Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
::: Блогът на Мерин предлага интерпретации на теми от философията, културологията и християнското богословие по Метода Гайд. Много от идеите в Блога на Мерин са в разрез с битуващите в нашето общество научни парадигми, но ние вярваме, че ползо-творното научно мислене е онова, което възстановява връзката между науката и Божественото Слово. Ако последвате страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/ и клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: „Сънувал ли си някога сън, който да си убеден, че е реалност? А ако не се събудиш от него? Как ще направиш разлика между съня и реалния свят? Матрицата е навсякъде и не може да бъде обяснена на никого. Тя е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината, че си роб, и като всеки друг, си роден в окови, в затвор, който не можеш да помиришеш, вкусиш или докоснеш. Затвор за твоето съзнание! Трябва да видиш матрицата сам, защото има разлика между това да познаваш пътя и да минеш по него!“ ::: Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Блога на Мерин. :::
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 123031 Постинги: 104 Коментари: 13
Постинги в блога от Ноември, 2016 г.
2 3  >  >>
image

Исус Христос е свързан с Тракия, тракийския език и траките 

Св. Апостол Павел не е бил единствен, а един от мнозината по негово време, които са считали, че Исус Христос e свързан с Тракия, тракийския език и траките по специален начин

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

       Вече разгледахме в статията Родът на Христос в Юдея е по плът с тракийска (гетска) кръвродословието на Исус Христос според данните в Библията, сборниците „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания, откъдето научихме за гетския (тракийски) произход на Витсавее, жена на Давид и дъщеря на тракийския цар Хирам, построил храма в Йерусалим.

       Разказахме ви за тракийските хероси – първообрази на светци в православната традиция като Свети Георги и Свети Димитър – г(х)ерои на коне, войни срещу силите на Злото, напълно в традицията на хетските (гетски) прославени траки-воини, дали родословието на юдейските царе чрез гетската принцеса Батшеба, жената на Давид и повереница (по-вярата-на, или наследница на вярата) на своя тракийски съпруг – хета (гета) Урий, който е бил хетски цар, предвождащ знатните воини в юдейската армия. Виж подробностите в статията За тракийските корени на царете в Древен Израил.  

        А в статията „Колко е важно да се познава тракийската вяра“ проследихме откритията на д-р Стефан Гайд за тракийския смисъл на вярата, който се е загубил във всички преводи на Библията. Видяхме, че в тракийската Библия (наричана Библия Бесика в древността) присъства думата трак, която се използва за повярвал в благовестието на Исус Христос. От Библия Бесика научихме, че Св. Апостол Павел е идентифицирал себе си като тракействащ или трак, без да е етнически такъв, въз основа на своята вяра в учението и мистериите на Тракийския Орфизъм на Смъртта и Възкресението.

На фона на всичко това е твърде любопитна една българска народна приказка, запазена в сборника „Български Народни Приказки“, изд. Български Писател, 1962г., отбор и редакция Величко Вълчев. Копие от книгата може да се намери столичните библиотеки, а името на приказката е „Дядо Трак и змеят“ и в нея се разказва позната история за герой (известен днес като Хитър Петър), който успява да надлъже един змей и да го погуби.

Дядо Трак обаче е твърде любопитно име с оглед на по-горните разсъждения, което не е запазено по-късно в други приказки. Откъде ли се е взело това име трак за човека, чиито деяния са приписани по-късно на „народния герой“ Хитър Петър като едно от неговите „юначества? И защо популярните разказвачи на народни приказки са си позволили тази „волност“ да преиначават оригиналния текст, скривайки по този начин части от „пъзела“ за древното минало на българите и връзката на християнството с тракийската вяра и свещенство?

       Защото има странно съвпадение на името на този герой – Дядо Трак (който е хитър и има мъдрост да се справи с фолклорното и библейското олицетворение на злото - змеят), и нарицателното име трак, с което Св. Апостол Павел се идентифицира, когато говори за понасяне на изпитание във вярата.

Очевидно има автентични детайли от нашия фолклор, които са били подменени и които са в унисон с посланието от Библия Бесика, а именно, че Исус Христос е отдавал на Тракия, тракийския език и траките някакво по-специално значение. Защото от текста в Бохарската Библия д-р Стефан Гайд ни разкрива, че Св. Апостол Павел не е бил единствен, а един от мнозината по негово време, които са считали, че вярата в Исус Христос е неразривно свързана с Тракия и тракийските вяра и език.

      Това се потвърждава от един цитат от Евангелието според Св. Лука:

image

        И рекоха помежду си: „Не ни ли се стори в началото, че е тракийски, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?“ /Евангелие според Св. Лука, глава 24: ст. 32/

Ето какво пише по този въпрос д-р Гайд в от четвъртата част от изследването „Тракийското Писмо Декодирано“ (Глава Пета – „В Библия Бесика пише за траките“):

Думата използвана за тракийски е транскрибирана по следния начин в горния цитат: image, (произнася се „тракх") = трак, тракийски и означава още нещо освен „трак" и „тракийски" и то е следното: image, (произнася се „тракх") = пламтящ, горящ

Затова и Бохарският текст е разгледан по-различно, като в оригинала (написан без разстояния и препинателни знаци между думите), словосъчетанието image,

означаващо „рави ни се/струва ни се в началото тракийски“ е разтълкувано в по-късните версии по следния начин: 
image,
което значи „прави/струва сърцето ни горящо“, и в резултат всички последвали записи дават следния вариант на звучене на целия по-горен текст:
image

Горният вариант от своя страна дава последвалото значение във всички преводни версии на текста, които за разлика от оригинала са загубили значението „тракийски", и вместо това „съобщават" само следното:

И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? /Евангелие според Св. Лука, глава 24: ст. 32/

       Пасажът касае този епизод след кръстната смърт на Иисус Христос, когато Той все още не се е явил възкръснал на всичките си ученици, но само на някои измежду тях. Когато двама от тях пътували за град Емаус, някакъв странник по пътя се приближил към тях и вървейки редом, тримата започнали да разговарят помежду си. В един по-сетнешен момент, когато хранейки се с тях гой разчупва и благославя хляба, те познават в него възкръсналия Иисус, и в този момент Той става невидим за тях. Тогава те си казват именно цитираните по-горе думи и известяват на останалите ученици, че и те са свидетели, че наистина е възкръснал.

      Нека обаче се върнем към оригинала, който ни казва нещо много важно и съществено:
image

И рекоха помежду си: Не ни ли се стори в началото, че е тракийски, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? /Евангелие според Св. Лука, глава 24: ст. 32/

От оригиналния текст по-горе, можем да извадим няколко важни заключения, между които следното:

Освен Ап. Павел има и други ученици на Иисус, които разбират тракийски и значението му като „призователен" и „божествен" език на посветените. Те свързват „тракийския" със самия Иисус, и с тяхното разпознаване, че странникът, който им е проговорил в началото на Този Език, е именно Той, което им дава основания да считат, че Той е възкръснал. Вероятно, това за тях е и доказателство, че Иисус е идентичен с тракийския Бог Дион-Иисус (Дионис), който също говори на тракийски и е Бог на възкресението. По този начин, и с тази идентификация, за посветените тракийски орфици, между които са Павел и други измежду учениците на Иисус, Той от самото начало е идентифициран като Бог, за разлика от юдеите, които виждат в него просто един човек, макар и да е приет от мнозина измежду тях за техен равин и пророк.

