Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
::: Блогът на Мерин предлага интерпретации на теми от философията, културологията и християнското богословие по Метода Гайд. Много от идеите в Блога на Мерин са в разрез с битуващите в нашето общество научни парадигми, но ние вярваме, че ползо-творното научно мислене е онова, което възстановява връзката между науката и Божественото Слово. Ако последвате страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/ и клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: „Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят? Матрицата е навсякъде и не може да бъде обяснена на никого. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината, че си роб, и като всеки друг, си роден в окови, в затвор, който не можеш да помиришеш, вкусиш или докоснеш. Затвор за твоето съзнание! Трябва да видиш матрицата сам, защото има разлика между това да познаваш пътя и да минеш по него!“ ::: Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Блога на Мерин. :::
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 137427 Постинги: 106 Коментари: 14
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
image

Истината за „покръстването“ на българите, извършено от Цар Борис I

 „… Справедливото наименование и определение на Самобитното и Оригинално Българско Християнство (наричано „Българската Ерес” в Европа чак до късното Средновековие) е точно противоположно на несправедливото клеймо „еретична” доктрина, което Византия му лепва… Защото по старшинството си и по първородното си право в Европа, Българското Християнство може да носи само името, с което е било известно сред най-ранните християни, и то е „Апостолското Християнство", за да се разграничи от византийското „Имперско Християнство", което всъщност е опорочената вторична версия на Христовото учение, нагодено към репресивните интереси на имперската държава...” (Акад. Цветан Гайдарски, „Тракийският Oрфизъм I”, Академия Орфика, 2007 г.)
 

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~



            Днешният ден се свързва с Цар Борис и по този начин неизменно ни напомня за извършеното от него „покръстване“ на българите.

            Нито в учебниците, нито по медиите обаче се разпространява официално най-голямата истина от българската история, която е, че ранното християнство по българските земи има своите корени в тракийското християнство и тракийския орфизъм.

            Една от най-типичните национални черти на народа ни – християнската вяра – е несправедливо хулена и отхвърляна от (чуждо)поклонници на всякакви лесно смилаеми източни учения, които впримчват човека в безполезни въздържания от храна и други ограничения, но не го учат как да промени моралния си облик.

            Религията на нашите предци обаче, е коренната вяра на българите както в древността, така и по времето на Цар Борис. Тя е и първообраза на християнството на коренното тракийско население, прието от предците ни директно от светите Апостоли според библейските писания.

            Малцина родни учени (избрали удобството пред истината) признават официално, че истината за тракийското християнство като първообраз и оригинал на учението на Исус Христос от Палестина е обявено за ерес от гръцкото духовенство по чисто политически причини и до днес родни и чужди християнски деноминации считат древните коренни християнски общества на предците ни за някаква еретична версия на християнската вяра.

            Нещо повече! Понеже много факти вече не могат да бъдат укривани след редицата декодирани и публикувани от Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайдарски текстове, започва още една кампания на подмяна на истината, чрез прекрояване на оригиналното богомилство в някакво мистично и окултно учение. По този начин умишлено се заличава истината за Самобитното и Оригинално Българско Християнство, a образът му, разкрит от книгите „Тракийското Писмо Декодирано“ и „Тракийските Хроники“, се противопоставя на официалното православно богословие, за да се създаде конфликт с убежденията на обикновените хора.

            Учени с авторитет гневно заклеймяват „богомилството“ като ерес, а съвременни „богомили“ извършват литургийни събрания, с което бездната между съвремието и истинската традиционна християнска вяра на трако-богарите се задълбочава. Ето какво казва Акад. Цветан Гайдарски по въпроса:

            „...Името на християнския Бог - Исус не е никак ново или непознато име за орфиците, посветени в мистериите на Дион-Исус („Слънцедатния Исус” = Дионисий) още от най-дълбока древност. Почти всичко, което чуват за Исус Христос от неговите последователи в Палестина и Елинистичния свят, се припокрива напълно с това, което вече знаят за него от своите тайни орфически традиции и свещени текстове, циркулиращи вече много столетия из целия древен свят.

            Единствено новото за тях е, че Божият Син е дошъл в човешка плът като историческа личност и е изпълнил своята обещана мисия да стане Изкупителна Жертва и Спасител за цялото човечество, а не само за Тракия, Египет, или само за Посветените в Орфическото Му Учение за Безсмъртието ученици-адепти, практикуващи Вярата Му в своите тайни общества.

            Затова за древните орфици е най-лесно от всички „езичници" в елинистичния свят, за разлика от Исусовите „последователи-юдеи", да се нарекат именно християни, и да скъсат почти веднага връзката с традициите на юдаизма, типични за Йерусалимските християнски общества, които пазят живия спомен за човека Исус, живял в плът сред тях, много по-непосредствено от разбирането им за Бога Исус и неговата Космическа Роля като Творческия Логос - сътворил и творящ битието, който именно орфиците отблизо познават.

            Така в исторически план, постепенно настъпва процес на сближаване и интегриране на двете основни традиции за природата на Божия Син - юдейската, която познава по-добре човешката страна на Месията Христос, и орфическата, която познава по-добре божествената космическа страна на Бога-Слънце Исус, при което в крайна сметка се получава синкретичната и синтетична Доктрина за двете природи на Божия Син - Човешката и Божествената, които са неразривно свързани в личността на Иисус Христос, който в Нисенското кредо е дефиниран вече като Бого-човек (изцяло и напълно Бог, и едновременно изцяло и напълно Човек).(Акад. Цветан Гайдарски, „Тракийският Орфизъм I”, стр.46-47, Академия Орфика, 2007 г.)

            И днес народът ни е „възпиран“ да чете и да знае истината за своето минало чрез компромати, обвинения и фалшификации на научните открития на Д-р Стефан Гайд, Акад. Цветан Гайдарски, и сътрудниците към Института по Т-Наука. Защо? Защото всяка „война“ се води с цел заграбване на „богатства“. Докато обществеността се вслушва в „жълтите“ (фалшиви) новини за откритията на Д-р Гайд, „крадците“ неуморно копират и преписват неговите трудове, лъжейки обикновения българин, че това били вече известни истини на много учени по света и у нас!! А децата в училище и студентите в университетите до днес изучават безсмислените теории на враговете на българската народност.

            Знаете ли, че един от древните тракийски царе от богоизбраното тракийско племе гети се е наричал Барих (от тракийски image), което означава „Пазителят (на мистериите)” и това е най-вероятният произход на името Борис?

            Знаете ли, че беси-гетите в Испания се присъединяват към Римо-католическата църква през 579 година и вероятно това събитие е имал в предвид Папа Йоан VIII, когато е писал до княз Борис, че българите принадлежат към лоното на Римокатолическата църква, и затова Константинополската Епархия няма никакви права над тях – факт, чрез който папа Йоан VIII се опитвал да убеди българския княз Борис, че мястото на Българската църква е в Римския диоцез, а не в Константинополския?

            Цар Борис обаче не е послушал тези доводи, тъй като е бил вече сключил обвързващ договор с Константинопол. Но в поместената в сборника „Тракийските Хроники “ книга  „Арих“ (известна като „Хрониките на Авийла“), латинският препис на която е очевидно специален превод, (или препис на по-ранен превод), направен за папа Йоан VIII, според бележката върху самия документ, се разказват достатъчно добре историята на събитията довели до така нареченото „покръстване“ на българите от Цар Борис.

            „.. На църковния събор, свикан в Константинопол (869 г.) под силния натиск на гръцките епископи, е било взето решение „Страната на българите .... да се върне на Константинополска църква". Предлогът бил следният - на въпроса, зададен от гръцките епископи: „Когато завладяхте тази земя ... латински, или гръцки свещенослужители намерихте там?", отговорът на българските делегати, изразяващи позицията на княз Борис, бил - „гръцки".

            След смъртта на Папа Адриан II, който не успял да оспори решението на Събора, се възкачил Папа Йоан VIII, който искал пълна отмяна на решението на Събора по отношение па българите. През декември 872 г., той писал до княз Борис, изразявайки своето несъгласие с решението на Събора в Константинопол, позовавайки се на горния документ, представен в цялостния си вид тук, и на други стари документи, които казвали че:

            1. българите не били завладели чужди земи, но се завърнали в своите бащини територии, над които имали родствено "отцовско право" („sub geno”); и че

            2. една голяма част от тях били правоверни католически християни, още времето на Апостолите Павел и Андрей (виж гл. 4 и 5), много преди покръстването на император Константин Велики (312 г.); и че

            3. имали и изпращали свои собствени епископи на църковните събори (като еп. Теофил на Никейския събор, виж гл. 5:5); и че

            4. друга част от тях били хриетияни-ариани и също имали не гръцки, а свои собствени епископи и свещеници като Орфейла (Улфила - виж гл. 4 и 5; а също книгата Гети на Йорданес гл. 25:131-133; 51:267); и че

            5. те също впоследствие се пречистили и дошли в лоното на Католическата църква (виж бел. към гл. 19:4), доказателство за което бил и фактът, че

            6. и династите им сключили множество католически бракове с другите династии в Европа, (виж гл. 15:21-32; също книгата Гети на Йорданес гл. 58 и 59).

            След декодирането на тракийското писмо обаче вече знаем, че тракийският език и българският са един и същ език и Библията е била вече в употреба сред българското население на този език (Библия Бесика - на Бохарски диалект). (из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих“)

            Защо тогава княз Борис решава да приеме официално (наново и повторно) християнството чрез „покръстване" от Патриарха на Византия? Ето какво казва Д-р Стефан Гайд по върпоса:

            Светлина по този въпрос хвърля в едно свое изследване известният български професор Асен Чилингиров, експерт-изкуствовед, дипломиран и титулуван в България и в Берлин, където е и автор на над 500 научни публикации, посветени на българската история и култура. В множество свои публикации той изследва тезата за автохтонния произход на българите и тяхното приемане на Християнството директно от светите апостоли още през първи век пр. н. ера.

            В следното интервю за в-к „Монитор” (23 юни 2007 г.), поместено в статията на Люба Кулезич със заглавието: „Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен", той отбелязва следните факти, които потвърждават още веднъж съществуването на Българското Християнство, много преди покръстването на България при управлението на цар Борис: „... тези църкви, които по българските земи до 6 век са били няколко стотин, а в последствие са били разрушени, отговарят на различен църковен ритуал. Причината за унищожаването им е била, че религиозните възгледи, на които са отговаряли, са били обявени за ерес след Никейския Вселенски Събор в началото на четвърти век. Има достатъчно доказателства за наличието на множество християнски храмове по това време, но те като план са различни от византийските.

            Това са две различни естетически и богословски концепции. При това българската датира още от първи век. Така опираме до един генерален въпрос. Досега ни се натрапва, че българите са някакви пришълци - дали са т.нар. прабългари придошли от Волжка България, дали са славяни от Карпатието или Задкарпатието и т.н. Но според Херодот вторият по големина народ след индийския е бил тракийският народ. Къде е изчезнал този народ?

            И как е възможно някакви чергари да изместят уседналото население? Няма такъв случай в историята на културата. Трябва обаче да се върнем 3500 години преди нашата ера, за да напомним, че населението по нашите земи неколкократно се е разселвало по други места. Част от него отива към Волга и Памир. И именно техните наследници много векове по-късно се връщат от там – тук. Плод на това завръщане към прародината е случилото се тук през 6, 7, 8 век, включително и основаването на Българската държава. Има исторически извори, които потвърждават тази теза. В общи линии това е обяснението защо по нашите земи няма прекъсвания на художествената традиция.

            Така стигаме до необходимостта да ревизираме наложилите се схващания за произхода на българите и българското изобщо... Първо трябва да знаем, че нашето население е коренно за района около Черно Море, през Балкана и чак до северната част на Мала Азия. То е имало свой език и своя писмено още преди Христа, на тях стъпва Българският език. Гърците наричали тази народност Велика Скития. Това население е в основата на Българската държава. То получава Християнството още в първи век от н. ера и превежда Библията. Създава своя книжнина, свое изкуство….

            Борис не покръства българския народ, а именно легализира съществуващото християнство на българите. Синът му Симеон определя това християнство като единично, независимо, вътрешно неподвластно на чужди шапки... Но от първия училищен клас ни се натрапват едни и същи лъжи.

            Те трудно се преодоляват, защото много интереси се преплитат в тях. Интерес имат гърците, интерес имат руснаците заради ред вътрешно-политически и геополитически причини. Руската национална доктрина, която е имперска, се крепи на твърдението, че русите са приели Християнството от Византия и то по времето на най-голямото й могъщество, когато тя обхващала цяла Мала Азия и целия Балкански полуостров.

            Мислите ли, че без съпротива ще бъде приет фактът, че християнската традиция на Русия е дошла от Симеонова България?" (Проф. Асен Чилингиров, в-к „Монитор" - 23 юни 2007 г. в статията на Люба Кулезич със заглавието: „Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен")“ (из „Тракийското Писмо Декодирано IV“)

            И така, Борис не покръства българския народ, а легализира съществуващото християнство на българите. Добре е да си припомним това на днешния ден, особено в онази част, в която приятели и роднини се събират и вдигат наздравици за здравето на именниците на Борис… Нека поне да знаят какво да почитат на този ден в живота си като българи… и дай Боже, Христови последователи като истински наследници на предците ни!

