/продължение 2 - тук е цялата статия на едно място/

          … Защо не цитирате тези „факти“, СПАРOТОК?! Сигурно защото по вашите критерии и това са  „автори на грандиозна манипулация за лековерни читатели, които са пълни невежи?!... И ИЗБИРАТЕЛНО скалъпявате теорийките си…

        Не цитирате тези и много други, защото подкрепят откритията на Д-р Гайд! А вие много се страхувате, че няма как да обявите за сектанти толкова много хора, нито да скриете „археологическия, историческия и научния факт“ за съществуването на Библия Бесика!! Опитвате се „на парче“, „потайно“ да се разправите с опонентите си… Вашите „приятели“ вече нееднократно ни блокираха и докладваха статиите ни… Вашият „Кръг“ се опитва чрез лъжи и клевети да уплаши българския народ и да внуши мисли за секти! Докато вие си присвоявате откритията на Д-р Гайд НАГОТОВО – без грам труд, посвещение или лишения, за да отклоните вниманието от оригиналната вяра на българите!!!

        Това е разликата не само между нас и вас СПАРOТОК, ни и между вас и останалия свят!!!  Вашите клевети и нападки не просто дискредитират един от най-великите учени от новата българска история на България и на световната наука, но отнемат на българите изконното им право да знаят цялата истина и нищо друго. Защото само истината прави хората свободни да вярват и да избират доброто в живота си!

        Когато ние публикувахме „нашата версия“ по документите разкрити от Д-р Гайд за оригиналната спрямо еврейската религия българска вяра в Исус, вие публикувахте срамната статия на английски за „секта, която обижда еврейската култура и традиции“. Срам за всеки, който вярва на скалъпените ви истории!!! Ако някой се съмнява в думите ни, нека пак да прочете клеветите ви към Д-р Гайд относно Библия Бесика – най-големият „трън“ в очите ви – не само от коментара по-горе, но и от нелепостите в блога ви!

        „Кръгът СПАРOТОК“ убеждава чрез религиозни активисти, блогъри и уж известни учени (за какъвто се е самообявил самият СПАРOТОК?!), че никой не знае за Д-р Гайд, че нямало документи нито в Лондон, нито другаде, че всичко видите ли било лъжа!

        Това обаче е ПОТОП от лъжи с "нова (актуализирана) версия" на вече познатите научни тези от миналото. Изградена е мрежа за разпространение на „откритията на СПАРOТОК“ с една единствена цел – да не се достигне до великите истини отминалото!! Затова следващата крачка очевидно е "посегателството" над ЕЗИКА СВЕЩЕН на нашите деди.

        Това е "новата ера" активност срещу откритията на Д-р Гайд на  Кръга СПАРOТОК! Те са насочили „усилията“ си към азбуката ни, за да може едно от най-великите открития на Д-р Гайд – декодирането на тракийската йероглифна писменост и преводът на думи като "Тракия", "Територия на Тракия", „Дион Исус“ и „Орфей Храмът“  – да бъде ограбено, фалшифицирано и променено, а българите да бъдат заблудени, за да не достигнат чрез лингвистичните открития до истините за оригиналната си вяра.

           Не знаем какви са вярванията на тези хора, но очевидно мразят християнството и не могат да търпят онова, което всеки истински българин пази дълбоко в душата си – вярата в Исус, помогнала на нацията ни да се съхрани през най-тежките периоди на национално подтисничество и унищожаване на културата ни... Ако не беше така, бихте се вълнували като нас, и като всеки българин от безсенните трудове на Д-р Гайд... Но не! Целият арсенал е в ход – дори въвличането на омраза между евреи и българи, защото както видяхме от „горещия линк“ на СПАРOТОК, Д-р Гайд манипулирал, фалшифицирал, и обиждал еврейската история, вяра и традиции!!!!

         А ако съдим по коментарите на хората, които "ръкопляскат" на статиите на СПАРOТОК, и ние сме луди, фанатици, глупци, и какво ли още не... Не помним в подробности всички квалификации, които се сипеха последните месеци... а сега се оказа, че тези хора "удобно" водят диалог със СПАРOТОК във Фейсбук групата "Древни цивилизации", където един от администраторите ни блокира, защото пишем срещу СПАРOТОК!!

          За нас е чест, че във вашите очи сме страната на такава личност като Д-р Стефан Гайд – дай, Боже, това да е така не само във вашите очи, но и по всякакъв друг възможен начин – и по ум, и по знание, и по заслуги към българския народ!!! Гордеем се с нашата Духовна Школа по Метода Гайд, защото и най-нищожното от нея е стократно по-достойно от всичко, което сте правили, и което някога ще направите!

        Затова и сега считаме за многократно по-добър избор да предоставим на нашите читатели малко „свеж въздух“, за да си спомним как Д-р Гайд гледаше на истината за своя народ и кое беше основата за неговите открития:

      „Декодирането на Тракийското Писмо не е просто разгласяване на поредната нова сензация, нито обичайното евтино четиво "за развлечение на масите". Още по-малко вярно би било да се смята, че изводите от това откритие се ограничават до възхвалата на нашето древно минало и последващите от това патриотарски спекулации.

        Търсачите на екзотични забавления или мегаломански хипотези ще останат разочаровани също, но така да бъде! Възможно е и някои измежду тесните специалисти и мои колеги да останат не докрай удовлетворени, защото умишлено съм търсил книгата да не се адресира само за тях и да не остане достъпна само за техния монополен и превъзнесен - "почти посветен" елит.

        Откритията при Декодирането на Тракийското Писмо са адресирани до всички, които имат задълбочени интереси, възвишени стремежи и проницателен взор, и не оставят (другите да мислят вместо тях, но дръзват да търсят своя собствен път в откриване на истината. Защото това не е книга за абсолютно всеки, и особено не за тези, които приемат наготово (априори) становищата на общоприетото, дори когато то е погрешно, и цитират "авторитетите на деня", дори когато техните концепции нямат друга стойност, освен поддръжката на Политическата Коректност. Ако сте от тази група, моля не четете книгите ми, те не ще ви ползуват с нищо!...“ ::: из „Тракийското Писмо Декодирано“, Д-р Стефан Гайд :::

~:~:~   Блогът на Мерин   ~:~:~

::: Тематични Раздели :::
::: Апология на Християнството :::
::: Древните Траки :::
::: Личностно Развитие :::
::: Родолюбие :::
::: Истински Истории :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Истинското познание се пази във всеки от нас във вътрешната книга написана от Твореца, в дълбините на нашата природа

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

              ::: Блага Димитрова ::: „… Има дребни лъжи, разбира се! Но човек, като свикне да скрива истината, да я изопачава, може да сътвори големи лъжи!... Аз бях готова в огън и вода да се хвърля, за да измия петното от името си, да туря най-сетне край на дребните лъжи и премълчавания, които ме гнетяха. Още сега, на часа!... Хора, едвам научени с дългогодишни усилия да говорят, да владеят човешка реч, започват да се учат на мълчание. А то е много по-трудно от говора. Мълчанието изисква и съответен манталитет. То води до мълчащ израз на лицето, до мълчащ поглед, до мълчащ жест, което значи – без израз, без поглед, без никакъв жест. То води до мълчащи мисли, което значи спряно мислене. Защото, за да мислиш – трябва да спориш, да опровергаваш, да се съмняваш, да търсиш истината по всички посоки. Мълчанието води до запушване на волята, до закостеняване на характера. Мълчанието убива човека и го връща към животинския стадий…“ ::: фрагменти от „Пътуване към себе си“ (1965) :::

            ::: Д-р Стефан Гайд ::: „… Още Питагор (родом тракиец!) свързва Словото и Езика (Логоса) с Науката за Трансцендентните проявления на Божествената Монада в Множествеността, откъдето като мироглед учените-деисти и мислителите в епохата на Просвещението доразвиват доктрината за Бога на Философията и Науката. Творчеството на такива имена като Джон Спенсър, Ралф Къдуърт, Джон Толанд, Уилям Уорбъртън, Райндхолд Фридрих Шилер, и много други, може и трябва да се разглежда именно от дистанцията на времето, извън контекста на тяхното съвремие, отвъд ограничеността на епохата и тяхното собствено разбиране за собствената им мисия, за да се обогати картината на света и със техния дискурс.

            Именно те постулират, че по своя характер "мистични" и "трансцендентни" са не само религиозните откровения, но и всички открития в науката, от което следва изводът, че истинската наука по природа е трансцендентна, ако и да не са я наричали така. Всяко значимо откритие като ново стъпало по стълбата на прогреса, не произлиза просто и само от "обективната" (външна) реалност, но е преди всичко умозаключение, или по-скоро умозрение на субекта и неговата субективна перцепция и частно наблюдение. Революционните прозрения в науката съществуват като хипотези първично вън от опита, който разбира се последва, с цел да потвърди (или опровергае) предположението на учения. Най - известен от многобройните примери е този за атомите дефинирани първо от учения-философ Демокрит без наличността на техническия инструментариум, който много векове по-късно потвърждава верността на неговата теория, родена по независим от видимата физическа реалност чисто субективен път на наблюдение, съзерцание и размишление.

            Такъв субективизъм в познанието доказва съществуването на действителност, мироглед и "спомняне" на предишен опит запазен в хранилището на колективната памет. Такъв подход към света и божествените еманации е добре познат и прилаган през вековете от цяла плеяда учени-мистици като Нютон, Паскал, Менделеев и други, които са едновременно природоизследователи-естествоизпитатели и богослови-езотерици, което не противоречи на тяхното честно и безприс-трастно регистриране на физическите феномени, но балансира тяхната човешка ограниченост с мултидименсионалността (многоизмерността) на интуитивното познание.

            Истинското познание, казва философът, се пази във всеки от нас във вътрешната книга написана от Твореца, в дълбините на нашата природа. Затова, като очевидец и оценител на феномените на цялото мироздание, всеки сам е потенциално най-добрият учител сам на себе си, ако разбира се, е способен да отвори своите вътрешни "очи" и "уши" за това, което Логосът ни учи в нашата най-съкровена вътрешност. И понеже Познанието не съществува вън от човека, затова и Бог е познаваем именно и само като антропоморфен Бог, както и феноменът на мирозданието е откриваем единствено поради Словото, което присъствува едновременно и вездесъщо в човека и в цялата природа. Така чрез аналогиите и подобията всичко е познаваемо, но само докъдето всеки е достигнал в познание на самия себе си. Лично за себе си аз съм открил в християнския мистицизъм именно такава уникална възможност за истинско себепознание и познание на скритата Същност на Природата, отвъд сянката на нейните външни явления, за каквато говорят Климент Александрийски и докторите – основоположници на християнската наука…“ ::: из „Тракийското Писмо Декодирано I“ :::

~:~:~   Блогът на Мерин   ~:~:~

::: Тематични Раздели :::
::: Апология на Християнството :::
::: Древните Траки :::
::: Личностно Развитие :::
::: Родолюбие :::
::: Истински Истории :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Уникално! Продължават да потвърждават научните истини, които Д-р Стефан Гайд донесе на българския народ

Откритията на Д-р Гайд бяха свързани с изнамирането на КОДОВЕТЕ за оригиналната вяра на трако-българите, които показват начините за практикуване на християнската вяра по начина, по който е била проповядвана от първите Апостоли. Днешните „откриватели на топлата вода в богопознанието на траките“ обаче са или врагове на християнството или заклети атеисти и не могат и до днес да приемат откритията на Д-р Гайд.

Те продължават по стар обичай от времето на науката в НРБ да разпалват патриотизма на българите, без да им позволяват да получат „ключовете“ за декодирането на вярата и благоденствието в живота, които предците ни са познавали и затова са били велик народ в древността!

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

            Британският всекидневник Daily Mail обяви, че откритият през 2008 г. древен комплект табли, показващи най-ранния портрет на Исус Христос от преди близо 2000 г. е автентичен. Според него Христос не измисля нова религия, а стъпва на древното познание. Българският език, историческите артефакти, намерени по нашите земи, българските традиции и фолклор, българската душевност и история на народностното ни развитие сочат към един основен извод: Българите са най-древните хора на земята и те са хората от Рая, живели по времето на така наречената в много древни свещени книги Златна епоха на човечеството.

            Ето само един от множеството примери за истините, които Д-р Стефан Гайд, Акад. Цветан Гайдарски и сътрудниците от Института по Т-Наука направиха достояние на българския народ – http://portal12.bg/Otkriti-kodeksi-na-2000-g-govoryat-Isus-ne-e-syzdal-svoya-religiya-a-vyzstanovyava-drevno-uchenie.p4251. За жалост, тези истини до ден днешен се крадат и присвояват от всякакви блогъри и учени – отново отклонявайки вниманието на българския народ от ОРИГИНАЛА на тези открития, който заедно с тях може да донесе и така жадуваните благоденствие и просперитет, търсени от хората във всевъзможни култове и източни религии.

            Най-лошото е, че „оригиналното“ християнство, за което всички започнаха да говорят, е представяно днес от крадците на откритията на Д-р Гайд като някаква коренно различна (древнобългарска) религия. Един от най-великите учени лингвисти и богослови от новата история на България, Д-р Стефан Гайд, доказа подробно и без съмнение, че древната вяра на траките в Бог Дион Исус и богопоклонението на трако-богарите и първите християни на Орфей се дължат на факта, че нашите предци са вярвали в Твореца създател на невидимия и видимия свят, познат хилядолетия по-късно като Исус Христос.

            „Справедливото наименование и определение на оригиналното Българско Християнство е ‘Апостолското Християнство’, за да се разграничи от византийското ‘Имперско Християнство‘, което всъщност е опорочената вторична версия на Христовото учение, нагодено към репресивните интереси на имперската държава... Защото то е точно това, защото по старшинството си и по първородното си право в Европа то може да носи само името, с което е било известно сред най-ранните християни…” /Акад. Цветан Гайдарски, „Тракийският орфизъм за напреднали I“, 2007 г.)

            Всички известни гонения на пророци и християни от фарисеи и атеисти от историята най-вероятно са борбата на противниците на вярата срещу оригиналното християнство, което е почитането и очакването на Христос векове преди той да се появи в човешки образ.

            Тази богооткровена вяра и познание за света е била насилствено отнемана от нашия народ както от древните евреи чрез създаването на еврейската религия позната от Стария Завет и Талмуда, така и от византийските монарси, насилствено покръстващи ‘отново’ българите и унищожаващи тяхната истинска трако-богарска история чрез създаването на идеята за величието на византийската цивилизация в древния свят. Повече по темите за еврейската религия, създадена от тракийски свещеници, можете да прочете в Блогът на Мерин на http://merini.blog.bg/ в разделите „Древните Траки“ (http://merini.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/11/05/drevnite-traki.1487420) и „Апология на Християнството“ (http://merini.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/11/05/apologiia-na-hristiianstvoto.1487415).

            Неслучайно родните историци никога не са криели факта, че Византийското (почти двувековно) владичество на българските земи (владичество е терминът, който българската историография използва) е нанесло повече вреда на българската култура и национално самосъзнание от петвековното Османско владичество. Достатъчно е само да прочетем статиите на Каравелов и Ботев (които днес трудно се намират извън библиотеките и почти не се изучават в училище), за да проумеем тежкото духовно потисничество от страна на гръцките фанариоти. А на събитията свързани с етническото прочистване от страна на гръцката армия в земите влизащи в границите на днешна Македония и до днес има живи наследници на хората, които са ги преживели.

