Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
::: Блогът на Мерин предлага интерпретации на теми от философията, културологията и християнското богословие по Метода Гайд. Много от идеите в Блога на Мерин са в разрез с битуващите в нашето общество научни парадигми, но ние вярваме, че ползо-творното научно мислене е онова, което възстановява връзката между науката и Божественото Слово. Ако последвате страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/ и клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: „Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят? Матрицата е навсякъде и не може да бъде обяснена на никого. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината, че си роб, и като всеки друг, си роден в окови, в затвор, който не можеш да помиришеш, вкусиш или докоснеш. Затвор за твоето съзнание! Трябва да видиш матрицата сам, защото има разлика между това да познаваш пътя и да минеш по него!“ ::: Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Блога на Мерин. :::
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 123031 Постинги: 104 Коментари: 13
Постинги в блога от Януари, 2017 г.
2  >  >>
image

Сизифовият труд

 Хората понякога предпочитат да издигат с голям труд камък по планината, който всеки път мигновено пада надолу, вместо да се замислят, че по пътя на добродетелта нагоре може да изнесат успешно само леките като перце Божествени образи в съзнанието си, защото тежките като камъни човешки усилия и атеистични напъни винаги ще падат надолу поради слабата (и порочна) човешка природа.

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

             Напразни са усилията на любовта заяви Шекспир в началото на своята писателска кариера, а критиците и до днес разсъждават върху смисъла на това послание. Шекспировият възглас резонира идеално с нашите размисли за Сизифовия труд на атеистичната наука да твори блага без Божественото откровение и затова решихме да ви изложим нашата теза за Сизифовия труд в света.

            Изхождайки от Метода Гайд за тълкуване на литературата, ние установихме, че Шекспир идеално разкрива напразните човешки усилия чрез героите в своята първа пиеса Напразните усилия на любовта на героите на Шекспир, които от многото възможности преминават към единствената възможност – невъзможността. В това послание е кодиран трагизмът на човешкия род, който като Сизиф безспирно хитрува в този живот, опитвайки се да избегне покорството си на Божественото Начало на битието и знанието и в крайна сметка разбира, че невъзможността да живее без Божествените Слова има невидимо, но трайно последствие в живота. Логично, същинската част от човешкото съществуване е разбирането на проявленията на Божествения Дух във вътрешния свят на човека.

            Сизиф е митичен герой, известен със своето наказание от боговете да търкаля огромен камък нагоре по стръмен хълм, който падал надолу всеки път когато Сизиф достигнел върха. Историята за този прословут смутител на Боговете на Олимп отдавна е станала нарицателна в културния език на човечеството с фразата сизифов труд за обозначаване на напразно свършена работа. Аналогично, действия, които се наричат сизифовски, са символ на нескончаеми и безсмислени действия.

            Историята е доста заплетена и в нея има прекалено много архетипни образи, които не бихме могли да обхванем в рамките на една статия. Но е важно да посочим някои емблематични съвпадения на този образ с действителни лица и събития от днешно време.   Какво виждат всички в тази история? За болшинството критици и анализатори  Сизиф е дързък измамник, дръзнал да се противопостави на боговете по различни начини, един от които е оковаването на смъртта и нарушаването на нерушимия ред на раждане и смърт, защото смъртните престанали да умират. Правилният анали-з обаче не почива на мне-ния („с мене“ или „с моите ограничени мисли“), а на правилното разчитане на анали-те на божественото откровение в древността (анали – от лат. annalesлетописи, хроники, първите писмени паметници разкриващи историята на античния свят).

            Според правилния анали-з на образа на Сизиф, мирогледът на този герой едва ли е нещо достойно за подражание! Да се подиграеш с началата, с изконните истини, със смъртта и да вършиш светотатства безстрашно и с лекота, подривайки неоспорими истини на битието… Някои с удоволствие пропагандират подобен анали-з, защото той подхожда идеално на собственото им битие и мироглед! Това обаче е мне-ние, а не анали-з, защото е лишено от мирогледа на древните.

            Коментарите върху мита за Сизиф варират от благородство да се помогне на човечеството да просъществува по-дълго време до наказание за смелостта да предаде боговете. Дали обаче всичко това не е оправданието в съвестта на редица български изследователи (и блогъри) за принизяването на откритията на д-р Стефан Гайд единствено до известни така или иначе на всички истини, че траките са българи?

            Мащабните изводи от трудовете на д-р Гайд не се ограничават единствено до факта, че днешните българи са наследници на древните траки. Прабългарите са именно тези древни трако-богари, а славяните (словени) са хората от всички народи, приели Богарското Божествено Слово (виж сборниците „Тракийските Хроники“ и „Хроники на трако-българските царе“). Досега никой учен не беше разгадал кодираните послания в живота, културата и писмеността на траките, още по-малко беше изявил скритите в тях концепции за принципите на Словото, Звуците и Буквите като градивни Блокове на Вселената и Живота.

            Оказа се, че преводът на образните идеограми от тракийското пиктографско писмо е Словото, което може да променя човешкото битие. Това според д-р Гайд е така, защото както словото на думите като цели концепции и образи с отговарящите им йероглифи има сила да сътворява, така и самите звуци и буквите, които отговарят на тях като Всемогъщи творчески сили, съдържат в себе си потенциала да променят съзнанието и битието на всяка реалност във видимия и невидимия свят!

            Освен това, сред най-значимите открития на д-р Стефан Гайд е формирането на изследователски метод за научна работа – Метода Гайд, който почива на разбирането на Свещения език на трако-богарите. Как е възможно някой да стигне до същите изводи и да си присвоява научни тези без позоваване на принципите, използвани от този инструментариум? Как е разбрал смисъла на божествените Слово и Букви, които според древни документи са помагали на посветените оракули в Тракия да контролират видимия (материален) и невидимия (духовен) свят? Как са успели да преведат концепциите в идеограмите от тракийските руни без да са станали обиталища на образното архетипно съдържание, достигнало до нас чрез превода на д-р Стефан Гайд на тракийското пиктографско писмо?

            Нима е възможно да се раздели духът и душата на човек от неговото тяло? Как тогава днес някои си присвояват научни изводи и постулират преводи на тракийски думи и текстове без да разбират свещената връзка на вплетените в думите (пиктограми) философско-богословски концепции? Това много прилича на делата на модерния човек, който се опитва да се предпази по всякакви начини от натиска на събитията в света, да опази здравето си и да съхрани психиката си, но впоследствие върви все повече към деградация, защото не се променя духовно чрез образите, начертани от йероглифните Слова на траките. Защо?

            Мнозина днес вярват, че чрез различни духовни практики и знания ще постигнат желаното освобождение и просветление, за да контролират живота си, но техните усилия са на Сизифовци – деятелни човеколюбци (и бунтари), които не се противопоставят на атеистичното статукво, а в желанието си да се изтъкнат (себе-изявят) като Начала, крадат тайните на Битието, декодирани от д-р Стефан Гайд и остават осъдени вечно да вършат безсмислени и напразни усилия да избутат тежкия камък на своето упорство до върха на гордостта си.

             Нека не забравяме, че всички изследователи са единодушни, че митът за наказанието на Сизиф (ако и да се причислява към гръцката митология) е основан на тракийските вярвания по един безспорен факт – в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани, а Сизиф – въпреки богатото си житие, е най-често изобразяван именно чрез наказанието си (търкалящ камък нагоре) заедно с други съгрешили митични герои. Да не забравяме, че емблемата на философията на екзистенциализма – Албер Камю, сравнява човешкия живот именно с наказанието на Сизиф и неговото постоянно връщане в началната изходна точка, което според Камю доказва абсурдността на човешкия живот.

            Е, няма как да не се съгласим с това – човешкият живот има духовен смисъл, но за жалост мнозина откриват начин да го преживеят единствено в бунта към установените истини. Каузите или отстояваните духовни позиции са маловажни, единствено отстояването на страстна и съзнателна ангажираност към политическите настроения на съвремието са от значение. Живот без Бог и духовност, без морални каузи и задължения, живот според собствените желания и умозрения! Сизифов труд!

            Случайно ли е тогава, че подобно Слово има силата да подбужда към определен вид действия? Словото, породено от ума на Сизиф, изгражда определен тип духовен образ и се запечатва в духовния геном на човечеството. Единствено познаването на Божествените Слова (кодираните пиктограми на Свещения Тракийски Език) може да развърже човешкия език за невидимото архетипно значение на всичко, което ни заобикаля, което на свой ред ще кодира речта ни с други Слова (мисли, действия, желания), които ще рисуват други образи и ще изписват във видимия свят, в който живеем и в невидимия свят на нашето Съзнание човешки истории, неподвластни на Сизифовия труд.

            Какво да кажем в заключение? Сизифовите (физически) усилия имат своя невидим образ – те са иронично отричане от Съдбата на хора с лукава мисъл, решили, че могат винаги да излъжат боговете и да избегнат наказание. Но това е до един определен момент. А след това?


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 345 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.02 20:46
image
  Човешкият прогрес и науката

/от Красимир и Дияна Мерин/


~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~
          Човешкият прогрес трябва да се свързва само с онези открития, които създават среда за култивиране на Божествения образ в хората. Когато науката не култивира такава среда, хората вредят на себе си и на себеподобните. Ако човек иска да е полезен на другите, той трябва да престане да мисли за одобрението на околните и да продължи да разкрива скритата същност на света, според както е бил просветлен да я види преди всички останали, а както вече писахме в За религиозните концепции на древните траки и научното мислене, научното мислене в миналото е било ползо-творно, тъй като учените са творили ползи за човечеството. Когато обаче се е прекъснала връзката между науката и Божественото Слово, нещата са се променили.

        Днес съвременният човек познава все по-малко околния свят и може да му влияе все по-малко, защото не притежава одухотворените от вярата в Божественото Слово умения на предците ни.
Затова и нашите предци-траките, са назовавали околния свят чрез пиктографски имена, защото по този начин те са можели да изкажат дълбоката същност и природа на всяко нещо от заобикалящия свят, тъй като са осъзнавали, че всичко, което виждаме, съдържа частица от Божествената природа, а човекът като създание по Божий образ и подобие има заложени дарби да преоткрива и назовава божествената природа в света около нас.

        Това според д-р Стефан Гайд е ключът към разгадаването на тракийската писменост, тъй като не е възможно да се проумеят тайните от миналото без религиозните концепции на траките (кодирани в идеограмите на тракийските йероглифи), които са разбирали влиянието на йероглифите върху битието единствено чрез осветеното от вяра в Бога съзнание.