       Но имаме ли основания да считаме, че самият Иисус Христос е отдавал на Тракия, тракийския език или траките някакво по-специално значение или само по-късните орфици измежду последователите му са му приписвали това? Следните думи изговорени от Него в молитва към Бога Отца, така както са записани в Бохарската Библия Бешои хвърлят известна светлина по този въпрос:
image
image
      „Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тия, които си Ми дал, защото са Твои./Евангелие според Св. Йоан, глава 17: ст. 9/

image

И всички Мои са Твои, и Траките са Мои, и Аз се прославям в тях./Евангелие според Св. Йоан, глава 17: ст. 10/

      Думата употребена за „Траките“ в горния текст е за множествено число и означава също „изцяло твои“, „всеки твой" и „всички твои":
image, (мн.ч.) = тирак (трак)/ тирук (мн.ч.) „изцяло твои“/ „всеки твой“/ „всички твои“. Вероятно, точно поради тази причина текстът е възприет и преведен и на другите езици просто по следния начин: И всички Мои са Твои, и всички Твои са Мои, и Аз се прославям в тях." /Евангелие според Св. Йоан, гл.17: ст.10/

Но той има в оригиналното си звучене много важни конотации, които са особено важни за нас. Според това звучене траките са „всички Твои", т.е. „всички те принадлежат на Бог-Отец", те са още „изцяло Твои", т.е. „те са изцяло посветени и принадлежащи на Бог-Отец", и едновременно с това „са Мои", казва Иисус, т.е. „траките принадлежат на Бог Отец и на Божия син Иисус" и те са измежду най-интимните „изцяло посветени Богу" последователи на Христос. Това са думи с изключително силно значение. Според тях траките (като народ) и всички, които са траки по дух (т.е. посветените тракийски орфици-християни сред всички народи) са специално принадлежащи на Бога, т.е. те са свет народ, свето свещенство, свети ученици не на човека, но на Бога Иисус Христос. Тук може всеки от нас индивидуално да запита себе си, като християнин: Аз „изцяло посветен ли съм на Бог Иисус”, и „изцяло Негов" ли съм? Ако съм, тогава аз наистина съм по дух „тракийски християнин". (Д-р Стефан Гайд, Тракийското Писмо Декодирано - IV, глава 5“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2008)

      
И така, излиза, че приказката за Дядо Трак (която може би е била част от цял цикъл) трябва да бъде преразказана отново, за да научим истинските орфически притчи за борбата на божия човек със злото на земята - каквито може би са били оригиналните истории за Дядо Трак!

Категория: Лични дневници
Прочетен: 363 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.02 23:15
image 

Колко е важно да се познава тракийската вяра

 Днешното християнство не е еврейска религия, стъпила върху езически обичаи от древността, а тракийската вяра не е езическа вяра, изчезнала поради навлизането на християнството по нашите земи

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~


            
Книгите на д-р Стефан Гайд са отворени за всички, които са готови да потърсят промяна на живота си, която да е изградена на духовни цели и приоритети, а не на човешки авторитети. По думите на учения можем да заключим, че обновяването на човешкия живот по подобие на живота на нашите предци траките е един процес, а не еднократно събитие.

             Този процес има своите здрави корени в културните и научните способности и качества на трако-богарската нация, консолидирана около Свещения Тракийски (Богарски) Език и единната вяра в Бог Дион Ис-Ус. Затова ако има хора, които да оказват влияние върху благоденствието на народа, те са онези, които са съхранили този език и вяра и са построили храма на истинската наука и познание за света върху тях.  

              Вече посочихме неколкократно, че историята на християнството, както и на Богооткровението в Стария Завет на Библията, са пряко свързани с тракийската вяра в Ис-Ус, а от една от пророческите книги в Стария Завет на Библията ни е известно, че очакваният от евреите Месия е трябвало да се нарече „Емануил“. В крайна сметка обаче Йосиф и Мария наричат детето с Богооткровеното име „Исус“ в унисон с пророчествата за хетския (гетски) корен на юдейските царе, според които очакваният Божи Син ще се роди от Давидовия корен (тоест от тракийската вяра и царско потомство).

              Затова не е учудващо, че Св. Апостол Павел е един от мнозината по негово време, които идентифицират себе си като „тракействащи" или „траки" без да са етнически такива, въз основа на своята вяра в Тракийския Бог Дион Исус. Това научаваме от книгата на акад. Цветан Гайдарски „Тракийският Орфизъм за напреднали - I“, а в сборника „Тракийските Послания“ четем следното:

             "Пръв по земите на Тракия донесе и пося благовестието божественият Павел /Па-yyc/ и неговите съподвижници. На Древната Реч Па-уус означава Силата, а делата му следват подир неговата почивка в Христа, защото е баща на Вярата ни, за която беше в родилни болки, и чрез която ни говори и учи до днес с мъдростта на посланията си.

             Нам са предадени завинаги ключовете на Вярата от Петър /Пет-уро/, който стои като непоклатимо слово – камък върху Вечната Канара Иисус. На Древната Реч Пет-уро означава Небесно Царство, а чрез Тракийските Отци, неговото наследство стана всехристиянско и всемирно, /католическо/, за да принадлежи на всички верни на Христа, които Го следват навсякъде, а не донякъде."

           Защо е толкова важно да се познават историята на християнската вяра и наследството на нашите предци? Повечето хора ще си кажат, че това едва ли ползва съвременния човек, тъй като за тях християнската вяра е плод на философия от земите на днешна Палестина и хитър договор между религиозна институция и владетели, просъществувал до днес… И в този ред на мисли, едва ли може да помогне с нещо за благосъстоянието на съвременния човек.

           Да, ама не! Защото днешното християнство не е еврейска религия, стъпила върху езически обичаи от древността, а тракийската вяра не е езическа вяра, изчезнала поради навлизането на християнството по нашите земи. Християнството е родено от тракийската богооткровена вяра, Исус е потомък на гетските царе, а първите християни - в това число Св. Апостол Павел са считали себе си за траки по дух. Откъде черпим тези сведения ли?

          Незапознатите с нашите статии могат да прочетат фактите в
За траките и древните евреи,
За тракийските корени на царете в Древен Израил и Родът на Христос в Юдея е по плът с тракийска (гетска) кръв. А сега ще покажем какво пише в така наречената Библия Бешои за оригиналното звучене на християнството в Първата Църква, за което научихме от последната книга от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“.

            Оказва се, че тракийската Библия –
в древността наричана Библия Бесика – е запазила в оригинал тракийския смисъл на вярата, който се е загубил във всички останали преводи. В нея присъства думата трак, която се използва за повярвал в благовестието на Исус Христос:

image

Кой страда, без аз да страдам, кой е оскърбен, без трак(ът) да е. /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:29 /

image

Ако трябва да се хваля, ще се похваля с това, което се отнася до немощта ми. /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:30/

image

Бог и Отец на Господа Исуса [Христа], Който е благословен до века, знае, че не лъжа. /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:31/

image

В Дамаск областният управител на цар Арета тури стража в град Дамаск, за да ме улови /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:32/

image

и през прозорец по стената ме спуснаха с кош, та избягах от ръцете му." /Послание на Св. Ап. Павел към Коринтяни 11:33/

              От този цитат става ясно, че Апостол Павел говори за себе си като за трак и гледа на своите изпитания във вярата като причинени от ортодоксалните евреи именно затова, че е трак, а не за нещо друго.  

            Според д-р Стефан Гайд, смисълът на този текст, като че ли е следният:

            Ако някои между вас страдат, да знаете, че аз като трак страдам още повече, и поради това бях преследван с цялата сила на закона...

           От историята знаем, че Апостол Павел не е бил от тракийския етнос, тъй като той сам пише за себе си в своето послание до траките, живущи във Филипи, следното:

          Бидейки обрязан в осмия ден, от Израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей, по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен. Но това, което беше за мене придобивка (тоест, етническия произход - бел. на д-р Стефан Гайд), като загуба го счетох за Христа. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия… без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа, тоест, правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му, дано всякак достигна възкресението на мъртвите. /Послание на Св. Ап. Павел към Филипяни гл. 3, ст. 5-11/

           С други думи, апостолът изрично подчертава, че по етнически произход той е евреин (а не трак), но бидейки трак по убеждения, той може да промени живота си и да получи нещо много по-ценно.

          Това е описание на начин за промяна на живота, възможна единствено ако лежи на познание на духовни цели и приоритети, тоест на познанието на Божия Син Исус. А тази промяна, според казаното дотук, дава духовното име трак на всеки, който търси силата на християнското Възкресение чрез общението в Христовите страдания.

           От книгите на д-р Стефан Гайд вече научихме за заветните отношения на траките с Бога Дион Исус, при които тракът участва в Мистерията на Смъртта и Възкресението, чрез която и Апостол Павел се надява, ставайки съобразуван със Смъртта на Исус Христос, да достигне Възкресението на мъртвите.