            В противен случай и те като учени и политици са „крадци“ – на основанието за името на Цар Борис… защото смисълът на едно Име се проявява чрез делатаЕ, какво легализират днес именниците чрез своя живот, вяра и дела? И какво чества днес църквата – „съществуващото самобитно християнство на българите“, узаконено от Цар Борис, или „върнатата на Константинопол“ българска църква?


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5617 Коментари: 3 Гласове: 7
Последна промяна: 02.05.2017 14:06
image

За генезиса на българската нация и водещата роля на тракийския етнос в нея – Част I

 

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 

            Ще ви разкажем за основните периоди от формирането на българската нация. От разказа ни ще се убедите, че твърденията на БАН, че тракийският етнос имал минимален принос в образуването на българската народност, са неверни. Защото въпреки че през годините, в които имахме привилегията да четем книгите на Д-р Гайд, видяхме доста голям „завой“ в твърденията на „официалната“ българска наука, нито един неин представител не призна заслугите на Д-р Гайд.

            Вместо това започна една мащабна кампания на заливане на българската общественост с всевъзможни изследвания и доклади, че „траките били българи“,  подплатена с „шокиращи“ археологически разкопки за някакви „тайнствени“ (дори магически) влияния на древни артефакти – но нито дума за връзката на българите с древната орфическа (предхристиянска) вяра на предците ни.

            Защо документите, които разкриват най-точно истинската картина за генезиса на българската нация, бяха укривани досега от официалната наука в България, а след феноменалното проучване на Д-р Стефан Гайд за тракийската писменост и превеждането и обнародването на редица документи, бяха отхвърлени от БАН?

            Силният натиск на чужди интереси от Освобождението на България от османско иго до днес, е оказал решаващо влияние върху родните учени да твърдят, че българите са пришълци на Балканския полуостров и че са се заселили на чужда за тях територия, отнета от Византия (!).

            Досега нито едно „голямо“ археологическо откритие не е върнало нито историческата истина в учебниците, нито истината за съществуването на Орфеев Завет на траките с техния монотеистичен Бог, носещ името Дион-Иисус хилядолетия преди Завета на Мойсей на Синайската планина и преди този Иисус да се въплъти като историческата личност Христос и да стане Бог на цялото човечество.

            Документите, които Д-р Стефан Гайд издаде, наред с книгите от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ и „Тракийският Орфизъм I“ на Акад. Цветан Гайдарски, върнаха на българите истината за тяхната религия, култура и бит, и донесоха знанието, че предците ни са почитали християнския Бог хилядолетия преди появата на Християнството.

            И днес има „неуки“ и „твърдоглави“ „юроди“ измежду сънародниците ни, които твърдят, че българите са езически и варварски народ, който се бил облагородил благодарение на културното влияние на Византия. Истината е точно обратната на това твърдение – нашите предци са дали цивилизацията на християнските народи на Европа.

            Нещо повече! Д-р Стефан Гайд разкри с изваждането наяве на тракийската Библия Бесика, че тракийският орфизъм е РОДОНАЧАЛНИКЪТ на Християнската религия, философия и култура, което обяснява изображенията на Орфей като Христос сред първите християни в Европа – факт, който редица световни учени признават, но който продължава да бъде подминаван с мълчание от българската наука с изключение на случаите, когато за тракийската култура и религия се говори като за „древна и могъща езическа религия“, която била „изместена“ от християнството. Колко жалко!

            Основният източник на информация с уникални подробности за първите два периода от древната ни история (които умишлено са били скривани), са древните хроники на тракийските царе Ситалк и Хаброзелм, които според техните собствени признания са заимствали сведения от древните книги на Орфей. В тази първа част за генезиса на българската нация и водещата роля на тракийския етнос в нея ще направим кратък преглед на фактите, описани в тях.

            За преданията на Ситалк (самия тракийски цар Ситарих) научаваме от „Космогонията на първия човек“ (Книгата Атам). Ситалк е заимствал от книгите на Орфей според друг древен летопис – Книгата Нави.

            Близостта на съдържанието в Космогонията с това на книгата Битие (в Петокнижието на Мойсей) е очевидна и вероятно се дължи на двустранния религиозен обмен между Тракийското царство и храма в Ерусалим по времето на цар Ситалк и насетне. Съществуват най-малко пет различни преписа на текста, от които един е на бохарски, а другите на сахидски, етиопски и дори един по-късен на арабски език, което свидетелствува за широкото културно влияние и обмен между народите в древността.

            Части от книгата Космогония са видимо заимствани и в Талмуда и Корана. Публикуваният в сборника „Тракийските Хроники“ вариант е най-пълният и съдържа глави 1 - 4, които липсват в повечето други варианти, както и други особености и пасажи в текста, които се срещат в едни или други ръкописи, но в сборника са приведени заедно. Книгата Адам и Ева 2 не е поместена в сборника, защото е много по-късна редакция и прибавка, която съществува само в арабския си вариант и затова се счита, че не отразява оригиналния текст на книгата Атам.“ /бележки към увода на „Космогонията“ от „Тракийските Хроники“/

            Хрониките на Хаброзелм са достигнали до наши дни в два преписа на латински език, по-пълният от които е представен в сборника „Тракийските Хроники в цялост.

            За автора на другите древни хроники – Хаброзалмокс (Хаброзелм) се знае, че е царувал в периода между 386 - 383 г.пр.н. ера, непосредствено след цар Медок (Амадок I, 407-386 г.пр.н. ера) и неговия парадинаст Севт II и преди цар Котис I (383 - 359 г.пр.н. ера) и че е бил регент (наместник) на непълнолетните престолонаследници Парихсад и Амадок II (виж гл. 44:44,45).

            Латинският препис (превод) датира най-вероятно от периода след времето на Октавиановия проконсул Марк Лициний Крас, при който римляните завземат светилището на Дион-Исус в Родопите (29 - 28 г. пр.н. ера) и ограбват библиотеката му, в която вероятно са се съхранявали и поместените в сборника Хроники. Запазен е и един фрагментиран запис на част от текста на гръцки език, съдържащ множество тракийски думи, а също и няколко малки фрагмента на бохарския тракийски диалект - от гл.2, 7, 8, 11, 12 и 33-39. .“ /бележки към увода на „Нави“ от „Тракийските Хроники“/

            И така, откъде започва „родът на трако-богарите“ според тези древни текстове?

            Първият период от генезиса на българската нация очертава онази епоха, за която са се запазили най-старите Свещени устни предания за Едемския рай и първия човек. Откриваме фрагментарни писмени записи за древните тракийски династии в Египет, в древната Хетска държава, на о-в Крит, в Троя и Фригийското царство и онази свещена тракийска древност, която обхваща „митичното време" от създанието на света и първия човек, възникването на тракийския род от потомците на древния Тирес, потомък на предпотопния син на библейския Ной — Ятеф, и създаването на космополитни династически родове, дали началото на първите древни държавни институции.

            Паралелите с библейските свещени писания и описаните в тях праотци и патриарси са безпрецедентни и уникални, посочена е недвусмислено и връзката между древните цивилизации на изтока и запада, намерила израз в Египетските хроники. Тази връзка най-добре показва взаимното влияние между свещените предания на народите от дълбоката древност и обяснява факта, че в тракийските древни хроники се говорят толкова подобни неща на тези, които четем в пирамидните текстове на Египет, Вавилон и тези на Еврейската Тора (включени в кодексите на Стария Завет на Библията).

            Вторият период от генезиса на българската нация е епохата на обединеното Тракийско царство при династията на рода на Одрис, известно досега на историците като Одриското царство, която епохата на „Тракийските нави" или „Тракийските Благородни (господари)" (името няма нищо общо с плагиатството на Джеймс Камерън в неговия „Аватар“).

            Това е периодът на Свещената история на трако-българския народ в периода от няколко века преди Християнската ера, в която се споменава за първи път и думата „богарски език" като епитет на общо-тракийския език, означаващ „божествен" творчески език („език, на който говори сам Бог").

            Този безпрецедентен факт ни дава основание да разглеждаме за първи път този период като част от писаната история на българския народ, независимо, че в тази епоха българите се наричат все още „траки”, което означава следното:

            – Според писаната история Българската Държавност на Балканите не води началото си от 681 година след новата ера, когато се основава Аспарухова Българияи не е на възраст 1300 години, но започва своята точно датирана в писмените извори история от времето на Одриския цар Терес, в около 520 г. преди новата ера. Това означава, че България е на официално записана историческа възраст във всички древни хроники (включително и гръцките!) от 2500 години!

            В това обаче не се включват по-древните писмени извори, базиращи се напредшествуващите устни предания, които я връщат още по-назад до поне четвъртото хилядолетие преди новата ера, т.е. имаме исторически документи и археологически артефакти да говорим за шест хилядогодишна история на българския народ!

            Защо в учебниците не пише нищо за това? Освен доводите в началото на тази статия, най-силният аргумент за прикриването на истината за генезиса на нашия народ е, че християнската вяра – с нейния органичен прародител – тракийският орфизъм – са характерната черта на българския народ, бит и душевност.

            А това е нещо, което е като „трън в очите“ на атеисти, проповедници на езическото начало на човечеството, последователи на източни култове и не на последно място на „родоотстъпници“ на българския бит и душевност в западноевропейски християнски деноминации, появили се хилядолетия след образуването на първите християнски общини по нашите земи…

            Многообразието от традиции, образи и музика от българския празничен календар и бита на българите обаче са сигурен и надежден показател за „Исусовата“ природа на вярата и традициите на българите и за „езическия“ (в смисъла на Вавилонското отстъпление от Бога) мироглед на онези, които вярват в твърденията на официалната (лъже)наука.

         ::: Очаквайте втората част на нашия исторически преглед за третия и четвъртия период от трако-българската история на българската нация според други два исторически летописа от  сборника „Тракийските Хроники“ – хрониките „Арих“, написани от латинския историк Авила, и хрониките „Произход и Деянията на гетите“, написани от тракийския гет Йорданес :::

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2259 Коментари: 0 Гласове: 1
image  

Честването на Възкресението на Христос – най-яркият белег на българската народност от древността до днес

Какво доказа Исус с кръстната си смърт и разбираме ли днес посланието на Възкресението?

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

 

            Един от най-големите християнски празници е Възкресение Исус Христово. Този ден е наречен още „велик“, защото е ВеликДен за човешкия род поради надеждата за опазването на вярата в доброто чрез разбирането и опознаването на силите, които управляват световете.

            Исус Христос е бил обожаван в Древна Тракия, след това в Древен Египет и накрая – ако и отхвърлен от фарисеите и свещениците в синагогите, приет от Неговите в древен Израил. На снимката по-горе се вижда ясно, че слънчевият ореол зад лицето на Исус вдясно съответства на Слънчевия диск над египетското Дърво на Живота вляво. Връзката беше открита от Д-р Стефан Гайд в „Тракийското Писмо Декодирано“. В четвъртата част на поредицата, българският учен изведе и доказа следното смайващо откритие:

            Идеята, че Христос и Ре са една и съща личност, не може да е от модерно време, но присъства кодово в свещените писания както на древен Египет, така и на Новозаветните книги на Библията. Най-отчетливо тази идея присъства в Бохарската Прорицателска Библия (Библия Бешон) и в „Книгата на Мъртвите“ (бел. ред.Папирус на Ани“ е известен с идентичните си текстове в „Книгата на Енох“, цитирана от Свети Апостол Юда в Новия Завет! За съвпадението на името на най-известния книжник – вероятно сам преписвач на много от свещените текстове – Ани, оттам и „Папирус на Ани“, с другото много известно в древността име на митичния Енох вижте подробно анализа на Д-р Гайд в Тракийското Писмо Декодирано III, стр. 170“). Макар днес да преоткриваме тази истина, по всичко личи, че не сме първите в исторически план, които да са прозрели фактите около нея. За това свидетелстват особено красноречиво иконографските сцени, датиращи от средновековието, които са почти точни копия на египетските им еквиваленти от „Книгата на Мъртвите“ (бел. ред. – изображенията по-горе, които са само част от приведения снимков материал в книгата на Д-р Гайд).

            Всеки запознат с новозаветните текстове сигурно сам ще си спомни, че Исус беше скрит от гоненията на Ирод именно в Египет (което с оглед на откритията на Д-р Гайд не е никак случайно) – факт, дал повод на множество врагове на християнството да твърдят, че Исус бил „обучен“ в източни философии и не бил възкръснал, а симулирал смъртта си… Благодарение на Д-р Гайд, имаме достатъчно научен материал за оборване на нелепостта на подобни твърдения, но целта на нашата статия днес е друга! Какво всъщност е посланието на Бог към човечеството с възкресението на Исус?

            Разбира се, празникът Възкресение Исус Христово е времето, през което всеки човек трябва да си зададе въпроса какви са неговите прегрешения и какво трябва да направи, за да намери прошка за тях. Затова за всекиго е важно да си зададе въпроса как (съ)преживява това велико космическо събитие, почитано от нашите предци траките с едно от имената, с което са се обръщали към Създателя – Туонг-Ра (Танг-ра или „Възкръсналото Божие Слово“).