            „Ранното християнство по българските земи има своите корени в тракийското християнство и тракийския орфизъм, които намират своя съвършен синтез и синкретичен израз в религиозния и верски живот на коренното тракийско население по тези земи, приело християнството директно от светите Апостоли и лично от Св. Ап. Павел според Новозаветната традиция и писания. Затова не е никак чудно и някои от първите апостолски писма и писания, отправени към християнските общности сред това население, да са били записани именно на тракийския Бохарски диалект, както свидетелствуват и книгите от сборника „Тракийските Послания“. Това, че по-късно по чисто политически съображения гръцкото духовенство ги обявява за ерес, за да се отърве от силните си конкуренти за духовната и светската власт в империята, каквито са Тракийските епископи и християнски императори-орфици, съвсем не означава, че в същността си тези коренни християнски общества с техните ранно-християнски традиции наистина представляват някаква неправилна или еретична версия на Христовата Вяра…

              ‘Духът’ на разбирането и практикуването на ‘тайнството на Христовата вяра‘ са много по-задълбочено застъпени именно сред тракийските християни, които са приели Христовото учение най-първи в Европа и директно от устата на Светите апостоли в лицето на Св. Апостол Павел и неговите сьподвижници-мисионери по земите на тракийската диаспора. Така че враждата между тракийския епископат и гръцките му и римски конкуренти се базира преди всичко на съперничество за духовното и политическо влияние в тогавашния свят, а не на действителни ‘еретични’ доктрини, които да са били проповядвани от него!!! Този факт е от изключителна важност, защото веднъж завинаги премахва несправедливото клеймо, което Византия лепва върху Самобитното и Оригинално Българско Християнство, наричайки го ‘Българската Ерес’, с което име то остава известно в Европа чак до късното Средновековие…“ /Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано III“, 2007 г./

            Има множество текстове от Новия Завет на Библията, които показват недвусмислено връзката между:

            – вярата на посветените в тайните орфически мистерии в магическата сила на името Исус и

        – вярата на ранните християни в Христовите тайнства и всемогъщата творческа сила на същото име Исус.

            Д-р Стефан Гайд подробно описа и доказа тази връзка, но враговете на българската култура – в това число и чуждоземните поклонници на западни евангелски деноминации – клеветят и отхвърлят оригиналната трако-богарска вяра досущ като предателите на българското Възраждане – гърчеещите се българи и продажните чорбаджии, предавали смелите въстаници. За финал ви предлагаме още една малка част от „съкровищницата“ на Д-р Стефан Гайд:

            „Името на древния тракийски Бог Исус (Слънцедатният-Исус = Дион-Исус, Дионисий) се чете в Египет сред народа "Усари" (Озирис) и остава в традицията на класическите гръцки автори с това име, което продължава сред непосветените по света и до днес!

            Това, което е най-любопитното обаче, е че с адвента на Християнството Божието име Исус отново излиза от тайните общества и става достояние на всички народи. Как да си обясним това? Защо е премахната забраната за познаването на това толкова ревностно пазено в тайна име на Божеството през всичките предходни векове?

            Каква е промяната, настъпила в света с адвента на християнството, която диктува и новото отношение към името "Исус"?

            Може би просто това, че Богът Исус се е въплътил за първи път в линейната история на пространството и времето на този свят именно в тази нова епоха. Това обяснява и победата на християнството и приемането му от посветените, които веднага познават Бога: на Мистериите си Исус-Дион в лицето на бого-човека Исус-Христос. Тайният Бог на отвъдното е станал вече явен Бог на човешката история.

            Така въплътен, лично той им заповяда да прогласят тайното му име публично сред всички народи. "Това, което сте чули в тайно на ухо и във вътрешните стаи, това прогласете от покривите". Името Исус е завещано за пръв път на всички хора, които повярват в Божия Син и го приемат за свой Спасител. Безпрецедентно, с настъпването на тази Нова Ера, всички хора, без разлика от пол, възраст, раса, социално положение СА ПРИЗОВАНИ ДА СТАНАТ ПОСВЕТЕНИ. Но както казва Светото Писание "Мнозина са призовани, но малцина са избрани... Подвизавайте се да влезнете през тясната врата... и да вървите по тесния път, защото малцина са тези, които ги намират!"…“ /Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано III“, 2007 г./

~:~:~   Блогът на Мерин   ~:~:~

::: Тематични Раздели :::
::: Апология на Християнството :::
::: Древните Траки :::
::: Личностно Развитие :::
::: Родолюбие :::
::: Истински Истории :::

Самобитната родова памет на българите не е за ‘бърза консумация’ и не е ‘лъжица за всяка уста’

 Следването на материалните ценности в света води до обезличаването на българските ценности и традиции. Неслучайно Чудомир говори за ‘аламинута’ в живота на българите – хора-аламинут, живот-аламинут, наука-аламинут, ценности-аламинут. 

 /от Красимир и Дияна Мерин/

 ~:~:~ Родолюбие ~:~:~ 

            ‘Хората-аламинут’ днес не могат да ‘разберат’ и ‘приемат’ откритията на Д-р Гайд, защото не виждат изгода. По тази причина те стават противници на истината за българската нация и дух. Нека не забравяме, че най-типичната черта на българското самосъзнание е вярата в Исус според християнските традиции, завещани от Апостолите  Павел и Андрей. Само така ще проумеем тайните на нашата родова памет и култура, закодирани в бита на предците ни.

            Има ‘благоразумни поклонници на разсъдъка’ (по Захари Стоянов), които предпочитат да защитават сегашното статукво на науката чрез апели за доказателства и факти. Те обаче не виждат най-истинските доказателства, които не са материалните артефакти (ако и такива да изобилстват), а убедителните доводи на просветители и посветени учени от ранга на Д-р Стефан Гайд.

            И те, както и мнозина наши учени, просветители и революционери, са били отхвърляни приживе (а по този начин са се откроявали онези, които не са достойни), но историята неумолимо е доказвала правотата на откритията им. Въпросът за отделната личност и нейната съдба във вечността е какво е подкрепяла тя приживе и дали днес може да види същата истина за родовата ни памет в трудовете на Акад. Цветан Гайдарски и сътрудниците от Института по Т-Наука.

            За ‘благоразумните поклонници на разсъдъка’, които викат „Осанна“ само ако имат изгода, е много близка идеята, че сме ‘потомци’ или на някакви безпросветни и първобитни народи, или на някакви свръхдревни (неземни) цивилизации, или ‘отрочета’ на гръцката и руската цивилизация. Колко недостойно!

            Същите с охота подкрепят идеята за ‘традиционното българско православие‘, което в този си вид е пряк продукт на гръцкото и руското ‘християнство‘, а когато истината прозре през ‘пролуките’ на древните латински летописи, запазени във Ватикана, с ‘жарък патриотизъм’ хулят и клеветят „римо-католическото“ християнство, въпреки че в древността този термин е измислен от византийската църква, за да се само-узакони тя, тъй като тогава е имало едно християнство – „всемирното“ или „католическото” християнство на тракийските папи във Ватикана!

            Но всички тези ‘напъни’ са за да се укрие най-голямата истина – че оригиналното християнство принадлежи на трако-българския народ и на неговите наследници. Това е истинската причина византийските владетели да извикат арабските нашественици и да ги поддържат в унищожаването на българския народ – за да се изгорят всички летописи и всички доказателства по нашите земи за произхода и първенството на вярата ни!

            Това е причината българските земи да бъдат разорявани 30 години преди официалното ни заробване под османското владичество (което предизвиква и ‘отплатата’ на Провидението с падането на Константинопол през 1453г.).

            Днес ‘благоразумните поклонници на разсъдъка, които са знаяли кайметьт на своята душа, трудили са се денонощно да има какво да оставят на чеда и унуки, били са добри християни и за тях всичко се е въртяло все около собствените черва с някои дребни изключения’ (по Захари Стоянов) твърдят, че християнството е едва на 2000 години и е еврейско учение.

            Това е истинско ‘богохулство’, което дори българи, наричащи себе си „християни“, изповядват поради родоотстъпничеството си в следване на западни или източни християнски или окултни учения и поради омразата си към Християнския Бог и християнската същност на своята родова памет.

            Заради това родоотстъпничество („ю-роди“ – отстъпници от рода) Паисий написа летописа на „славните слов-ени“ – трако-богарите, които говорят Словото на Бог и чакат както неговото идване сред тях, така и неговото Възкресение. Тион–Исус обаче не е име на езически тракийски бог, нито е онзи „дион-исий“, познат от гръцките митове, а тракийска дума, означаваща „Възкръсналият Бог“!

            Представяте ли си? Траките – а не евреите, които са очаквали, че името на Христос ще бъде „Емануил“, имат първото пророчество, че Бог Слово ще се нарече Исус и ще възкръсне!!

            Но мнозина днешни съвременници, подобно на предците си по времето на Възраждането и подготовката на въстанието, са считали за „по-българско“ да трупат имот, а „борците“ – за предатели на българското и затова са ги предавали и убивали. Но както и Захари Стоянов пише в своите „Записки по българските въстания“, не са били „бунтовниците луди и неразбрани глави, нехранимайковци, а честни и непорочни като ангели, идеални, каквито България едва ли ще роди вече втори такива подобни на тях“:

            „Ние молим тия благоразумни поклоници на разсъдъка да ни датират поне едно дребнаво събитие из техния обществен живот (чорбаджийски, търговски и учен), което да носи малко-много характер на пожертвование, на хероизъм и пр.

            Признаваме, че тяхна милост са били практични хора, знаяли са кайметьт на своята душа, трудили са се денонощно да има какво да оставят на чеда и унуки, били са добри християни; но всичко това се е въртяло все около собствените черва с някои дребни изключения.

            Съвсем си няма мястото да обвиняваме нашите деятели по въстанието. Ако те не можаха да извършат нещо по-сериозно, затова пък самият български народ е виноват, защото не е бил достоен да се възползува от случая, не било дошло още онова време, за да оцени и той свободата…

            Кромвел е казал велика истина, че в големите преврати най-далеч отивали ония, които не са знаяли накъде ще вървят от най-напред. Хора, които нямат определен план предварително, точно и ясно, които са живи органи, отдадени всецяло на събитията, не зависи от тях самите да вземат връх и да преодолеят препятствията“… /из „Записки по българските въстания“ (1884–1892), Захари Стоянов/

            И днес се ‘прокрадват’ идеи за ‘грешните’ ни апостоли и поборници за свобода, но те не са нови:

            „Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството… Хората обръщат най-голямо внимание не на следствията, които са очаквали от това и онова предприятие, захванато от мнозина или от едного деятеля, но от святата цел и благородните побуждения, от които са се ръководили деятелите. За нас това е важно!...

            Но има и такива, които твърдят, че няколко несмислени младежи се събрали без знанието на народа и се опитали насилствено да го възбунтуват против волята му… Разбира се, че авторите на тия лъжовни източници, повечето чужденци и заклети врагове на българския народ, умишлено и със злонамерени цели крият истинските причини на нашите народни движения. Още по-лошаво е и това, че мнозина наши държавници и дипломати, които трябваше да бъдат признателни най-напред на българските въстания, старателно се мъчат да обтегнат булото на мрака върху тия народни драгоценности.

            Напротив, днешната наша свобода има безбройно число мъченици — херои, българи, наши братя, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори, умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по бесилниците, изложени на поругания и осквернения;… но на малцина са тия известни, на малко от тях се знае где почива свещеният прах, нищо не е направено, за да се увековечи тяхната памет, когато отечеството им, за което са станали жертва, свободно е днес…“ /из „Записки по българските въстания“ (1884–1892), Захари Стоянов/

            Е, защо е така, вече знаем и от всичко, което преживя Д-р Стефан Гайд – хули, клевети, нападки – както той, така и всички, които споделиха вярата и труда му – но! – „авторите на тия лъжовни източници са повечето чужденци и заклети врагове на българския народ, които умишлено и със злонамерени цели крият Истината“…

            Жалкото е, че онези, които следват враговете на народа ни, го правят поради леност. Те искат всичко да става бързо, без вяра и усилие… Но това е според вървежа на материалните ценности в света, които нямат нищо общо с духовните – и с българските ценности и традиции. Неслучайно Чудомир говори за хора-аламинут, живот-аламинут, наука-аламинут, ценности-аламинут:

            ::: Чудомир: „Чудни работи стават по света, баджанааак, големи работи! Какви изобретения, какви изкусности и каква бързина! Едно време наканим се, да речем, на панаир да идем. Застягаме колите, натрупаме сено, настелем черги, напълним торбите с хлябове, накачим се фамилиарно, па: „Ха бре! Де бре! Дий!… Ъъъс! Гя-гя-гя…“ Веднъж спреш да напоиш воловете, други път да ги нахраниш, трети път, че се мръкнало, за да пренощуваш; че ден, че два, че за три дни в Заара, дето има една приказка.

            А сега: аламинут! Всичко е аламинут. Метне се, да речем, някой на аероплана, за два дни обиколи всичките земни кълбета и си кацне пак у дома. Нищо и никакъв човечец се качи други път и дорде го чуеш да рече „пррр…“ над главата ти, изгуби се и още не ти изсъхнала плюнката, ходил в Ерусалим и си иде хаджия… И не само големите, а и малките се специализираха и се отракаха тъй, че не можеш и приказките им да разбереш вече… Майстория, баджанак, майстория, техника и бързина! В наше време, дорде достигнеш по-голяма служба, побелеят ти и веждите от старост, а сега срещнеш някое голобрадо офицерче:

            – Какъв сте, ваша милост?

            – Майор! Подполковник!

            – На каква служба сте, моля?

            – Началник на отделение! Областен доктор! Инспектор по залесовките!

            Още не си залесила територията под носа, и инспектор! Ди-рек-тор!… Бързат сегашните млади, бързат. И всичко се е хукнало, сякаш някой го гони. И призовките бързат, и изпълнителните листове, и сроковете на полиците, че даже и ражданията изпревариха закона за насърчението им…

            Аламинут просто! Аламинут и – толкоз!...” ::: из „Аламинут“ („Разкази“, в. „Зора“, 1933-1940г.) :::

            Точно затова Д-р Стефан Гайд говори, че ако някой приеме неговите открития, те ще са онези българи, „които се отличават от ‘общата маса’ и не ги ‘мързи да разсъждават’, независимо от строго научния си език, който използва, защото той е неизбежен поради фактологията на откритията за нашите предци“…

            ::: Д-р Стефан Гайд: „Декодирането на Тракийското Писмо може да прозвучи на някои неподготвени за промени читатели и бивши авторитети в науката като нещо заплашително за устоите на някои остарели догми в историята, археологията и антропологията и да предизвика прибързани негативни реакции на противопоставяне и отрицание на уникалното откритие в нея.

            Това не би трябвало да ни учудва ни най-малко, защото последствията от едно такова откритие могат да преобърнат много принципни постановки в съвременната наука ‘с главата надолу’. Освен ако приемем, че нещата, които са били досега ‘с главата надолу’, ще заемат най-после своето правомерно положение! Нещо подобно обаче винаги е ставало с по-революционните открития на нашето модерно време и това не само трябва да се очаква, но и да се приветствува от всеки свободомислещ и интелигентен човек.

            Това не е поредният ‘опит за декодиране’ на Плочиците от Градешница (5 хилядолетие пр.н.ера) и Караново (4 хилядолетие пр.н.ера). За разлика от всички предшествуващи ‘догадки’, ‘опити’, ‘тълкования’ и разни представени предположения относно писмените знаци върху плочиците вече цели няколко десетилетия, това е научен труд, който дава ПЪЛНОТО И ОКОНЧАТЕЛНО НАУЧНО ДЕКОДИРАНЕ на всеки един писмен знак върху плочиците и резултатът е безпрецедентен и сензационен!...

            За дисциплини като Балканистиката и Тракологията се оказват особено важни някои от декодираните думи в текста, които споменават името ‘Тракия’ и ‘Територия на Тракия’ преди около 7 хиляди години (в плочката от Градешница - пето хилядолетие пр. н. ера), както и свидетелството за развити тракийски орфически концепции преди около 6 хиляди години (в плочката от Караново - четвърто хилядолетие пр. н. ера), т.е. през такъв исторически период, в който досега се е считало, че не може да се говори, че траките са били автохтонното население на Балканите, защото името на епонима се отбелязва в познатите гръцки летописи касаещи най-ранен период свързан чак с бронзовата епоха (хилядолетия по-късно!).

