Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
::: Блогът на Мерин предлага интерпретации на теми от философията, културологията и християнското богословие по Метода Гайд. Много от идеите в Блога на Мерин са в разрез с битуващите в нашето общество научни парадигми, но ние вярваме, че ползо-творното научно мислене е онова, което възстановява връзката между науката и Божественото Слово. Ако последвате страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/ и клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: „Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят? Матрицата е навсякъде и не може да бъде обяснена на никого. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината, че си роб, и като всеки друг, си роден в окови, в затвор, който не можеш да помиришеш, вкусиш или докоснеш. Затвор за твоето съзнание! Трябва да видиш матрицата сам, защото има разлика между това да познаваш пътя и да минеш по него!“ ::: Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Блога на Мерин. :::
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 123031 Постинги: 104 Коментари: 13
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
image

От кога датират лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите
Първа Част

::: Лъжите за извънземни, просветени учители и различни духовни учения датират още от зората на човешката история :::
 

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~


            Това е първата част от една поредица за документираните първи срещи на човеци с „извънземни“, „просветени учители“ или „духовни учения“ подобни на хиндуизма и йогизма.

            Днес е модерно да се вярва в духовната страна на живота. Поради действието на истинската вяра в Сътворението и явлението на Бог Слово сред хората, човечеството има познания за духовните измерения. Това обаче е вратата, през която в човешкото съзнание могат да влязат редица заблуди и истината да бъде подменена.

            Последствията от пагубното влияние на историите за „извънземни цивилизации“, дали началото на човешкия род, са опасна отрова, която, като всяко духовно слово, може да съсипе живота на хората, които са повярвали в тях – за което има и свидетелства на побъркали се след „срещи с извънземни“ хора.

            Тоест подобни „увлечения“ могат сериозно да навредят на психиката и душевността на онези, които са допуснали подобни лъжи в умовете си, и постепенно да моделират живота и мирогледа им в погрешна посока.

            Естествено, най-коварният плод от подобна лъжа, паразитирала върху откровението за Бог Творец на всичко видимо и невидимо, комуто служат ангели и който обитава в непристъпна светлина, е атеизмът, чрез който човеконенавистни зли сили искат да водят човечеството към гибел.

            Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.“ („Евангелието според Св. Апостол Йоан, гл. 1, ст.17“). По света има много религиозни учения, но истината за Бог е скрита в Исус – Богът, който нашите предци познаваха от най-дълбока древност, Богът Слово, за който знаеха че ще възкръсне и за това го наричаха Туонг-Ра (или „Танг-Ра“ = „Възкръсналото Слово“).

            Затова и лъжата за древни извънземни цивилизации, от които траките уж били взели знанието си, е по-голяма лъжа от тази, която доскоро се ширеше за траките, че били народ, който е различен от днешните българи.

            Клакьорите на тази лъжа се „конкурират“ с други, които „крадат“ истината за духовните орфееви практики на трако-богарите (преминали по-късно в орфическите апостолски учения след възкресението на Исус Христос) като ги приписват на някакъв езически орфизъм без връзка с християнското учение на Новия Завет.

            За такива „просветители“ Исус предупреждава своите последователи: „Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.“ („Евангелието според Св. Апостол Йоан, гл. 10, ст.1“).

            И така, истината за битието и света, за духовните измерения и за това кой владее световете, е известна както от християнството, така и от декодираните тракийски текстове от Д-р Стефан Гайд.

            Благодарение на Д-р Стефан Гайд научихме, че нашите древни предци траките са имали не само писменост, но също така и богата литературна традиция. Енеолитните плочки са ранни образци на тази писменост и са съхранени на територията на Тракия, а текстовете от пирамидите и папирусите в Египет са по-късни образци, които са съхранени не само в Египет, но и на територията на Тракия – надписите от Кьолмен, Фригия и Езерово.

            Лингвистичният анализ по Метода Гайд ни разкри недвусмислено, че езикът, съхранен върху тези артефакти, обхващащи три исторически епохи – енеолитната, бронзовата и желязната, е един и същ. Текстовете от Древна Тракия и „Книгата на Мъртвите“ в Египет са идентични и са съхранени и до днес в Египет под названието „бохарски диалект“, тъй като за формирането му е оказало силно влияние управлението на тракийските династи в управлението на Древната Египетска държава.

            Тези династи са били известни в историята като Хик-Сос” или Царе-Пастири” и от изследванията на Д-р Гайд става ясно, че техните език и писменост са пряко свързани с Бохарския Тракийски Диалект и диалектите в съвременния български език (за подробности виж поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“).

            Защо припомняме тези факти? Най-вече защото днес официалната наука продължава да „мълчи“ по въпросите, свързани с тракийската религиозна традиция. Д-р Гайд разкри, че всички древни текстове от Тракия, записани на Древната Тракийска Пиктографска Писменост от Египет – записани с Древно Египетски Йероглифи, както и по-късните текстове от Трако-Фригийска линейна (фонетична) писменост, съдържат елементи на едно и също народностно и религиозно самосъзнание.

            Това е феноменално откритие, защото то доказва, че населението по тези земи, говорещо един и същ език и с едно и също самосъзнание, е предшественикът на българския народ днес, защото елементите на езика и религията на българите са съхранени в цялост през вековете до днес.

            Как гледаме днес на това откритие? Населението по нашите земи се е наричало „траки“. Името „траки“ идва от това, че те са се възприемали по плът за преки наследници на легендарния следпотопен патриарх Терес (известен още като Тер и Тцер)внук на библейския Ной и пряк потомък на митичния библейски пророк Енох, а по дух са се възприемали за потомци на Орфей, Първосвещеникът на Тера-кея (Тракия), който е и Посредник на Първия (следпотопен) Завет между Бога и Тракийския Народ, представен в Кивота и Плочите на Орфеевия Завет, които датират отпреди 7000 години и представляват първия записан Завет между Бога и Неговия Избран Народ – народът на Тракия.

            Разбирате ли сега, че това откритие показва, че траките са неразривно единно цяло с народа на днешна България! Как тогава днешните българи нехаят за древното наследство на своите предци, съхранило познания за световете, за които мнозина мечтаят?

            Това е причината да създадем тази кратка поредица за лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите, които не са съвременно „технологично“ явление, както някои погрешно смятат, а са древни духовни лъжи, преминали в различни „духовни учения“ подобни на хиндуизма или йогизма, ученията на „просветени учители“, а в по-ново време – масовата психоза от посещенията на „извънземни“, които били съществували, но видите ли, правителствата криели за тях.

            Четете, българи, и  не се увличайте по атеизъм, религии на древни извънземни цивилизации или източни окултни практики, защото сте наследници на царе и мъдреци, които биха се засрамили, ако видят какви „духовни помии“ консумира днес българският  народ! Четете, българи, за да не се срамувате от произхода си!

~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~

            И така, какво представлява поредицата „От кога датират лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите“? Чрез нея ще се запознаете с документирани срещи с „извънземни“ (срещи „от трети вид“), ще научите как са се появили митовете за същества, идващи с летящи дискове, които датират още от зората на човешката история, а не от модерно време, и ще разберете, че историите за Сатана не са детски приказки, нито митове.

~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~

            В откъса, който публикуваме в тази първа част, се разкрива образът на Сатаната – „противен облик, приличен на жаба с големи и грозни очи като тъмни дупки и с ръце и крака като пипала, целият посивял и позеленял и издаващ странни звуци“.

            Това описание много напомня на нашумелите днес навсякъде образи на т.нар. „извънземни“ – факт, който говори сам по себе си относно същинския произход на тези „извънземни“. Очевидно, тъмните сили не могат вече да се въплъщават в „пресветли ангели“ пред човечеството и единственият начин, по който могат да накарат хората да ги приемат, въпреки отявления им демоничен вид, е като убедят хората, че видът им е просто плод на различна от човешката „еволюция", защото тяхната „еволюция" била уж протекла на друга планета при коренно различни от земните условия. Жалко е колко много хора са повярвали на тази лъжа!

            От текста виждаме също, че „силата“ на преобразяването на Сатана е била толкова голяма, че дори и след Мистерията на Разкриването, чрез която Божият Ангел разкрива истинския му външен вид, Атам и Еуа са „обезпокоени и раздвоени в мислите си“.

            Цитатите са от „Книгата Атам“ (или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих), Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva3 id est Atam. „Космогонията“ е написана вероятно от самия тракийски цар Ситарих (или Ситалк – виж „Книгата Нави“, гл. 42, ст. 3), който пък заимствал от книгите на Орфей според сведенията в „Нави“, гл. 17, ст. 39; гл. 29, ст. 41-43; гл. 30:1-19 и гл. 44:53). „Книгата Атам“ и „Книгата Нави“ са поместени в сборника „Тракийските Хроники“, Фондация Градът, София, 2010. Съществуват най-малко пет различни преписа на текста, от които един е на бохарски, а другите – на сахидски, етиопски и дори един по-късен – на арабски език, което свидетелствува за изключително широкото културно влияние и обмен между народите в древността. Части от книгата са видимо заимствани и в Талмуда и Корана. Публикуваният тук вариант е най-пълният и съдържа глави 1 - 4, които липсват в повечето други варианти, както и други особености и пасажи в текста, които се срещат в едни или други ръкописи, но тук са приведени заедно. Съществува и книга „Адам и Ева 2“, но тя не е поместена в този сборник, защото е много по-късна редакция и прибавка, която съществува само в арабския си вариант и затова се счита, че не отразява оригиналния текст на „Книгата Атам“.

           Приятно четене!

~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~

            Когато Сатана, мразещият всичко добро, видя как те продължиха да се молят и как Бог говореше с тях и ги утешаваше и как Той прие жертвата им, реши да се преобрази. Той започна от преобразяването на войнството си; в ръцете му имаше искрящ огън и те бяха в голяма светлина.

            След това постави трона си близо до входа на пещерата на Атам и Еуа, защото не можеше да влезе в нея поради техните молитви. И хвърли светлина в пещерата, докато тя заблестя върху Атам и Еуа; а войнството му започна да пее хваления.

