Защо траките и тракийската реч са изключително свързани с просперитета на българите днес

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

 
            ::: „Ние може много да говорим за свещената земя, в която живеем, но тя е свещена само ако в нея обитава Светият. Ние не може да бъдем велики и свети, земята да ни е свята, ако не сме я посветили на Оня Бог, Който обитава от край време в нея. Защото Единението идва само от Единия Бог.

            Някой ще каже защо говорим за древната тракийска реч, пък и за Бога. Защото древните са възприемали Христос не като някакъв юдейски учител от преди 2000 години. Древните траки са говорили за Бога-Слово, призоваването Му и Богоявлението Му. Формулата, която е свързана с нашия изказ, не само във вербалното говорене, а във всичките ни сетива, които възприемат и излъчват Слово. Говорим за една вяра, която е толкова първична, колкото ние сме първични. Всички ние говорим, мислим, чувстваме, преживяваме, имаме образи, имаме сетива – всичко това е Словото Божие. Така са го разбирали траките. Много преди Въплъщението Христово.

            Кой съхрани българската идентичност по време на турското робство? Вярата и Църквата. Възраждането е свързано с тях. Кой може да съхрани за в бъдеще трако-българския род? Пак вярата. Защо е толкова важна Църквата (древната дума за църква означава събор, събор около Бога)? Защото когато самите ние се върнем към оная матрица на човешкото същество по Божи образ и подобие, което е Словото в нас, то само тогава ние можем да бъдем и модерни. Някои ще кажат “ами то християнството не е модерно”. Ако тяхната представа за модерно е пошлотията, то може би наистина не е модерно за него. Но ще ви кажа защо винаги ще е модерно Словото – Божествената Реч. Докато свят светува, докато има човеци, които мислят, говорят, пишат, общуват, християнството ще е модерно и актуално. Това е онази вяра, която е първичната в човека.

            Много малко хора разбират, че древната писменост е изключително свързана с Христос. Има два типа хора, които се борят срещу тази идея. Единият тип са богослови, църковници, за които е важна юдео-християнската нишка. Християнството преди 2000 години и цялата нишка на оная църковност, която познаваме в Гърция и на много други места по света – гръцката вяра и квас. В това няма лошо.

           Но другата линия от хора, на които това не им харесва, са тези, на които не им е приятно да им се говори за Бог и за божествеността на България, които обичат да им се говори за древност, за Тангра, за езичество, за някакви други магически и шамански практики, на които изобщо не им харесва идеята за Христос. Защото тя е идеята, която държи мен и теб в отговорност – какво говориш, какво изговаряш, клюкариш ли против ближния си, дали устояваш на думата си, какво представляват твоите думи и дела, защото всичко това е слово.”

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

Древното пророчество на тракийския цар Амадок I за науката и технологиите на модерния свят

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

::: „… Божият Дух слезе над Амадока (1), сина на Севт (2), синът на Великия Арих Ситалка и той пророкува, казвайки: „Опазил Господ Бог – живият Бог на Тракия, мен, дома на Одрис и народа ми от суетните учения на бунтовните бого-борчески човеци и от техните плодове, които са поквара, развала и разтление, и чието следствие е разруха, погибел и смърт.

Нима не виждаш, о суетни човече, че без Бога и Неговия Дух, ти си жалък безсловесен червей, който се опитва безуспешно да лети, а когато Бог се смили над него да го дари с крила, както превръща червея от какавидата в пеперуда, червеят започва да се мисли за божествен орел, който царува над всички твари?

Какво си ти, жалък човече, без Божието Слово, което сам Творецът вдъхна в ноздрите ти и те дари не с твоя, но със Своя Разум и Древната Си Божествена Реч? Нима без тях щеше да можеш дори да мислиш, та да говориш или пък да пишеш, та да напишеш в учения измислените от теб неща? И ако Бог не пратеше ангелите си да се грижат за баланса в света и за всички неща - от най-нищожните до най-великите, нима щяха измислените от теб неща да работят, и техническите ти приспособления да имат сила?

Така казва Господ: „Не знаеш ли, че няма нито атоми, нито материя, нито пък светът е това, което изглежда на глед? Това, от което е изградено всичко, зная само Аз, и Аз съм, който пращам Всесилата Си, и моите ангели крепят всемира, които са Думите, излезли от устата ми, и сноват напред и назад, тъчащи платното на вселената.

Само моите технологии работят, за да имат всичко необходимо човешките деца - от кръвта, с която сърцата им туптят, до препитанието на земята, която им дадох за подслон и постеля, и плодовете на всичките животни и растения, за да се хранят с тях– от рибите,  плод на морето, до птиците, плод на небето и всичко помежду тях.

Защо намислят сърцата ви бунт против Мене, и отричате Мене - своя Отец, и сте неблагодарни за моите добрини? Защо искате да откраднете Славата Ми за себе си и да се себепровъзгласите за богове, като че ли вие от сами себе си сте сътворили науката и словото, които са от самата Същност на Моя Творчески Дух? Защо се отричате да сте мои синове и търсите синовността си в атомите на материята и в безсловесните твари?

Ще ви кажа защо! Защото искате да скриете това, че сте крадци и убийци. Защото искате да няма Бог, който да ви въздаде Съд, за гдето ограбихте братята си измежду народите, загдето ги превърнахте в роби, и за гдето ръцете ви бързат да проливат кръв.

Затова помрачихте сами умовете си и покварихте сами телата си, и Аз няма да спра да се увеличава вашето умопомрачение, нито да спра да се увеличава вашата поквара, когато измисляте в бунта си всички тези суетни и зли неща.

Но ще пратя Словото Си на Силата, та да ви се струва като материя, и ще заповядам на ангелите си да се държат, като че да са атоми, и ще правят така, като че светът е наистина такъв, какъвто си го измислят несмислените ви бунтовни и покварени сърца. И ще ви оставя, както вие оставихте мен, и ще заповядам на всичките сили, сътворени от Мен, да не показват същината си, но да ви държат в заблудите ви, така щото да си мислите, че сте силни и проницателни, и че всичко се подчинява на вашата наука, и на вашите приспособления, и на вашите измислени неща, та да може да си повярвате на всичките безумия докрай и да развратите в сърцата и умовете си докрай, за да няма за вас път обратен за разкаяние и спасение, защото бяхте крадци и убийци на братята си, и дори на своя Творец и Бог (пророчеството касае разпъването на кръста на Въплътилия се Бог – Иисус Христос)

И така, като погубите всичко около себе си, дори и земята, на която седите, и водата, която Аз ви дадох да пиете, и въздуха, който пак Аз ви дадох да дишате, тогава в онзи ден, когато Силите на света ще се разклатят в следствие на всичките ви дела на развала и поквара, и кражби и убийства и разврат.

Тогава Аз ще се присмея над вас, така както вие днес се присмивате на Моите достойни пратеници, и тогава ще оттегля с повеления всичките си пратеници, и всичките си ангелски сили, които поддържат света, та да не се поддържат вече вашите бунтовни магии, които наричате наука и технологии (приспособления), но които са само магии.

И в онзи ден ще останете в голямо объркване, смут и ужас, защото корабите ви не ще могат вече да плуват, нито машините ви да работят, даже атомите, които измислихте и материята, която въобразихте в съществувание, всички те – да, всички ваши измишления ще избягат от вас и не ще ги има вече, защото Аз няма да продължа да подкрепям вашата заблуда завинаги, нито ще поддържам повече вашите горделиви магии.

Търпях ви дълго, заради простодуштните, които ви следваха поради простодушието си, но не участваха в злите ви дела и помисли. Но в онзи ден бавене не ще има вече, в онзи Ден на Истината, ден на Пробуждането, небето ще се сгъне, както се сгъва свитък, и ще се види кой е Божий и кой - не, и кой е праведен, и кой крадец на своя Бог, и убиец на своите братя.

В онзи ден на съд, ще казват на планините да ги скрият от Божия гняв, но няма да има вече планини, защото всяка планина ще се снижи и ще стане равнина от смирение пред Господа Бога на Силите, който обитава в Тракия.

В онзи ден Царството на Бога-даващ-Слънцето – Иисус, ще се разпростре до краищата на вселената и всяко коляно ще се преклони пред Него, и всеки език, който все още може да говори, ще възвеличае Името Господно.

А от останалите ще отнема Речта Си и Духа Си, за да познаят, че без Мен и без Моя Дъх, те са по-жалки и от безсловесните червеи, и така ще се върнат в земята, от която са взети, и ще бъдат във вечни мъки, там където червеят им не умира, и огънят им не угасва.

А праведните Божии ще засветят, както Слънцето на Правдата с целение в крилете си. Във тях Аз ще се прославя и те ще бъдат Мой Народ от Синове и Дъщери навеки.

Ето, рекох ви и всичките Ми думи ще се изпълнят на своето време. Идете всеки в пътя си и вършете според желанията на сърцата си, но знайте, че после следва съд – Моят съд за всяко дело под слънцето, луната и звездите – в деня, определен от Мен, и в часа, определен от Мен.“

::: „Тракийските Хроники“, „Книгата Нави (или Хрониките на Хаброзалмокс), Corpus Regum Thracae – Liber Regum Primus et Secundus id est Navvi, гл. 41“ :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

РЕЧНИК

(1) Амадок I царува между 407 и 387 г. пр. н. ера, като от 402 г. Севт II - синът на Месад, е негов парадинаст, от Спаредовото потомство, обучен в знанието на редите и арихите на Тракия, син на Севт

(2) Севт II е парадинаст на Амадок I (от около 401 до 387 г. пр.н.ера.). Той царува и като василевс (от гръцки, „цар“) от 387 до 386 г. пр.н.ера. Ето как е станало това. След смъртта на Медок, понеже Медоковият син Амадок (Амадок II) е бил  още твърде млад, на престола на Тракийското царство благородните родове са поставили Севт II като временен управител, докато стане на възраст и приеме трона Амадок. Но Севт е имал други помисли в ума си и скоро се е провъзгласил за единовластен цар над цяла Тракия, и се е нарекъл василевс.

Според Хрониките на Хаброзалмокс (Хабризелм, който е царувал в периода между 386 - 383 г.пр.н.ера, непосредствено след цар Медок - Амадок I, 407-386 г.пр.н. ера, и неговия парадинаст Севт II, и преди цар Котис I – 383-359 г.пр.н. ера), сърцето му не е било право пред Господа Бога на Тракия и Господ е оттеглил десницата си от него, затова Севт не е живял дълго след само-титулуването си за василевс.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

От кога датират лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите

Трета Част

~:~:~към Първа Част ~:~:~ към Втора Част ~:~:~
 

:: Лъжите за извънземни, просветени учители и различни духовни учения датират още от зората на човешката история :::

/от Красимир и Дияна Мерин/
 

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~
 

            Това е третата част от поредица за първите сведения за документирани срещи с „извънземни“ „от трети вид“, които обаче, както виждаме от историите, целят развращаването и унищожаването на човечеството.

            В първата част се запознахме с образа на Сатаната, който много напомня на нашумелите днес навсякъде образи на т.нар. „извънземни" – факт, който говори сам по себе си относно същинския произход на тези „извънземни“.

            Във втората част видяхме, че дяволът се представя за „брат по разум" (идващ от друга звездна система!). „Брат по разум" или „демонични пратеници” – въпрос, който вярващите в НЛО (неидентифицирани летящи обекти) от други светове би трябвало да си задават.