            Още по-неочаквано е, че е открита такава древна писменост (най-древната досега в света!!!, предшествуваща тази на Шумер и Египет с около две хилядолетия!!!) у етнос като траките, които досега са били винаги "по дефиниция" считани за безписмен народ. Нещо повече - от това, че и на двете плочици - тази от Градешница (5 хилядолетие пр.н.ера) и тази от Караново (4 хилядолетие пр.н.ера) е използувана една и съща писменост, следва че този тип тракийски пиктографски скрипт е бил в употреба поне за около хиляда години (между пето и четвърто хилядолетие пр.н.ера), а вероятно и за по-дълго.

            Не е изключено и много други считани досега за "декоративни" артефакти от този или последващите го периоди, да се окажат носители на същата писменост, която, както ще се убедите сами от изложеното, представлява прото-йероглифно писмо, идентично по характер и подобно по стил на ранно-египетския му приемник, който е вече познат на масовия читател в по-късния му красиво стилизиран вариант от пирамидните текстове на една (забележете!!!) над цели две хилядолетия по-късна епоха!

            Мнозина измежду експертите в тази област биха били толкова неподготвени за една такава изненада, че сигурно биха обявили плочиците за изфабрикуван тенденциозен фалшификат. Само че тези плочици не са новост, а са известни на научния свят вече от няколко десетилетия и са многократно изследвани и експертно установени за автентични както по физикалност, така и по датировка. Съмнения за образци на прото-писменост са били нееднократно загатвани, но до този момент такава върху тях не е била оповестена никога като задоволително идентифицирана, нито като задоволително декодирана…

            Именно поради това Декодирането на Тракийското Писмо е преди всичко историята на едно откритие, започнало като приключение, на едно духовно пътешествие през информационната джунгла и морето от дезинформации, през които търсещият Истината трябва да премине, за да достигне оазисите на скритото знание…“ ::: из „Тракийското Писмо Декодирано“ :::

~:~:~   Блогът на Мерин   ~:~:~

::: Тематични Раздели :::
::: Апология на Християнството :::
::: Древните Траки :::
::: Личностно Развитие :::
::: Родолюбие :::
::: Истински Истории :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Oбразът на Свети Георги е познат в Апокалипсиса на Свети Йоан като Белия конник, Победителят. А в Древна Тракия Свети Георги е хероят-покровител на всички херои на вярата, станали храмове (Орфей) на Бог-Слово :::

Денят на Свети Георги е ден за почит на проявата на Бог-Слово. Тази орфическа традиция на българското християнство е неизвестна за много от българите днес, защото в миналото се е преследвала сурово както от атеисти, така и от гръцкото духовенство по нашите земи. Затова истинското значение на този празник е подменено чрез суетни поверия или упреци за езичество от страна на „правоверните богословски“ наредби.

Десетилетя наред, записите на фолклорни обичаи са били правени от хора, които не са имали вярата на древните българи. Затова и много от оригиналните поверия на трaко-богарите са били тълкувани според преобладаващата „научна доктрина“ и накрая са предлагани на обществеността като „традиционни български езически поверия“.

Има обаче множество данни за нуждата от един съвсем различен „поглед“ към Геергьовден и в текста по-долу се привеждат доводи за това:

 „Поради това, че орфическата традиция е преминала в средновековната стилистика чрез богомилското влияние върху църковния клир, тя се е преследвала от гръцкото духовенство и неговите привърженици по нашите земи. Оригиналните тракийски послания и иконография се скриват и заменят с по-непредизвикателни към господстващата про-византийска църква… Много от светите места, посветени на християнските светии, преди това са били тракийски оброчища. Пример за подобна приемственост можем да намерим (все още) в землището на с. Заберново (Странджа), където на мястото на разрушен долмен е построено манастирче (мъничка къщичка от дърво посветена за "дом" на Светия). И до днес вместо икони някъде се почитат оброчни плочи и барелефи е изображения на Тракийския конник (херос), какъвто например е случаят с манастирчето на Св. Георги край с. Заберново.“ /„Тракийският Орфизъм за Напреднали I“, Акад. Цветан Гайдарски/

Случайно ли е, че българската дума за ‚човеци‘ в множественото число – ‚хора‘ – е толкова близо до тракийската дума „херо“ („герой“) и е идентична с множественото число на думата за „ритуални игри“ – ‚хоро“, „хора“ (или ‚хороиграния‘)?

Случайно ли най-почитаната икона в българското съзнание, наред с иконографиите на Дева Мария и Бог Слово, е тази на Свети Георги Победоносец – абсолютно идентичен с изображенията на Тракийския Херос, както се признава от всички учени?

Евгений Тодоров (един незаслужено забравен фолклорист) посочва недвусмислено в своята монография „Древно-тракийско наследство в българския фолклор“, че траките са имали само ЕДИН Бог – Тракийският Херос! И в миналото, и днес обаче, „търговци на реликви“ са готови да разправят всякакви басни за многобожие при древните, стига само да припечелят нещо от това!

От Новия Завет знаем, че първите християни са били учени от Апостол Павел да общуват в молитва с онези Божии праведници, които са се превърнали в жив пример за въплътени храмове (Орфей) на Христос. Това именно са били Херосите в Древна Тракия – хората, посветили се на вярата с цел трансформация на тяхното човешко естество в божие естество!       

Затова почитането на Свети Георги (Тракийският Херос) е било толкова важно в миналото, важно е и днес! Всички посветени във вярата на Туон-Иисус (от трак., „Възкръсналият Иисус‘) или Ти-Он-Иисус („Слънцето на душите Иисус”) са почитали образа на Свети Георги като хероят-покровител на всички херои на вярата, станали храмове (Орфей) на Бог-Слово. Този образ е познат и от Апокалипсиса на Свети Йоан като Белия конник, Победителят.

Оригиналният обред на древната тракийска вяра в Бог – тоест, Дион-Иисус (Дионът на Тракия), познат от културата на воинстващите с тракийския народ гърци като Дионисус или Дионисий) – основан на превръщането на повярвалия в Херос – Духовен войн. Това очевидно не е било „по вкуса“ на всички, затова и днес толкова малко се знае какво са празнували древните българи на Гергьовден! „Суеверието на халдейците и празното лекомислие на гърците измислиха хиляди неща, истински мъчители за духа, та вече е достатъчна само една граматика да обърне във вечна мъка живота на човека...“ /из „Възхвала на Глупостта“, Еразъм Ротердамски/

Затова и в много от бъ;гарските обичаи свързани с Гергьовден се говори за „геройствата“ на Свети Георги – той е хероят, убил триглавата ламя – или дяволът изкусител; той е и хероят, слязъл на долната земя, за да отреже главата на чудовището и да освободи девойката?

Д-р Гайд успя да „изкопае“ тези и много други прозрения за „скритите съкровища на траките“, останали втъкани в българската душевност и културно наследство. Да се знае! Защото премълчаването на истината може да има много пагубни последствия за народа ни, с които изоблиства историята ни. Известната българска пписателка Блага Димитрова „свидетелства“ по собствен своеобразен начин за страшите последствия на лъжата, която винаги започва като нещо малко и незначително, но става голяма като „змей“:

::: Блага Димитрова: „Има дребни лъжи, разбира се! Но човек като свикне да скрива истината, да я изопачава, може да сътвори големи лъжи!... Аз бях готова в огън и вода да се хвърля, за да измия петното от името си, да туря най-сетне край на дребните лъжи и премълчавания, които ме гнетяха. Още сега, на часа!... Хора, едвам научени с дългогодишни усилия да говорят, да владеят човешка реч, започват да се учат на мълчание. А то е много по-трудно от говора. Мълчанието изисква и съответен манталитет. То води до мълчащ израз на лицето, до мълчащ поглед, до мълчащ жест, което значи без израз, без поглед, без никакъв жест. То води до мълчащи мисли, което значи спряно мислене. Защото за да мислиш трябва да спориш, да опровергаваш, да се съмняваш, да търсиш истината по всички посоки. Мълчанието води до запушване на волята, до закостеняване на характера. Мълчанието убива човека и го връща към животинския стадий…“ ::: фрагменти от „Пътуване към себе си“ (1965), Блага Димитрова :::

::: Д-р Стефан Гайд: „Истинското познание, казва философът, се пази във всеки от нас във вътрешната книга, написана от Твореца в дълбините на нашата природа. Затова, като очевидец и оценител на феномените на цялото мироздание, всеки сам е потенциално най-добрият учител сам на себе си, ако разбира се е способен да отвори своите вътрешни "очи" и "уши" за това, което Логосът ни учи в нашата най-съкровена вътрешност. И понеже Познанието не съществува вън от човека, затова и Бог е познаваем именно и само като антропоморфен Бог, както и феноменът на мирозданието е откриваем единствено поради Словото, което присъствува едновременно и вездесъщо в човека и в цялата природа. Така чрез аналогиите и подобията всичко е познаваемо, но само докъдето всеки е достигнал в познание на самия себе си. Лично за себе си аз съм открил в християнския мистицизъм именно такава уникална възможност за истинско себепознание и познание на скритата Същност на Природата отвъд сянката на нейните външни явления, за каквато говорят Климент Александрийски и докторите основоположници на християнската наука. “ ::: из „Тракийското Писмо Декодирано I“ :::

Истината за „покръстването“ на българите, извършено от Цар Борис I

 „… Справедливото наименование и определение на Самобитното и Оригинално Българско Християнство (наричано „Българската Ерес” в Европа чак до късното Средновековие) е точно противоположно на несправедливото клеймо „еретична” доктрина, което Византия му лепва… Защото по старшинството си и по първородното си право в Европа, Българското Християнство може да носи само името, с което е било известно сред най-ранните християни, и то е „Апостолското Християнство", за да се разграничи от византийското „Имперско Християнство", което всъщност е опорочената вторична версия на Христовото учение, нагодено към репресивните интереси на имперската държава...” (Акад. Цветан Гайдарски, „Тракийският Oрфизъм I”, Академия Орфика, 2007 г.)
 

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

            Днешният ден се свързва с Цар Борис и по този начин неизменно ни напомня за извършеното от него „покръстване“ на българите.

            Нито в учебниците, нито по медиите обаче се разпространява официално най-голямата истина от българската история, която е, че ранното християнство по българските земи има своите корени в тракийското християнство и тракийския орфизъм.

            Една от най-типичните национални черти на народа ни – християнската вяра – е несправедливо хулена и отхвърляна от (чуждо)поклонници на всякакви лесно смилаеми източни учения, които впримчват човека в безполезни въздържания от храна и други ограничения, но не го учат как да промени моралния си облик.

            Религията на нашите предци обаче, е коренната вяра на българите както в древността, така и по времето на Цар Борис. Тя е и първообраза на християнството на коренното тракийско население, прието от предците ни директно от светите Апостоли според библейските писания.

            Малцина родни учени (избрали удобството пред истината) признават официално, че истината за тракийското християнство като първообраз и оригинал на учението на Исус Христос от Палестина е обявено за ерес от гръцкото духовенство по чисто политически причини и до днес родни и чужди християнски деноминации считат древните коренни християнски общества на предците ни за някаква еретична версия на християнската вяра.

            Нещо повече! Понеже много факти вече не могат да бъдат укривани след редицата декодирани и публикувани от Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайдарски текстове, започва още една кампания на подмяна на истината, чрез прекрояване на оригиналното богомилство в някакво мистично и окултно учение. По този начин умишлено се заличава истината за Самобитното и Оригинално Българско Християнство, a образът му, разкрит от книгите „Тракийското Писмо Декодирано“ и „Тракийските Хроники“, се противопоставя на официалното православно богословие, за да се създаде конфликт с убежденията на обикновените хора.

            Учени с авторитет гневно заклеймяват „богомилството“ като ерес, а съвременни „богомили“ извършват литургийни събрания, с което бездната между съвремието и истинската традиционна християнска вяра на трако-богарите се задълбочава. Ето какво казва Акад. Цветан Гайдарски по въпроса:

            „...Името на християнския Бог - Исус не е никак ново или непознато име за орфиците, посветени в мистериите на Дион-Исус („Слънцедатния Исус” = Дионисий) още от най-дълбока древност. Почти всичко, което чуват за Исус Христос от неговите последователи в Палестина и Елинистичния свят, се припокрива напълно с това, което вече знаят за него от своите тайни орфически традиции и свещени текстове, циркулиращи вече много столетия из целия древен свят.

            Единствено новото за тях е, че Божият Син е дошъл в човешка плът като историческа личност и е изпълнил своята обещана мисия да стане Изкупителна Жертва и Спасител за цялото човечество, а не само за Тракия, Египет, или само за Посветените в Орфическото Му Учение за Безсмъртието ученици-адепти, практикуващи Вярата Му в своите тайни общества.

            Затова за древните орфици е най-лесно от всички „езичници" в елинистичния свят, за разлика от Исусовите „последователи-юдеи", да се нарекат именно християни, и да скъсат почти веднага връзката с традициите на юдаизма, типични за Йерусалимските християнски общества, които пазят живия спомен за човека Исус, живял в плът сред тях, много по-непосредствено от разбирането им за Бога Исус и неговата Космическа Роля като Творческия Логос - сътворил и творящ битието, който именно орфиците отблизо познават.

            Така в исторически план, постепенно настъпва процес на сближаване и интегриране на двете основни традиции за природата на Божия Син - юдейската, която познава по-добре човешката страна на Месията Христос, и орфическата, която познава по-добре божествената космическа страна на Бога-Слънце Исус, при което в крайна сметка се получава синкретичната и синтетична Доктрина за двете природи на Божия Син - Човешката и Божествената, които са неразривно свързани в личността на Иисус Христос, който в Нисенското кредо е дефиниран вече като Бого-човек (изцяло и напълно Бог, и едновременно изцяло и напълно Човек).“ (Акад. Цветан Гайдарски, „Тракийският Орфизъм I”, стр.46-47, Академия Орфика, 2007 г.)

            И днес народът ни е „възпиран“ да чете и да знае истината за своето минало чрез компромати, обвинения и фалшификации на научните открития на Д-р Стефан Гайд, Акад. Цветан Гайдарски, и сътрудниците към Института по Т-Наука. Защо? Защото всяка „война“ се води с цел заграбване на „богатства“. Докато обществеността се вслушва в „жълтите“ (фалшиви) новини за откритията на Д-р Гайд, „крадците“ неуморно копират и преписват неговите трудове, лъжейки обикновения българин, че това били вече известни истини на много учени по света и у нас!! А децата в училище и студентите в университетите до днес изучават безсмислените теории на враговете на българската народност.

            Знаете ли, че един от древните тракийски царе от богоизбраното тракийско племе гети се е наричал Барих (от тракийски ), което означава „Пазителят (на мистериите)” и това е най-вероятният произход на името Борис?

            Знаете ли, че беси-гетите в Испания се присъединяват към Римо-католическата църква през 579 година и вероятно това събитие е имал в предвид Папа Йоан VIII, когато е писал до княз Борис, че българите принадлежат към лоното на Римокатолическата църква, и затова Константинополската Епархия няма никакви права над тях – факт, чрез който папа Йоан VIII се опитвал да убеди българския княз Борис, че мястото на Българската църква е в Римския диоцез, а не в Константинополския?

            Цар Борис обаче не е послушал тези доводи, тъй като е бил вече сключил обвързващ договор с Константинопол. Но в поместената в сборника „Тракийските Хроники “ книга  „Арих“ (известна като „Хрониките на Авийла“), латинският препис на която е очевидно специален превод, (или препис на по-ранен превод), направен за папа Йоан VIII, според бележката върху самия документ, се разказват достатъчно добре историята на събитията довели до така нареченото „покръстване“ на българите от Цар Борис.

            „.. На църковния събор, свикан в Константинопол (869 г.) под силния натиск на гръцките епископи, е било взето решение „Страната на българите .... да се върне на Константинополска църква". Предлогът бил следният - на въпроса, зададен от гръцките епископи: „Когато завладяхте тази земя ... латински, или гръцки свещенослужители намерихте там?", отговорът на българските делегати, изразяващи позицията на княз Борис, бил - „гръцки".