            Сатана направи това, така че когато Атам види светлината, да помисли в себе си, че това е небесна светлина и че войнството на Сатана са ангели; и че самият Сатана е бог, който ги е изпратил да пазят пещерата и да му дават светлина в мрака. Така че когато Атам излезеше пред пещерата и го видеше и Атам и Еуа му се поклоняха, така той щеше да превъзмогне над Атама и за втори път да го принизи пред Бога.

            И когато Атам и Еуа видяха светлината, смятайки я за истинска, те укрепиха сърцата си; но те трепереха и Атам рече на Еуа: Виж тази голяма светлина и многото песни на хвала и това войнство, стоящо отвън, които не влизат при нас, не ни казват какво искат, откъде идват или защо е тази светлина; какви са тези хваления, защо са изпратени тук и защо не влизат. Ако бяха от Бога, щяха да дойдат при нас в пещерата и щяха да ни известят поръчението си.”

            Тогава Атам се изправи и се помоли на Бога ревностно, казвайки: О Господи, има ли на света друг бог освен Теб, който има ангели, изпълнил ги е със светлина и ги е изпратил да ни пазят като е дошъл и той с тях? Ето, ние виждаме това войнство, стоящо пред входа на пещерата; те са в голяма светлина и пеят силно хвала. Ако са от някой друг бог, а не от Теб, кажи ми; а ако са изпратени от Теб, дай ми да знам причината, поради която си ги изпратил.”

            Веднага щом Атам изрече това, ангел от Бога се появи при него в пещерата и му каза: О Атаме, не се бой. Това е Сатана и неговото войнство; той иска да те излъже, както стори отначало. Защото първия път той бе скрит в змията; но този път е дошъл при теб в образ, подобен на бог, така че да му се преклониш и той да те завладее и да се прави на Бог в твоето присъствие.”

            След това ангелът си тръгна от Атам, но преди да си тръгне показа на Атам Мистерията на Разкриването. И като сграбчи Сатана пред входа на пещерата и съблече прикритието, под което беше той, го доведе пред Атам и Еуа в неговия собствен противен облик, приличен на жаба с големи и грозни очи като тъмни дупки и с ръце и крака като пипала. И беше отвратителен целият посивял и позеленял и издаваше странни звуци и се уплашиха от него, когато го видяха.

            И ангелът рече на Атама: Този противен образ е негов, откакто Бог го свали от небето. Той не би могъл да дойде при вас в него, затова се престори на светъл ангел.” Тогава ангелът прогони Сатана и войнството му от Атам и Еуа и им каза: "Не се бойте; Бог, Който ви създаде, ще ви укрепи.”

 

            И ангелът си тръгна от тях. Но Атам и Еуа останаха прави в пещерата; бяха обезпокоени и раздвоени в мислите си. И когато стана утро, те се помолиха; и излязоха да търсят градината. Защото сърцата им ги теглеха към нея и те не можеха да се утешат, че са я напуснали.

::: из „Книгата Атам, гл. 28, ст. 1-18“ от сборника „Тракийските Хроники“ :::

::: Из поредицата „От кога датират лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите“ :::


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 


Категория: Лични дневници
Прочетен: 455 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 17.03 17:04
image

Оригиналните Двадесет Орфееви Заповеди, чрез които древните българи са благоденствали и живели в законност

/от Красимир и Дияна Мерин/ 

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

/вижте повече за Орфеевите Заповеди в статията Какво трябва да знаем за Двадесетте Орфееви Заповеди според декодираните от Д-р Стефан Гайд древни тракийски текстове/


Ехото от древността за това как управниците въдворяват правда и законност и за постигането на мир и изобилие, което е възможно само ако те самите водят благочестив живот пред Бога и ако управляват народа бого-угодно и справедливо.

            Д-р Стефан Гайд разкри, че целият български народ е пряк наследник на Първия завет между Бога и хората чрез завета на Патриарха Орфей. Подробности за тези изумителни факти могат да се намерят в книгите от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ и в „Тракийският Орфизъм за Напреднали“ на Акад. Цветан Гайдарски.

            Това напомняне е необходимо, тъй като всички публикации на Д-р Стефан Гайд са „заимствани“ от различни „изследователи“ в техните „родолюбиви“ търсения, но съвсем целенасочено и умишлено името на великия български учен дръзнал да се противопостави на политическата конюнктура, властваща в българската наука, се изолира и подменя.

            Нещо повече! Делото му на възстановяване на истинското познание за нашите предци траките, които са първите носители на откровението за идващия Бог Слово, който ще Възкръсне и чието име е Слънцето на Душите Дион Исус, е „подменяно“ от уж големи открития за величието на траките и техните ритуали.

            За жалост обаче никой от „заемодателите“ на откритията на Д-р Гайд не иска да последва заповедите на Патриарха Орфей. Вместо това, съвсем в унисон с притчата разказана от Исус Христос и документирана в Новия Завет от Светите Евангелисти, тези хора решават да заличат спомена за оригинала, за да си присвоят „лозето“.

            За да припомним обаче един от идеалите на Д-р Стефан Гайд, решихме да публикуваме пълния текст на Двадесетте Орфееви заповеди, за които ви известихме в Какво трябва да знаем за Двадесетте Орфееви Заповеди според декодираните от Д-р Стефан Гайд древни тракийски текстове“.

            Онези, които са запознати с тази статия, сигурно си спомнят, че Двадесетте Орфееви Заповеди са регистрирани в своя пълен вид и в глава 125 от „Тракийската Книга на Възкресението“, преписи на която са запазени в „Папироса на Ани“ (или Енох) – т. нар. „Книга на Мъртвите“ в Египет (за справка виж „Тракийското Писмо Декодирано“ – том 3 и 4 на Д-р Стефан Гайд).

            А научаваме, че преписи от тези заповеди най-вероятно са били предадени от цар Ситалк на свещеника Еремия в качеството му на пратеник на юдейския цар Неемия заедно с други преписи на свети книги, които да бъдат занесени в храма в Йерусалим за точното възстановяване на служението на Бог (виж подробно информация за тези събития в сборника „Тракийските Хроники“ в „Книгата Нави, гл. 36, ст. 4-31“ и в Стария Завет на Библията в „Книгата Неемия, гл. 10 и гл. 13“).

            При внимателен прочит можем да установим, че тези Орфееви заповеди са доста подробни и разширени версии на онова, което познаваме като заповедите на Мойсей от Петокнижието на Стария Завет. Това потвърждава становището на редица учени, че Мойсеевите заповеди са преписи на съществуващи по-древни постановления.

            Тези Двадесет Орфееви заповеди са наречени от летописеца Хаброзалмокс „Заповедите на Свободата“, „защото те освобождават всеки човек, който ги съблюдава. „И като написа всичките правила и постановления Божии в Голямата Книга на Закона, направи преписи от нея за всеки храм и за царските съдии...“ “ /„Тракийските Хроники“, „Книгата Нави, гл. 27, ст. 21“/

            От текста по-долу ще установите, че човешки жертвоприношения са изрично забранени в Заповедите на Орфеевия Завет и в религията на Бога Дион-Иисус, където жертвата е направена безкръвна, чрез принасяне „Кръвта на Лозата” (вино-излияние) вместо кръв на жертви.

            Животински жертви „всеизгаряне" и „жертви, осолени с огън", сиреч принос от най-изрядна храна („печено месо"), се принасят в храмовете и при това приносителят участвува в жертвената трапеза-пир (хранене с жертвеното печено месо и пиене от „кръвта на лозата" – виното), но „кървави курбани” и тем подобни са крайно нетипични за траките, защото са изрично забранени в Орфеевия Завет.

            Фактът, че цар Резос потъпква светите Божии Заповеди на Орфеевия Завет (виж оригиналната история за Резос, Приам и Троя в „Книгата Нави, гл. 12“) и принася човешки жертви, произлиза несъмнено от факта, че той най-напред отстъпва напълно от вярата в Единия Бог – Слънцедатния Иисус, нарушавайки първо заповед номер едно на Завета, а именно: „Слушай, Тракиецо, нашият Бог е Един, нашият Бог е Всемогъщ, нашият Бог е Дионът - Иисус, само Той е Бог на Правдата и на Истината. Той е наш Отец, Той е наша Майка, Той е наш Брат." Точно както е детронирал Приам в Троя, цар Резос решава, че може да детронира и Всемогъщия Бог и това води до неговата собствена пълна себе-поквара и накрая до неговото пълно самоунищожение, следващо Божественото възмездие.

            Именно заради тези Орфееви Заповеди са започнали да наричат езика на тракийската реч „бог-арски“, което означава „божествен-сътворяващ“, защото тоя език слушаха видимите и невидими сили на творението, а това е името на родния ни език и на народа ни, с които сме били разпознавани в древността и днес.

            И така, ето пълния текст на Орфеевите Заповеди:

            ::: „… И като се допита до древните текстове на Закона Божий и плочките, записани от самия свой праотец Орфей, цар Спаред написа за целия народ в една книга всички закони, които да съблюдава, за да благоденствува той и чадата му.

            И писа един закон за всички - от царя до рибаря, в който се казваше:    

           1. „Слушай, Тракиецо, нашият Бог е Един, нашият Бог е Всемогъщ, нашият Бог е Дионът – Иисус, само Той е Бог на Правдата и на Истината. Той е наш небесен Отец, Той е наша небесна Майка, Той е наш небесен Брат.

2
. Да благославяш винаги и на всяко място Бога на Правдата и на Истината и да търсиш Лицето Му, да Му благодариш за живота, който ти е дал даром е Любов, и че дава е Милост Слънцето си да изгрява над добрите и над злите всеки ден!

3. Да съблюдаваш и изпълняваш през всичките дни на живота си Правдата и Истината и да не престъпваш законите на Любовта и Милостта.

4. Да не посягаш да нараняваш без вина нито човек, нито животно.

5. Да не вършиш никакво престъпление, нито да се сближаваш със злото, нито с престъпник.

6. Да вършиш всеки ден правда и истина и да работиш всеки ден повече, отколкото се изисква от тебе.