       
Научните умения на човечеството не са следствие на извънземен разум (както атеистичните теории се опитват да внушат), а резултат от познаване на Божественото Слово в човека. Та нали човек е създаден по Божий образ и подобие, нали всичко е станало от Словото, което е Начало и Начело на човешкия живот?

             Това вродено в човека Слово и неговото използване и усъвършенстване за промяна на околния свят на човека според нуждите му е причината д-р Стефан Гайд да посвети годините на живота си, да изследва вариантите на това Слово в себе си и в околния свят и да го декодира чрез оригиналните концепции в тракийските пиктограми.

           Очевидна е истината, че Божествената природа на света, в който живеем, и Божественото Слово, заложено в човека, са свързани, и само учени с погледа на д-р Стефан Гайд – прилагащи неговия интердисциплинарен метод към артефактите от миналото, могат да създават истинска наука, защото той не е мислил дали ще получи нечие одобрение – както мнозина учени днес правят, а е продължил да търси скритата същност на света.

        Днес виждаме мнозина бедни по душа блогъри, които са започнали да се изживяват като учени, копирайки безсрамно ентусиазма и вълнението на д-р Гайд, с които са пропити книгите му. Същите преди години хвърляха кал по него и последователите на неговата научна школа, а днес си присвояват заслуги за откриването на връзката между днешните българи и древните траки.

        Книгите на д-р Стефан Гайд обаче са полезни за всички, които са готови да потърсят промяна на живота си, която да е изградена на духовни цели и приоритети, а не на човешки авторитети. По думите на учения, обновяването на човешкия живот по подобие на живота на нашите предци траките е един процес, а не еднократно събитие и този процес има своите здрави корени в културните и научните способности и качества на трако-богарската нация, консолидирана единствено около Свещения Тракийски (Богарски) Език и единната вяра в Бог Дион Ис-Ус. Всеки друг напън ще донесе само скръб и жалост, затова народът с право е казал: "Видяла жабата, че подковават вола и вдигнала и тя крак". А всички знаем сетнината на жабата, която толкова се надувала, за да покаже, че е като вола, че се пръснала.

         Затова ако има хора, които да оказват влияние върху благоденствието на народа, те са онези, които са съхранили в живота си свещените език и вяра на предците ни и градят върху тях храмът на истинската наука и познание за света.
Историята на християнството, както и на Богооткровението в Стария Завет на Библията са пряко свързани с тракийската вяра в Ис-Ус, а това досега не е било извеждано като научна теза от никой – и никой няма да може да го направи без тълкуванието и дешифрирането на тракийските пиктограми

        Ние самите се убедихме в ефикасността на Метода Гайд (способ, който празнословите атеисти не могат да използват, защото не го разбират) когато открихме в една мозайка в Рим кодирани пиктограми за "Великият Бог", "Великият Божи Син" и "Храмът на Бога е велика крепост (скривалище)" според декодираното от д-р Стефан Гайд тракийско писмо

       
В статията "Методът Гайд спомогна за разчитането на римска мозайка" посочихме удивителната прилика на три елемента от изображението на Орфей с пиктограмите за горните идеограми за Бог. За подобни изображения на Орфей се знае, че първите християни са показвали чрез Орфей... Исус Христос. А незапознати с откритията на д-р Стефан Гайд и до днес повтарят небивалици за езическото мислене на първите християни, което било преминало в християнската религия. По този начин те дискредитират автентичните доказателства за връзката между оригиналната тракийска вяра в Дион Исус, първосвещеника Орфей и вярата на първите християни.

        Къде са сега скопените научни твърдения на историци и блогъри, които нямат смелост да следват историческата истина преди тя да е станала популярен факт, но са дръзки да си присвояват чужди научни тези без да привеждат доказателства от свои изследвания?

       
Нашата човешка цивилизация дължи своето Битие и Живот на възможностите на Божественото Слово (Д-р Стефан Гайд), защото „в началото бе Словото... Всичко чрез Него стана... И без Него не е станало нищо от това, което е станало..“ („Евангелие на Св. Апостол Йоан 1:1“)

        Декодирането на тракийските идеограми е ключът не само към разгадаването на тракийската писменост, но и към проумяването на тайните от миналото, кодирани в идеограмите на тракийските йероглифи.

        Същите учени, които в миналото обявиха д-р Стефан Гайд (и неговия екип) за шарлатанин, опитващ се да придобие известност с небивали твърдения, днес са клакьори на ненаучни и нелепи твърдения, защото не познават концепциите на древните траки, нямат отношение към Трансцедентната наука, която е в основата на Метода Гайд и отказват да признаят и днес залсугите на д-р Стефан Гайд за откровенията за античната история и тракийската наука и изкуство.

        Историята обаче ще изпрати в забвение онези, които продължават да се противопоставят на промпната на научния модел от миналото и не признават, че нашите предци са изучавали в храмовете в Тракия проявленията на Божествения дух сред хората и са анализирали битието и вселената посредством разбирането на архетипите на Бог-Отец, Бог-Син и Светия ДухЕдинния Бог, когото траките очевидно са познавали и обичали.

       
Затова науката и уменията на древните траки са ненадминати от никой в древността. А Познанието и Мъдростта кодирани в тракийското писмо може да се намери само от онзи, който се вълнува истински от тайната сила на тракийското Божествено откровение...



~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 166 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 13.02 12:53
image

За българската родова памет и човешкото битие

Родовата памет е архетипната памет на индивида и народа, която определя творческите възможности на човека и се запечатва в неговите психика и битие като матрица на духовната същност на Човечеството. Тази архетипна памет се култивира от научното мислене, чийто фокус са размислите за битието на човешкия род. Като наследници на нашите предци, ние сме и наследници на процеса на преоткриване и овладяване на знания, които вече съществуват, но са скрити в личния (субективен) неизследван още свят. По този начин, историческата истина, която е мъртва във видимото пространство и време и съществува само като артефакти, продължава да живее в паметта като духовен факт, поради културната непреходност на идеите. Истинската история е жизнена чрез преживяванията на субектите и те са тези културни и духовни феномени, за които ние и занапред ще разсъждаваме чрез материалите, които публикуваме в нашия Фейсбук клуб „Родова Памет“ (https://www.facebook.com/groups/rodovapamet/).

/от Красимир и Дияна Мерин/


~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 

            Археолози и историци днес назовават голям период от древната история на човечеството праисторическа епоха поради презумпцията, че няма идентифицирана писменост, чрез която да се съхранява историческата памет. След декодирането на праисторически текстове от артефакти намерени по българските земи става ясно обаче, че нашите предци не са били примитивни, а са имали мислене, което далеч превъзхожда модерните научни и религиозни концепции. За тях Езикът е бил неизчерпаем източник на Познание (Логос) за света и те са го свързвали с Творческото Слово.

            По-късно, учени постулират, че всички открития в науката са религиозни (мистични) откровения, които произтичат от умозаключения следствие на частни наблюдения. Тези частни наблюдения са водели до хипотези, които последствие са били потвърждавани от опита. Това специфично субективно познание е било кодирано като мироглед в древната пиктографска писменост на траките и по този начин е било запазено като предишен опит в колективната памет.

            По този начин редица учени през вековете са гледали на света като на божествена еманация и са съчетавали своята човешка ограниченост с познанието на многозимерността на битието. Този подход беше развит от д-р Стефан Гайд в нов уникален инструментариум – Методът Гайд, за разчитане на мирогледа на древния човек. Богословието на учения доведе до разкрития за истинското познание, което се пази във всеки човек като своеобразна вътрешна книга, запаметила индивидуалните оценки и възприятия на чудесата на живота.

            Благодарение на Метода Гайд научихме, че името на Бога на траките е Исус и това ни разкри в нова светлина миналото на нашия народ с неговия бит и обичаи като мистерия, откриваема чрез закодираното в пиктограмната писменост на траките Слово на Бога .

            Днес, благодарение на християнския мистицизъм на д-р Стефан Гайд, всеки може да достигне до себепознание и познание за скритата същност на битието. Според Метода Гайд, силата на истинската наука е в способността ѝ да тълкува фактите не само съобразно артефактите  на човешката култура, но и съобразно архетипната памет на индивида и на народа, защото всяко едно отделно индивидуално преживяване и действие променя и повлиява живота на отделния човек и на човечеството като цяло.

            Тази архетипна (родова) памет определя творческите възможности на човека и се запечатва в неговите психика и битие като матрица на духовната същност на Човечеството. В измерението на тази родова памет обаче времето и пространството са относителни величини. Затова откритията направени по Метода Гайд разкриват научно мислене, което се фокуса върху субективността на фактите, тъй като всяко наблюдение на обектите е субективно, а изследванията се извършват от субекти, които наблюдават и въздействуват на обектите на наблюдение.

            В резултат, ние осъзнахме, че терминът родова памет обозначава субективните размисли за битието на човешкия род (виж преводът на тракийската дума пам-мет като мисли и преживявания). „Думата мисля / мислене се произнасят мет-и и ако към тях се прибави се прибави представката па, означаваща мой (моята, моето), се получава думата па-мет-и – моето мислене, моите концепции, от която почти сигурно произлиза и българската дума памет. Повече по темата можете да откриете в „Тракийското Писмо Декодирано - II“.

            Така че като наследници на нашите предци, ние сме и наследници на процеса на преоткриване и овладяване на знания, които вече съществуват, но са скрити в личния неизследван още свят. По този начин, историческата истина, която е мъртва във видимото пространство и време и съществува само като артефакти от миналото, продължава да живее в родовата памет като духовен факт, поради културната непреходност на идеите.

            Следователно, истинската родова памет – човешкия, народностния или  фамилния, е жизнена чрез архетипните преживяванията на субектите и е съставена от различни културни и духовни феномени, за които ние разсъждаваме чрез материалите, които публикуваме в нашия Фейсбук клуб Родова Памет (https://www.facebook.com/groups/rodovapamet/). В тях чрез анализ по Метода Гайд се акцентира върху различни индивидуални преживявания и размисли за тракийската култура и духовност, запазени в езика, бита и фолклора на българите, които са актуални и днес като духовни феномени. Чрез тези акценти, всеки творец или ценител на истинските изкуство, наука и богословие може да се докосне до мистерията на творческия дух на предците ни и да култивира в собствения си живот концепции и практики за изграждане на мост между микро- и макрокосмоса на битието.

          Ако желаете да имате достъп до тези материали, които са споделени от други източници или са публикувани като разсъждения на страницата на клуба, можете да се присъедините.


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 618 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.02 20:47
image

Мистерията на спасението

Или за възраждането на оригиналната вяра, погребана във варосаните наредби на юдействащите и днес фарисеи…

/от Красимир и Дияна Мерин/

  ~:~:~ Древните Траки ~:~:~


          От „Тракийските Хроники“ за първи път разбираме, че един от греховете, който хората вършат от незнание, е непознаването на древните корени на християнската вяра! Какви са основанията за подобно твърдение?

