Във влака на времето
или още по темата за дежавю и жамевю

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

            Заприличваме на хора, които сме се качили на влака на времето, но не знаем коя е крайната гара. За едни пътуването е дълго и скучно, за други е интересно и вълнуващо, но постепенно всички започваме да разбираме, че добри или лоши, умни или глупави, всички се приближаваме към крайната спирка на своя живот.

            Толкова ли е трудно тогава да разберем, че всички мисли, които разменяме през това пътуване с другите пътници, както и всичко, което обикваме или намразим, е само малка част от онова, което Създателят се опитва да ни каже за смисъла на нашето пътуване?

            За много от пътниците във влака на времето има пелена, спусната пред очите им, над техните умове. Затова всеки пътник във влака на времето трябва да започне да разбира смисъла на онова, което се случва в живота му.

            Има пътници, които не разбират, че техните мисли и чувства рисуват вселената около тях. Те няма да могат да проумеят смисъла на отминалия си живот без откритията, които Бог им дава всеки ден.

            Открития, които подобно на виденията при дежавю дават разбиране за истинските неща, от които се нуждаем. Или подобно на жамевю показват кое е маловажно и кое си струва да бъде забравено.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Родът на Христос в Юдея е по плът с тракийска (гетска) кръв

Или за силата да се познават значенията на древните имена на народи и на отделни личности

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

           
            В статията За тракийските корени на царете в Древен Израил разгледахме въпроса за гетските (хетските) наследници, към които е имало специално отношение в Израил, и които са били считани за благословен народ. В тази статия ще покажем колко е важно да се познават значенията на древните имена на народи и на отделни личности.

            Стана ясно, че Хетеецът Урия не е бил случаен човек, а хората, които е предвождал, са били знатни и приближени на царя (виж повече по този въпрос тук). Знаете ли обаче, че според родословието на Исус Христос в Новия Завет, както и според пророчествата от книгите на Стария Завет в Библията, очакваният Месия е наследник от дома на Давид, т.е. на гетската принцеса Батшеба, посветена във свещената вяра на гетите от нейния съпруг – гетския цар Урия?

            А хети означава конни. Това са онези погрешно назовани в миналото прабългари – чуждоземен конен народ от българи, които уж дошли като завоеватели по нашите земи. Това са били гетите (хети) – едно от най-прославените тракийски племена, известно със своите свещеници-арихи, родът на Куврат и Аспарих, които са дали значим принос към древната еврейска история.

            Те са воини на коне, върнали се в бащините си земи, за да влязат в наследството си със своите братя беси – тракийското племе прорицатели на Бог Дион Исус. За езика и духовното наследство на гети и беси научихме както от трудовете на д-р Стефан Гайд, така и от документите в сборника „Тракийски Хроники“:

            „…Твоите гети, принце мой, говореха същия Богарски език и вярваха в същия Бог Дион-Иисус, както събратята си Беси още от началото…. Ако и да бяха едно с бесите обаче, между тях си имаше и немалко разлики, затова се и наричаха гети и хети от най-стари времена, което означава „конни", защото това е името на коня сред всички траки на древната им реч, сиреч това, което сам казва конят, когато пръхти (от - „хто”, ‘хето”, (или „гето”, когато буквата „х“ се прочита твърдо като „г“ в тракийския език).“(„Тракийските Хроники“, „Книга Арих, гл. 4, ст. 15-18“)

            От тези хроники научаваме за оригиналното Християнство на Кубрат и синовете му, за което вече се знаеше от артефактите на археологическите находки и инсигниите от погребението му. То не е било византийското християнство, защото от самото погребение на този български владетел става ясно, че предците ни са служили на Бога-Христос чрез ритуали и обреди, които са изисквали свещенство (жречество) и храмови помещения, за които до днес все така упорито се твърди, че са „тракийски гробници“.

            Това са потомците на Есей, Богу-милият, чийто син е цар Давид, чието име означава също богу-мил. Затова не е случайно, че потомците на цар Давид по нашите земи са се наричали богомили (есеи), тъй като родът на Исус е от Тракия и е по плът с гетска кръв.

            Освен това, знаем, че благовестието на апостол Павел е оставило в наследство многобройни християнски общности на територията на България, просъществували чак до турското робство, а християните в тях са се наричали павликяни. Павел обаче настоява в своите послания да помнят, че те не са Павлови (или павликяни), а Христови и говори за Тайната на Името Божие, чрез „което ще се избави всяка твар“ – име, което се произнася Адонай на иврит и Дионай на тракийски (Всемогъщият Бог).

            По тази причина Христовите ученици свидетелстват в „Деянията на Апостолите“ за Силата на Името Иисус Христос, като идентично с това тайно име, което в „Откровението на Йоан“ е Божието Слово - Тракийският меч двоуст (в оригиналния текст Ромфея Дистомос).

