Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
~:~ Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Школа Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Школа за изследване на българската родова памет МЕРИН. ~:~
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 542781 Постинги: 211 Коментари: 52
Постинги в блога
<<  <  3 4 5 6 7 8 9 10 11  >  >>
image

~:~ След Съединението през 1885 г. България се развива с темпове, удивили тогавашна Европа. Възходът на младата държава е всестранен – и в областта на икономиката, и на образованието, и на културата, и на военното дело. Затова от година на година става все по-неприемлив и нетърпим нейният международен статут на княжество, васално на Османската империя. При това тази зависимост далеч не се изчерпва само със скромния годишен данък от 1 млн лева.

Признаването на българската независимост не става лесно и бързо. Но за разлика от Съедиението през 1885 г., никой вече не смее да заплашва България с военна намеса. Всъщност най-засегнатата в случая страна - Турция, се вълнува преди всичко от размера на обезщетението, което България трябва да плати за национализираните Източни железници.

Обявяването на независимостта е нов удар срещу решенията на Берлинския договор и поредната стъпка по пътя към осъществяването на националните идеали. Суверенна България вече може да сключва легитимни договори с други държави. Отхвърлен е режимът на капитулациите, и така рязко се увеличават приходите на държавата от мита, данъци и такси. Това спомага за цялостното развитие на страната. ~:~

::: Следва текстът на манифеста за независимост, прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 година в гр. Велико Търново.

По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги - бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване. На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано: ФЕРДИНАНД I :::

::: източник: „Извори за Българската История“, съст. Пенка Костадинова, Милен Куманов, „Отечество“, София, 1994 година :::

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 975 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 22.09.2018 18:07
image

~:~ „Матрицата е система, Нео. Тази система е твой враг. Какво виждаш когато си вътре? Бизнесмени, учители, адвокати, работници. Ние се опитваме да спасим истинския разум на хората. Но докато го правим, тези хора са още част от тази система и това ги прави наши врагове. Трябва да разбереш, че повечето от тези хора не са готови да бъдат събудени. И много от тях са толкова свикнали, толкова безнадеждно зависими от системата, че ще се борят да я защитят.“ („Матрицата“ 1999) ~:~

::: Думата „матрица“ е много добър избор за названието на измамната реалност в едноименния филм от 1999 година. Тя е създадена от машини, защото човечеството е трябвало да бъде „умиротворено“ (според тях), но на практика се превръща в основно средство за подчиняване на хората чрез тотално обсебване на техните желания, ум и воля.

В Oxford English Dictionary първоначалното значение на думата „матрица“ е в смисъла на „утроба“. Според Merriam-Webster Dictionary в древен Рим с нея е било назовавано женското животно, отглеждано за разплод, или растението (наричано понякога „родителско растение“ или „майчина растителност“), чиито семена се използват за производство на други растения.

Днес думата „матрица“ има много други производни значения. Например математиците я използват за правоъгълна организация на числа или символи, които служат за извършване на различни изчисления, а геолозите – за почвата или скалата, в която са намерени вкаменелости, оприличавани на бебе в утроба.

По-интересното е, че думата „mater“ от латински (както и
„mātṛ“ на санскрит, „mother“ на английски или „Mutter“ на немски) означава майка и връзката с „matrix“ в смисъла на „утроба“ е очевиден. Но знаехте ли, че д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайд разчетоха в плочката от Караново дума, която е много близка до думата „матрица“ – „маат“, една от трако-българските думи, използвани в Египет за обозначаване на посвещението на фараона като цар-жрец, а овеществяването на тази мистерия е било посредством статуетка на Истината (Маат), която е била поставяна в тронната зала, за да царува заедно с фараона („Тракийското Писмо Декодирано", 2006г.)?

Знаехте ли, че „маат“ е древен принцип, който трако-египетските мистерии дефинират като „Духовната Реалност зад всяко нещо“ и който е залегнал в орфическото учение на тракиеца Питагор (
Аристарх и Теопомп, както и Аристоксен в своята книга „Животът на Питагор“, твърдят, че Питагор произхождал от града Тир на Трако-Финикииците, което е в съгласие с преобладаващото мнение, че Питагор бил с варварски („вугарски“, „български“ – бел. ред.) произход. (Strom. I 62, 2-3)?

Затова и в Питагорейската школа думата „маа-ти-маат-ик“ означава „виждащ-Маат-човек“, което е в унисон с известното разделение на всички търсещи познание и мъдрост на математици („посветени“, „знаещи“) и акузматици („слушатели“, „начинаещи“ от „акус-Маат-ик“, т.е. „чуващ-Маат-човек“).

Акад. Цветан Гайд допълнително проучи
термина „ге-маат-рейа“, който означава буквално „земното-виждане-на Рейа“ или „земното проявление на Божия Дух“ (вж. „Тракийският Оризъм за напреднали“, 2007г.). По този начин принципите на „Гематрията" на Питагор, с помощта на които той и учениците му твърдят, че е възможен който и да е акт на сътворение, стават първата наука за това как духовното (вътрешното в съзнанието) може да се материализира (сътвори, въплъти) в земното (материалното) чрез силата на СЛОВОТО! ::: https://books.bogari.bg/produkt/тракийският-орфизъм-i-за-напреднали/ :::

Във филма матрицата е „утроба“ в смисъл на онзи виртуален свят, в който хората са включени, докато телата им са използвани за енергия. А героят, който помага на Нео да проумее, че Матрицата не е истинската реалност, е Морфей, който манипулира Матрицата и предлага „Маат“ (т.е. обяснението за духовната реалност зад видимия свят), за да „събужда“ хора от съня им във виртуалната „утроба“.

Не е ли тогава възможно да разширим значението зад филма „Матрицата“ от разбирането, че матрицата е илюзия, създадена, за да скрие истината за света, до разбирането, че проглеждането за истината става постепенно, поетапно, подобно на съзряването на плод в една „утроба“ („матрица“)? Проглеждане, което е невъзможно без наличието на „трасформирани“ („пробудени“) хора и без съдействието на „родителско растение“, което дава семена? Това не е далеч от истината, още повече, че всяка матрица на илюзиите може да бъде създадена единствено като копие на истинска „утроба“ - имитация без самостоен живот, която паратизира, обсебвайки чужди животи. Подобно на това мнозина днес погрешно виждат във външната форма на християнската религия само една „религиозна матрица“, защото не са прогледнали за истинската „утроба“ зад нея.

Нео, героят, който търси истината за Матрицата, усеща, че тя притежава контрол над живота му, и затова търси митичния Морфей, който знае истината и може да му я обясни.

Според някои Нео е анаграма на „Единствения“ (от англ. „The One“, т.е. „Избраният“), който ще спаси хората от Матрицата. Според нас обаче той е „нов“ герой (от старогр. „нов“, „обновен“, „променен“, „преобразуван“), в смисъла на новия, трансформиран човек, който е бил научен на истината за Матрицата и се бори не за нея, а срещу нея.

Що се отнася до другия главен персонаж, Морфей, той е известен от книгата „Метаморфози“ на древногръцкия поет Овидий като бог на сънищата, а името му се превежда от гръцки като „създател на форми“. Не случайно! Духовната реалност на света е познаваема единствено чрез „(нови) форми“, създадени от „събудени“ личности. Чрез тях истината за нашето минало, бит и култура стават видими за онези, които не са безнадеждно свикнали с нереалните (виртуални) „истини“ на системата.

Тези „(нови) форми“ може и да не отговарят на нагласата на масовата (комерсиална) наука и знание, но са „пространства“ за връзка с „нова (но същевременно и много древна) концепция и теоретична постановка в науката, която изучава Цялостното Явление, наречено Човек, в многобройните му сложни мулти-дименсионални (много-измерни), взаимно обусловени и преливащи се едно в друго (трансцедиращи) проявления, които определят както моментно-персоналното, така и биографично-историчното развитие на всяка личност поотделно и на цялото човечество като общност от личности.“ („За Трансцедентния Анализ като Практически Метод на Трансцедентната Наука“, Институт по трансцендентна наука)

Когато си мислим за Нео и Морфей в смисъла на изказаното дотук, неизбежно правим аналози с откритията на двамата братя – лингвистът и експертът по криптография д-р Стефан Гайд, създател на Института по трансцендентна наука (http://institutet-science.com/) и съосновател на Академия Орфика (https://academiaorphica.org/) заедно с акад. Цветан Гайд.

Техните изследвания са най-вече в областта на тракийската наука и тракийското изкуство, а целта на техните занимания – синхронизирането на физическата и духовната реалност.

Може би най-голямото им откритие е декодирането на тракийското писмо. То започва с изследване на тракийска плочка, съхраняваща се в Британския музей. Това е плочка на цар Тцер, върху която се наблюдава тракийското „Т“, идентично и със същата буква от кирилицата. Този йероглиф означава „Тракия – земя на Божествените Слова“.

Същият йероглиф е открит и върху тракийски съдове на възраст 7 хиляди години в гробницата в Свещари и в храма в Старосел. Писмени източници като „Тракийските послания” и „Тракийските хроники” говорят за това, че траките са имали невероятно високо развити абстрактни философски виждания и религия, която е дала началото на по-късните храмови служения.

Затова решихме да припомним съвсем накратко някои от най-впечатляващите резултати от тяхната работа, чиито „формирования“ в световната наука и култура могат пряко да освободят разума на хората, за да осмислят времето и пространството, в което живеят. :::

„... Всички други библии твърдят, че Бог създал света от нищото, а според тракийската библия Бог е създал света от Самия Себе Си като е самотрансформирал Своето естество, нещо съвсем типично за орфическата доктрина за еманациите и трансформациите. Затова и при траките Бог е триединен, с три лица, еманиращи по различен начин. По-късно тази доктрина се въвежда от един тракийски папа и в Рим, навлиза и в католическата църква, в православието и във всички християнски църкви!

В евангелието на Св. Йоан от Бохарската Библия „Бесика" се казва: „И след това аз видях разкрит Орфей на скинията на свидетелството, което преведено в гръцката библия означава „видях разкрит храма на скинията на свидетелството“. На друго място Христос казва: „Разрушете този Орфей и за три дни ще го въздигна“, а в Апокалипсиса на Св. Йоан се споменава и за завет на Орфей: „И разкри се Божият Орфей, който е на небето, и откри се Ковчегът на Божия Завет в Орфей и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус, и силен град.“ Във всички други преводи на библията обаче вместо Орфей, се появява думата храм...

В Бохарската библия се говори освен за Орфей и за траките. Но тъй като думата „тирак“ /тирук/ може да се преведе и като „всички твои“, в гръцката библия е преведена умишлено тъкмо така. А пък египтолозите превеждат думата „трак“ като „сияен“.

Според д-р Стефан Гайд един ден, когато се издаде библия „Бесика” на основата на нейните компилирани преписи, пазени в Лондонската библиотека, всеки ще може да види оригинала на днешната Библия, в който се съдържа думата България. И библия „Бесика“ ще ни доведе до още по-големи откровения свише, между които и до разкриване тайната на Сътворението. Защото единствено на тракийски език се разкрива Божественият начин на сътворение на Вселената като еманация на Бога-Слово, като низходяща трансформация на Речта от Божествения й Извор – Личността на Бога-Син. Но и тогава, твърди Гайд, тайната на Божествената „технология“, закодирана от Свети Апостол Йоан в началните строфи на неговото Евангелие („В началото бе Словото и Словото бе у Бога“), ще бъде разбрана само от посветените в Божественото учение.