          Това приобщаване към Мистерията на Смъртта и Възкресението води до желаната промяна и е един процес. Но той не е бил нещо ново в онази епоха, сред тракийските народи, и Апостол Павел не е единственият, който счита себе си за трак, без да е такъв по етнически произход.

           Потвърждение за това д-р Стефан Гайд намира в откъс от Greg. Nazian в ръкописа му Contra Julianem Imperatorem („Срещу Император Юлиан" - бел. ред.), (Bernardi 1983) приведен от проф. Александър Фол в книгата му „Orphica Magica I“:

image

         „Откъде ти идва да бъдеш ти посветен в мистериите и да умееш да посвещаваш и да трескейваш?... не е ли от Траките? (По ТД 3, 256)" (Ал. Фол, „Orphica Magica I" - стр. 48, Университетско Издателство „Св. Климент Охридски", София 2004)

         В тази връзка д-р Гайд привежда мнението на акад. Цветан Гайдарски, отразено в книгата му „Тракийския Орфизъм за напреднали -1”:

         Произнасянето на свещени формули на древния тракийски диалект — „трескейването", и писането / четенето на Трако-фригийските букви - „заклеването" („призоваването") са били от най-древни времена неразривна част от Тракийските мистерии и Орфическото учение.      

          Съществуват и исторически данни, че шестима от ранните християнски императори на Византия, които са тракийски орфици [...] съчетават тези древни практики с тези на християнската литургика, което говори силно и недвусмислено в полза на становището, че голяма част от орфическите „тракействания" (мистерийни практики - бел.ред.) навлизат широко и се интегрират в ранно-християнските мистериално-посветителни ритуали, обявени в последствие за свети тайнства на Християнската Църква... („Тракийският Орфизъм за напреднали – I“, акад. Цветан Гайдарски, Академия Орфика, София 2007)

            Е, от всичко казано дотук разбираме колко е важно да се познава тракийската вяра, тъй като тя не е вяра в езически богове, изчезнала поради навлизането на християнството по нашите земи, а днешното християнство не е еврейска религия, възприела езическите обичаи от древността. Тракийската вяра в първата църква е била оригиналната богооткровена вяра на първите християни, и ако те са страдали от гонения, то е било поради следването на пророчеството за Бог Дион Ис-Ус,  който се е явил на земята в лицето на Исус Христос.

           Това означава, че вярата на нашите предци траките в Дион Ис-Ус е ключът към християнската вяра, която може да донесе благоденствие в живота единствено ако се разбере чрез свещените практики на орфическите християни


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

::
Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 372 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.02 23:16

image

Как траките са постигали желаната промяна в живота си?

За ефикасността на Метода на Гайд в постигане на промяна отвътре

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~


            Днес всеки търси начини за промяна на живота си. В интернет и в медиите има истински потоп от съвети и практики за постигане на желаната промяна, но доколко ефикасни са те? Истината е, че всеки търси добрата промяна в живота си, ала според Метода на Гайд тя е ефикасна единствено ако е започнала отвътре.

            Това е точно обратно на очакванията на съвременния човек, който търси промяна в другите – в съпруга или съпругата, в децата, в съседите, колегите, началниците или политиците и сякаш недостатъците им не са достатъчни, а започва да се взира в дрехите им и да се чуди на думите им.

            Тогава целият живот става едно непоносимо очакване на времето когато виновните и недостатъчните ще се променят. Само че как точно личните вина, грешки или недостатъци ще се променят от чужди действия?

            Според д-р Стефан Гайд мирогледът на нашите предци траките за духовно усъвършенстване е бил много по-различен. В същността си той е много близък до християнството като вяра и философия на живота:

            „Както гледа човек, такъв е той...“ (Книга Еклесиаст)

            „Ако окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено, но ако окото ти е болно, то и цялото ти тяло е в тъмнина. И ако светлината в тебе е тъмнина, колко голяма ще е в теб тъмнината!“ (Св. Евангелие от Матей 6: 22, 23)

            От книгите Тракийското Писмо Декодирано научаваме, че в древността, хилядолетия преди появата на Исус Христос в земите на днешна Палестина, жителите по нашите земи са разбирали, че истинската промяна в живота започва от неръкотворния храм на сърцето на човека – там, където човек се покланя на Бог Слово, там, където в разсъждение за заповедите и повеленията на Дион Ис-Ус човек отхвърля или приема върховенството на Божия Син.

            Премъдростта на това знание на траките е отразено върху глинена фигурка, намерена край Градешница, която е на повече от 7000 години, и върху която е гравиран йероглифен надпис, изобразяващ човешкото сърце.

 

image 

image           

           Според д-р Гайд този йероглифен знак за сърце се произнася „иб", от което най-вероятно произлиза и старата българска дума „л-иб-е“ („любим(а)“, „сърце мое“). И тъй като от сърцето на човек се пораждат всички желания, Бог Слово наблюдава тези желания и дава на човек онова, което сам си е избрал.

            И тъй като за траките сърцето е било мястото, в което са се извършвали всички духовни тайнства в прослава на великия Божий Син, можем уверено да заявим, че всички успехи и качества на тракийската духовна и материална култура се дължат на вярата им и  сърдечното поклонение на Божия Син.

            Освен това ние, като техни потомци, сме и духовни наследници на Свещения Тракийски Език, който д-р Стефан Гайд – един велик български учен (с просветен от вярата ум и сърце), разкри.

            Той направи достъпна тайната на истинската (сърдечната) промяна не само за целия български народ, но и за всички други народи, които приемат това велико откровение – Божието Слово, запечатано в тракийските йероглифи, които и днес, подобно на народите в миналото (наречени от Хан Кубрат слов-ени – тоест, народи, приели Словото на богарите), могат да получат така желания дар на промяна в качеството на живот.

            Тоест всеки, който иска да получи качествена промяна на живота си, трябва да освободи в сърцето си място за Божественото откровение на предците си.

            Очевидно за нашите предци е било малко нещо да искат от другите да се променят, без да са преживели тази тайнствена (скрита в сърцето) промяна. Това е и заключението на д-р Стефан Гайд във втората част от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, който смята, че текстът на Плочката от Градешница разкрива заветни отношения между човек и Бога:

            О, Триединни Боже, който обитаваш в Тракия, Свидетелствувам Истинно и (обричам се да ти) принасям дарове, велики Божий Сине, И само теб (ще) величая, О велики Боже мой, Ти, който си в храма си, (моля) избави ме (бъди ми защита)!

            От книгата на д-р Стефан Гайд научаваме, че „заветни отношения вече съществуват между Божеството и Авраам, на когото се обещава Обетованата Земя, поради верността му и одобрения му принос пред Бога (около 2100 г.пр.н.ера).“ /виж Библията, Книгата Битие/

            Но сега научаваме от декодирания от д-р Гайд текст, че и древните траки са търсели „Обрек-Завет с Божеството, поради който са се надявали на закрила и защита (избавление), а в замяна са обещавали дарове и готовност за прослава на величието му“.

            Нещо повече! Поради двете пробивни отвърстия в горния и долния й край, д-р Стефан Гайд заключва, че плочката очевидно е била пригодена да се носи като Амулет за Защита (от сили видими и невидими), пришит към облеклото, или като огърлица.

            Именно в сърцето си човек се покланя в истина на Бога и принася духовни приноси, като свидетелствува истинно и извършва духовни тайнства достойно, в прослава на „великия Божий Син” , както се изисква и от завета при Градешница. Но поклонението към Всемогъщия Бог не свършва с храма на сърцето, защото добрите мисли и намерения трябва да намерят въплъщение и в добри дела, а делата се проявяват към "ближния" (който може да бъде всеки срещнат човек, носещ "божия образ" в себе си!), и към цялата общност, която става "Божий Свет Народ", когато е в Заветни Отношения с Един Свет и Всемогъщ Бог!

/д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано II“, глава 7/

            И така, няма никаква полза от промяна на другите, нито от външната себе-промянадрехи, носене на амулети или консумиране на здравословна храна, ако това не е обвързано с Обрек в сърцето и промяна на сърдечните помисли и вяра. 

 
image

          Това означава, че никакви техники и похвати не могат да излъжат Бог, пред Когото всички сърца са открити. Това е невероятно духовно прозрение, тъй като хилядолетия по-късно Христовите ученици, в унисон с това древно учение на траките, проповядват, че от човешкото сърце произлиза както добро, така и зло, а самият Исус Христос казва за себе си, че е дошъл да разруши външния храм, за да очисти с възкресението си храма на човешкото сърце.

