Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
~:~ Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Школа Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Школа за изследване на българската родова памет МЕРИН. ~:~
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 542707 Постинги: 211 Коментари: 52
Постинги в блога от 17.01.2017 г.
image

Научните открития, довели до появата на Метода Гайд

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

 

            Вече неведнъж споделяхме с вас разкрития, до които достигнахме благодарение на Метода Гайд. Той се оказа мощен инструмент на Трансцедентната Наука за прозрения, свързани с битието на човека като отделен индивид и на обществото като цяло. В предишни статии отчасти описахме ползата от използването на този метод за различни изследвани в областите на антропологията, културологията, психологията и философията, но днес искаме да разгледаме този способ за научен анализ по-отблизо.

            Причината е, че Методът Гайд е универсален способ за тълкуване на тайните на вселената и проявлението на космически сили в живота на човека и не може да бъде прилаган извън богооткровената вяра на трако-богарите в Дион Исус, погрешно наричан от някои изследователи днес „Дион-исий“. Причината за тази „грешка“ е некоректното разчитане на практикуваните в негова чест Орфеевите мистерии в древността, които са пред-образът на честването на Христовото възкресение от първите (орфически) християни в евхаристийното тайнство на църквата, а не езически фестивални ритуали на виното и веселието.

            Защо започваме нашата статия с тези препратки за неразбраните чествания на Бог Слово, когото траките са наричали Възкръсналото Слънце на Душите или Туонх-Ра (погрешно считан за езическото божество Танг-ра)? Причината е, че днес сме свидетели на един жалостен факт, който има ефекта на лавина върху съзнанието на обикновения човек. Всичко, което е известно от археологията и историята за древността, е капсулирано в твърдения за пред-християнски езически ритуали, които, видите ли, били заимствани от първите християни, за да могат да убедят хората да приемат по-лесно новата религия.

            Няма да ни стигне времето да покажем колко нелепи са подобни твърдения за всеки, който е запознат поне малко с християнската вяра, тъй като първите християни са практикували древната Орфеева вяра в толкова враждебна среда, че в началото на разпространението на християнството това е ставало с риск за техния земен живот. Ако тезата за езичеството, върху което било изградено християнството е вярна, защо тогава християнството е преминало изобщо през гонения? Кому е било нужно да привлича жертвоготовни последователи по този „евтин“ начин? Нима човек, преследван заради вярата си, е щял да има проблеми, ако всъщност е изповядвал езическите поверия в древния свят?

            Но целта ни сега не е да реферираме нелепостта на тези заблуди, а да разкрием нещо уникално и неповторимо, което, приложено към естествената вяра на човек в Божия Син, има силата да премества планини от невежество. Затова най-актуалните до днес послания от Новия Завет потвърждават, че който има разум да потърси със сърцето си вярата в Божия Син Исус, ще намери благоухание в живота си. За останалите, дръзнали да си присвоят тайните на богооткровената наука на предците ни, уханието може и да повее полъха на болестта и разрухата в личностен план, както твърди, че става със слушащите учението му и самия Апостол Павел: „На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот.“ („Второ Послание на Апостол Павел към Коринтяните, гл. 2, ст. 16“).

            Днес постоянно сме свидетели на използването на откритията на Трансцедентната Наука и декодираните от д-р Стефан Гайд послания на древните траки за лична изгода. Мнозина си приписват сензационните факти на неговите научни разработки от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, а онези, които не могат – отхвърлят несъвместимото с техния атеизъм като ненаучни заключения.

            Затова счетохме за уместно да приведем в нашия блог някои от най-емблематичните научни открития, довели до появата на Метода Гайд, и чрез него (Метода) до редица открития като дешифрирането на древни тракийски артефакти от нашите земи и откриването на древната Библия Бесика, считана до този момент за изгубена за човечеството.