Ще бъде преоткрита истината за нашата родина – свещена земя, заченала и родила Първото Слово и Писменост, и съхранила в своята литературна традиция Тайните на мирозданието. Но преди това и човекът, преминавайки през много изпитания и страдания, ще разбере, че не е този, който е, а който още не е – което е „пробуждане“ за нужната промяна (трансформация).

За целта д-р Стефан Гайд осъществи съкровената си мечта да направи достъпен Света на Безсмъртното трако-българско знание не само за себе си, но и за целия свят. Той пресъздаде изгубеното, като даде плът на своята мечта, виждаща се и отвън, и отвътре… Чрез нея съкровените измерения на духовната ни Родина – светата утроба на българските автохтонни корени, извиращи от най-дълбоката древност, завинаги ще се помнят като Първолюлката на най-древната човешка цивилизация и култура, оплодила народите с Безсмъртното знание. Защото днес това знание е дотолкова преиначено, че приспива нашето самочувствие и нашата национална гордост.

Важното е, че когато си открил Любовта, Която търси да даде, както е записано в първия апокриф на „Тракийските хроники“, не си живял напразно… А тъй като Тя е вечна, винаги ще има и кой да дава…“ ::: по материали от „Тракийската Библия „Бесика“ ще ни разкрие Тайната На Сътворението“, източник: http://psihobg.com/?p=4336“ :::

 ::: на снимката: Детайл от главата на бронзова глава на Севт III, от могилата „Голяма косматка“ край гр. Шипка, 5 в. пр. Хр. (част от експозицията, излагана в Лувъра) :::

 ::: вижте всичките книги на Института по трансцендентна наука (http://institutet-science.com/) на (https://books.bogari.bg/shop/) :::

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2800 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 21.09.2018 13:28
image

~:~ На 16 юли 2008 г. извеcтният (и за жалоcт pано напycнал ни) изcледовател д-p Стефан Гайд обявява пpед БТА, че е откpита дpевната тpaкийcка Библия Беcика. Освен че разчита древните тракийски текстове обаче, д-р Гайд посочва и аргументи за автентичността на откритието си, дадени още през 1860 г. от Георги Раковски, изследовател на българската древност, който пише от Белград следното:

"Открих важно съкровище за българската стара писменост, книга отпреди християнства еще!... Чрез нея се опровергават сички учени, които са мъдрували досега за кирилица и глаголица... Сега сички мои догатки за стара ни писменост,... овеществяват се тържествено!"... (Раковски до Николай Мирончов Тошков, Одеса, 1 май, 1860 г.) ~:~

::: Има очевидно пълно припокриване на казаното от двамата достойни българи Раковски и д-р Стефан Гайд.... Според Гайд азбуката на Библия Бесика не е нито кирилска, нито гръцка... Според Раковски откритата пергаментна книга е на наша стара писменост, която обаче не е нито кирилица, нито глаголица...

Раковски е човек с усет към различните писмености, но не можем да искаме от него с първо виждане да разбере, че е попаднал на исторически извор, написан на тракийски език и с тракийска азбука... Все пак Раковски не е д-р Гайд.

Св. Йоан Златоуст в проповед от 399 г. пише ясно, че както всички народи, така и траките са превели на своя език Светото Писание, а в актовете на Константинополския събор от 536 г. е посочено, че езикът на бесите е измежду езиците, на които се чете Св. Писание...

Тракологът проф. Александър Фол пише в История на българските земи в древността (1981 г.) следното: ... Във вътрешните дялове на Южните Родопи се намират сатрите, известни още от VI в. пр.н.е. с независимия си дух и с най-прочутия си род този на бесите. Бесите са царско-жречески род, който поддържал знаменитото светилище на Дионис в Родопите.... След Херодот етнонима на бесите започва да се налага... и по-късно се превръща в сборен етноним за всички траки...

След III век етнонимът „Беси става тъждествен с народностното име „Траки и очевидно в богослужението в тракийския епископски център на старото тракийско Кабиле край Ямбол (където са намерени 8-те пергаментни листа, пренесени във Влашко, и открити от Раковски по време на неговото пътуване от Браила до Белград през януари-февруари 1860 година) е използван тракийският превод на Библията... наричан „Библия Бесика....

::: по статията Раковски открива следа от тракийския превод на Библията на Хараламби Баев, в. „168 часа“ от 01.08.2016 г., източник: http://www.168chasa.bg/Article/5679441 :::

 ::: Д-р Стефан Гайд: „За наша радост и удивление до наши дни са достигнали някои много древни ръкописи на Библията на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария Завет, което позволява да се направи един доста подробен езиков анализ на този диалект, тъй като езикът на различните книги на Библията е уникален с това, че за разлика от други документи (напр. философски или научни трактати), тя представя изключително пълноценно и детайлно именно живия говорим език от времето, в което всяка от тези книги е писана или превеждана. Множество такива древни ръкописи на Бохарския диалект, между които почти всички книги на Новия и Стария Завет на Библията на Бохарски и Славянски, се съхраняват и до днес в манастира Св. Екатерина, издигнат в подножието на Синайската Планина в Египет, като някои постройки на този манастир датират от около 330 г. след рождението на Христа. След Ватиканската Библиотека, библиотеката на Св. Екатерина е втора по важност и големина по отношение на древните свещени текстове и съдържа над 3000 ръкописа.

За мен е чест да представя пред своите читатели някои цитати именно от Новия Завет на Бохарската Библия и по-точно някои от най-известните строфи на Св. Евангелие според Св. Ап. Йоан, за да може да се докосне всеки един до красотата на този уникален език и родствената му близост до някои производни диалекти в българския език (богарски език – езика на Бога).

image
В заключение можем да кажем очевидното, че докато останалите преводачи се колебаят между „Словото“ (в по-общ и абстрактен смисъл) или „Изговореното Слово“ („Речта“), една единствена версия на Св. Евангелие от Йоан държи на своето, а именно, че в началото не е било кое да е друго „слово“, но „Писаното Слово“ („Писанието“ – „Писажи“) и това е Бохарската Библия! Защо точно Писаното Слово на Бога? Разгадаването на този мистичен „ребус“ е невъзможно без помощта на оригинални орфически текстове, които да ни изяснят Тайната на Божественото Слово. Във Второто Съборно Послание на Божия Слуга Михаил от Сборника „Тракийските Послания“ четем: „Словото, което Бог е говорил и говори, е Речта на Сътворението и вечността. Неговите Език и Писменост са Невидимите Сили, излезли от Дъха на Устата Му като Видими Образи сътворени от Ръката Му. Негов подпис е цялото създание…“ гл.2: 47, 48); „Така всяка Жива Буква от Азбуката на Живота е част от Този, Който е и Алфа и Омега.“ (гл.3: 32); „И всички невидими, от които произлизат всички видими, заедно изпълват Книгата на Живота, чиито букви, думи и изречения са едновременно Дела Господни и Негови Служители, които като нетленна дреха крият Неговото Същество.“ (из „Второ Съборно Послание на Божия Слуга Михаил, гл. 3, с. 33“ от „Тракийските послания“ на https://books.bogari.bg/produkt/тракийските-послания/ ) ::: Д-р Стефан Гайд :::

:::
виж цялото кратко изложение Откритата Библия на Прорицателите“ на Д-р Стефан Гайд за откритата Билбия Бесика на източник: http://institutet-science.com/biblia-bessika-otkrita/ или пълното изследване в книгата Тракийското Писмо Декодирано – IV - Тракийската Библия Бесика – Разкрита на https://books.bogari.bg/produkt/тракийското-писмо-декодирано-iv/ :::

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 11445 Коментари: 1 Гласове: 8
Последна промяна: 15.09.2018 22:55
image

~:~ „Гърците вероятно са се объркали, че траките са мрачни номадски народи... Те образуват мрежа от очевидно свързани култури,  разпространили се по цялата територия на Европа и Азия. Те носели със себе си отличително и значимо изкуство, което може да е допринесло за развитието на цивилизациите на Гърция, Персия, Индия и Китай... Как сме могли да пренебрегваме очевидното толкова дълго... дали поради естествената склонност на учените да правят изследвания единствено по предмета, който специализират, докато артефактите от тракийското изкуство са разпръснати сред тези от други култури и датират от различни епохи... Преди да имаме отговорите, вероятно трябва да разкопаем могилите, които красят пейзажа от Балканите до Монголия, където най-вероятно ни очакват редица грандиозни изненади. Очаква ни също много ровене в архивите и нищо чудно Херодот да застане редом до авторите на Илиадата и на Библията..." (Розан Клас, „Ню Йорк Таймс“, 1977 година) ~:~

 

::: Уменията на древните траки смайват въпреки малкото сведения, които имаме в аналите на официалната историческа наука. И ако някой днес твърди, че техните знания най-вероятно са включвали троична система за изчисляване, познания по химия, физика, астрономия или познаване на числата на Фибоначи, скептиците ще надигнат глас на несъгласие. 

Затова и беше разбираемо, че всички български учени надигнаха вой през далечната 2006 година, когато д-р Стефан Гайд обяви сензационно декодирането на тракийското писмо. Съпротивата за приемането беше голяма по ред причини, а и да не забравяме, че това си беше откритие, достойно за Нобелова награда. 

И въпреки че резултатите яростно се оспорват все още от някои среди, учени и сътрудници от екипа на Института по Т-Наука транскрибираха и преведоха множество артефакти от Градешница, Караново и Тартария, датирани около 5000 г. пр.н.ера по начина, по който се превежда йероглифното писмо от Старото царство в Египет (от около 3000–2000 пр.н.ера). Валидността на безпрецедентните резултати беше напълно потвърдена от факта, че преводът отразяваше ясно идейно съдържание на един и същ език, който очевидно е бил говорим в широк географски регион, включващ Тракия, Анатолия и Северен Египет и който е останал сравнително непроменен през хилядолетията до днес в литургичните практики на Коптската и Тракийската православна църква.  

Откритията на Д-р Стефан Гайд запълват вече цели пет тома от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“. Успоредно с тях Институтът по Т-Наука публикува на български език и редица древни документи, с които „хипотезите“ за тракийската култура като първична по отношение на редица други антични култури – в това число и гръцката – отдавна вече са научни тези, нуждаещи се от още анализ и проучване – нещо, към което и самият откривател призова в края на изложението си на пресконференцията през 2006 година:Призовавам всички български учени към анализ на тези факти, защото аз не претендирам, че това е последната дума“. Според д-р Стефан Гайд, ако учените използват неговата методика, и други тракийски артефакти ще бъдат разгадани. 

Вместо това, някои български учени се почувстваха обидени, че д-р Гайд е обявил публично, че никой досега не се е опитал да разчете написаното на споменатите вече плочки, тъй като в миналото се е  работило по този въпрос. Освен скептицизма и съпротивата си обаче, тези учени и досега не са поднесли никакви нови – и различни от тезите на д-р Гайд – разработки по темата.  