7. Дa не ставаш причина да се хвърля от някого укор срещу Бога, нито срещу царя-арих.

8. Да не ставаш причина никому нито за страдание, нито за болка, нито за плач, нито за бедност, нито зло да бъде сторено някому от господаря му.

9. Да не убиваш, нито да даваш заповед да бъде убит някой, без да бъде доказана вина, достойна за смъртта му.

10. Да не онеправдаваш никого, да не извършиш мерзост пред Бога, нито да откраднеш от приносите в храмовете му. Да не изискваш повече от дължимото, нито да отнемаш от всички дължими приноси.

11. Да не блудстваш и да не прелюбодействаш, нито да оскверняваш тялото си.

12. Да не крадеш от градините, нито да тъпчеш полетата.

13. Да не променяш точността на кантара, нито да отнемаш от теглото на везните или пък да прибавяш към него.

14. Да не отнемаш млякото от устата на сукалчето, нито хляба от сиромаха.

15. Да не прогонваш добитъка от пасищата, нито да ловиш риба с примамка от плътта й.

16. Да не спираш водата като запушваш извора й, нито да повреждаш или мърсиш цистерните (резервоарите, тръбите или водохранилищата), в които тече.

17. Да не загасваш светилника или огъня на никого.

18. Да не пренебрегваш сезоните, светите празници и шествия, нито полагащите се в тях приноси и да не отлъчваш настрана от тях добитъка, определен за жертвоприношение Богу. Да не нарушаваш Богу-служебните церемонии, шествията и празниците на Бога, но да участвуваш с праведно сърце във всички тях според всичките си възможности.

19. Да не лъжеш, нито да клюкарстваш за повреда на някого.

20. Да се пазиш чист от всеки грях и да търсиш Божието опрощение и очистение относно всичките си минали грехове и нарушения, и Бог ще погледне милостиво на теб, и ще те избави в ден на напаст, и ще те послуша и ще ти помогне, щом призовеш Името Му с разкаяние и правда...
“ .

            Тези двадесет Орфееви заповеди са наречени с право Заповедите на Свободата, защото те освобождават всеки човек, който ги съблюдава. И като написа всичките правила и постановления Божии в Голямата Книга на Закона и направи преписи от нея за всеки храм и за царските съдии, цар Спаред назначи дванадесет съдии за дванадесетте области на царството си и сам той заседаваше заедно с тях по един ден всеки месец, като ги наставляваше в разпоредбите на закона и отговаряше на всичките им въпроси за по-трудните тъжби и решения.

            Така цар Спаред въведе правда и законност в своето царство и сам той се стараеше пред Бога да води благочестив живот и да управлява людете бого-угодно и справедливо. И това му се вмени за правда.

            И потекоха огромни богатства към държавната съкровищница и към божеските храмове, защото Бог благослови управлението му с мир и изобилие отвсякъде.“ ::: из „Тракийските Хроники, Книгата Нави (или Хрониките на Хаброзалмокс2, Corpus Regum Thracae – Liber Regum Primus et Secundus id est Navvi), гл. 26; ст. 32-33, гл. 27, ст. 1-25“ :::

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 5922 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 10.03 16:45
image



За женското начало, което почитаме на 8 март

 


/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

 

            ::: Днес се празнува Международният ден на жената, който за нас като българи има важно послание в индивидуалната и общата родова памет.

            Този ден е ден за отдаване на почит към благословеното женско начало на човешкия род и към благословената женска утроба, способна да приеме „семе“ (земно и духовно), да износи плода му и да роди живот.

            Тази способност е важна както за продължаването на земния род, така и за по-важното  опазване на Божия образ в душите на хората.

            Още повече, че това начало е вездесъщо и е присъщо на всеки човек, независимо от неговия пол. Защото както жената, така и мъжът се учат от Провидението чрез различни събития в живота  да „износват“ в душите си Словото, което ги прави достойни съпрузи, родители и наследници на предците ни.

            Чрез силата, заложена в женското начало, душата се учи да се бори с мрака и да желае светлината въпреки обстоятелствата.

            Женското начало е пряко свързано с мъжкото, защото то е източникът на сили на  „мъжките момичета“, които, бидейки слаби жени, не са се отказали да са „майки“ в рода си – на земни и на духовни чада – и въпреки, че понякога са слаби в несгодите на човешкото битие, успяват да опазят „плода“ на божественото начало в душите си.

            Разбира се, нищо от казаното тук не се отнася за онези мъже и жени, които считат, че „женското“ или „мъжкото“ начало в хората е повод за следване на неестествени желания. Нито пък за онези „чувствителни“ мъже или „мъжкарани“, които като характер и поведение са „абдикирали“ от естеството на пола си, търсейки леснината и извиненията или начини за властване над другия пол.

            На този ден нека си спомним за традициите на нашия народ за истинските мъже и жени и най-вече за вярата на предците ни в слизането на божествените истини на земята чрез раждане на духовни синове и дъщери, което е видно и чрез множеството намерени артефакти на фигури на женски утроби или пещери утроби, които погрешно са били интерпретирани като поклонение на Богинята-майка.

            Коя е тази Богиня-майка? Защо на този ден трябва да си спомним за традициите на народа ни, кодирани и в шевиците, създавани от българката върху различни материи?

            Така наречената „Богиня-майка“ е била почитана от старите българки чрез носенето на красиви колани с пафти, които изобразяват образно дверите на врата, което е асоциирането на женската утроба с „вратата“, през която се материализира Животът.

image
 

            Неслучайно поговорката „Ти баща, ти майка“ се свързва с идеята за Онзи, който дава живота и от който зависи всичко в битието. Тоест „майката“ като същност не се е възприемала като отделна цялост от „бащата“, защото в единство с него тя съставлява образа на Бог, който е сътворяващото битие.

            В Тракия никога не е имало култ към кое и да е египетско божество, но се знае от множество ранни и по-късни документи, че винаги е имало силна вяра в Бога-Син на Великата Майка (Богиня)… Една от древните концепции на траките е именно за Божеството като Майка, тоест Бог е раждащата сила в света. Затова и най-често намирания артефакт за тази концепция е статуетка на жена, на гърдите на която е изписан знакът за „Един, Единство, Единият, Единственият“ – image.“ /„Тракийското Писмо Декодирано I, гл, 6“, Д-р Стефан Гайд/

image

            Както виждате, йероглифът за „уста“, „врата“ е в центъра на изображението точно над корема, което символизира мястото на утробата и мястото, където са се закопчавали коланите с пафти на българките.

            „… Този йероглиф се произнася "ре", а също се среща и като отделен фонетичен знак в древно-египетския език като звука "р". От него произхожда и думата "реч" (слово) в съвременния български език! Това е изключително важен пиктографски знак, както в Древна Тракия, така и по-късно в Древен Египет, поради концепцията на древните, че в основата и в началото на всичко е именно СЛОВОТО-БОГ, което е сътворило света! Спомнете си първите думи от Св. Евангелие от Йоан: " В Началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало" "В Началото бе Логосът" ("Слово" на гръцки). А в повечето славянски преводи на Библията и до ден днешен за "слово" се употребява именно "РЕЧ"! На български би звучало по този начин: "В Началото беше Реч"…

        В този артефакт се вижда ясно, че в "утробата" на Божеството, представено като "Непразна (бременна) Жена" се намира зачатъкът "РЕ" (Речта, Словото), което е поместено вътре в пиктографския знак , с произношение "ейа" ("ей")* , който се превежда като "дом" ("храм на Божеството", подобно на вече известния ни от по-преди знак )….

        Значи в нашия артефакт от Градешница, в утробата на "Раждащия Бог" или "Бог(иня)-Майка", е вече заченато "РЕЧ" или "Словото-Бог (Синът)", и утробата на "Единия-Единствен" и "Раждащия" е и негов "неръкотворен дом"!

 image

 

/„Тракийското Писмо Декодирано I, гл, 6“, Д-р Стефан Гайд/

            Но в Тракия още от древността се казваше за Духа Божий, че ще роди в плът Ти-Он-Иисус като се облече в земна жена-девица, слизайки над нея в пълнота, която ще бъде Мястото на Духа Божий, сиреч Ма-Рейа, (мястото на Рейа), което пророчество се изпълнява в името на Христовата Майка — Мария...("Скритите Глави на Второ Послание Мелхиседеково гл. 2, ст. 8-13", сборник, "Тракийските Послания", Фондация Градът, София 2005).

            Сега разбирате ли смисъла на „Деня на жената“? Д-р Стефан Гайд разчете името "Рейа" или "Руа" като "Раждащия Дух" на Единия Бог, а „Ма“ като „мястото на слизането на Духа“. В този смисъл „Ма-Рейа“ е наистина името на Богородица, почитана от древните траки като личност, произлязла от „Единия Бог“, носеща напълно всички Негови белези в единна свързаност с „Единия (Първият Един)“ и изразител на неговата „раждаща природа“.

            Затова скъпи майки и съпруги, мили момичета, на които предстои живот на жени, 8 март е денят на „Жената-Майка“ напълно според пред-християнските поверия на древните траки, чиито наследници сте вие ако пазите същата вяра. И всяка жена, ходеща в тази родова памет, ще се ползва от защитата и благословението на Бога на нашите предци.

            Родителската двойка на цялото творение е Бог-Отец и Бог-Майка, и от тях разбира се, се ражда Божият Син, и така тримата образуват Божествената Троица, толкова добре позната и до днес, и типична както за Християнството, така и за Орфизма и древната религия-наука на Мегалитната Епоха!“ Д-р Стефан Гайд

            Това неслучайно е потвърдено и от доцент Валерия Фол от Института по Тракология към БАН в нейната монография „Древна Тракия: мълчанието проговаря“, където пише следното: „Християнството намира благоприятна среда у Траките, защото техният стар устен орфизъм клони неудържимо към еднобожието, персонифицирано в Сина на Великата богиня-майка.“

            И отново Д-р Стефан Гайд тълкува следното:

            Посветеният Ап. Павел нарича измерението на „новото божествено естество, зачената от Дух и Истина, духовна Майка на всички“, раждаща синове на Свещения Дух, Реалност, към Която пристъпват чрез Христос всички участници в Божественото естество:

            „... А горният Йерусалим е свободен: Той е Майка на всинца ни..." (Послание към Галатяни гл. 4: 26-29);

            „Вие обаче пристъпихте към ... града на Живия Бог, небесния Йерусалим, и към десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на Първородните..." (Послание до Евреите гл. 12: 22-28).

