Исус Христос е свързан с Тракия, тракийския език и траките 

Св. Апостол Павел не е бил единствен, а един от мнозината по негово време, които са считали, че Исус Христос e свързан с Тракия, тракийския език и траките по специален начин

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

       Вече разгледахме в статията „Родът на Христос в Юдея е по плът с тракийска (гетска) кръв“ родословието на Исус Христос според данните в Библията, сборниците „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания“, откъдето научихме за гетския (тракийски) произход на Витсавее, жена на Давид и дъщеря на тракийския цар Хирам, построил храма в Йерусалим.

        А в статията „Колко е важно да се познава тракийската вяра“ проследихме откритията на д-р Стефан Гайд за тракийския смисъл на вярата, който се е загубил във всички преводи на Библията. Видяхме, че в тракийската Библия (наричана Библия Бесика в древността) присъства думата трак, която се използва за повярвал в благовестието на Исус Христос. От Библия Бесика научихме, че Св. Апостол Павел е идентифицирал себе си като тракействащ или трак, без да е етнически такъв, въз основа на своята вяра в учението и мистериите на Тракийския Орфизъм на Смъртта и Възкресението.

На фона на всичко това е твърде любопитна една българска народна приказка, запазена в сборника „Български Народни Приказки“, изд. Български Писател, 1962г., отбор и редакция Величко Вълчев. Копие от книгата може да се намери столичните библиотеки, а името на приказката е „Дядо Трак и змеят“ и в нея се разказва позната история за герой (известен днес като Хитър Петър), който успява да надлъже един змей и да го погуби.

Дядо Трак обаче е твърде любопитно име с оглед на по-горните разсъждения, което не е запазено по-късно в други приказки. Откъде ли се е взело това име трак за човека, чиито деяния са приписани по-късно на „народния герой“ Хитър Петър като едно от неговите „юначества“? И защо популярните разказвачи на народни приказки са си позволили тази „волност“ да преиначават оригиналния текст, скривайки по този начин части от „пъзела“ за древното минало на българите и връзката на християнството с тракийската вяра и свещенство?

Очевидно има автентични детайли от нашия фолклор, които са били подменени и които са в унисон с посланието от Библия Бесика, а именно, че Исус Христос е отдавал на Тракия, тракийския език и траките някакво по-специално значение. Защото от текста в Бохарската Библия д-р Стефан Гайд ни разкрива, че Св. Апостол Павел не е бил единствен, а един от мнозината по негово време, които са считали, че вярата в Исус Христос е неразривно свързана с Тракия и тракийските вяра и език.

        „И рекоха помежду си: „Не ни ли се стори в началото, че е тракийски, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?“ /Евангелие според Св. Лука, глава 24: ст. 32/

Ето какво пише по този въпрос д-р Гайд в от четвъртата част от изследването „Тракийското Писмо Декодирано“ (Глава Пета – „В Библия Бесика пише за траките“):

Думата използвана за тракийски е транскрибирана по следния начин в горния цитат: ,

(произнася се „тракх") = трак, тракийски и означава още нещо освен „трак" и „тракийски" и то е следното: ,

Затова и Бохарският текст е разгледан по-различно, като в оригинала (написан без разстояния и препинателни знаци между думите), словосъчетанието ,

означаващо „рави ни се/струва ни се в началото тракийски“ е разтълкувано в по-късните версии по следния начин: 
, което значи „прави/струва сърцето ни горящо“, и в резултат всички последвали записи дават следния вариант на звучене на целия по-горен текст:

Горният вариант от своя страна дава последвалото значение във всички преводни версии на текста, които за разлика от оригинала са загубили значението „тракийски", и вместо това „съобщават" само следното:

„И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?“ /Евангелие според Св. Лука, глава 24: ст. 32/

      Нека обаче се върнем към оригинала, който ни казва нещо много важно и съществено:

„И рекоха помежду си: Не ни ли се стори в началото, че е тракийски, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?“ /Евангелие според Св. Лука, глава 24: ст. 32/

От оригиналния текст по-горе, можем да извадим няколко важни заключения, между които следното:

Освен Ап. Павел има и други ученици на Иисус, които разбират тракийски и значението му като „призователен" и „божествен" език на посветените. Те свързват „тракийския" със самия Иисус, и с тяхното разпознаване, че странникът, който им е проговорил в началото на Този Език, е именно Той, което им дава основания да считат, че Той е възкръснал. Вероятно, това за тях е и доказателство, че Иисус е идентичен с тракийския Бог Дион-Иисус (Дионис), който също говори на тракийски и е Бог на възкресението. По този начин, и с тази идентификация, за посветените тракийски орфици, между които са Павел и други измежду учениците на Иисус, Той от самото начало е идентифициран като Бог, за разлика от юдеите, които виждат в него просто един човек, макар и да е приет от мнозина измежду тях за техен равин и пророк.

Но имаме ли основания да считаме, че самият Иисус Христос е отдавал на Тракия, тракийския език или траките някакво по-специално значение или само по-късните орфици измежду последователите му са му приписвали това? Следните думи изговорени от Него в молитва към Бога Отца, така както са записани в Бохарската Библия Бешои хвърлят известна светлина по този въпрос:

      „Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои.“ /Евангелие според Св. Йоан, глава 17: ст. 9/

„И всички Мои са Твои, и Траките са Мои, и Аз се прославям в тях.“ /Евангелие според Св. Йоан, глава 17: ст. 10/

      Думата употребена за „Траките“ в горния текст е за множествено число и означава също „изцяло твои“, „всеки твой" и „всички твои":
, (мн.ч.) = тирак (трак)/ тирук (мн.ч.) „изцяло твои“/ „всеки твой“/ „всички твои“. Вероятно, точно поради тази причина текстът е възприет и преведен и на другите езици просто по следния начин: „И всички Мои са Твои, и всички Твои са Мои, и Аз се прославям в тях." /Евангелие според Св. Йоан, гл.17: ст.10/

Но той има в оригиналното си звучене много важни конотации, които са особено важни за нас. Според това звучене траките са „всички Твои", т.е. „всички те принадлежат на Бог-Отец", те са още „изцяло Твои", т.е. „те са изцяло посветени и принадлежащи на Бог-Отец", и едновременно с това „са Мои", казва Иисус, т.е. „траките принадлежат на Бог Отец и на Божия син Иисус" и те са измежду най-интимните „изцяло посветени Богу" последователи на Христос. Това са думи с изключително силно значение. Според тях траките (като народ) и всички, които са траки по дух (т.е. посветените тракийски орфици-християни сред всички народи) са специално принадлежащи на Бога, т.е. те са свет народ, свето свещенство, свети ученици не на човека, но на Бога Иисус Христос. Тук може всеки от нас индивидуално да запита себе си, като християнин: Аз „изцяло посветен ли съм на Бог Иисус”, и „изцяло Негов" ли съм? Ако съм, тогава аз наистина съм по дух „тракийски християнин".” (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано - IV, глава 5“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2008)

       И така, излиза, че приказката за Дядо Трак (която може би е била част от цял цикъл) трябва да бъде преразказана отново, за да научим истинските орфически притчи за борбата на божия човек със злото на земята - каквито може би са били оригиналните истории за Дядо Трак!

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми. /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:30/

Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа. /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:31/

В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск, за да ме улови /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:32/

и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му." /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:33/

              От този цитат става ясно, че Апостол Павел говори за себе си като за трак и гледа на своите изпитания във вярата като причинени от ортодоксалните евреи именно затова, че е трак, а не за нещо друго.  

            Според д-р Стефан Гайд, смисълът на този текст, като че ли е следният:

            „Ако някои между вас страдат, да знаете, че аз като трак страдам още повече, и поради това бях преследван с цялата сила на закона...“

           От историята знаем, че Апостол Павел не е бил от тракийския етнос, тъй като той сам пише за себе си в своето послание до траките, живущи във Филипи, следното:

          „…Бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей, по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен. Но това, което беше за мене придобивка (тоест, етническия произход - бел. на д-р Стефан Гайд), като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия… без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите.“ /Послание на Св. Ап. Павел към Филипяни гл. 3, ст. 5-11/

           С други думи, апостолът изрично подчертава, че по етнически произход той е евреин (а не трак), но бидейки трак по убеждения, той може да промени живота си и да получи нещо много по-ценно.

          Това е описание на начин за промяна на живота, възможна единствено ако лежи на познание на духовни цели и приоритети, тоест на познанието на Божия Син Исус. А тази промяна, според казаното дотук, дава духовното име трак на всеки, който търси силата на християнското Възкресение чрез общението в Христовите страдания.

           От книгите на д-р Стефан Гайд вече научихме за заветните отношения на траките с Бога Дион Исус, при които тракът участва в Мистерията на Смъртта и Възкресението, чрез която и Апостол Павел се надява, ставайки съобразуван със Смъртта на Исус Христос, да достигне Възкресението на мъртвите.

          Това приобщаване към Мистерията на Смъртта и Възкресението води до желаната промяна и е един процес. Но той не е бил нещо ново в онази епоха, сред тракийските народи, и Апостол Павел не е единственият, който счита себе си за трак, без да е такъв по етнически произход.