         Така че това е пътят за промяна за всеки, който го желае!

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~  
Категория: Лични дневници
Прочетен: 674 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 05.02 23:17
image

Научете притчата за смоковницата
/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

             От сборника „Тракийски Хроники“ научаваме защо смокинята е била толкова важен образ в проповедите на Исус Христос и защо пророците са говорели, че който е верен на истинското учение „ще седи всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да го плаши“  /Книгата на пророк Михей, гл. 4, ст. 4/

              Може би най-внушителното за целия български народ следствие от декодирането на Тракийската Писменост е изследването на тракийска плочка, съхраняваща се в Британския музей – плочката на цар Тцер с тракийското „Т”, идентично и със същата буква от кирилицата. Д-р Стефан Гайд разчита този йероглиф като „Тракия – земя на Божествените Слова“. Същият йероглиф е открит и върху тракийски съдове на различни места в българските земи (като гробницата в Свещари и храма в Старосел), за които учените твърдят, че са на 7 000 години.

             Вече показахме в няколко поредни статии колко полезен извор за разбиране на миналото са книгите на д-р Стефан Гайд. В тези статии надълго и нашироко приведохме примери за това, че археологията и историята не могат да дадат задоволителен отговор за миналото без светлия поглед на д-р Стефан Гайд и неговите богословски виждания, които той използва за декодирането на Тракийската (Богарска) Писменост.

 image

   
         
Днес ще поговорим по-подробно за ползата от разчитането на древните тракийски йероглифи, за правилното тълкуване на религиозните текстове от библията и за смисъла на истинското богословие, което не се състои в сляпото следване на религиозни догми, а е познаване на вярата на предците ни в Дион Ис-Ус.

             Какво знаем за смокинята от Свещените текстове на Стария Завет?

             Смоковницата е била образ на мир, благоденствие и благополучие от Бога, образ на присъствието на Бог сред хората. Мойсей описва Обетованата земя като земя богата с жито, лозя и смокини /Книгата Второзаконие, гл. 8, ст. 8/. За времето на цар Соломон се твърди, че благоденствието, идващо от Бог, е било свързано с безопасно живеене под лозята и под смоковницата /Трета Книга на Царете, гл. 4, ст. 25/, а благоразумната Авигея дава на Давид за храна на хората му двеста хляба, два меха вино, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, с което му показва в какво вярва. Затова цар Давид отпосле я взима за жена /Първа Книга на  Царете, гл. 25, ст. 18-27/

             Да не забравяме и факта, че когато съгледвачите на Мойсей се завръщат от огледа на земята, която според пророчествата на Мойсей Бог ще им даде, те са донесли от плода на лозата и от плода на смокинята като потвърждение, че това е Обетованата земя:

             И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове и смокини. Онова място се нарече долина Есхол по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там. А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята. И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.“ /Книгата Числа, гл. 13, ст. 23-26/

             Какво знаем за смокинята от сборника „Тракийските Хроники“ със съставители д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайдарски? За целта ще приведем части от книгата „Космогония“ на тракийския цар Ситалк (известна още в древния свят и като „Книгата на Атам“):

 image

 
            Тогава Бог отново погледна на Атам и неговия плач и стенание, и Словото Божие дойде при него и му рече: „О Атаме, когато беше в Моята градина, ти не знаеше нито ядене, нито пиене, нито слабост, нито страдание, нито измършавяла плът, нито промяна, нито пък сънят бягаше от очите ти. Но след като съгреши и дойде в тази чужда земя, всички тези несгоди дойдоха върху теб. След това Бог заповяда на херувима, който пазеше вратата на градината с огнен меч в ръка, да вземе малко от плодовете на смокиновото дърво и да ги даде на Атам.

             Херувимът се подчини на заповедта на Господ Бог и влезе в градината и донесе две смокини на две клонки, като всяка смокиня беше заедно с листото си; те бяха от две от дърветата, между които Атам и Еуа се криеха, когато Бог се разхождаше в градината и Божието Слово дойде към Атам и Еуа, и им рече: "Атаме, Атаме, къде си?" А Атам отговори: "Тук съм, о Боже. Когато чух звука от Теб и Твоя глас, скрих се, защото съм гол“…

             …Божието Слово дойде към Атам и му рече: „О Атаме, относно плода на Дървото на живота, за който помоли, няма да ти го дам сега, а когато се изпълнят 5500-те години. Тогава ще ти дам от плода на Дървото на живота, и ще ядеш и ще живееш вечно, ти и Еуа, и твоето праведно потомство. Тези четиридесет и три дни не могат да поправят часа, в който ти престъпи Моята заповед. О Атаме, дадох ти да ядеш от смокиновото дърво, при което ти се скри. Яж от него, ти и Еуа. Няма да отхвърля молбата ти, нито ще разочаровам надеждата ти; затова, изтрай до изпълнението на завета, който направих с теб. И ако устоиш докрай, ще ти покажа отново Дървото на Живота и ще ти дам да ядеш от Плода Му, та като ядеш, да живееш до века“…

             …„Атаме, вземи Еуа и се върнете в пещерата си, и останете в нея до утрото след четиридесетия ден. И когато излезете, вървете към източната врата на градината.“ Тогава Атам и Еуа се поклониха пред Бога и Го хвалиха и благославяха заради избавлението, което Той им даде. И се върнаха в пещерата. Това се случи на вечерта на тридесет и деветия ден…И Атам и Еуа се изправиха и се молиха усърдно на Бога да им даде сила; защото бяха отслабнали от глад, жажда и молитви. Но цялата тази нощ те бодърстваха в молитва до сутринта. След това Атам рече на Еуа: "Стани, да идем до източната врата на градината, както ни каза Бог"… И те казаха молитвите си по ежедневния си обичай, и излязоха от пещерата, за да отидат към източната врата на градината. И Атам и Еуа застанаха в молитва и призоваха Бога да ги укрепи и да им изпрати нещо, с което да утолят глада си. Но след като свършиха да се молят, бяха прекалено слаби, за да помръднат.

             Но злият Сатана завиждаше заради утехата, която Бог им бе дал. Затова ги предвари и влезе в пещерата и взе двете смокини, и ги Зарови извън пещерата, така че Атам и Еуа да не ги намерят. Така, той беше намислил да ги погуби. Но по Божията милост, веднага щом двете смокини бяха заробени в земята, Бог провали замисъла на Сатана и ги направи две плодни дървета, които засенчваха пещерата. А Сатана ги беше заровил от източната й страна.

             И после, когато двете дървета бяха пораснали и покрити с плод, Сатана се ядоса и съжали, и каза: "Щеше да бъде по-добре да бях оставил смокините където си бяха; защото сега, ето, те станаха две плодни дървета, от които Атам ще яде през всичките дни на живота си. А аз бях намислил, когато ги зарових, да ги погубя напълно и да ги скрия завинаги. Но Бог победи замисъла ми и не искаше този свят плод да загине; и Той осуети намерението ми и провали плана ми, който бях замислил против слугите Му“…

             …Тогава Божието Слово дойде към Атама и му рече: "Атаме, когато те изпратих да вземеш смокините, Сатана те предвари в пещерата, взе смокините и ги зарови отвън, на изток от пещерата, като мислеше да ги затрие, а не ги посади от добро намерение. Не само заради него дърветата пораснаха веднага; но имах милост към теб и Аз им заповядах да растат. И те станаха две големи дървета, за да ти хвърлят сянка с клоните си, и да намериш почивка; и да ти дам да видиш Моята сила и Моите чудни дела. А също и за да ти покажа подлостта на Сатана и неговите зли дела, защото още откакто излязохте от градината, той не престана нито за ден да ти прави зло. Но не му дадох власт над теб."