            В третата част разбираме, че изкушенията за „съвкупления“ нямат нищо общо с любовта между Адам и Ева (и че „първородния грях“ не е нарушаване на „забрана за секс“ между мъжа и жената, встъпили в брак). Тук виждаме зародишът на измамата за ритуалните сексуални оргии, извършвани уж като свещена мистерия при настъпването на лятното слънцестоене. Известни са подобни древни езически традиции, но от този текст става ясно, че те имат демоничен произход.

            Любопитно е онова, което Адам казва за мислите, които били като „огън запален в сърцето му от онова, което тези странни същества са им показали в техните греховни въплъщения“.  Тук не става ясно дали това означава „кръвосмешение" със странните същества, но това определено прилича много на историите за „връзки“ с извънземни.

            Във всеки случай, има най-малко намек за показване на „нередни еротично-сексуални актове“, които излиза, че са внушени от демонични същества и това е достатъчен повод хората да се замислят за произхода на идеите за „освободено сексуално поведени“, тъй като това означава, че хората, чиито психика е попаднала под подобно влияние, са под демонично влияние.

            Да не забравяме, че от истинската история на Мария Магдалена научаваме, че Исус Христос е изгонил от „беснуемата от Мигдала седемте бяса на разврата“, което е допълнително указание за това под какво влияние са човешките умове когато „се отварят за свободни сексуални преживявания“!

            И накрая, читателите ще имат възможност да открият началото на мита за съществуването на „подземно царство, населено с митични същества“ – идея, чрез която човечеството често е „бомбардирано“ с внушения на най-различни спекулации за „смесване“ на човешката раса с „извънземна раса“ и други подобни.

Приятно четене!

~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~

            ::: „След това Сатана и десетима от неговото войнство се преобразиха в девойки, несравними в целия свят по изящество. Те излязоха от реката в присъствието на Атам и Еуа и си казаха помежду си: "Елате да погледаме лицата на Атам и Еуа, които са от земните хора. Колко са красиви и колко различно изглеждат от нашите собствени лица." И се приближиха към Атам и Еуа и ги поздравиха; и стояха, като им се удивляваха.

            Атам и Еуа също ги гледаха и се дивяха на тяхната красота, и рекоха: "Друг свят ли има под нас, в който живеят такива красиви същества?" И девойките казаха на Атам и Еуа: "Да, ние сме многочислени създания." (лъжата, залегнала в много древни легенди, описващи съществуването на подземен свят, който бил населен с митични същества).

            А Атам ги попита: "Но как се размножавате?" И те му отговориха: "Имаме мъже, които се съединяват (или „съвокупляват”) с нас, и ние им раждаме деца, които порастват и на свой ред се съединяват и също раждат деца; и така се множим. Ако не ни вярваш, Атаме, ще ти покажем как ще се размножим и с теб".

            Тогава те извикаха над реката и призоваха многото си мъже, за които не бяха омъжени, и децата си, които излязоха от реката, и всеки мъж отиде до многото си жени, за които не беше женен, и до децата си.

            И когато Атам и Еуа ги видяха, те онемяха и им се чудеха. После те рекоха на Атам и Еуа: "Ето нашите мъже и деца. Съедини (или „съвокупи се”, „имай полови отношения”) се и ти с Еуа, или елате да се съедините с нас и нашите мъже, и да се размножаваме заедно („да се размножаваме заедно” липсва в някои ръкописи), и ще имате една свещена мистерия с нас, също както ние имаме винаги при настъпването на лятото при изгрев слънце. Това беше замисъл на Сатана, за да измами Атама (очевидно тук става дума за Хиерогамия – ритуална сексуална оргия, при настъпването на лятното слънцестоене, която е била възприета в някои древни езически традиции, и от текста става ясно, че тези традиции имат демоничен произход).

            Освен това, Сатана си мислеше: "Отначало Бог заповяда на Атама относно плода на дървото, като му каза: "Не яж от него: иначе ще умреш от смърт” Но Атам яде, а въпреки това Бог не го уби; Той само го осъди на смърт, на мъки и изпитания, до деня, в който ще напусне тялото си. Сега, обаче, ако го излъжа да стори това и да се съедини с Еуа, или с други жени, като участвува в нашите оргии, Бог ще го убие."

            Затова Сатана извърши това си явяване пред Атам и Еуа; защото искаше да ги убие и да ги направи да изчезнат от лицето на земята, и да остане само потомство от Сатаната. А огънят на греха дойде върху Атам и той за малко да съгреши. Но се въздържа, защото се боеше, че ако последва съвета на Сатана, Бог ще го погуби.

            След това Атам и Еуа се изправиха и се помолиха на Бога, а Сатана и войнството му потънаха в реката, пред присъствието на Атам и Еуа, за да им покажат, че се връщат в собствените си селения.

            И Атам и Еуа се върнаха в Пещерата на съкровищата, както обикновено привечер. И през тази нощ и двамата станаха и се молиха на Бога. Атам остана в молитва, но не знаеше как да се моли, заради мислите, които имаше в сърцето си относно съединяване с Еуа; и продължи така до сутринта.

            И когато се съмна, Атам рече на Еуа: "Ела да се качим на планината, където ни донесоха злато, и да се допитаме до Господа относно този въпрос." А Еуа каза: "Кой въпрос, Атаме?" Той й отговори: "Да помоля Господа да ми даде да знам относно оженването за теб; защото няма да се размножавам без Неговата заповед, да не би да ни погуби, теб и мен. Защото тези странни същества запалиха огън в сърцето ми, с мисли за това, което ни показаха, в техните греховни въплъщения" (не става ясно дали иде реч за „нередно потомство от кръвосмешение" със странните същества (извънземни?), или просто за показ на „нередни еротично-сексуални актове").

            А Еуа рече на Атам: "Защо да ходим при планината? Да застанем и да се молим на Бога в пещерата ни, да ни даде да знаем дали това намерение е добро или не." Тогава Атам се изправи в молитва и каза: "О Боже, знаеш, че ние съгрешихме против Теб, и от момента на нашето прегрешение сме лишени от нашето светло естество; и тялото ни стана като на животните, нуждаещо се от храна и питие и с плътски желания.

            О Боже, заповядай ни да не им се поддаваме без Твоето позволение, да не би да ни унищожиш. Защото, ако не ни дадеш това позволение, ние ще бъдем завладени и ще последваме този съвет на Сатана; и Ти ще ни погубиш.

            А ако не, тогава вземи душите ни, за да се отървем от тази животинска похот. И ако не ни дадеш заповед относно това нещо, тогава отдели Еуа от мен и мен от нея; и ни постави далеч един от друг. Но пак, о Боже, ако ни разделиш, дяволите ще ни измамят чрез явленията си и ще погубят сърцата ни, и ще осквернят мислите ни един към друг. И дори ако не един чрез друг, то непременно чрез техните въплъщения, когато ни се явяват." (възможно е това да е намек за „похищения от трети вид", когато т.нар. „извънземни" същества са описвани да правят размножителни /сексуални) експерименти с похитени хора).

            И Атам завърши молитвата си. Тогава Бог счете, че думите на Атам бяха верни и че той щеше да чака заповедта Му относно съвета на Сатана. И Бог одобри Атама в мислите му относно това, както и молитвата му, която той принесе в Неговото присъствие.

            Божието Слово дойде към Атама и му рече: "О Атаме, само ако беше проявил тази предпазливост отначало, преди да излезеш от градината в тази земя!" След това Бог изпрати при Атам ангела Си, който бе донесъл злато, ангела, който бе донесъл ливан, и ангела, който бе донесъл смирна, за да му съобщят относно женитбата му за Еуа.

            И тези ангели казаха на Атама: "Вземи златото и го дай на Еуа като сватбен подарък и й обещай да се ожениш за нея; после й дай ливан и смирна за подарък; и се явете двамата в Света Женитба и Поклонение пред Господа, за да бъдете законно пред Него двамата - ти и тя, една плът."

            Защото всеки мъж, който се съедини с една жена, но не се ожени за нея, прави блудодеяние пред ангелите, и ако след като се е оженил за нея, се съедини и с друга, и не се ожени и за нея, става прелюбодеец пред Господа.

            А всяка жена, която се съедини с мъж, но той не се ожени за нея, става и блудница и прелюбодейка. Защото жената бе създадена от едно ребро на мъжа, а мъжът не бе създаден от ребро на жената. Така нека всяко ребро си знае тялото, с което е една плът.

            И никой мъж да не напуска жена си, нито жената да напуска мъжа си, защото, ако напусне – извършва най-голямо зло пред Господа.

            Атам послуша ангелите, взе златото и го сложи в пазвата на Евината дреха; и се ожени за нея чрез Мистерията на Сватбата, в присъствието Господно, и в присъствието на всичките му ангели.“ :::

::: „Тракийските Хроники“, „Книгата Атам, гл. 67, ст. 1-24, гл. 68, ст. 1-8“ :::

::: Из поредицата „Какви са били лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите“ ::: ~:~:~към Първа Част ~:~:~ към Втора Част ~:~:~

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Каква е била ролята на „великите сили” за съдбата на България

::: „Ако българите познават Причината за събитията, ще правят изборите, които ще ги обединяват около тяхната древна народност, език и вяра, а няма да позволяват да бъдат  „възпитавани” в невежество, водещо както до страх, омраза и завист помежду им, така и до „любов” към чуждоземни диктатори.“ ::: К.Д. Мерин :::
 

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

            ::: „Ако приемаме, че историята има цел, към която се движат спасените народи, то Провидението и Промисълта имат друг поглед към събитията през 19 век, довели до възстановяването на Българската държавност. Богът на българите чува вика на своя народ и задвижва необратими процеси, завършили с Освобождението от турското робство.

           Чудно ли е, че Господарят на Силите за целта е подбудил водачите на така наречените „велики сили”, за да изпълнят Неговата Воля, внушавайки им горделиви завоевателни стремежи и интереси?

            Да, като Негов инструмент, руските войски, заедно с Българското опълчение и други доброволци от съседите ни, изпълняват на земята Замисъла Му, проливайки кръв, както своя, така и на враговете си. Но в крайна сметка те осъществяват НЕ своите си кроежи и замисли, но Божия План и Намерение, така че ако свободата ни е дар, тя е Дар от Горе – Дар от Бога, който е бдял и бди над избрания ни род и народ, за да го върне в пътя на Неговата мисия към народитe. Така че нашата благодарност дължим преди всичко на Него, Сърцеведеца, Който управлява И тези с НЕ до там чисти мотиви, за да постигне целите СИ.

            А освен това ще попитам – много ли е, ако тези които са посяли духовното спасение, пожънат физическото избавление…? Не дължи ли руския народ на нашите предци ( а по този начин и на нас потомците) своята духовна култура и цивилизация?

            Но нека размислим – кой е онзи всенароден вик, който след пет века робство най-сетне бе чут от Бога ни, като призив за покаяние от отстъпление и връщане в Светия Завет на предците ни?

            Българското Възраждане на самосъзнание и общност започва от средите на духовенството, като най-ярка еманация на Българската духовност се явява Паисий с неговия призив за завръщане към нетленните Слава и Слово Богарско, които обитават в Обещаната Земя на предците ни …Венец на този Изход към духовна свобода е създаването (след дълга борба и мъченичество) на Българската Екзархия, която обединява българите, пръснати из земите под турска власт.

            Това обединение около народност, език и вяра е първото такова след пет века робство, признато дори от поробителя, но отхвърлено и непризнавано от другите „ православни” църкви, включително от тази на империята – „освободител”. Чак след това духовно освобождение (изцяло и само българско дело) идва политическото такова, като границите на Сан-Стефанска България следват границите на Екзархията… Очевидно трябва да преосмислим валидността на революционните думи: „Свободата не иска Екзарх, а Караджата”.