           Потвърждение за това д-р Стефан Гайд намира в откъс от Greg. Nazian в ръкописа му Contra Julianem Imperatorem („Срещу Император Юлиан" - бел. ред.), (Bernardi 1983) приведен от проф. Александър Фол в книгата му „Orphica Magica I“:

         „Откъде ти идва да бъдеш ти посветен в мистериите и да умееш да посвещаваш и да трескейваш?... не е ли от Траките?"  (По ТД 3, 256)" (Ал. Фол, „Orphica Magica I" - стр. 48, Университетско Издателство „Св. Климент Охридски", София 2004)

         В тази връзка д-р Гайд привежда мнението на акад. Цветан Гайдарски, отразено в книгата му „Тракийския Орфизъм за напреднали -1”:

         „Произнасянето на свещени формули на древния тракийски диалект — „трескейването", и писането / четенето на Трако-фригийските букви - „заклеването" („призоваването") са били от най-древни времена неразривна част от Тракийските мистерии и Орфическото учение.      

          Съществуват и исторически данни, че шестима от ранните християнски императори на Византия, които са тракийски орфици [...] съчетават тези древни практики с тези на християнската литургика, което говори силно и недвусмислено в полза на становището, че голяма част от орфическите „тракействания" (мистерийни практики - бел.ред.) навлизат широко и се интегрират в ранно-християнските мистериално-посветителни ритуали, обявени в последствие за свети тайнства на Християнската Църква..."  („Тракийският Орфизъм за напреднали – I“, акад. Цветан Гайдарски, Академия Орфика, София 2007)

            Е, от всичко казано дотук разбираме колко е важно да се познава тракийската вяра, тъй като тя не е вяра в езически богове, изчезнала поради навлизането на християнството по нашите земи, а днешното християнство не е еврейска религия, възприела езическите обичаи от древността. Тракийската вяра в първата църква е била оригиналната богооткровена вяра на първите християни, и ако те са страдали от гонения, то е било поради следването на пророчеството за Бог Дион Ис-Ус,  който се е явил на земята в лицето на Исус Христос.

           Това означава, че вярата на нашите предци траките в Дион Ис-Ус е ключът към християнската вяра, която може да донесе благоденствие в живота единствено ако се разбере чрез свещените практики на орфическите християни. 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Как траките са постигали желаната промяна в живота си?

За ефикасността на Метода на Гайд в постигане на промяна отвътре

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

            Днес всеки търси начини за промяна на живота си. В интернет и в медиите има истински потоп от съвети и практики за постигане на желаната промяна, но доколко ефикасни са те? Истината е, че всеки търси добрата промяна в живота си, ала според Метода на Гайд тя е ефикасна единствено ако е започнала отвътре.

            Това е точно обратно на очакванията на съвременния човек, който търси промяна в другите – в съпруга или съпругата, в децата, в съседите, колегите, началниците или политиците и сякаш недостатъците им не са достатъчни, а започва да се взира в дрехите им и да се чуди на думите им.

            Тогава целият живот става едно непоносимо очакване на времето когато виновните и недостатъчните ще се променят. Само че как точно личните вина, грешки или недостатъци ще се променят от чужди действия?

            Според д-р Стефан Гайд мирогледът на нашите предци траките за духовно усъвършенстване е бил много по-различен. В същността си той е много близък до християнството като вяра и философия на живота:

            „Както гледа човек, такъв е той...“ (Книга Еклесиаст)

            „Ако окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, но ако окото ти е болно, то и цялото ти тяло е в тъмнина. И ако светлината в тебе е тъмнина, колко голяма ще е в теб тъмнината!“ (Св. Евангелие от Матей 6: 22, 23)

            От книгите „Тракийското Писмо Декодирано“ научаваме, че в древността, хилядолетия преди появата на Исус Христос в земите на днешна Палестина, жителите по нашите земи са разбирали, че истинската промяна в живота започва от неръкотворния храм на сърцето на човека – там, където човек се покланя на Бог Слово, там, където в разсъждение за заповедите и повеленията на Дион Ис-Ус човек отхвърля или приема върховенството на Божия Син.

           Според д-р Гайд този йероглифен знак за сърце се произнася „иб", от което най-вероятно произлиза и старата българска дума „л-иб-е“ („любим(а)“, „сърце мое“). И тъй като от сърцето на човек се пораждат всички желания, Бог Слово наблюдава тези желания и дава на човек онова, което сам си е избрал.

            И тъй като за траките сърцето е било мястото, в което са се извършвали всички духовни тайнства в прослава на великия Божий Син, можем уверено да заявим, че всички успехи и качества на тракийската духовна и материална култура се дължат на вярата им и  сърдечното поклонение на Божия Син.

            Освен това ние, като техни потомци, сме и духовни наследници на Свещения Тракийски Език, който д-р Стефан Гайд – един велик български учен (с просветен от вярата ум и сърце), разкри.

            Той направи достъпна тайната на истинската (сърдечната) промяна не само за целия български народ, но и за всички други народи, които приемат това велико откровение – Божието Слово, запечатано в тракийските йероглифи, които и днес, подобно на народите в миналото (наречени от Хан Кубрат слов-ени – тоест, народи, приели Словото на богарите), могат да получат така желания дар на промяна в качеството на живот.

            Тоест всеки, който иска да получи качествена промяна на живота си, трябва да освободи в сърцето си място за Божественото откровение на предците си.

            Очевидно за нашите предци е било малко нещо да искат от другите да се променят, без да са преживели тази тайнствена (скрита в сърцето) промяна. Това е и заключението на д-р Стефан Гайд във втората част от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, който смята, че текстът на Плочката от Градешница разкрива заветни отношения между човек и Бога:

            „О, Триединни Боже, който обитаваш в Тракия, Свидетелствувам Истинно и (обричам се да ти) принасям дарове, велики Божий Сине, И само теб (ще) величая, О велики Боже мой, Ти, който си в храма си, (моля) избави ме (бъди ми защита)!“

            От книгата на д-р Стефан Гайд научаваме, че „заветни отношения вече съществуват между Божеството и Авраам, на когото се обещава Обетованата Земя, поради верността му и одобрения му принос пред Бога (около 2100 г.пр.н.ера).“ /виж Библията, Книгата Битие/

            Но сега научаваме от декодирания от д-р Гайд текст, че и древните траки са търсели „Обрек-Завет с Божеството, поради който са се надявали на закрила и защита (избавление), а в замяна са обещавали дарове и готовност за прослава на величието му“.

            Нещо повече! Поради двете пробивни отвърстия в горния и долния й край, д-р Стефан Гайд заключва, че плочката очевидно е била пригодена да се носи като Амулет за Защита (от сили видими и невидими), пришит към облеклото, или като огърлица.

            „Именно в сърцето си човек се покланя в истина на Бога и принася духовни приноси, като свидетелствува истинно и извършва духовни тайнства достойно, в прослава на „великия Божий Син” , както се изисква и от завета при Градешница. Но поклонението към Всемогъщия Бог не свършва с храма на сърцето, защото добрите мисли и намерения трябва да намерят въплъщение и в добри дела, а делата се проявяват към "ближния" (който може да бъде всеки срещнат човек, носещ "божия образ" в себе си!), и към цялата общност, която става "Божий Свет Народ", когато е в Заветни Отношения с Един Свет и Всемогъщ Бог!“

/д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано II“, глава 7/

            И така, няма никаква полза от промяна на другите, нито от външната себе-промяна – дрехи, носене на амулети или консумиране на здравословна храна, ако това не е обвързано с Обрек в сърцето и промяна на сърдечните помисли и вяра. 

 

          Това означава, че никакви техники и похвати не могат да излъжат Бог, пред Когото всички сърца са открити. Това е невероятно духовно прозрение, тъй като хилядолетия по-късно Христовите ученици, в унисон с това древно учение на траките, проповядват, че от човешкото сърце произлиза както добро, така и зло, а самият Исус Христос казва за себе си, че е дошъл да разруши външния храм, за да очисти с възкресението си храма на човешкото сърце.

         Така че това е пътят за промяна за всеки, който го желае!

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Научете притчата за смоковницата
/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

             От сборника „Тракийски Хроники“ научаваме защо смокинята е била толкова важен образ в проповедите на Исус Христос и защо пророците са говорели, че който е верен на истинското учение „ще седи всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да го плаши“  /Книгата на пророк Михей, гл. 4, ст. 4/

              Може би най-внушителното за целия български народ следствие от декодирането на Тракийската Писменост е изследването на тракийска плочка, съхраняваща се в Британския музей – плочката на цар Тцер с тракийското „Т”, идентично и със същата буква от кирилицата. Д-р Стефан Гайд разчита този йероглиф като „Тракия – земя на Божествените Слова“. Същият йероглиф е открит и върху тракийски съдове на различни места в българските земи (като гробницата в Свещари и храма в Старосел), за които учените твърдят, че са на 7 000 години.

             Вече показахме в няколко поредни статии колко полезен извор за разбиране на миналото са книгите на д-р Стефан Гайд. В тези статии надълго и нашироко приведохме примери за това, че археологията и историята не могат да дадат задоволителен отговор за миналото без светлия поглед на д-р Стефан Гайд и неговите богословски виждания, които той използва за декодирането на Тракийската (Богарска) Писменост.

   
          Днес ще поговорим по-подробно за ползата от разчитането на древните тракийски йероглифи, за правилното тълкуване на религиозните текстове от библията и за смисъла на истинското богословие, което не се състои в сляпото следване на религиозни догми, а е познаване на вярата на предците ни в Дион Ис-Ус.

             Какво знаем за смокинята от Свещените текстове на Стария Завет?