 Из „Книгата Атам“(или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих),
Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva3 id est Atam
/Глава 35, ст. 1-3/; Глава 37, ст. 1-5; Глава 57, ст. 11-18; Глава 57, ст. 58: ст. 1-5; Глава 58: ст. 14-16/

 image

             Какво научаваме от текстовете за смокинята и смокиновото дърво (смоковницата) от „Книгата на Атам“?

             Плодът на смокиновото дърво е бил свят плод и чрез този образ Бог потвърждава, че ще изпрати Спасител за Атам. Този плод е подарен на Атам и Еуа на четиридесетия ден – период, свързан с много образи и послания в книгите на Библията (например, съгледвачите на Обетованата земя се връщат на края на четиридесетте дена и донасят плода на лозата и плода на смоковницата като уверение за Божия промисъл).

            Светият плод на смокинята/ смоковницата ще бъде заслон на човека, ще му дава почивка и чрез нея (плода) той ще може да види както Божиите сила и чудни дела, така и злите дела на Сатана.

            Това съвпада с обещанието на Исус Христос към повярвалите в Него, че Той ще им даде да разбият портите на ада („Портите на ада няма да ви надделеят“) и да влязат в неговата почивка на вярата.

             Неслучайно в Евангелието според Св. Апостол Йоан (гл. 1: ст. 47-51) четем следното:

             Иисус видя Натанаил да идва към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина. Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Иисус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата. Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев Цар. Иисус в отговор му каза: Понеже ти рекох: видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш. И рече му: Истина, истина ви казвам, [отсега] ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.“

             Това е потвърждение на обещанията на Бог за спасение на човешкия род, за които научаваме от историята за грехопадението, описана в „Книгата на Атам“ от сборника „Тракийските Хроники“. Исус потвърждава божието обещание, дадено на Атам, че който е под смоковницата ще дочака чрез вярата обещаното спасение чрез Бог-Слово. Именно това обръщение отваря очите на Натанаил да познае Божия Син.

             Натанаил се моли в образа на Атам под смокиновото дърво и Исус го нарича истински вярващ, тоест истински Ис-Ра-Ил-тянин или истински последовател на Ис-Ра-Ил. Затова и му дава обещанието, което е запазено за верните – да види и да познае Божията Сила и Божиите чудни дела.

             Бог Отец, познат в Тракийските храмови предания и в еврейската библия като Богът на  Ис-Ра-Ел, по подобен начин дава първородството на Яков, защото си избира последовател, който е готов да преживее пълната промяна (трансформацията в нов човек), за разлика от Гордата Смоковница на фалшивите религиозни учения, които не водят до първоизточникасветият Тракийски корен на Орфеевата вяра, и по този начин не дават очаквания плод.

             Затова евреите не познаха, че Исус Христос е обещаният пратеник, тъй като си мислеха, че вечните обещания са дадени само на тях и на всички далечни техни потомци, независимо от тяхната вярност.

             Такава вяра Исус отхвърли когато прокле смоковницата, на която не беше времето да има плод, защото искаше да покаже в образ очакването на Бог да се дава плода на свещената тракийска вяра навреме. Това е и причината в един случай Исус да заръча на учениците си да научат притчата за смоковницата:

             Известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете. Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.“ /Евангелие според Лука, гл.13, ст 1-9/
 
            Пророците в Стария Завет постоянно са използвали смокинята за отправяне на послания за бедствия или благоденствие, неверие или вярност.

             Пророк Еремия използва образа на добрите и лошите смокини, когато говори за верните и за неверните сред юдеите / Книгата на пророк Еремия, гл. 24, ст. 2-10/.

             Други пророци са говорили за наказание, при което Бог ще опустоши лозите и смоковниците, които са били заплатата на блудните юдеи /Книгата на пророк Осия, гл. 2, ст. 12/ и за наказание, при което Бог изпраща гъсеници да изпоядат многото градини и лозя, смоковници и маслини /Книгата на пророк Амос, гл. 4, ст. 9/.

            Знаем и за вярата на верните, които не гледат на временните страдания и не престават да вярват в Бога, въпреки несгодите („Ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети, и нивите да не дадат храна…, пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.“ /Книгата на пророк Авакум, гл. 3, ст. 17-18/)

             Какво толкова, ще си кажат някои? Знаем, че не само в Библията, но и в литературата изобщо се използват много образни сравнения. Но това не са образни сравнения, а образно Слово!

             След откритията на д-р Стефан Гайд, не можем да гледаме по същия начин на изображенията (образното слово) върху намерените тракийски артефакти, защото зад тях стоят думите на Божествената Реч на Траките (Богарите). Всеки един образ е свещена буква, йероглиф на божественото откровение за човешкото битие.

image

            Образът на смокинята от „Книгата на Атам“ не е литературна препратка, а част от обещанията на Бог, потвърдени хилядолетия по-късно в еврейския Стар Завет на Библията и в Евангелието на Исус Христос. Тези обещания няма да достигнат до българския народ, за да промени той своята съдба, ако на Тракийската вяра в Дион Ис-Ус се гледа като на езическа отминала вяра на един безписмен народ в Дионисий (а не Дион-Исус) – Богът на виното и веселието.

             Интересното е, че на съвременен английски език думата за „смокиня“ е „fig“, което е съкращение от думата „figure“ (фигура, т.е. изображение). Следователно, Тракийските Свещени пиктограми, разчетени от д-р Стефан Гайд, носят онези Божии обещания (образи), без които не може да има приемници на истинската вяра в Исус Христос.

             Затова и Бог предупреждаваше чрез пророците Си, че заради постъпките на човек или народ (по-стъпка, тоест, по чии стъпки вървиш), Той може да се разкае и да обърне благите си намерения във възмездие.

             Подобно внушение има и в думите на пророк Езекиил, който говори за спазването на Божия закон. В глава 18, ст. 9 от пророческата книга се казва:

             „… Ако ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее...

             На английски език обаче същият стих е със следния превод:

            If he walks in My statutes and My ordinances so as to deal faithfully-- he is righteous and will surely live"

             Тук виждаме, че преводът на „божии повеления“ е „statu-te“. Тази дума е много близка до думата „statu-e“, която в съвременния английски език означава „статуя“, тоест отново имаме препратка към изображение върху камък или образ, издълбан в камък. А това е бил другият обичаен начин (освен изписването на йероглифи върху глинени плочици) за последователите на Тракийския Бог Ис-Ус да изписват идеограми в скалите, по стените на пирамидите и върху каменни стълбове.

             Така и Атам, според постоянството в разкаянието си и познаването на Божието Слово в образи и писмени знаци, не изгуби възможността си да се върне в Едем, но Бог го научи как да култивира земята и да се прехранва от нея.

image

             В заключение трябва да отбележим натрапващата се връзка на гореизказаното с поверията в орфическото християнство, което използва идеограмите от Тракийския Сакрален Език за изобразяване на „превъплъщенията“ на Бог-Слово, които са еманацията на Бог сред хората. А това въпллъщение (еманация) беше обещанието за спасителното действие на Исус Христос сред човеците – да свърже земната вяра на верните последователи с небесните обещания.
  

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 472 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.02 23:17
image
Епопея на забравените истини: Другият ден
(от Красимир Мерин) 

"Днес, кога чуете Неговия глас, не ожесточавайте сърцата си."
(
Думи на Св. Ап. Павел към повярвалите в Иисус Христос евреи)



~:~:~ Истински Истории ~:~:~




Седмицата има седем дни.
Te всички имат свой резон и свое време кога да се явят.

Тези седем дни отмерват като вярна стража
минутите на нашия живот.
Неумолимо се редуват и изискват своя данък –
за времето прекарано на този свят.

Окаян аз, не ще ли има край кръговратът на тези дни?
Кога ще мога да отдъхна без страх, че почивката ще свърши?

Оказа се, че има и друг незнаен ден –
от Бога отреден за почивка от човешките дела.
Той идва всеки ден.
Той е „другият“ ден.

В него аз отдъхвам от земните дела
и славя Бога за този осми ден създаден за спасението на моята душа.


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 162 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.02 23:18
image

Лингвистът и експертът по декодиране на тракийските йероглифи д-р Стефан Гайд на пресконференция в БТА през 2008г.

 
Учените продължават да откриват доказателства за тракийската писменост

Дали ще могат да разчетат сложните и дълбоко абстрактни идеограми, познати от книгите на д-р Стефан Гайд без посвещение на древната мъдрост на предците ни?

