „другият“ ден.

В него аз отдъхвам от земните дела
и славя Бога за този осми ден създаден за спасението на моята душа.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Лингвистът и експертът по декодиране на тракийските йероглифи д-р Стефан Гайд на пресконференция в БТА през 2008г.

 
Учените продължават да откриват доказателства за тракийската писменост

Дали ще могат да разчетат сложните и дълбоко абстрактни идеограми, познати от книгите на д-р Стефан Гайд без посвещение на древната мъдрост на предците ни?

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 
                Всеки непредубеден читател на поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, който си направи труда да прочете отначало докрай детайлите в книгите, ще открие, че траките са първият народ в историята с писменост – около 2000 години преди тези на Египтяните и Шумерите. Те са използвали пиктографското (образно) писмо и затова най-вероятно другите народи са заимствали от тях философски концепции  (както е и видно от историческите източници), защото пиктографските идеограми изобразяват идеи за битието и света.

                Следователно, тракийските йероглифи са служели като универсален език за общуване в древността и по света навярно има множество надписи върху камък или съдове, които могат да бъдат разчетени с Метода на Гайд.

                Ето защо е много смущаващо и учудващо, че учени от БАН ще разчитат надписите по глинена плочица на 7000 години без да има готовност или желание да свържат изследванията с откритията на д-р Стефан Гайд. Според информацията, самата плочка няма да бъде достъпна за обществеността преди следващата година, когато ще бъдат обявени резултатите.

                Смущаващо е, защото откритие като декодирането на множество надписи от д-р Стефан Гайд остава недооценено от българската академична общност, въпреки богатството от революционни идеи на Метода Гайд, които наред с разчетените текстове могат да променят из основи разбирането ни за генезиса на човешката цивилизация на земята.

                Когато новината за разчитането на тракийския код беше разпространена на научна конференция от д-р Стефан Гайд и неговия екип, тези учени го обявиха за шарлатанин, опитващ се да придобие известност с небивали твърдения. Днес, същите клакьори на официалната закостеняла наука забравиха нелепите и ненаучни твърдения, които бяха отправили от знайни и незнайни форуми (но които медиите услужливо разпространиха) и започнаха да се надпреварват в научните открития за писмеността на траки, без да споменават нито дума за д-р Стефан Гайд, за работата на сътрудниците от Института по Трансцедентна Анализа, и за съ-авторството на акад. Цветан Гайдарски в изследването на античната история и тракийската наука и изкуство.

                Как ли ще разчетат надписите от въпросната глинена плочка без да признаят Божествения произход на света и Тракийския Свещен език? Или месеците, през които ще анализират и разчитат надписите, ще бъдат посветени на тайно изучаване на трудовете на д-р Гайд, за да се подготви контра откритие, което да подмени резултатите от Метода на Гайд с други, които да са по-удобни според официалните научни теории?

                Е, уважаеми госпожи и господа! Може би все още не осъзнавате, че пиктографският скрипт на траките не е просто първият универсален писмен език в света, но и най-древният архетипен модел на света, откриван векове по-късно от плеяда от учени, сред които е и К.Г. Юнг и неговата теория за архетипите в човешкото съзнание. Защото идеограмите, закодирани в пиктограмите на свещения тракийски език, работят и до днес в подсъзнанието на всеки човек и определят индивидуалните човешки поведение, битие и качество на живота /виж „Думите влияят на структурата на ДНК“/.

                Как ще се справите с тази задача, ако не приемате концепциите на Трансцендентната Наука, уважаеми учени от БАН?

               Мъдростта на Тракия говори, че „Съзнанието определя битието“. Това е принципът, който е довел до въплъщение в бита на изключително задълбочените прозрения на нашите предци - траките, чрез моделирането на предмети на бита и инструменти за култивиране на природата /виж „Религия ли е истинската наука“ и „За религиозните концепции на древните траки и научното мислене“/.

                Готови ли сте за промяна на всичко, което сте моделирали в науката досега? В Тракия съзнанието не е било предмет на наука, както то е предмет на днешната психология, а средство за изучване на проявленията на божествения дух сред хората и помощ при лечение на душевни и физични недъзи. Неслучайно древните философи са твърдели, че гръцките лекари лекуват само тялото, а тракийските – душата, която го е разболяла.