            След смъртта на Папа Адриан II, който не успял да оспори решението на Събора, се възкачил Папа Йоан VIII, който искал пълна отмяна на решението на Събора по отношение па българите. През декември 872 г., той писал до княз Борис, изразявайки своето несъгласие с решението на Събора в Константинопол, позовавайки се на горния документ, представен в цялостния си вид тук, и на други стари документи, които казвали че:

            1. българите не били завладели чужди земи, но се завърнали в своите бащини територии, над които имали родствено "отцовско право" („sub geno”); и че

            2. една голяма част от тях били правоверни католически християни, още времето на Апостолите Павел и Андрей (виж гл. 4 и 5), много преди покръстването на император Константин Велики (312 г.); и че

            3. имали и изпращали свои собствени епископи на църковните събори (като еп. Теофил на Никейския събор, виж гл. 5:5); и че

            4. друга част от тях били хриетияни-ариани и също имали не гръцки, а свои собствени епископи и свещеници като Орфейла (Улфила - виж гл. 4 и 5; а също книгата Гети на Йорданес гл. 25:131-133; 51:267); и че

            5. те също впоследствие се пречистили и дошли в лоното на Католическата църква (виж бел. към гл. 19:4), доказателство за което бил и фактът, че

            6. и династите им сключили множество католически бракове с другите династии в Европа, (виж гл. 15:21-32; също книгата Гети на Йорданес гл. 58 и 59).

            След декодирането на тракийското писмо обаче вече знаем, че тракийският език и българският са един и същ език и Библията е била вече в употреба сред българското население на този език (Библия Бесика - на Бохарски диалект).“ (из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих“)

            Защо тогава княз Борис решава да приеме официално (наново и повторно) християнството чрез „покръстване" от Патриарха на Византия? Ето какво казва Д-р Стефан Гайд по върпоса:

            „… Светлина по този въпрос хвърля в едно свое изследване известният български професор – Асен Чилингиров, експерт-изкуствовед, дипломиран и титулуван в България и в Берлин, където е и автор на над 500 научни публикации, посветени на българската история и култура. В множество свои публикации той изследва тезата за автохтонния произход на българите и тяхното приемане на Християнството директно от светите апостоли още през първи век пр. н. ера.

            В следното интервю за в-к „Монитор” (23 юни 2007 г.), поместено в статията на Люба Кулезич със заглавието: „Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен", той отбелязва следните факти, които потвърждават още веднъж съществуването на Българското Християнство, много преди покръстването на България при управлението на цар Борис: „... тези църкви, които по българските земи до 6 век са били няколко стотин, а в последствие са били разрушени, отговарят на различен църковен ритуал. Причината за унищожаването им е била, че религиозните възгледи, на които са отговаряли, са били обявени за ерес след Никейския Вселенски Събор в началото на четвърти век. Има достатъчно доказателства за наличието на множество християнски храмове по това време, но те като план са различни от византийските.

            Това са две различни естетически и богословски концепции. При това българската датира още от първи век. Така опираме до един генерален въпрос. Досега ни се натрапва, че българите са някакви пришълци - дали са т.нар. прабългари придошли от Волжка България, дали са славяни от Карпатието или Задкарпатието и т.н. Но според Херодот вторият по големина народ след индийския е бил тракийският народ. Къде е изчезнал този народ?

            И как е възможно някакви чергари да изместят уседналото население? Няма такъв случай в историята на културата. Трябва обаче да се върнем 3500 години преди нашата ера, за да напомним, че населението по нашите земи неколкократно се е разселвало по други места. Част от него отива към Волга и Памир. И именно техните наследници много векове по-късно се връщат от там – тук. Плод на това завръщане към прародината е случилото се тук през 6, 7, 8 век, включително и основаването на Българската държава. Има исторически извори, които потвърждават тази теза. В общи линии това е обяснението защо по нашите земи няма прекъсвания на художествената традиция.

            Така стигаме до необходимостта да ревизираме наложилите се схващания за произхода на българите и българското изобщо... Първо трябва да знаем, че нашето население е коренно за района около Черно Море, през Балкана и чак до северната част на Мала Азия. То е имало свой език и своя писмено още преди Христа, на тях стъпва Българският език. Гърците наричали тази народност Велика Скития. Това население е в основата на Българската държава. То получава Християнството още в първи век от н. ера и превежда Библията. Създава своя книжнина, свое изкуство….

            Борис не покръства българския народ, а именно легализира съществуващото християнство на българите. Синът му Симеон определя това християнство като единично, независимо, вътрешно неподвластно на чужди шапки... Но от първия училищен клас ни се натрапват едни и същи лъжи.

            Те трудно се преодоляват, защото много интереси се преплитат в тях. Интерес имат гърците, интерес имат руснаците заради ред вътрешно-политически и геополитически причини. Руската национална доктрина, която е имперска, се крепи на твърдението, че русите са приели Християнството от Византия и то по времето на най-голямото й могъщество, когато тя обхващала цяла Мала Азия и целия Балкански полуостров.

            Мислите ли, че без съпротива ще бъде приет фактът, че християнската традиция на Русия е дошла от Симеонова България?" (Проф. Асен Чилингиров, в-к „Монитор" - 23 юни 2007 г. в статията на Люба Кулезич със заглавието: „Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен")“ (из „Тракийското Писмо Декодирано IV“)

            И така, Борис не покръства българския народ, а легализира съществуващото християнство на българите. Добре е да си припомним това на днешния ден, особено в онази част, в която приятели и роднини се събират и вдигат наздравици за здравето на именниците на Борис… Нека поне да знаят какво да почитат на този ден в живота си като българи… и дай Боже, Христови последователи като истински наследници на предците ни!

            В противен случай и те като учени и политици са „крадци“ – на основанието за името на Цар Борис… защото смисълът на едно Име се проявява чрез делата… Е, какво легализират днес именниците чрез своя живот, вяра и дела? И какво чества днес църквата – „съществуващото самобитно християнство на българите“, узаконено от Цар Борис, или „върнатата на Константинопол“ българска църква?

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

За генезиса на българската нация и водещата роля на тракийския етнос в нея – Част I

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

            Ще ви разкажем за основните периоди от формирането на българската нация. От разказа ни ще се убедите, че твърденията на БАН, че тракийският етнос имал минимален принос в образуването на българската народност, са неверни. Защото въпреки че през годините, в които имахме привилегията да четем книгите на Д-р Гайд, видяхме доста голям „завой“ в твърденията на „официалната“ българска наука, нито един неин представител не призна заслугите на Д-р Гайд.

            Вместо това започна една мащабна кампания на заливане на българската общественост с всевъзможни изследвания и доклади, че „траките били българи“,  подплатена с „шокиращи“ археологически разкопки за някакви „тайнствени“ (дори магически) влияния на древни артефакти – но нито дума за връзката на българите с древната орфическа (предхристиянска) вяра на предците ни.

            Защо документите, които разкриват най-точно истинската картина за генезиса на българската нация, бяха укривани досега от официалната наука в България, а след феноменалното проучване на Д-р Стефан Гайд за тракийската писменост и превеждането и обнародването на редица документи, бяха отхвърлени от БАН?

            Силният натиск на чужди интереси – от Освобождението на България от османско иго до днес, е оказал решаващо влияние върху родните учени да твърдят, че българите са пришълци на Балканския полуостров и че са се заселили на чужда за тях територия, отнета от Византия (!).

            Досега нито едно „голямо“ археологическо откритие не е върнало нито историческата истина в учебниците, нито истината за съществуването на Орфеев Завет на траките с техния монотеистичен Бог, носещ името Дион-Иисус хилядолетия преди Завета на Мойсей на Синайската планина и преди този Иисус да се въплъти като историческата личност Христос и да стане Бог на цялото човечество.

            Документите, които Д-р Стефан Гайд издаде, наред с книгите от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ и „Тракийският Орфизъм I“ на Акад. Цветан Гайдарски, върнаха на българите истината за тяхната религия, култура и бит, и донесоха знанието, че предците ни са почитали християнския Бог хилядолетия преди появата на Християнството.

            И днес има „неуки“ и „твърдоглави“ „юроди“ измежду сънародниците ни, които твърдят, че българите са езически и варварски народ, който се бил облагородил благодарение на културното влияние на Византия. Истината е точно обратната на това твърдение – нашите предци са дали цивилизацията на християнските народи на Европа.

            Нещо повече! Д-р Стефан Гайд разкри с изваждането наяве на тракийската Библия Бесика, че тракийският орфизъм е РОДОНАЧАЛНИКЪТ на Християнската религия, философия и култура, което обяснява изображенията на Орфей като Христос сред първите християни в Европа – факт, който редица световни учени признават, но който продължава да бъде подминаван с мълчание от българската наука с изключение на случаите, когато за тракийската култура и религия се говори като за „древна и могъща езическа религия“, която била „изместена“ от християнството. Колко жалко!

            Основният източник на информация с уникални подробности за първите два периода от древната ни история (които умишлено са били скривани), са древните хроники на тракийските царе – Ситалк и Хаброзелм, които според техните собствени признания са заимствали сведения от древните книги на Орфей. В тази първа част за генезиса на българската нация и водещата роля на тракийския етнос в нея ще направим кратък преглед на фактите, описани в тях.

            За преданията на Ситалк (самия тракийски цар Ситарих) научаваме от „Космогонията на първия човек“ (Книгата Атам). Ситалк е заимствал от книгите на Орфей според друг древен летопис – Книгата Нави.

            „Близостта на съдържанието в Космогонията с това на книгата Битие (в Петокнижието на Мойсей) е очевидна и вероятно се дължи на двустранния религиозен обмен между Тракийското царство и храма в Ерусалим по времето на цар Ситалк и насетне. Съществуват най-малко пет различни преписа на текста, от които един е на бохарски, а другите на сахидски, етиопски и дори един по-късен на арабски език, което свидетелствува за широкото културно влияние и обмен между народите в древността.

            Части от книгата Космогония са видимо заимствани и в Талмуда и Корана. Публикуваният в сборника „Тракийските Хроники“ вариант е най-пълният и съдържа глави 1 - 4, които липсват в повечето други варианти, както и други особености и пасажи в текста, които се срещат в едни или други ръкописи, но в сборника са приведени заедно. Книгата Адам и Ева 2 не е поместена в сборника, защото е много по-късна редакция и прибавка, която съществува само в арабския си вариант и затова се счита, че не отразява оригиналния текст на книгата Атам.“ /бележки към увода на „Космогонията“ от „Тракийските Хроники“/

            Хрониките на Хаброзелм са достигнали до наши дни в два преписа на латински език, по-пълният от които е представен в сборника „Тракийските Хроники“  в цялост.

            „За автора на другите древни хроники – Хаброзалмокс (Хаброзелм) се знае, че е царувал в периода между 386 - 383 г.пр.н. ера, непосредствено след цар Медок (Амадок I, 407-386 г.пр.н. ера) и неговия парадинаст Севт II и преди цар Котис I (383 - 359 г.пр.н. ера) и че е бил регент (наместник) на непълнолетните престолонаследници Парихсад и Амадок II (виж гл. 44:44,45).

            Латинският препис (превод) датира най-вероятно от периода след времето на Октавиановия проконсул Марк Лициний Крас, при който римляните завземат светилището на Дион-Исус в Родопите (29 - 28 г. пр.н. ера) и ограбват библиотеката му, в която вероятно са се съхранявали и поместените в сборника Хроники. Запазен е и един фрагментиран запис на част от текста на гръцки език, съдържащ множество тракийски думи, а също и няколко малки фрагмента на бохарския тракийски диалект - от гл.2, 7, 8, 11, 12 и 33-39. .“ /бележки към увода на „Нави“ от „Тракийските Хроники“/

            И така, откъде започва „родът на трако-богарите“ според тези древни текстове?

            Първият период от генезиса на българската нация очертава онази епоха, за която са се запазили най-старите Свещени устни предания за Едемския рай и първия човек. Откриваме фрагментарни писмени записи за древните тракийски династии в Египет, в древната Хетска държава, на о-в Крит, в Троя и Фригийското царство и онази свещена тракийска древност, която обхваща „митичното време" от създанието на света и първия човек, възникването на тракийския род от потомците на древния Тирес, потомък на предпотопния син на библейския Ной — Ятеф, и създаването на космополитни династически родове, дали началото на първите древни държавни институции.

            Паралелите с библейските свещени писания и описаните в тях праотци и патриарси са безпрецедентни и уникални, посочена е недвусмислено и връзката между древните цивилизации на изтока и запада, намерила израз в Египетските хроники. Тази връзка най-добре показва взаимното влияние между свещените предания на народите от дълбоката древност и обяснява факта, че в тракийските древни хроники се говорят толкова подобни неща на тези, които четем в пирамидните текстове на Египет, Вавилон и тези на Еврейската Тора (включени в кодексите на Стария Завет на Библията).

            Вторият период от генезиса на българската нация е епохата на обединеното Тракийско царство при династията на рода на Одрис, известно досега на историците като Одриското царство, която епохата на „Тракийските нави" или „Тракийските Благородни (господари)" (името няма нищо общо с плагиатството на Джеймс Камерън в неговия „Аватар“).

            Това е периодът на Свещената история на трако-българския народ в периода от няколко века преди Християнската ера, в която се споменава за първи път и думата „богарски език" като епитет на общо-тракийския език, означаващ „божествен" творчески език („език, на който говори сам Бог").

            Този безпрецедентен факт ни дава основание да разглеждаме за първи път този период като част от писаната история на българския народ, независимо, че в тази епоха българите се наричат все още „траки”, което означава следното:

            – Според писаната история Българската Държавност на Балканите не води началото си от 681 година след новата ера, когато се основава Аспарухова България – и не е на възраст 1300 години, но започва своята точно датирана в писмените извори история от времето на Одриския цар Терес, в около 520 г. преди новата ера. Това означава, че България е на официално записана историческа възраст във всички древни хроники (включително и гръцките!) от 2500 години!

            В това обаче не се включват по-древните писмени извори, базиращи се напредшествуващите устни предания, които я връщат още по-назад до поне четвъртото хилядолетие преди новата ера, т.е. имаме исторически документи и археологически артефакти да говорим за шест хилядогодишна история на българския народ!

            Защо в учебниците не пише нищо за това? Освен доводите в началото на тази статия, най-силният аргумент за прикриването на истината за генезиса на нашия народ е, че християнската вяра – с нейния органичен прародител – тракийският орфизъм – са характерната черта на българския народ, бит и душевност.

            А това е нещо, което е като „трън в очите“ на атеисти, проповедници на езическото начало на човечеството, последователи на източни култове и не на последно място на „родоотстъпници“ на българския бит и душевност в западноевропейски християнски деноминации, появили се хилядолетия след образуването на първите християнски общини по нашите земи…

            Многообразието от традиции, образи и музика от българския празничен календар и бита на българите обаче са сигурен и надежден показател за „Исусовата“ природа на вярата и традициите на българите и за „езическия“ (в смисъла на Вавилонското отстъпление от Бога) мироглед на онези, които вярват в твърденията на официалната (лъже)наука.

         ::: Очаквайте втората част на нашия исторически преглед за третия и четвъртия период от трако-българската история на българската нация според други два исторически летописа от  сборника „Тракийските Хроники“ – хрониките „Арих“, написани от латинския историк Авила, и хрониките „Произход и Деянията на гетите“, написани от тракийския гет Йорданес :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Честването на Възкресението на Христос – най-яркият белег на българската народност от древността до днес

Какво доказа Исус с кръстната си смърт и разбираме ли днес посланието на Възкресението?

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

            Един от най-големите християнски празници е Възкресение Исус Христово. Този ден е наречен още „велик“, защото е ВеликДен за човешкия род поради надеждата за опазването на вярата в доброто чрез разбирането и опознаването на силите, които управляват световете.

