/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

След смъртта на императора Тиберий на трона в Константинопол се възкачи Маврикий (1) – грък, женен за тракийска принцеса – дъщерята на Тиберий. Той направи съюз с мнозина срещу всичките траки в Империята. Той наруши свещените съюзни договори с царствата на Арихите в Равена, Тулуза и Толедо, и насъскваше брат против брата, и франки, бургунди и лангобарди против гети.

След него се възкачи императорът Фока (2), прост войник, въздигнат от войници, тиранин и диктатор, който беше детеубиец и уби наследниците на Маврикий, защото и в тях течеше тракийска кръв. Дишайки омраза против всички не-гърци в Константинопол, той премахна всеобщия латински език от държавните дела и вместо него наложи всички книги на Империята да бъдат само на гръцки и да се оповестяват на гръцки. Загина великата Източна империя, която дедите ти бяха извоювали да управляват с много кръв и с велика мъдрост. Великият град на Константин Велики стана свърталище на военни диктатори и тирани, и на едно гръцко малцинство, което узурпира с мерзост светлия град и Христовото наследство, което не беше тяхно. Настъпиха времена на мрак и падение за цяла Европа, и гонения на всичко, що беше по-прежно и славно.

Насилникът Фока изгони всите свети епископи от светите им престоли и сложи свои военни люде, белязани с антихристкия знак, начело на Светата църква в Константинопол, които не милееха за стадото, но бяха вълци, облечени в овчи кожи. Така, той стори погром и голямо зло върху цялата Църква Христова, та погуби посветените люде и постави недуховни невежи, които скриха светлината на Писанията и замениха славата на Невестата Христова с тази на царска зверова блудница.

Беше време на плач и ридание из цялата империя – от изток даже до запад. Тогава Всемогъщият Бог се смили над народа ни и ни изпрати Великия свещеник-цар – хон Кувред (3) от чина на Редите – учител на народа богарски, какъвто не е имало преди него и нямаше след него, защото мъдростта му беше като тази на Соломона и царството му славно като това на Теодариха преди него. И както се знаеше, Кувред беше син на Гордион (4), а той на Ернариха (5), а той пък на Ерменариха (6), син на Авитарих, роден от Великия Авиталх (7), син на Гет-арих (8), от когото беше и потомството на Великия Теодарих, както и потомството на първия Аларих.

А Кувред беше прекарал детството си в Константинопол, където беше обучен в царските науки със синовете на Императора и беше дотолкова възлюбен от самия император Ираклий, че получи титлата Патриций заедно със съответните й земи. А когато навърши 21 години, Кувред беше провъзгласен за Хон на всички богари – от далечния изток до далечния запад. И като дойдоха вестоносци и пратеници от всичките краища на Великата Богария до резиденцията на Хана, която си беше още от дедите му при Меотидското езеро, за да го поздравят от своите владетели, 19 между тях дойдоха и достойните пратеници от потомците на великите Арихи и възвестиха, че са настъпили славни времена за народа на богарите, който беше станал най-многочисленият народ на света и се беше разпрострял към четирите му краища – от Британия до Днепър и от Северното море до Меотидското езеро и Понта.

РЕЧНИК към Част 1

(1) Маврикий – 582- 602 г. на престола.

(2) Фока – 602 – 610 г. на престола – първа Гръцка династия, езикът на Източната Империя става за пръв път гръцки, започва гонения срещу всички „неправославни” и „негръцки” християни, обявявайки ги за „еретични”

(3) хан Кубрат или Курт от „Именника на Българските ханове“ (600-665 г.)

(4) вероятно известният от византийските хроники български вожд Грод

(5) възможно е да съвпада с Ирник (Ерник) от Именника на Българските ханове (375?/453 – ? г.)

(6) не е изключено Ерменарих да е една и съща личност с Херменарих, цар на истро-гетите (остро-готи), загинал през 376 г., защитавайки земите между р. Дон и р. Днепър от хуните. Възможно е също той, а не Ернарих да е именно Ирник от „Именника на Българските Ханове“.

(7) най-вероятно това е митичната личност Авитохол – родоначалникът на династията Дуло според „Именника на Българските ханове“.