            Удивително, нали! Неподвластни на времето, орфическите учения и практики в същността и остават едни и същи, независимо от това каква историческа дреха обличат!“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Орфическата Притча за Посветения“/

            В края на нашите размисли за „женския“ празник през март, ще ви разкажем за единствената открита пещера в света с толкова ясно очертани концепции, която показва вярата на предците ни в смисъла на женското начало като възраждането на живота. Това е пещерата „Утробата“, която е близо до язовир „Кърджали“, на около километър след х. Боровица. Входът на пещерата е оформен като вулва, а във вътрешността й е издълбан олтар, символизиращ женска матка. През процепа на тавана прониква слънчев лъч, който се оформя като фалос и само през определено време на годината, когато слънцето се намира ниско на север, той може да достигне дъното на пещерата, което де факто символизира оплождане.

 

 

image


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~:::~::~ В Клуб „Родова Памет“ на адрес facebook.com/groups/rodovapamet/ предлагаме по случай 8 март фрагменти от един „класически“ български разказ на Димитър Талев за мъдростта на едно „мъжко“ момиче, което дотолкова добре е познавало смисъла на женското начало, че вместо да се „конкурира“ с мъжа си, опитвайки се да го „покори“, се предава на любовта, за да го спечели, както и монографията на Таня Колева "Традиционната дреха на българската жена". ~:~:~

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 680 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.03 19:03
image

Древните траки са комуникирали с видимата и невидимата природа чрез Свещената Реч под различните й форми

::: Или кое е било древното изкуство на призоваването на древните траки :::
 

:: Древните Траки ::

 

            Какво ни интересува Свещената Тракийска Реч и Писменост? Ами би трябвало да ни интересува, защото тракийският език е древния БОГАРСКИ, а днешният български е новотракийски. Какво следва от това ли?

            Зависи… Обаче, със сигурност означава, че употребяваш несъзнателно слова, които призовават събития, които се случват в живота ти и този на близките ти. Страшничко, а?

            Тази най-древна Реч съдържаща се в говора ни (но и като образи в подсъзнанието и сънищата), работи и без да я „признават” или „приемат”. Всички служещи си с думи и образи попадат (щат – не щат) под неумолимия невидим вселенски закон на Словото и Неговите съдби

            Ние сме преди всичко това, което говорим или мислим. Това, което възприемаш през петте ти сетива, всяко преживяване, всяка реалност, в която живееш, е информация, която древните наричали Словото. В Него се движим и съществуваме….

            Комуникацията с видимата и невидимата природа древните осъществявали чрез Речта под различните Й форми, затова за тях Тя била свещена. Въздействието на тази реч било в основата на Науката и Мъдростта на древните и писмеността била преноса на тази информация към следващите посветени в нея. Траките (според писмените свидетелства в сборниците „Тракийските Хроники и Тракийските Послания) са били изкусни в науката на призоваването, в която тракийските заклинатели употребяват своята Родна – Божеска (според тях) Реч.

            И тъй като те са вярвали, че говорят Първо-езика, вдъхнат на предците им лично от Бога, всред чуждоезичните народи в древността изкуството на призоваването се нарича тракействане (а гърците го наричали трескейване)…

::: из „За Свещения Тракийски Език и Писменост“ ::: Акад. Цветан Гайдарски :::

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 845 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 07.03 20:48
image

Без възстановяването на Свещените си начала, българският народ е дърво отсечено от Корените

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

        ::: Документираното в „Тракийските Хроники” свидетелство показва, че Аспаруховите българи са завръщащи се в прародината си гети (готи) – едно от тракийските царски колена, и не ни остава нищо друго освен да признаем – Тракийският Език е жив, говорим и днес в неговия приемник – съвременния  български.

        Древните ни предци са почитали и боготворяли Пръво-езика Си като Реч на Сътворението, от където идва етнонимът българи, като самоопределение на хората, говорещи Бохарския Език (в превод означаващ боготворчески). Това обяснява защо народът на Бога и Неговото Слово се наричат също Словени, в древността нарицателно за всички приели духовната цивилизация чрез Езика на Божия народ…

        Всички ли свещенодействат с езика си? Очевидно не! Наистина не телесното наследство, но духовното ДНК те прави истински българин. Не плътта, но верността към Завета на светите ни предци те прави част от Богоизбрания народ…

        Тракийската Писменост и Нейният Свещенодействащ Език, нямат нужда да се доказват, тяхното доказателство е в резултатите от самата им употреба и живот. Те не са за всеки, както не са били и в древността (знаем от свидетелствата на древните автори, че достъп до тях са имали само  посветените в мистерийната общност).

        Така е и със Свещената Памет. Истинската история е като биография. Пълната й версия е само когато се пише от първо лице, защото по-важно от това, което мислят за теб другите, е собствената ти самооценка, личното преживяване, съдържащо много повече пластове на Истинността.

        Както не всеки, който се нарича „християнин”, е Христов последовател, така не всеки българин е Богарин. Но Богът на богарите си има избран остатък, а вероятно той ще се попълни и от други можещи да оценят вечните  дарове, благодарни за тях, принасяйки плодовете на Правдата в Царството на Мира…

        … Който говори Божия език, логично е народът на Бога. Единствения съвременен бохарски (тракийски) говорят днес българите, но дали осъзнават това и ползват ли го праведно?  Или се самонараняват и обричат на нищета поради употреба на могъщо средство по глупав и неправеден начин…

      Без възстановяване Свещените си начала, българския народ е дърво отсечено от Корените си. Ако Коренът е свят и дървото е такова, но дали всички българи са вкоренени в древния си корен, всички ли са богари (бохари)? :::

::: из „За Свещения Тракийски Език и Писменост“ ::: Акад. Цветан Гайдарски :::


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1515 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 07.03 20:49
image

~:~:~ Истинската история за Аспарих – Белият Конник ~:~:~
 

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

 

~:~:~ Повече за празника Тодоровден и за смисъла на Белия Конник за българите, довел до традицията за честване на „Конския Великден“ (народната традиция за Тодоровден), можете да научите в Клуб „Родова Памет“ във Фейсбук на facebook.com/groups/rodovapamet/  ~:~:~

 

        ::: „И тъй като богарските конни отреди започнаха да нахлуват и да се застояват в земите между Тимок и Понта, на юг от Дунав, чак до Хемус, това озадачи твърде много новия император в Константинопол Константин Погонат, който думаше: „Това не са федерати, но ето че кроят бунтовнически заговор против мене и не могат да бъдат оставени повече да безчинстват за сметка на Империята. Да ги ударим сега, докато са още слаби и не са ги последвали местните бунтовнически племена.” И като планираше да прави почивка и бани в Месемврия, Императорът реши да използува годишния си поход за преглед на войските в района, за да проучи ситуацията, пък ако има сгоден случай, да го използва да прогони Аспариховите отряди, колкото се може по-на север от границата.

         И като събра личната си гвардия, която го придружаваше навсякъде, прибави към нея и всичките от най-обучените си елитни войски, и пое с корабите си към Месемврия за своите резиденции там. И като се застоя с гвардията си там, даде заповед на конницата си с няколко от отрядите да потегли на север към стана на богарите, като им заръча да изгонят неканените навлеци от Империята, да възстановят реда и да се върнат отново в Месемврия.

         Така той подцени Аспариха и го презря, защото си думаше: „Това е едно от синчетата на онзи Патриций Кувред, дето царува на месец път от тука и няма как някой да му се притече на помощ. Моят предшественик Констанс го допусна, защото прецени, че беше дошъл с малка дружина, очевидно бягайки от гнева на баща си и на братята си. Едва ли представлява достоен противник за моите стратези и все пак, за да не се самозабрави и укрепи тук в моите земи, редно е да бъде прогонен да си ходи, откъдето е дошъл.

         Но като достигнаха стана на богарите и го намериха, твърде укрепен, романите пратиха вест на Императора, че се нуждаят от подкрепления, за да воюват с Аспариха и Константин Погонат обеща да дойде с личната си гвардия от Месемврия.

         А великият Арих на гетите и всички други богари – Аспарих беше много вещ във всички тайни и в мистериите на Тракия. И ако и да не бяха многобройни войските му, той знаеше как с духовни сили да надмогне над по-многочислен неприятел, даже много по-многочислен.

         И като призоваваше силите ангелски на древната реч, на помощ му идваха ангелски легиони, които всяваха ужас и паника сред врага, и отслабваха мишците му, така че накланяха везните на победата към Аспариховите воини.

         И като бяха обсадили стана му вече около десет дена, ето че надвечер на единадесетия, романите видяха, че се запалиха големи огньове навсякъде из Аспариховия стан и се чуха звуци на тимпани, и музика и възклицания от хороиграние.

         И като надникнаха пратените от романите съгледвачи, видяха странно знамение и обреди, в които нестинари тъпчеха огъня и играеха, и пророкуваха за победа. И се четяха от жреци свещени текстове от Злато-писана Библия, но не на гръцки или латински, според обичая на романите, а на език, който те не разбираха, но който ги караше да потреперват, защото беше вещателен и силен, и при звука му се подгъваха и коленете на най-силните измежду тях, и сърцата им примираха.

         И като засвириха рогове, на съгледвачите се видя, че огнени войни наизскачват от пламъците сред нестинарите и се втурват срещу тях. И като извикаха от ужас, съгледвачите избягаха в стана на романите, та известиха на воеводите си какво бяха видели. И като чуха това, всички се смаяха, като думаха: „Какви ли са тия пришълци, та между тях има Божии ангели? Да не дава Господ, да воюваме против неговите воеводи, че как може да се воюва против тези, които не са от плът и кръв, но от огнена стихия?"