            Приведеният по-долу текст доказва за пореден път, че не може да има научни открития без разкриването на действието и проявлението на архетипите – основните елементи на Съзнанието и Битието. Методът Гайд взема за база ролята на Наблюдателя във всеки творчески акт във вселената, тъй като произхождащото от съзнанието наблюдение определя състоянието на света. Затова и начините на наблюдение – кой наблюдава и какви са убежденията на наблюдателя, са ключови за резултатите от едно научно изследване. „Окото е светило на тялото, така че ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено“ („Евангелие от Свети Матей, гл.6, ст.22“) е довело до популярната фраза „Както гледа човек, такъв е той“, в чиято правилност едва ли има някой, който да се съмнява. Затова ние не вярваме, че един учен, който е атеист и безбожник, може да разбере и декодира древни документи, които са писани от хора с божествени откровения, защото древните са писали според вярата си в Бога до хора, които също гледат с очите на вярата! Затова и днес мнозина се опитват безрезултатно да получат доказателство за една или друга истина, но без източника, и никога не успяват! Или както добре е казал народът: „Свиня от кладенчова вода не разбира“.

            Нека видим сега част от аргументите за Метода Гайд, за да проумеем колко актуален е той за тълкуване на събитията в човешкия живот като пряко следствие от отношението на индивида към своя Създател и към света, в който живее:

            Съвсем естествено, когато говорим за Съзнанието, повечето наши съвременници свързват тази тема с предмета на психологията или психиатрията. Те несъмнено се ориентират правилно, защото по-голямата част от своите познания по този въпрос те черпят от изобилствуващите днес на книжния пазар, множество четива от областта на "популярната психология" и "популярната психиатрия". Затова не е за учудване фактът, че мнозина измежду нашите читатели са добре информирани и за класическите школи на двадесети век, въвели принципите на "глъбинната" и "архетипната" психология, в лицето на Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг.

            Малцина обаче са запознати с факта, че Фройд и Юнг, както и техните последователи, не са нито първите, нито последните, посветили научната си работа на "вродените архетипи" в човешкото съзнание и тяхното значение за здравословното функциониране на психичните процеси у индивида и обществото.

            Не само лекарите и психолозите обаче са известни да се занимават с дълбоките несъзнавани процеси, произтичащи в психиката на човека. За физиците, занимаващи се с "квантовите явления", проблемите на съзнанието, наблюдението и архетипното мислене, са с не по-малка важност от математическите формули и строго контролираните експериментални условия, причината за което ще стане ясна малко по-нататък в този дискурс. Един от водещите квантови физици на двадесети век – Волфганг Паули, близък сътрудник и личен приятел на Юнг, не само участвува лично в психоаналитичния процес, но и помага на основоположника на Аналитичната Психология да дефинира немалък брой от "архетиповете", проявили се в процеса на анализа. Много преди Паули обаче Айзек Нютон и Йохан Кеплер не скриват от света своите интереси в "алхимията на архетиповете" и издават множество публикации с изследванията си по въпроса. В своята творба – Harmonices Mundi, Кеплер постулира, че в основата на подсъзнателните процеси стои "Архетипът на Триединният Бог", като централен в него е образът на Бога-Отец, а Бог-Син и Светият Дух, еманирали по такъв начин от Него, че техните еманации можели да се сравнят с включени една в друга сфери около този Център на всичко видимо и невидимо! Няма да стигне мястото в тази книга да споменем плеядата от имена на известни учени и философи, занимаващи се с подобни изследвания и достигнали до подобни заключения, като започнем от наши дни и се върнем назад във времето до най-дълбока древност!” /Тракийското Писмо Декодирано II, Институт по Трансцендентна Наука, София 2006/

            И така, без повече отлагане, нека пристъпим към самото излагане в кратко на научните открития, довели до появата на Метода Гайд. Вижте следните постулати, направени от д-р Стефан Гайд, които са го довели до откритията за връзката на трако-богарската вяра с раждането на Исус Христос, за когото предците ни са знаели и в когото са вярвали далеч преди раждането на Исус в Древна Юдея преди 2000 години. Тази тяхна вяра (на нашите предци) е била в основата на небесните (в смисъла на вселенски, а не на извънземни) технологии, довели до създаването на умопомрачителни върхове в занаятите и строителството не само на територията на днешна България, но и по целия свят, докъдето е достигнало влиянието на Орфеевите жреци:

            За съжаление и днес, в този модерен век, за огромното мнозинство от денизени (граждани в ерата на кибернетиката) на планетата Земя идеята за "квантовите явления" и квантовата теория във физиката, си остава толкова смътна и мъглива… А ето какво казва по въпроса известният учен Джон Уийлър, колега на Айнщайн и Нийлс Бор и учител на цяло поколение водещи физици днес: "Може да се окаже, че нашите наблюдения ни правят не просто безучастни свидетели на космическата сцена, но чрез тях ние несъмнено повлияваме на физическата реалност и участвуваме в сътворителния акт на вселената. Така се превръщаме в творци-създатели, живеещи в една "съучастна" с нашето съзнание вселена”.