Статията, която ви предлагаме в превод тук, е от далечната 1977 година – и съвсем недвусмислено изказва предположения, които д-р Гайд доказа чрез своите преводи на знаците върху плочките от Караново и Градешница. В нея будни умове като Розан Клас още преди десетилетия обявиха пред света: Голяма част от доказателствата са били под носа ни години наред, разпръснати и скрити под други имена чрез постоянните колекции на познати музеи... Всеки, който има вкус към подобно изкуство, ще получи просветление.“  

Това просветление очевидно липсваше – и липсва и днес – в някои среди на „обидените“ български учени, които ще бъдат запомнени единствено с научния си скептицизъм. Не можем да твърдим, че това са тракийски плочки, въпреки че са намерени на територията на Тракия“, доц. Сергей Игнатов във връзка с пресконференцията на БТА за откритието на д-р Гайд.

Просветените учени и сътрудници от екипа на Института по Т-Наука обаче продължиха работата си, тъй като значителна част от артефактите от неолитния период съдържаха и други не-пиктографски знаци успоредно с тракийските пиктограми. Проучванията на тези не-пиктографски знаци намериха своето продължение в „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните“. (https://books.bogari.bg/produkt/тракийското-писмо-декодирано-v/)

Вижте кратката, но съдържателна по темата за тракийското наследство по българските земи статия на Розан Клас в „Ню Йорк Таймс“ от 26 юни, 1977 година.

"Тракийските следи към нашето варварско наследство"  

„Ню Йорк Таймс“, 26 юни, 1977г., Розан Клас (Rosanne Klass)

::: (автор: Розан Клас (1929-2015), писател и защитник на човешките права, предупредила света за съветската агресия в Афганистан през 80-те години на 20-ти век.) :::
 
image

Гърците определят траките като всички онези мрачни номадски народи, които скитали през тъмните векове из Азия и Европа, отвъд кръга на светлината, която е класическата цивилизация. Наричали ги варвари и почти три хиляди години ние им вярвахме. Но преди по-малко от десет години („след 1967 година“, бел. ред.) започнахме да подозираме, че гърците вероятно са се объркали.  

Зашеметяващата експозиция на тракийското изкуство от България, изложено в Музея на изкуството „Метрополитън“ преди две седмици, представлява още една брънка от веригата открития, която може да се окаже също толкова вълнуваща, колкото откриването на Минойската цивилизация преди близо век. 

Траките са били варварски народи, наричани още Скити, Парти, Готи, Келти, Сармати и десетки други трудно произносими имена, които се открояват на страниците в книгите по древна и средновековна история – войска от яздещи конници, ожесточено нахлуващи и покоряващи цивилизациите на Европа и Азия от Ирландия до Сибир, от Скандинавия до Адриатика и Индийския океан в продължение на 2000 години. 

Това, което откриваме за наша изненада, е, че от 1 хил. пр.н.е., ако не и по-рано, тези скитащи се народи образуват мрежа от очевидно свързани култури,  разпространили се по цялата територия на Европа и Азия. Те носели със себе си отличително и значимо изкуство, което може да е допринесло за развитието на цивилизациите на Гърция, Персия, Индия и Китай. Досега винаги се е предполагало, че това изкуство е произлязло от тези високо развити култури, но никога не се е допускало, че самите те са имали влияние върху тях. Прозренията, до които води не само последната изложба в Музея на изкуството „Метрополитън“, но и изложби на други места, могат в крайна сметка да ни принудят да променим много от нашите идеи за развитието на западното и ориенталското изкуство. 

За американската общественост първото прозрение дойде по време на брилянтното новаторско шоу „Изкуството на животинския стил“ преди седем години („Animal Style Art“ е термин за вид декоративен стил, възникнал независимо на множество места, чиито модели се състоят от изграждане на условни образи – зверове, човешки фигури и птици), което отвори очите ни към художествения речник на варварите... Когато древното келтско изкуство от Ирландия пристигне тази есен, можем да очакваме още прозрения... 

И така, когато най-накрая открихме съществуването на това изкуство, много е трудно да се проумее как сме могли да пренебрегваме очевидното толкова дълго. Някой ще каже, че причината е естествената склонност на учените да правят изследвания единствено по предмета, който специализират, а артефактите от тракийското изкуство са разпръснати сред тези от други култури и датират от различни епохи. В научните среди не е осъдително ако някой изследовател на Династията Хан например (втората императорска династия на Китай, управлявала от 206 г. пр.н.е. до 220 г. сл.н.е.) пренебрегва откритите фибули на викинги в работата си (фибулата е метален предмет, вид катарама, за закопчаване и украса на облеклото, употребяван повсеместно от бронзовата епоха до ранното средновековие). Освен това някои от ключовите открития са били в непознати места като България или Монголия, а други са все още в земята и, разбира се, преценката на техните цивилизовани съвременници, гърците, е, че не си заслужават да бъдат изравяни и изследвани. 

Днес учените пътуват по цял свят и събират артефакти от всяко място в големите центрове като Ню Йорк, където най-сетне можем да ги видим всичките на едно място – и те започват да събират парченцата и да забелязват истината. Въпреки това е лесно да има недоглеждане, защото ослепителните златни и сребърни съдове в тракийското изложение са толкова красиви, че биха изкушили всеки да пренебрегне лесно дузината малки, ненатрапчиви бронзови артефакти с ключови мотиви – елен със сгънати крака, атакуван от хищници и други подобни.  

Човек обаче не трябва да чака някакво специално изложение, защото голяма част от доказателствата са били под носа ни години наред, разпръснати и скрити под други имена в постоянните колекции на познати музеи. В Музея на изкуството „Метрополитън“ например един просветен посетител може да забележи елементи на така нареченото тракийско „изкуство на животинския стил“ („Animal Style Art“) в експозициите на древните китайци, народите от Близкия изток, гърците, византийците, както и тези на Средновековието. Например експозиция обозначена като „Гало-римска и келтска“ в коридора на основния етаж съдържа няколко ломбардни и готически предмети, които са очевидно свързани по своята същност с някои от тракийските изработки на горния етаж. Всеки, който има вкус към подобни проучвания, може да намери доста доказателства по темата сред музейните експонати.

Независимо дали го наричаме „степно изкуство“ (Steppe Art) обаче, „изкуство на животинския стил“ („Animal Style Art“) или „варварско изкуство“, каквото е то за гърците, има цяла вселена от изкуство, истината за която очаква да бъде разкрита. Какво ще научим, все още предстои да разберем от нечии догадки. Те може да са на лингвисти, а може и да са на антрополози – но знаем, че залогът е разкриването на истинския произход на народите, които наричаме индоевропейци, и нищо чудно пътеката да ни отведе до най-ранните зори на човешката цивилизация. А това ще стане щом открием смисъла на техните творения.

Преди да имаме отговори вероятно трябва да разкопаем могилите, които красят пейзажа от Балканите до Монголия, където най-вероятно ни очакват редица грандиозни изненади. Очаква ни също много ровене в архивите и нищо чудно Херодот да застане редом до авторите на Илиадата и на Библията.


::: Тази статия е била отпечатана в изданието от 26 юни 1977 година на страница 71 на „Ню Йорк Таймс“ с оригиналното заглавие „Тракийските следи към нашето ‘варварско’ наследство“ („Thracian Clues To Our `Barbarian’ Heritage“) :::


::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6822 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 03.09.2018 13:06
image
          За връзката между България и Русия
И за производните на Първо-говора езици, които Бог размесил поради богоборчеството на човеците


::: През всичкото изтекло време от началото на научните публикации на Д-р Стефан Гайд и Института по Т-Наука от 2006 година насам, откритията за нашето минало съвсем целенасочено  и умишлено се изолират и подменят. С излизането на български език на произведението на руския филолог акад. Дмитрий Лихачов, решихме да приложим кратка ретроспекция на някои от изводите от разчетените древни текстове и изразеното в книгата „Руската Култура“ идейно послание за „езикът (старобългарският език, "захранил" руските култура и език), на който руският народ е доверявал най-възвишените мисли, на който се е молил и на който е писал тържествени слова; висшият слой на руския език, ‘полюсът на духовността’, обогатил извънредно руския език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите.“ (Акад. Дмитрий Лихачов) :::

::: „Ако думите и писанията са обиталища на Диханието Божие, какви са последствията за тези, които разрушават и оскверняват Божието светилище? „Който разрушава Божия храм, сам той ще бъде разрушен”, казва пророкът. Който нарушава Закона на Речта, Тя него ще разруши. Всеки поема върху себе си последствията за всичко, което говори или пише... Божият дар на словото е и изпитание – как ще постъпим с него и как ще го употребим. Затова е писано: „…за всяка празна дума човеците ще отговарят…“. ТОВА Е БОЖЕСТВЕНИЯТ ЗАКОН НА СЛОВОТО, КОЙТО СЪДИ И ЩЕ СЪДИ ВСЕКИ. Защото Словото е Меч, който разделя, огън, който може и да пояжда, потоп от Води, които могат да удавят…

Езикът и Писмеността могат да бъдат обиталище и носители на любов, живот, истина, съпричастност и солидарност, изразители на най-светлите чувства, на най-великите импулси, откровения и мъдрост, на най-съкровените преживявания. Но за съжаление, освен да изцеляват, думите могат да бъдат инструмент на паразитиращите върху живота ни сили на тъмнината. Могат да убиват, осакатяват, да заблуждават и ограбват като „еничари“, обърнати срещу собствените им родители, срещу собствения си народ. Такива изречения на омразата са първопричина за битовите престъпления, заливащи страната ни, „кинжали“ на невидими демонични убийци, думи, напоени със смъртоносната отрова на зли помисли и стихийни емоции.

Рекламният бизнес, политическата демагогия, надхитрянето между половете и други всякакви видове „дрога“ за душата и нейното бягство в световете на безплодните илюзии са все от „изкуството“ на измамната манипулация, станало доходоносен бизнес за търговците на души. Образите на насилие, поквара и пошлост, които ни заливат, несъзнателно стават „тухли“ от затвора на същинското ни „аз“. Какви са изображенията, които съграждат вътрешното пространство, което обитават ума и чувствата ни – свещени като храм за вътрешния ни човек, или демонични като бесовски обиталища, които ни обсебват? Всеки трябва да се замисли в какъв „филм“ живее, кои са неговите невидими сценаристи и режисьори, какво подсъзнателно управлява живота му.“ (из „Изречения на омразата или Думи на Живот. ‘Ноевият’ ковчег на Словото в информационния потоп“, Акад. Цветан Гайд, 2016 г.) :::

::: „Чудно ли е, че Господарят на Силите за целта е подбудил водачите на така наречените „Велики сили“, за да изпълнят Неговата Воля, внушавайки им горделиви завоевателни стремежи и интереси?

Да, като Негов инструмент, руските войски, заедно с Българското опълчение и други доброволци от съседите ни, изпълняват на земята Замисъла Му, проливайки кръв – както своя, така и на враговете си. Но в крайна сметка те осъществяват НЕ своите си кроежи и замисли, но Божия План и Намерение, така че ако свободата ни е дар, тя е Дар от Горе – Дар от Бога, който е бдял и бди над избрания ни род и народ, за да го върне в пътя на Неговата мисия към народитe. Така че нашата благодарност дължим преди всичко на Него, Сърцеведеца, Който управлява И тези с НЕ до там чисти мотиви, за да постигне целите СИ.