            Но Д-р Стефан Гайд разчете редица текстове в своя феноменален труд „Тракийското Писмо Декодирано“, а в други сборници преведе и направи достъпни за българите много текстове от латински език, останали неизвестни за широката общественост, от които узнахме, че трако-богарите са вярвали в Туонг-Ра, Възкръсналото Слънце, Възкръсналото Божие Слово – факт, който умишлено беше подменям столетия с безумни твърдения за някакъв „бог Тангра“ на пра-българите.

            В продължение на десетилетия се твърдеше, че траките са нямали писменост, за да се скрие фактът, че древните българи са били поклоници на Месията Христос, очакваният Бог Слово в плът. Трудно е да се укрие обаче, че първите християни са били именно българите, което допълнително може да се докаже по известните вече археоложки артефакти за погребенията на българските царе преди Борис I, които носят ясно отпечатъка на погребението на християнски владетели.

            За жалост, редица атеисти сред учени и хора на изкуството и днес омаловажават този факт, съ-участвайки (не)волно в лъжите на мнозина врагове на християнството преди тях. По редица начини, в българската родова памет се инфилтрират какви ли не уж исторически факти, които са всъщност манипулирани „преводи“ на древни исторически летописи или писания на враговете на трако-богарския народ.

            Как мислите, че се е извършвало ограбването на културното и религиозно наследство на предците ни? С профанизиране на културата ни, с нападки за бита ни, с агресия към територията ни, с унищожаване на документи...

            Защо говорим всичко това във връзка с ден като Възкресение? Защото „страстите“ Христови, довели до този ден преди повече от 2000 години, са разделът в човешката душа и в душата на наследниците на трако-богарите – за какво „страдаш“ днес и какво „копнееш“ да се изпълни в живота ти?

            Всеки човек сам осъзнава истините за себе си и сам извървява своя път към „Голгота“, в който Божието Слово и Дух невидимо (и по божия милост) трансформират неговата човешка плът с плътските ѝ страсти, в Божие създание с нови страсти – такива, за които човек не си е помислял в ума и за които не е мечтал в сърцето си.

            Пътят на Исус към Голгота е пътят на Въплъщението на Духа. Това е истинското материализиране на Божието Слово в света. На практика, Исус доказа с кръстната си смърт, че човек не може да бъде „духовен“ и да разпознава истинския Божий храм на земята без трансформацията на земното си естество. Това трябва да е големият въпрос за всички уж „духовни“ хора днес, които мислят, че принадлежност към религиозни деноминации или духовни практики за енергийно пречистване и оздравяване са част от измерението на „духовното“. Защото Исус показа друг Път за достигане на духовност – и той беше далеч от изброените тук (и от техните подобия).

            Затова и Възкресението е толкова важно – защото то е ЗАЯВЛЕНИЕ, че спасението е трансформация на земното ЧРЕЗ познаване на ИМЕТО на Исус, който е ЕДИНСТВЕНИЯТ ХРИСТОС, познат на човечеството. Няма други откровения за спасение, няма други пътища – но всички пътища водят единствено до Голгота на Исус.

            Заради това учениците на Исус се съблазняваха в Него и се смущаваха от неговите действия, затова и фарисеи и законници го намразиха – защото „страстно“ желаеше изпълнението на Божието Слово (не на закона) – и заради тази „страст“ беше готов да преживее оставяне, отхвърляне и смърт.

            Днес „съблазънта“ и „омразата“ към кръста са също толкова силни и хората са готови дори да си създадат тежки и непосилни за спазване заповеди, само и само да избегнат Пътя на Исус.

            Неслучайно и вярата в Дион Исус на нашите предци траките днес е така ожесточено „преследвана“ чрез всевъзможни „научни постановки“ – за езическото и примитивно човечество, за безписмения тракийски народ, за древния български народ, който имал голяма мъдрост, но бил изчезнал, за енергийни полета, дори за извънземен разум. „Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.“ („Евангелие според Свети апостол Йоан, гл. 15, ст. 20“)

            ВеликДен е! За онези, които познават Дион Исус – Богът на нашите предци, който е Христос. За останалите – не всеки Великден е ВеликДен!

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1643 Коментари: 0 Гласове: 2
image

Възкресението – ВеликДен за човешкия род

::: Ако човек пожелае много силно, желанието му ще се изпълни, но дали ще може да живее след това според Истината на Единствения, от Когото е получил всичко? :::
 

/от Красимир и Дияна Мерин/
 

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~
 

            Безверието и материализмът като начин на живот владеят много хора и предопределят тяхното разбиране за културата, обществото и миналото на народа им. В нашия клуб „Родова Памет“ във Фейсбук (facebook.com/groups/rodovapamet/ ) слагаме акцент на разбирането за миналото на българския народ и на индивидуалния семеен род, от който всеки произхожда, като архетипно знание за корените на вярата, тъй като сме убедени, че отсъствието на жива вяра води до суеверие и непознаване на онези културни и социални феномени, чрез които едни духовни сили носят благословение, а други проклетия.

            Голямата цел на съхраняването на родовата памет е опазването на вярата в доброто и опазването на надеждата, а това не би могло да се случи без разбиране и опознаване на силите, които управляват световете.

            Най-характерното за българското битие и история от древността до днес е християнската вяра на народа ни и ИМЕТО на Исус, благодарение на които българите са оцелявали и запазвали своите самосъзнание, бит и душевност.

            Липсата на тази вяра е тласкала сънародниците ни към неудържими неволи, лоши избори и причиняване на зло (в това число предателства) на близки, роднини и възлюбени. По този начин са били предавани борци за свобода, роднини са изоставяли семействата си, близки са онеправдавали и ограбвали еднокръвни, приятели са разваляли приятелствата си, девици и момци са се лутали в търсене на подходящия семеен партньор.

            Днес е денят преди великия празник Възкресение Христово, Празникът на Възкръсналия Исус, който НАИСТИНА (воистина) възкръсна, но ‘въскръсна’ и ЗАРАДИ ИСТИНАТА, за да може всеки, който пожелае нещо добро в живота си, НАСИТИНА да го получи и има завинаги. Любов, приятелства, работа – Исус приближава всеки чрез Своя Дух (образът на „Бялата Богиня“ в западно-европейската литература или „Богинята-майка“ при древните траки) до онези житейски мироглед и надежда, които да трансформират живота му от тъжен и мрачен в радостен и светъл.

            Добре е в очакване на Възкресение да размишляваме върху тези неща, защото както не всеки ден е Великден, така и за да достигне човек до Великите обещания, той трябва да проявява постоянство и сериозно отношение към Словото на Божия Син за битието. „Горко на псевдохристияните, които се наричат правоверни и в името на своята себе-праведност разпиляват Божието, вместо да го събират в Христа… Мъдростта е Майка на духовното жречество на Христовата Църква…“ ::: „Посланието на Етан, Книжник от Бога, до Верните Тракийски Братя Corpus Ecclesiasticum, гл.7, ст.14“ :::

            Историята, която поместваме тук, по една приказка на Николай Райнов е нашият поздрав към всички, които обичат добротата и красотата на вярата на нашите предци, защото това ги прави истински наследници на българският (трако-богарски) род. Те знаят, че нищо не може да се случи без разрешението на Бог, и че Той допуска всичко, за да можем като свободни същества да извлечем добро от злото и да получим цялото Божие благословение.

            Да си спомним за нашите предци и тяхната Свещена вяра и да задълбочим разбирането си за света според родовата памет за „Откровението на Древния Тракийски Епос, Ти-Он-Иисус, който беше Син Божий, от баща – Бог Отец Йеова и майка – Духа Божий (Рейа, както се произнася на Тракийската Реч)… Защото в Тракия още от древността се казваше за Духа Божий, че ще роди в плът Ти-Он-Иисус като се облече в земна жена-девица, слизайки над нея в пълнота, която ще бъде Мястото на Духа Божий, сиреч Ма-Рейа (мястото на Рейа), което пророчество се изпълнява в името на Христовата Майка – Мария. За Този Иисус знаеха и прогласяваха Траките в тайнствата си на Древната Реч, че е Жертвата, заклана още от преди създанието на света за спасението на избраните, които са повярвали в Него и се хранят с Плътта Му и пият Кръвта Му, които са Хлябът Небесен и Кръвта на Лозницата Небесна, която е Дървото на Живота, сиреч сам Възкресението-Иисус.“ /текстът в кавички е по „Тракийските Послания“, „Скритите Първа и Втора Глава на Второто Послание Мелхиседеково до Избраните Братя в Тракия, Corpus Melchisedecum, гл. 2, ст. 11-15“/

::: Вижте следната кратка история по фрагменти от „Бялата мома“ на Николай Райнов. :::

            „… Някой отворил вратата с голяма сила. Влязла една бяла мома. Тя била облечена в дълги дрехи, по-бели от сняг. И косата й била бяла — дълга и сребриста. И лицето й било бледо като бял восък. А очите й големи и сини. Но не тъмносини, а много бледни: би рекъл човек, че са без цвят.

            Без да се озърне наоколо, момата отишла при заспалия старец и се навела над него. Загледала го, па духнала в лицето му. Момъкът видял нейния дъх: той приличал на бляскава сребриста пара.

            След това бялата мома отишла при момъка. Навела се и над него. Момъкът усетил ледния й дъх. Приискало му се да извика, ала нямал сила да си отвори устата. А бялата мома се навеждала все по-ниско и по-ниско.

            Момъкът я гледал. Тя била много хубава. Само очите й били страшни: едри, безцветни като стъкло. Лицето на момата току-речи допирало неговото. Меките й бели коси падали върху бузите му. Гледал момата и не можел да си откъсне погледа от нея. И тя го гледала. По едно време рекла:

            – Старецът много е живял. Време му е да си отиде. Нека си отпочине. Но не зная що да правя с тебе. Наистина не зная…

            Момъкът направил страшно усилие да проговори. Но не успял. Обаче си казал на ума, сякаш говори на момата:

            „Ти си жестока. Как можа да лишиш от живот стария ми баща? Кой ще гледа майка ми? Тя ще умре от глад и скръб.“

            Тогава се чул отново леденият глас на момата:

            – Недей ме нарича жестока! Ти нямаш право. Аз съм справедлива – давам всекиму онова, което е заслужил. Ще има кой да се грижи за майка ти – ти ще останеш жив. Ти си хубавец, Аз няма да те докосна. Но помни едно – ако кажеш някога някому, че си ме видял тая нощ и си чул моя глас, ще те пратя веднага при баща ти.

            Като рекла това, бялата мома излязла от колибата и хлопнала вратата подире си…

            „Дали това, що видях — се запитал той, — беше наяве или насън? Дали виелицата не е отворила вратата, а на мен да се е сторило, че влиза някаква си бяла мома? Дали не съм взел тия високи преспи за човешки образ? Не знам…

            Синът почнал да буди баща си, но оня се не помръдвал. Пипнал лицето му. То било студено като лед. А все пак в колибата се чувало някакво размерно дишане — като че ли диша заспал човек. Но тоя човек не бил старецът – дърварят лежал неподвижно, гърдите му не се повдигали. Той бил замръзнал.

            Момъкът се хвърлил върху него и почнал да се опитва да го свестява. Ала в това време вратата отново се отворила и бялата мома влязла за втори път.  Тя се навела над момъка и му прошепнала:

            – Което направих аз, никой не може вече да развали. Недей се мори напразно!

При тия думи момъкът паднал по гърба си, сякаш някой го е ударил по гърдите, та го е повалил…

            Момъкът се върнал в къщи. Няколко месеца след това той лежал болен от страшна треска. Все му се привиждала бялата мома. Но той не казал никому нищо за онова, що видял и чул през оная страшна нощ в колибата.

            Най-сетне оздравял. Грабнал секирата и въжето и тръгнал за дърва. Било топло. Работата вървяла бърже. Момъкът насякъл дърва, натоварил се с тях и се запътил за селото. На едно място се спрял да се отмори. И отведнъж му дошло нещо на ум. Той си казал: „Мама е слаба и болнава. Да имах поне малко пари, бих могъл да се оженя, та да има кой да шета из къщи. Но аз съм беден. Нямам ни стотинка спестена.“

            И това си казвал той всяка вечер, колчем се спре да си отпочине на връщане за село. Минало лятото. Застудило се времето. Настъпила зима. Една вечер, като се връщал със своя товар, момъкът се спрял да се отмори малко над реката. Отведнъж му дошло на ум за бялата мома. „Да знаеше тя в каква мъка ще изпадне мама след татковата смърт, едва ли щеше да го откъсне от живота.“

            Тъй си казал момъкът, па прибавил след малко: „Жестока излезе тая бяла мома, ако е наистина дошла отнякъде в колибата, за да грабне покойния ми баща. Но все ми се струва, че аз съм я сънувал. Татко умря от замръзване. Никаква мома – ни бяла, ни черна – не е имало.“

            Тъкмо що изминал десетина крачки, видял на пътя мома. Тя била стройна и хубава, синеока, с руси коси – толкова светли, че изглеждали повече сребристи, отколкото златисти. Дрехите й били бели. Отначало момъкът помислил, че е призрак. Той се уплашил. Но момата се спряла и го загледала. Той дошъл на себе си и я поздравил. Тя му отвърнала на поздрава и се усмихнала.