            За да разберем дълбочината на казаните по-горе думи е необходимо да спрем вниманието си на класическия в квантовата физика експеримент, който илюстрира ключовия принцип в квантовата механика за двойствената същност на светлината. Светлината, както знаем, има двойствена природа – понякога се проявява като компактни частици (фотони), а друг път като вълни при разпространението си в пространството – подобно на ирадииращите вълнички, предизвикани от хвърлено в езерото камъче. В класическия експеримент светлината – поток от фотони – преминава през два успоредни процепа и попада върху фотографски филм, поставен зад процепите. Експериментът може да се провежда в два различни варианта: в първия – с фотонни детектори до всеки от процепите, за да могат да бъдат наблюдавани (регистрирани) фотоните при преминаването им през процепите, или във втория вариант – без фотонните детектори, което дава възможност фотоните да преминават през същите процепи, без обаче да бъдат наблюдавани (регистрирани).

            При първия вариант на експеримента, където фотоните са наблюдавани с детекторите, те се държат "естествено" и "според очакванията" и преминавайки произволно през единия или другия процеп достигат фотографския филм и оставят върху него съответно две ясни групи (струпвания) от светли точки, там където индивидуалните фотони са попадали след преминаване през двата процепа и удряли след това филмовата лента. При втория вариант на експеримента обаче резултатите са най-меко казано шокиращи, защото когато фотоните не са наблюдавани с детектори вместо очаквания резултат, както по-горе, се получава нещо съвсем различно. Те започват да се държат вече не като частици и затова не произвеждат "очакваните" групи от точки върху фотографския филм. С една дума, те престават да преминават през процепите като частици. Вместо това, на филмовата лента се регистрират алтериращи светли и тъмни ивици, което е типично само ако фотоните се държат като вълни, които заливат със своите фронтове и двата процепа едновременно и така причиняват коренно различната картина върху филма, въпреки, че всичко в постановката на експеримента е същото, с изключение на наблюдателите (детекторите).

            Положението става още по-интересно, ако за сравнение в експеримента се извършва наблюдение (с детектор) само на един процеп тогава всички фотони минават през него и се проявяват на фотографската плака; ако два процепа са наблюдавани, тогава фотони минават ту през единия, ту през другия процеп, но никога през двата едновременно; а когато нито един от двата процепа не се наблюдава от детектор, тогава частици не преминават през нито единия, а фотоните проявяват само вълновата си природа !

            Според Джон Уийлър нещата стават още по-вълнуващи, когато се разгледа същият експеримент в космическия му вариант, защото за разлика от класическия вариант, при който от наблюдателя (детектора) зависи поведението на фотона само в настоящето, в Уийлъровия вариант наблюдателят от настоящето влияе на поведението на фотона в миналото! Това би означавало, че определено поведение на един наблюдател в настоящето има потенциала да променя миналото, което е парадокс, защото миналото би трябвало вече да се е окончателно състояло и да не подлежи на промени!