(8) очевидно летописецът търси да покаже кръвното родство между Аларих Велики, Теодарих Велики и Кувред Велики от един и същ династичен корен – този на митичния Гетарих – родоначалник на всички гети (готи), споменат и в други хроники, като например тези на Йорданес под името Гаут / Гет.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Истинската история за пръчките на хан Кубрат - част 2

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

 | Част 1 | Част 3 | Част 4 | Част 5 |

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

Но годините на радостта на Хона (9) не траяха дълго, а отлетяха с младостта му, защото не минаха и две десетилетия и дойдоха зли новини, и от изток и от запад – за нападения над народа богарски, и ето, че всички потомци на Арихите бяха пръснати с племената богарски по света и молеха него – хон Кувреда за помощ и подкрепа срещу нови и стари врагове, като казваха: „Повелителю и Наставниче наш, прати ни Арихи, които да ни поведат отново към победи, както Алариха и Теодариха, защото поради междуособните войни сред нас, се загуби чинът им и знанието на светите им тайнства, и затова враговете ни са взели надмощие над нас. А ето, че ти си вожд и учител над всички „онези, които са свещеници-царе” (10) и на племената „раждащи царе” (11), и на „другите тракийски царе” (12) и сред твоите благородници е съхранен чинът на великите Арихи и на Редите, и на Мерите. Прати ни, молим те, избавители срещу имперския гнет и срещу народите, които забравиха добрините, сторени им от бащите ни, и ни угнетяват отвред.“

Това като узна, великият хон Кувред раздра царските си одежди и беше в пост и жалеене пред Господа седем дни и седем нощи. И като плака неутешимо пред Христа Бога нашего за състоянието на народа ни, защото не е срамно и за царете да плачат смирено пред Бога, ето че в деветият час на седмия ден, пред него застана сам Господ Иисус – вечният Дион на Тракия и му рече:

          „Недей плака поради беззаконието на людете си, което доведе до сегашното им страдание и поробление, защото ти нямаш вина, понеже не си водил братоубийствени войни и не си наговарял брат-Арих против брат-Арих, но си спазвал всичките ми повеления от дните на младостта си. Не бой се, прочее, но се облечи и измий, и помажи лицето си, за да изгрее слънцето над народа ти, защото Аз чух молбата ти и ще благословя всичките люде чрез светлината на моя Свет Дух в потомството ти, за да те благославят всички богари – теб и рода ти, докато свят светува, и да прославят името Ми с вечната мисия, която съм им предопределил за благото на всички племена и народи. Мир на теб!”

И като се поклони пред Небесния Цар на царете и Господ над господарите, хон Кувред се укрепи духом и седна уверено на трона си, и царуваше до края на дните си, подкрепен от Господа с голяма сила, мъдрост и мощ, така щото името му се превърна в знамение и пример за подражание между всички владетели на съседни държави разгърна според Божията промисъл и наставление голяма държавническа дейност, така че укрепи силно своята държава, закони и войска, като се готвеше да помогне със сила и мощ на всичките потомци на беси-гетите, истро-гетите и другите-траки от рода богарски по света.

А синовете си обучаваше, всички до един, за сана на Арихите, та да станат вождове на народа ни от изтока до запада, според Повелението Господно и заръката Христова. И като стана на преклонна възраст, като считаше, че е изпълнил Божествената Повеля и е наближило времето му да се прибере при бащите си, великият хон Кувред повика с пратеници синовете си и като ги събра всичките, постави Завет между тях и Бога, да отговарят за всичките богари по целия свят и да опазят светлия сан на Арихите, Редите и Мерите, докле дойде Господ в последния ден.

РЕЧНИК към Част 2

(9)  на богарски тракийски се произнася „хон” („хан”) и означава буквално „главен жрец” („командващ жрец”)

(10) уон-гонт-урите

(11) утаг-урите

(12) ко-тракг-ури

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Истинската история за пръчките на хан Кубрат - част 3

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

| Част 1 | Част 2 | Част 4 | Част 5 |

~:~:~ Истински Истории ~:~:~



И хон Кувред им говори смиреномъдрено, повелявайки им следните думи:

„Виждате ли този сноп от пръчки? Опитайте се да го пречупите и ще видите, че е невъзможно. Но ето, вижте ме сега как го развързвам и пръчка по пръчка поотделно, мога да пречупя дори аз всичките до една. Така се случи с братята ви Арихи по света. Много воюваха срещу поробителите си, много земя на предците си отвоюваха и освободиха, но не бяха задълго единни, а и помежду си воюваха, защото всеки мислеше себе си за по-горен от другите, като си думаше: „Аз съм от най-великото племе, защото съм гет”, или „Моето свещенодейство е по-силно, защото съм от племето на прорицателите – беси”.

И така, понеже се противопоставяха един на друг, също както разделените пръчки, враговете им ги пречупваха един след друг, докато се разпръснаха съвсем. Сега молят мен за помощ, но когато братята им ги молеха за помощ, малцина от тях проявиха към тях милост. Те всички съгрешиха против Бога и против братята си, и ако ме питате в какво точно и как, ще ви отговоря съвсем точно и ясно.