             Смоковницата е била образ на мир, благоденствие и благополучие от Бога, образ на присъствието на Бог сред хората. Мойсей описва Обетованата земя като земя богата с жито, лозя и смокини /Книгата Второзаконие, гл. 8, ст. 8/. За времето на цар Соломон се твърди, че благоденствието, идващо от Бог, е било свързано с безопасно живеене под лозята и под смоковницата /Трета Книга на Царете, гл. 4, ст. 25/, а благоразумната Авигея дава на Давид за храна на хората му двеста хляба, два меха вино, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, с което му показва в какво вярва. Затова цар Давид отпосле я взима за жена /Първа Книга на  Царете, гл. 25, ст. 18-27/

             Да не забравяме и факта, че когато съгледвачите на Мойсей се завръщат от огледа на земята, която според пророчествата на Мойсей Бог ще им даде, те са донесли от плода на лозата и от плода на смокинята като потвърждение, че това е Обетованата земя:

             „И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове и смокини. Онова място се нарече долина Есхол по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там. А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята. И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.“ /Книгата Числа, гл. 13, ст. 23-26/

             Какво знаем за смокинята от сборника „Тракийските Хроники“ със съставители д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайдарски? За целта ще приведем части от книгата „Космогония“ на тракийския цар Ситалк (известна още в древния свят и като „Книгата на Атам“):

 
            „Тогава Бог отново погледна на Атам и неговия плач и стенание, и Словото Божие дойде при него и му рече: „О Атаме, когато беше в Моята градина, ти не знаеше нито ядене, нито пиене, нито слабост, нито страдание, нито измършавяла плът, нито промяна, нито пък сънят бягаше от очите ти. Но след като съгреши и дойде в тази чужда земя, всички тези несгоди дойдоха върху теб. След това Бог заповяда на херувима, който пазеше вратата на градината с огнен меч в ръка, да вземе малко от плодовете на смокиновото дърво и да ги даде на Атам.

             Херувимът се подчини на заповедта на Господ Бог и влезе в градината и донесе две смокини на две клонки, като всяка смокиня беше заедно с листото си; те бяха от две от дърветата, между които Атам и Еуа се криеха, когато Бог се разхождаше в градината и Божието Слово дойде към Атам и Еуа, и им рече: "Атаме, Атаме, къде си?" А Атам отговори: "Тук съм, о Боже. Когато чух звука от Теб и Твоя глас, скрих се, защото съм гол“…

             …Божието Слово дойде към Атам и му рече: „О Атаме, относно плода на Дървото на живота, за който помоли, няма да ти го дам сега, а когато се изпълнят 5500-те години. Тогава ще ти дам от плода на Дървото на живота, и ще ядеш и ще живееш вечно, ти и Еуа, и твоето праведно потомство. Тези четиридесет и три дни не могат да поправят часа, в който ти престъпи Моята заповед. О Атаме, дадох ти да ядеш от смокиновото дърво, при което ти се скри. Яж от него, ти и Еуа. Няма да отхвърля молбата ти, нито ще разочаровам надеждата ти; затова, изтрай до изпълнението на завета, който направих с теб. И ако устоиш докрай, ще ти покажа отново Дървото на Живота и ще ти дам да ядеш от Плода Му, та като ядеш, да живееш до века“…

             …„Атаме, вземи Еуа и се върнете в пещерата си, и останете в нея до утрото след четиридесетия ден. И когато излезете, вървете към източната врата на градината.“ Тогава Атам и Еуа се поклониха пред Бога и Го хвалиха и благославяха заради избавлението, което Той им даде. И се върнаха в пещерата. Това се случи на вечерта на тридесет и деветия ден…И Атам и Еуа се изправиха и се молиха усърдно на Бога да им даде сила; защото бяха отслабнали от глад, жажда и молитви. Но цялата тази нощ те бодърстваха в молитва до сутринта. След това Атам рече на Еуа: "Стани, да идем до източната врата на градината, както ни каза Бог"… И те казаха молитвите си по ежедневния си обичай, и излязоха от пещерата, за да отидат към източната врата на градината. И Атам и Еуа застанаха в молитва и призоваха Бога да ги укрепи и да им изпрати нещо, с което да утолят глада си. Но след като свършиха да се молят, бяха прекалено слаби, за да помръднат.

             Но злият Сатана завиждаше заради утехата, която Бог им бе дал. Затова ги предвари и влезе в пещерата и взе двете смокини, и ги Зарови извън пещерата, така че Атам и Еуа да не ги намерят. Така, той беше намислил да ги погуби. Но по Божията милост, веднага щом двете смокини бяха заробени в земята, Бог провали замисъла на Сатана и ги направи две плодни дървета, които засенчваха пещерата. А Сатана ги беше заровил от източната й страна.

             И после, когато двете дървета бяха пораснали и покрити с плод, Сатана се ядоса и съжали, и каза: "Щеше да бъде по-добре да бях оставил смокините където си бяха; защото сега, ето, те станаха две плодни дървета, от които Атам ще яде през всичките дни на живота си. А аз бях намислил, когато ги зарових, да ги погубя напълно и да ги скрия завинаги. Но Бог победи замисъла ми и не искаше този свят плод да загине; и Той осуети намерението ми и провали плана ми, който бях замислил против слугите Му“…

             …Тогава Божието Слово дойде към Атама и му рече: "Атаме, когато те изпратих да вземеш смокините, Сатана те предвари в пещерата, взе смокините и ги зарови отвън, на изток от пещерата, като мислеше да ги затрие, а не ги посади от добро намерение. Не само заради него дърветата пораснаха веднага; но имах милост към теб и Аз им заповядах да растат. И те станаха две големи дървета, за да ти хвърлят сянка с клоните си, и да намериш почивка; и да ти дам да видиш Моята сила и Моите чудни дела. А също и за да ти покажа подлостта на Сатана и неговите зли дела, защото още откакто излязохте от градината, той не престана нито за ден да ти прави зло. Но не му дадох власт над теб."

 Из „Книгата Атам“(или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих),
Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva3 id est Atam
/Глава 35, ст. 1-3/; Глава 37, ст. 1-5; Глава 57, ст. 11-18; Глава 57, ст. 58: ст. 1-5; Глава 58: ст. 14-16/

             Какво научаваме от текстовете за смокинята и смокиновото дърво (смоковницата) от „Книгата на Атам“?

             Плодът на смокиновото дърво е бил свят плод и чрез този образ Бог потвърждава, че ще изпрати Спасител за Атам. Този плод е подарен на Атам и Еуа на четиридесетия ден – период, свързан с много образи и послания в книгите на Библията (например, съгледвачите на Обетованата земя се връщат на края на четиридесетте дена и донасят плода на лозата и плода на смоковницата като уверение за Божия промисъл).

            Светият плод на смокинята/ смоковницата ще бъде заслон на човека, ще му дава почивка и чрез нея (плода) той ще може да види както Божиите сила и чудни дела, така и злите дела на Сатана.

            Това съвпада с обещанието на Исус Христос към повярвалите в Него, че Той ще им даде да разбият портите на ада („Портите на ада няма да ви надделеят“) и да влязат в неговата почивка на вярата.

             Неслучайно в Евангелието според Св. Апостол Йоан (гл. 1: ст. 47-51) четем следното:

             „Иисус видя Натанаил да идва към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина. Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Иисус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата. Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев Цар. Иисус в отговор му каза: Понеже ти рекох: видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш. И рече му: Истина, истина ви казвам, [отсега] ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.“

             Това е потвърждение на обещанията на Бог за спасение на човешкия род, за които научаваме от историята за грехопадението, описана в „Книгата на Атам“ от сборника „Тракийските Хроники“. Исус потвърждава божието обещание, дадено на Атам, че който е под смоковницата ще дочака чрез вярата обещаното спасение чрез Бог-Слово. Именно това обръщение отваря очите на Натанаил да познае Божия Син.

             Натанаил се моли в образа на Атам под смокиновото дърво и Исус го нарича истински вярващ, тоест истински Ис-Ра-Ил-тянин или истински последовател на Ис-Ра-Ил. Затова и му дава обещанието, което е запазено за верните – да види и да познае Божията Сила и Божиите чудни дела.

             Бог Отец, познат в Тракийските храмови предания и в еврейската библия като Богът на  Ис-Ра-Ел, по подобен начин дава първородството на Яков, защото си избира последовател, който е готов да преживее пълната промяна (трансформацията в нов човек), за разлика от Гордата Смоковница на фалшивите религиозни учения, които не водят до първоизточника – светият Тракийски корен на Орфеевата вяра, и по този начин не дават очаквания плод.

             Затова евреите не познаха, че Исус Христос е обещаният пратеник, тъй като си мислеха, че вечните обещания са дадени само на тях и на всички далечни техни потомци, независимо от тяхната вярност.

             Такава вяра Исус отхвърли когато прокле смоковницата, на която не беше времето да има плод, защото искаше да покаже в образ очакването на Бог да се дава плода на свещената тракийска вяра навреме. Това е и причината в един случай Исус да заръча на учениците си да научат притчата за смоковницата:

             „Известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете. Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.“ /Евангелие според Лука, гл.13, ст 1-9/
 
            Пророците в Стария Завет постоянно са използвали смокинята за отправяне на послания за бедствия или благоденствие, неверие или вярност.

             Пророк Еремия използва образа на добрите и лошите смокини, когато говори за верните и за неверните сред юдеите / Книгата на пророк Еремия, гл. 24, ст. 2-10/.