            Библейската история за спасението, дошло чрез Исус Христос, няма да е пълна, ако не знаем защо Мария Магдалена беше първият човек, който видя възкръсналия Исус и тази, която беше изпратена от него да извести на учениците, че Исус се възнася при Отец.

            Може би точно затова в богословските среди винаги се е спорило много за личността на Мария Магдалена, както вече писахме тук. Защо истинската история за изцелението на тази жена и спасяването ѝ от Исус от тълпа, която е искала да я убие с камъни, е толкова важна?

            Ще припомним, че според един древен документ Исус е пишел някакви знаци в пясъка, от които са се издигали струйки дим, образуващи  безплътни фигури на мъже, от които най-възрастният е прошепнал: „Тя е включена в Завета и Твоят храм е нейната крепост“, което са някои от думите, написани върху Първата плоча на Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия (за справка виж „Тракийското Писмо Декодирано“). След като Исус е потвърдил това с кимване, той е написал още нещо и безплътните фигури са хванали всеки един от обвинителите, за да не мърдат когато Иисус е поискал човекът без грях да хвърли първия камък, а след това са ги повели към домовете им. В последствие за Мария Магдалена се казва, че е последвала Господа навсякъде и е казвала  радостно на всички: Слънцедатният Бог ме намери и само Той е моят Любим, което е името на Тракийския Бог, тоест Мария не само е била посветена в тракийската вяра на Бога Дион-Исус, но и веднага го е идентифицирала с Исус Христос.

            Припомняме накратко тази история, която описахме по-подробно в „Истинската история на Мария Магдалена“, разказана от Св. Лонгин (подробности за него научихме от „Каква е истината за Копието на Съдбата, известно като Копието на Лонгинус“), тъй като от Новия Завет знаем, че Мария Магдалена е първата от всички, на която се явява възкръсналият Иисус със заръка да извести това на останалите:

            И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.“ („Евангелие от Св. Марк, гл. 16, ст. 9“)

            Казва ѝ Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю! Казва ѝ Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог. Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа и че Той й казал това.“ („Евангелие от Св. Йоан, гл. 20, ст. 16-18“)

            Представете си! Първият човек, на когото се явява Иисус, е именно жената, за която е потвърдено, че е част от Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия и която го разпознава като Бога Дион-Исус от тракийската вяра!

            Мнозина твърдят, че не е важно какво точно е станало в миналото, тъй като за спасението е достатъчна само вяра! Случайно ли е тогава, че историята по-горе е запазена? Нима нямаше и други осъдени, които Иисус да е избавил, и които да са го последвали? Защо точно тази история е ревниво съхранена от християните в първата църква?

            Уникалното в тази история е, че има припознаване на тракийския Исус с историческия, както и историята (която липсва в превода на евангелията) за безплътните мъже, които са защитили Мария Магдалена поради принадлежността ѝ към Завета!

           
Много хора днес се питат защо молитвите им не са чути, но колко от тях се замислят, че примерът за вяра, който Исус дава в тази история (който казваше, че „може да извика легиони с ангели“) е за древен завет и посвещение, които и до днес са непознати за болшинството от християнския свят.

            Както в Стария Завет на Библията, така и в Новия, се говори за жертва за умилостивение, която е необходима, за да бъдат простени грехове, сторени поради незнание. Не е ли странно, че евреите са принасяли жертви за умилостивение поради незнание? Незнание (непознаване) за какво?

            Ако се върнем на историята за Мария Магдалена, можем да предположим с голяма доза увереност, че това незнание е непознаване (непосвещение) на мистерийната вяра на предците ни (явена по целия свят) в нейните ежедневни милости и проявления всеки ден – вяра, заради която Апостол Петър казва, че мнозина претърсваха и издирваха писанията за спасението:

            Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите… За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас, като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух.“ („Първо Петрово Послание, гл.1, ст. 3; ст. 10-11“)

            А ако има възраждане, то значи има подновяване на нещо старо, което е било забравено и изгубено в еврейските закони на фарисеи и книжници. Но апостолите не възродиха нищо от Стария Завет, нито пък в стария закон имаше и намек за съвременното богословие на християнството… Какво тогава е възродено чрез идването, живота и възкресението на Исус Христос?

            Навярно отговорът е в спасението на Мария Магдалена, която познаваше Орфеевия завет, разпозна този завет в тракийските руни, които Исус изписваше, и след това последва тази вяра и този ГосподВъзраждане на оригиналната вяра, погребана във варосаните наредби на юдействащите фарисеи до днес


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 476 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.02 20:47
image  

Притча за любовта

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

 

        На деня принадлежат заблудата и грешката, на времето – успехът и сполуката.” (Гьоте)

        Небесният Език е сърцевината на нашата Вяра. Той е Небесният език, чрез който Бог общува с нас. Древната Реч е нашият роден Език. Той е Небесният Език, чрез който разговаряме с нашия Баща. Ние не следваме мъртви обреди, а живеем Мистериите на този първи език на Любовта. Той ни освещава, за да гледаме без вина дори когато другите извръщат глава. Ние говорим на Древната Реч, за да възлюбим Бога и ближния докрай…(песен по текстове от сборника „Тракийските Послания“)
 

        Един селянин тръгнал за нивата си. Когато пристигнал, видял, че неговият съсед бил вече там и работел на своята нива. Селянинът се славел като добър и работлив стопанин и колкото повече виждал одобрението и благоразположението на своите съселяни за трудолюбието си, толкова по-добре се чувствал. Тази сутрин обаче бил малко изморен и в немощта си неволно допуснал следната мисъл; „Гледай го как се е разработил моя съсед… Току-виж днес успее да прекопае преди мене нивата си…

         Селянинът се заловил за работа. Скоро настигнал съседа си и след това и двамата продължили да работят рамо до рамо, без единият или другият да изостават.

         Немощта на селянина обаче започнала да тормози ума му. Сякаш това да приключи работа преди съседа си било на-важното нещо за него в този момент. Не след дълго изтощението станало толкова силно, че решил да се прибере и да довърши на другия ден. Той оставил нещата си насред нивата и тръгнал да се прибира, като подвикнал на съседа си, че се прибира да си почине и ще изпрати сина си да му прибере нещата.

         Не след дълго мотиката на съседа му се счупила и той взел тази на селянина като си мислел: „Довечера ще му дам резервната си мотика, за да си довърши работата, ако тази се захаби, а после ще я наточа и ще му я върна“.

         Надвечер, когато приключил, той тръгнал към дома. По пътя срещнал селянина, който си бил отпочинал и бързал да довърши работата си преди да е мръкнало, тъй като чувството, че ще се изложи задето се е отказал го горяло отвътре. Когато селянинът разбрал какво е направил съседът му, той му се развикал и започнал да ръкомаха с ръце. „Ти винаги си бил такъв. Никога не питаш за нищо. Съседи сме, а ти искаш да се покажеш по-добър стопанин от мен. Не помисли ли за мен, че може да ме изложиш по този начин…

         В този момент недалеко от тях минавали техни съселяни и учудено гледали двамата мъже, които стоели един до друг, но единият викал толкова силно, сякаш са на стотици метри и не се чуват. Когато приближили, селянинът бил млъкнал, гледал с изпотено лице и нищо не продумвал.

         „Какво става? Защо викаше толкова силно?“, попитали го те.

         „Ами, съседът ми ме обиди и му се разкрещях, защото не можах да изтърпя отношението му, което не съм заслужил“, рекъл той.

         „Така ли е?“, попитали съселяните човека.

         „Да“, проговорил съседът. „Той е прав. Аз го обидих, защото сме съседи, а сме били винаги толкова далеч един от друг, че за всяко нещо, което правим трябва да си викаме, за да се чуем. Явно езикът, на който си говорим, не е достатъчно изящен, за да преодолее разстоянията между нас.



~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 212 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.02 20:48
image

Научните открития, довели до появата на Метода Гайд

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

 

            Вече неведнъж споделяхме с вас разкрития, до които достигнахме благодарение на Метода Гайд. Той се оказа мощен инструмент на Трансцедентната Наука за прозрения, свързани с битието на човека като отделен индивид и на обществото като цяло. В предишни статии отчасти описахме ползата от използването на този метод за различни изследвани в областите на антропологията, културологията, психологията и философията, но днес искаме да разгледаме този способ за научен анализ по-отблизо.

            Причината е, че Методът Гайд е универсален способ за тълкуване на тайните на вселената и проявлението на космически сили в живота на човека и не може да бъде прилаган извън богооткровената вяра на трако-богарите в Дион Исус, погрешно наричан от някои изследователи днес „Дион-исий“. Причината за тази „грешка“ е некоректното разчитане на практикуваните в негова чест Орфеевите мистерии в древността, които са пред-образът на честването на Христовото възкресение от първите (орфически) християни в евхаристийното тайнство на църквата, а не езически фестивални ритуали на виното и веселието.

            Защо започваме нашата статия с тези препратки за неразбраните чествания на Бог Слово, когото траките са наричали Възкръсналото Слънце на Душите или Туонх-Ра (погрешно считан за езическото божество Танг-ра)? Причината е, че днес сме свидетели на един жалостен факт, който има ефекта на лавина върху съзнанието на обикновения човек. Всичко, което е известно от археологията и историята за древността, е капсулирано в твърдения за пред-християнски езически ритуали, които, видите ли, били заимствани от първите християни, за да могат да убедят хората да приемат по-лесно новата религия.

            Няма да ни стигне времето да покажем колко нелепи са подобни твърдения за всеки, който е запознат поне малко с християнската вяра, тъй като първите християни са практикували древната Орфеева вяра в толкова враждебна среда, че в началото на разпространението на християнството това е ставало с риск за техния земен живот. Ако тезата за езичеството, върху което било изградено християнството е вярна, защо тогава християнството е преминало изобщо през гонения? Кому е било нужно да привлича жертвоготовни последователи по този „евтин“ начин? Нима човек, преследван заради вярата си, е щял да има проблеми, ако всъщност е изповядвал езическите поверия в древния свят?

            Но целта ни сега не е да реферираме нелепостта на тези заблуди, а да разкрием нещо уникално и неповторимо, което, приложено към естествената вяра на човек в Божия Син, има силата да премества планини от невежество. Затова най-актуалните до днес послания от Новия Завет потвърждават, че който има разум да потърси със сърцето си вярата в Божия Син Исус, ще намери благоухание в живота си. За останалите, дръзнали да си присвоят тайните на богооткровената наука на предците ни, уханието може и да повее полъха на болестта и разрухата в личностен план, както твърди, че става със слушащите учението му и самия Апостол Павел: „На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот.“ („Второ Послание на Апостол Павел към Коринтяните, гл. 2, ст. 16“).