         И като се бавеше Императорът, настъпи отслабване в редовете на войските му, обсадили Аспариха, защото и времето премного се застуди, пък и богарски конни отреди ги атакуваха постоянно изневиделица и изчезваха, пак незнайно где, като привидения.

         И настъпи голямо объркване сред романите, защото не знаеха с кого и къде да воюват, тъй като отредите не излизаха от Аспариховия стан, а незнайно отгде. И така стратезите им се чудеха относно целта на удара им срещу стана на богарите, след като атаките идваха от други места и не се знаеше срещу каква численост от войски воюват и къде са разположени основните сили.

         А в това време Императорът прати вестоносци да съберат всички войски от гарнизоните в Мизия и да тръгнат срещу Аспариха, така че да се събере едно голямо множество. Но като обикаляше с кораба си на юг от Месемврия за още подкрепления и продоволствия, ето че настана слух сред войските на север, че флотата му вече не е в Месемврия, но вместо да им се притече на помощ на север, била тръгнала на юг към Константинопол, защото Императорът бягал, очаквайки поражение.

         И тъкмо когато цареше объркване в стана на романите, от укреплението на богарите излезе самият Аспарих на бял кон, облечен в бяло и препасан с препаска, на която пишеше обагрено в червено: „Цар над царе (1); и на главата му имаше шлем с тройна корона, и държеше като копие пред устата си тракийска ромфея (2), вдигната срещу врага. А след него се спускаше избраното му войнство също на бели коне, облечени в бяло и го следваха с вдигнати ромфеи.

         И като видяха романските свещеници знамението, че се изпълнява така, както е в Светото Писание, известиха на стратезите, че това е знак Христов, като думаха: „Да не би да воюваме против волята Господна с тези люде? Да не би да иде сам Христос, да ни накаже за греховете ни, както е писано в Апокалипсиса, и затова даже Императорът е тръгнал назад към Константиновите мощи за защита?“

         И имаше голямо объркване, дотам, щото едни стратези заповядаха нападение, а други отбой. И в този момент цялата българска войска излезе от укрепленията си и нанесе силен удар, връхлитайки от всички страни върху романските войски и върху стана им, а императорските подкрепления от гарнизоните не бяха още пристигнали.

         Така, скована от ужас и паника, романската войска бе напълно разгромена и когато закъснелите подкрепления пристигаха на мястото, те с ужас виждаха погрома над сънародниците си, и ставаха едно по едно лесна плячка за Аспариховата конница, която ги нападаше отвред.

         И след като унищожи повечето основни сили на гарнизоните, които идваха закъснели на мястото на полесражението, Аспарих завладя лесно всички обезсилени крепости в цяла Мизия и заварди проходите на юг, така че цяла Мизия беше напълно в ръцете му, чак до Хемус.

         По този начин, Константин Погонат загуби половината си империя; и беше принуден да подпише мирен договор и да признае, че земите на север от Хемус са земи на България по право родствено и по правото на оръжието.

         Така Аспарих увеличи земите на Велика България, като освободи и прибави към нея Мизия и Понта чак до Хемус, и името му стана твърде велико сред всички богари, и оттогава го зовяха Аспарих Велики.

         А като се възкачи на престола в Константинопол, новият император Юстиниан (3) реши да се разправи веднъж завинаги с богарите на Кубарих (4), които обсаждаха многократно великия град Тесалоника (Солун) и опустошаваха границите на Империята.

         И като нападаше отредите на Кубарих около Тесалоника (Солун), Императорът смяташе да се отърве от богарите и от всичките роби-склави, които се бяха присъединили в бунта против Империята.

         Тогава на помощ на Кубарих се притече брат му Аспарих и разгромиха легионите на Императора, та ги преследваха на юг чак до морето, където от ръката на богарите загина цветът на романската конница.

        И като укрепиха двамата братя царството на богарите в Мизия, Тракия, Илирикум и Македония, ето че вест от изток ги смути. Защото измаилтяни бяха нападнали брата им Безмер, който отстояваше богарските земи, където Данапрум (Днепър) се влива в Меотидското езеро (5) (Азовско море).

        И като остави сина си Тервел (6) за съ-управник в Мизия, Великият Аспарих събра многобройна войска и се запъти на помощ на брата си Безмер срещу хазарските пълчища. И воюваше там до последния си дъх, да опази източните предели на Велика Богария. И се прибра при бащите си, херос при хероси. Светла е паметта му навеки. :::

::: „Книгата на Арих (Хрониките на Авийла, верният Пастир, написани за Теларих) - Corpus Regum Thracae – Liber Regum Tertius id est Arih, гл. 20, ст. 13-23; гл. 21, ст. 1-36“ :::

----------------------------------

РЕЧНИК:

(1) „Цар над Царе”, сиреч „Победителят (над царете)“ - на тракийски е („херос"), от глагола („хер"), означаващ „побеждавам", „сразявам, унищожавам", „воювам победоносно". Самият Христос е изобразен като „Херос" („Победител"), излизащ на бял кон пред Божиите армии „побеждаващ и да победи" и от устата Му излиза „тракийски меч двоуст и остър", с който ще срази всичките Си врагове - Откровение на Св. Йоан гл. 19. Ст. 11-16.

(2) Тракийският Меч „Ромфея" е известен е още като Меча Двоуст – „ромфея ди-стомос", описан в „Апокалипса на Св. ап. Йоан, гл. 1, ст. 16“; виж „Тракийските Послания", стр. 248 и също „Книгата Арих, гл. 2, ст. 9-13“ и „Книгата на Лонгинус, гл. 18, ст. 11-13“.

(3) Юстиниан II (685-695 г.; и от 705-715 г.)

(4) Кубарих, известен още като Кубер – син на хан Кубрат.

(5) Земите на Велика България; всъщност р. Дон се влива в Азовско море.

(6) Хан Тервел, известен още като цар Тривелий, управлява между 700 и 721 г.

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 529 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 04.03 15:52
image

Най-древната писменост – 2 000 години преди Египет

/от Красимир и Дияна Мерин/

:: Древните Траки ::

Несъмнено, такова едно откритие, каквото е декодирането на Тракийското писмо, ще промени из основи много остарели представи за нашите предци в българските земи, и ще даде ново разбиране и отношение към тайните на човешкия генезис.  ::: Д-р Стефан Гайд

        ::: „Във врачанския музей се съхранява глинена плочка с най-древното писмо на света. Находката е на 7000 години и е открита при разкопки край село Градешница.

       Опитите на учените да разшифроват графичните знаци върху глинената плочка започват преди половин век. Световна сензация обаче предизвика съвременния прочит на американският учен от български произход Стефан Гайд. Научните му тези са събрани в четири книги.

       „От тези знаци тръгва всичко. Това е началото и на писмеността.“, Георги Ганецовски, археолог.

       Професор Гайд съпоставя знаците от Градешница с египетските йероглифи. Ето какво е разчел в част от текста: „О, триединни Боже, който обитаваш в Тракия. Обричам се да ти принасям дарове и само Теб величая.“

      Редом с първата писменост е открит и керамичен модел на древен храм. Предполага се, че плочката с пиктограмите е била поставена в него и затова учените са го нарекли „Изгубения Кивот на Завета.“ ::: БНТ, „По света и у нас“, Илиана Минковска и Искрен Красимиров ::: виж предаването, което следва след тази публикация тук, или във Фейсбук на https://web.facebook.com/meriniblog/videos/1236906909731486/ :::

~:~:~ накратко за плочката от с. Градешница от анализа на Д-р Стефан Гайд ~:~:~

         „Пиктографските знаци, които са сравнително ясно отчетливи на плочицата, могат да се представят в компютърно-обработен вариант и схематично. (Възможно е някои допълнителни знаци да са изличени в последствие или да не се открояват добре на находката, поради което не са взети в предвид при този изследователски прочит).

        Същите пиктографски знаци биха изглеждали като йероглифния надпис, когато се напишат с по-късния и по-стилизиран пиктографски скрипт, който е известен от пирамидните текстове на Древен Египет, тук e изразен с компютърния му калиграфски вариант.

        Става очевидно, че текстът е един и същ текст – едно към едно – и двата калиграфски стила (ранно-тракийският и късно-египетският) изразяват един и същ идентичен пиктографски скрипт, достигнал до нас в този си вид. Изводът e ясен:

        1. Писмото използувано върху плочицата, намерена в нашата земя – Древна Тракия и това използувано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет е едно и също писмо.

        2. Намерената Тракийска Плочица от Градешница предхожда по давност подобни, намерени в Египет с около две хилядолетия. От това следва, че скриптът на писмото им е възникнал първо в Тракия и е пренесен и разпространен по-късно в Египет. Не е напълно изключена и възможността скриптът да е възникнал първоначално другаде и елитите на Тракия и Египет да са го приели зависимо или независимо едни от други – от този трети източник, но данни за такава трета възможност до сега не са установени.

        3. Скриптът в Тракия вероятно е останал с ограничено ползуване, само като таен свещен език за посветения елит, защото не са намерени досега данни за масова всестранна употреба и стилизация от рода на тези, които настъпват по-късно в Древен Египет.

        Това най-ново разкритие за Плочата от Градешница, е изключително важно и изисква специално внимание, защото касае името на легендария праотец на Тракия – Орфей! Както вече е известно, от буквалния превод на пиктографският текст върху Оброчната Плочка, в четвъртия ред на записа пише следното: “Боже, който си в храма, бъди ми защита” (или “Храмът Божий е моя защита”). Йероглифът употребен за “Боже, който си в храма” (или “ Храмът Божий”), се състои от съответно от йероглифа за “Бог”, който се произнася “Нути” и йероглифа  за “Храм”, който се произнася “Орфей”/ “Ерфей” и затова може да се преведе и като името на праотеца Орфей!