А освен това ще попитам – много ли е, ако тези които са посяли духовното спасение, пожънат физическото избавление? Не дължи ли руския народ на нашите предци (а по този начин и на нас потомците) своята духовна култура и цивилизация? (из „Кой освободи България от робството…и ролята на „великите сили“, Акад. Цветан Гайд, 2016 г.) :::

::: „Църковнославянският език (старобългарският), пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което на него се е говорило и писало.

България даде на източните славяни висшия слой на езика, „полюса на духовността“, обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите.

Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова.
Той през цялото време е бил „редом“ с руския народ и го е обогатявал духовно.

После поезията заменя молитвите. Помнейки молитвеното минало на нашата поезия, трябва да пазим нейния език и „високите ценности!“

(из „Руската Култура“, бълг. издание 2018 г., автор Акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов (1906–1999), руски филолог и културолог, академик и член на Академията на науките на Русия. Изследовател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор) :::

::: „Духовната война и битка за нетленното наследство на предците ни продължава с пълна сила, тази война не е спирала хилядолетия и продължава и до днес. Защото тя е битката, която изпървом се губи или печели, а след това във видимото следват благополучие или робство.

Чуждопоклонниците  винаги ще преследват общобългарското дело на блаженопочившия Стефан Гайд, който, освен всички други благодеяния към българския народ, е и преводач и съставител заедно с брат си на сборниците древни документи „Тракийските Послания“ и „Тракийските Хроники“.

Защо е това Богоборство и омраза към Вярата на предците ни? Разбира се, защото „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания“ като автентични документи развенчават напълно мита за изключителността на юдейското откровение, както и заблудата, че обожанието на Исус Христос е дело на някаква юдейска конспирация. Свещените текстове на тракийската духовна общност разкриват Богa Слово призоваван, поклоняем и почитан в Тракия преди своето въплъщение в Палестина. Неговото учение не е юдейско, нито мистерийната му практика е юдейска.

Разказът на Тракийските Свещени Писания проследява от начало създаването на човешката раса, етногенезиса на нашия народ, откъдето става ясно, че Бог Словото си има народ (това обяснява защо един от етнонимите ни е словени – хора на Словото) и това е българският род и народ – богарите, които говорят Божия език (също описано в текста), сияйните (на бохарски – траху, траки), древните царе-пастири, свещенодействащи между народите.“

(из „За ограбеното ни духовно наследство и Свещените Писания на траките“, Акад. Цветан Гайд, 2016 г.) :::

::: „Нашето население е коренно за района около Черно Море, през Балкана и чак до северната част на Мала Азия. То е имало свой език и своя писмено още преди Христа, на тях стъпва Българският език. Гърците наричали тази народност Велика Скития.

Това население е в основата на Българската държава. То получава Християнството още в първи век от н. ера и превежда Библията. Създава своя книжнина, свое изкуство. Всъщност Кирил и Методий превеждат и транскрибират книгите, написани на предишната азбука.

И за Рим, и за Константинопол това е писменост на еретици, затова трябва да бъде легализирана. Борис не покръства българския народ, а именно легализира съществуващото християнство на българите. Синът му Симеон определя това християнство като единично, независимо, вътрешно неподвластно на чужди шапки...

Но от първия училищен клас ни се натрапват едни и същи лъжи. Те трудно се преодоляват, защото много интереси се преплитат в тях. Интерес имат гърците, интерес имат руснаците заради ред вътрешнополитически и геополитически причини.

Руската национална доктрина, която е имперска, се крепи на твърдението, че русите са приели Християнството от Византия и то по времето на най-голямото й могъщество, когато тя обхващала цяла Мала Азия и целия Балкански полуостров. Мислите ли, че без съпротива ще бъде приет фактът, че християнската традиция на Русия е дошла от Симеонова България?“

(Проф. Асен Чилингиров, в-к „Монитор“, 23 юни 2007 г. в статията на Люба Кулезич със заглавието: „Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен“) :::

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4077 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 19.08.2018 19:08
image

Тайната на Приятелството днес е скрита поради злите Му врагове. Но който се впусне в приключението да намери тази Тайна, непременно ще се ползва от помощта на видими и невидими приятели...

 

Днес за приятелите се мисли като за хора, които угаждат на нечии желания. А липсата на подобно угаждане се възприема като неприятелство. Проблемът – всички искат да използват другите за собствени цели и не желаят да се научат как да следват нечия „интерпретация“ за живота, ако тя не им носи печалба! Приятелите обаче не са за „лична консумация“.

 Неслучайно в Христовата Библия се открояват думите на Иисус Христос: „Вие сте ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам“. Тази „заповед“ е може би най-ясното послание, че единствено следването на конкретна „интерпретация“ на живота и предаването ѝ сред близки и далечни кръгове се е считало от Христос за „приятелство“ с него. Затова и думите Му, че „няма по-голяма любов от тази да дадеш живота си за приятелите“, са ясно указание за това за кого се грижи Той днес – и защо не на всички помага еднакво.

 В най-общи линии, нагласата на съвременното човечество е човек да мисли за приятелите си като за такива, които следват неговите собствени интерпретации за живота. А това е поради дадената на човека „Свободна“ воля, която е ресурс за следване на духовни наставници и за самоопределяне, и поради тази свободна воля мнозина си харесват  „учители“ и „приятели“, с които имат сходни очаквания от живота. Мъдростта обаче говори за друг вид приятелство: „Приятелят на младоженеца стои да го слуша и се радва твърде много поради гласа на младоженеца“ (Йоан 3:29).

 В древността една много характерна черта за „приятелството“ е било общуването по време на гощавки. Идеята на тези гощавки е била задаването на въпроси за смисъла на живота и размишляването над различните отговори. Неслучайно една от пиктограмите на тракийското писмо –image(латинският идентификационен индекс по конвенционално приетата международна система на Gardiner е D47) – е разчетена по следния начин: „завет“, „договор“, „пакт за приятелство“, „мяра за мяра“, „вземане-даване“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано 1“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2006).

  Човек, който има много приятели, намира в това погубването си, но има приятел, който се държи по-близко и от брат“ (Притчи 18:24). Оказва се, че  „свободната“ човешка воля е дадена, за да се запита човек кого следва и чии думи изпълнява, тоест кой му е по-близък и от брат. В древността намирането на наставник с добро духовно учение се е считало за „духовно богатство“, а лисата на такъв – на духовна бедност и нещастие: „Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много“ (Притчи 14:20) и „Богатството притуря много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си“ (Притчи 19:4).

 Обратното е водело до падение и нещастие: „Не се мамете, лошите другари покваряват добрите нрави (Първо послание към Коринтяни 15:33). Гореспоменатото оригинално намерение за „пировете“ в древността е било по-късно променено от човешки страсти и от това време са събиранията, наречени „симпозиуми“, които са били просто ядене, пиене и разговори. И това е бил един от начините на хората да им бъде отнет ключът към истинското приятелство.

 Човешкият живот крие безброй „изненади“, обясненията за които официалната религия отдавна е пакетирала в термини и заповеди от вида „Не питай, Бог знае“, „Не слушай човеци, а само вярвай в Бог на небето“ и други подобни... Ако обаче си бил наречен „приятел“ от някого и животът ти се е променил именно поради следването на нечии други „стандарти“, които са интерпретации на конкретен човек, чрез когото си „чул“ (или „разбрал“) много духовни истини, как казваш „Не ми харесва какво ми говориш, аз си имам собствена вяра“?

 Това обяснява защо грехът на приятелите на Йов беше голям. Те използваха собствената „интерпретация“ за събитията в живота на Йов и Бог им се разгневява: „Гневът ми пламна, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов“ (Йов 42:7).

 Така че, Тайната на Приятелството остава скрита поради злите Му врагове. Но който се впусне в приключението да намери тази Тайна, непременно ще се ползва от помощта на видими и невидими приятели. „Бог общува интимно и е приятел само с тези, които са готови да приемат предизвикателството на Неговото водителство и привидното противоречие на Неговата Премъдрост“ (из „Тракийските Послания“).

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2442 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 09.07.2018 00:30

image

~:~:~ БНР Радио Варна ~:~:~

::: http://bnr.bg/varna/post/100981641/predstavane-na-kniga-trakiiskoto-pismo-dekodirano-v :::


::: Слушайте запис на срещата-разговор с автора на 5-та книга от поредицата Тракийското Писмо Декодирано – „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните”. :::

::: С Цветан Гайд разговаря Вяра Николаева ::: http://82.119.84.123/storage/RadioVarna/News/cvetan gaid.mp3
:::

::: Академик Цветан Гайд разказва за най-новите и сензационни открития на Института по Т-наука за Езика и Писмеността на богоизбрания ни народ. Познанието, преследвано от враговете на българите и човешкия род, сега ни разкрива Тайните, които движат света и събитията в него. Думите на Силата, съхранени в древните ни руни, имат мощта да ни направят отново народ на Славата и Словото, каквито са били предците ни. :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2033 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.06.2018 19:24
image

Ще дойде Видовден

 

Или как да разбираме Деня на Страшния Съд в българския фолклор според Метода Гайд

/от Красимир и Дияна Мерин/


В народната митология е останало поверието, че 15 юни е денят на „Страшния съд”. Този ден е наречен Видовден и в него всеки трябва да очаква справедливо възмездие за делата си.

Поверието се свързва с вярата, че (ангелът-Слово) Вида отсява истината от лъжата и дори и съдът да сгреши, този ангел идва на „Видовден“, за да получи всеки своята награда или наказание.

Дали това древно поверие на предците ни не е причината Темида – символът на истината и справедливостта, да е изобразявана от египтяните с меч и с щраусово перо в косата?

Поверието за Видовден е свързано с тракийската дума Маат“, която беше разчетена от Д-р Стефан Гайд като „Истината“, „Реалността на Видимото Слово“, „Законът на Природата“, а от Акад. Цветан Гайд като „Духовната Реалност зад всяко нещо“, „Вечната Истина. Навярно тази дума е залегнала в корена на термина „магистрат, а Темида се изобразява днес с превръзка на очите, везни в едната ръка и меч в другата, като олицетворение на човешката правда, която е сляпа за божествената правда Маат.

Според българския фолклор Видовден е преобраз на справедливата съдба над човешкото сърце, защото „Маат“ не е сляпа за онова, което човек мисли, говори и върши. Какво ни разкри в тази насока „Тракийското Писмо Декодирано“ за поверията на нашите предци – траките?

В текста от Плочката от Караново се наблюдава за пръв път опит за обожествяване на Царската Власт, която за да царува "с короната и жезъла на Правдата”. Тя изисква царят да е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, и да се е превърнал в човек с "Божествено Естество", т.е., да бъде измежду елита на Посветените... Фараонът в Египет бива коронован само след ритуалното поставяне на статуетката на Истината (Маат) да царува с него в тронната зала.“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано I“, 2006 г.)

Според запазените древни текстове, Maат е помощникът на Озирис в отсъждането на мъртвите по техните сърца. Любопитното е, че името на Рамзес II (фараонът е бил считан от обикновените хора за наместник на Бог на земята – поверие, което през вековете се е изродило при злите фараони в обожествяването на фараона като самия бог), се е записвало и като „Узер-маат-ре“, а йероглифът за Маат (Истината“, „Правдата“) съдържа изображението за „перо“, което се свързва с Вечното (Божественото) Слово – image).