            Днес постоянно сме свидетели на използването на откритията на Трансцедентната Наука и декодираните от д-р Стефан Гайд послания на древните траки за лична изгода. Мнозина си приписват сензационните факти на неговите научни разработки от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, а онези, които не могат – отхвърлят несъвместимото с техния атеизъм като ненаучни заключения.

            Затова счетохме за уместно да приведем в нашия блог някои от най-емблематичните научни открития, довели до появата на Метода Гайд, и чрез него (Метода) до редица открития като дешифрирането на древни тракийски артефакти от нашите земи и откриването на древната Библия Бесика, считана до този момент за изгубена за човечеството.

            Приведеният по-долу текст доказва за пореден път, че не може да има научни открития без разкриването на действието и проявлението на архетипите – основните елементи на Съзнанието и Битието. Методът Гайд взема за база ролята на Наблюдателя във всеки творчески акт във вселената, тъй като произхождащото от съзнанието наблюдение определя състоянието на света. Затова и начините на наблюдение – кой наблюдава и какви са убежденията на наблюдателя, са ключови за резултатите от едно научно изследване. „Окото е светило на тялото, така че ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено“ („Евангелие от Свети Матей, гл.6, ст.22“) е довело до популярната фраза „Както гледа човек, такъв е той“, в чиято правилност едва ли има някой, който да се съмнява. Затова ние не вярваме, че един учен, който е атеист и безбожник, може да разбере и декодира древни документи, които са писани от хора с божествени откровения, защото древните са писали според вярата си в Бога до хора, които също гледат с очите на вярата! Затова и днес мнозина се опитват безрезултатно да получат доказателство за една или друга истина, но без източника, и никога не успяват! Или както добре е казал народът: „Свиня от кладенчова вода не разбира“.

            Нека видим сега част от аргументите за Метода Гайд, за да проумеем колко актуален е той за тълкуване на събитията в човешкия живот като пряко следствие от отношението на индивида към своя Създател и към света, в който живее:

            Съвсем естествено, когато говорим за Съзнанието, повечето наши съвременници свързват тази тема с предмета на психологията или психиатрията. Те несъмнено се ориентират правилно, защото по-голямата част от своите познания по този въпрос те черпят от изобилствуващите днес на книжния пазар, множество четива от областта на "популярната психология" и "популярната психиатрия". Затова не е за учудване фактът, че мнозина измежду нашите читатели са добре информирани и за класическите школи на двадесети век, въвели принципите на "глъбинната" и "архетипната" психология, в лицето на Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг.

            Малцина обаче са запознати с факта, че Фройд и Юнг, както и техните последователи, не са нито първите, нито последните, посветили научната си работа на "вродените архетипи" в човешкото съзнание и тяхното значение за здравословното функциониране на психичните процеси у индивида и обществото.

            Не само лекарите и психолозите обаче са известни да се занимават с дълбоките несъзнавани процеси, произтичащи в психиката на човека. За физиците, занимаващи се с "квантовите явления", проблемите на съзнанието, наблюдението и архетипното мислене, са с не по-малка важност от математическите формули и строго контролираните експериментални условия, причината за което ще стане ясна малко по-нататък в този дискурс. Един от водещите квантови физици на двадесети век – Волфганг Паули, близък сътрудник и личен приятел на Юнг, не само участвува лично в психоаналитичния процес, но и помага на основоположника на Аналитичната Психология да дефинира немалък брой от "архетиповете", проявили се в процеса на анализа. Много преди Паули обаче Айзек Нютон и Йохан Кеплер не скриват от света своите интереси в "алхимията на архетиповете" и издават множество публикации с изследванията си по въпроса. В своята творба – Harmonices Mundi, Кеплер постулира, че в основата на подсъзнателните процеси стои "Архетипът на Триединният Бог", като централен в него е образът на Бога-Отец, а Бог-Син и Светият Дух, еманирали по такъв начин от Него, че техните еманации можели да се сравнят с включени една в друга сфери около този Център на всичко видимо и невидимо! Няма да стигне мястото в тази книга да споменем плеядата от имена на известни учени и философи, занимаващи се с подобни изследвания и достигнали до подобни заключения, като започнем от наши дни и се върнем назад във времето до най-дълбока древност!” /Тракийското Писмо Декодирано II, Институт по Трансцендентна Наука, София 2006/

            И така, без повече отлагане, нека пристъпим към самото излагане в кратко на научните открития, довели до появата на Метода Гайд. Вижте следните постулати, направени от д-р Стефан Гайд, които са го довели до откритията за връзката на трако-богарската вяра с раждането на Исус Христос, за когото предците ни са знаели и в когото са вярвали далеч преди раждането на Исус в Древна Юдея преди 2000 години. Тази тяхна вяра (на нашите предци) е била в основата на небесните (в смисъла на вселенски, а не на извънземни) технологии, довели до създаването на умопомрачителни върхове в занаятите и строителството не само на територията на днешна България, но и по целия свят, докъдето е достигнало влиянието на Орфеевите жреци:

            За съжаление и днес, в този модерен век, за огромното мнозинство от денизени (граждани в ерата на кибернетиката) на планетата Земя идеята за "квантовите явления" и квантовата теория във физиката, си остава толкова смътна и мъглива… А ето какво казва по въпроса известният учен Джон Уийлър, колега на Айнщайн и Нийлс Бор и учител на цяло поколение водещи физици днес: "Може да се окаже, че нашите наблюдения ни правят не просто безучастни свидетели на космическата сцена, но чрез тях ние несъмнено повлияваме на физическата реалност и участвуваме в сътворителния акт на вселената. Така се превръщаме в творци-създатели, живеещи в една "съучастна" с нашето съзнание вселена”.

            За да разберем дълбочината на казаните по-горе думи е необходимо да спрем вниманието си на класическия в квантовата физика експеримент, който илюстрира ключовия принцип в квантовата механика за двойствената същност на светлината. Светлината, както знаем, има двойствена природа – понякога се проявява като компактни частици (фотони), а друг път като вълни при разпространението си в пространството – подобно на ирадииращите вълнички, предизвикани от хвърлено в езерото камъче. В класическия експеримент светлината – поток от фотони – преминава през два успоредни процепа и попада върху фотографски филм, поставен зад процепите. Експериментът може да се провежда в два различни варианта: в първия – с фотонни детектори до всеки от процепите, за да могат да бъдат наблюдавани (регистрирани) фотоните при преминаването им през процепите, или във втория вариант – без фотонните детектори, което дава възможност фотоните да преминават през същите процепи, без обаче да бъдат наблюдавани (регистрирани).

            При първия вариант на експеримента, където фотоните са наблюдавани с детекторите, те се държат "естествено" и "според очакванията" и преминавайки произволно през единия или другия процеп достигат фотографския филм и оставят върху него съответно две ясни групи (струпвания) от светли точки, там където индивидуалните фотони са попадали след преминаване през двата процепа и удряли след това филмовата лента. При втория вариант на експеримента обаче резултатите са най-меко казано шокиращи, защото когато фотоните не са наблюдавани с детектори вместо очаквания резултат, както по-горе, се получава нещо съвсем различно. Те започват да се държат вече не като частици и затова не произвеждат "очакваните" групи от точки върху фотографския филм. С една дума, те престават да преминават през процепите като частици. Вместо това, на филмовата лента се регистрират алтериращи светли и тъмни ивици, което е типично само ако фотоните се държат като вълни, които заливат със своите фронтове и двата процепа едновременно и така причиняват коренно различната картина върху филма, въпреки, че всичко в постановката на експеримента е същото, с изключение на наблюдателите (детекторите).

            Положението става още по-интересно, ако за сравнение в експеримента се извършва наблюдение (с детектор) само на един процеп тогава всички фотони минават през него и се проявяват на фотографската плака; ако два процепа са наблюдавани, тогава фотони минават ту през единия, ту през другия процеп, но никога през двата едновременно; а когато нито един от двата процепа не се наблюдава от детектор, тогава частици не преминават през нито единия, а фотоните проявяват само вълновата си природа !

            Според Джон Уийлър нещата стават още по-вълнуващи, когато се разгледа същият експеримент в космическия му вариант, защото за разлика от класическия вариант, при който от наблюдателя (детектора) зависи поведението на фотона само в настоящето, в Уийлъровия вариант наблюдателят от настоящето влияе на поведението на фотона в миналото! Това би означавало, че определено поведение на един наблюдател в настоящето има потенциала да променя миналото, което е парадокс, защото миналото би трябвало вече да се е окончателно състояло и да не подлежи на промени!

            В експерименталната постановка на Уийлър влиза квазар (много светла млада далечна галактика), която служи за източник на светлинния сноп от фотони, и две други големи галактики, намиращи се на пътя между квазара и планетата земя – да послужат вместо двата процепа от класическия експеримент, тъй като гравитацията от масивни обекти като галактиките пречупва светлината подобно на оптическа леща (или на тесен процеп, както в описания по-горе експеримент). Ако астрономи от Земята наблюдават квазара, техните телескопи биха изпълнили ролята на фотонните детектори в експеримента с двата процепа. Когато те насочат телескоп към една от междинните галактики между квазара и Земята, те ще наблюдават фотони от квазара, пречупени от тази галактика ("процеп"), щом го насочат към другата галактика – естествено ще наблюдават фотони от квазара, дефлектирани съответно от тази галактика. Ако пък разположат огледала така, че избягват наблюдение на фотоните, идващи от квазара и дефлектирани от двете галактики, алтерниращи светли и тъмни ивици би трябвало да се проявят на фотографския филм – по подобие на класическия експеримент, когато фотоните престават да се държат като частици, а проявяват своята вълнова природа. Тук обаче идеята става наистина много странна, защото квазарът се намира на огромно разстояние от Земята и фотонът, който астрономите биха регистрирали днес и който променя в зависимост от наблюдателя (детектора) пътя през която и от двете (или нито една от двете) галактики да премине (дефлектира), трябва вече да е започнал това свое пътешествие със скоростта на светлината преди много милиони години, за да е достигнал до Земята и станал видим през земния телескоп днес. Това означава, че чрез начина на своето наблюдение днес астрономите променят пътя, по който е минал фотонът в далечното минало, т.е. те днес ретроактивно пресътворяват миналата история на вселената и в частност на Земята!