             Други пророци са говорили за наказание, при което Бог ще опустоши лозите и смоковниците, които са били заплатата на блудните юдеи /Книгата на пророк Осия, гл. 2, ст. 12/ и за наказание, при което Бог изпраща гъсеници да изпоядат многото градини и лозя, смоковници и маслини /Книгата на пророк Амос, гл. 4, ст. 9/.

            Знаем и за вярата на верните, които не гледат на временните страдания и не престават да вярват в Бога, въпреки несгодите („Ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети, и нивите да не дадат храна…, пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.“ /Книгата на пророк Авакум, гл. 3, ст. 17-18/)

             Какво толкова, ще си кажат някои? Знаем, че не само в Библията, но и в литературата изобщо се използват много образни сравнения. Но това не са образни сравнения, а образно Слово!

             След откритията на д-р Стефан Гайд, не можем да гледаме по същия начин на изображенията (образното слово) върху намерените тракийски артефакти, защото зад тях стоят думите на Божествената Реч на Траките (Богарите). Всеки един образ е свещена буква, йероглиф на божественото откровение за човешкото битие.

            Образът на смокинята от „Книгата на Атам“ не е литературна препратка, а част от обещанията на Бог, потвърдени хилядолетия по-късно в еврейския Стар Завет на Библията и в Евангелието на Исус Христос. Тези обещания няма да достигнат до българския народ, за да промени той своята съдба, ако на Тракийската вяра в Дион Ис-Ус се гледа като на езическа отминала вяра на един безписмен народ в Дионисий (а не Дион-Исус) – Богът на виното и веселието.

             Интересното е, че на съвременен английски език думата за „смокиня“ е „fig“, което е съкращение от думата „figure“ (фигура, т.е. изображение). Следователно, Тракийските Свещени пиктограми, разчетени от д-р Стефан Гайд, носят онези Божии обещания (образи), без които не може да има приемници на истинската вяра в Исус Христос.

             Затова и Бог предупреждаваше чрез пророците Си, че заради постъпките на човек или народ (по-стъпка, тоест, по чии стъпки вървиш), Той може да се разкае и да обърне благите си намерения във възмездие.

             Подобно внушение има и в думите на пророк Езекиил, който говори за спазването на Божия закон. В глава 18, ст. 9 от пророческата книга се казва:

             „… Ако ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее...“

             На английски език обаче същият стих е със следния превод:

            „If he walks in My statutes and My ordinances so as to deal faithfully-- he is righteous and will surely live…"

             Тук виждаме, че преводът на „божии повеления“ е „statu-te“. Тази дума е много близка до думата „statu-e“, която в съвременния английски език означава „статуя“, тоест отново имаме препратка към изображение върху камък или образ, издълбан в камък. А това е бил другият обичаен начин (освен изписването на йероглифи върху глинени плочици) за последователите на Тракийския Бог Ис-Ус да изписват идеограми в скалите, по стените на пирамидите и върху каменни стълбове.

             Така и Атам, според постоянството в разкаянието си и познаването на Божието Слово в образи и писмени знаци, не изгуби възможността си да се върне в Едем, но Бог го научи как да култивира земята и да се прехранва от нея.

             В заключение трябва да отбележим натрапващата се връзка на гореизказаното с поверията в орфическото християнство, което използва идеограмите от Тракийския Сакрален Език за изобразяване на „превъплъщенията“ на Бог-Слово, които са еманацията на Бог сред хората. А това въпллъщение (еманация) беше обещанието за спасителното действие на Исус Христос сред човеците – да свърже земната вяра на верните последователи с небесните обещания.
  

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

"Днес, кога чуете Неговия глас, не ожесточавайте сърцата си."
(Думи на Св. Ап. Павел към повярвалите в Иисус Христос евреи)

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

Седмицата има седем дни.
Te всички имат свой резон и свое време кога да се явят.

Тези седем дни отмерват като вярна стража
минутите на нашия живот.
Неумолимо се редуват и изискват своя данък –
за времето прекарано на този свят.

Окаян аз, не ще ли има край кръговратът на тези дни?
Кога ще мога да отдъхна без страх, че почивката ще свърши?

Оказа се, че има и друг незнаен ден –
от Бога отреден за почивка от човешките дела.
Той идва всеки ден.
Той е „другият“ ден.

В него аз отдъхвам от земните дела
и славя Бога за този осми ден създаден за спасението на моята душа.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Лингвистът и експертът по декодиране на тракийските йероглифи д-р Стефан Гайд на пресконференция в БТА през 2008г.

 
Учените продължават да откриват доказателства за тракийската писменост

Дали ще могат да разчетат сложните и дълбоко абстрактни идеограми, познати от книгите на д-р Стефан Гайд без посвещение на древната мъдрост на предците ни?

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 
                Всеки непредубеден читател на поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, който си направи труда да прочете отначало докрай детайлите в книгите, ще открие, че траките са първият народ в историята с писменост – около 2000 години преди тези на Египтяните и Шумерите. Те са използвали пиктографското (образно) писмо и затова най-вероятно другите народи са заимствали от тях философски концепции  (както е и видно от историческите източници), защото пиктографските идеограми изобразяват идеи за битието и света.

                Следователно, тракийските йероглифи са служели като универсален език за общуване в древността и по света навярно има множество надписи върху камък или съдове, които могат да бъдат разчетени с Метода на Гайд.

                Ето защо е много смущаващо и учудващо, че учени от БАН ще разчитат надписите по глинена плочица на 7000 години без да има готовност или желание да свържат изследванията с откритията на д-р Стефан Гайд. Според информацията, самата плочка няма да бъде достъпна за обществеността преди следващата година, когато ще бъдат обявени резултатите.

                Смущаващо е, защото откритие като декодирането на множество надписи от д-р Стефан Гайд остава недооценено от българската академична общност, въпреки богатството от революционни идеи на Метода Гайд, които наред с разчетените текстове могат да променят из основи разбирането ни за генезиса на човешката цивилизация на земята.

                Когато новината за разчитането на тракийския код беше разпространена на научна конференция от д-р Стефан Гайд и неговия екип, тези учени го обявиха за шарлатанин, опитващ се да придобие известност с небивали твърдения. Днес, същите клакьори на официалната закостеняла наука забравиха нелепите и ненаучни твърдения, които бяха отправили от знайни и незнайни форуми (но които медиите услужливо разпространиха) и започнаха да се надпреварват в научните открития за писмеността на траки, без да споменават нито дума за д-р Стефан Гайд, за работата на сътрудниците от Института по Трансцедентна Анализа, и за съ-авторството на акад. Цветан Гайдарски в изследването на античната история и тракийската наука и изкуство.

                Как ли ще разчетат надписите от въпросната глинена плочка без да признаят Божествения произход на света и Тракийския Свещен език? Или месеците, през които ще анализират и разчитат надписите, ще бъдат посветени на тайно изучаване на трудовете на д-р Гайд, за да се подготви контра откритие, което да подмени резултатите от Метода на Гайд с други, които да са по-удобни според официалните научни теории?

                Е, уважаеми госпожи и господа! Може би все още не осъзнавате, че пиктографският скрипт на траките не е просто първият универсален писмен език в света, но и най-древният архетипен модел на света, откриван векове по-късно от плеяда от учени, сред които е и К.Г. Юнг и неговата теория за архетипите в човешкото съзнание. Защото идеограмите, закодирани в пиктограмите на свещения тракийски език, работят и до днес в подсъзнанието на всеки човек и определят индивидуалните човешки поведение, битие и качество на живота /виж „Думите влияят на структурата на ДНК“/.

                Как ще се справите с тази задача, ако не приемате концепциите на Трансцендентната Наука, уважаеми учени от БАН?

               Мъдростта на Тракия говори, че „Съзнанието определя битието“. Това е принципът, който е довел до въплъщение в бита на изключително задълбочените прозрения на нашите предци - траките, чрез моделирането на предмети на бита и инструменти за култивиране на природата /виж „Религия ли е истинската наука“ и „За религиозните концепции на древните траки и научното мислене“/.

                Готови ли сте за промяна на всичко, което сте моделирали в науката досега? В Тракия съзнанието не е било предмет на наука, както то е предмет на днешната психология, а средство за изучване на проявленията на божествения дух сред хората и помощ при лечение на душевни и физични недъзи. Неслучайно древните философи са твърдели, че гръцките лекари лекуват само тялото, а тракийските – душата, която го е разболяла.

                На каквито и надписи да са попаднали учените от БАН, те ще трябва да ги анализират в унисон с архетипите на Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух (които очевидно траките са познавали и обичали) по примера на д-р Стефан Гайд. А от резултата на работата им ще научим доколко важни са за тях като учени Познанието и Мъдростта - тях може да ги намери само онзи, който се вълнува истински от тайната сила на тракийското божествено откровение.

                Ще завършим с превода на д-р Гайд на плочката от Караново. Текстът е уникален, тъй като въпреки датировката си от около 4 000 г. пр.Хр. има недвусмислен аналог с послания на Апостол Павел към първите християни. Това превръща писмеността на Тракия в първоизвор за връзката между вярванията в Тракия и християнската вяра:

 „Който е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението,
               той е новороден и е с Ново Божествено Естество.
               Той е оставил лъжата и е познал Истината
               и царува с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния.” /„Тракийското писмо декодирано І”/

„Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.“ /„Послание на Ап. Павел към Римляните“/

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

            Случвало ли ви се е да преживеете нещо, за което имате усещането, че е ставало и преди? Странното усещане, че живеете във филм, който вече сте гледали… Тогава ще ви бъде интересно да научите повече за механизма на това явление.