            Ние честваме на трети март следствието, не Причината, която се крие зад невидимото ходатайство на светите мъченици, викащи за справедливост пред престола на Бога, които заедно с „кръстилите” се в кръвта си по време на кланетата през априлското въстание, станаха принос към вечната Христова Жертва, и така заедно призоваха Божия Справедлив Съд, който възстанови Българското наследство…

            Но дали е завършено Делото на онова духовно освобождение на българския народ, за което бленуваше Левски–чистата, святата република– държавата на Духа?

            Днес повече от всякога се нуждаем от духовните оръжия, чрез които да бъдат освободени умовете и сърцата на нашите сънародници.

            Къде са днес верните на Заветите и Вярата на предците ни – светите хероси?“ :::

::: Акад. Цветан Гайдарски ::: http://tsvetanguide.com/кой-освободи-българия-от-робствотои/ :::

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

 От проучванията на Д-р Стефан Гайд на тракийски пиктограми и сравняването им с идентични египетски йероглифи от по-късен етап научаваме, че ИМЕТО „Исус“ означава „Окото, което е Всесилно". Според орфическата концепция в Тракия и в Египет, Слънцето е Окото на Бога, Което дава Светлина на света. Затова в народните поверия окото е известно като „светлик“.    Тези послания“ са актуални за всеки – стига в него да има място за вярата на нашите предци. Тази вяра е толкова истинска и силна, че и след хилядолетия е разпалила умовете на хората в Древен Израил, за да се отворят очите им и да познаят чакания от древните траки Христос.

~:~:~ Златните руни на Тракия  ~:~:~
::: Изследванията и откритията на Д-р Стефан Гайд :::

::: Вижте прикачения видео клип – Една продукция на ЕКЛЕКТИКА ::: http://eklekti.com/zlatnite-runi-na-trakiya/ :::

~:~:~ Древните Траки ~:~:~
~:~:~ Родолюбие ~:~:~
~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

::: Идват дни, в които скритите и заровени Свещени руни на Тракия възкръсват от пепелта като феникса, за да изумят онзи, който търси, да го изумят и възхитят и да царства над всичко, защото всяко Свещено Слово идва, за да царува над всичко. В тези руни е скрит ключът към силата и божествеността на траките – свещения народ, основател на най-древната човешка цивилизация, който пръв е сключил завет с Триединния Бог и чийто наследници продължават да пазят и до днес Могъщите думи, чрез които познават Истината и царуват с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния. :::

::: Eklekti Media ::: https://www.youtube.com/channel/UCyyWbmcfzfFtk8PSNU6QgZg ::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Българската духовност, необходима и днес, е плод на завръщането към Словото на предците ни

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

            Всички известни български походи на Аспарух в Тракия са признати както от чуждестранните учени, така и от много византийски историци като завръщане на предците ни в земята на дедите си, а не като завоевателни походи. Защо този знаменателен факт все още не се признава открито от родната академична общност, ще оставим на заключението на всеки честен българин.

            Въпросът е, че тази историческа, културна и етнографска връзка между съвременните българи, древните траки и народа на Гетите, от който са Аспарих (Аспарух) и Куврат (Кубрат) („гет“ = „хет“ = прозвището дадено на този конен народ поради думата, която се е използвала за пръхтенето на конете – виж подробности в сборника „Тракийските Хроники“ и в книгите на Д-р Стефан Гайд „Тракийското Писмо Декодирано“) е причината за толкова много „прилики“ между обичаите и вярванията на траките и на старите българи от периода на османското владичество, когато вярата и специфичния начин на практикуване на ритуалите са помогнали българската нация да оцелее.

            Това също не се признава открито и малко българи се замислят, че нямаше да има нито Златен Век на българската книжнина през X век, нито оцеляване на българската нация след културния геноцид по време на византийското робство, нито народностно самосъзнание при жестоката битка за оцеляване през петвековното турско робство.

            Бившата политическа номенклатура през периода на социалистическо общество у нас обаче по всякакви начини се опитваше да омаловажи факта, че богарският народ като народ на Словото, „притеглял“ народи към себе си заради силата си (които са били наречени „словени“, заради това че са приели Словото – Езика на богарите), е оцелявал и се е развивал до самосъзнание дори за революционна борба единствено благодарение на този Език.

        Вижте например какви недомислици четяха едно време децата, за да бъдат от малки подготвени за неверието на възрастните към Словото в социалистическото общество:

        „Бачо Киро гледаше децата с уголемени възторжени очи, в които гореше дух за борба, дух за свобода. Когато се успокоиха, той седна като библейски пророк върху отърколения напечен камък, а наоколо му, по стоплената пролетна земя, насядаха учениците и почнаха урока по история...
        – Деца, за какво имате днеска?
        – За... дето България е разцъфтяла... Дето книжнината е разцъфтяла при българския цар Симеон.
        – Не, не, бачовото! Не искам! – меко и скръбно се изсмя Бачо Киро. – Не може България да се разцъфти, преди да се освободи...“ ::: из „Урок по история“, Илия Волен

        Да, но детето говори за Слово и книжовност, които са началото на всяка свобода и истина. Затова и Георги Сава Раковски, основоположникът на организираната национално-революционна борба, е считал за необходимо да се разкрие, че сме най-старите жители в Европа именно поради нуждата българите да се върнат към корените на вярата си. Затова и въпросът за независимата българска екзархия е бил ключов и българските революционери са постигнали победа първо в него, за да се разпали и пламъкът на освободителната борба:

            „Вероизповедният въпрос е днес за нас най-голямото дело, което трябва да занимава всекиго българина. Борбата пак започва, борба, която ще реши победата, борба, от която зависи смъртта или животът на българската народност!... Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа.“

            Как днес политици и „патриоти“ очакват българския народ да подобри положението си без връщане към „християнската“ вяра на предците ни, спазвана още от древните траки чрез Първия известен завет между Бога и хората, даден от Първосвещеника Орфей?

            ::: „Ние може много да говорим за свещената земя, в която живеем, но тя е свещена само ако в нея обитава Светият. А ние не може да бъдем велики и свети, ако не сме посветили земята си на Оня Бог, Който обитава от край време в нея… Защото предците ни са възприемали Христос не като някакъв юдейски учител от преди 2000 години, а са говорили за Бога-Слово, призоваването Му и Богоявлението Му.  

            Говорим за нашата древна вяра, която е толкова първична, колкото ние сме първични. Всички ние говорим, мислим, чувстваме, преживяваме, имаме образи, имаме сетива – всичко това е Словото Божие. Така са го разбирали траките. Много преди Въплъщението Христово…“ ::: Акад. Цветан Гайдарски :::

         И така, няма Българска духовност, без завръщането към Словото на предците ни. Слово, което води към древните корени на българската вяра и към Източника на всяко Добро и Благо за българите от древността до днес.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

За първичността на българската писменост

Разкриването на оригиналните концепции в египетските йероглифи и изнамирането на древните корени на съвременния български език станаха възможни след като Д-р Стефан Гайд разкри истината за вярата на предците ни в Бог Слово, познат като Дион Исус и Туонг-Ра (Възкръсналото Слово), което е прецедент в българската и световната наука.

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

            Благодарение на трудовете на Д-р Стефан Гайд знаем със сигурност, че българските народни обичаи и обреди не са езически, нито земите на българите са завоювани територии, за които околни народи да претендират, нито културата и езика ни са „славянски“, а са по-скоро „началото“ на културата и цивилизацията на народите, наричани днес „славянски“.

            Да, мнозина днес спорят дали „историята“ на Паисий е „Славно-българска“ или „Славяно-българска“. Но истината е, че тя е историята на „Словените“, приели трако-богарската реч и Бога на предците ни. Паисий е написал история за славата на трако-богарите, приели всеки „странник“, който е съгласен да приеме Божествения език на народа на могъщите Гети на Аспарих – идея, която самият Исус е проповядвал, а именно, че всеки, който приеме християнската вяра, трябва да бъде приеман.

            Тази „заповед“ на Кубрат към синовете му – да приемат всеки, който приеме вярата и езика им и да го наричат „словен“ (сиреч, от рода на приелите божественото слово), е непозната на много българи, поради вредата, нанесена от атеисти – както учени, така и хора на изкуството, внушаващи, че всичко в света е плод единствено на човешките усилия, без божествена намеса.

            Неслучайно има една само на пръв поглед шеговита история за това как един учен се препирал с Бог, че не е нужно да вярва в него и да следва неговите заповеди, просто защото той също може да създаде човек. Тогава Бог поискал да му покаже как. Ученият казал: „Ето така… Вземам малко пръст и…“ – „Почакай“, казал му Бог. „Тази пръст Аз съм я създал. Ти си направи твоя!“

            Подобно на „учения“ от тази история, мнозина безумни човеци днес не искат да признаят нито своите корени, нито Източника на своите таланти и открито „крадат“ Създателя си и дарбите, създадени от Него. Защото ако нещо работи, то е понеже в него има вдъхнат Божествен дух, без който нищо не може да работи и да се развива! И както има слънце и въздух за всички, така и всички – независимо дали приемат Източника си или не – могат да живеят и творят, защото Творецът ги е дарил със Своята Божествената Милост и Светлина!

            Д-р Стефан Гайд дойде като пратеник на тази светлина, за да научи българите, че са наследници на един от най-просветените и напреднали народи в древността – траките. И тъй като това не можеше да бъде скривано повече след излизането на поредицата книги „Тракийското Писмо Декодирано”, всички атеистични и богоборчески усилия се насочиха в посока укриването на факта, че траките са били богоизбран народ и са били свещеници на християнския Бог хилядолетия преди идването на Исус Христос на земята – факт, който много историци признават поради документи и стенописи, изобразяващи тракийския Първосвещеник Орфей като Христос.  

            Днес българите са постоянно „бомбардирани“ от уж нови разкрития за величието на народа ни, но без показване на божествения корен на вярата, обредите и народознанието. Всяка прилика с християнската вяра е „удобно“ обявявана като „езическа“, а самото християнство – за религия, създадена върху основата на езически обреди. Врачки, мислители и кой ли още не се надпреварват да изтъкват красотата на тракийските занаяти или да посочват места с древни надписи и видите ли духовно влияние с една единствена цел – да „заличат“ спомена за траките като първичните носители на божествения език и наука, дали на Европа и света всички чудеса на древното изкуство и  наука.

            Светът се удивлява на древноегипетското изкуство и архитектура днес, но малцина знаят (и искат да признаят), че заимстването на тракийския език от египтяните е станало още по времето на пред-династичния период и Старото царство на Египет, което на практика означава, че „заслугата“ за всичко, заради което египтяните са възхвалявани, се дължи на тракийските династи Хиксос, облагородили египетския народ и земя.

            Д-р Стефан Гайд е първият както в българската, така и в световната наука, който успя да разчете оригиналните концепции в египетските йероглифи и да изнамери древните корени на съвременния български език и душевност на народа. Дългогодишните му изследвания разкриха, че Бохарският Диалект на коптите в Египет е тракийски диалект, пренесен от тракийските династи Хиксос в Египет и последствие станал официалния книжовен език на древната египетска държава.

            Окзава се, че бохарският диалект се е съхранил в „замразен вид" при коптите в Египет и заедно с още няколко повече или по-малко близки на него диалекти е останал като основна част от коптския език, който и до днес се ползва в литургията и свещените текстове на Коптската Православна Църква на Светия Синод на Александрия.