        Тъй като Оброчната Плочка от Градешница е най-ранният древен документ, който представлява Завет с Божеството (около 5000 г пр.н. ера) и името на “Орфей” (“Храм”) е “подписано” върху нея, ние можем да направим следните няколко съдбовни изводи:

        1. Легендарният Патриарх на Траките – Орфей, който е световно известен (чрез по-късните класически антични автори) като основател на Дионисиевата религия и Орфическите мистерии, както и свързаните с тях храмова музика, храмов ритуал и храмово служение (залегнали в основите на всички последващи религиозни традиции), най-вероятно е живял много преди времето на първите свидетелствуващи за него гръцки извори, и не е изключено това да е било непoсредствено преди, или около времето на написването на Плочката от Градешница, върху която ясно личи неговото пиктографско име! Нещо повече – бидейки за древнитe Траки това, което библейският Моисей много по-късно става за еврейския народ, а именно – Медиатор (Посредник) на Древния Завет между Бога и народа му (в нашия случай – Тракийския народ), както и с всичко свързано с неговата религия и ХРАМА му, никак не е чудно, че името на Орфей се превръща също в нарицателно име, означаващо именно думата “Храм” в древния Тракийски език, како и в Северно-Египтския (Бохарски) диалект, повлиян от него (виж гл. “Тракийският Цар Тцер в Египет” в Книга Първа на Тракийското Писмо Декодирано)!

        2. Горното означава също, че гръцките митове, споменаващи името му, са вероятно една много по-късна изопачена или най-малкото крайно неточна версия на неговата действителна биография, или пък отражение на биографията на друг много по-късно негов потомък в Тракия, който е носил почетното и легендарно име на Първия Орфей, подобно на многото юдеи, носещи името на легендарния Първи Моисей в по-късни епохи, та даже и до ден днешен!

        3. Тъй като Оброчната Плочка от Градешница представлява законов Договор, т.е. Завет между Бога и човека, и тъй като своеобразният подпис с пиктографското име на Тракийския Патриарх – Орфей е гравирано върху нея, тя може да бъде вече разглеждана като Плоча на Орфеевия (или Орфическия) Завет между Бога и Тракийския народ, аналогично на Двете Плочи на Моисеевия Завет между Бога и Еврейския народ, описани в Тората (Петокнижието на Моисей) хилядолетия по-късно. Това дава основание Заветната Плоча на Орфеевия Завет, в лицето на Оброчната Плоча от Градешница, да бъде считана и за първата Плоча на Първия Завет между Бога и човека в цялата световна история на цивилизацията и религията!

        Плочката от Градешница, обаче, не е единствената по рода си намерена на територията на Древна Тракия. Има множество други подобни плочки известни на археолозите, които са от същия по-широк географски ареал и се отнасят приблизително към същия исторически период от време (5-то до 4-то хилядолетие пр.н. ера). Разбира се, точното периодизиране никак не е толкова лесна работа, защото изисква употребата на методики с множество технически подробности, някои от които са в различна степен противоречиви и затова нерядко оспорвани от едни или други учени, които изтъкват едни или други находки като по-древни или по-ранни от останалите с по няколко столетия.

        Това обаче по-често не е меродавното мнение на повечето специалисти, и затова ние няма да се впускаме в този род технически подробности в нашата работа. Достатъчно е тук да уточним, че намерените плочки в Тартария (днешна Румъния) са очевидно представители на същата Тракийска Писменост, която бе разчетена за първи път върху плочките от Градешница (Врачанско, България) и Караново (Новозагорско, България).“

::: из "
Тракийското Писмо Декодирано II", Д-р Стефан Гайд:::


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 411 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 03.03 12:10
image
Кой освободи България от робството…и ролята на „великите сили”

Mного ли е, ако тези които са посяли духовното спасение в един народ, пожънат физическото си избавление от него? Не дължи ли руският народ на нашите предци (а по този начин и на нас потомците) своята духовна култура и цивилизация?

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 

         „Ако приемаме, че историята има цел, към която се движат спасените народи, то Провидението и Промисълта имат друг поглед към събитията през 19 век, довели до възстановяването на Българската държавност. Богът на българите чува вика на своя народ и задвижва необратими процеси, завършили с Освобождението от турското робство.

        Чудно ли е, че Господарят на Силите за целта е подбудил водачите на така наречените „велики сили”, за да изпълнят Неговата Воля, внушавайки им горделиви завоевателни стремежи и интереси?

        Да, като Негов инструмент, руските войски, заедно с Българското опълчение и други доброволци от съседите ни, изпълняват на земята Замисъла Му, проливайки кръв, както своя, така и на враговете си.

        Но в крайна сметка те осъществяват НЕ своите си кроежи и замисли, но Божия План и Намерение, така че ако свободата ни е дар, тя е Дар от Горе – Дар от Бога, който е бдял и бди над избрания ни род и народ, за да го върне в пътя на Неговата мисия към народитe.

        Така че нашата благодарност дължим преди всичко на Него, Сърцеведеца, Който управлява И тези с НЕ до там чисти мотиви, за да постигне целите СИ.

        ... Кой е онзи всенароден вик, който след пет века робство най-сетне бе чут от Бога ни, като призив за покаяние от отстъпление и връщане в Светия Завет на предците ни?

        Българското Възраждане на самосъзнание и общност започва от средите на духовенството, като най-ярка еманация на Българската духовност се явява Паисий с неговия призив за завръщане към нетленните Слава и Слово Богарско, които обитават в Обещаната Земя на предците ни...

       Венец на този Изход към духовна свобода е създаването (след дълга борба и мъченичество) на Българската Екзархия, която обединява българите, пръснати из земите под турска власт. Това обединение около народност, език и вяра е първото такова след пет века робство, признато дори от поробителя, но отхвърлено и непризнавано от другите „ православни” църкви, включително от тази на империята – „освободител”.

        Чак след това духовно освобождение (изцяло и само българско дело) идва политическото такова, като границите на Сан-Стефанска България следват границите на Екзархията… Очевидно трябва да преосмислим валидността на революционните думи: „Свободата не иска Екзарх, а Караджата”..

        Ние честваме на трети март следствието, не Причината, която се крие зад невидимото ходатайство на светите мъченици, викащи за справедливост пред престола на Бога, които заедно с „кръстилите” се в кръвта си по време на кланетата през априлското въстание, станаха принос към вечната Христова Жертва, и така заедно призоваха Божия Справедлив Съд, който възстанови Българското наследство…“  ::: Акад. Цветан Гайдарски :::

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1174 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 01.03 15:01
image

~:~:~ Какво трябва да знаем за Двадесетте Орфееви Заповеди според декодираните от Д-р Стефан Гайд древни тракийски текстове ~:~:~

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

            Двадесетте Орфееви Заповеди са регистрирани в своя пълен вид и в глава 125 от „Тракийската Книга на Възкресението“, преписи на която са запазени в „Папироса на Ани“ (или Енох) – т. нар. „Книга на Мъртвите“ в Египет. За справка, виж „Тракийското Писмо Декодирано“ – том 3 и 4 на Д-р Стефан Гайд.

            Преписи от тези заповеди най-вероятно са били предадени от цар Ситалк на свещеника Еремия, в качеството му на пратеник на юдейския цар Неемия заедно с други преписи на свети книги, които да бъдат занесени в храма в Йерусалим за точното възстановяване на служението на Бог:

      Помогни ни днес, както ни помогна великият ваш тирски („тиракейски“, „теракейски“ или „тракийски“ – бел. ред.) цар Хирам, бащата на гетската принцеса Батшеба от Дома на Урия – майката на нашия Бого-възлюбен цар Шломон (Соломон), когато се градеше храмът на Бога на Силите в Иерушалайм. Защото и до днес е жив споменът, как той помогна на Шломона да направи всичко, според както му поръча Господ и според чинните предписания на цар Херамес, когото вие наричате Орфей, и сред нас и до днес живеят благословените потомци на Уревия дом.(…)

       И като изслуша пратеника на цар Неемия, цар Ситалк го покани да му гостува известно време в двореца, през което време накара бързописците в храма в Пере да направят всички необходими преписи на Светите Писания, които бяха нужни за Храма на Бога в Йерушалайм и изпрати там с Еремия двамата си сина Садок и Месад с богати дарове – триста и тридесет и три таланта злато, та да послужат на Бога на Силите в храма Му. Защото синът му Садок беше вече посветен свещеник в чина на Арихите на Тракия, а и Месад беше от сана на редите и бяха вещи във всичките богослужебни тайнства и обреди, които изискваше храмовото служение. (…)

       Така се възстанови вярното и точно храмово служение и четене на Закона Божий и всичките Му Повеления за вечни времена. (виж тези събития в „Книгата Неемия" в Стария Завет на Библията, гл. 10 и гл. 13)…

        А след всичко това, Садок остана да служи цели десет години на Единия Бог на Силите в храма в Йерушалайм, където възстанови светото свещенство Богу, което и до днес се нарича Садоково...“ („Книгата Нави, гл. 36, ст. 4-31“)

            При внимателен прочит ще открием, че тези Орфееви заповеди са доста подробни и разширени версии на онова, което познаваме като заповедите на Мойсей от Петокнижието на Стария Завет. Това потвърждава становището на редица учени, че Мойсеевите заповеди са преписи на съществуващи по-древни постановления.

            Този факт се потвърждава и от самата история на Синайската планина, от която научаваме, че първоначалните две плочи със заповеди са строшени от Мойсей поради отстъплението на евреите:

            Пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и строши ги под планината.“ /„Изход, гл. 32, ст. 19“/

            В този случай не се споменава за броя на заповедите. Знаем само, че плочите са били изписани от двете страни и от текста можем да направим заключение, че това е била тракийската йероглифна реч:

            Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст… /„Изход, гл. 31, ст. 18“/ И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани. Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:“ /„Изход, гл. 32, ст. 15-16“/

            Тук се говори за „писано с Божия пръст“, а от разчетените документи знаем, че ръката е сътворителната сила на Бога! Освен това и днес хората използват израза „Божий пръст“ за божественото откровение сред хората, а в случая се казва ясно, че плочите са „Божие дело“! Но може би най-яркото потвърждение за наличието на тракийската йероглифна реч – и в този смисъл потвърждение, че може би това са плочки с Орфеевите заповеди, е това, че „написаното е Божие писание начертано на плочите“. Очевидно това начертаване са образите от йероглифната божествена реч съхранена в Тракия и предадена в Египет, а по-късно дала начало и на еврейското писмо.