                На каквито и надписи да са попаднали учените от БАН, те ще трябва да ги анализират в унисон с архетипите на Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух (които очевидно траките са познавали и обичали) по примера на д-р Стефан Гайд. А от резултата на работата им ще научим доколко важни са за тях като учени Познанието и Мъдростта - тях може да ги намери само онзи, който се вълнува истински от тайната сила на тракийското божествено откровение.

                Ще завършим с превода на д-р Гайд на плочката от Караново. Текстът е уникален, тъй като въпреки датировката си от около 4 000 г. пр.Хр. има недвусмислен аналог с послания на Апостол Павел към първите християни. Това превръща писмеността на Тракия в първоизвор за връзката между вярванията в Тракия и християнската вяра:

 „Който е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението,
               той е новороден и е с Ново Божествено Естество.
               Той е оставил лъжата и е познал Истината
               и царува с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния.” /„Тракийското писмо декодирано І”/

„Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.“ /„Послание на Ап. Павел към Римляните“/

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

            Случвало ли ви се е да преживеете нещо, за което имате усещането, че е ставало и преди? Странното усещане, че живеете във филм, който вече сте гледали… Тогава ще ви бъде интересно да научите повече за механизма на това явление.

            Дежавю
            Например, френският психолог Емил Буарак (1851-1917) въвежда термина дежавю (или дежаву) (от френското dйjа vu, което означава вече видяно), за да обрисува състоянието, при което човек е убеден, че вече е преживявал дадена ситуация, въпреки че обстоятелствата около нея не са съвсем ясни.

            Според Буарак и неговите последователи това се дължи на химичен дисбаланс на мозъка, който не обработва някоя настояща случка там, където нормално става това, а в дяла от мозъка, отговарящ за спомените. По този начин човек остава с убеждението, че живее в някой от своите спомени и му се струва, че знае какво ще се случи.

            Дали обаче това не се дължи на намерението на Създателя да подскаже на човека, че прави същите грешки, както и в миналото?

            В окултизма има схващането, че дежавю се дължи на нашите предчувствия, спомени или изживявания от отминали животи. Това схващане претендира за меродавност поради ясновидските способности на хората, които уж били заложени дълбоко във всеки от нас, и почива на схващането, че докато спим, нашето невидимо тяло обикаляло непознати места, срещало хора и изпитвало емоции, които не помним на сутринта – а си спомняме само чрез „дежавю“.

            Това ли е истината? Оказва се, че дежавю е знак за божествено проявление в живота - когато човек се развива и учи, или когато не успее да разчете посланието.

            Според учените дежавю спомените започват да се появяват около осмата или деветата година на детето и са най-активни в 20-те и 30-те години на човешкия живот, тъй като в този период от живота ни мозъкът се развива най-бурно. След това дежавю спомените започват бавно да отшумяват.

            Но има и случаи, в които дежавю може да е признак за началото на болест, както е при възникването на епилептични припадъци. Епилептичните припадъци предизвикват изменения на електрическата активност на невроните в мозъка, която може да се разпространи като ударна вълна по целия мозък и да активира дяла, който отговаря за спомените, тоест дежавю отключва болестта.

            Жамевю
            Противоположното състояние е жамевю или жамеву (от френското jamais vu, което означава никога невидяно).

            Жамевю е състояние, при което човек изпада във временна неспособност да разпознае лица, места и ситуации и те му изглеждат непознати за известно време. То може да настъпи внезапно и да причини временна загуба на ориентация за хората, с които говорим, или за това какво точно правим в момента.

            Обясненията на учените са свързани с химичните процеси в мозъка, при които настъпва краткосрочна загуба на паметта. Но загубата на памет е винаги причинена от някаква травма или шоково състояние, докато при жамевю имаме състояние, което идва внезапно и без причина.

            Очевидно това е божествен механизъм за напомняне, че всички човешки мисли и намерения могат да се сринат в един миг – и в този миг човек да остане без нищо. „Защото, който не умножава това, което има, ще изгуби и онова, което си мисли, че има“ (думи на Иисус Христос от Евангелието).