            Защо е важно да си припомним това и днес? Въпреки колосалния труд на великия български учен, посветил целия си съзнателен живот на разкриването на тази и други истини за нашия произход и за оригиналната вяра на българите, неговите открития продължават да се крадат от различни „изследователи“.

            Навярно истината, че древните ни предци са били „християни“ по вяра и са дали на света не само писмеността, но и науката и религиозните концепции, приписвани на други цивилизации, не се харесват нито на атеистите, нито на родоотстъпниците („неразумните ю-роди“; ю-роде = „човек, отделил се от рода“, човек встрани от рода си, „не-роден човек“). Прави се всичко възможно да се ПОДМЕНИ естественото божествено преклонение пред Бог Слово с всякакви небивалици – в това число и появата на човечеството като експеримент на извънземни цивилизации, стига само древната вяра на траките да бъде заличена.

            След десетилетия на манипулация за „прабългари, дошли от Азия като завоеватели“, днес старите лъжи започват да циркулират отново чрез лъжите за „древни прото-българи“, които, въпреки че са дали на света писменост и наука, видите ли, пак били някаква смес от „славяни“ и народи от изтока.

            Без да навлизаме в сложния механизъм на лъжите, ще разкрием ползата от разкритията на Д-р Гайд. Досега произходът на коптския език, който включва и бохарския диалект, не можеше да бъде определен и за него се спореше в научните среди дали е Хемитски (африкански), Семитски (близко-източен) или Индо-европейски.

            Причината за тези спорове е очевидна – учените-арабисти и учените-атеисти НЕ БЯХА СПОСОБНИ да разкрият, че вярата в Исус е с „български корени“, въпреки че винаги се е знаело, че именно на територията на България са възникнали първите християнски общини и че българските владетели са били християни много преди официалната датировка на навлизането на „християнството“ в България.  

            И така, о, неразумни ю-роде („неразумни човече, отделил се от рода“), знаеш ли, че в Египет се е пишело с йероглифното (пиктографско) писмо на тракийските династи, опростеният вариант на което се нарича хиератично писмо? Тези „опростени“ скриптове са се използвали успоредно с бохарския фонетичен скрипт, наречен в Египет „коптски” още от времето на Птолемеите, за което свидетелствува, Heidelberg Papyrus no. 414, датиран към средата на трети век и наречен „прото-коптски“:

            „Heidelberg Papyrus no. 414 и други папируси отпреди християнизацията на Египет, като Munich Papyrus, the London и Leiden Magical Papyrus, датирани към периода от първи, втори и трети век на хр.ера, са на същия скрипт, което отхвърля твърдението на по-късни про-византийски апологети, че този скрипт бил създаден сравнително късно (в периода след трети век от Р. Хр.) като амплифициран вариант на гръцката азбука за целите на преводите на християнска литература от гръцки на египетски, тъй като за гръцките мисионери така било „по-удобно"?!

            Очевидно е, че такова твърдение е абсолютно нелепо, след като е налице употреба на същия основен скрипт цели столетия по-рано, както е в примера посочен по-горе с Heidelberg Papyrus no. 414, датиран към средата на трети век пр.н.ера.“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

            Ние обаче знаем, че бохарското (тракийско) писмо – наричано „коптско“ в Египет – е много по-древно, след като Д-р Стефан Гайд успя да разчете тракийските надписи от Стелата на цар Мидас във Фригия (датирани на около 800 г.пр.н.ера) и Кьолменският скален надпис в България, който е без съмнение още по-стар.

            Тези надписи са записани на бохарски („коптски“) диалект, което означава, че не „гръцките християнски мисионери“ са го създали за коптските християни в Египет, а ако прибавим към това факта, че тези надписи са намерени на територии, в които са живели известни тракийски племена, заключенията са недвусмислени – българският език е наследник на богарската (коптска) писменост, която е най-старата писменост в света:

            „Някои западно-европейски автори, като например Пиер Дю Бурге, поставят изкуствено граница между древно-египетския език и неговите диалекти от една страна и „коптския" (който дефинират като „египетски записан с „гръцки" букви") и неговите диалекти, записани е фонетични букви, от друга страна. Някои от тях достигат до такива абсурдни твърдения, като това, че някои „коптски" диалекти се били появили доста късно след новата ера, като се позовават на факта, че Бохарският диалект става официален диалект на Коптската Православна Църква чак между VII и X век, като преобладаващ в монашеските писания за предшествуващия период от III до X век е бил Сахидисткият диалект.

            Такава дихотомия (разделяне) е напълно неоправдана и нелогична, тъй като египетският език е един и същ език, независимо с какви букви е бил записван, и същото се отнася и до тракийския език. Почти всички египетски „коптски" лингвисти (между които и известният коптски теолог и лингвист Отец Шенуда Махер), категорично отхвърлят подобна дихотомия (разделение), защото според тях всичките т.нар. „коптски" диалекти (записани фонетично, а не йероглифно) са съществували цели хилядолетия по-рано, независимо, че днес е по-трудно те да бъдат дефинирани ясно oт древните текстове, тъй като йероглифното им записване не отразява всички гласни звуци на думите, което да определи древното им звучене.

            Особено интересен е фактът, че според тези коптски учени (между които и групата на Отец Шенуда Махер), писаният език в Египет и говоримият от народа език значително са се различавали помежду си още от древността, дотам, че писменият език е бил разбираем само за свещениците и писарите, тъй като е бил преписван консервативно без промяна според стила и езика на най-древните текстове, за да се съхрани в същата степен „свещен", въпреки, че отдавна вече не отговарял на езика, който обикновените хора говорели по улиците. Общонародният език бил вече толкова еволюирал и променен, че връзката му с езика на свещените писания на кастовия елит, била напълно загубена или много трудно забележима, въпреки че и двата „варианта" се наричали все „египетски език".

            Горното наблюдение на Отец Шенуда Махер и колегите му е изключително важно за нас, тъй като това което се случва в Египет е съпричастно и на това, което се случва в Голяма Тракия (на Балканите и в Мала Азия).“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

            Защо тогава богарската (коптска) писменост е съществувала непроменяема толкова дълго време и не е била разпространена сред всички слоеве на населението? Според Д-р Гайд, тракийският пиктографски език е свещен и е записван нарочно без особени промени, дори когато говоримият сред народа език е претърпял значителни промени, което обяснява защо народът не е можел да употребява тази писменост. Употребата на тази писменост е неразбрана от народа, а всяка друга нейна употреба е била забранена:

            „Употребата на йероглифните текстове е била „табу", тъй като се е считало, че те притежават голяма свещена сила, затова се създават и „профанните" фонетични писмености, за да бъдат за „несвещена" народна употреба. Вероятно именно това е довело и до създаването на опростен скрипт като Бохарския, въз основа на йероглифния.

            Проблемът настъпва обаче тогава, когато в една по-късна епоха Бохарският запис на свещени текстове става преобладаващ, така че и неговата употреба за ежедневни „несвещени" дейности губи своята прагматичност, по простата причина, че езикът на тези бохарски свещени текстове е същият вече преписан архаичен вариант от древните пиктограми. Той се счита за силно-свещен, притежаващ магическа сила и затова опасен да попада в ръцете на „непосветеното простолюдие“. /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

            В края на статията решихме да приведем някои от доказателствата, събрани от Д-р Стефан Гайд за първичността на българската писменост като наследник на трако-богарското (бохарско-коптското) писмо:

            „Бохарският диалект е толкова първичен като езикова форма, че едва ли има по-първичен от него. На кой друг диалект, запазил се до днес, основната дума за куче е „бау", тази за котка е „мяу", а съответната за птица е „гу" („ку"). Официалната „книжовна" дума за „Да" е просто „Ъхъ", а думата за „Не" е „Ме". Основната дума за „Реч", „Слово" съвпада с простата дума за „Уста", а думата означаваща „велик" е възклицанието „А-а-а!". Само на този „най-примитивен" (пардон – „най-първичен“) език похвалата към някого и думата за „слава" („хвала тебе") е просто възклицанието „О-о-о!" („О-у!").

            Почакайте да видите завидно семплата му направо „първобитна" (извинете – пак „първична") граматика и ще се убедите, че ако има някъде по света запазена една от най-първите и непосредствени структури на езиково изразяване, това е именно Бохарският! Тук всяко нещо, което се посочва, че „е", се посочва с просто „заплюване" – „пу" („пе"), като в „пу това", „пу онова" и оттам всяка форма на съществително се означава като „пу" („пе"), като нещо вече „заплюто за притежание" от мъжкото съсловие. Оттук в бохарския „пу мой си е" се означава като „па", а посочен такъв обект се нарича „пай" (като в „пу-той"), когато се употребява за обекти от мъжки род.

            И тъй като жените в онзи древен свят не си „заплювали" нито притежавали, но „само давали" всички блага „от кърмата до софрата", всички форми за женски род в този Бохарски диалект имат определителен пре-фикс „ти" (= „тай", „дай")! Оттам „те-тая моя си е!" се обозначава с „та", а посочването на обект от женски род като „тази" („онази") е просто с думата „тай"!

            Основният съюз и едновременно предлог за почти всичко, означаващ широк диапазон от връзки между обектите, като „на, в, до, по, притежание на, и т.н., е единствено „н", което се чете „нъ" или „ен", в зависимост от региона. Към него само понякога се прибавят по някоя представка или наставка като в думите „хен" („вътре в") или „енте" („собственост на"), но съвсем не винаги, а „както дойде, когато дойде"!

            Основни непоклатими идеални обекти като небето са винаги от м.р., а по-земните съответно от ж.р.. Самата дума „Небе" е естествено първичното „Пе" и оттам на български си остава „Небе" (от бохарски: „Н-пе"= „на небето"). Естествено думата „Земя" е най-женската дума и затова на Бохарски е „Та", но когато е „притежавана земя" („като имущество") се нарича вече „Ма" („моя си!") и оттам произлиза естествено българската дума „мя-сто" и „земя". Но за да не се сърди никой и тъй като земята е нещо „непоклатимо" и „вече заплюто" от мъжката част на човечеството, тя се пише от м.р. „пи-Та" и обратно, понеже от „небето" и Бога идват всички добри давания, то пък е от ж.р. - „ти-Пе" („ти-Фе").

            Интересно е също, че най-древната дума за „Дух" в бохарския е просто духане на въздушна струя с уста като „Ху", в мъжки род е „П-ху" (Б-ху, Бох), откъдето произлиза българското „Бог", а когато е от ж.р., тогава е „Т-ху" (Д-ху, Духу), откъдето идва и българското „Дух".“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

            След всичко казано дотук, няма ли доказателства за някаква връзка между фонетичната богарска азбука и йероглифното писмо? Според Д-р Гайд такава връзка съществува и тя може да се открие в учението на тракиеца Питагор относно Принципите на Гематрията или Словото, Звуците и Буквите като Основни Градивни Блокове на Вселената:

            „В неговата мистична система, линейното фонетично писмо е разположено във времето и пространството така, че да се разгръща като числови стойности линеарно, като еманация на Божествените Начала в йероглифната пиктографска писменост.

            И тъй като преподава предимно на елинизирани студенти, той превежда изцяло концепциите на йероглифната древна реч - на езика на своите съвременници, като разбира се използува и азбуката, на коя го пишат народите по Средиземноморието и която днес светът нарича „гръцка" (за която ние вече знаем, че е производна на предшествуващата я Бохарска азбука). И именно защото фонетичните букви носят само звукова стойност, но са празни от каквото и да е образно („символно", „архетипно") съдържание, Питагор въвежда „първичните" по отношение на битието - числови стойности на звуците и буквите в „гръцката" азбука, които да придават несвойственото за гръцкия („символно", „архетипно") съдържание при превода на „тайните" от йероглифното писмо.