            – Любезни момко – рекла след това с глас, приятен като птича песен, – мога ли да дойда с тебе до селото? Аз съм сираче. Родителите ми умряха преди няколко дена от треска. Имам сродници в града. Те са бедни, но се надявам поне да ми намерят някъде място да слугувам.

            Момъкът бил обаян от хубостта на момата и от сладкия й глас…

            – Сгодена ли си?

            – Не. Кой би се сгодил за сираче, което няма зестра?... Ти навярно ще се ожениш през тая зима. Време ти е…

            – За женитба още не съм приказвал с майка си. Тя е вдовица от година насам, сама е в къщи и има нужда от отмяна, но трябва да си призная, че не съм богат. Дори нещо повече: нека кажа направо, че нямам дори и една стотинка спестена…

            Като стигнали до вкъщи, момъкът рекъл на момата: – Ти си уморена, а ето че е тъмно в селото и по пътищата. Няма къде да вървиш посред нощ. Преспи у дома. Майка ми е добра и ще те приеме…

            Излязла майката. И тя поканила момата… Додето приготви вечеря, па и през време на вечерята бабата приказвала с гостенката си, която й се харесвала все повече и повече. Тя я обикнала и след вечеря, когато момъкът си легнал, й казала:

            – Ще ти продумам нещо. Ако не си съгласна, недей ми се сърди… Остани при нас. Ти си млада и хубава. Пъргава си. И по сърце изглеждаш добра. Искаш ли да се задомиш? Моят син е беден, но е работливичък. Гладна няма да те остави. А на мене ще бъдеш голяма помощ. Съгласна ли си?...

            Момата се съгласила и останала. Омъжила се за момъка. За цялото село това било голяма изненада. Такава хубавица – и да вземе бедния дървар! Че тя не прилича на жена, а на самодива! Сякаш е богинята на хубостта, слязла от небето. И толкова кротка, нежна и добра!

            На дърваря се народили момченца и момиченца. Те всички били хубави като майка си – с бяла кожа, синеоки, със сребриста коса. Весели, добри и умни. Да ти е драго да ги гледаш!

            Момата била работлива. Тя умеела да плете и везе. Свърши ли си къщната работа, сядала с конците и иглите в ръка. Ръкоделието й било толкова майсторско, че почнала да получава поръчки от града. Семейството живеело добре. Дори от добре по-добре…

            Майката на момъка умряла. Останал той с жена си и децата си. Тъй живели те десетина години. Селяните продължили да смятат момата за самодива или богиня. Техните жени – от много работа навярно – застарявали рано-рано.

            А момата, макар че имала десет деца и работела от ранна сутрин до късна вечер, била все тъй млада и хубава, каквато я довел дърварят от гората през ония зимна вечер, преди повече от десет години. Само едно се забелязвало: очите й ставали все по-едри и по-едри и косата й – все по-бяла и по-бяла. Но от тая промяна тя ставала още по-хубава…

            Момъкът си припомнил нещо страшно, станало отдавна. Седнал при жена си и я загледал как работи под светлината на фенера от шарена хартия. Пръстите й се преплитали бързо-бързо. Очите й дори не следели що правят пръстите. Погледът на жената бил обърнат навън. Тя гледала през малкото прозорче към падащия сняг.

            – Като те гледам, невесто, че седиш тъй осветена от бялата светлина, спомням си нещо, станало отдавна. Дори не мога ти каза дали то наистина е станало или съм го сънувал. Но – и сън да беше – то е толкова чудно, че заслужава да се разкаже за него…

            – Какво е то?

            Гласът й бил студен, сякаш предпазва или заплашва. За пръв път чувал дърварят жена си да говори с такъв глас. Тоя глас отведнъж му напомнил гласа на бялата мома.

            – Ще ти кажа. Отдавна стана това. Тогава бях на осемнадесет години. Година, преди да се оженя за тебе. Както лежах в колибата на лодкаря, видях една мома, която приличаше много на тебе. Досега ми не минаваше през ума, че си приличате. Бях я забравил. Тя беше бяла, хубава, стройна, синеока и среброкоса — също като тебе, каквато си сега…

            И момъкът разказал на жена си онова, което преживял през страшната зимна нощ. Най-после завършил:

            – Не знам насън ли беше това или наяве. И досега не знам. Но такава хубава мома не съм виждал преди това, за да мога да я сънувам. Па и след това освен тебе друга подобна на нея не съм срещал. Тя ще да е била богиня – богинята на ледната смърт… Коя беше тя?...

            Тогава момата скочила и като застанала пред дърваря, викнала му с леден, смразяващ глас:

            – Питаш ли още? Аз бях, аз! Аз бях онази бяла мома. Понеже ти ме нарече жестока, реших да ти докажа, че съм готова да понеса и мъки, и труд, и грижи, за да ти гледам къщата и да отменя майка ти. Но ти не излезе достоен за мене! Нали те предупредих, че ще ти отнема живота, ако кажеш някому що си видял и чул тогава? Ти заслужаваш да сторя това ей сега. Но аз обичам и жаля децата, които спят. Не искам да ги оставя без баща. Ти ще останеш да се грижиш за тях. Само помни, че ако някое от тях се оплаче от тебе, веднага ще те накажа.

            Гласът на момата затихнал. Самата тя станала прозрачна – като бяла сянка – и изчезнала през прозорчето, както изчезва дим, който се разпилява във въздуха. Богинята си отишла там, отдето била дошла… „Утробата на Небесния Град е нежна Майка на всички вярващи в Исус, тяхна Родина и Владетелка над Духовете!“ /цитат по мотиви от „Второто Съборно Послание на Божия Слуга Михаил“ от сборника „Тракийските Послания“/ :::

            ::: Ще завършим с един кратък цитат от книгата на Д-р Стефан Гайд,  „Тракийското Писмо Декодирано IV“, свързан с разчитането на орфическата притча на посветения, изписана по съдовете на съкровището от Летница, Ловешко, IV-III век пр.н.ера:

            Чрез проникновената сила на мисълта и размишлението (медитацията) адептът успява да проникне през ВРАТАТА между световете (която е сам Дион-Исус) и да влезе в това Духовно Измерение, където в него бива заченато „от Дух и Истина" – НОВО БОЖЕСТВЕНО ЕСТЕСТВО. Логичният въпрос, който следва е, кое е това Духовно Измерение, в което влиза посветеният и с което има интимни отношения, за да се зачене неговото „ново ест-ество" от тази интимна връзка? Отговора намираме в ранно-християнските концепции, идентични на орфическите възгледи за мистерийното посвещение, но записани столетия по-късно в апостолските писания. Посветеният Ап. Павел нарича това измерение „духовна Майка на всички", раждаща синове на Свещения Дух, Реалност, към Която пристъпват чрез Христос всички участници в Божественото естество: „... а горният Йерусалим е свободен: Той е Майка на всинца ни..." (Послание към Галатяни гл. 4: 26-29); „Вие обаче пристъпихте към ... града на Живия Бог, небесния Йерусалим, и към десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на Първородните..." (Послание до Евреите гл. 12: 22-28). :::

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 867 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 16.04.2017 00:54
image
  Стенопис от тракийския комплекс край село Свещари, гр. Исперих, област Разград, изобразяващ сцена от библейската притча за десетте девици, разказана от Исус Христос хилядолетия по-късно

В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си

::: из „ШИФЪРЪТ на Д-р Гайд“ от Красимир и Дияна Мерин :::

 

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

 

            Случайно ли е, че един от стенописите в тракийския комплекс край село Свещари изобразява именно притчата за десетте девици? Не, защото вече знаем от книгите на Д-р Стефан Гайд, че нашите предци са вярвали в Бог Слово, родил се хилядолетия по-късно в тяло в древен Израил. Това е факт, който насочва вниманието към истината, че Христос е тракийският Бог Дион Исус, познат на предците ни. Стенописът в Свещари е само едно от многото доказателства, защото как иначе Исус би разказал притча, която е била позната по нашите земи хилядолетия преди това, ако Източникът не е един и същ? Наистина, апостолите са знаели тази истина, когато са казвали: „Като овце блуждаехте, но сега се ВЪРНАХТЕ при Пастиря и Епископа на душите ви.“ (Първо Послание на Свети Апостол Петър, гл. 2, ст. 25)

            Не е ли призивът на Христос за „вярност над малкото“ всъщност призив за това да се върнем към корените на древната си вяра и върху тях да надграждаме учението на Свети Апостол Павел и първите християни? Защото и сам Свети Апостол Павел говори на много места за „избран остатък“ и за свещенство, което е „оригиналът“ на Мойсеевата вяра и в чийто образ Исус се появява като поръчител на по-добър завет от стария (еврейски) закон на вярата.

            Има ли доказателства в Библията за това? Има и то точно в посланието към повярвалите евреи, които най-много от всички новоповярвали християни е трябвало да проумеят, че коренът на тяхната вяра е тракийският Дион Исус, който е единственият Христос, даден на човечеството за спасение. „Непознатият“ бог, от когото и гърците са черпели знание и вдъхновение, но не са искали да приемат Неговото ИМЕ – този Христос им яви Свети Апостол Павел като единствен Спасител: „Като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: ‘На непознатия Бог’. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.“ („Деяния на Апостолите, гл. 17, ст.23“)

            Наистина, както знаем и от документите в сборника „Тракийските Хроники“, ахейците и данайците, от които са произлезли днешните гърци, са дошли като завоеватели сред тракийските племена и въпреки желанието на тракийските царе да ги „облагородят“ и да живеят в мир с тях, те са останали техни врагове и съответно врагове на вярата им. Зли предводители сред тях са завладявали тракийските храмове на Дион Исус и са ги превръщали в места за поклонение на техните интерпретации на проявленията на Дион Исус. Така са се появили дионисиевите мистерии, поклоненията на Зевс (от тракийската дума за „Всемогъщия Бог“) и имената на останалите гръцки богове – всички „интерпретации“ на божественото поклонение на имената (проявленията) на Бог Дион Исус. А героичните дела на тракийските царе и първосвещеници са били „копирани“ в старогръцките митове и легенди.

            Така „елините“  (от тракийски = „благородните“), на които е било подарено превъзвишеното име на Дион Исус, подобно на евреите след тях, си присвоили тракийската вяра. Затова е било нужно Апостолите, наред с проповядването на ИМЕТО Исус сред всички (което отначало повярвалите евреи не са можели да приемат, защото са мислели, че Христос е само за тях!), да поучават, че оригиналът на древните религиозни представи в света е този ИСУС (не Емануил, както е било пророчеството в еврейския Стар Завет за ИМЕТО на Христос), който е бил познат най-напред сред траките като Дион Исус; че Той е „Непознатият Бог“ и негов първосвещеник е Мелхиседек, по чиито чин Исус се нарече Първосвещеник за спасението на човешкия род.

            Исус като предтеча влезе за нас отвътре завесата и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин… Тоя Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови… Помислете колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячкаТой, който не е произлязъл от рода на Левиевите потомци, които приемат свещенството, взе десетък от Авраама и го благослови...

            Ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник според Мелхиседековия чин?…  Тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара. Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници…“

            Защо Великият вторник (вторият ден от Страстната седмица) е денят, който счетохме за важен да размишляваме за всичко казано дотук?

            Защото това е денят, в който пред множеството Исус е разказал известната притча за десетте девойки и младоженеца. А тази притча е била послание по един известен обичай, според който десет девойки с фенери в ръце е трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът трябвало да стигне до своя дом… Защо този обичай заслужава внимание, та притчата по него да е важна?

            Защото според обичая за влизането с Младоженеца на сватбата (преобраз от много други места в Новия Завет за влизане в Небесното царство), единствената длъжност на чакащите девици, които е трябвало да осветяват пътя Му, е била да внимават фенерите им да светят през цялото време…

            Точно тази поука е запечатана според Акад. Цветан Гайдарски в паметта на ритуалa на лазарките, предшестващ днешния ден („Тракийският Орфизъм I“). Вече знаем от статията „Лазаров ден е денят за Призоваване на Бога и Неговото Спасение“, че на Лазаров ден девиците се приготвят за женитбата си пременени с невестини дрехи, което е следване на мистерийната традиция за духовно преображение и „разкрасяване” на предците ни. А от статията „Цветница – денят на онези, които гледат на ВХОДА Господен в Йерусалим с „Очите на БогуМил“ научихме, че Лазаров ден и Връбница (или Цветница) са паметно честване на традицията на „трансформация“ на човешкото естество в божествено, практикувана от последователите на Дион Исус преди хилядолетия, а след идването на Христос – от първите християни.

            Тази трансформация не става само чрез добродетелни дела, но се случва и в постоянното „приготвяне“ и „очакване на Възлюбения“. За нея според предците ни е била необходима една „духовна подготовка“, защото смисълът на трансформацията е бил встъпването в „Свещен брак“ с „Възлюбения“. Неслучайно именно на Велики вторник девойките извършват ритуално носене на „мълчана“ вода – по целия път от извора до дома те не изричат нито една дума, за да запазят чистотата на водата, което е преобраз на пречистващата сила на търсенето и очакването за святост.

            Това е и поуката на Господнята притча за петте разумни и петте неразумни девици и затова на Велики Вторник нашите предци са си задавали въпроса дали идващият Господ ще ги намери приготвени и чакащи!