 /от Красимир и Дияна Мерин/


~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 
                Всеки непредубеден читател на поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“, който си направи труда да прочете отначало докрай детайлите в книгите, ще открие, че траките са първият народ в историята с писменост – около 2000 години преди тези на Египтяните и Шумерите. Те са използвали пиктографското (образно) писмо и затова най-вероятно другите народи са заимствали от тях философски концепции  (както е и видно от историческите източници), защото пиктографските идеограми изобразяват идеи за битието и света.

                Следователно, тракийските йероглифи са служели като универсален език за общуване в древността и по света навярно има множество надписи върху камък или съдове, които могат да бъдат разчетени с Метода на Гайд.

                Ето защо е много смущаващо и учудващо, че учени от БАН ще разчитат надписите по глинена плочица на 7000 години без да има готовност или желание да свържат изследванията с откритията на д-р Стефан Гайд. Според информацията, самата плочка няма да бъде достъпна за обществеността преди следващата година, когато ще бъдат обявени резултатите.

                Смущаващо е, защото откритие като декодирането на множество надписи от д-р Стефан Гайд остава недооценено от българската академична общност, въпреки богатството от революционни идеи на Метода Гайд, които наред с разчетените текстове могат да променят из основи разбирането ни за генезиса на човешката цивилизация на земята.

                Когато новината за разчитането на тракийския код беше разпространена на научна конференция от д-р Стефан Гайд и неговия екип, тези учени го обявиха за шарлатанин, опитващ се да придобие известност с небивали твърдения. Днес, същите клакьори на официалната закостеняла наука забравиха нелепите и ненаучни твърдения, които бяха отправили от знайни и незнайни форуми (но които медиите услужливо разпространиха) и започнаха да се надпреварват в научните открития за писмеността на траки, без да споменават нито дума за д-р Стефан Гайд, за работата на сътрудниците от Института по Трансцедентна Анализа, и за съ-авторството на акад. Цветан Гайдарски в изследването на античната история и тракийската наука и изкуство.

                Как ли ще разчетат надписите от въпросната глинена плочка без да признаят Божествения произход на света и Тракийския Свещен език? Или месеците, през които ще анализират и разчитат надписите, ще бъдат посветени на тайно изучаване на трудовете на д-р Гайд, за да се подготви контра откритие, което да подмени резултатите от Метода на Гайд с други, които да са по-удобни според официалните научни теории?

                Е, уважаеми госпожи и господа! Може би все още не осъзнавате, че пиктографският скрипт на траките не е просто първият универсален писмен език в света, но и най-древният архетипен модел на света, откриван векове по-късно от плеяда от учени, сред които е и К.Г. Юнг и неговата теория за архетипите в човешкото съзнание. Защото идеограмите, закодирани в пиктограмите на свещения тракийски език, работят и до днес в подсъзнанието на всеки човек и определят индивидуалните човешки поведение, битие и качество на живота /виж „Думите влияят на структурата на ДНК“/.

                Как ще се справите с тази задача, ако не приемате концепциите на Трансцендентната Наука, уважаеми учени от БАН?

               Мъдростта на Тракия говори, че „Съзнанието определя битието“. Това е принципът, който е довел до въплъщение в бита на изключително задълбочените прозрения на нашите предци - траките, чрез моделирането на предмети на бита и инструменти за култивиране на природата /виж „Религия ли е истинската наука“ и „За религиозните концепции на древните траки и научното мислене“/.

                Готови ли сте за промяна на всичко, което сте моделирали в науката досега?
В Тракия съзнанието не е било предмет на наука, както то е предмет на днешната психология, а средство за изучване на проявленията на божествения дух сред хората и помощ при лечение на душевни и физични недъзи. Неслучайно древните философи са твърдели, че гръцките лекари лекуват само тялото, а тракийските – душата, която го е разболяла.

                На каквито и надписи да са попаднали учените от БАН, те ще трябва да ги анализират в унисон с архетипите на Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух (които очевидно траките са познавали и обичали) по примера на д-р Стефан Гайд. А от резултата на работата им ще научим доколко важни са за тях като учени Познанието и Мъдростта - тях може да ги намери само онзи, който се вълнува истински от тайната сила на тракийското божествено откровение.



image

                Ще завършим с превода на д-р Гайд на плочката от Караново. Текстът е уникален, тъй като въпреки датировката си от около 4 000 г. пр.Хр. има недвусмислен аналог с послания на Апостол Павел към първите християни. Това превръща писмеността на Тракия в първоизвор за връзката между вярванията в Тракия и християнската вяра:

 Който е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението,
               той е новороден и е с Ново Божествено Естество.
               Той е оставил лъжата и е познал Истината
               и царува с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния.
/„Тракийското писмо декодирано І”/

Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.“ /Послание на Ап. Павел към Римляните“/


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 455 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 05.02 23:18
image

 

Рисувам своята вселена
За божествените проявления в човешкия живот

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~


            Случвало ли ви се е да преживеете нещо, за което имате усещането, че е ставало и преди? Странното усещане, че живеете във филм, който вече сте гледали… Тогава ще ви бъде интересно да научите повече за механизма на това явление.

            Дежавю
            Например, френският психолог Емил Буарак (1851-1917) въвежда термина дежавю (или дежаву) (от френското dйjа vu, което означава вече видяно), за да обрисува състоянието, при което човек е убеден, че вече е преживявал дадена ситуация, въпреки че обстоятелствата около нея не са съвсем ясни.

            Според Буарак и неговите последователи това се дължи на химичен дисбаланс на мозъка, който не обработва някоя настояща случка там, където нормално става това, а в дяла от мозъка, отговарящ за спомените. По този начин човек остава с убеждението, че живее в някой от своите спомени и му се струва, че знае какво ще се случи.

            Дали обаче това не се дължи на намерението на Създателя да подскаже на човека, че прави същите грешки, както и в миналото?

            В окултизма има схващането, че дежавю се дължи на нашите предчувствия, спомени или изживявания от отминали животи. Това схващане претендира за меродавност поради ясновидските способности на хората, които уж били заложени дълбоко във всеки от нас, и почива на схващането, че докато спим, нашето невидимо тяло обикаляло непознати места, срещало хора и изпитвало емоции, които не помним на сутринта – а си спомняме само чрез „дежавю“.

            Това ли е истината? Оказва се, че дежавю е знак за божествено проявление в живота - когато човек се развива и учи, или когато не успее да разчете посланието.

            Според учените дежавю спомените започват да се появяват около осмата или деветата година на детето и са най-активни в 20-те и 30-те години на човешкия живот, тъй като в този период от живота ни мозъкът се развива най-бурно. След това дежавю спомените започват бавно да отшумяват.

            Но има и случаи, в които дежавю може да е признак за началото на болест, както е при възникването на епилептични припадъци. Епилептичните припадъци предизвикват изменения на електрическата активност на невроните в мозъка, която може да се разпространи като ударна вълна по целия мозък и да активира дяла, който отговаря за спомените, тоест дежавю отключва болестта.

            Жамевю
            Противоположното състояние е жамевю или жамеву (от френското jamais vu, което означава никога невидяно).

            Жамевю е състояние, при което човек изпада във временна неспособност да разпознае лица, места и ситуации и те му изглеждат непознати за известно време. То може да настъпи внезапно и да причини временна загуба на ориентация за хората, с които говорим, или за това какво точно правим в момента.

            Обясненията на учените са свързани с химичните процеси в мозъка, при които настъпва краткосрочна загуба на паметта. Но загубата на памет е винаги причинена от някаква травма или шоково състояние, докато при жамевю имаме състояние, което идва внезапно и без причина.

            Очевидно това е божествен механизъм за напомняне, че всички човешки мисли и намерения могат да се сринат в един миг – и в този миг човек да остане без нищо. „Защото, който не умножава това, което има, ще изгуби и онова, което си мисли, че има“ (думи на Иисус Христос от Евангелието).

            Тази загуба не настъпва изведнъж и не е трайна, тъй като целта е обучение, за да не пилеем напразно своите мисли и чувства.