            В експерименталната постановка на Уийлър влиза квазар (много светла млада далечна галактика), която служи за източник на светлинния сноп от фотони, и две други големи галактики, намиращи се на пътя между квазара и планетата земя – да послужат вместо двата процепа от класическия експеримент, тъй като гравитацията от масивни обекти като галактиките пречупва светлината подобно на оптическа леща (или на тесен процеп, както в описания по-горе експеримент). Ако астрономи от Земята наблюдават квазара, техните телескопи биха изпълнили ролята на фотонните детектори в експеримента с двата процепа. Когато те насочат телескоп към една от междинните галактики между квазара и Земята, те ще наблюдават фотони от квазара, пречупени от тази галактика ("процеп"), щом го насочат към другата галактика – естествено ще наблюдават фотони от квазара, дефлектирани съответно от тази галактика. Ако пък разположат огледала така, че избягват наблюдение на фотоните, идващи от квазара и дефлектирани от двете галактики, алтерниращи светли и тъмни ивици би трябвало да се проявят на фотографския филм – по подобие на класическия експеримент, когато фотоните престават да се държат като частици, а проявяват своята вълнова природа. Тук обаче идеята става наистина много странна, защото квазарът се намира на огромно разстояние от Земята и фотонът, който астрономите биха регистрирали днес и който променя в зависимост от наблюдателя (детектора) пътя през която и от двете (или нито една от двете) галактики да премине (дефлектира), трябва вече да е започнал това свое пътешествие със скоростта на светлината преди много милиони години, за да е достигнал до Земята и станал видим през земния телескоп днес. Това означава, че чрез начина на своето наблюдение днес астрономите променят пътя, по който е минал фотонът в далечното минало, т.е. те днес ретроактивно пресътворяват миналата история на вселената и в частност на Земята!

            Разбира се, хитро измислената постановка от Уийлър би произвела само усмивки и скептицизъм, ако не беше вече проверена и доказана в лабораторни условия. През 1984 г. физици проведоха точно такъв експеримент в Университета Мериленд (САЩ) и демонстрираха Позицията на Виждащия Наблюдател – Позиция на Словесното Кондициониране или позиция на Словото, което има сила да сътворява.

            Но ако животът на човека зависи от това как вижда, което стана вече ясно от предшествуващата глава, тогава как може човек така да повлиява на това как вижда, че съзнателно да променя живота си в положителна насока?

            Тук е редно да повторим наученото вече дотук, а именно – всемогъщият от квантовата физика факт, че резултатът от всяка научна постановка и наблюдение зависи изключително от Наблюдателя и изходната му Позиция и Дефиниция.

Значи всяко ново виждане (наблюдение) зависи от състоянието на наблюдателя в момента на това наблюдение, а от своя страна състоянието на наблюдателя зависи от предшестващата му Позиция (Дефиниция), касаеща обекта на наблюдението.

            Всяка Дефиниция от своя страна пък е едно СЛОВЕСНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ, т.е. СЛОВО!!!

            Значи, погледнато в по-широк план, от една страна битието на човека се определя от внесени отвън количествени ("материални") трансформации (натрупвания), които могат да водят до качествени промени (състояния, явления, бития); а от друга страна битието на човека се определя от изнесени отвътре от съзнанието (Наблюдателя) ДЕФИНИЦИОННИ (СЛОВЕСНИ) - ("духовни") трансформации, които водят непосредствено до качествени промени (състояния, явления, бития). И докато първите промени (отвън) се подчиняват на законите на класическата (Нютонова) физика, вторите промени (отвътре) се подчиняват на законите на КВАНТОВАТА физика, а връзката между двете се разкрива пределно ясно от теорията за относителността на Алберт Айнщайн.

            … Но колкото и модерно да е едно такова виждане за света, то не е напълно ново, но е по-скоро едно завръщане (разбира се облечено в научния жаргон на нашето време) към едни от най-древните концепции за естеството на заобикалящия ни свят, датиращи отпреди няколко хилядолетия пр.н.е. Такива концепции са залегнали в основните постановки на познавателните системи от такава епоха, в която науката е била религия, а религията наука. Това е сакралното време на орфическите тракийски школи още от епохата на мегалитните храмове и мистерии, последвалите ги египетски пирамидни текстове и ритуали и производните от тях юдеизирани и елинизирани версии на научно-религиозно мислене, като апогей на всичките е ранното християнство в цялото му разнообразие от мистериозен мистицизъм и гностицизъм до доктринален фанатизъм и аскетизъм. В основите на всички тях обаче е залегнал основополагащият крайъгълен принцип: "В Началото бе Словото. И Словото беше у Бога и Словото беше Бог. Всичко чрез него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало." (Св. Ев. от Йоан) Тази позиция на всяка от най-древните религиозно-научни школи е абсолютна и неотменима: Словото има сътворителна ("магическа") сила по отношение на битието! /Тракийското Писмо Декодирано II, Институт по Трансцендентна Наука, София 2006/


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1078 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 07.02.2017 20:49
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542707
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250