            Разбира се, хитро измислената постановка от Уийлър би произвела само усмивки и скептицизъм, ако не беше вече проверена и доказана в лабораторни условия. През 1984 г. физици проведоха точно такъв експеримент в Университета Мериленд (САЩ) и демонстрираха Позицията на Виждащия Наблюдател – Позиция на Словесното Кондициониране или позиция на Словото, което има сила да сътворява.

            Но ако животът на човека зависи от това как вижда, което стана вече ясно от предшествуващата глава, тогава как може човек така да повлиява на това как вижда, че съзнателно да променя живота си в положителна насока?

            Тук е редно да повторим наученото вече дотук, а именно – всемогъщият от квантовата физика факт, че резултатът от всяка научна постановка и наблюдение зависи изключително от Наблюдателя и изходната му Позиция и Дефиниция.

Значи всяко ново виждане (наблюдение) зависи от състоянието на наблюдателя в момента на това наблюдение, а от своя страна състоянието на наблюдателя зависи от предшестващата му Позиция (Дефиниция), касаеща обекта на наблюдението.

            Всяка Дефиниция от своя страна пък е едно СЛОВЕСНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ, т.е. СЛОВО!!!

            Значи, погледнато в по-широк план, от една страна битието на човека се определя от внесени отвън количествени ("материални") трансформации (натрупвания), които могат да водят до качествени промени (състояния, явления, бития); а от друга страна битието на човека се определя от изнесени отвътре от съзнанието (Наблюдателя) ДЕФИНИЦИОННИ (СЛОВЕСНИ) - ("духовни") трансформации, които водят непосредствено до качествени промени (състояния, явления, бития). И докато първите промени (отвън) се подчиняват на законите на класическата (Нютонова) физика, вторите промени (отвътре) се подчиняват на законите на КВАНТОВАТА физика, а връзката между двете се разкрива пределно ясно от теорията за относителността на Алберт Айнщайн.

            … Но колкото и модерно да е едно такова виждане за света, то не е напълно ново, но е по-скоро едно завръщане (разбира се облечено в научния жаргон на нашето време) към едни от най-древните концепции за естеството на заобикалящия ни свят, датиращи отпреди няколко хилядолетия пр.н.е. Такива концепции са залегнали в основните постановки на познавателните системи от такава епоха, в която науката е била религия, а религията наука. Това е сакралното време на орфическите тракийски школи още от епохата на мегалитните храмове и мистерии, последвалите ги египетски пирамидни текстове и ритуали и производните от тях юдеизирани и елинизирани версии на научно-религиозно мислене, като апогей на всичките е ранното християнство в цялото му разнообразие от мистериозен мистицизъм и гностицизъм до доктринален фанатизъм и аскетизъм. В основите на всички тях обаче е залегнал основополагащият крайъгълен принцип: "В Началото бе Словото. И Словото беше у Бога и Словото беше Бог. Всичко чрез него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало." (Св. Ев. от Йоан) Тази позиция на всяка от най-древните религиозно-научни школи е абсолютна и неотменима: Словото има сътворителна ("магическа") сила по отношение на битието! /Тракийското Писмо Декодирано II, Институт по Трансцендентна Наука, София 2006/


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 340 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 07.02 20:49
image Изображение на Христос като Орфей от катакомбите на Петър и Марцел в Рим от IV век

Методът Гайд спомогна за разчитането на римска мозайка

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

            Благодарение на лингвистичния анализ на тракийските руни от д-р Стефан Гайд открихме автентични доказателства за връзката между оригиналната тракийска вяра в Дион Исус, първосвещеника Орфей и вярата на първите християни.

            Разчитането на множество артефакти с тракийски пиктограми, намерени по нашите земи, показа значението на свещените изображения, използвани от Орфеевите тракийски жреци за богослужение и създаването на богослужебни книги, заимствани по-късно от евреите при изграждането на храма в Йерусалим и създаването на юдейското свещенство на Садукеите (виж подробности тук).

            Тук няма да повтаряме ползата от прочита на древни артефакти, неразчетени от науката без Метода Гайд, който показа, че тракийското писмо на древните траки е най-малко 100 години преди най-старото гръцко писмо, а религиозните традиции, завещани от свещеническия орден на Орфей, свидетелстват за най-древния Завет между човека и Бога хилядолетия преди Мойсей.

            Защото искаме да ви споделим един от вълнуващите за нас факти от декодирането на тракийското писмо, а именно, че един от йероглифите, разчетени от д-р Стефан Гайд, е името на Орфей.

            Какво толкова вълнуващо, ще си кажат някои? Ами това, че този йероглиф е изписан върху Кивота на Орфическия завет (около 7000 г.пр.н.е.), който се съхранява във Врачанския музей и той освен собствено име е и идеограмът, който се използва за означаване на думата храм.

            Нещата обаче станаха още по-интересни с оглед на факта, че в съзнанието на хората отдавна е натрапен образа на гръцкия митологичен герой Орфей, който е различен от тракийския патриарх на вярата в Дион-Исус – първосвещеникът Орфей, установил първото храмово служение, заимствано по-късно от цар Давид в храма в Йерусалим в отряда на певците и при въвеждането на жертвата на хвала вместо кръвните жертви. Интересни са, защото тези доказателства говорят не за заимстване на предхристиянски обичаи в християнското богослужение, а за оригинални практики на Орфическото учение, разпространявани в продължение на хилядолетия по света.

            Това ни поведе по пътя на мистерийните разкрития за връзката между Орфическото учение на траките – а именно, че истинското проявление на Божеството сред хората се разпознава единствено ако човек стане Храм (Орфей) на Бог Слово, тоест Свят Дом на Божествените Образи и Думи, и разчетените най-древни текстове върху различни артефакти (оброчната плочка от с. Градешница, Врачанско, тракийският амулет от Тартария в Румъния, сакралната плочица от с. Караново, Старозагорско, златният пръстен от Езерово, Кьолменският напдис и стелата на цар Мидас в Анатолия), свидетелстват за оригиналния първообраз на учението на Исус Христос в древна Юдея и запазено в ученията за Божествената транформация, проповядвана от Апостол Павел и Апостол Андрей в първите християнски общини в света, създадени по нашите земи.

            Ние не желаем да привеждаме тук всички известни вече на науката доказателства, че първосвещеникът Орфей е бил припознат като Исус Христос от първите християни в Рим, защото тези факти днес са достъпни за всеки. Никъде обаче не се дава задоволително вярно обяснение на този изумителен факт. В най-добрите случаи, разсъжденията стигат до заключението, че първите християни са използвали принципите на античното изкуство и някои символични изображения от гръцката и римската митология – като Орфей или птицата феникс, за да им придадат ново съдържание, което да отговаря на християнските принципи за образ, стил и живот.

            Колко жалостно и повърхностно разбиране за оригиналът на християнската вяра, изразен чрез явяването на Бог Слово, който дойде да изпълни свещените практики на Орфическото учение за трансформацията на човек в Храм (Орфей) на Бог Слово и превръщането му в Свят Дом на Божествените Образи и Думи!

          Къде са тези Свещени Божествени Образи и Думи, Думите на Сила на ИС-УСВсевиждащата („Ис“) Сила („Ус“) или Всевишният – Всесилният (вижте тук повече за значението на името Ис-Ус според Орфеевата традиция) в християнското богословие днес, допускащо Божия Син да бъде принизен до обикновен човек-пророк, в чийто образ неговите последователи вплели митични и езически представи за света, за да бъде по-лесно приет?!   

            Ние не можем да принизим Орфей до един популярен култ в Европа и не можем да счетем почитането му от първите християни за езическо вярване в безсмъртието, което постепенно било изместено от новия култ към Христос. Това е като второ убиване на Бог Слово от онези, които и днес го мразят и подменят истината за Неговото явление. Орфическите идеи са били част от явлението на Исус преди 2000 години и основа на обръщането, промяната и учението на Апостол Павел.

            Така че, след Декодирането на Тракийското Писмо, което е Единият Свидетел за истинския Исус – маслиненото клонче от „Книгата на Пророк Захария“ и „Откровението на Йоан“, ние се нуждаем и от Другия Свидетел, за да бъдем осветени от истината за християнството и за вярата в Исус Христос, който е Учението на Трако-Богарското Орфическо Християнство, понеже „във вашия закон е писано, че свидетелството на двама(та) е истинно....“ /Евангелие на Йоан гл. 8, ст. 17/).

            Д-р Стефан Гайд ни разкри концепциите за Сътворението у трако-богарите, а акад. Цветан Гайдарски – вярата на първите (орфически) християни, които са изповядвали древната трако-богарска вяра в Дион Исус като въплъщение на личността на Единния Бог, която след възкресението на Христос присъства в света чрез множеството проявления на Неговите Елементи в посветените Му.

            Затова и нашето изумление беше голямо, когато с оглед на тези разкрития ние установихме преди време, че на повечето изображения на Орфей като Христос в катакомбите се вижда ясно една тракийска руна, разчетена вече от д-р Стефан Гайд – и пряко доказваща, че познание за Исус, известен като Божия Син, разпънат на кръст от Пилат в древна Юдея, е съществувало хилядолетия преди този акт да се случи.

            Свещените Божествени Образи и Думи, закодирани в изображение на Орфей, са били почитани от първите християни като Въплътеното Божествено Слово, познато от древността в тракийските пиктограми. За какво точно става дума?

image
Римска мозайка изобразяваща Орфей

           На това изображение Орфей държи в дясната си ръка предмет, който удивително прилича на йероглифът image, който означава Велик. Този предмет се вижда и на изображението от катакомбите на Петър и Марцел в Рим от IV век в началото на статията. Но тук има нещо направо уникално. Нека видим кое е то!

          На снимката се виждат отчетливо следните идеограми:

- Орфей е седнал („Седящият на Трона“) и показва с ръка с предмета, който е йероглифът за Велик

- Орфей държи предмета, който е йероглифът за Велик вдясно от една птица

- Дърво с листа, около което са се приютили животни, а вдясно от него е позициониран предмета, който е йероглифът за Велик

         Сега нека разгледаме три от пиктограмите, разчетени от д-р Стефан Гайд. Подробностите на лингвистичния анализ, чрез който са разчетени горните пиктограми ще откриете в „Тракийското Писмо Декодирано Iна д-р Стефан Гайд. Веднага ще забележим, че те удивително много приличат като идеограми на сцените, които са кодирани в римската мозайка по-горе:

image Великият Бог

 image   Великият Божий Син

 image  Храмът на Бога е Велика крепост (скривалище)

            Заключенията са очевидни и всякакви спекулации са невъзможни! Три тракийски пиктограми с идеите за Бог, Божият Син и убежището, което Всевишният предлага на повярвалите в него, са кодирани в римската мозайка, изобразяваща Христос като Орфей! За нас е смайващ фактът, че точно думата за Велик, свързана в тракийските руни винаги с понятията за Всевишния Бог и Божия Син, е в ръката на Орфей от мозайки и стенописи в Рим! И не само това!