Според декодирането на името Озирис (което винаги се е превеждало така в класическата литература от Плутарх до наши дни, и е много близо до българската дума „озарен“), то се изписва като УС-ИРИС на тракийската погребална плочка от Точиларе и означаваВсемогъщият и Всевиждащ Исус“ (виж елегантния метод на декодиране на тракийската писменост на Д-р Стефан Гайд в „Тракийското Писмо Декодирано III“, 2007 г.).

Излиза, че българското поверие за Видовден не е честване на „осъдените” а на търсещите промяна, за да не ги постигне възмездието.

Затова за нашите предци, Видовден е бил ден за напомняне на онези, които нехаят за делата си, че рано или късно злите намерения и мислите им ще „изработят” в тях и наказание. Затова и единствено в българските поверия, този ден се свързва и с поклонението към Слънцето”, което според трако-богарската вяра е Дион (Господарят) Исус, Слънцето на Душите.

Навярно това е причината вярата на предците ни в силата на покаянието да се свързва според фолклористите с ритуали за посрещане на деня в ранни зори за здраве и сила, или за простиране на чеиза от моми, за да бъде огрян от слънцето.

Подобни ритуали говорят за разбирането, че Видовден е ден за  просветление на човешката душа; ден за „гледане към слънцето“, за да се намери истината. Това е коренът и на поговорката за разпознаване на лъжливи думи, „Този като ти говори, гледай къде е слънцето.

Тъй като богарският (българският) език според Д-р Стефан Гайд е първоезика, от който са произлезли всички останали езици, коренът на думата „видя”, „да вида” е свързан с виждане или проглеждане за нуждата от промяна.

В някои балкански страни, учени-атеисти твърдят, че Видовден е ден за честване на някакъв Бог Виду (например, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска). Но в Чехия и Саксония съвсем директно се заявява, че това е денят на виждането, което прогонва слепотата.

По тази причина, „езичниците” – отхвърлили Божествената Реч на богарите – са свързвали през вековете Видовден със заклинания за здраве и благоденствие, тъй като са знаели много добре, че ще дойде денят на възмездието, когато всеки ще си получи заслуженото и ще бъде наказан за сторените дела!

Това навярно е и причината за появата на поговорки като Всяка коза на свой крак, но ще видим като дойде Видовден.../ Фрагменти от книгата „Шифърът на Гайд/

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд” :::
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2824 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.06.2018 11:19
image

::: Да си припомним в навечерието на Деня на българската просвета, култура и писменост :::

Всички религии днес твърдят, че Бог е създал света от нищото. Според тракийската образна реч обаче, Бог е създал света от Себе си, като е трансформирал своето естество. Затова и тракийската библия (Библия Бешой), известна в историята като „Прорицателна”, съдържа дълбоки философски и концептуални идеи и прозрения, типични за орфическата доктрина за трансформациите на човешкото естество, залегнали в основата и на родния фолклор и религиозни ритуали, погрешно считани за езически и пред-християнски. 

Защо Библия Бешой се е изгубила? Защо не се е запазило влиянието й? 

"Цар Борис желае да промени прекалено архаичния и трудно pазбираем дори за IX век превод на Бохарската Библия Бешой (или Бесика), който отдавна вече не представлява живия говорим народен език по това време, а е на свещен формулен език, който само посветеният клир pазбира, както и да упражни културно-политическо влияние над редица славянски народи и особено над руските княжества, които по това време са още езичници и имат крещяща нужда от покръстване’. Той вижда политическа полза и историческа необходимост от въвеждането на съвсем нов диалектен превод на Библията в България. Това обяснява факта, че сред многото сродни диалекти, говорени в България по това време, той избира този, който е и най-близък до руските и го обявява за книжовен славяно-болгарски език, на който и pазпорежда да бъдат преведени всички книги на Светото Писание и на държавната администрация.“ (Д-р Стефан Гайд, Тракийското Писмо Декодирано) 

За жалост, този акт на Цар Борис предрешава съдбата на всички съществуващи стари документи и Свети писания на Бохарския диалект и с Бохарски букви. Всички грамотни хора от онова време, които са ползвали Бохарската протокирилица са знаели, че не е създавана нова азбука, а същата стара бохарска писменост, ползвана дотогава в пределите на Българското царство е била обявена (с малки добавки) като кирилица. 

Истинската „езикова реформа“ реформа, която Цар Борис е направил, е просто новият превод на Светото Писание, който е бил различен от Библия Бешой (Бохарския превод на Библията)... А в началото бе Светото Писание (Писажи на трак., или Словото съвременен български), и Писанието беше у Бога”...

~:~:~  (Бел. - В заглавието е използван преводът от Тракийската Библия Бесика, в която думата за онова, което бе в началото е ‘Писажи’ на трако-бохарски, която се превежда ‘Словото’ на съвременен български...) ~:~:~

Най-древният език в света, богарският, оплодил първи със знание и философски учения други цивилизации, е и днес богатство от образно слово, видения и откровения за всеки, който го говори, и който иска да види невидимата същност на света.

Език, профанизиран от родоотстъпници. Език, на който неслучайно в продължение само на няколко години след освобождението от турско робство са наложени две големи езикови реформи. Език, който е дал телесност на всички обичаи, поверия и ритуали, съхранили народи ни през всички тежки години на робства и изпитания. Език, който и до днес удивлява и впечатлява чуждоезични лингвисти и онези, които го изучават.

Благодарение на работата на Института по Трансцедентна Наука и многотомното изследване „Тракийското Писмо Декодирано научихме, че има връзка между йероглифи, коптски език, бохарски диалект и кирилица. Тази връзка беше ОТКРИТА от Д-р Стефан Гайд в неговия знаменателен труд. Благодарение на това ОТКРИТИЕ, Майкъл Еверсън (един от водещите съвременни лингвисти по древни езици) твърди, че при работа с оригиналните стилизирани надписи на букви от българският, древногръцкият и коптският, се наблюдава следният феномен – за коптския читател, текстът на кирилица е далеч по-лесен за четене, отколкото е гръцкият текст. Изводът на учения е следният: „Не казвам, че коптският трябва да се обедини с кирилицата. Но предлагам връзката им с гръцкия да бъде отменена.“

А през 2010 година, когато излиза книгата на Джеймс Алън (египтолог, преводач на редица от най-трудните текстове, включително и на тези от пирамидите, преподавател в Браун и Кеймбридж) „Middle Egyptian, James P. Allen (Cambridge, 2010), научихме, че ОТКРИТИЯТА на Д–р Стефан Гайд са потвърдени по следния начин: „Коптската азбука - БОХАРСКА, така, както я учат египтолозите по цял свят – азбуката, от която  дешифрират средно египетския – е познатата славянска Кирилица (славянска според амбицията на Цар Петър I от XVII век за създаване на ‘Империя на Панславизма’)“.

Иван Давидков пише в своята поема Венец за Кирил и Методий: „В ония дни, когато вие сътворихте светлина и книга, много мечове ръжда разяде!“ Тези думи на поета се оказват емблематични, защото не физическите трако-български мечове, а Божеската РЕ-ч на предците ни е истинската причина за славата на народа ни! Божеската РЕ-ч е онзи "трако-богарски меч", който остава в Светото Писание като "Двуострия трскийски меч, излизащо от Устата на Бог Слово", както научихме от направения от Д-р Стефан Гайд Бохарски превод на Апокалипсиса на Св. Апостол Йоан.

Самобитната родова памет на българите обаче, както и знанието за историята на нашия език, писменост и вяра не са за ‘бърза консумация’ и не са ‘лъжица за всяка уста’. Следването на материалните ценности в света винаги е водило до обезличаването на българските ценности и традиции.

Чудомир неслучайно говори за аламинута в живота на българите – хора-аламинут, живот-аламинут, наука-аламинут, ценности-аламинут:

Сега всичко е аламинутИ не само големите, а и малките се специализираха и се отракаха тъй, че не можеш и приказките им да разбереш вече… Голям напредък, голямо нещооо!... В наше време, дорде достигнеш по-голяма служба, побелеят ти и веждите от старост, а сега срещнеш някое голобрадо офицерче:

- Какъв сте, ваша милост?- Майор! Подполковник!

… Бързат сегашните млади, бързат. И всичко се е хукнало, сякаш никой го гони. И призовките бързат, и изпълнителните листове, и сроковете на полиците, че даже и ражданията изпревариха закона за насърчението им… Аламинут и - толкоз!

Хората-аламинут са първите противници на истината за българската нация и дух. Учените от ранга на Д-р Стефан Гайд, както и мнозина наши учени, просветители и революционери, са били отхвърляни приживе имено от хора-аламинут, и въпреки че историята неумолимо е доказвала правотата на откритията им, има умове, за които всичко е аламинут, защото бързат след печалбите си.

Преди време си мислехме, че само родни учени поддържат „статуквото“ на лъжите в науката от изминалите столетия, но това не е така. Оказва се, че археологът Дъглас Петрович (Douglas Petrovich), открива през 2016 година връзка между древноегипетските текстове и иврит. Според него, израилтяните, живели на територията на Египет преди повече от 3800 години, опростили египетските йероглифи в азбучни знаци, създавайки иврит, за да могат да общуват писмено с другите египетски евреи.

Всичко това „идва“ десет години след феноменалния труд на Д-р Стефан Гайд, американски учен от български произход, чието многотомно издание „Тракийското Писмо Декодирано“ е налично във всички американски библиотеки, или може да се поръча. Да не забравяме тезата на редица учени, че независимо какво пише в Стария завет, израилтяните не са живели в Египет толкова отдавна, колкото предполага Петрович, а преписът на азбука, за който Петрович твърди, че е запис на най-старата азбука в света, най-вероятно е базиран на друг древен език.

Всъщност, „Тракийското Писмо Декодирано внесе яснота и по този въпрос, а именно, че посоката на приемственост е следната – иврит произлиза от египетските йероглифи, а Мойсей започва първи писмената история и литература на древните израилтяни, които нямат почти нищо общо със съвременните.

Тази теза-аламинут на Петрович си има неслучайно и събрат на родна почва, статията на Павел Серафимов и Александър Мошев в „Списание Осем“, „‘Букви на над 7000 години. Началото на статията е следното: „Още преди повече от 7000 години първите земеделци, заселили се по нашите земи, започват да използват за комуникация графична система, която визуализира знанието и го предава напред в поколенията. Изглежда без прекъсване традицията да се „пише“ преминава и в следващите хилядолетия. Удивителна е приликата с графични системи на бронзовата епоха – Линеар А и Линеар Б. Дали Орфей е носител на това наследство? Не го ли откриваме и в руните на древните българи и глаголицата?Впоследствие обаче, малко по малко авторите внушават, че траките нямат писменост, продължавайки лъжите на старата конюнктура в науката, че траките са примитивен народ.