            В тази Питагорейска система, се взимат в предвид 24 основни звука и букви във фонетичната азбука, от които 4 са основните гласни и 20 са основните съгласни звука (букви). На гласните, разбира се, се отдава най-голямо значение и най-голям творчески потенциал, и те носят в себе си силата на четирите основни еона (елемента), контролиращи въздух, огън, вода и земя, които олицетворяват същността на всяко познато битие…

            Питагор остава непоклатим в своето основно убеждение, че цялото Божествено Познание и силата му са неделими от йероглифното писмо и древните звуци и символи, които са изрисувани образно и звуково с него, и че от тях произлизат всички по-късни фонетични знаци, между които и тези на бохарското и производното нему – гръцко писмо.“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

За мистичното мислене и образност закодирани в древно-тракийските артефакти по нашите земи

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

            ::: „Вече минаха повече от десет години откакто Институтът по Т-наука издаде първите трудове на д-р Стефан Гайд от поредицата „Тракийското Писмо декодирано”. Провидението винаги използва такива силни личности, които променят историята, познанието и обществото завинаги. Неговото творчество тотално реформира представата ни за траките и тяхната цивилизация. Промени обществената среда и настройка по тази тема, която промяна във времето прогресивно нараства като значимост и актуалност…

            До преди неговите открития беше отричано тотално от траколозите съществуването на тракийска писменост. Даже се отричаше връзката между траките и енеолитните общества (в това число и археологическите находки от Варненския некропол). Яростно се отхвърляше и връзката с Египет (която за първи път Гайд посочи чрез прочита на плочките от „Градешница” и „Караново” през 2006 година).

            През изтеклото време мнозина от учените „еволюираха”в разбиранията си, но без да споменават разбира се този, чиито открития отричаха яростно. Появиха се и нови „експерти” и „лингвисти” поели „новия курс”. Сигурно и всичко друго писано от Гайд, след време ще се потвърди от „учените на хранилка”, но … след време, когато няма да изглежда толкова рязък „завоя” на „отговорните фактори”, и както се надяват те на късата памет и неосведоменост на публиката, ще могат да си присвоят „лаврите”. Още от сега блогъри-плагиати лансират като свои неговите идеи.

            Древните артефакти, които са обект на неговите изследвания и открития, се съхраняват в музеи у нас и в чужбина. Това са различни култови предмети – глинени съдове и плочки (познати от американските научни публикации като артефакти от Дунавската цивилизация), златни и сребърни съкровища, надписи върху мегалити и храмови комплекси, както и други носители на информация съдържаща се в йероглифи – свещените идеограми на тракийската образна жреческа писменост, както също и в съхранени надписи и документи  на фонетичната тракийска (бохарска) линейна писменост (за повече подробности – поредицата „Тракийското Писмо декодирано”-1,2,3,4).

            Неблагоприятният климат и дълга употреба през хилядолетията е оставил върху някой от артефактите (датирани  на 7000 г. пр. н. е.) и допълнителни следи – увреждания на първоначалния рисунък, които затрудняват фиксирането на автентичния образ върху тях. Затова е изключително важно допълнителното дълбочинно изследване, компютърната обработка и възстановка на артефакта, за да имаме най-достоверната графика, за да четем това, което са начертали нашите предци, а не времето и природните стихии.

            Характерно за тези най-древни идеограми от зората на човешката цивилизация е, че калиграфският им стил е много опростен, да не кажа изглеждат направо примитивни. Без компютърна лингвистична обработка и експертен профил, на пръв (НЕ въоръжен) поглед не навсякъде личи иначе убедителната връзка с по-късните (с близо хилядолетие) производни на тракийските знаци йероглифи в Египет, добре известни на широката публика. Този „примитивизъм” на рисунъка е съвсем закономерен, защото древните мистици са писали знаците не за туристи, не за красотата на образа (те не са произведения на музейното изкуство), но като скрити послания предназначени за невидимите сили, които четат по друг начин човешките действия и призовавания. Свещените идеограми са портали към духовни паралелни измерения, а не образци на изобразителното изкуство. Мистичното мислене и образност, подобно както при детските рисунки, не обръща такова внимание на външната картинност на рисунъка, защото той е преди всичко съсъд на съдържанието познавано само от посветените жреци и невидимите им духове-посредници…

            Такова гледане е подобно на неяснотата в сънищата, където сънуващия разбира и знае повече от това, което вижда. Образността там е недостатъчна и фрагментарна, но подсъзнаваното съдържание обзема чувствата и съзнанието на сънуващия до такава степен, че той рядко разбира по време на съня си, че сънува, независимо от обикновено бедната картинност. Образите за него са действителни, каквито всъщност са като съдържащи послания от другата страна на живота ни, а именно духовния…

            И при образците в абстрактното изкуство, често зрителя може да почувства, но не винаги и да различи символите и да разбере посланието, защото не познава езика на автора и неговия замисъл.  Разбира се, всеки с предразсъдък и предварителна нагласа да отхвърли наличието на Образната Реч върху артефактите, няма да вижда идеограмите (в това число и „траколозите” в миналото, за които това са просто украшения). Невъоръженото с познание око гледа, но не вижда, по същия начин, по който не вижда и не разбира („не чете”) посланията в сънищата си и знаменията в живота си. Ние не даваме нито физическо, нито духовно зрение. Това е Божа работа… наистина…“ :::

::: из „За Свещения Тракийски Език и Писменост“ ::: Акад. Цветан Гайдарски :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

От кога датират лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите

Втора Част

::: Лъжите за извънземни, просветени учители и различни духовни учения датират още от зората на човешката история :::
 

/от Красимир и Дияна Мерин/
 

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

~:~:~към Първа Част ~:~:~

            Това е втората част от поредицата за първите сведения за „срещи с извънземни“, „просветени учители“ или водители в учения, подобни на хиндуизма или йогизма. В тази поредица ще се запознаете със документирани срещи с „извънземни" „от третия вид", идващи с летящи дискове, които обаче не датират от модерно време, а от зората на човешката история.

            В първата част се запознахме с образа на Сатаната, който много напомня на нашумелите днес навсякъде образи на т.нар. „извънземни" – факт, който говори сам по себе си за същинския произход на тези „извънземни“.

            Във втората част ще разберем, че дяволът се представя за „брат по разум" (идващ от друга звездна система!). „Брат по разум" или „демонични пратеници” – въпрос, който вярващите в НЛО (неидентифицирани летящи обекти) от други светове, би трябвало да си задават.

            В тази част публикуваме текст, от който се разбира, че и първите хора са имали срещи с  „извънземни" „от третия вид", идващи с летящи дискове. Тук тъмните сили не могат вече да се въплъщават в „пресветли ангели" пред човечеството и очевидно единственият начин, по който могат да накарат хората да ги приемат, въпреки отявления им демоничен вид, е като убедят хората, че видът им е просто плод на различна от човешката „еволюция", защото тяхната „еволюция" била уж протекла на друга планета при коренно различни от земните условия.

            Жалко е колко много хора са повярвали на тази лъжа! За да разберат измамата онези, които имат сърце за истината, публикуваме втора част от нашата поредица по „Книгата Атам“ (или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих), Corpus Genesis Mundi, Liber Adam et Eva3 id est Atam. За повече детайли относно произхода на „Космогонията“, която е поместена в сборника „Тракийските Хроники“, Фондация "Градът", София, 2010, вижте детайлите в началото на първата част от поредицата. 

Приятно четене!

~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~

            „След това, на осемдесет и деветия ден, Сатана дойде в пещерата, облечен в дреха от светлина и препасан с ярък пояс. В ръцете му имаше жезъл от светлина и той изглеждаше много страшно; но лицето му бе приятно, а говоренето му сладкодумно.

            Той се бе преобразил така, за да измами Атам и Еуа и да ги накара да излязат от пещерата преди да се изпълнят четиридесетте дни. Защото си казваше: "Сега, когато те завършат четиридесетте дни постене и молитва, Бог ще ги възстанови в предишното им състояние; но и да не направи така, пак ще е благосклонен към тях; и дори да не покаже милост към тях, пак би им дал нещо от градината за утеха, както вече два пъти досега."

            Тогава Сатана се приближи до пещерата в този красив облик и рече: ‘О Атаме, стани, изправи се, ти и Еуа, и елате с мен в една по-добра земя от вашата. И не се бойте. Аз съм от плът и кръв като вас, създание, което Бог сътвори преди вас на една друга твърд’ (думата „твърд" би могло да означава „материк“ или дори „планета“), до онази звезда на север.

            И когато Той създаде мен – ваш брат по разум („разумно, родствено на вас създание“), ме постави в една градина на север, на границата на вашия свят със света на моята раса. И Бог ми рече: "Стой тук!" И аз живях там според Словото Му и не престъпих заповедта Му.

            След това Той ми даде сън и извади теб, Атаме, от страната ми – да, ти си създаден от моето семе. Но не те остави заедно с мен.

            Тогава Бог те взе в божествената Си ръка и те постави на тази твоя земя, в градина на изток. Тогава аз скърбях за теб, защото като те извади от страната ми, Бог не те остави да живееш с мен на моята твърд.

            Но Бог ми рече: „Не скърби за Атама, когото извадих от страната ти; той няма да пострада. Защото сега Аз извадих от страната му другар за него; и така му дадох радост.“

            След това Сатана отново рече: „Не знаех как е станало тъй, че си в тази пещера, нито нищо за изпитанието, което е дошло върху теб – докато Бог ми каза: ‘Ето, Атам съгреши, когото Аз извадих от страната ти, също и Еуа, която извадих от неговото ребро; и Аз ги изпъдих от градината; накарах ги да живеят в страна на скръб и нещастие, защото те съгрешиха против Мен и се покориха на Сатана. И ето, те страдат до ден днешен, осемдесети‘.

            След това Бог ми рече: "Стани, върви при тях и ги вземи да дойдат при теб, за да не страдат и да не са измъчвани от Сатана, който приближава при тях. Защото сега са много нещастни и лежат безпомощни, прималели от глад."

            И след това Той ми каза: "Когато ги вземеш при себе си, дай им да ядат от плода на Дървото на живота и дай им да пият от водата на Мира. И бъди им Пратеник за Мир; и ги облечи в дреха от светлина и ги възстанови в предишното им благодатно състояние и не ги оставяй в окаяност, защото те излязоха от теб и са ти братя по разум (или „разумни братя"). Но не скърби по тях, нито се кай за това, което ги е постигнало."