            Затова и най-надеждният метод за анализиране на притчата за девиците, която е емблематична за днешния Велики четвъртък, е Методът Гайд. Този метод се доказа като много продуктивен в изучаването на света и човека. Според един от подходите в него, както гледа човек, такъв е той и „светило за тялото е окото“ (по „Евангелие според Св. Евангелист Матей, гл. 6, ст. 22“).

            Ние използвахме Метода Гайд, за да разберем смисъла на притчата за десетте девици и смисъла на днешния Велики Вторник. След прилагането му и след сравнението на текста с разчетени от Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайдарски древно тракийски текстове, установявихме, че „девиците“ са преобраз на онези вярващи трако-богари, които са се приготвили да посрещнат Господа с непомраченото човешко сърце и душа – а това са същности, които не могат да се „изработят“ с човешки напъни, затова и „чакането“ и „приготвянето“ при траките и при първите християни неизменно са се свързвали със Страстите Христови, кръстната смърт и възкресението.

            ::: „Небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.    

            Но разумните заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

            И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките и заспаха. А посред нощ се нададе вик: Ето младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!   

            Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.  

            А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни.      

            А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам. И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде.“ ::: Евангелие според Св. Евангелист Матей, гл. 25, ст. 1-13“ ::: из „ШИФЪРЪТ на Д-р Гайд“, К.Д. Мерин :::


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

image

Фрагмент от тракийския комплекс край село Свещари край гр. Исперих, област Разград, със стенописа, който изобразява сценате от библейската притча за десетте девици хилядолетия преди появата на Исус Христос в Древен Израил



Категория: Лични дневници
Прочетен: 2010 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 11.04.2017 14:52
image

Цветница – денят на онези, които гледат на ВХОДА Господен в Йерусалим с „Очите на БогуМил“ 
 

::: из „ШИФЪРЪТ на Д-р Гайд“ от Красимир и Дияна Мерин :::

 

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

 

            Вход Господен в Йерусалим. Той е след Лазаров ден и се ознаменува по време на литургия с върбови (и лаврови или маслинени) клонки в ръце, с което онзи, който го прави показва, че и той, както древните жители на Йерусалим, посреща Исус Христос като Цар и Спасител. Въпросът е от кои „жители“ е всеки, който празнува днес във времето на изпитания и съблазни?

            Какво прави човек, когато истинската християнска вяра е „непопулярна“ и всеки, който застава зад нея, е презиран и сочен като сектант или глупак? Към кого се причислява в такъв момент – към викащите „Осанна“ (от които болшинството след това вика „Разпни Го!“) или към плачещите и изглеждащи слаби последователи на Исус?

            На този ден атеистите обичат да „размахват върбови клонки“, но нямат „очи“, с които да видят идващия Спасител. Има ли ВХОД Божието Слово в сърцето на богомолеца, който празнува Цветница – или чрез своята себичност и желание да „преправя“ живота и обстоятелствата според нагласата си, той е дал ВХОД на празни ритуали?

            Неслучайно именно на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – кумиченето, при който всяка девица пуска в реката върху дъсчица кукла (обреден хляб, който прилича на човешка фигура), китка и венец. Без да навлизаме подробно в смисъла на тези поверия, ВХОДЪТ Господен е свързан с отварянето на човешкото сърце за Божието Слово, което води до трансформацията на плътското човешко естество в човек по Божий образ и подобие. Това е възможно само в християнското кръщение, което е „воден гроб“ за повярвалия, за да се промени той според учението на предците ни.

            Така че след Лазаров ден, след като човек е „извикал от цяло сърце“ към Исус да го спаси, той се „пуска по водата на вярата“, за да го изпълни Бог със светлина и да го направи един от онези, които го следват и след кръста.

            Затова Цветница е денят, в който на хората се дава шанс да погледнат на ВХОДА Господен с „други“ очи – „Очите на БогуМил“, за да видят Кой влиза в Йерусалим – пророк, мъдрец, или Въплътеното Божие Слово, Дион Исус, Богът на нашите предци, Който ЕДИНСТВЕН Е ХРИСТОС!

            Според това с какви очи гледаме, зависи какво ще приемем на този ден и какво ще обещаем да променим в живота си... Защото „Очите на БогуМил“ карат хората да викат „Осанна“ и след кръстната смърт. За останалите е писано да викат „Разпни Го!“

~:~:~ Очите на БогуМил ~:~:~
 

Натоварени с грижи, унили,

често свели надолу глави.

Постоянно тръгват нанякъде,

и забравят, че имат души.

 

Запотени и прашни автобуси,

Разнасят всеки ден телата им насам-натам,

Кашлят шумно по спирките и ги изплюват,

и горките хора пак се щурат насам-натам.

 

Блъскат се, извиняват се,

но какво от това?

Щом нямат време да си спомнят,

че в телата си носят души.

 

Древните руни на Тракия,

просвятват навсякъде край нас.

но пари, власт и пожелания,

ги скриват и руните не блестят.

 

Които търсят ще намерят

– изпратения Гид за отвъдния простор.

За да нахранят душите си клети,

и да прогледат за света с Очите на БогуМил.

 

::: из „ШИФЪРЪТ на Д-р Гайд“, К.Д. Мерин :::

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 942 Коментари: 0 Гласове: 3
image

Лазаров ден е денят за Призоваване на Бога и Неговото Спасение

/вижте и „Истинската История на Лазар и неговото Възкресение от мъртвите“/

 /от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Истински Истории ~:~:~
~:~:~
Апология на Християнството ~:~:~


            Лазаров ден е денят на ентусиазма на човешката душа, че има спасение за онези, които призоват Божията Сила и Слово! Който не е осъзнал, че душата му трябва да е като девица в живота спрямо онова, което пожелава приживе, никога не може да има „душа-лазарка“ и никога няма да се спаси („ожени“ за Младоженеца на човешката душа).

            Лазаров ден е денят на онези, които ако и да не са били съвършени във вярата приживе, са слушали и приемали свидетелство за Исус от неговите ученици и са знаели Кого да призоват в Ада. Това е денят на онези, които в болки, скърби и проблеми знаят към Кого да извикат и знаят Кого да призоват! Затова и вярващите свързват този ден с „убедителното доказателство“ още преди кръстната смърт на Исус, че има възкресение и за всички повярвали в него.

            Традиционно Лазаров ден е християнски празник, посветен на Лазар, когото Исус възкресява. Знаем ли обаче великия смисъл на този празник?

            Библейската история за Лазар е навярно известна на мнозина, но едва ли всички се замислят, че Лазар беше човек, който беше доведен до вяра в Исус и който докато беше в Ада, измъчван от демоните, си спомни за Него и Го призова! /Пълната история на Лазар, слизането му в Ада след смъртта и освобождението му от Исус знаем благодарение на сборника „Тракийските Хроники“, откъс от който можете да прочете тук./

            Затова и неслучайно този ден се свързва с Лазарките – преобраз на човешките души, които търсят единствения „Светъл Лик, огнен и славен, светещ като слънцето в силата си, огромен колос от светлина и сила, Лик на доброта, топлина и спасение“, от който демоничните Сенки в Ада се разбягват от човешката душа с вик: „Богът-Слънце, Богът-Син иде!“. /„Тракийските Хроники“/

            Но как да призовеш Оня, когото не познаваш? Как да те чуе Този, който си отхвърлял приживе и чиито последователи си презирал? Нима дори и на Лазаров ден няма да припознаем „лазарките“ като онези пратеници, които подобно на Лазар знаят и в най-големите мъки и унижения, причинени от демоните в Ада, че има Един, който може да ни  изведе?

            Любопитен факт от празника е, че има поверие, че жена, която не е била „лазарка“, няма да се ожени. Защо ли? Някои виждат в лазаруването само дивата игра на девиците, но не разбират, че това е преобраз на ентусиазма на човешката душа, която на български неслучайно е от женски род. В този смисъл „играта на лазарките“ символизира Божията сила, която идва над всеки, чиято душа се пази чиста от пожелания, за да се „венчае“ с Бога като „девица“.

            Сега разбирате ли, че е напразно всяко празнуване на Лазаров ден без този „ентусиазъм“, с който човек пожелава спасение за своята душа; „ентусиазъм“, който го прави „Избран“ и „Възлюбен“, както девица е избрана и възлюбена от своя годеник? В този смисъл един цитат от филма „Матрицата“ (1999) може много добре да обрисува това състояние на „избраност“ и „влюбеност“, които привличат Божията Сила и Слово, за да има повярвалият БЕЛЕГ, по който да бъде отделен от неверните:

            Ще ти издам една малка тайна. Да бъдеш Избраният е точно като да бъдеш влюбен. Никой не може да ти каже дали си Влюбен. Ти просто Го разбираш. До край. До мозъка на костите си.“

            Неслучайно Лазаров ден се чества в последната събота преди страстната неделя, а девиците, накичени с венци и цветя, играят, пеят и обхождат за благословение домовете. Това е свещена орфическа традиция, която възпява Живота и Възкресението, защото Лазаровото възкресение е уникално събитие, при което, напълно според Апостолското учение, че „както на човеците е определено да умрат веднъж /един път/, а след това настава съд....“ („Посланието на Свети Апостол Павел до Евреи, гл. 9, ст.2“), повярвалите в Исус ако и да умрат ще възкръснат и смъртта няма да има повече власт над тях – подобно на Лазар, който след своето възкресяване от Исус никога повече не е вкусил смърт!

            Ето какво казва Акад. Цветан Гайдарски за смисъла на традициите на Лазаров ден:

            „… След престоя си четири дни в гроба, Лазар получава в дар от Спасителя Живот от ново качество и естество. Орфическата трансформация се съдържа в Иисусовото учение и проповед: „... Аз съм Възкресението и Живота, който вярва в Мен, и да умре, ще живее, и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века“, думи с които утешава сестрите на Лазар преди да го възкреси (Св. Ев. според Йоан 11:25,26). Бъдещето отвъд смъртта, на последователя на Господния Път, е засвидетелствано от Св. An. Павел: „...Ето една тайна ви казвам: Не всички ще умрем, но всички ще се изменим, изведнъж, в един миг, при последната тръба, защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим, защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие.“ Преминалият през "долината на смъртната сянка" се овенчава с Безсмъртие, напълно според Орфическия Път на Божествената обнова на космоса. Новото начало, Пресътворението на света чрез Словото на Бога на Живота и Възкресението. С това дълбоко духовно съдържание е изпълнен обичаят да се подаряват бели яйца на лазарките, като израз на Новото Творение, за което говори Свети Апостол Павел в посланията си (Послание до Галатяни гл. 6, ст. 15; Второ Послание до Коринтяни гл. 5, ст. 17) (Орфическото яйце, известно от най-дълбока древност, е олицетворение на обновяващия се космос)…(1-во Послание до Коринтяни 15:51-54)…

            Лазаруването е инициация на най-интимното в човека и цялата тракийска общност, Венчание на смъртното с Безсмъртното, тленното с Вечното, на душите с Божествения Младоженец. Обичаят подевките (девиците) да се "момеят" пременени е невестини дрехи, следва мистерийната традиция на духовното преображение и „разкрасяване” чрез добродетелните дела и подвизите на Вярата („... И на нея й се позволи да се облече в светъл и чист висон, защото висонът е праведните дела на светиите.“ („Откровение на Свети Апостол Йоан, гл. 19, ст. 8); „... Ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение, и като невеста ще се накитиш с тях“ („Книга на Пророк Исая, гл. 49, ст. 18“)), в очакване на Възлюбения – очакване, което е описано невероятно поетично в Стария Завет на Библията, книга „Песен на Песните гл. 2, ст. 17; гл. 4, ст. 16; гл. 5, ст. 5-6; гл. 6, ст. 2, която духовна подготовка за встъпването в Свещен брак с обичния момък, е запечатана като поука в паметта на живия ритуал и Господнята притча за петте разумни и петте неразумни девици.

            В Любимия девойката вижда Свещения Образ на Бога-Син (Първо Послание на Свети Апостол Павел до Коринтяни гл. 11, ст. 7), а той в нея – Невяста на Христа (Послание на Свети Апостол Павел до Ефесяни гл. 5, ст. 25-33). Това сакрализиране на женитбата и подготовката за нея е по Образ и Подобие на мистичната връзка в Свещеното Венчание между Безсмъртния Бог и природата (земята и хората) посредством Вечния завет (Битие гл. 9, ст. 8-17) („Няма вече да се наричаш Оставен. нито ще се нарича земята ти Пуста. Но ще се наричаш Благоволение Мое в Него, и земята ти – Венчана. Защото Господ благоволи в теб, и земята ти ще бъде венчана.“, „Книга на Пророк Исая, гл. 62, ст. 4“). Като наследство от древно тракийските обичаи, преминали чрез орфическите християни в цялата ранна църква, венците и цветята, с които са накичени лазарките, ознаменуват Победата на Живота над смъртта („... Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам Венеца на Живота”, „Откровение на Свети Апостол Йоан, гл. 2, ст. 10“).