Не разбирате ли, че докато един казва „аз съм бес”, друг – „аз съм гет”, трети – „аз съм сапей”, а четвърти – „аз съм одрис”, вие всички сте като разделените пръчки на Тракия, които всеки може да пречупи. Така и беше до днес със всичките ни предци. Велики бяха без съмнение – всеки един от тях поотделно, но всеки се възгордяваше и високоумстваше над другите, като считаше себе си за най-велик.

 А какво ни научи Спасителят – нашият Тонг-Ра (13), сиреч Възкръсналото Слънце Христос, не това ли, че който иска да се нарече велик в Божието Царство, трябва да стане слуга на всичките и сам да се счита за най-малък от всичките, сиреч за част от цялото, която служи за доброто на всички!

И тъй, за да не ми рече някой: „все пак, аз съм бес и се гордея с това”, нека и аз да му река: „аз пък съм гет и се гордея с това, даже когато ме наричат презрително „гот”, или „мизиец”, та дори и „хун”, защото всеки от вас знае, че майката на дядо ми е била взета от хуните.

Не е ли също една от жените ми от измежду ромеите? Та и аз, като великият апостол Божий – Павел, мога да река: за хуна съм хун, за мизиеца – мизиец, за ромеите – ромей, за бесите – бес, за гетите – гет, за робите-склави – склав, сиреч роб (ако и да съм цар), за езичниците – езичник, за християните – раб Христов, за всички всякакъв подобен, и всичко това само и само да мога мнозината да придобия.

Но има нещо, с което се гордея повече от всичко, и то е, че говоря Богарския език (14) на Бога на боговете. А ето, че и ти, братко – бес, говориш същия език, пък и ти братко – сапей, го говориш, ако и малко по-накриво, както и го говорят всички меди, серди, одриси и асти, и всичките сто тракийски племена, всеки малко по-иначе и по своему, но е един език, и всички го говорим и се разбираме, както не се разбираме с никой друг народ.

Значи сме всички Богари, след като говорим всички Богарския език. Ето, с това се гордея аз над всичко – че съм Богарин и говоря езика, на който говори сам Бог и избрания от Него най-многоброен народ на земята. Затова не искам всеки да си носи само своето, но цялото и единното, за да сме силни като снопа копия, който е изобразен в Руната на Тракия (15).

 И ако държавата ни можеше да се събере в малката земя, която е на юг от Хемус, която роди нашия народ преди хиляди лета, бих с радост я нарекъл Тракия. Но ето, че Всемогъщият Бог ни е благословил и преумножил дотолкова, че едва ни побират всичките земи, по които сме се заселили и сме ги придобили. Затова аз мога да ги нарека само по един начин – Богария, сиреч земята на всички Богари, говорещи езика на Единия Бог още от първия ден, та даже и до днес.

 А ти, Баяне, дето ме питаш дали всички, които живеят с нас и са научили да говорят езика ни, са също Богари, даже и тези, които са роби и склавени (защото така ги нарича Империята), на теб казвам сега, но да чуят всички: Всеки, който е бил склавен, сиреч безправен роб, но е приел Богарския език и говори божествения език на предните, той вече е наистина словесен син на нашия Бог, и затова ще се нарече Словен и ще бъде свободен.

 Затова, повелявам на вас, моите синове, от днес да наричате земите, в които вие живеете, с това единствено име Богария, и там ще се говори един език – божествения, Богарския. Така ще запазите езика си, народа си и земята си, и никой не ще може да ви пороби, претопи или заличи, както не е възможно да бъде заличен от земята Езикът, на който говори сам Бог, нито пък някой може да пороби Божиите синове. Рекох ви и тъй ще бъде! Амин.“

РЕЧНИК към Част 3

(13) Тонг-Ра / Туонх-Ра (Танг-Ра), буквално „Възкръсналият Бог-Слово-Слънце” = „Възкръсналият Христос”

(14) , буквално „бог-ари” (или по-меко – бох-ари”) = „боготворчески”, където  се произнася „ари” и означава „сътворявам” на тракийски език, а  се произнася „Бог” (или по-меко „Бох”) и означава „Божество” на тракийски език. Поради това, че буквата ω (омега) може да се произнася като кратко „о”, или като „оу” (а понякога и като „у”) цялата дума  също се е произнасяла от някои като „богари”, от други – като „боугари” („болгари”), а от трети – дори като „бугари” („булгари”). Впоследствие е възприето на български думата да се произнася като „българи”, но в някои славянски езици и до днес продължава да се чете като „болгари” или „бугари”, а в латинските езици – като ‘булгари”. Виж също „Книгата Арих, гл. 1:13,14“; и „Книгата Нави, гл. 26:30“.