            Но когато чух това, ми дожаля и сърцето ми не можеше търпеливо да понесе това заради теб, о детето ми. Но, Атаме, когато чух името на Сатана, се убоях и си казах: няма да изляза, защото той може да ме впримчи, както стори с децата ми, Атам и Еуа. И рекох:     „О Боже, когато отида при децата си, Сатана ще ме срещне по пътя и ще воюва против мен, както е направил против тях.“ Тогава Бог ми каза: „Не се бой; когато го срещнеш, удари го с жезъла, който е в ръката ти и не се страхувай от него, защото ти си по-възрастна раса от хората (или „от по-древен род") и той няма да ти надделее.“ А аз рекох: "О Господи, стар съм, не мога да отида. Изпрати ангелите Си да ги доведат." Но Бог ми каза: „Ангелите, наистина, не са като тях; и те няма да се съгласят да дойдат с тях. Но избрах теб, защото те са твое потомство и са хора от плът и кръв като теб и ще послушат каквото кажеш.“

            Освен това Бог ми каза още: „И понеже нямащ достатъчно сила да отидеш, качи се на бързия сияен облак (начинът на придвижване напомня на НЛО – Неидентифициран Летящ Обект), който да те носи през огромната бездна между вас и да те спусне пред входа на тяхната пещера; след това облакът ще се върне и ще те остави там. А ако те дойдат с теб, вземи и тях в кълбовидния облак – да носи и теб, и тях.“

            И след това той ми даде този облак, който ме понесе и доведе при вас; и после се върна. И сега, деца мои, Атаме и Еуа, погледнете побелелите ми коси и моята умора и че идвам от далечната земя при онази звезда на север. Елате, елате с мен, на място на почивка.“

            Тогава той започна да плаче и ридае пред Атам и Еуа и сълзите му се изливаха на земята като вода. И когато Атам и Еуа повдигнаха очите си и видяха брадата му и чуха приятното му говорене, сърцата им омекнаха към него; и го послушаха, защото вярваха, че беше истинен. И им се струваше, че наистина бяха негово потомство и негови братя по разум („брат по разум" или „демонични пратеници” – въпрос, който вярващите в НЛО от други светове, би трябвало да си задават), когато видяха, че лицето му беше като техните; и му се довериха.“

::: „Книгата Атам, гл. 56, ст. 1-29“ от сборника „Тракийските Хроники“ :::

::: Из поредицата „От кога датират лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите“ :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

За успелите хора и истинското богатство

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

        ::: „Успелите хора не са онези, чиито богатство ги поробва. „Богатството“ като същност има различни нива. И както истинското богатство не се измерва само в количеството, а в качеството си, така и успяването не е свързано с това, което си придобил, а с това, което си. Ти си успял човек, когато имаш власт над своето богатство, а не когато имотът ти има власт над теб. Защото има богатство, което освобождава и такова, което поробва.“ ::: /Акад. Цветан Гайдарски/

        ::: „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено. Но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“ /„Евангелие според Св. Апостол Матей, гл. 6, ст. 19-23“/ :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

От кога датират лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите
Първа Част

::: Лъжите за извънземни, просветени учители и различни духовни учения датират още от зората на човешката история :::
 

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

            Днес е модерно да се вярва в духовната страна на живота. Поради действието на истинската вяра в Сътворението и явлението на Бог Слово сред хората, човечеството има познания за духовните измерения. Това обаче е вратата, през която в човешкото съзнание могат да влязат редица заблуди и истината да бъде подменена.

            Последствията от пагубното влияние на историите за „извънземни цивилизации“, дали началото на човешкия род, са опасна отрова, която, като всяко духовно слово, може да съсипе живота на хората, които са повярвали в тях – за което има и свидетелства на побъркали се след „срещи с извънземни“ хора.

            Тоест подобни „увлечения“ могат сериозно да навредят на психиката и душевността на онези, които са допуснали подобни лъжи в умовете си, и постепенно да моделират живота и мирогледа им в погрешна посока.

            Естествено, най-коварният плод от подобна лъжа, паразитирала върху откровението за Бог Творец на всичко видимо и невидимо, комуто служат ангели и който обитава в непристъпна светлина, е атеизмът, чрез който човеконенавистни зли сили искат да водят човечеството към гибел.

            „Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.“ („Евангелието според Св. Апостол Йоан, гл. 1, ст.17“). По света има много религиозни учения, но истината за Бог е скрита в Исус – Богът, който нашите предци познаваха от най-дълбока древност, Богът Слово, за който знаеха че ще възкръсне и за това го наричаха Туонг-Ра (или „Танг-Ра“ = „Възкръсналото Слово“).

            Затова и лъжата за древни извънземни цивилизации, от които траките уж били взели знанието си, е по-голяма лъжа от тази, която доскоро се ширеше за траките, че били народ, който е различен от днешните българи.

            Клакьорите на тази лъжа се „конкурират“ с други, които „крадат“ истината за духовните орфееви практики на трако-богарите (преминали по-късно в орфическите апостолски учения след възкресението на Исус Христос) като ги приписват на някакъв езически орфизъм без връзка с християнското учение на Новия Завет.

            За такива „просветители“ Исус предупреждава своите последователи: „Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.“ („Евангелието според Св. Апостол Йоан, гл. 10, ст.1“).

            И така, истината за битието и света, за духовните измерения и за това кой владее световете, е известна както от християнството, така и от декодираните тракийски текстове от Д-р Стефан Гайд.

            Благодарение на Д-р Стефан Гайд научихме, че нашите древни предци траките са имали не само писменост, но също така и богата литературна традиция. Енеолитните плочки са ранни образци на тази писменост и са съхранени на територията на Тракия, а текстовете от пирамидите и папирусите в Египет са по-късни образци, които са съхранени не само в Египет, но и на територията на Тракия – надписите от Кьолмен, Фригия и Езерово.

            Лингвистичният анализ по Метода Гайд ни разкри недвусмислено, че езикът, съхранен върху тези артефакти, обхващащи три исторически епохи – енеолитната, бронзовата и желязната, е един и същ. Текстовете от Древна Тракия и „Книгата на Мъртвите“ в Египет са идентични и са съхранени и до днес в Египет под названието „бохарски диалект“, тъй като за формирането му е оказало силно влияние управлението на тракийските династи в управлението на Древната Египетска държава.

            Тези династи са били известни в историята като „Хик-Сос” или „Царе-Пастири” и от изследванията на Д-р Гайд става ясно, че техните език и писменост са пряко свързани с Бохарския Тракийски Диалект и диалектите в съвременния български език (за подробности виж поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“).

            Защо припомняме тези факти? Най-вече защото днес официалната наука продължава да „мълчи“ по въпросите, свързани с тракийската религиозна традиция. Д-р Гайд разкри, че всички древни текстове от Тракия, записани на Древната Тракийска Пиктографска Писменост от Египет – записани с Древно Египетски Йероглифи, както и по-късните текстове от Трако-Фригийска линейна (фонетична) писменост, съдържат елементи на едно и също народностно и религиозно самосъзнание.

            Това е феноменално откритие, защото то доказва, че населението по тези земи, говорещо един и същ език и с едно и също самосъзнание, е предшественикът на българския народ днес, защото елементите на езика и религията на българите са съхранени в цялост през вековете до днес.

            Как гледаме днес на това откритие? Населението по нашите земи се е наричало „траки“. Името „траки“ идва от това, че те са се възприемали по плът за преки наследници на легендарния следпотопен патриарх Терес (известен още като Тер и Тцер) – внук на библейския Ной и пряк потомък на митичния библейски пророк Енох, а по дух са се възприемали за потомци на Орфей, Първосвещеникът на Тера-кея (Тракия), който е и Посредник на Първия (следпотопен) Завет между Бога и Тракийския Народ, представен в Кивота и Плочите на Орфеевия Завет, които датират отпреди 7000 години и представляват първия записан Завет между Бога и Неговия Избран Народ – народът на Тракия.

            Разбирате ли сега, че това откритие показва, че траките са неразривно единно цяло с народа на днешна България! Как тогава днешните българи нехаят за древното наследство на своите предци, съхранило познания за световете, за които мнозина мечтаят?

            Това е причината да създадем тази кратка поредица за лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите, които не са съвременно „технологично“ явление, както някои погрешно смятат, а са древни духовни лъжи, преминали в различни „духовни учения“ подобни на хиндуизма или йогизма, ученията на „просветени учители“, а в по-ново време – масовата психоза от посещенията на „извънземни“, които били съществували, но видите ли, правителствата криели за тях.

            Четете, българи, и  не се увличайте по атеизъм, религии на древни извънземни цивилизации или източни окултни практики, защото сте наследници на царе и мъдреци, които биха се засрамили, ако видят какви „духовни помии“ консумира днес българският  народ! Четете, българи, за да не се срамувате от произхода си!

~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~

            И така, какво представлява поредицата „От кога датират лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите“? Чрез нея ще се запознаете с документирани срещи с „извънземни“ (срещи „от трети вид“), ще научите как са се появили митовете за същества, идващи с летящи дискове, които датират още от зората на човешката история, а не от модерно време, и ще разберете, че историите за Сатана не са детски приказки, нито митове.

~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~

            В откъса, който публикуваме в тази първа част, се разкрива образът на Сатаната – „противен облик, приличен на жаба – с големи и грозни очи като тъмни дупки и с ръце и крака като пипала, целият посивял и позеленял и издаващ странни звуци“.

            Това описание много напомня на нашумелите днес навсякъде образи на т.нар. „извънземни“ – факт, който говори сам по себе си относно същинския произход на тези „извънземни“. Очевидно, тъмните сили не могат вече да се въплъщават в „пресветли ангели“ пред човечеството и единственият начин, по който могат да накарат хората да ги приемат, въпреки отявления им демоничен вид, е като убедят хората, че видът им е просто плод на различна от човешката „еволюция", защото тяхната „еволюция" била уж протекла на друга планета при коренно различни от земните условия. Жалко е колко много хора са повярвали на тази лъжа!

            От текста виждаме също, че „силата“ на преобразяването на Сатана е била толкова голяма, че дори и след Мистерията на Разкриването, чрез която Божият Ангел разкрива истинския му външен вид, Атам и Еуа са „обезпокоени и раздвоени в мислите си“.

            Цитатите са от „Книгата Атам“ (или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих), Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva3 id est Atam. „Космогонията“ е написана вероятно от самия тракийски цар Ситарих (или Ситалк – виж „Книгата Нави“, гл. 42, ст. 3), който пък заимствал от книгите на Орфей според сведенията в „Нави“, гл. 17, ст. 39; гл. 29, ст. 41-43; гл. 30:1-19 и гл. 44:53). „Книгата Атам“ и „Книгата Нави“ са поместени в сборника „Тракийските Хроники“, Фондация ‘Градът’, София, 2010. Съществуват най-малко пет различни преписа на текста, от които един е на бохарски, а другите – на сахидски, етиопски и дори един по-късен – на арабски език, което свидетелствува за изключително широкото културно влияние и обмен между народите в древността. Части от книгата са видимо заимствани и в Талмуда и Корана. Публикуваният тук вариант е най-пълният и съдържа глави 1 - 4, които липсват в повечето други варианти, както и други особености и пасажи в текста, които се срещат в едни или други ръкописи, но тук са приведени заедно. Съществува и книга „Адам и Ева 2“, но тя не е поместена в този сборник, защото е много по-късна редакция и прибавка, която съществува само в арабския си вариант и затова се счита, че не отразява оригиналния текст на „Книгата Атам“.

           Приятно четене!

~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~:~

            „Когато Сатана, мразещият всичко добро, видя как те продължиха да се молят и как Бог говореше с тях и ги утешаваше и как Той прие жертвата им, реши да се преобрази. Той започна от преобразяването на войнството си; в ръцете му имаше искрящ огън и те бяха в голяма светлина.

            След това постави трона си близо до входа на пещерата на Атам и Еуа, защото не можеше да влезе в нея поради техните молитви. И хвърли светлина в пещерата, докато тя заблестя върху Атам и Еуа; а войнството му започна да пее хваления.

            Сатана направи това, така че когато Атам види светлината, да помисли в себе си, че това е небесна светлина и че войнството на Сатана са ангели; и че самият Сатана е бог, който ги е изпратил да пазят пещерата и да му дават светлина в мрака. Така че когато Атам излезеше пред пещерата и го видеше и Атам и Еуа му се поклоняха, така той щеше да превъзмогне над Атама и за втори път да го принизи пред Бога.