            Случайно ли е, че в „Откровението на Йоан“ Исус е изобразен като конник, предвождащ хероси? Тези славни конни воини на божието благовестие по земята и до днес са почитани от православната църква в образите на светци, воюващи на коне – Св. Георги и св. Димитър, които с божията сила воюват със злото и го побеждават.

       Днес обаче не всички познават книгите на д-р Стефсн Гайд и неговите открития, затова и липсва познанието за древната реч, на която името на Павел, донесъл благовестието по земите на Тракия означава Па-Уус, тоест Сила-та, а името на Петър – Небесното Царство“, тоест Пет-Уро. Защото е обещано на всички, които следват Христос навсякъде да получат ключовете на вярата на Петър, която затова и се нарече отначало всемирна (католическа) – за да е за всички, които винаги са верни на Ис-Ус.  

            Какво излезе накрая? Уж за историята на древни народи говорихме, а пак всичко се обърна в богословие! Ами то цялата древна история и народознание са богословие! Затова и откритията на д-р Гайд не са просто „научни факти“ от лингвистиката, историята или археологията, а са единство от богословие, вяра и наука. И стават достояние само на онези, които са направили усилие да прочетат и осмислят книгите му докрай.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

Думите влияят на структурата на ДНК
Екип от учени по биофизика и молекулярна биология съвместно с екип от лингвисти са потвърдили част от откритията на д-р Стефан Гайд.

/от Красимир и Дияна Мерин/ 

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

            В мащабното си проучване за оригинала на съвременния български език – тракийския език (наричан в миналото от различни български учени „старобългарски“, „славянски“, „старославянски“ или „прабългарски“) – д-р Стефан Гайд е засегнал пространно темата за принципите на Словото, Звуците и Буквите като градивни Блокове на Вселената и Живота („Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО“ части I, II, III и IV).

            В четвъртата част на споменатия знаменателен труд д-р Стефан Гайд изследва в детайли и публикува още през 2008 година учението, че не само словото на думите (като цели концепции и образи, с отговарящите им йероглифи) има сила да сътворява, а нещо повече – самите звуци и буквите, които отговарят на тях, като Всемогъщи творчески сили (Еони), съдържат в себе си потенциала да променят съзнанието и битието на всяка реалност във видимия и невидимия свят!

            Удивително и смайващо твърдение, известно още в древността, на тракиеца Питагор, но непознато и неприето до този момент. Любопитното е обаче, че през 2012 година на уеб страницата на издателство Распер е публикуван материал, в който се потвърждава тази теза. В него се твърди, че според скорошни открития, думите могат да предизвикват нелечими болести.

            Излиза, че само четири години след феноменалното твърдение на д-р Стефан Гайд, екип от учени по биофизика и молекулярна биология съвместно с екип от лингвисти са потвърдили част от откритията на д-р Стефан Гайд, а именно, че думите имат пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло.

            Същата информация циркулира и на други места в интернет – като например на сайта на Revita от 2012 година, Actualno от 2013 година, Chudesa от 2013 година, DocTiming от 2014 година или Sanovnik от 2014 година. Оказва се, че думите, които най-често използваме, и начинът, по който комуникираме помежду си, оказват влияние върху живота ни. Вижте какво се твърди в материала на издателство Распер от 2012 година: „Оказва се, че каквато лексика има един човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и животът му. От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.“         Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си.  В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.

            Експеримент с “облъчване” на семена  на растения с думи се провеждал много години. Почти всички семена загинали, а  оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много болести, които се предавали по наследство.

            След няколко поколения потомството им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата на думата, тя можела да се произнася силно или шепнешком. Изводът на учените е следният: определени думи имат не енергийно, а информационно въздействие върху ДНК.

            Бил проведен и противоположният експеримент. Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно облъчване. В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.

            Скептиците се отнасят с недоверие към тези изводи. Как могат обикновените думи да влияят върху наследствеността? Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.

            Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.

               Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай душата си с четене на френски романи…” Някой може да се усмихне на тази препоръка на гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали. Един текст оздравява наследствеността, друг я травматизира.

            Известният физик Пьотр Гаряев смята, че с помощта на словесни мислеформи човек създава своя генетичен апарат. Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така то разрушава и себе си, и своята среда – както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.

            Така че на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка. Една дума може да предизвика неизлечима болест, а друга – да излекува човека. При това вашата ДНК не разбира дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.

            Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.“

            И така, тезата на д-р Гайд, публикувана през далечната 2008 година, а именно, че човешката ДНК е природно програмирана да „реагира” на думите, се потвърди. Вече има отговор както за причината за редица заболявания, така и за причините за силното  въздействие върху хората на внушението и хипнозата.