(15) Руната на Тракия в някои от нейните разновидности е следната:  (гръбначен стълб),  (сноп от реколта), (сноп от пръчки / копия). Снопът се произнася „теру” („тирук” / трак”) и означава също „всички заедно”. За подробен анализ на името „Тракия” и „траки” и техните вариации на йероглифното изписване, виж за справка книгата на Д-р Гайд „Тракийското Писмо Декодирано” – том 1 и том 4.

| Част 1 | Част 2 | Част 4 | Част 5 |

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Истинската история за пръчките на хан Кубрат - част 4

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

| Част 1 | Част 2 | Част 3 | Част 5 |

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

Това са наши земи и винаги са били наши, откакто свят светува, и правото е наше над тях, наше и на чадата ни до века. И те чакат Арих да ги поведе и да възстанови Царството. Баян (22) (665-? г.) ще остане с мен да ми помага, той ми е първородният и трябва да заеме трона след мене

А вие всички си помагайте и воювайте заедно, и нападайте от много страни врага си едновременно. Като воюва Аспарих с романите, Кубарих да ги удари в гръб, а ако им се притече Рим на помощ, Алцех и Котрарих да се намесят и го ударят в гръб. Не губете връзка помежду си никога и като заздравите териториите, които владеете, кога можете ги обединявайте в едно цяло, за да е царството ви пак единно цяло. Не забравяйте и нас, които оставаме тук във Велика Богария, нито пък ние ще ви забравим. И ако имате нужда от помощ, непременно ще ви пратим, а също така и вие пратете на нас, ако изпаднем в беда.

И така, където и да сте по света, да знаете, че сте едно цяло и също като този сноп пръчки, застъпвайте се един за друг, където и да сте и си помагайте, и тогава Царството ви ще устои докрай. Ето, казах.“

РЕЧНИК към Част 4

(16) Кубарих, известен още като Кубер – син на хан Кубрат

(17) Алцех – най-младият син на хан Кубрат

(18) Котрарих, известен още като Котраг – син на хан Кубрат

(19) Ракаред II – внук на Ракаред I (573 – 601 г.) При Ракаред I, беси-гетите в Испания се присъединяват към Римо-католическата църква (579 г.). Вероятно това събитие е имал в предвид Папа Йоан VIII, когато е писал до княз Борис, че българите принадлежат към лоното на Римокатолическата църква, и затова Константинополската Епархия няма никакви права над тях.

(20) Аспарих –  – на бохарски (богарски ) тракийски означава буквално „Пазител-на-езика (речта)”, от думите:  = „език, реч, диалект” и  = „Пазител, покровител”. Аспатих е известен още като хан Исперих / Аспарух – основател на Дунавска България в 681 г.

(21) Сандарих, известен още като Сандилх и Сандалик, цар на утигурите, помогнал на беси-гетите с военна сила срещу лангобардите, заедно с кутригурския военачалник Хиниалон през 551 г. и установил се с войските си за постоянно в Илирия и Тракия.

(22) син на хан Кубрат, известен още като Безмер

| Част 1 | Част 2 | Част 3 | Част 5 |

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Истинската история за пръчките на хан Кубрат - част 5

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

И така и стана. Кубарих достигна Панония и стана вожд на богарите там, но за да задържи земята във властта си, се принуди да влезе в съюз с аварите, които бяха се преумножили и станали първа сила там. А като укрепи властта си в техния хаганат, Кубарих (684-695?) властваше над цяла Илирия и Македония, като васал на хагана.

Но като непрестанно притесняваше с набезите си на юг Източната империя, за да го възпре, сам Императорът му предложи мир, титла и земи, ако му служи. И като прие предложението за мир от Императора в Константинопол и титлата Консул, се назова федерат на Империята. Той, обаче, беше верен на каузата не на Константинопол, но на всички богари и помагаше на брата си Аспарих, като удряше Империята в гръб, винаги когато братята му воюваха с нея.

Алцех отиде при гетите-богари в Равена и се опита до застане начело на царството, като се надяваше на Дагоберед да го подкрепи, защото беше посветен родственик. Но франкските интереси надделяха в сърцето на Дагоберед, защото беше цар на меровингите-франки, и той нападна стана на Алцеха, защото се страхуваше да не бъде в последствие изместен от него от трона на меровингите, чрез помощта на гетската партия в царството му. Затова Алцех се вдигна с два отряда посред нощ, та проби обсадата и отиде на югозапад в Галия, където като беше посветен от брата си в чина на Арихите, прие името Родарих (23) , сиреч Арих на Рода. Като минаха години, беси-гетите в Толедо го избраха за свой цар и така възстановиха чина на Арихите сред родовете си, защото се беше загубил сред тях. Така Царството в Испания се закрепи и всичките дни на царуването на Родариха (705-711), сиреч Алцеха бяха благословени.

