/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

            Случвало ли ви се е да преживеете нещо, за което имате усещането, че е ставало и преди? Странното усещане, че живеете във филм, който вече сте гледали… Тогава ще ви бъде интересно да научите повече за механизма на това явление.

            Дежавю
            Например, френският психолог Емил Буарак (1851-1917) въвежда термина дежавю (или дежаву) (от френското dйjа vu, което означава вече видяно), за да обрисува състоянието, при което човек е убеден, че вече е преживявал дадена ситуация, въпреки че обстоятелствата около нея не са съвсем ясни.

            Според Буарак и неговите последователи това се дължи на химичен дисбаланс на мозъка, който не обработва някоя настояща случка там, където нормално става това, а в дяла от мозъка, отговарящ за спомените. По този начин човек остава с убеждението, че живее в някой от своите спомени и му се струва, че знае какво ще се случи.

            Дали обаче това не се дължи на намерението на Създателя да подскаже на човека, че прави същите грешки, както и в миналото?

            В окултизма има схващането, че дежавю се дължи на нашите предчувствия, спомени или изживявания от отминали животи. Това схващане претендира за меродавност поради ясновидските способности на хората, които уж били заложени дълбоко във всеки от нас, и почива на схващането, че докато спим, нашето невидимо тяло обикаляло непознати места, срещало хора и изпитвало емоции, които не помним на сутринта – а си спомняме само чрез „дежавю“.

            Това ли е истината? Оказва се, че дежавю е знак за божествено проявление в живота - когато човек се развива и учи, или когато не успее да разчете посланието.

            Според учените дежавю спомените започват да се появяват около осмата или деветата година на детето и са най-активни в 20-те и 30-те години на човешкия живот, тъй като в този период от живота ни мозъкът се развива най-бурно. След това дежавю спомените започват бавно да отшумяват.

            Но има и случаи, в които дежавю може да е признак за началото на болест, както е при възникването на епилептични припадъци. Епилептичните припадъци предизвикват изменения на електрическата активност на невроните в мозъка, която може да се разпространи като ударна вълна по целия мозък и да активира дяла, който отговаря за спомените, тоест дежавю отключва болестта.

            Жамевю
            Противоположното състояние е жамевю или жамеву (от френското jamais vu, което означава никога невидяно).

            Жамевю е състояние, при което човек изпада във временна неспособност да разпознае лица, места и ситуации и те му изглеждат непознати за известно време. То може да настъпи внезапно и да причини временна загуба на ориентация за хората, с които говорим, или за това какво точно правим в момента.

            Обясненията на учените са свързани с химичните процеси в мозъка, при които настъпва краткосрочна загуба на паметта. Но загубата на памет е винаги причинена от някаква травма или шоково състояние, докато при жамевю имаме състояние, което идва внезапно и без причина.

            Очевидно това е божествен механизъм за напомняне, че всички човешки мисли и намерения могат да се сринат в един миг – и в този миг човек да остане без нищо. „Защото, който не умножава това, което има, ще изгуби и онова, което си мисли, че има“ (думи на Иисус Христос от Евангелието).

            Тази загуба не настъпва изведнъж и не е трайна, тъй като целта е обучение, за да не пилеем напразно своите мисли и чувства.

            Дежавю и жамевю - божествени проявления в човешкия живот
            И така, в единия случай човек има дежавю и припознава нещо, а в другия – жамевю, когато не може да различи познати за него неща. Те не са случайно, а са състояния, чрез които да разберем какво ни се случва и защо.

            Подобно на зависването на софтуер в компютърните системи, когато операционната система просто спира да функционира по необясними причини и единствено нейното рестартиране решава проблема, жамевюто на компютъра е подобно на „блокирането“ на човека. Тогава се нуждаем от специалист. Защото както казват компютърните специалисти – не можеш да разбереш проблемите на софтуера на логическо ниво (идеите, с които е създаден), ако се вглеждаш само във физическото ниво.

            Защо тогава дори в случаи на тежки заболявания като епилепсията започваме да бърникаме в човека чрез всякакви сиромашки учения, а не се обърнем към Начинателя и Усъвършителя на живота ни?

            По света има много разумни и просветени учени и специалисти, които отдавна са осъзнали, че нищо в нашия живот не е просто стечение на обстоятелства, в това число и състоянията на жамевю и дежавю. Поради тях някои хора живеят като в мъгла, блокирани в абсурдна капсула в Божията машина на времето. Те напипват някое дежавю от своето минало, но ако не проумеят Божествения ред, ще останат изгубени в жамевюто на своя живот без Бога.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

„Нашата човешка цивилизация дължи своето Битие и Живот на възможностите на Божественото Слово (д-р Стефан Гайд), защото „в началото бе Словото... Всичко чрез Него стана... И без Него не е станало нищо от това, което е станало.. (Евангелие на Св. Апостол Йоан 1:1)"

 
            Нашите предци - траките, са назовавали околния свят чрез пиктографски имена. По този начин те са можели да изкажат дълбоката същност и природа на всяко нещо от заобикалящия свят, тъй като са осъзнавали, че всичко, което виждаме, съдържа частица от Божествената природа, а човекът – като създание по Божий образ и подобие – има заложени дарби да преоткрива и назовава божествената природа в света около нас.