            Исус Христос е бил обожаван в Древна Тракия, след това в Древен Египет и накрая – ако и отхвърлен от фарисеите и свещениците в синагогите, приет от Неговите в древен Израил. На снимката по-горе се вижда ясно, че слънчевият ореол зад лицето на Исус вдясно съответства на Слънчевия диск над египетското Дърво на Живота вляво. Връзката беше открита от Д-р Стефан Гайд в „Тракийското Писмо Декодирано“. В четвъртата част на поредицата, българският учен изведе и доказа следното смайващо откритие:

            „Идеята, че Христос и Ре са една и съща личност, не може да е от модерно време, но присъства кодово в свещените писания както на древен Египет, така и на Новозаветните книги на Библията. Най-отчетливо тази идея присъства в Бохарската Прорицателска Библия (Библия Бешон) и в „Книгата на Мъртвите“ (бел. ред. –„Папирус на Ани“ е известен с идентичните си текстове в „Книгата на Енох“, цитирана от Свети Апостол Юда в Новия Завет! За съвпадението на името на най-известния книжник – вероятно сам преписвач на много от свещените текстове – Ани, оттам и „Папирус на Ани“, с другото много известно в древността име на митичния Енох вижте подробно анализа на Д-р Гайд в „Тракийското Писмо Декодирано III, стр. 170“). Макар днес да преоткриваме тази истина, по всичко личи, че не сме първите в исторически план, които да са прозрели фактите около нея. За това свидетелстват особено красноречиво иконографските сцени, датиращи от средновековието, които са почти точни копия на египетските им еквиваленти от „Книгата на Мъртвите““ (бел. ред. – изображенията по-горе, които са само част от приведения снимков материал в книгата на Д-р Гайд).

            Всеки запознат с новозаветните текстове сигурно сам ще си спомни, че Исус беше скрит от гоненията на Ирод именно в Египет (което с оглед на откритията на Д-р Гайд не е никак случайно) – факт, дал повод на множество врагове на християнството да твърдят, че Исус бил „обучен“ в източни философии и не бил възкръснал, а симулирал смъртта си… Благодарение на Д-р Гайд, имаме достатъчно научен материал за оборване на нелепостта на подобни твърдения, но целта на нашата статия днес е друга! Какво всъщност е посланието на Бог към човечеството с възкресението на Исус?

            Разбира се, празникът Възкресение Исус Христово е времето, през което всеки човек трябва да си зададе въпроса какви са неговите прегрешения и какво трябва да направи, за да намери прошка за тях. Затова за всекиго е важно да си зададе въпроса как (съ)преживява това велико космическо събитие, почитано от нашите предци траките с едно от имената, с което са се обръщали към Създателя – Туонг-Ра (Танг-ра или „Възкръсналото Божие Слово“).

            Но Д-р Стефан Гайд разчете редица текстове в своя феноменален труд „Тракийското Писмо Декодирано“, а в други сборници преведе и направи достъпни за българите много текстове от латински език, останали неизвестни за широката общественост, от които узнахме, че трако-богарите са вярвали в Туонг-Ра, Възкръсналото Слънце, Възкръсналото Божие Слово – факт, който умишлено беше подменям столетия с безумни твърдения за някакъв „бог Тангра“ на пра-българите.

            В продължение на десетилетия се твърдеше, че траките са нямали писменост, за да се скрие фактът, че древните българи са били поклоници на Месията Христос, очакваният Бог Слово в плът. Трудно е да се укрие обаче, че първите християни са били именно българите, което допълнително може да се докаже по известните вече археоложки артефакти за погребенията на българските царе преди Борис I, които носят ясно отпечатъка на погребението на християнски владетели.

            За жалост, редица атеисти сред учени и хора на изкуството и днес омаловажават този факт, съ-участвайки (не)волно в лъжите на мнозина врагове на християнството преди тях. По редица начини, в българската родова памет се инфилтрират какви ли не уж исторически факти, които са всъщност манипулирани „преводи“ на древни исторически летописи или писания на враговете на трако-богарския народ.

            Как мислите, че се е извършвало ограбването на културното и религиозно наследство на предците ни? С профанизиране на културата ни, с нападки за бита ни, с агресия към територията ни, с унищожаване на документи...

            Защо говорим всичко това във връзка с ден като Възкресение? Защото „страстите“ Христови, довели до този ден преди повече от 2000 години, са разделът в човешката душа и в душата на наследниците на трако-богарите – за какво „страдаш“ днес и какво „копнееш“ да се изпълни в живота ти?

            Всеки човек сам осъзнава истините за себе си и сам извървява своя път към „Голгота“, в който Божието Слово и Дух невидимо (и по божия милост) трансформират неговата човешка плът с плътските ѝ страсти, в Божие създание с нови страсти – такива, за които човек не си е помислял в ума и за които не е мечтал в сърцето си.

            Пътят на Исус към Голгота е пътят на Въплъщението на Духа. Това е истинското материализиране на Божието Слово в света. На практика, Исус доказа с кръстната си смърт, че човек не може да бъде „духовен“ и да разпознава истинския Божий храм на земята без трансформацията на земното си естество. Това трябва да е големият въпрос за всички уж „духовни“ хора днес, които мислят, че принадлежност към религиозни деноминации или духовни практики за енергийно пречистване и оздравяване са част от измерението на „духовното“. Защото Исус показа друг Път за достигане на духовност – и той беше далеч от изброените тук (и от техните подобия).

            Затова и Възкресението е толкова важно – защото то е ЗАЯВЛЕНИЕ, че спасението е трансформация на земното ЧРЕЗ познаване на ИМЕТО на Исус, който е ЕДИНСТВЕНИЯТ ХРИСТОС, познат на човечеството. Няма други откровения за спасение, няма други пътища – но всички пътища водят единствено до Голгота на Исус.

            Заради това учениците на Исус се съблазняваха в Него и се смущаваха от неговите действия, затова и фарисеи и законници го намразиха – защото „страстно“ желаеше изпълнението на Божието Слово (не на закона) – и заради тази „страст“ беше готов да преживее оставяне, отхвърляне и смърт.

            Днес „съблазънта“ и „омразата“ към кръста са също толкова силни и хората са готови дори да си създадат тежки и непосилни за спазване заповеди, само и само да избегнат Пътя на Исус.

            Неслучайно и вярата в Дион Исус на нашите предци траките днес е така ожесточено „преследвана“ чрез всевъзможни „научни постановки“ – за езическото и примитивно човечество, за безписмения тракийски народ, за древния български народ, който имал голяма мъдрост, но бил изчезнал, за енергийни полета, дори за извънземен разум. „Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.“ („Евангелие според Свети апостол Йоан, гл. 15, ст. 20“)

            ВеликДен е! За онези, които познават Дион Исус – Богът на нашите предци, който е Христос. За останалите – не всеки Великден е ВеликДен!

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

Възкресението – ВеликДен за човешкия род

::: Ако човек пожелае много силно, желанието му ще се изпълни, но дали ще може да живее след това според Истината на Единствения, от Когото е получил всичко? :::
 

/от Красимир и Дияна Мерин/
 

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~
 

            Безверието и материализмът като начин на живот владеят много хора и предопределят тяхното разбиране за културата, обществото и миналото на народа им. В нашия клуб „Родова Памет“ във Фейсбук (facebook.com/groups/rodovapamet/ ) слагаме акцент на разбирането за миналото на българския народ и на индивидуалния семеен род, от който всеки произхожда, като архетипно знание за корените на вярата, тъй като сме убедени, че отсъствието на жива вяра води до суеверие и непознаване на онези културни и социални феномени, чрез които едни духовни сили носят благословение, а други проклетия.

            Голямата цел на съхраняването на родовата памет е опазването на вярата в доброто и опазването на надеждата, а това не би могло да се случи без разбиране и опознаване на силите, които управляват световете.

            Най-характерното за българското битие и история от древността до днес е християнската вяра на народа ни и ИМЕТО на Исус, благодарение на които българите са оцелявали и запазвали своите самосъзнание, бит и душевност.

            Липсата на тази вяра е тласкала сънародниците ни към неудържими неволи, лоши избори и причиняване на зло (в това число предателства) на близки, роднини и възлюбени. По този начин са били предавани борци за свобода, роднини са изоставяли семействата си, близки са онеправдавали и ограбвали еднокръвни, приятели са разваляли приятелствата си, девици и момци са се лутали в търсене на подходящия семеен партньор.

            Днес е денят преди великия празник Възкресение Христово, Празникът на Възкръсналия Исус, който НАИСТИНА (воистина) възкръсна, но ‘въскръсна’ и ЗАРАДИ ИСТИНАТА, за да може всеки, който пожелае нещо добро в живота си, НАСИТИНА да го получи и има завинаги. Любов, приятелства, работа – Исус приближава всеки чрез Своя Дух (образът на „Бялата Богиня“ в западно-европейската литература или „Богинята-майка“ при древните траки) до онези житейски мироглед и надежда, които да трансформират живота му от тъжен и мрачен в радостен и светъл.

            Добре е в очакване на Възкресение да размишляваме върху тези неща, защото както не всеки ден е Великден, така и за да достигне човек до Великите обещания, той трябва да проявява постоянство и сериозно отношение към Словото на Божия Син за битието. „Горко на псевдохристияните, които се наричат правоверни и в името на своята себе-праведност разпиляват Божието, вместо да го събират в Христа… Мъдростта е Майка на духовното жречество на Христовата Църква…“ ::: „Посланието на Етан, Книжник от Бога, до Верните Тракийски Братя Corpus Ecclesiasticum, гл.7, ст.14“ :::

            Историята, която поместваме тук, по една приказка на Николай Райнов е нашият поздрав към всички, които обичат добротата и красотата на вярата на нашите предци, защото това ги прави истински наследници на българският (трако-богарски) род. Те знаят, че нищо не може да се случи без разрешението на Бог, и че Той допуска всичко, за да можем като свободни същества да извлечем добро от злото и да получим цялото Божие благословение.

            Да си спомним за нашите предци и тяхната Свещена вяра и да задълбочим разбирането си за света според родовата памет за „Откровението на Древния Тракийски Епос, Ти-Он-Иисус, който беше Син Божий, от баща – Бог Отец Йеова и майка – Духа Божий (Рейа, както се произнася на Тракийската Реч)… Защото в Тракия още от древността се казваше за Духа Божий, че ще роди в плът Ти-Он-Иисус като се облече в земна жена-девица, слизайки над нея в пълнота, която ще бъде Мястото на Духа Божий, сиреч Ма-Рейа (мястото на Рейа), което пророчество се изпълнява в името на Христовата Майка – Мария. За Този Иисус знаеха и прогласяваха Траките в тайнствата си на Древната Реч, че е Жертвата, заклана още от преди създанието на света за спасението на избраните, които са повярвали в Него и се хранят с Плътта Му и пият Кръвта Му, които са Хлябът Небесен и Кръвта на Лозницата Небесна, която е Дървото на Живота, сиреч сам Възкресението-Иисус.“ /текстът в кавички е по „Тракийските Послания“, „Скритите Първа и Втора Глава на Второто Послание Мелхиседеково до Избраните Братя в Тракия, Corpus Melchisedecum, гл. 2, ст. 11-15“/

::: Вижте следната кратка история по фрагменти от „Бялата мома“ на Николай Райнов. :::

            „… Някой отворил вратата с голяма сила. Влязла една бяла мома. Тя била облечена в дълги дрехи, по-бели от сняг. И косата й била бяла — дълга и сребриста. И лицето й било бледо като бял восък. А очите й – големи и сини. Но не тъмносини, а много бледни: би рекъл човек, че са без цвят.

            Без да се озърне наоколо, момата отишла при заспалия старец и се навела над него. Загледала го, па духнала в лицето му. Момъкът видял нейния дъх: той приличал на бляскава сребриста пара.

            След това бялата мома отишла при момъка. Навела се и над него. Момъкът усетил ледния й дъх. Приискало му се да извика, ала нямал сила да си отвори устата. А бялата мома се навеждала все по-ниско и по-ниско.

            Момъкът я гледал. Тя била много хубава. Само очите й били страшни: едри, безцветни като стъкло. Лицето на момата току-речи допирало неговото. Меките й бели коси падали върху бузите му. Гледал момата и не можел да си откъсне погледа от нея. И тя го гледала. По едно време рекла:

            – Старецът много е живял. Време му е да си отиде. Нека си отпочине. Но не зная що да правя с тебе. Наистина не зная…

            Момъкът направил страшно усилие да проговори. Но не успял. Обаче си казал на ума, сякаш говори на момата:

            „Ти си жестока. Как можа да лишиш от живот стария ми баща? Кой ще гледа майка ми? Тя ще умре от глад и скръб.“

            Тогава се чул отново леденият глас на момата:

            – Недей ме нарича жестока! Ти нямаш право. Аз съм справедлива – давам всекиму онова, което е заслужил. Ще има кой да се грижи за майка ти – ти ще останеш жив. Ти си хубавец, Аз няма да те докосна. Но помни едно – ако кажеш някога някому, че си ме видял тая нощ и си чул моя глас, ще те пратя веднага при баща ти.

            Като рекла това, бялата мома излязла от колибата и хлопнала вратата подире си…

            „Дали това, що видях — се запитал той, — беше наяве или насън? Дали виелицата не е отворила вратата, а на мен да се е сторило, че влиза някаква си бяла мома? Дали не съм взел тия високи преспи за човешки образ? Не знам…

            Синът почнал да буди баща си, но оня се не помръдвал. Пипнал лицето му. То било студено като лед. А все пак в колибата се чувало някакво размерно дишане — като че ли диша заспал човек. Но тоя човек не бил старецът – дърварят лежал неподвижно, гърдите му не се повдигали. Той бил замръзнал.

            Момъкът се хвърлил върху него и почнал да се опитва да го свестява. Ала в това време вратата отново се отворила и бялата мома влязла за втори път.  Тя се навела над момъка и му прошепнала:

            – Което направих аз, никой не може вече да развали. Недей се мори напразно!

При тия думи момъкът паднал по гърба си, сякаш някой го е ударил по гърдите, та го е повалил…

            Момъкът се върнал в къщи. Няколко месеца след това той лежал болен от страшна треска. Все му се привиждала бялата мома. Но той не казал никому нищо за онова, що видял и чул през оная страшна нощ в колибата.

            Най-сетне оздравял. Грабнал секирата и въжето и тръгнал за дърва. Било топло. Работата вървяла бърже. Момъкът насякъл дърва, натоварил се с тях и се запътил за селото. На едно място се спрял да се отмори. И отведнъж му дошло нещо на ум. Той си казал: „Мама е слаба и болнава. Да имах поне малко пари, бих могъл да се оженя, та да има кой да шета из къщи. Но аз съм беден. Нямам ни стотинка спестена.“

            И това си казвал той всяка вечер, колчем се спре да си отпочине на връщане за село. Минало лятото. Застудило се времето. Настъпила зима. Една вечер, като се връщал със своя товар, момъкът се спрял да се отмори малко над реката. Отведнъж му дошло на ум за бялата мома. „Да знаеше тя в каква мъка ще изпадне мама след татковата смърт, едва ли щеше да го откъсне от живота.“

            Тъй си казал момъкът, па прибавил след малко: „Жестока излезе тая бяла мома, ако е наистина дошла отнякъде в колибата, за да грабне покойния ми баща. Но все ми се струва, че аз съм я сънувал. Татко умря от замръзване. Никаква мома – ни бяла, ни черна – не е имало.“

            Тъкмо що изминал десетина крачки, видял на пътя мома. Тя била стройна и хубава, синеока, с руси коси – толкова светли, че изглеждали повече сребристи, отколкото златисти. Дрехите й били бели. Отначало момъкът помислил, че е призрак. Той се уплашил. Но момата се спряла и го загледала. Той дошъл на себе си и я поздравил. Тя му отвърнала на поздрава и се усмихнала.