            Дежавю
            Например, френският психолог Емил Буарак (1851-1917) въвежда термина дежавю (или дежаву) (от френското dйjа vu, което означава вече видяно), за да обрисува състоянието, при което човек е убеден, че вече е преживявал дадена ситуация, въпреки че обстоятелствата около нея не са съвсем ясни.

            Според Буарак и неговите последователи това се дължи на химичен дисбаланс на мозъка, който не обработва някоя настояща случка там, където нормално става това, а в дяла от мозъка, отговарящ за спомените. По този начин човек остава с убеждението, че живее в някой от своите спомени и му се струва, че знае какво ще се случи.

            Дали обаче това не се дължи на намерението на Създателя да подскаже на човека, че прави същите грешки, както и в миналото?

            В окултизма има схващането, че дежавю се дължи на нашите предчувствия, спомени или изживявания от отминали животи. Това схващане претендира за меродавност поради ясновидските способности на хората, които уж били заложени дълбоко във всеки от нас, и почива на схващането, че докато спим, нашето невидимо тяло обикаляло непознати места, срещало хора и изпитвало емоции, които не помним на сутринта – а си спомняме само чрез „дежавю“.

            Това ли е истината? Оказва се, че дежавю е знак за божествено проявление в живота - когато човек се развива и учи, или когато не успее да разчете посланието.

            Според учените дежавю спомените започват да се появяват около осмата или деветата година на детето и са най-активни в 20-те и 30-те години на човешкия живот, тъй като в този период от живота ни мозъкът се развива най-бурно. След това дежавю спомените започват бавно да отшумяват.

            Но има и случаи, в които дежавю може да е признак за началото на болест, както е при възникването на епилептични припадъци. Епилептичните припадъци предизвикват изменения на електрическата активност на невроните в мозъка, която може да се разпространи като ударна вълна по целия мозък и да активира дяла, който отговаря за спомените, тоест дежавю отключва болестта.

            Жамевю
            Противоположното състояние е жамевю или жамеву (от френското jamais vu, което означава никога невидяно).

            Жамевю е състояние, при което човек изпада във временна неспособност да разпознае лица, места и ситуации и те му изглеждат непознати за известно време. То може да настъпи внезапно и да причини временна загуба на ориентация за хората, с които говорим, или за това какво точно правим в момента.

            Обясненията на учените са свързани с химичните процеси в мозъка, при които настъпва краткосрочна загуба на паметта. Но загубата на памет е винаги причинена от някаква травма или шоково състояние, докато при жамевю имаме състояние, което идва внезапно и без причина.

            Очевидно това е божествен механизъм за напомняне, че всички човешки мисли и намерения могат да се сринат в един миг – и в този миг човек да остане без нищо. „Защото, който не умножава това, което има, ще изгуби и онова, което си мисли, че има“ (думи на Иисус Христос от Евангелието).

            Тази загуба не настъпва изведнъж и не е трайна, тъй като целта е обучение, за да не пилеем напразно своите мисли и чувства.

            Дежавю и жамевю - божествени проявления в човешкия живот
            И така, в единия случай човек има дежавю и припознава нещо, а в другия – жамевю, когато не може да различи познати за него неща. Те не са случайно, а са състояния, чрез които да разберем какво ни се случва и защо.

            Подобно на зависването на софтуер в компютърните системи, когато операционната система просто спира да функционира по необясними причини и единствено нейното рестартиране решава проблема, жамевюто на компютъра е подобно на „блокирането“ на човека. Тогава се нуждаем от специалист. Защото както казват компютърните специалисти – не можеш да разбереш проблемите на софтуера на логическо ниво (идеите, с които е създаден), ако се вглеждаш само във физическото ниво.

            Защо тогава дори в случаи на тежки заболявания като епилепсията започваме да бърникаме в човека чрез всякакви сиромашки учения, а не се обърнем към Начинателя и Усъвършителя на живота ни?

            По света има много разумни и просветени учени и специалисти, които отдавна са осъзнали, че нищо в нашия живот не е просто стечение на обстоятелства, в това число и състоянията на жамевю и дежавю. Поради тях някои хора живеят като в мъгла, блокирани в абсурдна капсула в Божията машина на времето. Те напипват някое дежавю от своето минало, но ако не проумеят Божествения ред, ще останат изгубени в жамевюто на своя живот без Бога.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

„Нашата човешка цивилизация дължи своето Битие и Живот на възможностите на Божественото Слово (д-р Стефан Гайд), защото „в началото бе Словото... Всичко чрез Него стана... И без Него не е станало нищо от това, което е станало.. (Евангелие на Св. Апостол Йоан 1:1)"

 
            Нашите предци - траките, са назовавали околния свят чрез пиктографски имена. По този начин те са можели да изкажат дълбоката същност и природа на всяко нещо от заобикалящия свят, тъй като са осъзнавали, че всичко, което виждаме, съдържа частица от Божествената природа, а човекът – като създание по Божий образ и подобие – има заложени дарби да преоткрива и назовава божествената природа в света около нас.

             Това според д-р Стефан Гайд е ключът към разгадаването на тракийската писменост, тъй като не е възможно да се проумеят тайните от миналото без религиозните концепции на траките (кодирани в идеограмите на тракийските йероглифи), които са разбирали влиянието на йероглифите върху битието единствено чрез осветеното от вяра в Бога съзнание.

              По тази причина научното мислене в миналото е било ползо-творно, тъй като учените са творили ползи за човечеството. Когато обаче се е прекъснала връзката между науката и Божественото Слово, нещата са се променили. Днес съвременният човек познава все по-малко околния свят и може да му влияе все по-малко, защото не притежава одухотворените от вярата в Божественото Слово умения на предците ни.

            Тези умения са донесли слава на траките като хора с удивителни прозрения и умения да създават изкуство и инструменти за бита. Тези умения не са били следствие на извънземен разум (както атеистичните теории се опитват да внушат), а познаване на Божественото Слово в човека. Та нали човек е създаден по Божий образ и подобие, нали всичко е станало от Словото, което е Начало и Начело (постоянно учи посветените) на човешкия живот?

             Това вродено в човека Слово и неговото използване и усъвършенстване за промяна на околния свят на човека според нуждите му е причината д-р Стефан Гайд да посвети годините на живота си. Той е изследвал вариантите на това Слово според оригиналните концепции в тракийските пиктограми, за да изучи и опознае знанията на траките за измеренията на човешкото битие.

             Само по този начин е възможно да се дефинират научни концепции, които да обяснят начините за овладяването на природните сили и ресурси във вида, който ние днес познаваме, както и начините за овладяване на духовния свят, който и днес влияе на физическото здраве и на психиката на хората.

             За нас е очевидна истината, че Божествената природа на света, в който живеем, и Божественото Слово, заложено в човека, са свързани, и само учени с погледа на д-р Стефан Гайд – прилагащи неговия интердисциплинарен метод към артефактите от миналото, могат да създават истинска наука.

             Затова в предишна статия описахме удивителната прилика между йероглифа за Бог-Отец (за Отец знаем от Евангелието, че ще „отдели плявата от житото“) и един земеделски уред, използван в миналото за отделяне на слама от жито, наречен диканя. Можете да прочетете цялата статия тук.

             Днес ще ви разкажем за друг артефакт от стария бит на човечеството, за който отново откриване удивителна прилика с един от разчетените от д-р Стефан Гайд тракийски йероглифи.

             Йероглифът , който  се чете „РЕ“ и означава „Уста, Слово, Реч, Врата“ (или Словото е Врата, както сам Исус каза за себе си „Аз съм Вратата“), прилича много по форма на совалката – уред от тъкачния стан, който тъкачките използват, за да вплитат конците в тъканта по определен начин.

            В допълнение, този йероглиф се съдържа в друг един йероглиф – , със значение „майка-кърмачка“, за който д-р Гайд твърди, че е свързан с понятието за сучене (или пиене на млякото на духа) и който в комбинация с думата „РАН“ (име) е дал корена на производните български думи „х-ран-а“ и „х-ран-я“.

             В митологията на много народи се говори, че съдбите на човеците се тъкат от богините на съдбата, а редица философски концепции свързват човешкия живот с нишката, изпредена от богове. Затова Методът на Гайд е уникален и особено ценен за разбирането на света на човека като тъкан, изплетена от нишките на идеограмите в свещения тракийски език. Това съответства и на концепцията в латинската дума за тъкан (лат. textum), която говори за битието на човека като дреха, с която той се облича през целия си живот.

             Тази концепция откриваме и в Евангелието, в което Апостол Павел предупреждава последователите на Исус да внимават да не би да се окажат без дреха (голи) в пришествието на Бог, както и да внимават дали са съблекли старите си дрехи (стария човек) и дали са се облекли в новите дрехи на Благовестието.
 

            Неслучайно и гръцката митология е заимствала от тракийските предания и религиозни идеограми образа на тъкачката на вселената, която е като майка-кърмачка за човек в неговия духовен живот.

             Тази заемка е реализирана в легендата за Арахна, която е разказана от Овидий в „Метаморфози“ – тракийска дума разчетена от д-р Стефан Гайд, съставена от думите Мета-Орфи-Стази (или Метаморфози). Виж повече по темата в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ на д-р Стефан Гайд и „Тракийският Орфизъм за напреднали“ на акад. Цветан Гайдарски.