В периода 2006 – 2008 година Д-р Стефан Гайд публикува четири тома от мащабното си проучване „Тракийското Писмо Декодирано. То беше предшествано през 2005 година от сборника „Тракийските Послания, а през 2010 на пазара се появи и уникалният сборник с древни документи „Тракийските хроники. През този период, и в годините след него, научните хипотези на Д-р Стефан Гайд се доказаха като неоспорими тези, най-вече от подобни изследователи като Павел Серафимов и Александър Мошев, които и в цитираната по-горе статия не могат да ги отрекат! Въпреки че те следват стъпка по стъпка откритията и доказателствения материал на Д-р Стефан Гайд, двамата автори заливат читателя с прекалено много известна вече информация, без нито един от изводите на Д-р Стефан Гайд?!

Подобен подход хвърля прах в очите на хората, защото се имитира направено голямо прочуване, което на практика не съществува. В статията след многото цитати и догадки за писменост се прави заключението, че писмеността по нашите земи не може да бъде разчетена?! Тоест, очакванията от заглавието са набързо натикани в руслото на програма за бламиране на откритията на Д-р Гайд в съзнанието на масовия читател.

Ние обаче избрахме като здравомислещи и интелигентни хора да се занимаваме с възможните, доказани и логични истини за нашето минало и език. Не желаем цял живот да чакаме умните философстванияна хора, които искат да решават вместо нас, водени от политически съображения. Заради подобни, нашият народ страда векове и не може да се ползва от своите постижения, а неговите чада се скитат прокудени по света. Желаем да четем оригинални научни открития за нашата писменост и история. Иначе би се изпълнила поговорката, че „докато умните се наумуват, лудите се налудуват.

Най-засегнатите от откритията за тракийската писменост на нашите предци народи изобщо не харесватда се знае, че нашите предци траките са облагородили другите народи! Техните марионетки се надяват, че колкото повече проглушат ушите на хората с небивалици и уж проверени и достоверни факти, толкова по-малко на хората ще им пука за истината. И те ще повярват отново на масовата, аламинут-наука на хора като Павел Серафимов и Александър Мошев.

О неразумни ю-роде (бел. „ю-род“ = „отстъпник от рода), поради що се срамиш да се наречеш българин според истината за своите предци?“ Ако искаш да пожънеш истината за своето минало, бит и душевност, трябва да посееш семената на учени от ранга на Д-р Стефан Гайд. А не плевели от мрежата от лъжи на „Кръга Спараток (част от които са Павел Серафимов и Александър Мошев) – плевели, избуяли около всичко, което Д-р Гайд донесе на българския народ в частност – и човечеството като цяло.

В заключение, искаме да припомним в навечерието на Деня на българската просвета, култура и писменост, че от всички лингвистични анализи в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано става абсолютно ясно, че езикът на древната Тракийска Писменост от Енеолита, езикът върху текстовете от Книга на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и езикът от по-късните надписи от желязната епоха, написани на Трако-Фригийска азбука, е един и същ език, съхранен и до днес като Бохарския диалект на Северен Египет.

Това е бил езикът на Тракийските Династи в управлението на Древната Египетска държава, известни в историята като Хик-Сос или Царете-Пастири, който има тясна връзка, доказана без противоречие, с диалектите на съвременния български език.

Този език присъства в достатъчно на брой древни текстове и беше акуратно разчетен и документиран, тъй като съдържа едни и същи елементи на Тракийската религиозна система, преминали през вековете в други народи, и останали съхранени в националното самосъзнание и традиции на българския народ през вековете.

Всички религии днес твърдят, че Бог е създал света от нищото. Според тракийската образна реч обаче, Бог е създал света от Себе си, като е трансформирал своето естество. Затова и тракийската библия, известна в историята като Прорицателна, съдържа дълбоки философски прозрения, типични за орфическата доктрина за трансформациите на човешкото естество. Те са  залегнали в основата и на родния фолклор и религиозни ритуали, и погрешно са считани за езически.

Тракийската образна рече въвежда образи, чрез които в пространството и времето в този свят влизат идеи и понятия от безграничния свят, въвеждащи идването на Бог в човешки образ в ограничения свят. Богът на траките е бил с три различни лица, проявяващи се по различен начин – идея, изповядвана днес като Бог-Троица в католическата църква, в православието, и във всички християнски църкви по света.

Защо Библия Бешой се е изгубила? Защо не се е запазило влиянието й?

"Цар Борис желае да промени прекалено архаичния и трудно pазбираем дори за IX век превод на Бохарската Библия Бешой (или Бесика), който отдавна вече не представлява живия говорим народен език по това време, а е на свещен формулен език, който само посветеният клир pазбира, както и да упражни културно-политическо влияние над редица славянски народи и особено над руските княжества, които по това време са още езичници и имат крещяща нужда от покръстване’. Той вижда политическа полза и историческа необходимост от въвеждането на съвсем нов диалектен превод на Библията в България. Това обяснява факта, че сред многото сродни диалекти, говорени в България по това време, той избира този, който е и най-близък до руските и го обявява за книжовен славяно-болгарски език, на който и pазпорежда да бъдат преведени всички книги на Светото Писание и на държавната администрация. (Д-р Стефан Гайд, Тракийското Писмо Декодирано)

За жалост, този акт на Цар Борис предрешава съдбата на всички съществуващи стари документи и Свети писания на Бохарския диалект и с Бохарски букви. Всички грамотни хора от онова време, които са ползвали Бохарската протокирилица са знаели, че не е създавана нова азбука, а същата стара бохарска писменост, ползвана дотогава в пределите на Българското царство е била обявена (с малки добавки) като кирилица.

Истинската „езикова реформа“ реформа, която Цар Борис е направил, е просто новият превод на Светото Писание, който е бил различен от Библия Бешой (Бохарския превод на Библията)… А „в началото бе Светото Писание (‘Писажи’ на трако-бохарски, или ‘Словото’ на съвременен български), и Писанието беше у Бога”...

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::


Категория: Лични дневници
Прочетен: 3832 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 21.05.2018 13:16
image

::: БЛОГЪТ НА МЕРИН във ФЕЙСБУК - https://www.facebook.com/meriniblog/ :::

Идват дни, в които скритите и заровени Свещени руни на Тракия възкръсват от пепелта като феникса, за да изумят онзи, който търси, да го изумят и възхитят и да царства над всичко, защото всяко Свещено Слово идва, за да царува над всичко. В тези руни е скрит ключът към силата и божествеността на траките – свещения народ, основател на най-древната човешка цивилизация, който пръв е сключил завет с Триединния Бог и чийто наследници продължават да пазят и до днес Могъщите думи, чрез които познават Истината и царуват с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния.

Възкръсването на Златните руни на Тракия стана възможно благодарение на изследванията и откритията на д-р Стефан Гайд, който разчете тракийската писменост – най-древната в света. Тези разкрития показаха, че познаването и почитането на Бога Слово Исус Христос като Творец на всичко видимо и невидимо съществува, откакто има хора, и е изначално заложено в човека, в самия език и мислене. Те явиха християнските корени на първата човешка цивилизация – Тракийската, а оттам и на човешката цивилизация като цяло, защото от разчитането на древните текстове, написани с тракийските образни знаци, датиращи от хилядолетия преди новата ера, стана ясно, че християнството не е отпреди 2000 години, а съществува от самото сътворение на човека и представлява първичният начин на мислене и поведение на хората, генетично заложеният модел на съществуване на човечеството. Древните руни на Тракия показват, че всички хора са християни по природа, доколкото са сътворени от Бога Слово и живеят в Него и чрез Него, както и Той в тях. Това тракийско християнство обаче не е светското християнство, подчинено на имперските власти и манипулирано от тях, представяно просто като една от религиите по света, появила се в резултат на развитието на религиозно-философското мислене, а е изначалната вяра на човечеството, която е вродена във всички хора, независимо от техните религиозни или нерелигиозни убеждения. Защото в основата на всичко стои Словото – Богът Слово Исус Христос, Дион-Исус.

Източник: http://eklekti.com/zlatnite-runi-na-trakiya/


Категория: Лични дневници
Прочетен: 987 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 09.05.2018 11:10

image

Предлагаме ви един интересен материал за Страстната Седмица (или седмицата на страданията, която се оказва и последната от живота на Иисус Христос на тази земя)…
В деня след изгонването на търговците от храма, на вторият ден от Страстната седмица – денят на притчата за десетте девици, очакващи идването на Господа, както и на притчата за талантите… В деня на „Последованието на Жениха“… :::  Източник: https://bogari.bg/българската-страстна-седмица/:::

::: „Вероятно първото, което ви идва на ум са политическите, патриотарски или чалгарски страсти, които особено се вихрят по изборите, или „трапезната култура” на стомашни (и не само) въздържания и последващи ги вахканалии, в поклонение на корема и нужника. Това, което пиша по-долу, не касае и информационната тълпа, която „всичко знае”, но не познава нищо, най-малко себе си…

Но уви, тук иде реч за НЕ толкова „интересните” (но за сметка на това безценни) предсказания от древността, които пророкуват за Христовите страдания освен като за историческо и вселенско събитие в Богочовечеството, също и като за неизбежна съдба в преходния ни живот завършващ със съд и изход на човечеството от тлението – като цяло и поотделно за всеки човек на своето време… и към заслуженото място. Това, разбира се, касае и съдбата на отделните народи, родове и семейства…

Тук не е мястото да се спираме на Христовия адвент преди 2000 г., защото това събитие е основополагаща реалност само за Неговите приемници,  иначе за общата маса „осведомени” натуралисти благовестието звучи банално и безполезно. „Резистентността” на затъпелите умове към Думи от свещени измерения, заедно с бутафорията на театралната религиозност,  „убиват” виталността на посланието, за да останат само „труповете” на музейната „вяра”, изпразнена от духовното си съдържание, в един свят, където няма място за подобни „висоти”…

Но винаги остава значимо (и действено) за всички (щат – не щат) известието за Идващия отново (независимо дали Го вярват или не), защото е свързано със свършек и неизбежен край (а това предусещане касае всички)… Ако първия път Христос дойде като Благоприятна година на опрощението, милостта и даровете на Живота, то сега идва като Съдия и… „Крадец” ?!?! На всичко, което е подарил на човешкия род от по-рано (всъщност, прибиращ вересиите си обратно от неблагодарните).

Интересното за нас българите е, че Неговото второ идване е като Херос –Конникът, познат като Бог на нашите предци траките (за справка виж Апокалипсиса на св.ап. Йоан гл. 19/11-21). Свидетелството на Божиите гледачи и оракули подготвят взора ни за Явяването на Сина този път НЕ като Човек, подобен на нас в немощите ни, но в стихиите на цялото мироздание, като управляващ вселената и всички нейни закони и проявления (за което свидетелства цялата книга Откровение на св.ап. Йоан).  Но най-вече Идващият ще се проявява спрямо самото човечество и неговото бъдеще, в неговия социум, дори в природата на човешкото същество …

Кои са посрещачите?