            – Любезни момко – рекла след това с глас, приятен като птича песен, – мога ли да дойда с тебе до селото? Аз съм сираче. Родителите ми умряха преди няколко дена от треска. Имам сродници в града. Те са бедни, но се надявам поне да ми намерят някъде място да слугувам.

            – Сгодена ли си?

            – Не. Кой би се сгодил за сираче, което няма зестра?... Ти навярно ще се ожениш през тая зима. Време ти е…

            – За женитба още не съм приказвал с майка си. Тя е вдовица от година насам, сама е в къщи и има нужда от отмяна, но трябва да си призная, че не съм богат. Дори нещо повече: нека кажа направо, че нямам дори и една стотинка спестена…

            Като стигнали до вкъщи, момъкът рекъл на момата: – Ти си уморена, а ето че е тъмно в селото и по пътищата. Няма къде да вървиш посред нощ. Преспи у дома. Майка ми е добра и ще те приеме…

            Излязла майката. И тя поканила момата… Додето приготви вечеря, па и през време на вечерята бабата приказвала с гостенката си, която й се харесвала все повече и повече. Тя я обикнала и след вечеря, когато момъкът си легнал, й казала:

            – Ще ти продумам нещо. Ако не си съгласна, недей ми се сърди… Остани при нас. Ти си млада и хубава. Пъргава си. И по сърце изглеждаш добра. Искаш ли да се задомиш? Моят син е беден, но е работливичък. Гладна няма да те остави. А на мене ще бъдеш голяма помощ. Съгласна ли си?...

            Момата се съгласила и останала. Омъжила се за момъка. За цялото село това било голяма изненада. Такава хубавица – и да вземе бедния дървар! Че тя не прилича на жена, а на самодива! Сякаш е богинята на хубостта, слязла от небето. И толкова кротка, нежна и добра!

            На дърваря се народили момченца и момиченца. Те всички били хубави като майка си – с бяла кожа, синеоки, със сребриста коса. Весели, добри и умни. Да ти е драго да ги гледаш!

            Момата била работлива. Тя умеела да плете и везе. Свърши ли си къщната работа, сядала с конците и иглите в ръка. Ръкоделието й било толкова майсторско, че почнала да получава поръчки от града. Семейството живеело добре. Дори от добре по-добре…

            Майката на момъка умряла. Останал той с жена си и децата си. Тъй живели те десетина години. Селяните продължили да смятат момата за самодива или богиня. Техните жени – от много работа навярно – застарявали рано-рано.

            А момата, макар че имала десет деца и работела от ранна сутрин до късна вечер, била все тъй млада и хубава, каквато я довел дърварят от гората през ония зимна вечер, преди повече от десет години. Само едно се забелязвало: очите й ставали все по-едри и по-едри и косата й – все по-бяла и по-бяла. Но от тая промяна тя ставала още по-хубава…

            Момъкът си припомнил нещо страшно, станало отдавна. Седнал при жена си и я загледал как работи под светлината на фенера от шарена хартия. Пръстите й се преплитали бързо-бързо. Очите й дори не следели що правят пръстите. Погледът на жената бил обърнат навън. Тя гледала през малкото прозорче към падащия сняг.

            – Като те гледам, невесто, че седиш тъй осветена от бялата светлина, спомням си нещо, станало отдавна. Дори не мога ти каза дали то наистина е станало или съм го сънувал. Но – и сън да беше – то е толкова чудно, че заслужава да се разкаже за него…

            – Какво е то?

            Гласът й бил студен, сякаш предпазва или заплашва. За пръв път чувал дърварят жена си да говори с такъв глас. Тоя глас отведнъж му напомнил гласа на бялата мома.

            – Ще ти кажа. Отдавна стана това. Тогава бях на осемнадесет години. Година, преди да се оженя за тебе. Както лежах в колибата на лодкаря, видях една мома, която приличаше много на тебе. Досега ми не минаваше през ума, че си приличате. Бях я забравил. Тя беше бяла, хубава, стройна, синеока и среброкоса — също като тебе, каквато си сега…

            И момъкът разказал на жена си онова, което преживял през страшната зимна нощ. Най-после завършил:

            – Не знам насън ли беше това или наяве. И досега не знам. Но такава хубава мома не съм виждал преди това, за да мога да я сънувам. Па и след това освен тебе друга подобна на нея не съм срещал. Тя ще да е била богиня – богинята на ледната смърт… Коя беше тя?...

            Тогава момата скочила и като застанала пред дърваря, викнала му с леден, смразяващ глас:

            – Питаш ли още? Аз бях, аз! Аз бях онази бяла мома. Понеже ти ме нарече жестока, реших да ти докажа, че съм готова да понеса и мъки, и труд, и грижи, за да ти гледам къщата и да отменя майка ти. Но ти не излезе достоен за мене! Нали те предупредих, че ще ти отнема живота, ако кажеш някому що си видял и чул тогава? Ти заслужаваш да сторя това ей сега. Но аз обичам и жаля децата, които спят. Не искам да ги оставя без баща. Ти ще останеш да се грижиш за тях. Само помни, че ако някое от тях се оплаче от тебе, веднага ще те накажа.

            Гласът на момата затихнал. Самата тя станала прозрачна – като бяла сянка – и изчезнала през прозорчето, както изчезва дим, който се разпилява във въздуха. Богинята си отишла там, отдето била дошла… „Утробата на Небесния Град е нежна Майка на всички вярващи в Исус, тяхна Родина и Владетелка над Духовете!“ /цитат по мотиви от „Второто Съборно Послание на Божия Слуга Михаил“ от сборника „Тракийските Послания“/ :::

            ::: Ще завършим с един кратък цитат от книгата на Д-р Стефан Гайд,  „Тракийското Писмо Декодирано IV“, свързан с разчитането на орфическата притча на посветения, изписана по съдовете на съкровището от Летница, Ловешко, IV-III век пр.н.ера:

            „Чрез проникновената сила на мисълта и размишлението (медитацията) адептът успява да проникне през ВРАТАТА между световете (която е сам Дион-Исус) и да влезе в това Духовно Измерение, където в него бива заченато „от Дух и Истина" – НОВО БОЖЕСТВЕНО ЕСТЕСТВО. Логичният въпрос, който следва е, кое е това Духовно Измерение, в което влиза посветеният и с което има интимни отношения, за да се зачене неговото „ново ест-ество" от тази интимна връзка? Отговора намираме в ранно-християнските концепции, идентични на орфическите възгледи за мистерийното посвещение, но записани столетия по-късно в апостолските писания. Посветеният Ап. Павел нарича това измерение „духовна Майка на всички", раждаща синове на Свещения Дух, Реалност, към Която пристъпват чрез Христос всички участници в Божественото естество: „... а горният Йерусалим е свободен: Той е Майка на всинца ни..." (Послание към Галатяни гл. 4: 26-29); „Вие обаче пристъпихте към ... града на Живия Бог, небесния Йерусалим, и към десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на Първородните..." („Послание до Евреите гл. 12: 22-28“). :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си

::: из „ШИФЪРЪТ на Д-р Гайд“ от Красимир и Дияна Мерин :::

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

            Случайно ли е, че един от стенописите в тракийския комплекс край село Свещари изобразява именно притчата за десетте девици? Не, защото вече знаем от книгите на Д-р Стефан Гайд, че нашите предци са вярвали в Бог Слово, родил се хилядолетия по-късно в тяло в древен Израил. Това е факт, който насочва вниманието към истината, че Христос е тракийският Бог Дион Исус, познат на предците ни. Стенописът в Свещари е само едно от многото доказателства, защото как иначе Исус би разказал притча, която е била позната по нашите земи хилядолетия преди това, ако Източникът не е един и същ? Наистина, апостолите са знаели тази истина, когато са казвали: „Като овце блуждаехте, но сега се ВЪРНАХТЕ при Пастиря и Епископа на душите ви.“ (Първо Послание на Свети Апостол Петър, гл. 2, ст. 25)

            Не е ли призивът на Христос за „вярност над малкото“ всъщност призив за това да се върнем към корените на древната си вяра и върху тях да надграждаме учението на Свети Апостол Павел и първите християни? Защото и сам Свети Апостол Павел говори на много места за „избран остатък“ и за свещенство, което е „оригиналът“ на Мойсеевата вяра и в чийто образ Исус се появява като поръчител на по-добър завет от стария (еврейски) закон на вярата.

            Има ли доказателства в Библията за това? Има и то точно в посланието към повярвалите евреи, които най-много от всички новоповярвали християни е трябвало да проумеят, че коренът на тяхната вяра е тракийският Дион Исус, който е единственият Христос, даден на човечеството за спасение. „Непознатият“ бог, от когото и гърците са черпели знание и вдъхновение, но не са искали да приемат Неговото ИМЕ – този Христос им яви Свети Апостол Павел като единствен Спасител: „Като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: ‘На непознатия Бог’. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.“ („Деяния на Апостолите, гл. 17, ст.23“)

            Наистина, както знаем и от документите в сборника „Тракийските Хроники“, ахейците и данайците, от които са произлезли днешните гърци, са дошли като завоеватели сред тракийските племена и въпреки желанието на тракийските царе да ги „облагородят“ и да живеят в мир с тях, те са останали техни врагове и съответно врагове на вярата им. Зли предводители сред тях са завладявали тракийските храмове на Дион Исус и са ги превръщали в места за поклонение на техните интерпретации на проявленията на Дион Исус. Така са се появили дионисиевите мистерии, поклоненията на Зевс (от тракийската дума за „Всемогъщия Бог“) и имената на останалите гръцки богове – всички „интерпретации“ на божественото поклонение на имената (проявленията) на Бог Дион Исус. А героичните дела на тракийските царе и първосвещеници са били „копирани“ в старогръцките митове и легенди.

            Така „елините“  (от тракийски = „благородните“), на които е било подарено превъзвишеното име на Дион Исус, подобно на евреите след тях, си присвоили тракийската вяра. Затова е било нужно Апостолите, наред с проповядването на ИМЕТО Исус сред всички (което отначало повярвалите евреи не са можели да приемат, защото са мислели, че Христос е само за тях!), да поучават, че оригиналът на древните религиозни представи в света е този ИСУС (не Емануил, както е било пророчеството в еврейския Стар Завет за ИМЕТО на Христос), който е бил познат най-напред сред траките като Дион Исус; че Той е „Непознатият Бог“ и негов първосвещеник е Мелхиседек, по чиито чин Исус се нарече Първосвещеник за спасението на човешкия род.

            „Исус като предтеча влезе за нас отвътре завесата и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин… Тоя Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови… Помислете колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка… Той, който не е произлязъл от рода на Левиевите потомци, които приемат свещенството, взе десетък от Авраама и го благослови...

            Ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник според Мелхиседековия чин?…  Тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара. Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници…“

            Защо Великият вторник (вторият ден от Страстната седмица) е денят, който счетохме за важен да размишляваме за всичко казано дотук?

            Защото това е денят, в който пред множеството Исус е разказал известната притча за десетте девойки и младоженеца. А тази притча е била послание по един известен обичай, според който десет девойки с фенери в ръце е трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът трябвало да стигне до своя дом… Защо този обичай заслужава внимание, та притчата по него да е важна?

            Защото според обичая за влизането с Младоженеца на сватбата (преобраз от много други места в Новия Завет за влизане в Небесното царство), единствената длъжност на чакащите девици, които е трябвало да осветяват пътя Му, е била да внимават фенерите им да светят през цялото време…

            Точно тази поука е запечатана според Акад. Цветан Гайдарски в паметта на ритуалa на лазарките, предшестващ днешния ден („Тракийският Орфизъм I“). Вече знаем от статията „Лазаров ден е денят за Призоваване на Бога и Неговото Спасение“, че на Лазаров ден девиците се приготвят за женитбата си пременени с невестини дрехи, което е следване на мистерийната традиция за духовно преображение и „разкрасяване” на предците ни. А от статията „Цветница – денят на онези, които гледат на ВХОДА Господен в Йерусалим с „Очите на БогуМил“ научихме, че Лазаров ден и Връбница (или Цветница) са паметно честване на традицията на „трансформация“ на човешкото естество в божествено, практикувана от последователите на Дион Исус преди хилядолетия, а след идването на Христос – от първите християни.

            Тази трансформация не става само чрез добродетелни дела, но се случва и в постоянното „приготвяне“ и „очакване на Възлюбения“. За нея според предците ни е била необходима една „духовна подготовка“, защото смисълът на трансформацията е бил встъпването в „Свещен брак“ с „Възлюбения“. Неслучайно именно на Велики вторник девойките извършват ритуално носене на „мълчана“ вода – по целия път от извора до дома те не изричат нито една дума, за да запазят чистотата на водата, което е преобраз на пречистващата сила на търсенето и очакването за святост.

            Това е и поуката на Господнята притча за петте разумни и петте неразумни девици и затова на Велики Вторник нашите предци са си задавали въпроса дали идващият Господ ще ги намери приготвени и чакащи!

            Затова и най-надеждният метод за анализиране на притчата за девиците, която е емблематична за днешния Велики четвъртък, е Методът Гайд. Този метод се доказа като много продуктивен в изучаването на света и човека. Според един от подходите в него, както гледа човек, такъв е той и „светило за тялото е окото“ (по „Евангелие според Св. Евангелист Матей, гл. 6, ст. 22“).

            Ние използвахме Метода Гайд, за да разберем смисъла на притчата за десетте девици и смисъла на днешния Велики Вторник. След прилагането му и след сравнението на текста с разчетени от Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайдарски древно тракийски текстове, установявихме, че „девиците“ са преобраз на онези вярващи трако-богари, които са се приготвили да посрещнат Господа с непомраченото човешко сърце и душа – а това са същности, които не могат да се „изработят“ с човешки напъни, затова и „чакането“ и „приготвянето“ при траките и при първите християни неизменно са се свързвали със Страстите Христови, кръстната смърт и възкресението.

            ::: „Небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.    

            Но разумните заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

            И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките и заспаха. А посред нощ се нададе вик: Ето младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!   

            Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.  

            А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни.      

            А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам. И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде.“ ::: „Евангелие според Св. Евангелист Матей, гл. 25, ст. 1-13“ ::: из „ШИФЪРЪТ на Д-р Гайд“, К.Д. Мерин :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Цветница – денят на онези, които гледат на ВХОДА Господен в Йерусалим с „Очите на БогуМил“ 
 

::: из „ШИФЪРЪТ на Д-р Гайд“ от Красимир и Дияна Мерин :::

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

            Вход Господен в Йерусалим. Той е след Лазаров ден и се ознаменува по време на литургия с върбови (и лаврови или маслинени) клонки в ръце, с което онзи, който го прави показва, че и той, както древните жители на Йерусалим, посреща Исус Христос като Цар и Спасител. Въпросът е от кои „жители“ е всеки, който празнува днес във времето на изпитания и съблазни?

            Какво прави човек, когато истинската християнска вяра е „непопулярна“ и всеки, който застава зад нея, е презиран и сочен като сектант или глупак? Към кого се причислява в такъв момент – към викащите „Осанна“ (от които болшинството след това вика „Разпни Го!“) или към плачещите и изглеждащи слаби последователи на Исус?

            На този ден атеистите обичат да „размахват върбови клонки“, но нямат „очи“, с които да видят идващия Спасител. Има ли ВХОД Божието Слово в сърцето на богомолеца, който празнува Цветница – или чрез своята себичност и желание да „преправя“ живота и обстоятелствата според нагласата си, той е дал ВХОД на празни ритуали?

            Неслучайно именно на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – кумиченето, при който всяка девица пуска в реката върху дъсчица кукла (обреден хляб, който прилича на човешка фигура), китка и венец. Без да навлизаме подробно в смисъла на тези поверия, ВХОДЪТ Господен е свързан с отварянето на човешкото сърце за Божието Слово, което води до трансформацията на плътското човешко естество в човек по Божий образ и подобие. Това е възможно само в християнското кръщение, което е „воден гроб“ за повярвалия, за да се промени той според учението на предците ни.