            Тази загуба не настъпва изведнъж и не е трайна, тъй като целта е обучение, за да не пилеем напразно своите мисли и чувства.

            Дежавю и жамевю - божествени проявления в човешкия живот
            И така, в единия случай човек има дежавю и припознава нещо, а в другия – жамевю, когато не може да различи познати за него неща. Те не са случайно, а са състояния, чрез които да разберем какво ни се случва и защо.

            Подобно на зависването на софтуер в компютърните системи, когато операционната система просто спира да функционира по необясними причини и единствено нейното рестартиране решава проблема, жамевюто на компютъра е подобно на „блокирането“ на човека. Тогава се нуждаем от специалист. Защото както казват компютърните специалисти – не можеш да разбереш проблемите на софтуера на логическо ниво (идеите, с които е създаден), ако се вглеждаш само във физическото ниво.

            Защо тогава дори в случаи на тежки заболявания като епилепсията започваме да бърникаме в човека чрез всякакви сиромашки учения, а не се обърнем към Начинателя и Усъвършителя на живота ни?

            По света има много разумни и просветени учени и специалисти, които отдавна са осъзнали, че нищо в нашия живот не е просто стечение на обстоятелства, в това число и състоянията на жамевю и дежавю. Поради тях някои хора живеят като в мъгла, блокирани в абсурдна капсула в Божията машина на времето. Те напипват някое дежавю от своето минало, но ако не проумеят Божествения ред, ще останат изгубени в жамевюто на своя живот без Бога.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

„Нашата човешка цивилизация дължи своето Битие и Живот на възможностите на Божественото Слово (д-р Стефан Гайд), защото „в началото бе Словото... Всичко чрез Него стана... И без Него не е станало нищо от това, което е станало.. (Евангелие на Св. Апостол Йоан 1:1)"

 
            Нашите предци - траките, са назовавали околния свят чрез пиктографски имена. По този начин те са можели да изкажат дълбоката същност и природа на всяко нещо от заобикалящия свят, тъй като са осъзнавали, че всичко, което виждаме, съдържа частица от Божествената природа, а човекът – като създание по Божий образ и подобие – има заложени дарби да преоткрива и назовава божествената природа в света около нас.

             Това според д-р Стефан Гайд е ключът към разгадаването на тракийската писменост, тъй като не е възможно да се проумеят тайните от миналото без религиозните концепции на траките (кодирани в идеограмите на тракийските йероглифи), които са разбирали влиянието на йероглифите върху битието единствено чрез осветеното от вяра в Бога съзнание.

              По тази причина научното мислене в миналото е било ползо-творно, тъй като учените са творили ползи за човечеството. Когато обаче се е прекъснала връзката между науката и Божественото Слово, нещата са се променили. Днес съвременният човек познава все по-малко околния свят и може да му влияе все по-малко, защото не притежава одухотворените от вярата в Божественото Слово умения на предците ни.

            Тези умения са донесли слава на траките като хора с удивителни прозрения и умения да създават изкуство и инструменти за бита. Тези умения не са били следствие на извънземен разум (както атеистичните теории се опитват да внушат), а познаване на Божественото Слово в човека. Та нали човек е създаден по Божий образ и подобие, нали всичко е станало от Словото, което е Начало и Начело (постоянно учи посветените) на човешкия живот?

             Това вродено в човека Слово и неговото използване и усъвършенстване за промяна на околния свят на човека според нуждите му е причината д-р Стефан Гайд да посвети годините на живота си. Той е изследвал вариантите на това Слово според оригиналните концепции в тракийските пиктограми, за да изучи и опознае знанията на траките за измеренията на човешкото битие.

             Само по този начин е възможно да се дефинират научни концепции, които да обяснят начините за овладяването на природните сили и ресурси във вида, който ние днес познаваме, както и начините за овладяване на духовния свят, който и днес влияе на физическото здраве и на психиката на хората.