            Ползите са две. На първо място се потвърждава, че хората трябва да внимават какво говорят – и кого слушат. На второ място се установи, че и с други научни методи може да се потвърди достоверността на оригинални открития по темата, направени от д-р Стефан Гайд в книгата „Тракийското Писмо ДЕКОДИРАНО IV“.

               И тъй като преподава предимно на елинизирани студенти, той превежда изцяло концепциите на йероглифната древна реч – на езика на своите съвременници, като разбира се използва и азбуката, на която пишат народите по средиземноморието и която днес светът нарича „гръцка“ (за която ние вече знаем, че е производна на предшествуващата я Бохарска азбука).

            На гласните, разбира се, се отдава най-голямо значение и най-голям творчески потенциал, и те носят в себе си силата на четирите основни еона (елемента), контролиращи въздух, огън, вода и земя, които олицетворяват същността на всяко познато битие. Затова на тях са отдадени и най-първичните числа: 1, 10, 100, 1000, от които, разбира се, „алфа“ е най-първата (съответстваща на Божествената Монада в орфическата наука), а „омега“ е най-множествената (но съдържаща „монадата“, и е съответстваща на „Божествената Плерома“ – за повече подробности виж „Тракийското Писмо Декодирано II“, стр. 97-100).

           Забележете, че когато ЧЕТИРИТЕ живи същества проговарят, старците в отговор заедно се покланят и също проговарят (или „пеят“, защото песента е говор с удължени гласни!“), и тогава като резултат се покланят безбройните ангелски („архетипни“) еони, и следвайки тях и всичките създания, „на небето, на земята, и под земята, и по морето, и всичко що има в тях“. Или с една дума, гласните „командват“ останалите звуци (букви), а те от своя страна „командват“ архетипите на образното слово („ангели“), и това задвижва битието на всички създания във всички останали измерения на света!

           Това е типичната трансцедираща реалност в света според откровението на Св. Ап. Йоан, и според орфическата наука на Питагор, и тази реалност с всичките й трансцедиращи измерения, е обектът който изследва, дефинира и повлиява чрез мощните си методи модерната Трансцендентна Наука!

            Или казано по един по-лаконичен начин: според Божественото Откровение дадено на Йоан и според Орфическата научна школа на Питагор (няма две мнения, всичко е ясно!) – Словото, Звуците и Буквите, контролират както видимия („материален“), така и невидимия („духовен“) свят!

            И преди да побързате да си кажете: „ъхъ, квантум-шмантум“ (спомнете си за „квантум-шмантум“ в книга 2 на Тракийското Писмо декодирано, стр. 101-110), чуйте нещо „съвсем не-квантово“, което ще ви свали напълно на земята в измеренията на „по-твърдата“ класическа физика на Сър Айзък Нютон, но ви предупреждавам, че то потвърждава думите на Питагор и Св. Ап. Йоан, въпреки че удовлетворява и най-твърдите изисквания на човешкия опит и практика от „най-модерно“ време като например – „око да види, ръка да пипне!“.

            През 1953 година британският учен Франсис Крик и американският му колега Джеймс Уотсън разкриха интимната структура на ДНК (и принципно подобната й РНК), която е в основата на кодиране на живата материя и наследствеността.

            Пурините и пиримидините са химични бази, които са известни като строителните блокчета, съдържащи се в ДНК и пак ЧЕТИРИ в РНК. Тези бази са Аденин, Гуанин, Цитозин и Тимин (или разновидния му Урацил при РНК). За да се образува верижният „кодов низ“ на ДНК (и РНК), четирите бази се свързват две по две химично съвсем специфично: винаги Аденин с Гуанин, и Цитозин с Тимин (с Урацил при РНК).

            Така ЧЕТИРИТЕ бази „диктуват“ кодовия низ на ДНК и РНК, и така дефинират къде ще се прибави всяка от само ДВАДЕСЕТТЕ аминокиселини, които пък определят синтеза на огромния брой белтъчини, а те от своя страна формират структурата и функциите на организмите. Сигурно сте забелязали вече от казаното по-горе, че точно ЧЕТИРИ бази (досущ както четирите гласни в азбуката) и точно ДВАДЕСЕТ аминокиселини (пак досущ като двадесетте съгласни в азбуката) определят БИТИЕТО на всички живи организми на земята!

               Но какво на практика ни ползва това очевидно сходство между естеството на словото и химията на живата материя? Ами това, че ако усвоим употребата на едното, ще усвоим и употребата на другото, и така ще можем да променяме своето битие както чрез „прецизни химически формули и реакции“ (отвън), така и чрез „прецизни словесни формули и реакции (отвътре).

               В това е и голямата „запечатана със седем печата“ тайна на Божественото Слово и 4-те живи „гласни“ и 24-те царуващи „старци“, която тайна могат да разберат само „посветените: от началото на създанието на света, та дори и до днес!“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::