Без възстановяването на Свещените си начала, българският народ е дърво отсечено от Корените

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

        ::: „… Документираното в „Тракийските Хроники” свидетелство показва, че Аспаруховите българи са завръщащи се в прародината си гети (готи) – едно от тракийските царски колена, и не ни остава нищо друго освен да признаем – Тракийският Език е жив, говорим и днес в неговия приемник – съвременния  български.

        Древните ни предци са почитали и боготворяли Пръво-езика Си като Реч на Сътворението, от където идва етнонимът българи, като самоопределение на хората, говорещи Бохарския Език (в превод означаващ боготворчески). Това обяснява защо народът на Бога и Неговото Слово се наричат също Словени, в древността нарицателно за всички приели духовната цивилизация чрез Езика на Божия народ…

        Всички ли свещенодействат с езика си? Очевидно не! Наистина не телесното наследство, но духовното ДНК те прави истински българин. Не плътта, но верността към Завета на светите ни предци те прави част от Богоизбрания народ…

        Тракийската Писменост и Нейният Свещенодействащ Език, нямат нужда да се доказват, тяхното доказателство е в резултатите от самата им употреба и живот. Те не са за всеки, както не са били и в древността (знаем от свидетелствата на древните автори, че достъп до тях са имали само  посветените в мистерийната общност).

        Така е и със Свещената Памет. Истинската история е като биография. Пълната й версия е само когато се пише от първо лице, защото по-важно от това, което мислят за теб другите, е собствената ти самооценка, личното преживяване, съдържащо много повече пластове на Истинността.

        Както не всеки, който се нарича „християнин”, е Христов последовател, така не всеки българин е Богарин. Но Богът на богарите си има избран остатък, а вероятно той ще се попълни и от други можещи да оценят вечните  дарове, благодарни за тях, принасяйки плодовете на Правдата в Царството на Мира…“

        … Който говори Божия език, логично е народът на Бога. Единствения съвременен бохарски (тракийски) говорят днес българите, но дали осъзнават това и ползват ли го праведно?  Или се самонараняват и обричат на нищета поради употреба на могъщо средство по глупав и неправеден начин…

      Без възстановяване Свещените си начала, българския народ е дърво отсечено от Корените си. Ако Коренът е свят и дървото е такова, но дали всички българи са вкоренени в древния си корен, всички ли са богари (бохари)? :::

::: из „За Свещения Тракийски Език и Писменост“ ::: Акад. Цветан Гайдарски :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

~:~:~ Истинската история за Аспарих – Белият Конник ~:~:~
 

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

~:~:~ Повече за празника Тодоровден и за смисъла на Белия Конник за българите, довел до традицията за честване на „Конския Великден“ (народната традиция за Тодоровден), можете да научите в Клуб „Родова Памет“ във Фейсбук на facebook.com/groups/rodovapamet/  ~:~:~

        ::: „И тъй като богарските конни отреди започнаха да нахлуват и да се застояват в земите между Тимок и Понта, на юг от Дунав, чак до Хемус, това озадачи твърде много новия император в Константинопол – Константин Погонат, който думаше: „Това не са федерати, но ето че кроят бунтовнически заговор против мене и не могат да бъдат оставени повече да безчинстват за сметка на Империята. Да ги ударим сега, докато са още слаби и не са ги последвали местните бунтовнически племена.” И като планираше да прави почивка и бани в Месемврия, Императорът реши да използува годишния си поход за преглед на войските в района, за да проучи ситуацията, пък ако има сгоден случай, да го използва да прогони Аспариховите отряди, колкото се може по-на север от границата.

         И като събра личната си гвардия, която го придружаваше навсякъде, прибави към нея и всичките от най-обучените си елитни войски, и пое с корабите си към Месемврия за своите резиденции там. И като се застоя с гвардията си там, даде заповед на конницата си с няколко от отрядите да потегли на север към стана на богарите, като им заръча да изгонят неканените навлеци от Империята, да възстановят реда и да се върнат отново в Месемврия.

         Така той подцени Аспариха и го презря, защото си думаше: „Това е едно от синчетата на онзи Патриций Кувред, дето царува на месец път от тука и няма как някой да му се притече на помощ. Моят предшественик Констанс го допусна, защото прецени, че беше дошъл с малка дружина, очевидно бягайки от гнева на баща си и на братята си. Едва ли представлява достоен противник за моите стратези и все пак, за да не се самозабрави и укрепи тук в моите земи, редно е да бъде прогонен да си ходи, откъдето е дошъл.