             За нас е очевидна истината, че Божествената природа на света, в който живеем, и Божественото Слово, заложено в човека, са свързани, и само учени с погледа на д-р Стефан Гайд – прилагащи неговия интердисциплинарен метод към артефактите от миналото, могат да създават истинска наука.

             Затова в предишна статия описахме удивителната прилика между йероглифа за Бог-Отец (за Отец знаем от Евангелието, че ще „отдели плявата от житото“) и един земеделски уред, използван в миналото за отделяне на слама от жито, наречен диканя. Можете да прочетете цялата статия тук.

             Днес ще ви разкажем за друг артефакт от стария бит на човечеството, за който отново откриване удивителна прилика с един от разчетените от д-р Стефан Гайд тракийски йероглифи.

             Йероглифът , който  се чете „РЕ“ и означава „Уста, Слово, Реч, Врата“ (или Словото е Врата, както сам Исус каза за себе си „Аз съм Вратата“), прилича много по форма на совалката – уред от тъкачния стан, който тъкачките използват, за да вплитат конците в тъканта по определен начин.

            В допълнение, този йероглиф се съдържа в друг един йероглиф – , със значение „майка-кърмачка“, за който д-р Гайд твърди, че е свързан с понятието за сучене (или пиене на млякото на духа) и който в комбинация с думата „РАН“ (име) е дал корена на производните български думи „х-ран-а“ и „х-ран-я“.

             В митологията на много народи се говори, че съдбите на човеците се тъкат от богините на съдбата, а редица философски концепции свързват човешкия живот с нишката, изпредена от богове. Затова Методът на Гайд е уникален и особено ценен за разбирането на света на човека като тъкан, изплетена от нишките на идеограмите в свещения тракийски език. Това съответства и на концепцията в латинската дума за тъкан (лат. textum), която говори за битието на човека като дреха, с която той се облича през целия си живот.

             Тази концепция откриваме и в Евангелието, в което Апостол Павел предупреждава последователите на Исус да внимават да не би да се окажат без дреха (голи) в пришествието на Бог, както и да внимават дали са съблекли старите си дрехи (стария човек) и дали са се облекли в новите дрехи на Благовестието.
 

            Неслучайно и гръцката митология е заимствала от тракийските предания и религиозни идеограми образа на тъкачката на вселената, която е като майка-кърмачка за човек в неговия духовен живот.

             Тази заемка е реализирана в легендата за Арахна, която е разказана от Овидий в „Метаморфози“ – тракийска дума разчетена от д-р Стефан Гайд, съставена от думите Мета-Орфи-Стази (или Метаморфози). Виж повече по темата в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ на д-р Стефан Гайд и „Тракийският Орфизъм за напреднали“ на акад. Цветан Гайдарски.

             Ценното в тази легенда е, че потвърждава библейския мит за падението на Сатана, който намразил човечеството за това, че Бог дарил човека с най-голямата чест и слава във Вселената – да бъде съработник на Бога като изкусен тъкач на светове и измерения.  

             В легендата, Арахна се гордеела, че е ненадмината в изкуството на тъкането и с това предизвикала гнева на Богинята Атина, която я превърнала в паяк, за да виси цял живот на нишка и да тъче неспирно.

             Разбира се, в тази легенда са кодирани и други мистерии (тълкувания), но те не са обект на тази статия. Важното е да осъзнаем, че чак до средата на ХХ в. почти всяка българска селска жена е можела да тъче, а днес сравнително малко възрастни и още по-малко млади жени владеят това умение. Случайно ли тогава днешните жени все повече губят своя образ на къщовница и хранителка на дома?

             Очевидно тъкачеството (подобно на много други аспекти от живота на човека) не е просто един древен домашен занаят, появил се незнайно как в бита на предците ни, а е духовна технология, която е запазена и до днес за учени от ранга на д-р Стефан Гайд и от ранга на неговите последователи.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

След смъртта на императора Тиберий на трона в Константинопол се възкачи Маврикий (1) – грък, женен за тракийска принцеса – дъщерята на Тиберий. Той направи съюз с мнозина срещу всичките траки в Империята. Той наруши свещените съюзни договори с царствата на Арихите в Равена, Тулуза и Толедо, и насъскваше брат против брата, и франки, бургунди и лангобарди против гети.