            Венецът, като образ на Овенчанието в Победата на Безсмъртния Живот, в апостолските времена украсявал главите на Господните последователи. Има свидетелства, че обичаят свещенослужителите да овенчават новопокръстените и миропомазаните, е бил особено разпространен в Александрийската църква. В древната Галиканска латинска литургия се споменава за същото. „Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото след като бъде изпитан, ще получи Венеца на Живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.“ (Послание на Свети Апостол Яков гл. 1, ст. 12); „...и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на Славата.“ (Първо Съборно Послание на Свети Апостол  Петър, гл. 5, ст. 4).“ ::: „Тракийският Орфизъм за напреднали I“, Академия Орфика, София, 2007 година :::

            Благодарение на книги като поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, сборника „Тракийските Хроники“, сборника „Тракийските Послания“ и монографиите на Акад. Цветан Гайдарски, ние научихме, че обичаите на нашите предци траките са богато наситени с поклонение към Бог (Дион) Исус чрез символика, която по-късно преминава във вярата и учението на Свети Апостол Павел и орфическите християни (първите християни в света).

            Тази символика разкрива едно сложно и преплетено с множество образи и внушения духовно учение, което не може и не трябва да се разглежда елементарно (религиозно). Затова и свещените образи в празника Лазаров ден (които не са езически, а трако-богарски предхристиянски поверия), са подобни на тракийските и по-късните египетски йероглифи на посветените жреци на Бог Дион Исус в смисъла  на ритуални (танцувални и обредни) йероглифи и идеограми, чрез които участващите в празника намират ВХОД в древните трако-християнски празници и свързаните с тях мистерии на християнската вяра.

            Според нас, като начало за пълноценно участване в мистериите на Лазаров ден (които според обещанието на Исус са всеки ден чрез „денят за спасение Днес“), трябва да се познава богатството на образите и внушенията на истинската история на Лазар и неговото Възкресение от мъртвите. В нея Лазар се бори със съмненията си и от любов към сестра си иска да проумее какви са отношенията ѝ с Исус (от които навярно чрез изопачаване са се родили спекулациите за брачни отношения на Исус с жена), а в крайна сметка Го опознава както наяве, така и чрез видение в сън, което му помага да оцелее в очакване на спасението си в дните прекарани в Ада. Вижте откъс от историята тук.


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1022 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 08.04.2017 14:56
image

Истинската История на Лазар и неговото Възкресение от мъртвите 

//

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

 

::: Публикуваме тази история по случай честването на Лазаров ден. Повече за смисъл на този празник, който е пряко свързан с историята по-долу, можете да прочетете тук . :::

            „… Един ден, докато сестрите ми приготвяха вечерята, а учениците бяха навън по работа, бях останал за малко насаме с Иисус. Използвах случая да Го попитам: „Учителю, хората говорят, че готвиш война против Цезаря, истина ли е това?"

            А Той ми рече: „Лазаре, какви мисли тревожат сърцето ти? Мария е в безопасност, тя избра добрия дял – царския дял – дела, който сам Бог й дава. Нима не разбираш, че Аз дойдох да освободя людете Си и да им дам живот изобилен. Рим е обречен, но ще падне не от човешка ръка. Аз дойдох не за Рим, но за избраните. Аз дойдох Светлина на света и който следва Мене, не ще ходи вече в тъмнина, но ще има Светлината на Живота. Разбираш ли това?"

            Да кажа, че разбирах, не разбирах, но думите Му бяха пълни с такъв мир и разбиране на моите грижи, че не можах да кажа нищо повече от следното:

            „Учителю, аз ти имам доверие, моля Те, ако намеренията ти към сестра ми не са сигурни и съвсем решени от Теб, не измъчвай сърцето й, защото тя много Те обича и ще страда много, ако се почувствува подведена и изоставена."

            Иисус се усмихна и сложи ръка върху рамото ми, казвайки: „Не бой се, Лазаре, сестра ти Ме познава по-добре от това, да мисли, че Бог-Отец Ме е пратил тук да си намеря жена. Аз Съм обещан на Неговата Девица Ис-ра-ел и Съм отдаден за всичките люде. Но твоята сестра е най-личната измежду тях и Всемогъщият Израилев сам й е жених вовеки. Знам, че не разбираш сега какво ти казвам, но като се всели Духът Божий в теб, ще проникнеш в думите Ми и ще ги разбереш. Не бой се, прочее, ти и семейството ти сте в безопасност. Ако не беше така, Аз сам бих ти казал. Но сега нямай грижа за нищо, имам много по-важна работа да върша, отколкото грижата за Рим и за Цезаря."

            Щях да Го питам още, ала двама от учениците Му влязоха в дома и не ми беше удобно да говоря повече пред тях. 13 Но дълго мислих какво ли означаваха думите Му. Очевидно отношенията между Него и сестра ми не бяха такива, свързани с женитба, или обичайното между мъж и жена, но тогава какви? Какви други отношения можеха да бъдат толкова близки, пък да не са свързани с любов между мъж и жена? Може би трябваше по-добре да питам самата нея?

            След няколко дни, когато бяхме насаме у дома, попитах Мария какво мисли за Иисус, харесва ли й като мъж и дали Той й обръща внимание като на жена. Тя ме погледна и се засмя, което малко ме подразни, защото ме накара да се чувствам неудобно, като някое малко момче, което е попитало майка си защо мъжете и жените се целуват.

            „Ти май нищо не разбираш, Лазаре?" - рече тя и ме обгърна с ръцете си.

            „Кое да не разбирам, виждал съм те да Го целуваш, а веднъж и Той те целуна по челото?" – отвърнах смутено аз.

            „Братко мой любими, това не е такава целувка, за каквато ти си мислиш. Аз Го обичам - да, но не по този начин, поне не ми е позволено да Го обичам по този начин. Той не е просто мъж като другите, та да принадлежи на жена и на семейство. Той е женен за Божия Дух. Той не е просто един човек. Ако Го познаваше отблизо, както мене, щеше да знаеш това. Той не носи човешки мисли, Той е нещо много по-голямо, което принадлежи на целия свят, на всички. Аз мисля, че Той не е дори просто пророк, мисля си, че по-скоро е от друг свят, не от този, Той е Бог. Не зная как да ти го обясня, самата аз не разбирам!"

            „Ти си полудяла" - извиках й аз, „няма такива хора на света. Има хора, има по-учени и интелигентни хора, има много велики и високопоставени хора - да, свещеници и първосвещеници, помазани царе свише, да - може би дори пророци, но няма хора-богове! Това е направо бого-хулство. Израилевият Бог е Един и Той не е човек, и не може да бъде тук между нас, защото е на най-високото небе на небесата, и ти и аз не можем нито да Го видим, нито да чуем гласа Му. Не зная какво става с теб, та да говориш подобни неща. Не казвай такива работи никому, защото ще навлечеш срам и позор над дома ни и тогава никой няма да иска да те вземе за жена. Защо, мила сестрице, какво ти не достига в дома ми, та си започнала да си въобразяваш такива неща? Защо боледува сърцето ти, Господ да се смили над тебе и ти намери достоен съпруг - тогава ще се оправиш, милата ми. Господи, имай милост над нас и избави сестра ми от тази луда влюбеност в този недостижим равин!"

            „Скъпи братко, не ти се сърдя, че не ми вярваш и че ме мислиш за луда от любов. Благодаря ти, че ме обичаш и си загрижен за мен. И аз на твое място бих говорила така, ако не бях видяла с очите си неща, които Иисус прави и които не може да стори никой човек, а само един Бог!"

            „Какви например? Много искам да знам с какво толкова би могъл да те впечатли и подлъже?" „Ами, например, че ходи по морето, така както ти ходиш по друма. Говори на водата, вятъра и бурята и те Му се подчиняват като войници, които слушат своя пълководец. Когато докосне прокажен, язвите на проказата се затварят и оздравяват пред очите ни. Може да превръща вода във вино, колчем си пожелае, и вече няколко пъти нахрани огромни тълпи народ с няколко хляба, а като вдигнаха остатъците само - събраха много кошове с хляб, след като всички ядоха до насита. Когато по пътя Го срещнат беснуеми, бесовете излизат от тях със вик, и лекува болни от всякакви болести, колчем Го помолят за помощ пред очите на всички. Видях как изкривените се изправят, как недъгавите и сакатите стават цели, слепородени да придобиват очи, и глухите и немите да прочуват, и да проговарят. И всичко това не един път, или два пъти, но толкова много пъти, че се чудя какво ще стане, когато при Него доведат всички болни и ги изцели. Нима е дошъл краят на болестите на света? Ти чувал ли си някога някъде за подобно нещо да става преди? Защото аз не съм. А сега сама видях с очите си! Кажи ми ти тогава, ако Иисус не е Бог, или Син на Бога, тогава какво е? Даже Мойсей, Илия и Елисей, нито кой да е друг от пророците не е вършил толкова велики чудеса. Е, щом е по-силен и по-велик от най-великите измежду тях, какво е Той тогава, ти кажи, щом знаеш?"

            Отвърнах й, както би й говорил един загрижен брат: „Виж, Мария, и аз чух, че сред народа се говори, че Той вършел такива чудеса. Приемах, че може отчасти да е вярно и да е имало няколко подобни случаи. Аз лично не съм присъствал, та да съм свидетел на това и да потвърдя, или да отхвърля. Но нали това са вършили и други пророци. Не ме разбирай погрешно, готов съм да приема, че Иисус е Пророк Божий и велик лечител, дори че е Помазаникът и Клонът Давидов. Но все пак, сестричке, това не е същото, като да казваш, че е Бог. Ние, за разлика от елините, не вярваме в много богове. Ако вярвахме, можеше да приема, че един от тях е слязъл при нас, защото вярвам, че не ме лъжеш като казваш, че със собствените си очи си видяла всички тия чудеса. Но ние вярваме в Един единствен Бог - Израилевия Бог. Няма как Той да е оставил трона Си на небесата, от сред серафимите и херувимите, и да е дошъл между нас. Пък и този мъж, като гледам, се храни, пие вода и спи като всички нас. Защо ще му е нужно това, ако е Бог, та нали Бог няма нужда от всички тези неща? Разсъди сама и ще видиш, че се заблуждаваш. Пророк - да, но Бог - не!"

            „Лазаре, Бог слуша ли грешници? - Не. А лъжци? - Разбира се, че не. Тогава как ще обясниш това, че сам Учителят каза на няколко от нас - най-близките Си ученици, че Бог е Негов Отец и пребъдва вътре в Него? Така каза, че Синът не може да направи нищо без пребъдващия в Него Отец - „Вашият Бог и моят Бог" - така каза: „Аз и Отец Едно сме." Ако Той ни е излъгал, значи е грешник - тогава Бог не би Го послушал и нямаше да се случи нито едно чудо! Но Бог е с Него и потвърждава всяко Негово слово! Значи? Божий Син е! А щом чедото на коня е кон, тогава чедото на Бога е Бог. Дотолкова и аз мога да ти кажа, ако и да съм една обикновена девойка. Какъвто бащата - такъв и синът. Това за мен е достатъчно, за да знам със сигурност, че Иисус е Божий Син. Да имащ някакъв довод против това?"

            Очевидно довод против такава логика нямах, освен това, че беше женска логика. Но все пак беше логика. „Ще видим, то времето ще си покаже кое как е. Надявам се ти да не пострадаш от това" - рекох набързо аз и с това приключих разговора за тази вечер.

            Но дълго не можах да заспя, защото тези отговори и тази логика на Мария дълбоко смущаваха цялото ми същество. Накрая съм заспал и сънувах най-странен сън, толкова странен и толкова жив, че докато го сънувах, мислех, че се случва наистина. В съня си видях цезарева колесница и един като Цезаря, седящ в нея, а конете бяха четворка и бяха най-

силните и буйни коне, които съм виждал. И галопираха твърде бързо по пътя към Йерусалим, и вдигаха облак от прах, който ме обгърна отвсякъде, защото стоях до самия път. И в тропота и в глъчката, и в цвиленето на конете, настъпи такава суматоха, че се уплаших и побягнах, но се спънах и паднах отстрани на пътя.

            И като се вгледах в колесницата, която направи поврат и тръгна право към мен, с ужас видях, че всъщност впрягът не беше от коне, а от свирепи лъвове, които ревяха с пълен глас и от устата им излизаше огнен дъх. Понечих да стана и да побягна отново, но не можех да се помръдна, а само можах да извикам: „Огнената колесница и херувимите10 на Израилевия Бог. Боже, милост, опази ме."

            И закрих очите си с ръце, за да не видя лицето на Господа, та да живея. Но видях познат лик, който ме успокои. Той проговори няколко думи на непозната реч на лъвовете и те подвиха опашки като послушни кученца, и се заумилкваха пред краката му. Вдигнах очи пак към лицето му - беше Иисус. Погледна ме, разсмя се приятелски, и пак подвикна нещо

на животните, които, кой знае защо, сега видях ясно, че са волове. Те наведоха напред дебелите си шии, послушно измучаха и затеглиха голямата волска кола напред към града, а аз останах сам на пътя, мислейки: „Ей, как ме изплаши тази волска кола, на която се возеше Иисус. Сигурно отива в Йерусалим за празника на оранта. На кого ли е колата, не вярвам той да е орач, нито сеяч. Приличаше ми първо на някакъв царски човек от дома на Цезаря. Чакай, чакай, защо видях колесницата на Израилевия Бог11? Какво беше това?..." И се пробудих.