         Но като достигнаха стана на богарите и го намериха, твърде укрепен, романите пратиха вест на Императора, че се нуждаят от подкрепления, за да воюват с Аспариха и Константин Погонат обеща да дойде с личната си гвардия от Месемврия.

         А великият Арих на гетите и всички други богари – Аспарих беше много вещ във всички тайни и в мистериите на Тракия. И ако и да не бяха многобройни войските му, той знаеше как с духовни сили да надмогне над по-многочислен неприятел, даже много по-многочислен.

         И като призоваваше силите ангелски на древната реч, на помощ му идваха ангелски легиони, които всяваха ужас и паника сред врага, и отслабваха мишците му, така че накланяха везните на победата към Аспариховите воини.

         И като бяха обсадили стана му вече около десет дена, ето че надвечер на единадесетия, романите видяха, че се запалиха големи огньове навсякъде из Аспариховия стан и се чуха звуци на тимпани, и музика и възклицания от хороиграние.

         И като надникнаха пратените от романите съгледвачи, видяха странно знамение и обреди, в които нестинари тъпчеха огъня и играеха, и пророкуваха за победа. И се четяха от жреци свещени текстове от Злато-писана Библия, но не на гръцки или латински, според обичая на романите, а на език, който те не разбираха, но който ги караше да потреперват, защото беше вещателен и силен, и при звука му се подгъваха и коленете на най-силните измежду тях, и сърцата им примираха.

         И като засвириха рогове, на съгледвачите се видя, че огнени войни наизскачват от пламъците сред нестинарите и се втурват срещу тях. И като извикаха от ужас, съгледвачите избягаха в стана на романите, та известиха на воеводите си какво бяха видели. И като чуха това, всички се смаяха, като думаха: „Какви ли са тия пришълци, та между тях има Божии ангели? Да не дава Господ, да воюваме против неговите воеводи, че как може да се воюва против тези, които не са от плът и кръв, но от огнена стихия?"

         И като се бавеше Императорът, настъпи отслабване в редовете на войските му, обсадили Аспариха, защото и времето премного се застуди, пък и богарски конни отреди ги атакуваха постоянно изневиделица и изчезваха, пак незнайно где, като привидения.

         И настъпи голямо объркване сред романите, защото не знаеха с кого и къде да воюват, тъй като отредите не излизаха от Аспариховия стан, а незнайно отгде. И така стратезите им се чудеха относно целта на удара им срещу стана на богарите, след като атаките идваха от други места и не се знаеше срещу каква численост от войски воюват и къде са разположени основните сили.

         А в това време Императорът прати вестоносци да съберат всички войски от гарнизоните в Мизия и да тръгнат срещу Аспариха, така че да се събере едно голямо множество. Но като обикаляше с кораба си на юг от Месемврия за още подкрепления и продоволствия, ето че настана слух сред войските на север, че флотата му вече не е в Месемврия, но вместо да им се притече на помощ на север, била тръгнала на юг към Константинопол, защото Императорът бягал, очаквайки поражение.

         И тъкмо когато цареше объркване в стана на романите, от укреплението на богарите излезе самият Аспарих на бял кон, облечен в бяло и препасан с препаска, на която пишеше обагрено в червено: „Цар над царе (1); и на главата му имаше шлем с тройна корона, и държеше като копие пред устата си тракийска ромфея (2), вдигната срещу врага. А след него се спускаше избраното му войнство също на бели коне, облечени в бяло и го следваха с вдигнати ромфеи.

         И като видяха романските свещеници знамението, че се изпълнява така, както е в Светото Писание, известиха на стратезите, че това е знак Христов, като думаха: „Да не би да воюваме против волята Господна с тези люде? Да не би да иде сам Христос, да ни накаже за греховете ни, както е писано в Апокалипсиса, и затова даже Императорът е тръгнал назад към Константиновите мощи за защита?“

         И имаше голямо объркване, дотам, щото едни стратези заповядаха нападение, а други отбой. И в този момент цялата българска войска излезе от укрепленията си и нанесе силен удар, връхлитайки от всички страни върху романските войски и върху стана им, а императорските подкрепления от гарнизоните не бяха още пристигнали.

         Така, скована от ужас и паника, романската войска бе напълно разгромена и когато закъснелите подкрепления пристигаха на мястото, те с ужас виждаха погрома над сънародниците си, и ставаха едно по едно лесна плячка за Аспариховата конница, която ги нападаше отвред.

         И след като унищожи повечето основни сили на гарнизоните, които идваха закъснели на мястото на полесражението, Аспарих завладя лесно всички обезсилени крепости в цяла Мизия и заварди проходите на юг, така че цяла Мизия беше напълно в ръцете му, чак до Хемус.