Аспарих (24) пък зае с конните си отряди земите от двете страни на Истрос (Дунава), там където реката се влива в Понта (Черно море), и като се позова на договорите за владеене на тези земи от своите предци – гетите на Фретигер и Орфейла, още от времето на императорите Константин Велики, Валент и Теодосий, той се обяви за федерат на Източната империя под върховната власт на император Констанс (25).

И беше приветствуван от всички тракийски племена на север от Хемус (Стара планина) като Белия конник – Освободител и Господар, пратен от Бога, от чиято уста излиза Мечът Двоуст Тракийски, според Светото Писание, и го наричаха още Ис-пе-Ре (26) сиреч Исус е Ре (27) , защото утвърждаваше вярата на Арихите, че Исус е Възкръсналият Бог Ре (28) (Словото) / Христос – Тонг-Ра (29). Затова скоро беше избран от принцовете им за върховен цар над всичките племена в Мизия и Тракия, които направиха единен съюз и му се доброволно подчиниха до един.

И в тези радостни за Аспариха дни му се роди син, и като знамение за възстановлението на Древното Царство в Тракия, той го нарече Тер, по името на Великия Терес – основателят на Старото Тракийско царство, като казваше:

„Ето, днес ти възстанових царството на дедите ти и ти ще възстановиш цялата им династия. А като влезнаха в Съюза на Аспарих и всички останали племена на траките, говорещи богарски, от цяла Мизия и Тракия, името на сина му остана известно като Тер-вел. сиреч Повелител на Всичките (30), тъй като думаше Аспарих „Той ще ги управлява всичките”. А другия си син Аспарих нарече Сев (31). по името на великия тракийски цар Севт, което на древния богарски диалект означава Пастир, защото думаше: „Този пък мой син нека бъде духовен пастир над народа и техен Пазител-Арих.”

И като стана младежът на означената възраст, сам Аспарих го посвети в сана и мистериите на Арихите, и името му стана Севарих (32). сиреч Пастирят-Пазител. И тъй като богарскнте конни отреди започнаха да нахлуват и да се застояват в земите между Тимок и Понта, на юг от Дунав, чак до Хемус…
 

РЕЧНИК към Част 5

(23) В 710 г. Родарих е избран чрез народен избор за цар на беси-гетите в Испания, след смъртта на техния цар Витиза, който е от друг не Арихски техен род.

(24) Аспарих, известен още като Аспарух / Исперих (управлявал 664 -700 г.) – основател на Дунавска България в 681 г.

(25) Император Констанс II, (642 – 668 г.)

(26)  = Исперех (Исперих), означаващо „Исус-е-Словото-Слънце (Ре)”

(27) Ре на богарския тракийски диалект – = „Слово” = „Слънце”.

(28) За връзката между Бог-Словото (Ре) и Христос, виж подробния анализ на Д-р Стефан Гайд в книгата „Тракийското Писмо Декодирано – Тракийската Библия Бесика разкрита” – том 4, гл. 6 – „Голямата тайна на Христос и Ре”, стр. 141.

(29) Тонг-Ра –  = Туонх-Ре (Танг-Ра), буквално „Възкръсналият Бог-Слово-Слънце”=„Възкръсналият Христос”.

(30) на богарския диалект букв. означава „все-велител”, или „всевластник”. Тервел, известен още като Тривелий, управлява България между 700 и 721 г.

(31) на богарския диалект букв. означава „пастир”, и е отзвук от името на династията на хиксосите, наречени със значение „царе-пастири”. За подробен лингвистичен и исторически анализ по въпроса, виж книгата на Д-р Стефан Гайд „Тракийското Писмо Декодирано – том III”

(32) Сев-арих е вероятно идентичен със Севар, известен от Именника на Българските ханове, царувал 738 – 753 г.

| Част 1 | Част 2 | Част 3 | Част 4 |

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Симфонии от звуци, написани със нотни знаци.
Махни един дори – или го подмени със друг,
и симфонията от неземни звуци ще се промени
и магията й ще се развали.

Иисус родил се на земята…
Симфония от слова, написана със кръвни знаци –
– Кирил, Методий, Климент, Наум и Ангеларий,
и хилядите идващи след тях.

Не заличили, и не подменили, нотите от небесата,
за да слушаме и днес симфонията на въплътеното Му Слово.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::