            Йероглифът за Велик е като че ли схема на първите писалки, използвани в Древния Рим стил-усте.  

image

Римски писалки наречени стил-ус 
          

image

Модел на предшественика на молива
 

image

Писалка за писане с мастило, която удивително прилича на оригиналния стил-ус
 

            Досега не беше ясно защо стил-ус-ът е имал точно такава форма, но след декодирането на тракийското писмо ние разбрахме – защото писането за древните е било логически свързано с началото на всяко слово. И още!

            Днес малцина знаят, че фразата той има лош стил, произлиза от думата стил-ус и се свързва с факта, че онова, което излиза изпод нечий стилус, е лошо или грозно. Това е поредното косвено доказателство, че оригиналът на писалката е уредът, с който са се изписвали думи (или изрисували образи). Разбирате колко голямо беше вълнението ни когато установихме, че идеята за човек с лош стил е човек, който не може да опише добре обекти, явления и събития, защото няма правилните концепции и разбирания за тях, тоест той е човек, чиито стил-ус не е силен. И тъй като тракийската дума ус означава сила, можем да кажем, че човек с лош стил е човек, който няма Думите на Сила, кодирани в тракийските йероглифи.

            Какво да кажем в заключение?

            Вече писахме за ползата от разбирането на тракийските руни за декодирането на смисъла на всяко събитие в света и в живота на отделния човек, но очевидно първите християни са се учели и да съ-преживяват действителността и живота като зародиш на Свещеното битие на Бог Слово. А ако си спомняте от други наши статии („Религия ли е истинската наука“, За религиозните концепции на древните траки и научното мислене“, „Преводът на образните идеограми от тракийското пиктографско писмо е Словото, което може да промени битието), декодирането на тракийските йероглифи от д-р Гайд ни донесе прозрението, че научните открития от древността до днес не са били следствие на внезапни, дошли незнайно откъде хрумвания, а са следствие на просветени последователи на Дион Исус, способни да създават различни технологии поради познаването на свещените тракийски пиктограми и тяхното проявление в живота:

            Нашата човешка цивилизация дължи своето Битие и Живот на възможностите на Божественото Слово (д-р Стефан Гайд), защото „в началото бе Словото... Всичко чрез Него стана... И без Него не е станало нищо от това, което е станало..“ („Евангелие на Св. Апостол Йоан 1:1“)

            Декодирането на тракийските идеограми е ключът към разгадаването на тракийската писменост, тъй като не е възможно да се проумеят тайните от миналото без религиозните концепции на траките (кодирани в идеограмите на тракийските йероглифи), които са разбирали влиянието на йероглифите върху битието единствено чрез осветеното от вяра в Бога съзнание.“ („За религиозните концепции на древните траки и научното мислене“)

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 759 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 07.02 20:50
image

Истинската история на Мария Магдалена

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~


            Мария Магдалена, спасена от убиване с камъни, оприличава Исус със Слънцедатния Бог, което е името на тракийския Бог Дион Исус в Древна Тракия. Това говори, че Мария е била посветена в свещената тракийска вяра на предците ни и че е свързала вярата си в Диона на Тракия с нейния спасител от смъртта, Исус Христос, същият Исус от Палестина, който се е разкрил като въплъщението на Спасителя, комуто са се кланяли древните траки и в чиито мистерии са били посвещавани Садоковите свещеници.


            Един руски писател хуманист беше казал следното: „Човек – това звучи гордо!“ Това изказване на Максим Горки постави на пиедестал човека за поколения социалисти, втурнали се да рушат устоите на общество, което смятаха за зло, защото вярва в Бога и признава, че дължи научния напредък на божественото откровение. Социалистите отстояваха идеята, че човеколюбието минава през развиване на висши човешки качества и че силата на творчеството е в човешкия потенциал. Но отричаха даденото висше право на човек да знае истината за своя Създател, да вярва в Него и така да упражнява своето право на избор да бъде истински човек, тоест по Божий образ и подобие, което единствено може да звучи гордо.

            Неслучайно Фридрих Ницше, философът отрекъл съществуването на Бог и създал образа на свръхчовека, признава, че човек прилича на „струна, опъната над пропастта между човешкото и свръхчовека“. Колко точно признание, че ако човек се отдалечи от вярата в Бога, той поема по опасен път! Път, от който човек може да се опази, ако не ограничава своя мироглед до разсъжденията на предубедени или атеистично настроени хора. Това е пътят на следване на истинския човек в нас, което звучи гордо, защото е път на търсене на човека по образ на Бога.

            Истинската история на Мария Магдалена е много добра отправна точка за търсене и намиране гласа на Твореца на човечеството. Това не е поредната интерпретация, която в крайна сметка прикрито възхвалява безбожието и атеизма, а е показване на едно от посланията на Духа.

            Древните винаги са знаели за източника на божественото откровение, който е мистерия, кодирана в образа на Божията майка – Духът, раждащ ново естество, способно да търси и намира гласа на своя Отец. Тази мистерия научихме от книгите на д-р Стефан Гайд, в които той разчете тракийската дума Ма-Рея (съвпадаща дословно с Мария, името на Божията майка) като Мястото (Ма) на Рея (Божият Дух) – факт, потвърден и от документите в сборника „Тракийските Хроники“. Затова и би било интересно да разгледаме мистерията Мария Магдалена – жената от Новия Завет, която Исус спасява от смърт, която също се нарича мястото на Духа, тоест човекът, който е последвал Духа.

            Според различни изследователи, търсещи сензация, Мария Магдалена е важна фигура от обкръжението на Исус Христос, поради което ѝ се приписват различни функции – в това число и на пазителка на някакъв тайнствен код. Основните неща, които се знаят за нея, са известни от Новия Завет и от стандартните тълкувания в богословските книги, а именно, че тя е жена-мироносица, обърната в покаяние от живота си на блудница от самия Исус Христос, който я спасил от пребиване с камъни, и че е почитана като светица в християнския свят, защото е станала предана последователка на Исус Христос и е била свидетелка на възкресението Му.

            Има обаче нещо, което Новият Завет не отразява напълно. То е описано подробно от Свети Лонгинус в неговата книга (това е разказ на възкръсналия Лазар, който е бил свидетел на случката и я е разказал по-късно на Свети Лонгинус) и най-вероятно е причината за появата на много теории, догадки и предположения, довели дори до приравняването на Мария Магдалена до апостолите (Apostolina Apostola) и титулуването ѝ като Просветената (Illuminata). В гностическото евангелие на Мария Магдалена, например има следния пасаж:

            Тогава Мария се изправи, поздрави всички и каза на братята си: Не плачете и не тъжете и не бъдете колебливи, защото Неговото Благоволение ще бъде изцяло с вас и ще ви пази. Най-вече, нека възхвалим Неговото Величие, защото Той ни подготви (и) ни направи мъжe.‘ Казвайки това, Мария обърна сърцата им към Бога и те почнаха да обсъждат думите на Спасителя, a Петър каза на Мария: Сестро, ние знаем, че Спасителят те обичаше повече от всички жени. Кажи ни думите на Спасителя , които ти помниш – които знаеш, (но) ние не знаем и дори не сме чували.‘

            Имаме ли основание да приемем това за истина? Интересен е фактът, че американският учен К.Л. Янсен (Katherine Ludwig Jansen) твърди в своята монография „The Making of the Magdalen“, че култът към Мария Магдалена се базира на множество исторически документи от Ватиканската библиотека, които не са известни на обществеността. Въпросът е как да тълкуваме всичко достигнало до нас! Определено не искаме да ставаме жертви на конспиративни теории, затова ще приложим Метода Гайд към всичко, което ни е известно, за да разберем важността на мистерията Мария Магдалена.

            В Древна Тракия са се покланяли на явлението на Бог Слово, Дион Исус, много преди въплъщението му преди 2000 години, а свещениците-жреци (наричани оракули в древния свят) са тълкували Божията воля чрез посвещение в изучаване на идеограмите от тракийските пиктограми. От публикуваните множество разкрития за връзката на културата и религията в древния свят с концепциите, кодирани в тракийските йероглифи, както и от сравняването им с древни документи, откриваме уникални връзки между Богоявлението в Тракия и в Юдея, запазено в учението на орфическите християни, и учението на Апостол Павел (което е неразбираемо без тези концепции).

            Оказва се, че Мария Магдалена не е била просто някаква грешница, която Исус решил да спаси докато си рисувал в пясъка, а е била съд, избран за неговото благовестие (оттам и връзката ѝ с концепцията за човек, който е станал място на Духа) и посветена в Първата плоча на Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия, която ангели са спасили от убиване с камъни (за справка за декодирането на Орфеевите йероглифи на завета виж „Тракийското Писмо Декодирано“).

            Онова, което Исус е направил преди да каже нарицателните днес думи – който няма грях, нека пръв хвърли камък, е било писане на пиктограмна реч и призоваване на ангели, което е типично в духа на вярванията в Древна Тракия, където свещенодействието (тракействането) е ставало чрез свещената тракийска реч. То обяснява думите на Исус, който казва при залавянето си, че може да извика легион от ангели, както и думите на един римски стотник, който засвидетелства вярата си в Исус като казва следното: „Кажи само дума и слугата ми ще оздравее, защото и аз съм човек поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.“ („Евангелие според Лука, гл. 7, ст. 7-8“). Точно тези думи карат Исус да възкликне, че това е истинската вяра, която не е видял в Израил.

            Подобно твърдение звучи необяснимо при условие, че в Новия Завет има множество проявления на убедена вяра от всякакви хора – сакати, слепи или неизлечимо болни. Очевидно обаче римският стотник говори за нещо друго и то е разбирането, че Исус е Въплъщението на Свещената Тракийска реч, в която е скрито Намерението на Бог за човечеството, което е напълно идентично с учението на тракийските оракули (заимствано от гръцките храмови оракули в Атина в древността и пренесено в Египет и Юдея).

            В предложения тук текст имаме сериозни основания да смятаме, че малкото парче глина, изписано от ръката на Исус, докато евреите са искали присъда над Мария Магдалена, е всъщност надпис от Орфеевия Завет, който Мария е разпознала. Ние не знаем дали Мария е познавала тракийските руни, но от това, че се е разплакала, щом е видяла написаното от Исус, и е коленичила пред него с вдигнати ръце като пред някакъв ангел или бог, кланяйки се и говорейки на непознат език, можем да сме сигурни, че тя е познала Дион Исус, в чиято вяра е била отгледана.