         По този начин, Константин Погонат загуби половината си империя; и беше принуден да подпише мирен договор и да признае, че земите на север от Хемус са земи на България по право родствено и по правото на оръжието.

         Така Аспарих увеличи земите на Велика България, като освободи и прибави към нея Мизия и Понта чак до Хемус, и името му стана твърде велико сред всички богари, и оттогава го зовяха Аспарих Велики.

         А като се възкачи на престола в Константинопол, новият император Юстиниан (3) реши да се разправи веднъж завинаги с богарите на Кубарих (4), които обсаждаха многократно великия град Тесалоника (Солун) и опустошаваха границите на Империята.

         И като нападаше отредите на Кубарих около Тесалоника (Солун), Императорът смяташе да се отърве от богарите и от всичките роби-склави, които се бяха присъединили в бунта против Империята.

         Тогава на помощ на Кубарих се притече брат му Аспарих и разгромиха легионите на Императора, та ги преследваха на юг чак до морето, където от ръката на богарите загина цветът на романската конница.

        И като укрепиха двамата братя царството на богарите в Мизия, Тракия, Илирикум и Македония, ето че вест от изток ги смути. Защото измаилтяни бяха нападнали брата им Безмер, който отстояваше богарските земи, където Данапрум (Днепър) се влива в Меотидското езеро (5) (Азовско море).

        И като остави сина си Тервел (6) за съ-управник в Мизия, Великият Аспарих събра многобройна войска и се запъти на помощ на брата си Безмер срещу хазарските пълчища. И воюваше там до последния си дъх, да опази източните предели на Велика Богария. И се прибра при бащите си, херос при хероси. Светла е паметта му навеки.” :::

::: „Книгата на Арих (Хрониките на Авийла, верният Пастир, написани за Теларих) - Corpus Regum Thracae – Liber Regum Tertius id est Arih, гл. 20, ст. 13-23; гл. 21, ст. 1-36“ :::

----------------------------------

РЕЧНИК:

(1) „Цар над Царе”, сиреч „Победителят (над царете)“ - на тракийски е („херос"), от глагола („хер"), означаващ „побеждавам", „сразявам, унищожавам", „воювам победоносно". Самият Христос е изобразен като „Херос" („Победител"), излизащ на бял кон пред Божиите армии „побеждаващ и да победи" и от устата Му излиза „тракийски меч двоуст и остър", с който ще срази всичките Си врагове - Откровение на Св. Йоан гл. 19. Ст. 11-16.

(2) Тракийският Меч „Ромфея" е известен е още като Меча Двоуст – „ромфея ди-стомос", описан в „Апокалипса на Св. ап. Йоан, гл. 1, ст. 16“; виж „Тракийските Послания", стр. 248 и също „Книгата Арих, гл. 2, ст. 9-13“ и „Книгата на Лонгинус, гл. 18, ст. 11-13“.

(3) Юстиниан II (685-695 г.; и от 705-715 г.)

(4) Кубарих, известен още като Кубер – син на хан Кубрат.

(5) Земите на Велика България; всъщност р. Дон се влива в Азовско море.

(6) Хан Тервел, известен още като цар Тривелий, управлява между 700 и 721 г.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Най-древната писменост – 2 000 години преди Египет

/от Красимир и Дияна Мерин/

:: Древните Траки ::

„Несъмнено, такова едно откритие, каквото е декодирането на Тракийското писмо, ще промени из основи много остарели представи за нашите предци в българските земи, и ще даде ново разбиране и отношение към тайните на човешкия генезис.“  ::: Д-р Стефан Гайд

        ::: „Във врачанския музей се съхранява глинена плочка с най-древното писмо на света. Находката е на 7000 години и е открита при разкопки край село Градешница.

       Опитите на учените да разшифроват графичните знаци върху глинената плочка започват преди половин век. Световна сензация обаче предизвика съвременния прочит на американският учен от български произход Стефан Гайд. Научните му тези са събрани в четири книги.

       „От тези знаци тръгва всичко. Това е началото и на писмеността.“, Георги Ганецовски, археолог.