             Ценното в тази легенда е, че потвърждава библейския мит за падението на Сатана, който намразил човечеството за това, че Бог дарил човека с най-голямата чест и слава във Вселената – да бъде съработник на Бога като изкусен тъкач на светове и измерения.  

             В легендата, Арахна се гордеела, че е ненадмината в изкуството на тъкането и с това предизвикала гнева на Богинята Атина, която я превърнала в паяк, за да виси цял живот на нишка и да тъче неспирно.

             Разбира се, в тази легенда са кодирани и други мистерии (тълкувания), но те не са обект на тази статия. Важното е да осъзнаем, че чак до средата на ХХ в. почти всяка българска селска жена е можела да тъче, а днес сравнително малко възрастни и още по-малко млади жени владеят това умение. Случайно ли тогава днешните жени все повече губят своя образ на къщовница и хранителка на дома?

             Очевидно тъкачеството (подобно на много други аспекти от живота на човека) не е просто един древен домашен занаят, появил се незнайно как в бита на предците ни, а е духовна технология, която е запазена и до днес за учени от ранга на д-р Стефан Гайд и от ранга на неговите последователи.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

След смъртта на императора Тиберий на трона в Константинопол се възкачи Маврикий (1) – грък, женен за тракийска принцеса – дъщерята на Тиберий. Той направи съюз с мнозина срещу всичките траки в Империята. Той наруши свещените съюзни договори с царствата на Арихите в Равена, Тулуза и Толедо, и насъскваше брат против брата, и франки, бургунди и лангобарди против гети.

След него се възкачи императорът Фока (2), прост войник, въздигнат от войници, тиранин и диктатор, който беше детеубиец и уби наследниците на Маврикий, защото и в тях течеше тракийска кръв. Дишайки омраза против всички не-гърци в Константинопол, той премахна всеобщия латински език от държавните дела и вместо него наложи всички книги на Империята да бъдат само на гръцки и да се оповестяват на гръцки. Загина великата Източна империя, която дедите ти бяха извоювали да управляват с много кръв и с велика мъдрост. Великият град на Константин Велики стана свърталище на военни диктатори и тирани, и на едно гръцко малцинство, което узурпира с мерзост светлия град и Христовото наследство, което не беше тяхно. Настъпиха времена на мрак и падение за цяла Европа, и гонения на всичко, що беше по-прежно и славно.

Насилникът Фока изгони всите свети епископи от светите им престоли и сложи свои военни люде, белязани с антихристкия знак, начело на Светата църква в Константинопол, които не милееха за стадото, но бяха вълци, облечени в овчи кожи. Така, той стори погром и голямо зло върху цялата Църква Христова, та погуби посветените люде и постави недуховни невежи, които скриха светлината на Писанията и замениха славата на Невестата Христова с тази на царска зверова блудница.

Беше време на плач и ридание из цялата империя – от изток даже до запад. Тогава Всемогъщият Бог се смили над народа ни и ни изпрати Великия свещеник-цар – хон Кувред (3) от чина на Редите – учител на народа богарски, какъвто не е имало преди него и нямаше след него, защото мъдростта му беше като тази на Соломона и царството му славно като това на Теодариха преди него. И както се знаеше, Кувред беше син на Гордион (4), а той на Ернариха (5), а той пък на Ерменариха (6), син на Авитарих, роден от Великия Авиталх (7), син на Гет-арих (8), от когото беше и потомството на Великия Теодарих, както и потомството на първия Аларих.

А Кувред беше прекарал детството си в Константинопол, където беше обучен в царските науки със синовете на Императора и беше дотолкова възлюбен от самия император Ираклий, че получи титлата Патриций заедно със съответните й земи. А когато навърши 21 години, Кувред беше провъзгласен за Хон на всички богари – от далечния изток до далечния запад. И като дойдоха вестоносци и пратеници от всичките краища на Великата Богария до резиденцията на Хана, която си беше още от дедите му при Меотидското езеро, за да го поздравят от своите владетели, 19 между тях дойдоха и достойните пратеници от потомците на великите Арихи и възвестиха, че са настъпили славни времена за народа на богарите, който беше станал най-многочисленият народ на света и се беше разпрострял към четирите му краища – от Британия до Днепър и от Северното море до Меотидското езеро и Понта.

РЕЧНИК към Част 1

(1) Маврикий – 582- 602 г. на престола.

(2) Фока – 602 – 610 г. на престола – първа Гръцка династия, езикът на Източната Империя става за пръв път гръцки, започва гонения срещу всички „неправославни” и „негръцки” християни, обявявайки ги за „еретични”

(3) хан Кубрат или Курт от „Именника на Българските ханове“ (600-665 г.)

(4) вероятно известният от византийските хроники български вожд Грод

(5) възможно е да съвпада с Ирник (Ерник) от Именника на Българските ханове (375?/453 – ? г.)

(6) не е изключено Ерменарих да е една и съща личност с Херменарих, цар на истро-гетите (остро-готи), загинал през 376 г., защитавайки земите между р. Дон и р. Днепър от хуните. Възможно е също той, а не Ернарих да е именно Ирник от „Именника на Българските Ханове“.

(7) най-вероятно това е митичната личност Авитохол – родоначалникът на династията Дуло според „Именника на Българските ханове“.

(8) очевидно летописецът търси да покаже кръвното родство между Аларих Велики, Теодарих Велики и Кувред Велики от един и същ династичен корен – този на митичния Гетарих – родоначалник на всички гети (готи), споменат и в други хроники, като например тези на Йорданес под името Гаут / Гет.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Истинската история за пръчките на хан Кубрат - част 2

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

 | Част 1 | Част 3 | Част 4 | Част 5 |

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

Но годините на радостта на Хона (9) не траяха дълго, а отлетяха с младостта му, защото не минаха и две десетилетия и дойдоха зли новини, и от изток и от запад – за нападения над народа богарски, и ето, че всички потомци на Арихите бяха пръснати с племената богарски по света и молеха него – хон Кувреда за помощ и подкрепа срещу нови и стари врагове, като казваха: „Повелителю и Наставниче наш, прати ни Арихи, които да ни поведат отново към победи, както Алариха и Теодариха, защото поради междуособните войни сред нас, се загуби чинът им и знанието на светите им тайнства, и затова враговете ни са взели надмощие над нас. А ето, че ти си вожд и учител над всички „онези, които са свещеници-царе” (10) и на племената „раждащи царе” (11), и на „другите тракийски царе” (12) и сред твоите благородници е съхранен чинът на великите Арихи и на Редите, и на Мерите. Прати ни, молим те, избавители срещу имперския гнет и срещу народите, които забравиха добрините, сторени им от бащите ни, и ни угнетяват отвред.“

Това като узна, великият хон Кувред раздра царските си одежди и беше в пост и жалеене пред Господа седем дни и седем нощи. И като плака неутешимо пред Христа Бога нашего за състоянието на народа ни, защото не е срамно и за царете да плачат смирено пред Бога, ето че в деветият час на седмия ден, пред него застана сам Господ Иисус – вечният Дион на Тракия и му рече:

          „Недей плака поради беззаконието на людете си, което доведе до сегашното им страдание и поробление, защото ти нямаш вина, понеже не си водил братоубийствени войни и не си наговарял брат-Арих против брат-Арих, но си спазвал всичките ми повеления от дните на младостта си. Не бой се, прочее, но се облечи и измий, и помажи лицето си, за да изгрее слънцето над народа ти, защото Аз чух молбата ти и ще благословя всичките люде чрез светлината на моя Свет Дух в потомството ти, за да те благославят всички богари – теб и рода ти, докато свят светува, и да прославят името Ми с вечната мисия, която съм им предопределил за благото на всички племена и народи. Мир на теб!”

И като се поклони пред Небесния Цар на царете и Господ над господарите, хон Кувред се укрепи духом и седна уверено на трона си, и царуваше до края на дните си, подкрепен от Господа с голяма сила, мъдрост и мощ, така щото името му се превърна в знамение и пример за подражание между всички владетели на съседни държави разгърна според Божията промисъл и наставление голяма държавническа дейност, така че укрепи силно своята държава, закони и войска, като се готвеше да помогне със сила и мощ на всичките потомци на беси-гетите, истро-гетите и другите-траки от рода богарски по света.

А синовете си обучаваше, всички до един, за сана на Арихите, та да станат вождове на народа ни от изтока до запада, според Повелението Господно и заръката Христова. И като стана на преклонна възраст, като считаше, че е изпълнил Божествената Повеля и е наближило времето му да се прибере при бащите си, великият хон Кувред повика с пратеници синовете си и като ги събра всичките, постави Завет между тях и Бога, да отговарят за всичките богари по целия свят и да опазят светлия сан на Арихите, Редите и Мерите, докле дойде Господ в последния ден.

РЕЧНИК към Част 2

(9)  на богарски тракийски се произнася „хон” („хан”) и означава буквално „главен жрец” („командващ жрец”)

(10) уон-гонт-урите

(11) утаг-урите

(12) ко-тракг-ури

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Истинската история за пръчките на хан Кубрат - част 3

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

| Част 1 | Част 2 | Част 4 | Част 5 |

~:~:~ Истински Истории ~:~:~



И хон Кувред им говори смиреномъдрено, повелявайки им следните думи:

„Виждате ли този сноп от пръчки? Опитайте се да го пречупите и ще видите, че е невъзможно. Но ето, вижте ме сега как го развързвам и пръчка по пръчка поотделно, мога да пречупя дори аз всичките до една. Така се случи с братята ви Арихи по света. Много воюваха срещу поробителите си, много земя на предците си отвоюваха и освободиха, но не бяха задълго единни, а и помежду си воюваха, защото всеки мислеше себе си за по-горен от другите, като си думаше: „Аз съм от най-великото племе, защото съм гет”, или „Моето свещенодейство е по-силно, защото съм от племето на прорицателите – беси”.