            Дежавю и жамевю - божествени проявления в човешкия живот
            И така, в единия случай човек има дежавю и припознава нещо, а в другия – жамевю, когато не може да различи познати за него неща. Те не са случайно, а са състояния, чрез които да разберем какво ни се случва и защо.

            Подобно на зависването на софтуер в компютърните системи, когато операционната система просто спира да функционира по необясними причини и единствено нейното рестартиране решава проблема, жамевюто на компютъра е подобно на „блокирането“ на човека. Тогава се нуждаем от специалист. Защото както казват компютърните специалисти – не можеш да разбереш проблемите на софтуера на логическо ниво (идеите, с които е създаден), ако се вглеждаш само във физическото ниво.

            Защо тогава дори в случаи на тежки заболявания като епилепсията започваме да бърникаме в човека чрез всякакви сиромашки учения, а не се обърнем към Начинателя и Усъвършителя на живота ни?

            По света има много разумни и просветени учени и специалисти, които отдавна са осъзнали, че нищо в нашия живот не е просто стечение на обстоятелства, в това число и състоянията на жамевю и дежавю. Поради тях някои хора живеят като в мъгла, блокирани в абсурдна капсула в Божията машина на времето. Те напипват някое дежавю от своето минало, но ако не проумеят Божествения ред, ще останат изгубени в жамевюто на своя живот без Бога.

            И картината на техния собствен живот се превръща във вселена, която започват все по-малко да харесват... /още за дежавю и жамевю/.



~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.02 23:19
image    За религиозните концепции на древните траки и научното мислене
/от Красимир и Дияна Мерин/
~:~:~ Древните Траки ~:~:~


„Нашата човешка цивилизация дължи своето Битие и Живот на възможностите на Божественото Слово (д-р Стефан Гайд), защото „в началото бе Словото... Всичко чрез Него стана... И без Него не е станало нищо от това, което е станало.. (Евангелие на Св. Апостол Йоан 1:1)"

 
            Нашите предци - траките, са назовавали околния свят чрез пиктографски имена. По този начин те са можели да изкажат дълбоката същност и природа на всяко нещо от заобикалящия свят, тъй като са осъзнавали, че всичко, което виждаме, съдържа частица от Божествената природа, а човекът – като създание по Божий образ и подобие – има заложени дарби да преоткрива и назовава божествената природа в света около нас.

             Това според д-р Стефан Гайд е ключът към разгадаването на тракийската писменост, тъй като не е възможно да се проумеят тайните от миналото без религиозните концепции на траките (кодирани в идеограмите на тракийските йероглифи), които са разбирали влиянието на йероглифите върху битието единствено чрез осветеното от вяра в Бога съзнание.

              По тази причина научното мислене в миналото е било ползо-творно, тъй като учените са творили ползи за човечеството. Когато обаче се е прекъснала връзката между науката и Божественото Слово, нещата са се променили.
Днес съвременният човек познава все по-малко околния свят и може да му влияе все по-малко, защото не притежава одухотворените от вярата в Божественото Слово умения на предците ни.

            Тези умения са донесли слава на траките като хора с удивителни прозрения и умения да създават изкуство и инструменти за бита.
Тези умения не са били следствие на извънземен разум (както атеистичните теории се опитват да внушат), а познаване на Божественото Слово в човека. Та нали човек е създаден по Божий образ и подобие, нали всичко е станало от Словото, което е Начало и Начело (постоянно учи посветените) на човешкия живот?

             Това вродено в човека Слово и неговото използване и усъвършенстване за промяна на околния свят на човека според нуждите му е причината д-р Стефан Гайд да посвети годините на живота си. Той е изследвал вариантите на това Слово според оригиналните концепции в тракийските пиктограми, за да изучи и опознае знанията на траките за измеренията на човешкото битие.

             Само по този начин е възможно да се дефинират научни концепции, които да обяснят начините за овладяването на природните сили и ресурси във вида, който ние днес познаваме, както и начините за овладяване на духовния свят, който и днес влияе на физическото здраве и на психиката на хората.

             За нас е очевидна истината, че Божествената природа на света, в който живеем, и Божественото Слово, заложено в човека, са свързани, и само учени с погледа на д-р Стефан Гайд – прилагащи неговия интердисциплинарен метод към артефактите от миналото, могат да създават истинска наука.

             Затова в
предишна статия описахме удивителната прилика между йероглифа за Бог-Отец (за Отец знаем от Евангелието, че ще „отдели плявата от житото“) и един земеделски уред, използван в миналото за отделяне на слама от жито, наречен диканя. Можете да прочетете цялата статия
тук.

             Днес ще ви разкажем за друг артефакт от стария бит на човечеството, за който отново откриване удивителна прилика с един от разчетените от д-р Стефан Гайд тракийски йероглифи.

             Йероглифът image, който  се чете „РЕ“ и означава „Уста, Слово, Реч, Врата“ (или Словото е Врата, както сам Исус каза за себе си „Аз съм Вратата“), прилича много по форма на совалката – уред от тъкачния стан, който тъкачките използват, за да вплитат конците в тъканта по определен начин.

 image

            В допълнение, този йероглиф се съдържа в друг един йероглиф image, със значение „майка-кърмачка“, за който д-р Гайд твърди, че е свързан с понятието за сучене (или пиене на млякото на духа) и който в комбинация с думата „РАН“ (име) е дал корена на производните български думи „х-ран-а“ и „х-ран-я“.

image

             В митологията на много народи се говори, че съдбите на човеците се тъкат от богините на съдбата, а редица философски концепции свързват човешкия живот с нишката, изпредена от богове. Затова Методът на Гайд е уникален и особено ценен за разбирането на света на човека като тъкан, изплетена от нишките на идеограмите в свещения тракийски език. Това съответства и на концепцията в латинската дума за тъкан (лат. textum), която говори за битието на човека като дреха, с която той се облича през целия си живот.

             Тази концепция откриваме и в Евангелието, в което Апостол Павел предупреждава последователите на Исус да внимават да не би да се окажат без дреха (голи) в пришествието на Бог, както и да внимават дали са съблекли старите си дрехи (стария човек) и дали са се облекли в новите дрехи на Благовестието.
 

image 

            Неслучайно и гръцката митология е заимствала от тракийските предания и религиозни идеограми образа на тъкачката на вселената, която е като майка-кърмачка за човек в неговия духовен живот.

             Тази заемка е реализирана в легендата за Арахна, която е разказана от Овидий в „Метаморфози“ – тракийска дума разчетена от д-р Стефан Гайд, съставена от думите Мета-Орфи-Стази (или Метаморфози). Виж повече по темата в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ на д-р Стефан Гайд и „Тракийският Орфизъм за напреднали“ на акад. Цветан Гайдарски.

             Ценното в тази легенда е, че потвърждава библейския мит за падението на Сатана, който намразил човечеството за това, че Бог дарил човека с най-голямата чест и слава във Вселената – да бъде съработник на Бога като изкусен тъкач на светове и измерения.  

             В легендата, Арахна се гордеела, че е ненадмината в изкуството на тъкането и с това предизвикала гнева на Богинята Атина, която я превърнала в паяк, за да виси цял живот на нишка и да тъче неспирно.

             Разбира се, в тази легенда са кодирани и други мистерии (тълкувания), но те не са обект на тази статия. Важното е да осъзнаем, че чак до средата на ХХ в. почти всяка българска селска жена е можела да тъче, а днес сравнително малко възрастни и още по-малко млади жени владеят това умение. Случайно ли тогава днешните жени все повече губят своя образ на къщовница и хранителка на дома?

             Очевидно тъкачеството (подобно на много други аспекти от живота на човека) не е просто един древен домашен занаят, появил се незнайно как в бита на предците ни, а е духовна технология, която е запазена и до днес за учени от ранга на д-р Стефан Гайд и от ранга на неговите последователи.

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.02 23:19
image
 
Истинската история за пръчките на хан Кубрат - част 1

з сборникаТракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/


| Част 2 | Част 3 | Част 4 | Част 5 |


~:~:~ Истински Истории ~:~:~


След смъртта на императора Тиберий на трона в Константинопол се възкачи Маврикий (1) – грък, женен за тракийска принцеса – дъщерята на Тиберий. Той направи съюз с мнозина срещу всичките траки в Империята. Той наруши свещените съюзни договори с царствата на Арихите в Равена, Тулуза и Толедо, и насъскваше брат против брата, и франки, бургунди и лангобарди против гети.