            И когато Атам и Еуа видяха светлината, смятайки я за истинска, те укрепиха сърцата си; но те трепереха и Атам рече на Еуа: „Виж тази голяма светлина и многото песни на хвала и това войнство, стоящо отвън, които не влизат при нас, не ни казват какво искат, откъде идват или защо е тази светлина; какви са тези хваления, защо са изпратени тук и защо не влизат. Ако бяха от Бога, щяха да дойдат при нас в пещерата и щяха да ни известят поръчението си.”

            Тогава Атам се изправи и се помоли на Бога ревностно, казвайки: „О Господи, има ли на света друг бог освен Теб, който има ангели, изпълнил ги е със светлина и ги е изпратил да ни пазят като е дошъл и той с тях? Ето, ние виждаме това войнство, стоящо пред входа на пещерата; те са в голяма светлина и пеят силно хвала. Ако са от някой друг бог, а не от Теб, кажи ми; а ако са изпратени от Теб, дай ми да знам причината, поради която си ги изпратил.”

            Веднага щом Атам изрече това, ангел от Бога се появи при него в пещерата и му каза: „О Атаме, не се бой. Това е Сатана и неговото войнство; той иска да те излъже, както стори отначало. Защото първия път той бе скрит в змията; но този път е дошъл при теб в образ, подобен на бог, така че да му се преклониш и той да те завладее и да се прави на Бог в твоето присъствие.”

            След това ангелът си тръгна от Атам, но преди да си тръгне показа на Атам Мистерията на Разкриването. И като сграбчи Сатана пред входа на пещерата и съблече прикритието, под което беше той, го доведе пред Атам и Еуа в неговия собствен противен облик, приличен на жаба – с големи и грозни очи като тъмни дупки и с ръце и крака като пипала. И беше отвратителен – целият посивял и позеленял и издаваше странни звуци и се уплашиха от него, когато го видяха.

            И ангелът рече на Атама: „Този противен образ е негов, откакто Бог го свали от небето. Той не би могъл да дойде при вас в него, затова се престори на светъл ангел.” Тогава ангелът прогони Сатана и войнството му от Атам и Еуа и им каза: "Не се бойте; Бог, Който ви създаде, ще ви укрепи.”

            И ангелът си тръгна от тях. Но Атам и Еуа останаха прави в пещерата; бяха обезпокоени и раздвоени в мислите си. И когато стана утро, те се помолиха; и излязоха да търсят градината. Защото сърцата им ги теглеха към нея и те не можеха да се утешат, че са я напуснали.“

::: из „Книгата Атам, гл. 28, ст. 1-18“ от сборника „Тракийските Хроники“ :::

::: Из поредицата „От кога датират лъжите за извънземни, аватари и прераждания на душите“ :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Оригиналните Двадесет Орфееви Заповеди, чрез които древните българи са благоденствали и живели в законност

/от Красимир и Дияна Мерин/ 

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

/вижте повече за Орфеевите Заповеди в статията „Какво трябва да знаем за Двадесетте Орфееви Заповеди според декодираните от Д-р Стефан Гайд древни тракийски текстове“/

Ехото от древността за това как управниците въдворяват правда и законност и за постигането на мир и изобилие, което е възможно само ако те самите водят благочестив живот пред Бога и ако управляват народа бого-угодно и справедливо.

            Д-р Стефан Гайд разкри, че целият български народ е пряк наследник на Първия завет между Бога и хората чрез завета на Патриарха Орфей. Подробности за тези изумителни факти могат да се намерят в книгите от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ и в „Тракийският Орфизъм за Напреднали“ на Акад. Цветан Гайдарски.

            Това напомняне е необходимо, тъй като всички публикации на Д-р Стефан Гайд са „заимствани“ от различни „изследователи“ в техните „родолюбиви“ търсения, но съвсем целенасочено и умишлено името на великия български учен дръзнал да се противопостави на политическата конюнктура, властваща в българската наука, се изолира и подменя.

            Нещо повече! Делото му на възстановяване на истинското познание за нашите предци траките, които са първите носители на откровението за идващия Бог Слово, който ще Възкръсне и чието име е Слънцето на Душите Дион Исус, е „подменяно“ от уж големи открития за величието на траките и техните ритуали.

            За жалост обаче никой от „заемодателите“ на откритията на Д-р Гайд не иска да последва заповедите на Патриарха Орфей. Вместо това, съвсем в унисон с притчата разказана от Исус Христос и документирана в Новия Завет от Светите Евангелисти, тези хора решават да заличат спомена за оригинала, за да си присвоят „лозето“.

            За да припомним обаче един от идеалите на Д-р Стефан Гайд, решихме да публикуваме пълния текст на Двадесетте Орфееви заповеди, за които ви известихме в „Какво трябва да знаем за Двадесетте Орфееви Заповеди според декодираните от Д-р Стефан Гайд древни тракийски текстове“.

            Онези, които са запознати с тази статия, сигурно си спомнят, че Двадесетте Орфееви Заповеди са регистрирани в своя пълен вид и в глава 125 от „Тракийската Книга на Възкресението“, преписи на която са запазени в „Папироса на Ани“ (или Енох) – т. нар. „Книга на Мъртвите“ в Египет (за справка виж „Тракийското Писмо Декодирано“ – том 3 и 4 на Д-р Стефан Гайд).

            А научаваме, че преписи от тези заповеди най-вероятно са били предадени от цар Ситалк на свещеника Еремия в качеството му на пратеник на юдейския цар Неемия заедно с други преписи на свети книги, които да бъдат занесени в храма в Йерусалим за точното възстановяване на служението на Бог (виж подробно информация за тези събития в сборника „Тракийските Хроники“ в „Книгата Нави, гл. 36, ст. 4-31“ и в Стария Завет на Библията в „Книгата Неемия, гл. 10 и гл. 13“).

            При внимателен прочит можем да установим, че тези Орфееви заповеди са доста подробни и разширени версии на онова, което познаваме като заповедите на Мойсей от Петокнижието на Стария Завет. Това потвърждава становището на редица учени, че Мойсеевите заповеди са преписи на съществуващи по-древни постановления.

            Тези Двадесет Орфееви заповеди са наречени от летописеца Хаброзалмокс „Заповедите на Свободата“, „защото те освобождават всеки човек, който ги съблюдава. „И като написа всичките правила и постановления Божии в Голямата Книга на Закона, направи преписи от нея за всеки храм и за царските съдии...“ “ /„Тракийските Хроники“, „Книгата Нави, гл. 27, ст. 21“/

            От текста по-долу ще установите, че човешки жертвоприношения са изрично забранени в Заповедите на Орфеевия Завет и в религията на Бога Дион-Иисус, където жертвата е направена безкръвна, чрез принасяне „Кръвта на Лозата” (вино-излияние) вместо кръв на жертви.

            Животински жертви „всеизгаряне" и „жертви, осолени с огън", сиреч принос от най-изрядна храна („печено месо"), се принасят в храмовете и при това приносителят участвува в жертвената трапеза-пир (хранене с жертвеното печено месо и пиене от „кръвта на лозата" – виното), но „кървави курбани” и тем подобни са крайно нетипични за траките, защото са изрично забранени в Орфеевия Завет.

            Фактът, че цар Резос потъпква светите Божии Заповеди на Орфеевия Завет (виж оригиналната история за Резос, Приам и Троя в „Книгата Нави, гл. 12“) и принася човешки жертви, произлиза несъмнено от факта, че той най-напред отстъпва напълно от вярата в Единия Бог – Слънцедатния Иисус, нарушавайки първо заповед номер едно на Завета, а именно: „Слушай, Тракиецо, нашият Бог е Един, нашият Бог е Всемогъщ, нашият Бог е Дионът - Иисус, само Той е Бог на Правдата и на Истината. Той е наш Отец, Той е наша Майка, Той е наш Брат." Точно както е детронирал Приам в Троя, цар Резос решава, че може да детронира и Всемогъщия Бог и това води до неговата собствена пълна себе-поквара и накрая до неговото пълно самоунищожение, следващо Божественото възмездие.

            Именно заради тези Орфееви Заповеди са започнали да наричат езика на тракийската реч „бог-арски“, което означава „божествен-сътворяващ“, защото тоя език слушаха видимите и невидими сили на творението, а това е името на родния ни език и на народа ни, с които сме били разпознавани в древността и днес.

            И така, ето пълния текст на Орфеевите Заповеди:

            ::: „… И като се допита до древните текстове на Закона Божий и плочките, записани от самия свой праотец Орфей, цар Спаред написа за целия народ в една книга всички закони, които да съблюдава, за да благоденствува той и чадата му.

            И писа един закон за всички - от царя до рибаря, в който се казваше:    

           1. „Слушай, Тракиецо, нашият Бог е Един, нашият Бог е Всемогъщ, нашият Бог е Дионът – Иисус, само Той е Бог на Правдата и на Истината. Той е наш небесен Отец, Той е наша небесна Майка, Той е наш небесен Брат.

2. Да благославяш винаги и на всяко място Бога на Правдата и на Истината и да търсиш Лицето Му, да Му благодариш за живота, който ти е дал даром е Любов, и че дава е Милост Слънцето си да изгрява над добрите и над злите всеки ден!

3. Да съблюдаваш и изпълняваш през всичките дни на живота си Правдата и Истината и да не престъпваш законите на Любовта и Милостта.

4. Да не посягаш да нараняваш без вина нито човек, нито животно.

5. Да не вършиш никакво престъпление, нито да се сближаваш със злото, нито с престъпник.

6. Да вършиш всеки ден правда и истина и да работиш всеки ден повече, отколкото се изисква от тебе.

7. Дa не ставаш причина да се хвърля от някого укор срещу Бога, нито срещу царя-арих.

8. Да не ставаш причина никому нито за страдание, нито за болка, нито за плач, нито за бедност, нито зло да бъде сторено някому от господаря му.

9. Да не убиваш, нито да даваш заповед да бъде убит някой, без да бъде доказана вина, достойна за смъртта му.

10. Да не онеправдаваш никого, да не извършиш мерзост пред Бога, нито да откраднеш от приносите в храмовете му. Да не изискваш повече от дължимото, нито да отнемаш от всички дължими приноси.

11. Да не блудстваш и да не прелюбодействаш, нито да оскверняваш тялото си.

12. Да не крадеш от градините, нито да тъпчеш полетата.

13. Да не променяш точността на кантара, нито да отнемаш от теглото на везните или пък да прибавяш към него.

14. Да не отнемаш млякото от устата на сукалчето, нито хляба от сиромаха.

15. Да не прогонваш добитъка от пасищата, нито да ловиш риба с примамка от плътта й.

16. Да не спираш водата като запушваш извора й, нито да повреждаш или мърсиш цистерните (резервоарите, тръбите или водохранилищата), в които тече.

17. Да не загасваш светилника или огъня на никого.

18. Да не пренебрегваш сезоните, светите празници и шествия, нито полагащите се в тях приноси и да не отлъчваш настрана от тях добитъка, определен за жертвоприношение Богу. Да не нарушаваш Богу-служебните церемонии, шествията и празниците на Бога, но да участвуваш с праведно сърце във всички тях според всичките си възможности.

19. Да не лъжеш, нито да клюкарстваш за повреда на някого.

20. Да се пазиш чист от всеки грях и да търсиш Божието опрощение и очистение относно всичките си минали грехове и нарушения, и Бог ще погледне милостиво на теб, и ще те избави в ден на напаст, и ще те послуша и ще ти помогне, щом призовеш Името Му с разкаяние и правда...“ .