И така, понеже се противопоставяха един на друг, също както разделените пръчки, враговете им ги пречупваха един след друг, докато се разпръснаха съвсем. Сега молят мен за помощ, но когато братята им ги молеха за помощ, малцина от тях проявиха към тях милост. Те всички съгрешиха против Бога и против братята си, и ако ме питате в какво точно и как, ще ви отговоря съвсем точно и ясно.

Не разбирате ли, че докато един казва „аз съм бес”, друг – „аз съм гет”, трети – „аз съм сапей”, а четвърти – „аз съм одрис”, вие всички сте като разделените пръчки на Тракия, които всеки може да пречупи. Така и беше до днес със всичките ни предци. Велики бяха без съмнение – всеки един от тях поотделно, но всеки се възгордяваше и високоумстваше над другите, като считаше себе си за най-велик.

 А какво ни научи Спасителят – нашият Тонг-Ра (13), сиреч Възкръсналото Слънце Христос, не това ли, че който иска да се нарече велик в Божието Царство, трябва да стане слуга на всичките и сам да се счита за най-малък от всичките, сиреч за част от цялото, която служи за доброто на всички!

И тъй, за да не ми рече някой: „все пак, аз съм бес и се гордея с това”, нека и аз да му река: „аз пък съм гет и се гордея с това, даже когато ме наричат презрително „гот”, или „мизиец”, та дори и „хун”, защото всеки от вас знае, че майката на дядо ми е била взета от хуните.

Не е ли също една от жените ми от измежду ромеите? Та и аз, като великият апостол Божий – Павел, мога да река: за хуна съм хун, за мизиеца – мизиец, за ромеите – ромей, за бесите – бес, за гетите – гет, за робите-склави – склав, сиреч роб (ако и да съм цар), за езичниците – езичник, за християните – раб Христов, за всички всякакъв подобен, и всичко това само и само да мога мнозината да придобия.

Но има нещо, с което се гордея повече от всичко, и то е, че говоря Богарския език (14) на Бога на боговете. А ето, че и ти, братко – бес, говориш същия език, пък и ти братко – сапей, го говориш, ако и малко по-накриво, както и го говорят всички меди, серди, одриси и асти, и всичките сто тракийски племена, всеки малко по-иначе и по своему, но е един език, и всички го говорим и се разбираме, както не се разбираме с никой друг народ.

Значи сме всички Богари, след като говорим всички Богарския език. Ето, с това се гордея аз над всичко – че съм Богарин и говоря езика, на който говори сам Бог и избрания от Него най-многоброен народ на земята. Затова не искам всеки да си носи само своето, но цялото и единното, за да сме силни като снопа копия, който е изобразен в Руната на Тракия (15).

 И ако държавата ни можеше да се събере в малката земя, която е на юг от Хемус, която роди нашия народ преди хиляди лета, бих с радост я нарекъл Тракия. Но ето, че Всемогъщият Бог ни е благословил и преумножил дотолкова, че едва ни побират всичките земи, по които сме се заселили и сме ги придобили. Затова аз мога да ги нарека само по един начин – Богария, сиреч земята на всички Богари, говорещи езика на Единия Бог още от първия ден, та даже и до днес.

 А ти, Баяне, дето ме питаш дали всички, които живеят с нас и са научили да говорят езика ни, са също Богари, даже и тези, които са роби и склавени (защото така ги нарича Империята), на теб казвам сега, но да чуят всички: Всеки, който е бил склавен, сиреч безправен роб, но е приел Богарския език и говори божествения език на предните, той вече е наистина словесен син на нашия Бог, и затова ще се нарече Словен и ще бъде свободен.

 Затова, повелявам на вас, моите синове, от днес да наричате земите, в които вие живеете, с това единствено име Богария, и там ще се говори един език – божествения, Богарския. Така ще запазите езика си, народа си и земята си, и никой не ще може да ви пороби, претопи или заличи, както не е възможно да бъде заличен от земята Езикът, на който говори сам Бог, нито пък някой може да пороби Божиите синове. Рекох ви и тъй ще бъде! Амин.“

РЕЧНИК към Част 3

(13) Тонг-Ра / Туонх-Ра (Танг-Ра), буквално „Възкръсналият Бог-Слово-Слънце” = „Възкръсналият Христос”

(14) , буквално „бог-ари” (или по-меко – бох-ари”) = „боготворчески”, където  се произнася „ари” и означава „сътворявам” на тракийски език, а  се произнася „Бог” (или по-меко „Бох”) и означава „Божество” на тракийски език. Поради това, че буквата ω (омега) може да се произнася като кратко „о”, или като „оу” (а понякога и като „у”) цялата дума  също се е произнасяла от някои като „богари”, от други – като „боугари” („болгари”), а от трети – дори като „бугари” („булгари”). Впоследствие е възприето на български думата да се произнася като „българи”, но в някои славянски езици и до днес продължава да се чете като „болгари” или „бугари”, а в латинските езици – като ‘булгари”. Виж също „Книгата Арих, гл. 1:13,14“; и „Книгата Нави, гл. 26:30“.

(15) Руната на Тракия в някои от нейните разновидности е следната:  (гръбначен стълб),  (сноп от реколта), (сноп от пръчки / копия). Снопът се произнася „теру” („тирук” / трак”) и означава също „всички заедно”. За подробен анализ на името „Тракия” и „траки” и техните вариации на йероглифното изписване, виж за справка книгата на Д-р Гайд „Тракийското Писмо Декодирано” – том 1 и том 4.

| Част 1 | Част 2 | Част 4 | Част 5 |

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Истинската история за пръчките на хан Кубрат - част 4

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

| Част 1 | Част 2 | Част 3 | Част 5 |

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

Това са наши земи и винаги са били наши, откакто свят светува, и правото е наше над тях, наше и на чадата ни до века. И те чакат Арих да ги поведе и да възстанови Царството. Баян (22) (665-? г.) ще остане с мен да ми помага, той ми е първородният и трябва да заеме трона след мене

А вие всички си помагайте и воювайте заедно, и нападайте от много страни врага си едновременно. Като воюва Аспарих с романите, Кубарих да ги удари в гръб, а ако им се притече Рим на помощ, Алцех и Котрарих да се намесят и го ударят в гръб. Не губете връзка помежду си никога и като заздравите териториите, които владеете, кога можете ги обединявайте в едно цяло, за да е царството ви пак единно цяло. Не забравяйте и нас, които оставаме тук във Велика Богария, нито пък ние ще ви забравим. И ако имате нужда от помощ, непременно ще ви пратим, а също така и вие пратете на нас, ако изпаднем в беда.

И така, където и да сте по света, да знаете, че сте едно цяло и също като този сноп пръчки, застъпвайте се един за друг, където и да сте и си помагайте, и тогава Царството ви ще устои докрай. Ето, казах.“

РЕЧНИК към Част 4

(16) Кубарих, известен още като Кубер – син на хан Кубрат

(17) Алцех – най-младият син на хан Кубрат

(18) Котрарих, известен още като Котраг – син на хан Кубрат

(19) Ракаред II – внук на Ракаред I (573 – 601 г.) При Ракаред I, беси-гетите в Испания се присъединяват към Римо-католическата църква (579 г.). Вероятно това събитие е имал в предвид Папа Йоан VIII, когато е писал до княз Борис, че българите принадлежат към лоното на Римокатолическата църква, и затова Константинополската Епархия няма никакви права над тях.

(20) Аспарих –  – на бохарски (богарски ) тракийски означава буквално „Пазител-на-езика (речта)”, от думите:  = „език, реч, диалект” и  = „Пазител, покровител”. Аспатих е известен още като хан Исперих / Аспарух – основател на Дунавска България в 681 г.

(21) Сандарих, известен още като Сандилх и Сандалик, цар на утигурите, помогнал на беси-гетите с военна сила срещу лангобардите, заедно с кутригурския военачалник Хиниалон през 551 г. и установил се с войските си за постоянно в Илирия и Тракия.

(22) син на хан Кубрат, известен още като Безмер

| Част 1 | Част 2 | Част 3 | Част 5 |

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Истинската история за пръчките на хан Кубрат - част 5

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

И така и стана. Кубарих достигна Панония и стана вожд на богарите там, но за да задържи земята във властта си, се принуди да влезе в съюз с аварите, които бяха се преумножили и станали първа сила там. А като укрепи властта си в техния хаганат, Кубарих (684-695?) властваше над цяла Илирия и Македония, като васал на хагана.

Но като непрестанно притесняваше с набезите си на юг Източната империя, за да го възпре, сам Императорът му предложи мир, титла и земи, ако му служи. И като прие предложението за мир от Императора в Константинопол и титлата Консул, се назова федерат на Империята. Той, обаче, беше верен на каузата не на Константинопол, но на всички богари и помагаше на брата си Аспарих, като удряше Империята в гръб, винаги когато братята му воюваха с нея.