             Това според д-р Стефан Гайд е ключът към разгадаването на тракийската писменост, тъй като не е възможно да се проумеят тайните от миналото без религиозните концепции на траките (кодирани в идеограмите на тракийските йероглифи), които са разбирали влиянието на йероглифите върху битието единствено чрез осветеното от вяра в Бога съзнание.

              По тази причина научното мислене в миналото е било ползо-творно, тъй като учените са творили ползи за човечеството. Когато обаче се е прекъснала връзката между науката и Божественото Слово, нещата са се променили. Днес съвременният човек познава все по-малко околния свят и може да му влияе все по-малко, защото не притежава одухотворените от вярата в Божественото Слово умения на предците ни.

            Тези умения са донесли слава на траките като хора с удивителни прозрения и умения да създават изкуство и инструменти за бита. Тези умения не са били следствие на извънземен разум (както атеистичните теории се опитват да внушат), а познаване на Божественото Слово в човека. Та нали човек е създаден по Божий образ и подобие, нали всичко е станало от Словото, което е Начало и Начело (постоянно учи посветените) на човешкия живот?

             Това вродено в човека Слово и неговото използване и усъвършенстване за промяна на околния свят на човека според нуждите му е причината д-р Стефан Гайд да посвети годините на живота си. Той е изследвал вариантите на това Слово според оригиналните концепции в тракийските пиктограми, за да изучи и опознае знанията на траките за измеренията на човешкото битие.

             Само по този начин е възможно да се дефинират научни концепции, които да обяснят начините за овладяването на природните сили и ресурси във вида, който ние днес познаваме, както и начините за овладяване на духовния свят, който и днес влияе на физическото здраве и на психиката на хората.

             За нас е очевидна истината, че Божествената природа на света, в който живеем, и Божественото Слово, заложено в човека, са свързани, и само учени с погледа на д-р Стефан Гайд – прилагащи неговия интердисциплинарен метод към артефактите от миналото, могат да създават истинска наука.

             Затова в предишна статия описахме удивителната прилика между йероглифа за Бог-Отец (за Отец знаем от Евангелието, че ще „отдели плявата от житото“) и един земеделски уред, използван в миналото за отделяне на слама от жито, наречен диканя. Можете да прочетете цялата статия тук.

             Днес ще ви разкажем за друг артефакт от стария бит на човечеството, за който отново откриване удивителна прилика с един от разчетените от д-р Стефан Гайд тракийски йероглифи.

             Йероглифът , който  се чете „РЕ“ и означава „Уста, Слово, Реч, Врата“ (или Словото е Врата, както сам Исус каза за себе си „Аз съм Вратата“), прилича много по форма на совалката – уред от тъкачния стан, който тъкачките използват, за да вплитат конците в тъканта по определен начин.

            В допълнение, този йероглиф се съдържа в друг един йероглиф – , със значение „майка-кърмачка“, за който д-р Гайд твърди, че е свързан с понятието за сучене (или пиене на млякото на духа) и който в комбинация с думата „РАН“ (име) е дал корена на производните български думи „х-ран-а“ и „х-ран-я“.

             В митологията на много народи се говори, че съдбите на човеците се тъкат от богините на съдбата, а редица философски концепции свързват човешкия живот с нишката, изпредена от богове. Затова Методът на Гайд е уникален и особено ценен за разбирането на света на човека като тъкан, изплетена от нишките на идеограмите в свещения тракийски език. Това съответства и на концепцията в латинската дума за тъкан (лат. textum), която говори за битието на човека като дреха, с която той се облича през целия си живот.

             Тази концепция откриваме и в Евангелието, в което Апостол Павел предупреждава последователите на Исус да внимават да не би да се окажат без дреха (голи) в пришествието на Бог, както и да внимават дали са съблекли старите си дрехи (стария човек) и дали са се облекли в новите дрехи на Благовестието.
 

            Неслучайно и гръцката митология е заимствала от тракийските предания и религиозни идеограми образа на тъкачката на вселената, която е като майка-кърмачка за човек в неговия духовен живот.

             Тази заемка е реализирана в легендата за Арахна, която е разказана от Овидий в „Метаморфози“ – тракийска дума разчетена от д-р Стефан Гайд, съставена от думите Мета-Орфи-Стази (или Метаморфози). Виж повече по темата в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ на д-р Стефан Гайд и „Тракийският Орфизъм за напреднали“ на акад. Цветан Гайдарски.

             Ценното в тази легенда е, че потвърждава библейския мит за падението на Сатана, който намразил човечеството за това, че Бог дарил човека с най-голямата чест и слава във Вселената – да бъде съработник на Бога като изкусен тъкач на светове и измерения.  

             В легендата, Арахна се гордеела, че е ненадмината в изкуството на тъкането и с това предизвикала гнева на Богинята Атина, която я превърнала в паяк, за да виси цял живот на нишка и да тъче неспирно.

             Разбира се, в тази легенда са кодирани и други мистерии (тълкувания), но те не са обект на тази статия. Важното е да осъзнаем, че чак до средата на ХХ в. почти всяка българска селска жена е можела да тъче, а днес сравнително малко възрастни и още по-малко млади жени владеят това умение. Случайно ли тогава днешните жени все повече губят своя образ на къщовница и хранителка на дома?

             Очевидно тъкачеството (подобно на много други аспекти от живота на човека) не е просто един древен домашен занаят, появил се незнайно как в бита на предците ни, а е духовна технология, която е запазена и до днес за учени от ранга на д-р Стефан Гайд и от ранга на неговите последователи.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::