След него се възкачи императорът Фока (2), прост войник, въздигнат от войници, тиранин и диктатор, който беше детеубиец и уби наследниците на Маврикий, защото и в тях течеше тракийска кръв. Дишайки омраза против всички не-гърци в Константинопол, той премахна всеобщия латински език от държавните дела и вместо него наложи всички книги на Империята да бъдат само на гръцки и да се оповестяват на гръцки. Загина великата Източна империя, която дедите ти бяха извоювали да управляват с много кръв и с велика мъдрост. Великият град на Константин Велики стана свърталище на военни диктатори и тирани, и на едно гръцко малцинство, което узурпира с мерзост светлия град и Христовото наследство, което не беше тяхно. Настъпиха времена на мрак и падение за цяла Европа, и гонения на всичко, що беше по-прежно и славно.

Насилникът Фока изгони всите свети епископи от светите им престоли и сложи свои военни люде, белязани с антихристкия знак, начело на Светата църква в Константинопол, които не милееха за стадото, но бяха вълци, облечени в овчи кожи. Така, той стори погром и голямо зло върху цялата Църква Христова, та погуби посветените люде и постави недуховни невежи, които скриха светлината на Писанията и замениха славата на Невестата Христова с тази на царска зверова блудница.

Беше време на плач и ридание из цялата империя – от изток даже до запад. Тогава Всемогъщият Бог се смили над народа ни и ни изпрати Великия свещеник-цар – хон Кувред (3) от чина на Редите – учител на народа богарски, какъвто не е имало преди него и нямаше след него, защото мъдростта му беше като тази на Соломона и царството му славно като това на Теодариха преди него. И както се знаеше, Кувред беше син на Гордион (4), а той на Ернариха (5), а той пък на Ерменариха (6), син на Авитарих, роден от Великия Авиталх (7), син на Гет-арих (8), от когото беше и потомството на Великия Теодарих, както и потомството на първия Аларих.

А Кувред беше прекарал детството си в Константинопол, където беше обучен в царските науки със синовете на Императора и беше дотолкова възлюбен от самия император Ираклий, че получи титлата Патриций заедно със съответните й земи. А когато навърши 21 години, Кувред беше провъзгласен за Хон на всички богари – от далечния изток до далечния запад. И като дойдоха вестоносци и пратеници от всичките краища на Великата Богария до резиденцията на Хана, която си беше още от дедите му при Меотидското езеро, за да го поздравят от своите владетели, 19 между тях дойдоха и достойните пратеници от потомците на великите Арихи и възвестиха, че са настъпили славни времена за народа на богарите, който беше станал най-многочисленият народ на света и се беше разпрострял към четирите му краища – от Британия до Днепър и от Северното море до Меотидското езеро и Понта.

РЕЧНИК към Част 1

(1) Маврикий – 582- 602 г. на престола.

(2) Фока – 602 – 610 г. на престола – първа Гръцка династия, езикът на Източната Империя става за пръв път гръцки, започва гонения срещу всички „неправославни” и „негръцки” християни, обявявайки ги за „еретични”

(3) хан Кубрат или Курт от „Именника на Българските ханове“ (600-665 г.)

(4) вероятно известният от византийските хроники български вожд Грод

(5) възможно е да съвпада с Ирник (Ерник) от Именника на Българските ханове (375?/453 – ? г.)

(6) не е изключено Ерменарих да е една и съща личност с Херменарих, цар на истро-гетите (остро-готи), загинал през 376 г., защитавайки земите между р. Дон и р. Днепър от хуните. Възможно е също той, а не Ернарих да е именно Ирник от „Именника на Българските Ханове“.

(7) най-вероятно това е митичната личност Авитохол – родоначалникът на династията Дуло според „Именника на Българските ханове“.

(8) очевидно летописецът търси да покаже кръвното родство между Аларих Велики, Теодарих Велики и Кувред Велики от един и същ династичен корен – този на митичния Гетарих – родоначалник на всички гети (готи), споменат и в други хроники, като например тези на Йорданес под името Гаут / Гет.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::