            Стори ми се невероятно как човек може да сънува подобни неща, но си казах: „Все пак, чуден човек е този Иисус. Като седеше в Израилевата колесница, бих се обзаложил, че приличаше на някакъв Бог. Но ето, че съм жив, а човек не може да види лицето на Бога и да остане жив, дори в съня си..." Тогава си спомних думите на Мария: „Божий Син е... Какъвто бащата - такъв и синът." Сега се сетих, че не бях чувал никога досега Бог да има Син. Ако ли имаше, кога ли се беше родил и от коя жена? Спомних си думите на самия Иисус: „Сестра ти ме познава по-добре от това да мисли, че Бог-Отец ме е пратил тук да си намеря жена" и „Имам много по-важна работа да върша, отколкото грижата за Рим и за Цезаря.". Нищо чудно, че Го видях в колесницата на Цезаря, има нещо общо с Цезаря, но Го видях и в колесницата на Бога, сигурно е права Мария, че има и нещо общо с Бога. Не беше това обичаен сън, не можех да го прогоня от съзнанието си, този сън значеше нещо, но какво?

            Щях да узная много по-скоро, отколкото бих могъл да предположа. Защото се разболях. Не само че се разболях, но се разболях тежко и легнах на легло и не можех да вдигна глава, толкова тежко се разболях. Мария и Марта повикаха някакъв лекар, даде ми да пия билка, но не помагаше.

            Пратиха да повикат Иисус, защото Той със сигурност щеше да ми помогне, ала Той явно беше заминал с учениците си надалеч, защото не Го дочаках. Не можех да трая повече и да се гледам отстрани как лежа и пъшкам. Много ми беше зле и като се унасях, видях, че излизам от стаята, хем излизам, а в същото време се гледам от страни, че лежа на леглото с изцъклени очи.

            Разбрах, че съм умрял, защото видях сестрите ми да прегръщат тялото ми и да ридаят неутешимо. Дойдоха и съседите, но аз повече не чаках, а ми стана някак едно леко и светло, та политнах нанякъде към хълмовете извън града.

            Видях целия си живот като на длан и лицата на мнозина близки и познати. Мислех си, че вече съм в лоното на Авраам, или може би в елисейските полета, както им викаха елините. Но като бях до хълмовете, изведнъж стана тъмно и страшно. Видях кълбо от светлина, но като го приближих, ме подгониха и уловиха някакви тъмни хора, които бяха много зли и отвратителни на вид.

            Опитах се да се съпротивлявам, но бяха много по-силни от мен, и виках за помощ, но никой не дойде да ме отърве. Завлякоха ме в някаква тъмна стая, нещо подобно на пещера, където ме съблякоха гол и се гавриха с мене.

            Сложиха ме на скално корито и започнаха да го заливат с вряща вода. Изпитваха удоволствие от това, че водата ме гореше и крещях от болка. Пипаха тялото ми навсякъде с гнусните си костеливи и дълги ръце със закривени нокти и ме бодяха с нагорещени шишове, като надаваха викове на радост и удоволствие. Лицата им бяха много зли, но имаха маски, с които се прикриваха. Не бяха хора, бяха някакви странни уродливи същества от друг свят - по-скоро демони и сатани.

            Навсякъде имаше смрад, зловония, нечистотии и писъци на страдалци, които аз не виждах. Пещерните сводове бяха изпълнени с дим, пара и нажежени до огън. Всичко наоколо беше изпълнено с ужас и безнадеждност.

            Тогава ме вързаха с вериги към някакъв надгробен камък, и тогава чух шепота на другите мъртви и видях разлагащите се тела под слоевете тленни останки по пещерния под. Мракът беше неописуем и ужасът на безнадеждието изпълваше всичко наоколо. Бях в болка, този път от смразяващ студ, и при все това изпитвах ужасна жажда и глад.

            И пак ме грабваха същите мъчители и ме потапяха отново в гнусната смрад на пещерната стая с огъня и врялата вода, и отново се гавреха с мен по още по-гнусни начини, които ме е срам и страх даже да опиша. И отново след това ме приковаваха с веригите на студа и мрака, и ужаса на безнадеждността, където разлагащите се трупове на мъртвите стенеха от страх и ужас, и от пълната безнадеждност на вечната смърт.

            Вече бях сигурен, че това място е адът, от където душите на мъртвите не излизат никога. Нямаше елисейски полета, не видях никакво Лоно на Авраам, нямаше никой, който да ме избави, беше мъка, мъка без край.

            Не зная защо, но в един момент там неочаквано си спомних за Иисус, за онзи случай, когато Го видях като Бог в Израилевата колесница със силните лъвове, които връхлитаха с победоносния си рев. Да можеше да дойде тук с тази колесница, с тези херувимски същества и да разкъса моите мъчители. О, да можеше да се случи това, бих дал всичко, всичко, само и само да ме изведе от това ужасно място.

            И докато се молех тайно в сърцето си това да се случи, чу се страхотен тътен и бучене в недрата на земята, сводовете на пещерата започнаха да се тресат и да се срутват големи скални колони. Видях, че скалите на сводовете се държаха от големи човекоподобни колоси от камък, които се раздвижиха и стенеха от страх и болка, като че ли нещо ги плашеше и измъчваше. Чуваха се техните стонове, които се питаха: „Какво е това, кой смущава нашето царство?"

            Изведнъж се разнесе твърде силен глас, като от много тръби, който произнасяше само една дума, само едно име - име, което сриваше стените на това подземно царство. Името беше „Иисус". То се повтаряше и усилваше, и вибрациите на ехото му кънтяха така осезаемо във всичките подземни сводове, че отекваше като пробуждаща надежда до дълбините на човешката душа. Лицата на каменните колоси се изкривиха от ужас и болка, гърбовете им се превиха и загърчиха в агония, мишците им се стовариха на парчета и скалните колони рухваха една по една. Адът се тресеше и рушеше.

            И видях как влиза един Светъл Лик, огнен и славен, светещ като слънцето в силата си, огромен колос от светлина и сила, Лик на доброта, топлина и спасение. Сенките се разбягаха с вик: „Богът-Слънце, Богът-Син иде! Горко ни!". Веригите ми паднаха в миг. Видях очите Му и чух най-скъпия глас на света, който ми прозвуча като ангелска музика. Той каза: „Лазаре, излез вън!" И като протегна ръката Си към мен, улови ме с крепката Си десница и в миг на око ме изведе в света на светлината.

            Поех дълбоко въздух. Бях жив. Бях отново в света на живите. Прегръщаха ме, целуваха ме и аз тях - Марта, Мария, Иисус, Петър, Йоан, всичките ученици. Не можеха да ми се нарадват и се кланяха доземи на Иисуса, като на Адонай (за юдеите „Адонай” (буквално „Господ”) се употребява вместо „Господ – Бог Йехова”, поради законовата им забрана върху произнасянето на личното име на Бога.)…“

::: „Тракийските Хроники“, „Книгата на Свети Лонгинус, гл. 6-9“ :::


/вижте и повече за смисъла на Лазаров ден в статията
Лазаров ден е денят за Призоваване на Бога и Неговото Спасение“/

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 643 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 09.04.2017 13:28
image

Мила Родино, ти си земен Рай

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 

            Българските поети винаги са сравнявали земята ни с рай. Такова е названието на Родината ни и в българския химн – „Мила Родино, ти си земен Рай“. Случайно ли е това?

            Тук ви предлагаме три стихотворения – две от Иван Вазов и едно от Петко Р. Славейков, в две от които директно и недвусмислено двама от „патриарсите“ на възрожденската ни литература сравняват България с РАЙ, а в едното Иван Вазов нарича българския език СВЕЩЕН!

            Това наблюдателните българи знаят, че съвсем не е в преносен смисъл, както се опитват да ни убедят атеистичните наследници на онези, които преправиха българската азбука цели два пъти за съвсем кратко време след Освобождението, за да укрият свещените ѝ корени и да си гарантират, че идните поколения няма да открият лесно връзката на съвременния български език с древния трако-български език на предците ни. Тяхното дело беше довършено от комунистическото правителство, което под лозунга за грамотност за всеки, още веднъж осакатиха азбуката ни, уж за да е по-лесна за заучаване и ограмотяване на населението.

            Разбира се, има и много други примери и интелигентният читател сам ще си ги спомни и открие. Ние няма да цитираме всички, защото не е нужно, но който търси, ще намери! Има достатъчно факти, като например този, че по време на турското владичество турците са наричали българското население с презрителното прозвище „РАЯ“, а това е една от многото малки „следи“ от миналото, по които един търсещ човек да види, че народът по тези земи е бил считан за земното население на РАЯ!

            Преди да прочетете трите стихотворения, които се надяваме, че всички родолюбиви българи харесват и обичат, ще цитираме фрагменти от една древна книга, от които става ясно, че думата „Рай“ има и съвсем буквално значение за нашите български земи.

            Тази книга е известна като „Книгата Атам“ или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих („Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva id est Atam“) и е поместена в сборника „Тракийските Хроники“.

            Името „Атам“ означава „отецът" на трако-бохарски и е името на човешкия пра-отец, библейския Адам, а автор вероятно е самият тракийски цар Ситарих (Ситалк), който пък заимствал от книгите на Орфей. Интересното е, че в книгата се вижда очевидната близост на съдържанието с това на книгата Битие (в Петокнижието на Мойсей), което вероятно се дължи на двустранния религиозен обмен между Тракийското царство и храма в Ерусалим по времето на цар Ситалк и насетне (виж „Книгата Нави“ от „Тракийските Хроники“ и статията „За траките и древните евреи“).

            Съществуват най-малко пет различни преписа на текста, от които един е на бохарски, а другите на сахидски, етиопски и дори един по-късен на арабски език, което свидетелствува за изключително широките културно влияние и обмен между народите в древността.

            Части от книгата са видимо заимствани и в Талмуда и Корана. Публикуваният в „Тракийските Хроники“ вариант е най-пълният и съдържа глави 1-4, които липсват в повечето други варианти, както и други особености и пасажи в текста, които се срещат в едни или други ръкописи, но тук са приведени заедно. Книгата Адам и Ева II не е поместена в този сборник, защото е много по-късна редакция и прибавка, която съществува само в арабския си вариант и затова се счита, че не отразява оригиналния текст на книгата Атам.

            От текста научаваме, че Реката, която извира от Райската градина, е известна по-късно с древнотракийското си име „Ис-те-ре“ или „Истрос“, което означава „Исус е Словото-Бог“ /подробности за лингвистичния анализ на древно тракийските йероглифи може да откриете в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ от Д-р Стефан Гайд/.

            Този факт е бил грижливо укриван от българския народ, защото дори споменаването му, както и анализа на писмеността, биха повдигнали редица други въпроси, на които политическата конюнктура от близкото минало не желае да дава отговор. И до днес учените от БАН предпочитат да свързват народа ни с „езичници“ и да го окачествяват като „примитивен“ и като такъв, който не е имал писменост, въпреки, че е създал умопомрачителни произведения на изкуството и ни е завещал изумителни архитектурни паметници.

            Нещо повече – има тенденция да се говори за „тракийски мистики и мистерии“ без тези думи да се използват по начина, по който бяха „явени“ на българската общественост от Д-р Стефан Гайд – а именно като част от тракийското орфическо наследство на богопоклонение на монотеистичния триединен Бог (Дион) Исус. Името на този тракийски Бог  показва недвусмислено, че траките и техния Първосвещеник Орфей наистина са се покланяли на Онзи, за който разбрахме, че е Христос преди 2000 години! (виж също и статиите „Христос (Дионът) Исус е древният монотеистичен тракийски Бог“ и „ШИФЪРЪТ на Д-р Стефан Гайд“) А това е факт, заради който и до днес чужденците признават, че българите са първата ЦИВИЛИЗАЦИЯ в света!

            Как тогава учените от БАН продължават да откриват тези „мистерии“, без да отдават дължимото на дълбокото философско и религиозно познание, което трудовете на Д-р Стефан Гайд ни разкриха за древните траки? Не е ли това второ, по-страшно ограбване на българския народ от древните му корени? Наскоро беше оповестено, че научен експеримент е „изтръгнал“ основните ноти на мистериите на траките (виж повече по темата на http://news.bnt.bg/bg/a/misteriite-na-trakite), но никъде не се споменава на какво се дължат тези мистерии!

            Нима атеизмът ще продължи да властва и над уж новите открития?

         Както наскоро писахме, дори обичания и известен на българите празник Благовещение (наричан от народа „Благовец“) е ден за честване на въвеждането на ИМЕТО на Христос в света, което, както знаем, е ИСУС и точно този ИСУС, от който тръгна християнството по света (и най-напред в земите край Пловдив, където са били първите християнски общини) е бил Богът на нашите предци! (виж повече по темата в статията „Какво е „Благовец“ и коя е голямата тайна на Празника Благовещение?“). И точно по тази причина – че ИСУС е този Христос, който е въплътеното Божие Слово – на този ден е бил празнуван храмовият празник на храма „Света София“ („Божия премъдрост“), чието име носи и столицата ни.