       Професор Гайд съпоставя знаците от Градешница с египетските йероглифи. Ето какво е разчел в част от текста: „О, триединни Боже, който обитаваш в Тракия. Обричам се да ти принасям дарове и само Теб величая.“

      Редом с първата писменост е открит и керамичен модел на древен храм. Предполага се, че плочката с пиктограмите е била поставена в него и затова учените са го нарекли „Изгубения Кивот на Завета.“ ::: БНТ, „По света и у нас“, Илиана Минковска и Искрен Красимиров ::: виж предаването, което следва след тази публикация тук, или във Фейсбук на https://web.facebook.com/meriniblog/videos/1236906909731486/ :::

~:~:~ накратко за плочката от с. Градешница от анализа на Д-р Стефан Гайд ~:~:~

         „Пиктографските знаци, които са сравнително ясно отчетливи на плочицата, могат да се представят в компютърно-обработен вариант и схематично. (Възможно е някои допълнителни знаци да са изличени в последствие или да не се открояват добре на находката, поради което не са взети в предвид при този изследователски прочит).

        Същите пиктографски знаци биха изглеждали като йероглифния надпис, когато се напишат с по-късния и по-стилизиран пиктографски скрипт, който е известен от пирамидните текстове на Древен Египет, тук e изразен с компютърния му калиграфски вариант.

        Става очевидно, че текстът е един и същ текст – едно към едно – и двата калиграфски стила (ранно-тракийският и късно-египетският) изразяват един и същ идентичен пиктографски скрипт, достигнал до нас в този си вид. Изводът e ясен:

        1. Писмото използувано върху плочицата, намерена в нашата земя – Древна Тракия и това използувано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет е едно и също писмо.

        2. Намерената Тракийска Плочица от Градешница предхожда по давност подобни, намерени в Египет с около две хилядолетия. От това следва, че скриптът на писмото им е възникнал първо в Тракия и е пренесен и разпространен по-късно в Египет. Не е напълно изключена и възможността скриптът да е възникнал първоначално другаде и елитите на Тракия и Египет да са го приели зависимо или независимо едни от други – от този трети източник, но данни за такава трета възможност до сега не са установени.

        3. Скриптът в Тракия вероятно е останал с ограничено ползуване, само като таен свещен език за посветения елит, защото не са намерени досега данни за масова всестранна употреба и стилизация от рода на тези, които настъпват по-късно в Древен Египет.

        Това най-ново разкритие за Плочата от Градешница, е изключително важно и изисква специално внимание, защото касае името на легендария праотец на Тракия – Орфей! Както вече е известно, от буквалния превод на пиктографският текст върху Оброчната Плочка, в четвъртия ред на записа пише следното: “Боже, който си в храма, бъди ми защита” (или “Храмът Божий е моя защита”). Йероглифът употребен за “Боже, който си в храма” (или “ Храмът Божий”), се състои от съответно от йероглифа за “Бог”, който се произнася “Нути” и йероглифа  за “Храм”, който се произнася “Орфей”/ “Ерфей” и затова може да се преведе и като името на праотеца Орфей!

        Тъй като Оброчната Плочка от Градешница е най-ранният древен документ, който представлява Завет с Божеството (около 5000 г пр.н. ера) и името на “Орфей” (“Храм”) е “подписано” върху нея, ние можем да направим следните няколко съдбовни изводи:

        1. Легендарният Патриарх на Траките – Орфей, който е световно известен (чрез по-късните класически антични автори) като основател на Дионисиевата религия и Орфическите мистерии, както и свързаните с тях храмова музика, храмов ритуал и храмово служение (залегнали в основите на всички последващи религиозни традиции), най-вероятно е живял много преди времето на първите свидетелствуващи за него гръцки извори, и не е изключено това да е било непoсредствено преди, или около времето на написването на Плочката от Градешница, върху която ясно личи неговото пиктографско име! Нещо повече – бидейки за древнитe Траки това, което библейският Моисей много по-късно става за еврейския народ, а именно – Медиатор (Посредник) на Древния Завет между Бога и народа му (в нашия случай – Тракийския народ), както и с всичко свързано с неговата религия и ХРАМА му, никак не е чудно, че името на Орфей се превръща също в нарицателно име, означаващо именно думата “Храм” в древния Тракийски език, како и в Северно-Египтския (Бохарски) диалект, повлиян от него (виж гл. “Тракийският Цар Тцер в Египет” в Книга Първа на Тракийското Писмо Декодирано)!

        2. Горното означава също, че гръцките митове, споменаващи името му, са вероятно една много по-късна изопачена или най-малкото крайно неточна версия на неговата действителна биография, или пък отражение на биографията на друг много по-късно негов потомък в Тракия, който е носил почетното и легендарно име на Първия Орфей, подобно на многото юдеи, носещи името на легендарния Първи Моисей в по-късни епохи, та даже и до ден днешен!