Този път, понеже няма да има след  „ Осанна” – „разпни го”, ще се случи точно обратното – няма да Го посрещнат масите, а малцината, грабнати въз Духа Му, като Негова свита, която ще съди заедно с Него света и падналите ангели (демоните).  И… мнозинствата няма похотливо да се „радват” във фалшивите си очаквания и заблудителни представи, но точно обратното – ще ридаят всички, които са презирали и  подигравали, ще се крият от Този, от Когото никой не може да се скрие.  За разлика от предното историческо Идване, което в крайна сметка се оказва Благодатна Всегдашна Действителност на Вечен Живот в Богоявлението само за приелите мистериите на Вярата, сега Пришествието  Му като неизбежна реалност ще е за абсолютно всеки, независимо от предпочитания и мнение, въпреки суеверието и неистовия ужас от Светлината и нейните разкрития. Това е Събитие, което ще извади наяве всичките тайни дела и помисли, заедно с техните истински съдържания и съдби…  Подобно на смъртта като преход – сблъсък с „твърдостта” на духовната „материя”, за човечеството като цяло е предначертано да премине през душевната лудост в пустинята на изпитанията в бесовските изкушения. Споделяйки участта на Човешкия Син, който слезе и в ада, но Възкръсна в Слава…, всички ще се явят пред Съда, но само за едни той е оправдателен, защото са приели Жертвата на Сина и са записани в Книгата на Неговия Живот. За Другите, съдени според Книгата на делата, ще отговарят за всяко зло, което са правили (или за неизвършеното добро) в телата си, независимо дали като съзнателни, или несъзнателни действия.

Така че вход Господен (Цветница) е много по-интересен в този смисъл и с това послание, което е особено актуално днес, защото според Тракийските оракули всъщност всичко това вече е в ход и се случва като бавен, но необратим процес. Нали затова се нарича Пришествие, т.е. бавно шествие…

Но някой ще възроптае: „Много негативизъм, няма ли нещо позитивно, особено по тези светли празници?” Всъщност добро не е просто пожелание, но пожънат плод от посятото. Как можем да разпознаем и да се върнем от злото, което сме посяли, ако не видим чрез  жътвата неговите плодове?  А такъв е именно гореспоменатият  процес, който  е оздравителен, защото е Изход, преминаващ през болките на  провала към поправлението, към изворите на всяко благо… Съдбите (когато не са окончателни отвъд смъртта) са предназначени за себеосъзнаване и обръщане към правдата и нейните корени…

Защо в заглавието пиша „Български”? Защото на нашата свещена земя, където тече първата от четирите реки на рая (според св. отци и древните хроники) и са входовете към Терра-Кея – отвъдната земя на Божиите Словеса, всичко се случва изпървом като огледало на небесните събития, а отпосле и в останалите земни територии…  Орфеус, воден от небесата, намери загубеното от хилядолетия Съкровище на изначалната Премъдрост (виж книгата „Нави” от „Тракийските Хроники”), Плочите на първия Божествен Завет на неговия праотец – патриархът Орфей, изначалните всемирни закони на Любовта и Правдата – Знанието, дадено от Бог-Словото на първородните Атам и Енох. Светлината, която бе първо прогласена  в Тракия,  даде разум из целия свят, за да получат народи учението на Божествени закони (включително Моисеевите). След още хилядолетия д-р Стефан Гайд отново издири, декодира и събра в едно същите древни Орфееви заповеди на Освобождението (наставленията за Изход от робството на тлението и смъртта). Това е Словото, по което ще бъде съден светът, народите и ангелите, но не от човеци, но от Всесилата на Божествената Съдба.  Спасителят при първото Си идване каза: „…защото не дойдох да съдя света…..има що да го съди – словото ми…то ще го съди в последния ден…” (ев. Йоан 12/47-49). Същото слово от Законодателя, което бе в Началото, ще бъде и в Края (на всеки земен живот и този на Цялото). Този вечен съд НE е само предстоящ, но и настоящ, защото всяко  действие има своята причинно-следствена програма, всеки ден човеците изпитват на гърба си неговите присъди, без да разберат това, което е назначено за тяхното поправление, за  връщане от гибелни пътища… Затова бе обещано (и се изпълнява), че Премъдростта ще изпраща книжовници и мъдри, за да обяснят и умъдрят, такива, които като виделина на света ще осолят със смисъла на Божествените отговори земните народи…

Българският Великден като Дело за връщане народа към Вярата и Речта на предците, е заченат много преди историческите събития от края на 19-ти век, но все още е далеч от своя благословен завършек. Връщането (Изходът) към древната ни Вяра, утвърдена от св. Апостоли, е пътят към Земята на обещаното благоденствие. Забравата на Свети празници, на подвизите на светите ни герои–хероси, на свещената история на богоизбраните ни предци, ограбва българската Памет, без която изсъхват корените на нашето настояще и бъдеще… Но тази забрава не е без архонтите на тъмнината, които и в миналото, и сега, държат в невежество народа, който е още като дете, не дошло на себе си, та да различава лявата си ръка от дясната. Но за всяка измама и насилие (в това число ментално и духовно) над българите, като богоизбран инструмент на небесното правосъдие, народи и империи са били и ще бъдат съдени от Бога.

Но нека не търсим вината само вън от себе си, но да приемем поуките от историческата съдба и личната такава, за да се върнем в Божествения Завет и Път, за да имаме НЕ само славно минало, но и такова настояще и бъдеще… Пътят  няма да е лек, защото преминава през голготата на изкуплението, защото само „пострадалият по плът се е отказал от греховете си”, за да потърси прошка и поправление. Изпитанията на народа ни са детеводител към възкресението на богарския род и народ. Ако и толкова много да сме били предавани вероломно от съседите си, няма друг народ, който толкова пъти да предава сам себе си… Българите са били (и ще бъдат) изпитвани в отношението си един към друг, в които изпити многократно сме се проваляли с редки изключения. Нека помним, че: „Царство,  разделено против себе си, не може да устои”.  И все пак заради застъпничеството за безгласните и безправните, като защитници на преследваните и пришълците (арменци и евреи и др.), милостта НЕ ни е оставяла и в най-мрачните времена… Да  видим дали и за напред ще сме милостиви към другите, за да се показва и на нас милост, според Божествения закон: „ с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”…

А за съдбите на Божественото правораздаване четем в книгата Апокалипсис на св. ап. Йоан. Изпълнители са ангелите по Заповедите на св. Херос – Меча на Неговото Слово. Защото такова истинно, нелицеприятно и некорумпирано правосъдие ни трябва, за да познае народът ни справедливостта на Небесата, властта на Небето да въздига и сваля високопоставените, да унижава самозабравилите се горделивци, направили парите и насилието свой „бог”.  За да дойдат българите на себе си и се отвърнат от неправдата, завърнали се в Завета на предците си. Но има ли кой да свидетелства тези Божествени съдби, или те остават невидими за земните жители, които виждат в случващото се случайност, късмет (или липса на такъв), въздействие на звезди и безлични  планети…. Молете се на Всевиждащия и Всемогъщия за работници на небесната жетва, които да застанат в защита на Правдата, свидетелстващи  нейните съдби, дори ако трябва да бъдат  мразени, хулени от тълпите, и преследвани заради Истината.“ ::: Академик Цветан Гайд :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 931 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 03.04.2018 19:38
image

~:~:~ Хубава си, моя горо ~:~:~
::: Любен Каравелов, „Знание“, г. I, кн. 9, 15 май 1875г. :::

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,

а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост,

твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
като куршум пада

на сърцето, което е
всякогаш готово
да поплаче, кога види
в природата ново,

кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
живот се захваща.

~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:
https://www.youtube.com/watch?v=JTHaXLR4Az8
~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:
Възрожденска песен „Хубава си, моя горо“ тук е в изпълнение на Ричард Клайдерман. Аранжиментът е направен заедно с Оливие Тусон специално за концертите на Клайдерман в България. Българската мелодия вече фигурира в официалните програми на световния музикант под името „Моята българска песен“. Видеото е изготвено специално за концертите на Клайдерман във Варна и София през 2015 година.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1187 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 29.03.2018 19:40
image

~:::~:::~ Декодирането на Тракийското писмо продължава" - Подробно интервю с автора - Цветан Гайд" по повод излизането на "Тракийското Писмо Декодирано- 5". https://books.bogari.bg/ ~:::~:::~

~:::~:::~ За древната руническа писменост на траките, която наред с направените историографски и лингвистични анализи в цялата поредица ТРАКИЙСКОТО ПИСМО ДЕКОДИРАНО (виж https://books.bogari.bg/), превърна хипотезата за генезиса на европейски народи с произход Древна Тракия (днешна България) в теза, която може да промени изцяло разбирането ни за миналото на човечеството. ~:::~:::~

~:::~:::~

Вижте цялото интервю нa 

https://www.youtube.com/watch?time_continue=82&v=cG7J9QAe5wA

~:::~:::~

Блогът на Академик Цветан Гайдарски - http://tsvetanguide.com/интервю-със-цветан-гайд-тайните-на-тра/

Тракийското Писмо декодирано 5 -

https://books.bogari.bg/produkt/тракийското-писмо-декодирано-v/

Институт по Т-Наука - http://institutet-science.com/interviu-s-tsvetan-gaid-trakiisko-pismo/

~:::~:::~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2946 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 27.03.2018 12:38

 ~:~:~ По въпроса за кризата в идентитета на българите ~:~:~

image

::: “Криза, криза, бай Петре, и не една, а две – и в кесиите, и в душите!” ::: Чудомир :::

::: „Днес, когато мнозина считат, че е дошъл краят на историята като биография на нациите, когато гражданското общество е в ценностна криза, повече от всякога личността жизнено се нуждае от идентичност, от автентична културна среда, в която да развива своя интелект и кръгове на общуване. Но когато релативизмът е заличил границите между територията на непреходните стойности и подвижните пясъци на модните тенденции, става почти невъзможно човек сам да намери брод през многобройните течения в информационния потоп. Изкушавани и обсебвани от прелъстителните визии на консуматорската индустрия, почти не ни остава място в индивидуалното пространство, неосквернено от масовата култура тип "бързо хранене", където необезпокоявани от псевдо-фактите да намерим своя вътрешен мир с неговите същностни събития, вътрешния си покой, съхранен в духовните ни Сетива и Ум.

Затова повече от всякога инструментариумът на духовната култура е необходим, за да излезе нашият съвременник от обсадата на временното и да намери сигурна защита от агресията на пошлото, изпразнено откъм съдържание масово подражание. В тези усилни времена на тотално оскверняване на свещените устои на семейството, рода и тяхната вековна традиция, възстановяването на изначалната Мъдрост, чиято рожба е Красивото и Вечното, е първостепенна задача за всеки, който разбира, че ако съвременната индустриална цивилизация ни дава много в измеренията на физическата реалност, то в същото време убива вътрешното, а от там - всяка екзистенциална същност.

Това е причината да наблюдаваме тотално оскотяване на мнозинството, лишено от непреходните ценности, както и обезличаване на "деятелите" на изкуството, което все повече и повече прилича на търговски продукт с рекламна или идеологическа цел, отколкото на проява на духовното естество.

Дали не се сбъдва видяното от пророка в бъдещето "...Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи, ... няма вече да се чуе в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе... "(Откр. Св. An. Йоан 18:22.) ::: Акад. Цветан Гайд :::

Онази криза в душите обаче, не е ли свързана с непознаването на литературната традиция на нашите предци? Нека разгледаме някои акценти от книгата на Цветан Гайдарски, Тракийският Орфизъм – I“.