            Така че след Лазаров ден, след като човек е „извикал от цяло сърце“ към Исус да го спаси, той се „пуска по водата на вярата“, за да го изпълни Бог със светлина и да го направи един от онези, които го следват и след кръста.

            Затова Цветница е денят, в който на хората се дава шанс да погледнат на ВХОДА Господен с „други“ очи – „Очите на БогуМил“, за да видят Кой влиза в Йерусалим – пророк, мъдрец, или Въплътеното Божие Слово, Дион Исус, Богът на нашите предци, Който ЕДИНСТВЕН Е ХРИСТОС!

            Според това с какви очи гледаме, зависи какво ще приемем на този ден и какво ще обещаем да променим в живота си... Защото „Очите на БогуМил“ карат хората да викат „Осанна“ и след кръстната смърт. За останалите е писано да викат „Разпни Го!“

~:~:~ Очите на БогуМил ~:~:~
 

Натоварени с грижи, унили,

често свели надолу глави.

Постоянно тръгват нанякъде,

и забравят, че имат души.

Запотени и прашни автобуси,

Разнасят всеки ден телата им насам-натам,

‘Кашлят’ шумно по спирките и ги ‘изплюват’,

и горките хора пак се щурат насам-натам.

Блъскат се, извиняват се,

но какво от това?

Щом нямат време да си спомнят,

че в телата си носят души.

Древните руни на Тракия,

просвятват навсякъде край нас.

но пари, власт и пожелания,

ги скриват и руните не блестят.

Които търсят ще намерят

– изпратения Гид за отвъдния простор.

За да нахранят душите си клети,

и да прогледат за света с Очите на БогуМил.

::: из „ШИФЪРЪТ на Д-р Гайд“, К.Д. Мерин :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

Лазаров ден е денят за Призоваване на Бога и Неговото Спасение

/вижте и „Истинската История на Лазар и неговото Възкресение от мъртвите“/

 /от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Истински Истории ~:~:~
~:~:~Апология на Християнството ~:~:~

            Лазаров ден е денят на ентусиазма на човешката душа, че има спасение за онези, които призоват Божията Сила и Слово! Който не е осъзнал, че душата му трябва да е като девица в живота спрямо онова, което пожелава приживе, никога не може да има „душа-лазарка“ и никога няма да се спаси („ожени“ за Младоженеца на човешката душа).

            Лазаров ден е денят на онези, които ако и да не са били съвършени във вярата приживе, са слушали и приемали свидетелство за Исус от неговите ученици и са знаели Кого да призоват в Ада. Това е денят на онези, които в болки, скърби и проблеми знаят към Кого да извикат и знаят Кого да призоват! Затова и вярващите свързват този ден с „убедителното доказателство“ още преди кръстната смърт на Исус, че има възкресение и за всички повярвали в него.

            Традиционно Лазаров ден е християнски празник, посветен на Лазар, когото Исус възкресява. Знаем ли обаче великия смисъл на този празник?

            Библейската история за Лазар е навярно известна на мнозина, но едва ли всички се замислят, че Лазар беше човек, който беше доведен до вяра в Исус и който докато беше в Ада, измъчван от демоните, си спомни за Него и Го призова! /Пълната история на Лазар, слизането му в Ада след смъртта и освобождението му от Исус знаем благодарение на сборника „Тракийските Хроники“, откъс от който можете да прочете тук./

            Затова и неслучайно този ден се свързва с Лазарките – преобраз на човешките души, които търсят единствения „Светъл Лик, огнен и славен, светещ като слънцето в силата си, огромен колос от светлина и сила, Лик на доброта, топлина и спасение“, от който демоничните Сенки в Ада се разбягват от човешката душа с вик: „Богът-Слънце, Богът-Син иде!“. /„Тракийските Хроники“/

            Но как да призовеш Оня, когото не познаваш? Как да те чуе Този, който си отхвърлял приживе и чиито последователи си презирал? Нима дори и на Лазаров ден няма да припознаем „лазарките“ като онези пратеници, които подобно на Лазар знаят и в най-големите мъки и унижения, причинени от демоните в Ада, че има Един, който може да ни  изведе?

            Любопитен факт от празника е, че има поверие, че жена, която не е била „лазарка“, няма да се ожени. Защо ли? Някои виждат в лазаруването само дивата игра на девиците, но не разбират, че това е преобраз на ентусиазма на човешката душа, която на български неслучайно е от женски род. В този смисъл „играта на лазарките“ символизира Божията сила, която идва над всеки, чиято душа се пази чиста от пожелания, за да се „венчае“ с Бога като „девица“.

            Сега разбирате ли, че е напразно всяко празнуване на Лазаров ден без този „ентусиазъм“, с който човек пожелава спасение за своята душа; „ентусиазъм“, който го прави „Избран“ и „Възлюбен“, както девица е избрана и възлюбена от своя годеник? В този смисъл един цитат от филма „Матрицата“ (1999) може много добре да обрисува това състояние на „избраност“ и „влюбеност“, които привличат Божията Сила и Слово, за да има повярвалият БЕЛЕГ, по който да бъде отделен от неверните:

            „Ще ти издам една малка тайна. Да бъдеш Избраният е точно като да бъдеш влюбен. Никой не може да ти каже дали си Влюбен. Ти просто Го разбираш. До край. До мозъка на костите си.“

            Неслучайно Лазаров ден се чества в последната събота преди страстната неделя, а девиците, накичени с венци и цветя, играят, пеят и обхождат за благословение домовете. Това е свещена орфическа традиция, която възпява Живота и Възкресението, защото Лазаровото възкресение е уникално събитие, при което, напълно според Апостолското учение, че „както на човеците е определено да умрат веднъж /един път/, а след това настава съд....“ („Посланието на Свети Апостол Павел до Евреи, гл. 9, ст.2“), повярвалите в Исус ако и да умрат ще възкръснат и смъртта няма да има повече власт над тях – подобно на Лазар, който след своето възкресяване от Исус никога повече не е вкусил смърт!

            Ето какво казва Акад. Цветан Гайдарски за смисъла на традициите на Лазаров ден:

            „… След престоя си четири дни в гроба, Лазар получава в дар от Спасителя Живот от ново качество и естество. Орфическата трансформация се съдържа в Иисусовото учение и проповед: „... Аз съм Възкресението и Живота, който вярва в Мен, и да умре, ще живее, и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века“, думи с които утешава сестрите на Лазар преди да го възкреси (Св. Ев. според Йоан 11:25,26). Бъдещето отвъд смъртта, на последователя на Господния Път, е засвидетелствано от Св. An. Павел: „...Ето една тайна ви казвам: Не всички ще умрем, но всички ще се изменим, изведнъж, в един миг, при последната тръба, защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим, защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в безсмъртие.“ Преминалият през "долината на смъртната сянка" се овенчава с Безсмъртие, напълно според Орфическия Път на Божествената обнова на космоса. Новото начало, Пресътворението на света чрез Словото на Бога на Живота и Възкресението. С това дълбоко духовно съдържание е изпълнен обичаят да се подаряват бели яйца на лазарките, като израз на Новото Творение, за което говори Свети Апостол Павел в посланията си (Послание до Галатяни гл. 6, ст. 15; Второ Послание до Коринтяни гл. 5, ст. 17) (Орфическото яйце, известно от най-дълбока древност, е олицетворение на обновяващия се космос)…(1-во Послание до Коринтяни 15:51-54)…

            Лазаруването е инициация на най-интимното в човека и цялата тракийска общност, Венчание на смъртното с Безсмъртното, тленното с Вечното, на душите с Божествения Младоженец. Обичаят подевките (девиците) да се "момеят" пременени е невестини дрехи, следва мистерийната традиция на духовното преображение и „разкрасяване” чрез добродетелните дела и подвизите на Вярата („... И на нея й се позволи да се облече в светъл и чист висон, защото висонът е праведните дела на светиите.“ („Откровение на Свети Апостол Йоан, гл. 19, ст. 8); „... Ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение, и като невеста ще се накитиш с тях“ („Книга на Пророк Исая, гл. 49, ст. 18“)), в очакване на Възлюбения – очакване, което е описано невероятно поетично в Стария Завет на Библията, книга „Песен на Песните гл. 2, ст. 17; гл. 4, ст. 16; гл. 5, ст. 5-6; гл. 6, ст. 2, която духовна подготовка за встъпването в Свещен брак с обичния момък, е запечатана като поука в паметта на живия ритуал и Господнята притча за петте разумни и петте неразумни девици.

            В Любимия девойката вижда Свещения Образ на Бога-Син (Първо Послание на Свети Апостол Павел до Коринтяни гл. 11, ст. 7), а той в нея – Невяста на Христа (Послание на Свети Апостол Павел до Ефесяни гл. 5, ст. 25-33). Това сакрализиране на женитбата и подготовката за нея е по Образ и Подобие на мистичната връзка в Свещеното Венчание между Безсмъртния Бог и природата (земята и хората) посредством Вечния завет (Битие гл. 9, ст. 8-17) („Няма вече да се наричаш Оставен. нито ще се нарича земята ти Пуста. Но ще се наричаш Благоволение Мое в Него, и земята ти – Венчана. Защото Господ благоволи в теб, и земята ти ще бъде венчана.“, „Книга на Пророк Исая, гл. 62, ст. 4“). Като наследство от древно тракийските обичаи, преминали чрез орфическите християни в цялата ранна църква, венците и цветята, с които са накичени лазарките, ознаменуват Победата на Живота над смъртта („... Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам Венеца на Живота”, „Откровение на Свети Апостол Йоан, гл. 2, ст. 10“).

            Венецът, като образ на Овенчанието в Победата на Безсмъртния Живот, в апостолските времена украсявал главите на Господните последователи. Има свидетелства, че обичаят свещенослужителите да овенчават новопокръстените и миропомазаните, е бил особено разпространен в Александрийската църква. В древната Галиканска латинска литургия се споменава за същото. „Блажен е оня човек, който търпи изкушение, защото след като бъде изпитан, ще получи Венеца на Живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат.“ (Послание на Свети Апостол Яков гл. 1, ст. 12); „...и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на Славата.“ (Първо Съборно Послание на Свети Апостол  Петър, гл. 5, ст. 4).“ ::: „Тракийският Орфизъм за напреднали I“, Академия Орфика, София, 2007 година :::

            Благодарение на книги като поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, сборника „Тракийските Хроники“, сборника „Тракийските Послания“ и монографиите на Акад. Цветан Гайдарски, ние научихме, че обичаите на нашите предци траките са богато наситени с поклонение към Бог (Дион) Исус чрез символика, която по-късно преминава във вярата и учението на Свети Апостол Павел и орфическите християни (първите християни в света).

            Тази символика разкрива едно сложно и преплетено с множество образи и внушения духовно учение, което не може и не трябва да се разглежда елементарно (религиозно). Затова и свещените образи в празника Лазаров ден (които не са езически, а трако-богарски предхристиянски поверия), са подобни на тракийските и по-късните египетски йероглифи на посветените жреци на Бог Дион Исус в смисъла  на ритуални (танцувални и обредни) йероглифи и идеограми, чрез които участващите в празника намират ВХОД в древните трако-християнски празници и свързаните с тях мистерии на християнската вяра.

            Според нас, като начало за пълноценно участване в мистериите на Лазаров ден (които според обещанието на Исус са всеки ден чрез „денят за спасение Днес“), трябва да се познава богатството на образите и внушенията на истинската история на Лазар и неговото Възкресение от мъртвите. В нея Лазар се бори със съмненията си и от любов към сестра си иска да проумее какви са отношенията ѝ с Исус (от които навярно чрез изопачаване са се родили спекулациите за брачни отношения на Исус с жена), а в крайна сметка Го опознава както наяве, така и чрез видение в сън, което му помага да оцелее в очакване на спасението си в дните прекарани в Ада. Вижте откъс от историята тук.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

Истинската История на Лазар и неговото Възкресение от мъртвите 

//

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

::: Публикуваме тази история по случай честването на Лазаров ден. Повече за смисъл на този празник, който е пряко свързан с историята по-долу, можете да прочетете тук . :::

            Поех дълбоко въздух. Бях жив. Бях отново в света на живите. Прегръщаха ме, целуваха ме и аз тях - Марта, Мария, Иисус, Петър, Йоан, всичките ученици. Не можеха да ми се нарадват и се кланяха доземи на Иисуса, като на Адонай (за юдеите „Адонай” (буквално „Господ”) се употребява вместо „Господ – Бог Йехова”, поради законовата им забрана върху произнасянето на личното име на Бога.)…“

::: „Тракийските Хроники“, „Книгата на Свети Лонгинус, гл. 6-9“ :::


/вижте и повече за смисъла на Лазаров ден в статията „Лазаров ден е денят за Призоваване на Бога и Неговото Спасение“/

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Мила Родино, ти си земен Рай

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

            Българските поети винаги са сравнявали земята ни с рай. Такова е названието на Родината ни и в българския химн – „Мила Родино, ти си земен Рай“. Случайно ли е това?

            Тук ви предлагаме три стихотворения – две от Иван Вазов и едно от Петко Р. Славейков, в две от които директно и недвусмислено двама от „патриарсите“ на възрожденската ни литература сравняват България с РАЙ, а в едното Иван Вазов нарича българския език СВЕЩЕН!

            Това наблюдателните българи знаят, че съвсем не е в преносен смисъл, както се опитват да ни убедят атеистичните наследници на онези, които преправиха българската азбука цели два пъти за съвсем кратко време след Освобождението, за да укрият свещените ѝ корени и да си гарантират, че идните поколения няма да открият лесно връзката на съвременния български език с древния трако-български език на предците ни. Тяхното дело беше довършено от комунистическото правителство, което под лозунга за грамотност за всеки, още веднъж осакатиха азбуката ни, уж за да е по-лесна за заучаване и ограмотяване на населението.

            Разбира се, има и много други примери и интелигентният читател сам ще си ги спомни и открие. Ние няма да цитираме всички, защото не е нужно, но който търси, ще намери! Има достатъчно факти, като например този, че по време на турското владичество турците са наричали българското население с презрителното прозвище „РАЯ“, а това е една от многото малки „следи“ от миналото, по които един търсещ човек да види, че народът по тези земи е бил считан за земното население на РАЯ!

            Преди да прочетете трите стихотворения, които се надяваме, че всички родолюбиви българи харесват и обичат, ще цитираме фрагменти от една древна книга, от които става ясно, че думата „Рай“ има и съвсем буквално значение за нашите български земи.

            Тази книга е известна като „Книгата Атам“ или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих („Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva id est Atam“) и е поместена в сборника „Тракийските Хроники“.

            Името „Атам“ означава „отецът" на трако-бохарски и е името на човешкия пра-отец, библейския Адам, а автор вероятно е самият тракийски цар Ситарих (Ситалк), който пък заимствал от книгите на Орфей. Интересното е, че в книгата се вижда очевидната близост на съдържанието с това на книгата Битие (в Петокнижието на Мойсей), което вероятно се дължи на двустранния религиозен обмен между Тракийското царство и храма в Ерусалим по времето на цар Ситалк и насетне (виж „Книгата Нави“ от „Тракийските Хроники“ и статията „За траките и древните евреи“).

            Съществуват най-малко пет различни преписа на текста, от които един е на бохарски, а другите на сахидски, етиопски и дори един по-късен на арабски език, което свидетелствува за изключително широките културно влияние и обмен между народите в древността.

            Части от книгата са видимо заимствани и в Талмуда и Корана. Публикуваният в „Тракийските Хроники“ вариант е най-пълният и съдържа глави 1-4, които липсват в повечето други варианти, както и други особености и пасажи в текста, които се срещат в едни или други ръкописи, но тук са приведени заедно. Книгата Адам и Ева II не е поместена в този сборник, защото е много по-късна редакция и прибавка, която съществува само в арабския си вариант и затова се счита, че не отразява оригиналния текст на книгата Атам.