            Нещо повече – Мария Магдалена го нарича Слънцедатният Бог, което е името на Тракийския Бог. Вижте тази разтърсваща история, която може да обясни много неясни и противоречиви тълкувания в християнското богословие за обявената за светица мироносица Мария от Мигдона (територия от тракийските земи – виж речника в края на текста):

image

            Няма да забравя веднъж, когато старейшините на едно село доведоха при Иисус жена, хваната в прелюбодейство. Говоря за Мария от Мигдона (1). Голяма красавица, трудно би се въздържал мъж от нея, ако тя го пожелаеше. Не се учудвам, че е била с мнозина, беше толкова съблазнителна, че трябваше да сведа поглед, за да не гледам разголеното й тяло под разкъсаните дрехи, с които я доведоха, влачейки я по земята.

            Удряха я с плесници, ритаха я, сочеха я с пръст и я проклинаха в името на Бога, казвайки, че заслужава да умре. Доведоха я пред Иисус и учениците Му и я блъснаха в краката Му, настоявайки Той да я осъди на смърт по закона на Моисея. Беше стъписана, разплакана и ужасена, защото очакваше да бъде убита с камъни от народа.

            Иисус се обърна с гръб, отдалечи се на няколко крачки и като седна на земята, накара учениците да насядат около Него. Тълпата се втренчи в Него да чуе присъдата. Тогава Иисус наведе поглед към размекнатата глинеста почва пред Себе Си и започна да пише нещо на едно малко парче глина. Аз бях наблизо и се взрях в това, което пишеше, но то не беше на нашето писмо.

            Докато се взирах, видях нещо, което много ме смути, защото от знаците, които пръстът му пишеше, се отделяха като малки струйки дим, които се впускаха в различни посоки и като се издигаха нагоре, образуваха безплътни фигури на мъже, които застанаха около Иисус и учениците му.

            Побутнах брат Петър и го попитах дали вижда това, което аз виждам. Той ме погледна въпросително и ми каза, че няма нищо за гледане. Тогава разбрах, че никой не виждаше нещата, които аз забелязвах. За пръв път осъзнах, че след връщането ми към живота, аз можех да виждам и чувам неща, които до преди това нямах способност да виждам, нито да чувам. Това беше много странно усещане, но нямаше съмнение, че с мен беше станала някаква голяма и важна промяна.

            Загледах се отново в безплътните духове на мъжете, които стояха пред Иисуса. Най-възрастният между тях Му прошепна: „Да, тя е включена в Завета и Твоят храм е нейната крепост (2)". Иисус кимна с глава и погледна надолу. Написа още нещо. Другите също кимнаха и като се отдалечиха, застанаха един по един, зад всеки от обвинителите на жената, и с безплътните си ръце хванаха раменете и ръцете на онези, така че да не могат да мръднат. Тогава Иисус погледна старейшините и им рече: „Който от вас е без грях, нека хвърли първия камък върху тази жена."

            Лицата на обвинителите се изкривиха, после се отпуснаха стъписани и всички се разотидоха един по един, защото безплътните мъже ги поведоха към домовете им. След като си отиде тълпата, Господ рече на жената: „Никой ли не те осъди, жено?". А тя Му отвърна: „Не виждам никой". А Той пак й рече: „Аз също не те осъждам - заради Завета. Но не съгрешавай вече".

            И като рече това й подаде малкото парче глина, изписано (3) от ръката Му. А тя, като го видя, се разплака и коленичи пред него с вдигнати ръце като пред някакъв ангел или бог и му се кланяше и му говореше нещо на непознат за мен език.

            Това беше Мария от Мигдона, от Тракийската страна, и от този ден тя последва Господа навсякъде, където и да отидеше. И казваше радостно на всички „Слънцедатният Бог (4) ме намери и само Той е моят Любим." Някои от предишните й познати казваха, че е от Мигдала, която беше на два дни път от мястото, и й викаха „беснуемата от Мигдала", защото мислеха, че се е побъркала и затова напуснала дома и попрището си, но тя беше дошла от Мигдона преди осем години и от нея Иисус изгони седемте бяса на разврата."

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Лонгинус (Хрониките на Лонгинус1) - Corpus Apostolicum, Chronici Longini id est Longinus, гл. 9“/

 

РЕЧНИК

(1) Мигдона / Мигдония – област в Югозападна Тракия, в северните части на Халкидическия полуостров, около днешния Солунски залив и по долното течение на р. Аксий до към Дойранското езеро.

(2)Твоят храм, Боже, е моя крепост” – това са някои от думите, написани върху Първата плоча на Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия. За справка, виж „Тракийското Писмо Декодирано“.

(3) Съдейки по последвалата реакция на Мария, може да се мисли дали малкото парче глина, изписано от ръката Му не е всъщност съдържащо надпис от Орфеевия Завет, който Мария е разпознала. Това е трудно да се докаже със сигурност, защото тук не е дадена никаква информация, дали Мария е познавала тракийските руни въобще, но все пак връзката с глинените плочки на Орфеевия завет е налице.

(4) Фактът, че Мария назовава Иисус – Слънцедатния Бог, което е името на Тракийския Бог, говори, че тя не само е посветена в тракийската вяра на Бога Дион-Исус, но и веднага го идентифицира с Иисус Христос, при срещата си с него и чудотворното избавление, което й донася.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Категория: Лични дневници
Прочетен: 847 Коментари: 1 Гласове: 3
Последна промяна: 07.02 20:51
image

Каква е истината за Копието на Съдбата, известно като Копието на Лонгинус

Историята за живота и съдбата на един смел римски войн, родом от Тракия. Разтърсващото признание за това как един истински мъж е прозрял силата на вярата в Спасителя. Вижте изповедта на войника, видял последните мигове от живота на Исус Христос.

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~


            Свети Лонгинус Тракиецът е роден в Сердика, Тракия и се издига в ранг на висш римски военачалник. През 43 г. сл. Хр. влиза триумфално начело на римските легиони в гр. Камулодунум – най-старият град в Британия (днешен Колчестър, на около 70 км. от Лондон), и скоро Рим окупира целия остров. В Колчестър се намира и гробът на Свети  Лонгинус, който е почитан и до днес по католическия календар през месец март.

            За Лонгинус са известни множество истории, тъй като това е римският войник от Новия Завет, който пробожда Исус на кръста. По тази причина копието, с което е станало пробождането, остава известно за широките маси като Копието на Лонгин.

image

Свети Лонгинус от Базиликата „Свети Петър“ във Ватикана

            Днес за Копието на Лонгин се говори като за една от реликвите на християнството поради факта, че неговият връх се е докоснал до святата кръв на Спасителя. Така започва легендата за неговата приказна и неземна сила, донесла му прозвищата Копие на съдбата и  Копие на властта. Известно е, че велики владетели са искали да го притежават, защото са мислели, че то ще им донесе както безсмъртие, така и вечна власт.

            Църквата почита паметта на свети мъченик Лонгинус на 29 октомври по нов стил (в календара на Българската църка денят се отбелязва по стар стил на 16 октомври) и според традицията във всеки храм присъства символично Копието на Лонгин – нож с триъгълно острие, с който по време на литургията свещеникът нарязва осветения хляб, символизиращ Тялото на Исус Христос.

            Любопитно е да се знае, че за почти всички важни за Европа битки в миналото се твърди, че са водени с присъствието на Копието, което е водело до победа за тази от воюващите страни, която го е притежавала. Първата и може би най-ярка легенда е победата на Константин при Малавийския мост през 312 година в битката за императорската корона. Твърди се, че именно след нея император Константин започва налагането на християнството като основна религия в Европа. Следват значими победи над азиатски нашественици и маври, в това число и по време на Първия кръстоносен поход. Митът свързва Копието дори с Ханибал, за когото се твърди, че го е притежавал и го бил забил в портите на Рим по време на Втората пуническа война, заради което изразът Ханибал пред портите и до днес се счита като предупреждение за надвиснала опасност.

image

Свети Лонгинус от Bom Jesus do Monte в Португалия

            Няма смисъл да изреждаме всички легенди, свързани с Копието на Лонгин, тъй като те не могат да бъдат доказани категорично. Самият факт, че и до днес никой не може да каже със сигурност дали го е виждал, както и това, че четири остриета претендират да са истинското Копие на Лонгин, говорят достатъчно красноречиво, че тайната на силата му не е във физическия артефакт.

            Легендите, че той дава свръхестествени сили на притежателя му, съществуват, за да може всеки да пожелае да се докосне до кръвта на Спасителя чрез вярата на един тракиец от Сердика, който бидейки посветен във вярата на тракийския Бог Дион Исус, става свидетел на последните мигове на Исус Христос и разпознава в него Бога на предците си, а след това последва в живота си учението на първите християни.

image

Тракийските Хроники“ – Силата да знаеш кой си!

            Историята на Свети Лонгинус и неговото копие заслужава вниманието на всеки интелигентен съвременен човек. Вдъхновила множество образи и сюжети на филми и книги, истинската история на Лонгинус трябва да бъде прочетена от всеки „в оригинал“. По тази причина решихме да ви разкрием детайли от нея, за да разбере всеки искрен и непредубеден човек какво стои зад множеството невероятни легенди за Копието, проболо Христос на кръста.

            Тази история и днес има силата да събуди откровения в човешкото сърце, след като бъде прочетено свидетелството за изцелението и обръщането в християнската вяра на един закоравял римски легионер от Тракия. Поместеният тук откъс от началото на „Хрониките на Лонгинус“ от сборника „Тракийските Хроники“ се съдържа в няколко преписа на латински език, които вероятно са направени по времето на неговата беатификация (обявяване за светец).

            И така, за да се докоснете и вие до кръвта на Спасителя, което и днес става чрез свидетелството на повярвалите в него, ето началото на разказа на Свети Лонгинус, публикуван за първи път на български език в сборника "Тракийските Хроники":


Вижте оригиналния текст на историята за Лонгинус
 

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 885 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 07.02 20:52
image
 

Каква е истината за Копието на Съдбата, известно като Копието на Лонгинус

/ продължение от първа част /


/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~
 

            „Пиша тебе, сине мой, Теофиле, относно всичко що си копнял да знаеш и си ме питал от младостта си. Помни своя баща – божият раб Лонгинус, над когото Бог се смили и го избави от смъртта, въпреки че заслужаваше вечна смърт, понеже прободе с копието си Началника на Живота и стана недостоен за живот. Аз, който бях откърмен с любов и знание в Мистериите на Слънце-датния Иисус (1), Богът на отците ни и Слънцето на Тракия. Аз Го познах , когато беше на кръста – жертвен принос за нашите грехове, и като последен изверг на света Го прободох, считайки Го за нищожен роб, дръзнал да вдигне ръка против Цезаря. Аз – окаяникът бях всъщност нещастният роб, на греха и на Рим, защото бях отдал живота си на една Империя на злото, принасяйки й в жертва тялото и младостта си, раняван многократно и ослепен в дясното си око заради каузата на Император, който не беше Божий син, но в името на когото аз разпънах Този, който е Божият Син.