            Едва след това, когато Мойсей се качва за втори път и Бог му говори в откровение, се казва, че Бог е написал на плочите Десетте заповеди, които са заветът с евреите:

            Моисей издяла две каменни плочи като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планинаИ Господ му каза: Ето, Аз правя ЗаветЗапиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля…И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди. И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си...“/„Изход, гл. 34, ст.4; 10; 27-29“/

            Тук удивлява изразът „Запиши си тия думи“, който върви заедно с израза „Господ написа на плочите думите на завета“. Знаем, че Мойсей не е Бог, така че очевидно става дума за изписване на йероглифната Орфеева реч по Божие вдъхновение. Тук ще оставим всеки сам да размисли за тези неща и да прецени кой е писал и под чие вдъхновение, без по никакъв начин да отхвърляме възможността за свръхестествена намеса по време на тези събития!

            Но няма как да не размишляваме за думите на Исус, който директно казва, че „Мойсей е дал закона на евреите“ (а не Бог!), с което косвено показва, че Мойсей е действал по вдъхновение от посветената си вяра в тракийския Бог – в това число и споменатите тук двадесет Орфееви заповеди. Защото това е същият този Мойсей, за когото пише в „Книгата Нави“ (известна още като „Хрониките на Хаброзалмокс“, Corpus Regum Thracae – Liber Regum Primus et Secundus id est Navvi), че е разделял води и преди чудото при Червеното Море, но в по-малки мащаби и че е бил посветен в тайните на Орфеевата вяра:

            Ра-Месес, сиреч „роден от Бог-Словото-Ре", който беше посветен в тайните мистерии на жреците на Диона на Тракия в Хелиополис, прие името Усар-Иисус-Аф, сиреч „Ръката на Всемогъщия Иисус (Усар-Иисус)" и беше силен в слово и в дело и му се покоряваха видимите и невидимите. А Богът на бащите му беше с него още от деня на посвещението му в храма и неведнъж, още като младеж, беше смайвал двора на фараона с великите чудеса, извършени с Божествената Сила.“ /„Книгата Нави, гл. 20, ст. 30-34“/

            Както виждаме, според разкритията на Д-р Стефан Гайд силата на Мойсей се е дължала на Всемогъщия Бог Усар-Иисус, което е било официалното име на „скритото“ (тайно) име на Ис-ус в Египет. Произношението на „Ис-ус“ като „Ус-ари“ се е дължало на четенето на йероглифните символи в техния обратен ред, което е подобно на юдейската традиция, където вместо „Йехова“ се чете „Адонай“, което значи „Господ“:

            В Египет вместо "Ис-ус" се чете "Ус-ари", което значи "Всемогъщият Творец" или "Озирис" на гръцки, което пък някои по-късно превеждат "Много-окият", т.е. "Все-виждащият".“ /Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано III“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2007г./

            Това навярно е причината Исус да каже на фарисеите:

            Не даде ли ви Моисей закона? Но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?... Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него. Моисей ви даде обрязването (не че е от Моисея, но от бащите) и в събота обрязвате човека. Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевият закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота?...“ /„Евангелие според Йоан, гл. 7, ст. 19-24“/

            Нима тогава Исус бърка като казва, че Мойсей (а не Бог) е дал закона? Нима не казва ясно, че обрязването е от бащите (дори не от Мойсей)? Защо Исус иска да посочи факта, че законът е даден от Мойсей, а обрязването от бащите, без да отрича, че истинският източник на заповедите и закона е сам Бог? Навярно това е косвено потвърждение на факта, че Богът, който Исус изяви, е познатият в тракийската вяра Бог  Дион Исус или  Бог Усар-Иисус, разчетен от арабисти в Египет като Озирис, и че Той е „родоначалникът“ на еврейската вяра, както и е видно от цитираните текстове от сборника „Тракийските Хроники“ по-горе.

            Това разбира се не означава, че библейското откровение за спасението чрез Исус е невярно – точно обратното! Няма други откровения за спасението на човешкия род, нито друга духовност извън апостолското Орфеево учение, което съставлява половината Нов Завет! Но е необходимо да се познава светият корен, от който всички са свети, защото през вековете, умишлено или от невежество, много богооткровени практики са били обвявани за езически и дори магьоснически.

            От този жалостен факт е произлязло масовото ограбване на заветното учение на Орфей за идващия Бог Слово, който ще възкръсне – нещо, което със сигурност не е било разбирано по времето, когато Исус не се е бил родил в тяло. Едва ли посветените в Тракия са разбирали напълно как Бог Слово ще се роди като Човешки Син, за да бъде убит и как ще възкръсне в тяло (неща, които и до днес много хора нито разбират, нито вярват). Но след възкресението, апостолите и останалите ученици са разбрали прекрасно всички древни писания и с пълно сърце са се посветили на Христовата вяра.     

            Неизбежно е да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!“ /Думи на Исус според „Евангелието от Матей, гл. 18, ст.7“/

            Тези „съблазни“ са не само най-различни учения, чрез които се отхвърля тракийският корен в учението на Исус, но и ЗАГРАБВАНЕТО на откровенията за Исус и ПОДМЯНАТА на Неговите Думи на Сила с външно поклонение – независимо дали става дума за църкви, учения за Библията или поклонение на служения на човеци.

            Истинската сила за промяна на човека – на неговия ум – бе ограбена от учения, които претендират за духовност и които с охота „плашат“ вярващите, че имената на Исус в древността – в Тракия и в Египет – са имена на езически божества, само и само да запазят дистанция от Исус и учението на апостолите. Дори и онези, които знаят, че първите откровения за идващия Бог Слово, който ще възкръсне, са били в Тракия, предпочитат да говорят, че християнството няма нищо общо с Орфизма на Апостол Павел и първата църква, без да съзнават, че оригиналното Орфеево богопоклонение, учението на Исус Христос от Назарет и учението на първата църква, бяха в единство и без противоречие поради древната бог-арска реч, която и апостолите научиха на Петдесятница. Това позволи на враговете на Бог да изопачат истинското орфическо християнство в богоненавистни практики и да го отделят от учението на Новия Завет чрез богословски религиозен потоп на „анатемосване“ и „отричане“ от страна на онези, които не познаха истинската светлина.

            Така е ставало през вековете, така продължава и до днес. Християните днес не са „Христови“, защото не познават древните орфически откровения на предците ни и не могат да устояват на съблазните. А онези, които прогледат, са обявени от „правоверните“ за дяволи и антихристи. Самият Исус беше обвиняван, че е чародей, магьосник и дявол:

            Казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул, но ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му… Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас… Който не събира заедно с Мене, той разпилява./Думи на Исус според „Евангелието от Лука, гл. 11, ст.18; 20“/

            Всички светии – от Орфей и първите апостоли до днес – в това число и Блаженият Д-р Стефан Гайд – Патриархът на новото българско духовно възраждане – учеха на вяра в Исус. Вяра, запечатана до времето, когато човек ще поиска да последва духа на  оригиналните заповеди на завета на Бог с трако-богарския народ (и със „словените“ – народите приели езика Му), наричани „Заповеди на Свободата” или „освобождаващи заповеди“.

            Тези Орфееви заповеди са наричани „било-хени“ – от тракийски „било“ = „освобождавам“ и „хени“ = заповеди, заповядвам:

image

 Йорданес в „Книгата Гети, гл. 11:69“ ги нарича на латински „belagine", откъдето навярно идва обявяването на успелите във вярата светии за „блажени“ – название, което Исус дава и на повярвалите в него. Тези заповеди на Орфеевия завет с Исус апостолите наричат „Закона на Свободата“ и „Освобождаващия Закон на Духа“:

            Който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си…“ /„Посланието на Апостол Яков, гл. 1, ст. 25“/

            Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.“ /„Посланието на Апостол Яков, гл. 2, ст. 12“/

            Законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта“ /„Посланието на Апостол Павел към Римляните, гл. 8, ст. 2“/

            Всичко това не е толкова елементарно, защото трябва да се изпълнява всеки ден във вътрешния храм на човека. Затова е важно да се познават двадесетте Орфееви заповеди, които и според Хаброзалмокс се наричат „Заповедите на Свободата, защото те освобождават всеки човек, който ги съблюдава.И като написа всичките правила и постановления Божии в Голямата Книга на Закона, направи преписи от нея за всеки храм и за царските съдии,..“ “ /„Тракийските Хроники“, „Книгата Нави, гл. 27, ст. 21“/

            Заради тези Орфееви Заповеди са започнали да наричат езика на тракийската реч „бог-арски“, което означава „божествен-сътворяващ“, защото тоя език слушаха видимите и невидими сили на творението.

image

::: из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Нави, гл. 26, бележките към стих 30“ :::

~:~:~ / вижте пълния текст на Двадесетте Орфееви Заповеди в статията Оригиналните Двадесет Орфееви Заповеди, чрез които древните българи са благоденствали и живели в законност/ ~:~:~


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2769 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 10.03 16:42
image

Християнството е учение за превръщането на човешкото сърце в Храм (Орфей) на Христос

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

 

Тайното Слово на Силата е тази Тайна Древна Реч, която и до днес се крие в Езика Тракийски/Второто Послание Мелхиседеково до братята в Тракия, сиреч тези, които се наричат Тракийци, а днес Българи, (Corpus Melchisedecum), гл. 3, ст. 7“/

            Нашите предци траките са ни оставили в наследство мистичната традиция на Божествената метаморфоза, позната в древността като част от практиките на посветените в Орфическото Християнство – учението, което Апостол Павел е проповядвал в първите християнски общности по нашите земи (виж също За Трансформацията на един фарисей в Апостол на Христос и Исус Христос е свързан с Тракия, тракийския език и траките). Апостол Павел и първите християни са били добре запознати с трако-богарските вярвания, тъй като самият Павел е бил посветен до съвършенство (както сам казва за себе си) в традициите на юдейската вяра, основана на тракийската вяра в Дион Исус. След обръщането си към Исус той много усърдно и ревностно се труди да изучава всички свещени книги предадени на юдейския цар Неемия и свещеника Еремия от тракийския цар Ситалк, затова в Новия Завет е запазена важна негова заръка към ученика му:

            Когато дойдеш, донеси книгите, а особено пергаментите.“ /„Второ Послание на Тимотей към Тимотей, гл. 4, ст.13“/

            На тракийски „Орфей“ означава „Храм" и затова първите християни са се наричали орфееви (орфически), тъй като са разбирали в съвършенство смисъла на учението на Христос, Богът-Слово, а апостолите са давали само такива заръки, които учат новоповярвалите на промяна според учението на Исус за превръщането на човешкото сърце в Храм на Бога:

            Видя се добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде.“ /„Деяния на Апостолите, гл. 15, ст. 28-29“/

            Не е случайно, че Исус Христос твърди, че може да въздигне „Храма“ за три дни. След възкресението Му на третия ден от разпятието, последователите му осъзнават неговата най-важна мисия на земята – въздигането (и очистването от търговия) на човешкото сърце в Храм „Орфей“ на Бога. Неговите последователи очевидно са орфееви (орфически) християни, а учението на Апостол Павел за духовната промяна е било свидетелство, че Исус Христос е дошъл да възстанови следването на Орфеевото християнство. Това е било толкова неоспоримо за първите християни, че новопокръстените в името на Исус (според Апостол Павел идентичен с трако-богарския Бог Дион Исус) са започнали да се наричат „Павлови“, поради което Апостол Павел ги „мъмри“, че те трябва да са последователи на Исус, а не на човек:

            Между вас имало разпри… Всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов… Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте? Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия, да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име… Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието.“ /„1 Коринтяни 1 глава, ст.11-17“/

            Истинското учение, донесено от Исус Христос, може да бъде разбрано единствено в традициите на орфическите християни, в последование на древната тракийска вяра в Дион Исус, чиито трапези на „причастие“ с вино (кръвта на Исус в християнството) са били погрешно разбирани от околните народи като пиршества в чест на Дион-Исус (Дионисий):

            „.. Аскетизмът е чужд и на ранните християни, което е видно от поведението и учението на Иисус и Неговите апостоли. Като доказателство за благословението на тази напитка (виното – бел. авт.) достатъчно красноречиво ни говори самият факт, че Господ Бог превръща водата във вино на сватбата в Кана Галилейска – едно ярко Знамение за Орфическата сватба между елементите на земното и небесното, духовна илюстрация за метаморфозата-трансформация на човешкото в Божествено… Всяка деятелност, творчество, служене в орфическия смисъл е жертва, без която не може да се "въплъти" идеята, образът, мисълта. Тази "необходимост" е обусловена от самия Бог-Творец, Който е вложил цялото си Същество, Разум, Мъдрост във видимите и невидимите светове, като предкосмична Всегдашна Жертва, която прави възможно всичко и всички. /акад. Цветан Гайдарски, „Тракийският Орфизъм“/

            Според учението на Апостол Павел, вярата не е религиозно богопоклонение в смисъл на обреди, а мистерийна промяна (обличането на човешкото естество по образ и подобие на Бога) чрез вяра във възкръсналия Исус Христос, Бог Слово:

            Всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.“ /„Галатяни, гл. 3, ст. 26-27“/

            С тези думи Апостол Павел обявява християнското учение за учение за превръщането на човешкото сърце в Храм („Орфей“ на трако-богарски означава „храм") на Христос, Богът-Слово, който е едно с Отец според Думите Му:

            Както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.(Евангелието според Апостол Йоан, гл. 17, ст. 21).

            Именно тези истини станаха достъпни след като д-р Стефан Гайд разчете свещеническия тракийски диалект в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ и както виждаме до днес, те се превърнаха в отправна точка за редица изследователи и ценители на древното ни наследство. Жалостен е фактът обаче, че с тях се злоупотребява. Днес тези уникални открития не се използват от учените, за да разкрият цялата пълнота на духовните практики на нашите предци и историческата истина за Богопоклонението на Исус хилядолетия преди той да се появи в човешки образ.

            Как може „православният“ български народ, „евангелистите“ на благата вест и католическият (всемирен) християнски свят, да смятат всеки по своему, че са „посветени“ и „осветени“, когато при наличието на оригиналните свещени текстове за началата на християнската вяра те все още не познават личността на Патриарха Орфей – родоначалникът на храмовото служение, а след това и на цели свещенически родове в Египет и Израил:

            В оня ден ще има олтар на Господа Всред Египетската земя“ /„Книга на Пророк Исая, гл. 19, ст.19“/

            Но както в миналото, така и днес истините се извращават и поклонението се пренася към тварта и виждаме в какви окултни и Богоненавистни учения са се изродили през вековете великите истини. А високо нравствените личности, за които четем в сборника „Тракийските хроники, са се покланяли на Единия Бог, пророкуван първо в Древна Тракия, когото първите последователи на Христос са познали и приели:

            Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.“ /„Деяния на Апостолите, гл. 17, ст. 23“/

            Уникално! Апостол Павел е проповядвал Исус Христос като Бог, на когото елините (заимствали храмовото си служение от траките) са се покланяли без да са го познавали! А днешният „богобоязлив“ християнски народ е готов да прегърне всякакви чужди учения и чужда „духовност“, само да не признае, че предците му са познавали истинското учение на Исус – „Словото, чрез което всичко е станало“.

            Неслучайно единствено в България имаме официален празник на Словото, с който почитаме делото на Кирил и Методи, „превели“ свещените йероглифи в разбираеми слова, чрез които народите да се научат да четат и пишат – дело, наречено от родните поети създаването на „наука, която е слънце“, затова и пеем всяка година на 24 май „Напред, науката е слънце, което грее в душите, напред, духовността не отпада там, където (духовното) знание живее…

            Като последователи на Метода Гайд в науката, ние решихме да ви разкрием една от връзките между Богопознанието на траките и вярата на първите християни в Христос, който е дошъл да очисти храма на човешкото сърце, за да върне на човечеството Божия образ и подобие.  

            Нека разгледаме едно послание от самите извори на Тракийската духовност за истинската метаморфоза на личността (промяната на вътрешния човек), която апостолите от първата църква проповядваха:

            Благовестието, което проповядваме, е покрито за тия, които погиват, за невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ.“ (Второ Послание на Апостол Павел към Коринтяните, гл. 4, ст. 3-5). Ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво. Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви, не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите. И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.“ („Деяния на Апостолите, гл. 10, ст. 39-42“)

            Тази метаморфоза (раждането на нов човек) е чрез тайното Слово на Силата – тази Тайна Древна Реч, която и до днес се крие в тракийския език. Тя е „кодирана“ в една древна пиктограма запазена на икони от първата църква, на която е изобразена „Божията дъщеря“ с гърне миро на главата. Пиктограмата е част от по-голямото изображение на идеограмата за „мястото на Светия дух“, което на тракийски е „Ма-Рея“ и е идентично с името на Дева Мария, почитана в християнския свят като Духът-Майка на всички вярващи:

image

            Любопитното е, че това гърненце с миро, носещо посланието за помазанието на духа – от мислите на човек, към устата и цялото му тяло (дух, душа и тяло осветени), прилича много и на йероглифа за сърце:

image

            Това обяснява известната практика от културата на древните народи жените да носят делви на главите си, както и поговорката, че носенето на сърцето на показ е разкриване на чувствата. Например, на англ., „Do not wear your heart on your sleeve (Не носи сърцето си на показ)! На български език от друга страна е запазена и още една символика във фразата „Какво ми дойде на главата“, която обаче е много по-задълбочен прочит на разбирането, че всяко обстоятелство в живота трябва да се разбере чрез Светлия поглед на Твореца, чието миро според древните може да отвори очите на човек за невидимите същности:

            И знайте също, че всяко Живо Слово на Древната Реч... е също Живо Същество и Дух ... и ражда своето потомство във видимия свят, на своето време. Затова и древните ... не ги пишеха като словеса на камък, но ги извайваха като Скъпоценни Съдове Богу и изливаха от тях скъпоценното миро пред Присъствието Божие в Светата най-древна Литургия... И това бяха древните букви и това бяха древните Думи, сиреч Съдове за Почтена Употреба... А чак по-късно и по от после се написаха същите слова на камък и на скрижали, та ги нарекоха човеците своето писмо...” (Тракийските Послания“, „Недовършеното Послание на Мелхиседек, гл. 1, ст. 33-37, Фондация Градът, 2005 г.)

            Тоест древните траки са благоговеели пред своите писмени знаци като пред Живи Същества с Божествена Природа и затова са считали за най-достойно да ги извайват като свещени съдове, с които да правят ритуални излияния в Светата най-древна Литургия:

            Вълнуващо и неочаквано изваяни "Букви-Съдове" или "пиктограми-съдове"? След известни проучвания се оказа, че множество тракийски артефакти притежават един или повече стилизирани (разбира се "по тракийски начин") пиктографски знаци, на които съответствуват идентични йероглифи, такива каквито са познати в Египетски стил… Смисловото и дори фонетичното им значение обаче може да се окаже същото, както вече видяхме от декодираните плочици от Градешница и Караново.“ /„Тракийското Писмо Декодирано I“, Д-р Стефан Гайд, Институт по Трансцендентна Наука София, 2006“/

            Затова и християнското учение е било съвсем естествено учение за превръщането на човешкото сърце в Храм (Орфей) на Христос, а тайното Слово на Силата е била тази Тайна Древна Реч, която е скрита в тракийския език. Ето какво разкри д-р Стефан Гайд за „помазанието“, очистването на сърцето и промяната на старото човешко естество:

image

Тоест няма християнство – очистване от грехове, благочестие и всичко, което християнската теология е съхранила като богословие, без пътя, посочен от Апостол Павел за разбирането на древната тракийска реч като „помазанието на Духа“.

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Категория: Лични дневници
Прочетен: 236 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.02 16:27
<<  <  1 2 3 4 5 6 7 8 9  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 123031
Постинги: 104
Коментари: 13
Гласове: 129