            От текста научаваме, че Реката, която извира от Райската градина, е известна по-късно с древнотракийското си име „Ис-те-ре“ или „Истрос“, което означава „Исус е Словото-Бог“ /подробности за лингвистичния анализ на древно тракийските йероглифи може да откриете в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ от Д-р Стефан Гайд/.

            Този факт е бил грижливо укриван от българския народ, защото дори споменаването му, както и анализа на писмеността, биха повдигнали редица други въпроси, на които политическата конюнктура от близкото минало не желае да дава отговор. И до днес учените от БАН предпочитат да свързват народа ни с „езичници“ и да го окачествяват като „примитивен“ и като такъв, който не е имал писменост, въпреки, че е създал умопомрачителни произведения на изкуството и ни е завещал изумителни архитектурни паметници.

            Нещо повече – има тенденция да се говори за „тракийски мистики и мистерии“ без тези думи да се използват по начина, по който бяха „явени“ на българската общественост от Д-р Стефан Гайд – а именно като част от тракийското орфическо наследство на богопоклонение на монотеистичния триединен Бог (Дион) Исус. Името на този тракийски Бог  показва недвусмислено, че траките и техния Първосвещеник Орфей наистина са се покланяли на Онзи, за който разбрахме, че е Христос преди 2000 години! (виж също и статиите „Христос (Дионът) Исус е древният монотеистичен тракийски Бог“ и „ШИФЪРЪТ на Д-р Стефан Гайд“) А това е факт, заради който и до днес чужденците признават, че българите са първата ЦИВИЛИЗАЦИЯ в света!

            Как тогава учените от БАН продължават да откриват тези „мистерии“, без да отдават дължимото на дълбокото философско и религиозно познание, което трудовете на Д-р Стефан Гайд ни разкриха за древните траки? Не е ли това второ, по-страшно ограбване на българския народ от древните му корени? Наскоро беше оповестено, че научен експеримент е „изтръгнал“ основните ноти на мистериите на траките (виж повече по темата на http://news.bnt.bg/bg/a/misteriite-na-trakite), но никъде не се споменава на какво се дължат тези мистерии!

            Нима атеизмът ще продължи да властва и над уж новите открития?

         Както наскоро писахме, дори обичания и известен на българите празник Благовещение (наричан от народа „Благовец“) е ден за честване на въвеждането на ИМЕТО на Христос в света, което, както знаем, е ИСУС и точно този ИСУС, от който тръгна християнството по света (и най-напред в земите край Пловдив, където са били първите християнски общини) е бил Богът на нашите предци! (виж повече по темата в статията „Какво е „Благовец“ и коя е голямата тайна на Празника Благовещение?“). И точно по тази причина – че ИСУС е този Христос, който е въплътеното Божие Слово – на този ден е бил празнуван храмовият празник на храма „Света София“ („Божия премъдрост“), чието име носи и столицата ни.

       Наскоро узнахме, че при разкопки на тракийското селище Пимаза, в тракийски гроб край село Люблен, са извадени скалпели, ножици, пинсети, игли, сонди, ланцети, екартьори, лопатки за почистване на рани, по които се съди за големи умения в коремната и костно-ставната хирургия, както и в акушерството. Цялата статия може да прочете на http://www.168chasa.bg/article/6095642 © www.168chasa.bg.

          Въпросът е, че както историци, така и археолози считат подобно развитие на медицината като характерно за много по-напреднал период от развитието на човешката цивилизация, когато е имало развити науки и писменост. Защо тогава нашите „учени“ продължават да твърдят, че траките са примитивен езически и безписмен народ? Те не искат да признаят, че траките са първата писмена цивилизация и затова и мълчат по въпроса за богословското и научно наследство на трако-богарите, разкрито от Д-р Стефан Гайд!

          Да не говорим че същите тези „учени“ са добре запознати с редица древни текстове – в това число и на древногръцки мислители, в които се признава, че тракийските лекари са лекували болния „изцяло“ – дума, която е станала корен на терминът „изцеление“, с който в езика ни се обозначава пълно оздравяване, в това число и по мистичен, божествен начин! Удивително! Защото според нашите предци „изцелението“ е било пълно само когато е било в „дух, душа и тяло“ и се е различавало от лекуване на симптомите, както е било при гръцките лекари. Неслучайно заключението на археолозите за разкопките на Пимаза край село Люблен е, че там е имало погребан тракийски аристократ (!), който е бил както лечител (!!), така и жрец (!!!).

            Това съвпада с резултатите от научните изследвания на Д-р Стефан Гайд за езика, бита и вярата на нашите предци траките, според които древните тракийски царе са били жреци на Бог Дион Исус и са имали божествени и пророчески откровения, каквито срещаме по-късно сред посветени оракули и жреци в Египет и Палестина.

            Целият свят като че ли знае тези „факти“, които още родоначалникът на българското народоосвободително движение Г. С. Раковски изрече: „Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа…“. Това твърдят редица политически лидери, учени и общественици (https://www.dunavmost.bg/Bulgaria/News/24335-fransoa-miteran-balgarskiyat-narod-e-edin-ot-sazdatelite-na-tsivilizatsiyata-na-nashata-planeta), това твърди официално генералният секретар на Световната организация по туризъм към ООН (https://www.actualno.com/society/organizacijata-po-turizym-kym-oon-trakijskata-civilizacija-e-bylgarska-i-celijat-svjat-trjabva-da-go-nauchi-news_578297.html и https://www.novini.bg/news/392755- -шефът-на-организацията-по-туризъм-към-оон-кажете-на-висок-глас-спартак-е-българин-(видео).html). Да не говорим, че и опитът за създаване на „македонизма“ е част от ограбването на българите от истината за древните им корени, но дори и то е „съшито с бели конци“ – http://www.manager.bg/obshchestvo/otkriha-kamenen-nadpis-na-car-samuil-koyto-obezsmislya-naplno-tezata-za-antichniya.

            И така, уважаеми читатели, нашата мила Родина е наистина земен РАЙ – не символично, а по давност и произход, а нашият народ наистина е наследник на траките, които са имали писменост преди Египтяните и Шумерите и които се оказват първият етнос, който е имал писменост в историята (https://guidefoundation.org/trakia-pyrvata-pismena-civilizaciya/).

            Ще завършим, както обещахме, с текст от „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих, текстовете на три стихотворения на нашите обичани поети Иван Вазов и Петко Р. Славейков и текста на националния ни химн, за да се  превърнат те в послания за всеки, който се счита за българин, и в последствие средство за познаване на корените на изконната българска вяра – вярата на нашите предци в Исус!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

            ::: „… След това Атам и Еуа излязоха от Пещерата на съкровищата и се приближиха до вратата на градината, стояха там да я погледат и плакаха, че са се отдалечили от нея. И си тръгнаха от вратата на градината, която е откъм южната страна на Реката, която напояваше градината, от корена на Дървото на живота, която от там се разделяше на четири речни ръкава (или „реки“) по земята.

            А името на Реката беше П-ИС-ОН („Писон“ според Битие в Тората също е Първата река в Райската Градина Едем), което ще рече Исус е Слънцето (на душите), а днес се нарича Ис-те-Ре („Истере“ или „Истрос“ е древното тракийско име на река Дунав), сиреч Исус е Словото-Бог.

            Тогава те се приближиха до водата и я гледаха; и видяха, че беше вода, която преминаваше изпод корена на Дървото на Живота в градината. И Атам плачеше и ридаеше, и удряше гърдите си, задето е отделен от градината; и каза на Еуа: „Защо донесе на мен, на себе си и на потомството ни толкова много наказания и злочестини?“

            А Еуа му рече: „Какво видя, че плачеш и ми говориш така?” А той каза на Еуа: „Не виждаш ли тази вода, която беше с нас в градината, която напояваше дърветата на градината и изтичаше извън нея? Когато бяхме в градината, не ни беше грижа за нея; но откакто дойдохме в тази непозната земя, я обичаме и използваме за телата си.”

            И когато Еуа чу тези негови думи, плака; и поради горчивия си плач те паднаха във водата; и щяха да се погубят в нея, така щото никога вече да не се върнат и гледат творението; защото когато видяха творението, чувстваха, че трябва да сложат край на живота си…“

            ::: /„Книгата Атам“ или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих, гл. 14 („Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva id est Atam“) и е поместена в сборника „Тракийските Хроники“/ :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

~:~:~ По райските долини ~:~:~
 

    По райските долини

    пътувам фърковат.

    Навред картини чудни

    и божа благодат

    Обичам те, обичам,

    о родино света,

    обичам те любовно

    над всички във света!

    И нека бляскат други

    земи с велик успех —

    аз бъдещето твое

    не давам го за тех.

    Не давам го, дор блика

    злато̀ из тез бразди,

    дор твоите недра са

    небутнати руди,
 

    дор имаш тез богати

    простори за трудът,

    дор тия гойни стада

    в полята ти мучът;    

    дор раждаш крепки мишци

    и в простите селца

    стърчат школа красиви,

    бръмна̀ ли от деца.
 

::: „Поля и гори“, юли 1883, Хисар ::: Иван Вазов :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 

~:~:~ Татковина ~:~:~
 

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.
 

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.
 

На уста ми сладка дума —

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!
 

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.
 

::: Петко Р. Славейков, 1883 :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 

~:~:~ Българският език ~:~:~

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
съзнаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

::: Иван Вазов, Пловдив (1883г.), из „Поля и гори“ :::
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

~:~:~ Мила Родино ~:~:~
 

Горда Стара планина, 
до ней Дунава синей, 
слънце Тракия огрява, 
над Пирина пламеней.

Припев: 
Мила родина, 
ти си земен рай, 
твойта хубост, твойта прелест 
ах, те нямат край. 

::: Химн на Република България ::: Цветан Радославов, 1885 година, на път към бойното поле по време на Сръбско-българската война, с мелодията на Свищовско хоро, известно в родния край на Радославов :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

ШИФЪРЪТ на Д-р Стефан Гайд

(останал неразбираем за „неразумните българи“, отделили се от древния корен на рода си, т.нар. от Паисий „ю-роди“)

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

            Мнозина днес спорят дали „историята“ на Паисий е „Славно-българска“ или „Славяно-българска“. Но истината е, че тя е историята на „Словените“, приели трако-богарската реч и Бога на предците ни. Паисий е написал история за славата на трако-богарите, приели всеки „странник“, който е съгласен да приеме Божествения език на могъщите Гети на Аспарих – идея, която самият Исус е проповядвал, а именно, че всеки, който приеме християнската вяра, ще бъде приет като част от божиите избрани.

            Тази „заповед“ на Кубрат към синовете му – да приемат всеки, който приеме вярата и езика им и да го наричат „словен“ (сиреч, от рода на приелите божественото слово), е непозната на много българи, поради вредата, нанесена от атеисти – както учени, така и хора на изкуството, внушаващи, че всичко в света е плод единствено на човешките усилия, без божествена намеса.

            Чрез ШИФЪРА на Д-р Гайд всеки може да разчете „кода“, скрит в откритията му. Защото „Декодирането“ на Тракийското Писмо е „тайна“, която се разкрива различно на всеки – в неговия живот, чувства, спомени, родова памет, мотиви и нагласа за живота. Без прилагането на този ШИФЪР към историята и настоящето на нашия народ, тайната на успеха и благоденствието на народа ни, чрез познаването на богарската реч и нейните проявления в света от най-дълбока древност до днес ще останат само прашни съдове, изровени от археолози и варосани гробници на славата на тракийските владетели.

            Д-р Стефан Гайд дойде като пратеник на Светлината „кодирана“ в миналото на народа ни и чрез разчитането на свещената трако-богарската реч, на която сме наследници, даде своя принос в Пантеона на българските просветители, за да научат българите, че „са имали царство, власт и сила“ свише като наследници на един от най-просветените и напреднали народи в древността – траките.

            И тъй като това не можеше да бъде скривано повече след излизането на поредицата книги „Тракийското Писмо Декодирано”, всички атеистични и богоборчески усилия се насочиха в посока укриването на факта, че траките са били богоизбран народ и са били свещеници на християнския Бог хилядолетия преди идването на Исус Христос на земята – факт, който много историци признават поради документи и стенописи, изобразяващи тракийския Първосвещеник Орфей като Христос.

            Днес българите са постоянно „бомбардирани“ от уж нови разкрития за величието на народа ни, но без прилагането на ШИФЪРА на Д-р Гайд, което означава, че българите и днес не знаят за божествения корен на вярата, обредите и народознанието на предците си.

            Вместо това, всяка прилика на тракийската вяра с християнството е „удобно“ обявявана за „езическа“, а самото християнство – за религия, създадена върху основата на езически обреди. Врачки и учени се надпреварват да изтъкват красотата на тракийските занаяти или да посочват места с древни надписи и видите ли „духовното влияние“ на едно или други тракийско светилище с една единствена цел – да „заличат“ спомена за траките като първичните носители на божествения език, чрез който са дали на Европа и света всички чудеса на древните изкуство и наука.

            Нека припомним, че Д-р Стефан Гайд е първият както в българската, така и в световната наука, който успя да разчете оригиналните концепции в египетските йероглифи и да изнамери древните корени на съвременния български език и душевност на народа. Дългогодишните му изследвания разкриха, че Бохарският Диалект на коптите в Египет е тракийски диалект, пренесен от тракийските династи Хиксос в Египет и последствие станал официалния книжовен език на древната египетска държава.

            Учените-арабисти и учените-атеисти НЕ БЯХА СПОСОБНИ да разчетат „кода“, скрит в древните текстове, а именно, че вярата в Исус е с „български корени“, защото нито приеха, нито и днес познават ШИФЪРА на Д-р Гайд. Те не желаят да използват създадения от него Метод Гайд, затова и ще продължават да спорят дали Орфей и предците ни са предтечите на Исус Христос, въпреки че винаги се е знаело, че именно на територията на България са възникнали първите християнски общини и че българските владетели са били християни много преди официалната датировка на навлизането на „християнството“ в България.

            Затова „дойде“ Д-р Стефан Гайд и разкри своя ШИФЪР, за да знаят „неразумните ю-роди („ю-роде“ = „човек, отделил се от рода“, „човек встрани от рода си“, „не-роден човек“), че в Египет се е пишело с йероглифното (пиктографско) писмо на тракийските династи и че ние наистина сме най-древната цивилизация в света (както целия свят знае и твърди, а още през османското владичество Раковски открито е заявявал).

            Истината, че древните ни предци са били „християни“ по вяра и са дали на света не само писмеността, но и науката и религиозните концепции, приписвани на други цивилизации, са идеи, които станаха достъпни благодарение на ШИФЪРА на Д-р Стефан Гайд и те предстоят да бъдат приети от широката българска общественост – нещо, което нито се харесва на атеистите и родоотстъпниците („неразумните ю-роди“), нито някога ще се хареса.

            Неслучайно има една само на пръв поглед шеговита история за това как един учен се препирал с Бог, че не е нужно да вярва в него и да следва неговите заповеди, просто защото той също може да създаде човек. Тогава Бог поискал да му покаже как ще го направи. Ученият казал: „Ето така… Вземам малко пръст и…“ – „Почакай“, казал му Бог. „Тази пръст Аз съм я създал. Ти си направи своя пръст и от нея създай живот!“

            Подобно на „учения“ от тази история, мнозина безумни човеци днес не искат да признаят нито своите корени, нито Източника на своите таланти и открито „крадат“ Създателя си и дарбите, създадени от Него. Защото ако нещо работи, то е понеже в него има вдъхнат Божествен дух, без който нищо не може да работи и да се развива! И както има слънце и въздух за всички, така и всички могат да живеят и творят, независимо дали приемат Източника си или не, защото Творецът ги е дарил със Своята Божествена Милост и Светлина! Въпросът за нас като българи поотделно и като народ е кого следваме и къде е „разковничето“ на разума и знанието, които да ни просветлят и поведат към „светли бъднини“!

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~