            И когато му се подигравах, като беше разпнат на кръста, Той не ме намрази, нито погуби, каквото наказание заслужавах на мига, нито Кръвта Му ме прокле, когато потече от прободната Му рана от моето копие, но като напръска моето зло и сляпо око, Тя го изцели. Една капка от Неговата Кръв ми даде да прогледам не само с физическите си очи, но и с очите на душата си. Да, в този миг аз видях Слънцето и Вечния Дион (2) на Тракия - Бога на бащите ми пред себе си — на моя кръст, пронизан от моето копие, страдащ заради мен, носещ ми Живот и Изцеление. Да, това беше Божият Син, дошъл от Своето небе за мен. А аз бях Неговият убиец в името на Императора и в името на каузата на Империята на робите.

            Жалък аз слепец! Защо не бях Го познал от по-преди, та да воювам с меча си за Неговата кауза и да умра там, разпънат заедно с Него в славна смърт, водеща към вечния живот! А Той - Императорът над императорите, вместо да ме погуби, както би сторил на негово място Цезарят на Рим ме прие като Свой собствен син по оръжие, и ми прости, и ме дари с чест и слава, каквито не подобаваха на мен, но само на един достоен, роден Нему син.

            И така, вече дванадесет години след този заветен ден от моя живот, аз пиша за теб, сине мой, тези тайни Божии, та когато пораснеш и възмъжееш, да ги прочетеш и да си припомниш и разбереш всичко, което съм ти говорил като дете. А това са великите тайни, които сам този Божий Син откри с милостта Си на мен - тайни, които са за избраните синове и дъщери Божии.

            Ето, аз обиколих целия Божий свят и всичките му материци с армиите на Рим, и влизах като победител в много чудни и славни земи, но днес ти пиша относно една друга земя, по-славна от всички тях - славната земя на онзи Материк на Божия Син, който ще се открие скоро на целия свят, за да могат достойните измежду синовете и дъщерите човешки да влизат там и излизат оттам, и живеят там, докато го заселят съвсем и завинаги, както всички други материци на света.

            Този Материк е онази Мечтана Земя, която в древността Божиите мъже и жени населявали още преди да посетят сегашния известен нам свят и преди да решат да се заселят изцяло в него. И докато бил още близо до другите днес познати ни места, все още пътували избраници между него и настоящия земен свят.

            Тогава дошъл старовременният Потоп и отделил световете на материците едни от други, като земните води отделили земните материци, както се разделят островите, а небесните скрили надалеч Първия Материк, така щото бил изгубен за света съвсем.

            Някои мъдреци казвали, че той се е вдигнал на небето, защото поради вината си, хората били паднали завинаги от Първия Едем. Така ли било, иначе ли било, помни ли някой, знае ли някой (Бог знае!), пише обаче, някъде, че през много лета и в далечни и близки времена, мнозина пътници попадали отново на този Остров (материк), неизвестно как, и неизвестно защо, през неизвестни преходи, морета, въздух, води и земи, и написали тайни слова, които да бъдат разбрани само от достойни и посветени люде, в които разказали за земите на Острова (материка), който видели, за градовете му, за чудесата му и за други велики тайни от това, което преживели там.

            С времето, времената и половината време, водите на Потопа се оттегляли на етапи, и хората от „стария свят" започнали отново да откриват другите материци на „новия свят" - света на Романа (3), и като подсигурили с времето редовен морски и сухоземен път до тях, римляните започнали постепенно да ги колонизират и заселват. Богатствата и чудните блага на тези нови земи трябвало да направят хората по-богати, по-свободни и по-щастливи. Но, уви, понеже Бог давал своите блага на всички хора заедно, както на добрите, така и на злите, много скоро злите ограбили добрите от техния дял от богатствата, свободата и щастието, защото предпочели не да следват Бога и Неговия закон на Мъдростта и Любовта, изявен от Божия Син и Всемогъщо Творческо Слово - Слънцето Иисус, но да следват похотите на неправедния закон на поробването и удоволстването в подчиняването и унижаването на ближния си, чрез насилие и закони, служещи на насилието.

            Затова Бог се заклел в праведното Си Име, че когато се оттеглят още повече водите, даже небесните води, и се приближи онзи Материк, на паралелната (4) земя, като Остров, в който царува Правдата, в него ще могат да влязат и се заселят само Достойните, Праведните и Избраните, които са практикували Любовта, Мъдростта и Божественото Добро, сиреч тези, които са приели сам Божия Син на Правдата за свой Бог, Цар и Господар.

            Това научих, когато станах и аз от Христовите следовници, и това приех сам от устата на Неговите праведници. Това бяха писали и множество Божии мъже и светци в Светите Книги още от древността, че водите на голямата река Ефрат, която дели световете, постепенно ще пресъхнат, и тогава Градът Божий, който слиза от небето, заедно с целия Материк на Паралелната (или „Близначната") Друга Земя, ще бъде открит и отново населен със земни жители измежду достойните, защото със смъртта и възкресението на Божия Син, преградата между световете била разкъсана завинаги, както завесата на Божия Храм в земния град Йерусалим.

            Затова ти пиша и аз, скъпи Теофиле, защото обещанието Божие е за теб и твоето потомство на праведните, колкото на брой ще да приведе в Своята земя Господарят на Божия Град, даже на този Йерус, който слиза сред човеците на Славата Му. А както знаеш вече от свещените писания, Паралелната Земя, тази - Другата, на езика на твоите мъдри деди се нарича от незапомнени времена „Тера-ке-я" (5), (т.е. „Земя-друга", „паралелна", „двойник") и именно в земята на древна Тракия беше пазен за най-дълго благовремие отворен Пътят към Първия Материк на Теракея.

            Затова истинно е и Писанието, що казва: „В Тракия са корените на Теракея, в тях са входовете към Божия Град на Слънцето на Правдата. В Тракия посветените слизат и възлизат в Материка на Безсмъртните и Блажените, защото Тракия и Теракея в началото бяха едно“. И ето, известявам ти с радост, че в наши дни Божият Син Христос извърши великото Спасение за избраните от целия човешки род, и поради това ангелът, пазещ Едем, е оттеглил огнения си меч. Чрез Слънцето-Бог-Слово Иисус, който е Христос и чрез Неговото Изкупление на Адамовия род, вече дойде времето, когато при глас на Архангел и ангелски тръби, портите на града ще се отварят и затварят отново и отново в Тракия за всички избрани, и Теракея - Материкът на Блажените се е приближил до тази земя, и има Път, подсигурен за избраните, които вече започнаха да идват в него и да го заселват. На тях сам Бог Всемогъщий е дал Обещанието и Надеждата за Нов Свят в него - Свят на Правда, Мир и Любов, за всички, които се намерят Достойни от Агнето. А дните на Рим и Империята на Цезаря са преброени, защото в тях се намери всичкото зло от създанието на света, и въздаянието Божие ще ги посети в определения от Бога - Ден на Великия Му гняв. Затова, и аз бях подбуден от Господа и намерих за необходимо, да ти пиша всичко, което ми е позволено от Господа за Материка на Теракея и славния Божий град в земята му, които са предопределени за всички избрани от Човешката Раса.

            Това е новият Ноев Ковчег, в който сам Господ Бог ще грабне и спаси всички Свои верни избрани. Блажени предопределените от Духа, още от преди създанието на света, да влязат в Светия Божий Град и Вечната му Слава.

            А ето как стана така, че Господ избра мен за Свой вестител на това велико Свое дело в дните, когато се отвориха отново портите на Града Му. Ето, че бях твърде млад, когато приех Христа за свой Спасител, в онзи заветен ден, когато Го срещнах на кръста и Го познах и бях изцелен. Той издъхна и когато издъхна, земята се разтресе в ужас и цялата природа изтръпна и притьмня. А аз го прободох! Тогава събралото се пред кръста множество се разбяга и тежък едър дъжд заудря веднага земята. Войниците останаха на пост на лобното място, защото нямаха друг избор и проклинаха лошото време. До кръста стоеше един праведник, който беше измежду Неговите ученици, който като видя, че окото ми изцеля от пръсналата от раните Му Кръв, бързо взе чаша и я сложи под прободната рана, та да събере в нея от стичащата се Божествена течност. Казваше се Йосиф. Той предаде пълната Чаша на друг ученик на име Йоан и той, заедно с няколко ридаещи жени забърза веднага в посока към града. Аз бях стъписан и съкрушен по сърце. Хванах се за дрехата на Йосиф и го помолих да ми разкаже повече този Праведник на кръста, защото бях прогледал поради Неговата Кръв.

            Йосиф ми каза къде живее в града Ариматея и ме покани да отида в дома му, когато пожелая, защото още бях на поста си с моите войници и не можех да го напусна докле не бъда сменен. Помоли ме да вземе тялото на Праведника, за да Го погребе преди настъпването на вечерта. Веднага пратих войник до града и поисках чрез него разрешение от Консула, с оглед на настъпващите свети празници, да се свали тялото и предаде на близките Му, като удостоверих смъртта Му. Получих разрешението и хората на Йосиф свалиха тялото от кръста и го понесоха към семейната му гробница. С това бях освободен от поста си и се завърнах в града.“

 

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Лонгинус (Хрониките на Лонгинус1) - Corpus Apostolicum, Chronici Longini id est Longinus, гл. 1-3“, издание на Фондация „Градът” София, 2010 г./

 

РЕЧНИК

(1) Слънце-датният Исус – на тракийски буквално е Ди-Он-Исус – image (Дионисус / Дионис).
(2) Ди-Он (Слънце-датният) се записва йероглифно image. Подробен анализ на името и руническия му запис в Древна Тракия и в Египет е представен в „Тракийското Писмо Декодирано“ – том 3 и 4 на д-р Стефан Гайд.
(3) Римската Империя
(4) Използвана е тракийската дума image, която се чете Тера-кея и означава буквално земя-близнак / земя-двойник

(5) Използвана е тракийската дума image, която се чете също Тера-кея, тоест имаме почти идентично съвпадение на думата за земя-близнак / земя-двойник с думата за Тракия.


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 197 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.02 20:53
2  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 123031
Постинги: 104
Коментари: 13
Гласове: 129