       Наскоро узнахме, че при разкопки на тракийското селище Пимаза, в тракийски гроб край село Люблен, са извадени скалпели, ножици, пинсети, игли, сонди, ланцети, екартьори, лопатки за почистване на рани, по които се съди за големи умения в коремната и костно-ставната хирургия, както и в акушерството. Цялата статия може да прочете на http://www.168chasa.bg/article/6095642 © www.168chasa.bg.

          Въпросът е, че както историци, така и археолози считат подобно развитие на медицината като характерно за много по-напреднал период от развитието на човешката цивилизация, когато е имало развити науки и писменост. Защо тогава нашите „учени“ продължават да твърдят, че траките са примитивен езически и безписмен народ? Те не искат да признаят, че траките са първата писмена цивилизация и затова и мълчат по въпроса за богословското и научно наследство на трако-богарите, разкрито от Д-р Стефан Гайд!

          Да не говорим че същите тези „учени“ са добре запознати с редица древни текстове – в това число и на древногръцки мислители, в които се признава, че тракийските лекари са лекували болния „изцяло“ – дума, която е станала корен на терминът „изцеление“, с който в езика ни се обозначава пълно оздравяване, в това число и по мистичен, божествен начин! Удивително! Защото според нашите предци „изцелението“ е било пълно само когато е било в „дух, душа и тяло“ и се е различавало от лекуване на симптомите, както е било при гръцките лекари. Неслучайно заключението на археолозите за разкопките на Пимаза край село Люблен е, че там е имало погребан тракийски аристократ (!), който е бил както лечител (!!), така и жрец (!!!).

            Това съвпада с резултатите от научните изследвания на Д-р Стефан Гайд за езика, бита и вярата на нашите предци траките, според които древните тракийски царе са били жреци на Бог Дион Исус и са имали божествени и пророчески откровения, каквито срещаме по-късно сред посветени оракули и жреци в Египет и Палестина.

            Целият свят като че ли знае тези „факти“, които още родоначалникът на българското народоосвободително движение Г. С. Раковски изрече: „Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа…“. Това твърдят редица политически лидери, учени и общественици (https://www.dunavmost.bg/Bulgaria/News/24335-fransoa-miteran-balgarskiyat-narod-e-edin-ot-sazdatelite-na-tsivilizatsiyata-na-nashata-planeta), това твърди официално генералният секретар на Световната организация по туризъм към ООН (https://www.actualno.com/society/organizacijata-po-turizym-kym-oon-trakijskata-civilizacija-e-bylgarska-i-celijat-svjat-trjabva-da-go-nauchi-news_578297.html и https://www.novini.bg/news/392755- -шефът-на-организацията-по-туризъм-към-оон-кажете-на-висок-глас-спартак-е-българин-(видео).html). Да не говорим, че и опитът за създаване на „македонизма“ е част от ограбването на българите от истината за древните им корени, но дори и то е „съшито с бели конци“ – http://www.manager.bg/obshchestvo/otkriha-kamenen-nadpis-na-car-samuil-koyto-obezsmislya-naplno-tezata-za-antichniya.

            И така, уважаеми читатели, нашата мила Родина е наистина земен РАЙ – не символично, а по давност и произход, а нашият народ наистина е наследник на траките, които са имали писменост преди Египтяните и Шумерите и които се оказват първият етнос, който е имал писменост в историята (http://stephen-guide.com/trakia-the-first-civilization.html).

            Ще завършим, както обещахме, с текст от „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих, текстовете на три стихотворения на нашите обичани поети Иван Вазов и Петко Р. Славейков и текста на националния ни химн, за да се  превърнат те в послания за всеки, който се счита за българин, и в последствие средство за познаване на корените на изконната българска вяра – вярата на нашите предци в Исус!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

            ::: „… След това Атам и Еуа излязоха от Пещерата на съкровищата и се приближиха до вратата на градината, стояха там да я погледат и плакаха, че са се отдалечили от нея. И си тръгнаха от вратата на градината, която е откъм южната страна на Реката, която напояваше градината, от корена на Дървото на живота, която от там се разделяше на четири речни ръкава (или „реки“) по земята.

            А името на Реката беше П-ИС-ОН („Писон“ според Битие в Тората също е Първата река в Райската Градина Едем), което ще рече Исус е Слънцето (на душите), а днес се нарича Ис-те-Ре („Истере“ или „Истрос“ е древното тракийско име на река Дунав), сиреч Исус е Словото-Бог.

            Тогава те се приближиха до водата и я гледаха; и видяха, че беше вода, която преминаваше изпод корена на Дървото на Живота в градината. И Атам плачеше и ридаеше, и удряше гърдите си, задето е отделен от градината; и каза на Еуа: „Защо донесе на мен, на себе си и на потомството ни толкова много наказания и злочестини?“

            А Еуа му рече: Какво видя, че плачеш и ми говориш така?” А той каза на Еуа: „Не виждаш ли тази вода, която беше с нас в градината, която напояваше дърветата на градината и изтичаше извън нея? Когато бяхме в градината, не ни беше грижа за нея; но откакто дойдохме в тази непозната земя, я обичаме и използваме за телата си.”

            И когато Еуа чу тези негови думи, плака; и поради горчивия си плач те паднаха във водата; и щяха да се погубят в нея, така щото никога вече да не се върнат и гледат творението; защото когато видяха творението, чувстваха, че трябва да сложат край на живота си…

            ::: /„Книгата Атам“ или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих, гл. 14 („Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva id est Atam“) и е поместена в сборника „Тракийските Хроники“/ :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

~:~:~ По райските долини ~:~:~
 

    По райските долини

    пътувам фърковат.

    Навред картини чудни

    и божа благодат

 

    Обичам те, обичам,

    о родино света,

    обичам те любовно

    над всички във света!

 

    И нека бляскат други

    земи с велик успех —

    аз бъдещето твое

    не давам го за тех.

    Не давам го, дор блика

    злато̀ из тез бразди,

    дор твоите недра са

    небутнати руди,
 

    дор имаш тез богати

    простори за трудът,

    дор тия гойни стада

    в полята ти мучът;    

 

    дор раждаш крепки мишци

    и в простите селца

    стърчат школа красиви,

    бръмна̀ ли от деца.
 

::: „Поля и гори“, юли 1883, Хисар ::: Иван Вазов :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 

~:~:~ Татковина ~:~:~
 

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.
 

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.
 

На уста ми сладка дума —

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!
 

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.
 

::: Петко Р. Славейков, 1883 :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 

~:~:~ Българският език ~:~:~

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
съзнаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

::: Иван Вазов, Пловдив (1883г.), из „Поля и гори“ :::
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

~:~:~ Мила Родино ~:~:~
 

Горда Стара планина, 
до ней Дунава синей, 
слънце Тракия огрява, 
над Пирина пламеней.


Припев: 
Мила родина,
 
ти си земен рай,
 
твойта хубост, твойта прелест
 
ах, те нямат край.
 

::: Химн на Република България ::: Цветан Радославов, 1885 година, на път към бойното поле по време на Сръбско-българската война, с мелодията на Свищовско хоро, известно в родния край на Радославов :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 3254 Коментари: 0 Гласове: 4
image

ШИФЪРЪТ на Д-р Стефан Гайд

(останал неразбираем за „неразумните българи“, отделили се от древния корен на рода си, т.нар. от Паисий „ю-роди“)

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 

            Мнозина днес спорят дали „историята“ на Паисий е „Славно-българска“ или „Славяно-българска“. Но истината е, че тя е историята на „Словените“, приели трако-богарската реч и Бога на предците ни. Паисий е написал история за славата на трако-богарите, приели всеки „странник“, който е съгласен да приеме Божествения език на могъщите Гети на Аспарих – идея, която самият Исус е проповядвал, а именно, че всеки, който приеме християнската вяра, ще бъде приет като част от божиите избрани.

            Тази „заповед“ на Кубрат към синовете му – да приемат всеки, който приеме вярата и езика им и да го наричат „словен“ (сиреч, от рода на приелите божественото слово), е непозната на много българи, поради вредата, нанесена от атеисти – както учени, така и хора на изкуството, внушаващи, че всичко в света е плод единствено на човешките усилия, без божествена намеса.


            Чрез ШИФЪРА на Д-р Гайд всеки може да разчете „кода“, скрит в откритията му. Защото „Декодирането“ на Тракийското Писмо е „тайна“, която се разкрива различно на всеки – в неговия живот, чувства, спомени, родова памет, мотиви и нагласа за живота. Без прилагането на този ШИФЪР към историята и настоящето на нашия народ, тайната на успеха и благоденствието на народа ни, чрез познаването на богарската реч и нейните проявления в света от най-дълбока древност до днес ще останат само прашни съдове, изровени от археолози и варосани гробници на славата на тракийските владетели.


            Д-р Стефан Гайд дойде като пратеник на Светлината „кодирана“ в миналото на народа ни и чрез разчитането на свещената трако-богарската реч, на която сме наследници, даде своя принос в Пантеона на българските просветители, за да научат българите, че „са имали царство, власт и сила“ свише като наследници на един от най-просветените и напреднали народи в древността – траките.


            И тъй като това не можеше да бъде скривано повече след излизането на поредицата книги „Тракийското Писмо Декодирано”, всички атеистични и богоборчески усилия се насочиха в посока укриването на факта, че траките са били богоизбран народ и са били свещеници на християнския Бог хилядолетия преди идването на Исус Христос на земята – факт, който много историци признават поради документи и стенописи, изобразяващи тракийския Първосвещеник Орфей като Христос.


            Днес българите са постоянно „бомбардирани“ от уж нови разкрития за величието на народа ни, но без прилагането на ШИФЪРА на Д-р Гайд, което означава, че българите и днес не знаят за божествения корен на вярата, обредите и народознанието на предците си.

            Вместо това, всяка прилика на тракийската вяра с християнството е „удобно“ обявявана за „езическа“, а самото християнство – за религия, създадена върху основата на езически обреди. Врачки и учени се надпреварват да изтъкват красотата на тракийските занаяти или да посочват места с древни надписи и видите ли „духовното влияние“ на едно или други тракийско светилище с една единствена цел – да „заличат“ спомена за траките като първичните носители на божествения език, чрез който са дали на Европа и света всички чудеса на древните изкуство и наука.

            Нека припомним, че Д-р Стефан Гайд е първият както в българската, така и в световната наука, който успя да разчете оригиналните концепции в египетските йероглифи и да изнамери древните корени на съвременния български език и душевност на народа. Дългогодишните му изследвания разкриха, че Бохарският Диалект на коптите в Египет е тракийски диалект, пренесен от тракийските династи Хиксос в Египет и последствие станал официалния книжовен език на древната египетска държава.


            Учените-арабисти и учените-атеисти НЕ БЯХА СПОСОБНИ да разчетат „кода“, скрит в древните текстове, а именно, че вярата в Исус е с „български корени“, защото нито приеха, нито и днес познават ШИФЪРА на Д-р Гайд. Те не желаят да използват създадения от него Метод Гайд, затова и ще продължават да спорят дали Орфей и предците ни са предтечите на Исус Христос, въпреки че винаги се е знаело, че именно на територията на България са възникнали първите християнски общини и че българските владетели са били християни много преди официалната датировка на навлизането на „християнството“ в България.

            Затова „дойде“ Д-р Стефан Гайд и разкри своя ШИФЪР, за да знаят „неразумните ю-роди („ю-роде“ = „човек, отделил се от рода“, „човек встрани от рода си“, „не-роден човек“), че в Египет се е пишело с йероглифното (пиктографско) писмо на тракийските династи и че ние наистина сме най-древната цивилизация в света (както целия свят знае и твърди, а още през османското владичество Раковски открито е заявявал).

            Истината, че древните ни предци са били „християни“ по вяра и са дали на света не само писмеността, но и науката и религиозните концепции, приписвани на други цивилизации, са идеи, които станаха достъпни благодарение на ШИФЪРА на Д-р Стефан Гайд и те предстоят да бъдат приети от широката българска общественост – нещо, което нито се харесва на атеистите и родоотстъпниците („неразумните ю-роди“), нито някога ще се хареса.


            Неслучайно има една само на пръв поглед шеговита история за това как един учен се препирал с Бог, че не е нужно да вярва в него и да следва неговите заповеди, просто защото той също може да създаде човек. Тогава Бог поискал да му покаже как ще го направи. Ученият казал: „Ето така… Вземам малко пръст и…“ – „Почакай“, казал му Бог. „Тази пръст Аз съм я създал. Ти си направи своя пръст и от нея създай живот!“

            Подобно на „учения“ от тази история, мнозина безумни човеци днес не искат да признаят нито своите корени, нито Източника на своите таланти и открито „крадат“ Създателя си и дарбите, създадени от Него. Защото ако нещо работи, то е понеже в него има вдъхнат Божествен дух, без който нищо не може да работи и да се развива! И както има слънце и въздух за всички, така и всички могат да живеят и творят, независимо дали приемат Източника си или не, защото Творецът ги е дарил със Своята Божествена Милост и Светлина! Въпросът за нас като българи поотделно и като народ е кого следваме и къде е „разковничето“ на разума и знанието, които да ни просветлят и поведат към „светли бъднини“!


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1409 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 04.04.2017 21:03
<<  <  1 2 3 4 5 6 7  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 137427
Постинги: 106
Коментари: 14
Гласове: 134