        3. Тъй като Оброчната Плочка от Градешница представлява законов Договор, т.е. Завет между Бога и човека, и тъй като своеобразният подпис с пиктографското име на Тракийския Патриарх – Орфей е гравирано върху нея, тя може да бъде вече разглеждана като Плоча на Орфеевия (или Орфическия) Завет между Бога и Тракийския народ, аналогично на Двете Плочи на Моисеевия Завет между Бога и Еврейския народ, описани в Тората (Петокнижието на Моисей) хилядолетия по-късно. Това дава основание Заветната Плоча на Орфеевия Завет, в лицето на Оброчната Плоча от Градешница, да бъде считана и за първата Плоча на Първия Завет между Бога и човека в цялата световна история на цивилизацията и религията!

        Плочката от Градешница, обаче, не е единствената по рода си намерена на територията на Древна Тракия. Има множество други подобни плочки известни на археолозите, които са от същия по-широк географски ареал и се отнасят приблизително към същия исторически период от време (5-то до 4-то хилядолетие пр.н. ера). Разбира се, точното периодизиране никак не е толкова лесна работа, защото изисква употребата на методики с множество технически подробности, някои от които са в различна степен противоречиви и затова нерядко оспорвани от едни или други учени, които изтъкват едни или други находки като по-древни или по-ранни от останалите с по няколко столетия.

        Това обаче по-често не е меродавното мнение на повечето специалисти, и затова ние няма да се впускаме в този род технически подробности в нашата работа. Достатъчно е тук да уточним, че намерените плочки в Тартария (днешна Румъния) са очевидно представители на същата Тракийска Писменост, която бе разчетена за първи път върху плочките от Градешница (Врачанско, България) и Караново (Новозагорско, България).“

::: из "Тракийското Писмо Декодирано II", Д-р Стефан Гайд:::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

Mного ли е, ако тези които са посяли духовното спасение в един народ, пожънат физическото си избавление от него? Не дължи ли руският народ на нашите предци (а по този начин и на нас потомците) своята духовна култура и цивилизация?

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

         „Ако приемаме, че историята има цел, към която се движат спасените народи, то Провидението и Промисълта имат друг поглед към събитията през 19 век, довели до възстановяването на Българската държавност. Богът на българите чува вика на своя народ и задвижва необратими процеси, завършили с Освобождението от турското робство.

        Чудно ли е, че Господарят на Силите за целта е подбудил водачите на така наречените „велики сили”, за да изпълнят Неговата Воля, внушавайки им горделиви завоевателни стремежи и интереси?

        Да, като Негов инструмент, руските войски, заедно с Българското опълчение и други доброволци от съседите ни, изпълняват на земята Замисъла Му, проливайки кръв, както своя, така и на враговете си.

        Но в крайна сметка те осъществяват НЕ своите си кроежи и замисли, но Божия План и Намерение, така че ако свободата ни е дар, тя е Дар от Горе – Дар от Бога, който е бдял и бди над избрания ни род и народ, за да го върне в пътя на Неговата мисия към народитe.

        Така че нашата благодарност дължим преди всичко на Него, Сърцеведеца, Който управлява И тези с НЕ до там чисти мотиви, за да постигне целите СИ.

        ... Кой е онзи всенароден вик, който след пет века робство най-сетне бе чут от Бога ни, като призив за покаяние от отстъпление и връщане в Светия Завет на предците ни?

        Българското Възраждане на самосъзнание и общност започва от средите на духовенството, като най-ярка еманация на Българската духовност се явява Паисий с неговия призив за завръщане към нетленните Слава и Слово Богарско, които обитават в Обещаната Земя на предците ни...

       Венец на този Изход към духовна свобода е създаването (след дълга борба и мъченичество) на Българската Екзархия, която обединява българите, пръснати из земите под турска власт. Това обединение около народност, език и вяра е първото такова след пет века робство, признато дори от поробителя, но отхвърлено и непризнавано от другите „ православни” църкви, включително от тази на империята – „освободител”.

        Чак след това духовно освобождение (изцяло и само българско дело) идва политическото такова, като границите на Сан-Стефанска България следват границите на Екзархията… Очевидно трябва да преосмислим валидността на революционните думи: „Свободата не иска Екзарх, а Караджата”..

        Ние честваме на трети март следствието, не Причината, която се крие зад невидимото ходатайство на светите мъченици, викащи за справедливост пред престола на Бога, които заедно с „кръстилите” се в кръвта си по време на кланетата през априлското въстание, станаха принос към вечната Христова Жертва, и така заедно призоваха Божия Справедлив Съд, който възстанови Българското наследство…“  ::: Акад. Цветан Гайдарски :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~