След него се възкачи императорът Фока (2), прост войник, въздигнат от войници, тиранин и диктатор, който беше детеубиец и уби наследниците на Маврикий, защото и в тях течеше тракийска кръв. Дишайки омраза против всички не-гърци в Константинопол, той премахна всеобщия латински език от държавните дела и вместо него наложи всички книги на Империята да бъдат само на гръцки и да се оповестяват на гръцки. Загина великата Източна империя, която дедите ти бяха извоювали да управляват с много кръв и с велика мъдрост. Великият град на Константин Велики стана свърталище на военни диктатори и тирани, и на едно гръцко малцинство, което узурпира с мерзост светлия град и Христовото наследство, което не беше тяхно. Настъпиха времена на мрак и падение за цяла Европа, и гонения на всичко, що беше по-прежно и славно.

Насилникът Фока изгони всите свети епископи от светите им престоли и сложи свои военни люде, белязани с антихристкия знак, начело на Светата църква в Константинопол, които не милееха за стадото, но бяха вълци, облечени в овчи кожи. Така, той стори погром и голямо зло върху цялата Църква Христова, та погуби посветените люде и постави недуховни невежи, които скриха светлината на Писанията и замениха славата на Невестата Христова с тази на царска зверова блудница.

Беше време на плач и ридание из цялата империя – от изток даже до запад. Тогава Всемогъщият Бог се смили над народа ни и ни изпрати Великия свещеник-цар – хон Кувред (3) от чина на Редите – учител на народа богарски, какъвто не е имало преди него и нямаше след него, защото мъдростта му беше като тази на Соломона и царството му славно като това на Теодариха преди него. И както се знаеше, Кувред беше син на Гордион (4), а той на Ернариха (5), а той пък на Ерменариха (6), син на Авитарих, роден от Великия Авиталх (7), син на Гет-арих (8), от когото беше и потомството на Великия Теодарих, както и потомството на първия Аларих.

А Кувред беше прекарал детството си в Константинопол, където беше обучен в царските науки със синовете на Императора и беше дотолкова възлюбен от самия император Ираклий, че получи титлата Патриций заедно със съответните й земи. А когато навърши 21 години, Кувред беше провъзгласен за Хон на всички богари – от далечния изток до далечния запад. И като дойдоха вестоносци и пратеници от всичките краища на Великата Богария до резиденцията на Хана, която си беше още от дедите му при Меотидското езеро, за да го поздравят от своите владетели, 19 между тях дойдоха и достойните пратеници от потомците на великите Арихи и възвестиха, че са настъпили славни времена за народа на богарите, който беше станал най-многочисленият народ на света и се беше разпрострял към четирите му краища – от Британия до Днепър и от Северното море до Меотидското езеро и Понта.

РЕЧНИК към Част 1

(1) Маврикий – 582- 602 г. на престола.

(2) Фока – 602 – 610 г. на престола – първа Гръцка династия, езикът на Източната Империя става за пръв път гръцки, започва гонения срещу всички „неправославни” и „негръцки” християни, обявявайки ги за „еретични”

(3) хан Кубрат или Курт от „Именника на Българските ханове“ (600-665 г.)

(4) вероятно известният от византийските хроники български вожд Грод

(5) възможно е да съвпада с Ирник (Ерник) от Именника на Българските ханове (375?/453 – ? г.)

(6) не е изключено Ерменарих да е една и съща личност с Херменарих, цар на истро-гетите (остро-готи), загинал през 376 г., защитавайки земите между р. Дон и р. Днепър от хуните. Възможно е също той, а не Ернарих да е именно Ирник от „Именника на Българските Ханове“.

(7) най-вероятно това е митичната личност Авитохол – родоначалникът на династията Дуло според „Именника на Българските ханове“.

(8) очевидно летописецът търси да покаже кръвното родство между Аларих Велики, Теодарих Велики и Кувред Велики от един и същ династичен корен – този на митичния Гетарих – родоначалник на всички гети (готи), споменат и в други хроники, като например тези на Йорданес под името Гаут / Гет.


| Част 2 | Част 3 | Част 4 | Част 5 |



~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 
Категория: Лични дневници
Прочетен: 574 Коментари: 0 Гласове: 5
Последна промяна: 05.02 23:20
image
 

Истинската история за пръчките на хан Кубрат - част 2

з сборникаТракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

 | Част 1 | Част 3 | Част 4 | Част 5 |

~:~:~ Истински Истории ~:~:~


Но годините на радостта на Хона (9) не траяха дълго, а отлетяха с младостта му, защото не минаха и две десетилетия и дойдоха зли новини, и от изток и от запад – за нападения над народа богарски, и ето, че всички потомци на Арихите бяха пръснати с племената богарски по света и молеха него – хон Кувреда за помощ и подкрепа срещу нови и стари врагове, като казваха: „Повелителю и Наставниче наш, прати ни Арихи, които да ни поведат отново към победи, както Алариха и Теодариха, защото поради междуособните войни сред нас, се загуби чинът им и знанието на светите им тайнства, и затова враговете ни са взели надмощие над нас. А ето, че ти си вожд и учител над всички „онези, които са свещеници-царе” (10) и на племената „раждащи царе” (11), и на „другите тракийски царе” (12) и сред твоите благородници е съхранен чинът на великите Арихи и на Редите, и на Мерите. Прати ни, молим те, избавители срещу имперския гнет и срещу народите, които забравиха добрините, сторени им от бащите ни, и ни угнетяват отвред.“

Това като узна, великият хон Кувред раздра царските си одежди и беше в пост и жалеене пред Господа седем дни и седем нощи. И като плака неутешимо пред Христа Бога нашего за състоянието на народа ни, защото не е срамно и за царете да плачат смирено пред Бога, ето че в деветият час на седмия ден, пред него застана сам Господ Иисус – вечният Дион на Тракия и му рече:

          „Недей плака поради беззаконието на людете си, което доведе до сегашното им страдание и поробление, защото ти нямаш вина, понеже не си водил братоубийствени войни и не си наговарял брат-Арих против брат-Арих, но си спазвал всичките ми повеления от дните на младостта си. Не бой се, прочее, но се облечи и измий, и помажи лицето си, за да изгрее слънцето над народа ти, защото Аз чух молбата ти и ще благословя всичките люде чрез светлината на моя Свет Дух в потомството ти, за да те благославят всички богари – теб и рода ти, докато свят светува, и да прославят името Ми с вечната мисия, която съм им предопределил за благото на всички племена и народи. Мир на теб!”

И като се поклони пред Небесния Цар на царете и Господ над господарите, хон Кувред се укрепи духом и седна уверено на трона си, и царуваше до края на дните си, подкрепен от Господа с голяма сила, мъдрост и мощ, така щото името му се превърна в знамение и пример за подражание между всички владетели на съседни държави разгърна според Божията промисъл и наставление голяма държавническа дейност, така че укрепи силно своята държава, закони и войска, като се готвеше да помогне със сила и мощ на всичките потомци на беси-гетите, истро-гетите и другите-траки от рода богарски по света.

А синовете си обучаваше, всички до един, за сана на Арихите, та да станат вождове на народа ни от изтока до запада, според Повелението Господно и заръката Христова. И като стана на преклонна възраст, като считаше, че е изпълнил Божествената Повеля и е наближило времето му да се прибере при бащите си, великият хон Кувред повика с пратеници синовете си и като ги събра всичките, постави Завет между тях и Бога, да отговарят за всичките богари по целия свят и да опазят светлия сан на Арихите, Редите и Мерите, докле дойде Господ в последния ден.

РЕЧНИК към Част 2

(9)  на богарски тракийски се произнася „хон” („хан”) и означава буквално „главен жрец” („командващ жрец”)

(10) уон-гонт-урите

(11) утаг-урите

(12) ко-тракг-ури

| Част 1 | Част 3 | Част 4 | Част 5 |



~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 169 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 05.02 23:20
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 123031
Постинги: 104
Коментари: 13
Гласове: 129