Алцех отиде при гетите-богари в Равена и се опита до застане начело на царството, като се надяваше на Дагоберед да го подкрепи, защото беше посветен родственик. Но франкските интереси надделяха в сърцето на Дагоберед, защото беше цар на меровингите-франки, и той нападна стана на Алцеха, защото се страхуваше да не бъде в последствие изместен от него от трона на меровингите, чрез помощта на гетската партия в царството му. Затова Алцех се вдигна с два отряда посред нощ, та проби обсадата и отиде на югозапад в Галия, където като беше посветен от брата си в чина на Арихите, прие името Родарих (23) , сиреч Арих на Рода. Като минаха години, беси-гетите в Толедо го избраха за свой цар и така възстановиха чина на Арихите сред родовете си, защото се беше загубил сред тях. Така Царството в Испания се закрепи и всичките дни на царуването на Родариха (705-711), сиреч Алцеха бяха благословени.

Аспарих (24) пък зае с конните си отряди земите от двете страни на Истрос (Дунава), там където реката се влива в Понта (Черно море), и като се позова на договорите за владеене на тези земи от своите предци – гетите на Фретигер и Орфейла, още от времето на императорите Константин Велики, Валент и Теодосий, той се обяви за федерат на Източната империя под върховната власт на император Констанс (25).

И беше приветствуван от всички тракийски племена на север от Хемус (Стара планина) като Белия конник – Освободител и Господар, пратен от Бога, от чиято уста излиза Мечът Двоуст Тракийски, според Светото Писание, и го наричаха още Ис-пе-Ре (26) сиреч Исус е Ре (27) , защото утвърждаваше вярата на Арихите, че Исус е Възкръсналият Бог Ре (28) (Словото) / Христос – Тонг-Ра (29). Затова скоро беше избран от принцовете им за върховен цар над всичките племена в Мизия и Тракия, които направиха единен съюз и му се доброволно подчиниха до един.

И в тези радостни за Аспариха дни му се роди син, и като знамение за възстановлението на Древното Царство в Тракия, той го нарече Тер, по името на Великия Терес – основателят на Старото Тракийско царство, като казваше:

„Ето, днес ти възстанових царството на дедите ти и ти ще възстановиш цялата им династия. А като влезнаха в Съюза на Аспарих и всички останали племена на траките, говорещи богарски, от цяла Мизия и Тракия, името на сина му остана известно като Тер-вел. сиреч Повелител на Всичките (30), тъй като думаше Аспарих „Той ще ги управлява всичките”. А другия си син Аспарих нарече Сев (31). по името на великия тракийски цар Севт, което на древния богарски диалект означава Пастир, защото думаше: „Този пък мой син нека бъде духовен пастир над народа и техен Пазител-Арих.”

И като стана младежът на означената възраст, сам Аспарих го посвети в сана и мистериите на Арихите, и името му стана Севарих (32). сиреч Пастирят-Пазител. И тъй като богарскнте конни отреди започнаха да нахлуват и да се застояват в земите между Тимок и Понта, на юг от Дунав, чак до Хемус…
 

РЕЧНИК към Част 5

(23) В 710 г. Родарих е избран чрез народен избор за цар на беси-гетите в Испания, след смъртта на техния цар Витиза, който е от друг не Арихски техен род.

(24) Аспарих, известен още като Аспарух / Исперих (управлявал 664 -700 г.) – основател на Дунавска България в 681 г.

(25) Император Констанс II, (642 – 668 г.)

(26)  = Исперех (Исперих), означаващо „Исус-е-Словото-Слънце (Ре)”

(27) Ре на богарския тракийски диалект – = „Слово” = „Слънце”.

(28) За връзката между Бог-Словото (Ре) и Христос, виж подробния анализ на Д-р Стефан Гайд в книгата „Тракийското Писмо Декодирано – Тракийската Библия Бесика разкрита” – том 4, гл. 6 – „Голямата тайна на Христос и Ре”, стр. 141.

(29) Тонг-Ра –  = Туонх-Ре (Танг-Ра), буквално „Възкръсналият Бог-Слово-Слънце”=„Възкръсналият Христос”.

(30) на богарския диалект букв. означава „все-велител”, или „всевластник”. Тервел, известен още като Тривелий, управлява България между 700 и 721 г.

(31) на богарския диалект букв. означава „пастир”, и е отзвук от името на династията на хиксосите, наречени със значение „царе-пастири”. За подробен лингвистичен и исторически анализ по въпроса, виж книгата на Д-р Стефан Гайд „Тракийското Писмо Декодирано – том III”

(32) Сев-арих е вероятно идентичен със Севар, известен от Именника на Българските ханове, царувал 738 – 753 г.

| Част 1 | Част 2 | Част 3 | Част 4 |

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Симфонии от звуци, написани със нотни знаци.
Махни един дори – или го подмени със друг,
и симфонията от неземни звуци ще се промени
и магията й ще се развали.

Иисус родил се на земята…
Симфония от слова, написана със кръвни знаци –
– Кирил, Методий, Климент, Наум и Ангеларий,
и хилядите идващи след тях.

Не заличили, и не подменили, нотите от небесата,
за да слушаме и днес симфонията на въплътеното Му Слово.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

За д-р Стефан Гайд и народните будители днес

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

               „Несъмнено, такова едно откритие, каквото е декодирането на Тракийското писмо, ще промени из основи много остарели представи за нашите предци в българските земи и ще даде ново разбиране и отношение към тайните на човешкия генезис.” Д-р Стефан Гайд

            Д-р Стефан Гайд направи достъпен Света на Безсмъртното трако-българско знание за целия свят. Защото откри Любовта, търсеща да даде. Само Тя е вечна и който я открие, ще има и той да дава. Той разкри ролята на богоизбрания и богопосветен трако-български народ, която единствено може да усъвършенства духовната ни култура.

            Колко странно звучи на фона на делото и откритията на д-р Стефан Гайд анонсът за проект на БАН, „базиран на интердисциплинарен подход към историята на траките“, който излезе в медиите точно преди светлия български празник на Народните Будители. А откритията на този голям българин за тракийския език – първообраза на съвременния български език – остават и до днес неприети от официалната българска научна общност в лицето на БАН.

            Защо търсите под вола теле, уважаеми господа и госпожи, когато в поредицата „Тракийското писмо декодирано“, в сборниците „Тракийските послания“ и „Тракийските хроники“, както и в разработките на академик Цветан Гайдарски и сътрудниците от Института по трансцендентна наука има достатъчно материал за този проект?

            Според информацията, проектът „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността” е първият общоакадемичен проект, който обединява 27 научни звена на БАН (22 института и 5 лаборатории) с участие на университети и научни центрове от Канада, Италия, Германия, Япония и Швейцария. (източник: dir.bg).

            Възможно ли е гръмките фрази, че ще се използват възможностите на културната антропология, изкуствознанието, молекулярната биология, биохимията, органичната химия и металознанието, да променят факта, че резултатите ще зависят изцяло от погледа и светогледа на учените, които работят с тях? Може ли подобни проекти да са истинска наука, ако в тях няма учени с погледа на д-р Стефан Гайд или академик Цветан Гайдарски?

            Нима народните будители, които честваме днес, бяха учители с титли и звания, които само говореха за това какъв да бъде българският народ по време на робството или какви да бъдат борците за църковна независимост, донесла впоследствие и истинското освобождение?

        Не бяха ли будителите онези охулени от гъркомани и чорбаджии светли личности, предали делото на живота си на истинското знание, за да бъде съхранена истината за българския народ през вековете?

            Народните будители не могат насила да влязат в човешките умове и сърца, но въпреки това – на ден като днешния – твърденията на д-р Стефан Гайд, че богоизбраният ни народ е призван чрез познаването на тракийската богарска реч да разкрие смисъла на човешкия живот, не могат да бъдат подминати с лека ръка.

            Първата книга „Тракийското писмо декодирано” на д-р Стефан Гайд разкри съществуването на най-древната писменост в света – тракийската, която е на 7000 години.

            Втората книга „Тракийското писмо декодирано ІІ” потвърди меродавността на неговия лингвистичен метод, чрез който бяха разчетени още артефакта с пиктограми на древната тракийска писменост.

            Третата книга „Тракийското писмо декодирано ІІІ” поднесе разчетените текстове върху още артефакти от древността, сред които плочките от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница, както и пръстенът от Езерово, Кьолменският надпис и Фригийските надписи върху Стелата на цар Мидас. В тази книга беше доказано по много ефикасен научен начин, че както гръцката, така и финикийската фонетични азбуки са произлезли от най-древната тракийска йероглифна пиктографска писменост.

            А в четвъртата книга „Тракийското писмо декодирано ІV“ д-р Гайд представи древни ръкописи на Тракийската Библия Бесика на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария завет.

            Защо днешните научни работници, в това число и учените от настоящия проект на БАН, не се заинтересуват от тези открития? Нима въпросният проект не се интересува от писмени източници като книгите в сборниците  „Тракийските послания“ и „Тракийските хроники”, които говорят за организирани тракийски градове още в V хилядолетие пр.н.е. и за невероятно високо развити философски виждания?

            Нека не продължаваме с тези въпроси, тъй като не искаме те да затъмнят ценното в живота и личността на д-р Стефан Гайд. Защото той показа, че и днес има народни будители и че все още има път за намиране на Любовта, Която търси да даде.

            Само такива учени-просветители не са живели напразно и само тяхната памет на будители ще живее, защото са се осмелили да последват пътя на себе-отдаването.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::