::: „От всичките лингвистични анализи в книгите на Д-р Стефан Гайд от поредицата "Тракийското Писмо Декодирано", става абсолютно и без нито едно противоречие ясно, че ЕЗИКЪТ на древната Тракийска Писменост от Енеолита, както този върху текстовете от Книгата на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи от желязната епоха, написани вече на линейната Трако-Фригийска азбука, е АБСОЛЮТНО ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК, който за щастие е съхранен и до днес и известен като БОХАРСКИЯТ ДИАЛЕКТ на Северен Египет, където е било и най-силно влиянието на Тракийските Династи в управлението на Древната Египетска държава, известни в историята като "Хик-Сос" или „Царе-Пастири". В книга 2 бе установена и пределно ясно демонстрирана и тясната взаимовръзка между този Бохарски Тракийски Диалект и ДИАЛЕКТИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!

Нещо повече, това че всичките текстове, независимо от това дали са записани на Древната Тракийска Пиктографска Писменост или на по-късната Трако-Фригийска линейна (фонетична) писменост, съдържат все същите елементи на ТРАКИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРНА И РЕЛИГИОЗНА ТРАДИЦИЯ, е доказателство, че населението в нашите земи от енеолита, през бронзовата епоха и от желязната епоха до новата ера най-малко, е едно и също основно население, говорещо един и същ основен език и имащо ЕДНО И СЪЩО ВЕРСКО И НАРОДНОСТНО СЪЗНАНИЕ, и че основните елементи на това верско и народностно съзнание са се съхранили в цялост В НАЦИОНАЛНОТО И ВЕРСКО САМОСЪЗНАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ДО ДНЕС!

Именно това основно население се е самонарекло като "ТРАКИ", т.е. потомци на легендарния следпотопен патриарх ТЕРЕЙ (Тер, Тцер, Терес), който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния Библейски пророк Енох. Духовен Отец на Тракийския народ остава, обаче, за всички времена, Праотецът и Първосвещеникът на Тракия Орфей, който е и Посредникът на Първия (следпотопен) Завет между Бога и Тракийския Народ, представен в седемхилядигодишния Кивот и Плочите на Орфеевия Завет, който е и първият записан Завет между Бога и Неговия Избран Народ - народа на Тракия, който е неразривно единно цяло с народа на днешна България!

Тези резултати от изследвания на Д-р Гайд са в пълно съгласие и с редица други писмени извори относно тракийския орфизъм, които несъмнено говорят в същата посока. Тук ще споменем някои от тях, които са особено важни за нашето практическо ръководство, защото са приети за "канон" от групи които са запазили и до днес основните аспекти от практиките на древното орфическо учение.

Ето какво пише в една от свещените книги на орфическите християни: "(22) Затова, братя мои, да не ви заблуди никой - не се написаха Новозаветните Писания изпърво в Израил, нито на Еврейска, нито на Арамейска реч, но се написаха най-първо при Делтата на Нил, където Тракия оплоди Египет, и се написаха не на друга, а на Бохарска реч. (23) А коя е тази реч, братя мои, която в Египет се наричаше Бохарска, а гърците я наричаха Бугарска, ако не речта на която се говореше в Бугарските земи, сиреч, речта на която се говореше в Тракия още изначало. (24) Тази реч беше възприета като диалект в Египет и на нея се записаха най-първо Сборните Новозаветни Книги и Евангелия, и се пазят на тази реч, написана с първата прото-Кирилица, даже и до днес. Защото именно Светите Евангелия, написани на тази първа прото-Кирилица се пазят ревностно от Тракийските и от Коптските Египетски Християни и до днес..." (Из Скритите I и II глави от II Посл. Мелх. 1:22-24, "Тракийските Послания", Градът, 2005 г.)

"... Според Мелхиседековите послания и съществуващата древна традиция на Тракийската Вяра и Мелхиседековото свещенство, Древната реч на Книгата Енохова и Бохарската Реч на Новия Завет на нашия Господ, Е ЕДНА И СЪЩА РЕЧ, а именно ТРАКИЙСКАТА РЕЧ, но в ДВА ВАРИАНТА, отразяващи ДВА ЕТАПА В ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК... С други думи, Бохарската Реч е МОСТЪТ към истинското изучаване и разбиране на Древната Реч... да усвоят и сами да проговорят така, че да ги чуват всичките сили и дори ангелите небесни!... Поради великите Тайни Божии, скрити в тези Диалекти, и силата им да променят света, която може да бъде използувана за благословение или за проклятие, Мелхиседековото Свещенство и Тракийските Древни Традиции са покривали в Тайна и пазели от любопитството на множествата Древните Слова на Сила, завещани от Бога на малцината Избрани..." (Из Ист. Писмо на еп. Стефан Йерусски - "Тракийските Послания" - стр. 347-348, Градът, 2005 г.)

От двата горни текста става ясно, че според древното предание, Бохарският Диалект е не само Тракийски диалект, но преди всичко е ТАЕН СВЕЩЕН ДИАЛЕКТ, на който са съхранени ранно-християнски свещени текстове и който според съществуващите древни тракийски традиции съдържа "Древните Слова на Сила, завещани от Бога на малцината Избрани" и "Велики Тайни Божии", имащи "силата да променят света, която може да бъде използувана за благословение или за проклятие"!!!

Подобно е разбирането за свещения "тракийски логос" (слово, реч - бел. ред.) в цитираните Орфееви стихове от съчинението „Клетвите", дадено от проф. Александър Фол, в книгата му "Orphica Magica I”: "Заклевам те небе, мъдро дело на велик бог/ заклевам те глас на баща, който пръв се появява (изпреварва), когато целият космос се закрепва (здраво застава) с твоите промисли." В коментара се изтъква как гой нарекъл гласа/звука/речта пръв, след което логосът започва да се нарича глас на бога, защото чрез него небето и земята и всички неща се създават, както ни учат божествените пророчества на свещените мъже, с които и той самият (Орфей) се е запознал в Египет (и е научил, че) с логоса на бога всички неща стават създадени (създават се)... В по-нататъшните редове на коментара (приведен в OF I I 245 със ст. 5, възпроизвежда мотива от последния ред на коментара) на Псевдо-Юстин/ Кирил Александрийски, казаното се потвърждава..." (Ал. Фол, "Orphica Magica I"- стр. 29, Университетско Издателство "Св. Климент Охридски", София 2004)

В същата своя книга проф. Александър Фол засяга и темата за „Деветте Езика на Назоваванията", като в едноименната глава пише следното: „През елинистическата и през римската епоха, в папируси на старогръцки език от Египет се появява изразът "защото не знаят буквите”. .... Констатацията е повод да напомня, че към магическите свещенодействия се обръщат и хора, които не могат да не знаят езика на PGM (магически папирус - бел.ред.) или демотически (египетски език с "демотически букви" - бел.ред.)... Ако магическият оператор по презумпция би трябвало да "знае буквите", потърсилите помощта му няма защо да умеят да четат. Те могат да разбират друга реч. Девет езика назовават в магическата обредна комуникация. Всеки един от деветте езика съдържа открит и скрит начин на изказ. Откритият е този на вестителите, на учителите/ магите, скритият – на бога. Табличката от Phalasarna, публикувана през 1899 година, поставя началото на дългата дискусия върху, по израза на Ямблих, "езика на боговете, на демоните", за каквито са смятани ефеските букви (трако-фригийските букви - бел. ред.) (Preisendanz 1962). Versnel 2002, 113-114 разглежда voces magicae (магическите звуци, думи -бел.ред.), които не са гръцки или латински думи..." (Ал. Фол, "Orphica Magica I"- стр. 51, 58, Университетско Издателство "Св. Климент Охридски", София 2004)

Кои са тези "voces magicae" ("магическите звуци, думи" - бел. ред.), "които не са гръцки или латински думи" става ясно от следния откъс от Greg. Nazian в ръкописа му Contra Julianem Imperatorem ("Срещу Император Юлиан" - бел.ред.) (Bernardi 1983) приведен пак от проф. Александър Фол: Или "откъде ти идва да бъдеш ти посветен в мистериите и да умееш да посвещаваш и да трескейваш?... не е ли от Траките?" (По ТД 3, 256)" (Ал. Фол, "Orphica Magica I"- стр. 48, Университетско Издателство "Св. Климент Охридски", София 2004)

Горните няколко текста потвърждават становището, че произнасянето на свещени формули на древния тракийски диалект - "трескейването", и писането / четенето на Трако-фригийските ("ефески") букви - "заклеването" ("призоваването") са били от най-древни времена неразривна част от Тракийските мистерии и Орфическото учение. Съществуват и исторически данни, че шестима от ранните християнски императори на Византия, които са тракийски орфици като император Юлиан, посочен по-горе (също тракиец по произход!), съчетават тези древни практики с тези на християнската литургика, което говори силно и недвусмислено в полза на становището, че голяма част от орфическите "тракийствания" (мистерийни практики - бел.ред.) навлизат широко и се интегрират в ранно-християнските мистериално-посветителни ритуали, обявени в последствие за свети тайнства на Християнската Църква.

Свидетелства за горното намираме и в следните откъси от книгата на Роман Томов от Института по Тракология към БАН - "Императори - Орфици": „Така се очертават в Константинопол шест управления на тракийски императори. Това на Маркиан (450 - 457), на Лъв I Бес (457- 474), на Юстин I (518 - 527), на Юстиниан I Велики (527 - 565), на Юстин I I (565 - 578), и на Тиберий I Константин (578 - 582). Тези факти говорят за почти 150 годишна доминация на траките в Константинопол, от 450 до 582 г, с прекъсване от 474 до 518 г. Трябва да се има в предвид, че през това прекъсване практически властта се предава от дъщерята на Лъв I Бес, която е от бески произход, така че прекъсването е призрачно и че императорът следващ Тиберий I Константин (578 - 582) - Маврикий (582-602), се жени за една от дъщерите на Тиберий,, следователно синовете на Маврикий, обезглавени от Фока в 602 г., трябва да се разглеждат като последните траки в късноантичния период на Константинополската империя... Тази Тракийска доминация за нас дава отговор на въпроса за мястото на траките в християнизираната империя. Тя категорично доказва, че точно траките са онзи етнос, който доминира империята през V и VI век и който изгражда административното устройство на държавата - църква... Оказва се, че императорите, които водят този процес, са траки по произход.” (Роман Томов, „Императорите-орфици. Орфеизъм и ранно Християнство”, Академично издателство „Марин Дринов” - София 1998 г.)” ::: Акад. Цветан Гайд, „Тракийският Орфизъм – I“ :::

 ~:~:~ Откъде идваш е от значение и за това накъде ще отидеш. В историята на древните ни предци се крие ключът към настоящето и бъдещето ти! Познай корените си и открий Силата да знаеш кой си с книгите от поредицата "Тракийското писмо декодирано" и сборниците "Тракийските Хроники" и "Тракийските Послания" на  https://books.bogari.bg/ ~:~:~

::: Красимир и Дияна Мерин, „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

 

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1477 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 09.03.2018 21:45

~:~:~ Истината за българската история ~:~:~ Популярни митове и заблуди ~:~:~

image

Виж статиятаВЕЛИКАТА МАНИПУЛАЦИЯ ОТНОСНО БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ПОПУЛЯРНИ МИТОВЕ И ЗАБЛУДИ на

https://meriniblog.blogspot.bg/2018/03/v-behaviorurldefaultvmlo.html

Категория: Лични дневници
Прочетен: 3468 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 05.03.2018 21:38
<<  <  3 4 5 6 7 8 9 10 11  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542781
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250