            Тези двадесет Орфееви заповеди са наречени с право Заповедите на Свободата, защото те освобождават всеки човек, който ги съблюдава. И като написа всичките правила и постановления Божии в Голямата Книга на Закона и направи преписи от нея за всеки храм и за царските съдии, цар Спаред назначи дванадесет съдии за дванадесетте области на царството си и сам той заседаваше заедно с тях по един ден всеки месец, като ги наставляваше в разпоредбите на закона и отговаряше на всичките им въпроси за по-трудните тъжби и решения.

            Така цар Спаред въведе правда и законност в своето царство и сам той се стараеше пред Бога да води благочестив живот и да управлява людете бого-угодно и справедливо. И това му се вмени за правда.

            И потекоха огромни богатства към държавната съкровищница и към божеските храмове, защото Бог благослови управлението му с мир и изобилие отвсякъде.“ ::: из „Тракийските Хроники, Книгата Нави (или Хрониките на Хаброзалмокс2, Corpus Regum Thracae – Liber Regum Primus et Secundus id est Navvi), гл. 26; ст. 32-33, гл. 27, ст. 1-25“ :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

За женското начало, което почитаме на 8 март

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

            ::: Днес се празнува Международният ден на жената, който за нас като българи има важно послание в индивидуалната и общата родова памет.

            Този ден е ден за отдаване на почит към благословеното женско начало на човешкия род и към благословената женска утроба, способна да приеме „семе“ (земно и духовно), да износи плода му и да роди живот.

            Тази способност е важна както за продължаването на земния род, така и за по-важното  опазване на Божия образ в душите на хората.

            Още повече, че това начало е вездесъщо и е присъщо на всеки човек, независимо от неговия пол. Защото както жената, така и мъжът се учат от Провидението чрез различни събития в живота  да „износват“ в душите си Словото, което ги прави достойни съпрузи, родители и наследници на предците ни.

            Чрез силата, заложена в женското начало, душата се учи да се бори с мрака и да желае светлината въпреки обстоятелствата.

            Женското начало е пряко свързано с мъжкото, защото то е източникът на сили на  „мъжките момичета“, които, бидейки слаби жени, не са се отказали да са „майки“ в рода си – на земни и на духовни чада – и въпреки, че понякога са слаби в несгодите на човешкото битие, успяват да опазят „плода“ на божественото начало в душите си.

            Разбира се, нищо от казаното тук не се отнася за онези мъже и жени, които считат, че „женското“ или „мъжкото“ начало в хората е повод за следване на неестествени желания. Нито пък за онези „чувствителни“ мъже или „мъжкарани“, които като характер и поведение са „абдикирали“ от естеството на пола си, търсейки леснината и извиненията или начини за властване над другия пол.

            На този ден нека си спомним за традициите на нашия народ за истинските мъже и жени и най-вече за вярата на предците ни в слизането на божествените истини на земята чрез раждане на духовни синове и дъщери, което е видно и чрез множеството намерени артефакти на фигури на женски утроби или пещери утроби, които погрешно са били интерпретирани като поклонение на Богинята-майка.

            Коя е тази Богиня-майка? Защо на този ден трябва да си спомним за традициите на народа ни, кодирани и в шевиците, създавани от българката върху различни материи?

            Така наречената „Богиня-майка“ е била почитана от старите българки чрез носенето на красиви колани с пафти, които изобразяват образно дверите на врата, което е асоциирането на женската утроба с „вратата“, през която се материализира Животът.

            Неслучайно поговорката „Ти баща, ти майка“ се свързва с идеята за Онзи, който дава живота и от който зависи всичко в битието. Тоест „майката“ като същност не се е възприемала като отделна цялост от „бащата“, защото в единство с него тя съставлява образа на Бог, който е сътворяващото битие.

            „В Тракия никога не е имало култ към кое и да е египетско божество, но се знае от множество ранни и по-късни документи, че винаги е имало силна вяра в Бога-Син на Великата Майка (Богиня)… Една от древните концепции на траките е именно за Божеството като Майка, тоест Бог е раждащата сила в света. Затова и най-често намирания артефакт за тази концепция е статуетка на жена, на гърдите на която е изписан знакът за „Един, Единство, Единият, Единственият“ – .“ /„Тракийското Писмо Декодирано I, гл, 6“, Д-р Стефан Гайд/

            Както виждате, йероглифът за „уста“, „врата“ е в центъра на изображението точно над корема, което символизира мястото на утробата и мястото, където са се закопчавали коланите с пафти на българките.

            „… Този йероглиф се произнася "ре", а също се среща и като отделен фонетичен знак в древно-египетския език като звука "р". От него произхожда и думата "реч" (слово) в съвременния български език! Това е изключително важен пиктографски знак, както в Древна Тракия, така и по-късно в Древен Египет, поради концепцията на древните, че в основата и в началото на всичко е именно СЛОВОТО-БОГ, което е сътворило света! Спомнете си първите думи от Св. Евангелие от Йоан: " В Началото бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог. Всичко чрез него стана и без него не е станало нищо от това, което е станало" "В Началото бе Логосът" ("Слово" на гръцки). А в повечето славянски преводи на Библията и до ден днешен за "слово" се употребява именно "РЕЧ"! На български би звучало по този начин: "В Началото беше Реч"…

        В този артефакт се вижда ясно, че в "утробата" на Божеството, представено като "Непразна (бременна) Жена" се намира зачатъкът "РЕ" (Речта, Словото), което е поместено вътре в пиктографския знак , с произношение "ейа" ("ей")* , който се превежда като "дом" ("храм на Божеството", подобно на вече известния ни от по-преди знак )….

        Значи в нашия артефакт от Градешница, в утробата на "Раждащия Бог" или "Бог(иня)-Майка", е вече заченато "РЕЧ" или "Словото-Бог (Синът)", и утробата на "Единия-Единствен" и "Раждащия" е и негов "неръкотворен дом"!

/„Тракийското Писмо Декодирано I, гл, 6“, Д-р Стефан Гайд/

            „Но в Тракия още от древността се казваше за Духа Божий, че ще роди в плът Ти-Он-Иисус като се облече в земна жена-девица, слизайки над нея в пълнота, която ще бъде Мястото на Духа Божий, сиреч Ма-Рейа, (мястото на Рейа), което пророчество се изпълнява в името на Христовата Майка — Мария...“ ("Скритите Глави на Второ Послание Мелхиседеково гл. 2, ст. 8-13", сборник, "Тракийските Послания", Фондация Градът, София 2005).

            Сега разбирате ли смисъла на „Деня на жената“? Д-р Стефан Гайд разчете името "Рейа" или "Руа" като "Раждащия Дух" на Единия Бог, а „Ма“ като „мястото на слизането на Духа“. В този смисъл „Ма-Рейа“ е наистина името на Богородица, почитана от древните траки като личност, произлязла от „Единия Бог“, носеща напълно всички Негови белези в единна свързаност с „Единия (Първият Един)“ и изразител на неговата „раждаща природа“.

            Затова скъпи майки и съпруги, мили момичета, на които предстои живот на жени, 8 март е денят на „Жената-Майка“ напълно според пред-християнските поверия на древните траки, чиито наследници сте вие ако пазите същата вяра. И всяка жена, ходеща в тази родова памет, ще се ползва от защитата и благословението на Бога на нашите предци.

            „Родителската двойка на цялото творение е Бог-Отец и Бог-Майка, и от тях разбира се, се ражда Божият Син, и така тримата образуват Божествената Троица, толкова добре позната и до днес, и типична както за Християнството, така и за Орфизма и древната религия-наука на Мегалитната Епоха!“ Д-р Стефан Гайд

            Това неслучайно е потвърдено и от доцент Валерия Фол от Института по Тракология към БАН в нейната монография „Древна Тракия: мълчанието проговаря“, където пише следното: „Християнството намира благоприятна среда у Траките, защото техният стар устен орфизъм клони неудържимо към еднобожието, персонифицирано в Сина на Великата богиня-майка.“

            И отново Д-р Стефан Гайд тълкува следното:

            „Посветеният Ап. Павел нарича измерението на „новото божествено естество, зачената от Дух и Истина, духовна Майка на всички“, раждаща синове на Свещения Дух, Реалност, към Която пристъпват чрез Христос всички участници в Божественото естество:

            „... А горният Йерусалим е свободен: Той е Майка на всинца ни..." (Послание към Галатяни гл. 4: 26-29);

            „Вие обаче пристъпихте към ... града на Живия Бог, небесния Йерусалим, и към десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на Първородните..." (Послание до Евреите гл. 12: 22-28).

            Удивително, нали! Неподвластни на времето, орфическите учения и практики в същността и остават едни и същи, независимо от това каква историческа дреха обличат!“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Орфическата Притча за Посветения“/

            В края на нашите размисли за „женския“ празник през март, ще ви разкажем за единствената открита пещера в света с толкова ясно очертани концепции, която показва вярата на предците ни в смисъла на женското начало като възраждането на живота. Това е пещерата „Утробата“, която е близо до язовир „Кърджали“, на около километър след х. Боровица. Входът на пещерата е оформен като вулва, а във вътрешността й е издълбан олтар, символизиращ женска матка. През процепа на тавана прониква слънчев лъч, който се оформя като фалос и само през определено време на годината, когато слънцето се намира ниско на север, той може да достигне дъното на пещерата, което де факто символизира оплождане.

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~:::~::~ В Клуб „Родова Памет“ на адрес facebook.com/groups/rodovapamet/ предлагаме по случай 8 март фрагменти от един „класически“ български разказ на Димитър Талев за мъдростта на едно „мъжко“ момиче, което дотолкова добре е познавало смисъла на женското начало, че вместо да се „конкурира“ с мъжа си, опитвайки се да го „покори“, се предава на любовта, за да го спечели, както и монографията на Таня Колева "Традиционната дреха на българската жена". ~:~:~

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Древните траки са комуникирали с видимата и невидимата природа чрез Свещената Реч под различните й форми

::: Или кое е било древното изкуство на призоваването на древните траки :::
 

:: Древните Траки ::

            Какво ни интересува Свещената Тракийска Реч и Писменост? Ами би трябвало да ни интересува, защото тракийският език е древния БОГАРСКИ, а днешният български е новотракийски. Какво следва от това ли?

            Зависи… Обаче, със сигурност означава, че употребяваш несъзнателно слова, които призовават събития, които се случват в живота ти и този на близките ти. Страшничко, а?

            Тази най-древна Реч съдържаща се в говора ни (но и като образи в подсъзнанието и сънищата), работи и без да я „признават” или „приемат”. Всички служещи си с думи и образи попадат (щат – не щат) под неумолимия невидим вселенски закон на Словото и Неговите съдби…

            Ние сме преди всичко това, което говорим или мислим. Това, което възприемаш през петте ти сетива, всяко преживяване, всяка реалност, в която живееш, е информация, която древните наричали Словото. В Него се движим и съществуваме….

            Комуникацията с видимата и невидимата природа древните осъществявали чрез Речта под различните Й форми, затова за тях Тя била свещена. Въздействието на тази реч било в основата на Науката и Мъдростта на древните и писмеността била преноса на тази информация към следващите посветени в нея. Траките (според писмените свидетелства в сборниците „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания“) са били изкусни в науката на призоваването, в която тракийските заклинатели употребяват своята Родна – Божеска (според тях) Реч.

            И тъй като те са вярвали, че говорят Първо-езика, вдъхнат на предците им лично от Бога, всред чуждоезичните народи в древността изкуството на призоваването се нарича тракействане (а гърците го наричали трескейване)…

::: из „За Свещения Тракийски Език и Писменост“ ::: Акад. Цветан Гайдарски :::

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~