~:~:~ По въпроса за кризата в идентитета на българите ~:~:~

::: “Криза, криза, бай Петре, и не една, а две – и в кесиите, и в душите!” ::: Чудомир :::

::: „Днес, когато мнозина считат, че е дошъл краят на историята като биография на нациите, когато гражданското общество е в ценностна криза, повече от всякога личността жизнено се нуждае от идентичност, от автентична културна среда, в която да развива своя интелект и кръгове на общуване. Но когато релативизмът е заличил границите между територията на непреходните стойности и подвижните пясъци на модните тенденции, става почти невъзможно човек сам да намери брод през многобройните течения в информационния потоп. Изкушавани и обсебвани от прелъстителните визии на консуматорската индустрия, почти не ни остава място в индивидуалното пространство, неосквернено от масовата култура тип "бързо хранене", където необезпокоявани от псевдо-фактите да намерим своя вътрешен мир с неговите същностни събития, вътрешния си покой, съхранен в духовните ни Сетива и Ум.

Затова повече от всякога инструментариумът на духовната култура е необходим, за да излезе нашият съвременник от обсадата на временното и да намери сигурна защита от агресията на пошлото, изпразнено откъм съдържание масово подражание. В тези усилни времена на тотално оскверняване на свещените устои на семейството, рода и тяхната вековна традиция, възстановяването на изначалната Мъдрост, чиято рожба е Красивото и Вечното, е първостепенна задача за всеки, който разбира, че ако съвременната индустриална цивилизация ни дава много в измеренията на физическата реалност, то в същото време убива вътрешното, а от там - всяка екзистенциална същност.

Това е причината да наблюдаваме тотално оскотяване на мнозинството, лишено от непреходните ценности, както и обезличаване на "деятелите" на изкуството, което все повече и повече прилича на търговски продукт с рекламна или идеологическа цел, отколкото на проява на духовното естество.

Дали не се сбъдва видяното от пророка в бъдещето "...Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи, ... няма вече да се чуе в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе... "(Откр. Св. An. Йоан 18:22.) ::: Акад. Цветан Гайд :::

Онази криза в душите обаче, не е ли свързана с непознаването на литературната традиция на нашите предци? Нека разгледаме някои акценти от книгата на Цветан Гайдарски, „Тракийският Орфизъм – I“.

::: „От всичките лингвистични анализи в книгите на Д-р Стефан Гайд от поредицата "Тракийското Писмо Декодирано", става абсолютно и без нито едно противоречие ясно, че ЕЗИКЪТ на древната Тракийска Писменост от Енеолита, както този върху текстовете от Книгата на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи от желязната епоха, написани вече на линейната Трако-Фригийска азбука, е АБСОЛЮТНО ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК, който за щастие е съхранен и до днес и известен като БОХАРСКИЯТ ДИАЛЕКТ на Северен Египет, където е било и най-силно влиянието на Тракийските Династи в управлението на Древната Египетска държава, известни в историята като "Хик-Сос" или „Царе-Пастири". В книга 2 бе установена и пределно ясно демонстрирана и тясната взаимовръзка между този Бохарски Тракийски Диалект и ДИАЛЕКТИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!

Нещо повече, това че всичките текстове, независимо от това дали са записани на Древната Тракийска Пиктографска Писменост или на по-късната Трако-Фригийска линейна (фонетична) писменост, съдържат все същите елементи на ТРАКИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРНА И РЕЛИГИОЗНА ТРАДИЦИЯ, е доказателство, че населението в нашите земи от енеолита, през бронзовата епоха и от желязната епоха до новата ера най-малко, е едно и също основно население, говорещо един и същ основен език и имащо ЕДНО И СЪЩО ВЕРСКО И НАРОДНОСТНО СЪЗНАНИЕ, и че основните елементи на това верско и народностно съзнание са се съхранили в цялост В НАЦИОНАЛНОТО И ВЕРСКО САМОСЪЗНАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ДО ДНЕС!

Именно това основно население се е самонарекло като "ТРАКИ", т.е. потомци на легендарния следпотопен патриарх ТЕРЕЙ (Тер, Тцер, Терес), който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния Библейски пророк Енох. Духовен Отец на Тракийския народ остава, обаче, за всички времена, Праотецът и Първосвещеникът на Тракия Орфей, който е и Посредникът на Първия (следпотопен) Завет между Бога и Тракийския Народ, представен в седемхилядигодишния Кивот и Плочите на Орфеевия Завет, който е и първият записан Завет между Бога и Неговия Избран Народ - народа на Тракия, който е неразривно единно цяло с народа на днешна България!

Тези резултати от изследвания на Д-р Гайд са в пълно съгласие и с редица други писмени извори относно тракийския орфизъм, които несъмнено говорят в същата посока. Тук ще споменем някои от тях, които са особено важни за нашето практическо ръководство, защото са приети за "канон" от групи които са запазили и до днес основните аспекти от практиките на древното орфическо учение.

Ето какво пише в една от свещените книги на орфическите християни: "(22) Затова, братя мои, да не ви заблуди никой - не се написаха Новозаветните Писания изпърво в Израил, нито на Еврейска, нито на Арамейска реч, но се написаха най-първо при Делтата на Нил, където Тракия оплоди Египет, и се написаха не на друга, а на Бохарска реч. (23) А коя е тази реч, братя мои, която в Египет се наричаше Бохарска, а гърците я наричаха Бугарска, ако не речта на която се говореше в Бугарските земи, сиреч, речта на която се говореше в Тракия още изначало. (24) Тази реч беше възприета като диалект в Египет и на нея се записаха най-първо Сборните Новозаветни Книги и Евангелия, и се пазят на тази реч, написана с първата прото-Кирилица, даже и до днес. Защото именно Светите Евангелия, написани на тази първа прото-Кирилица се пазят ревностно от Тракийските и от Коптските Египетски Християни и до днес..." (Из Скритите I и II глави от II Посл. Мелх. 1:22-24, "Тракийските Послания", Градът, 2005 г.)

"... Според Мелхиседековите послания и съществуващата древна традиция на Тракийската Вяра и Мелхиседековото свещенство, Древната реч на Книгата Енохова и Бохарската Реч на Новия Завет на нашия Господ, Е ЕДНА И СЪЩА РЕЧ, а именно ТРАКИЙСКАТА РЕЧ, но в ДВА ВАРИАНТА, отразяващи ДВА ЕТАПА В ИСТОРИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ТРАКИЙСКИЯ ЕЗИК... С други думи, Бохарската Реч е МОСТЪТ към истинското изучаване и разбиране на Древната Реч... да усвоят и сами да проговорят така, че да ги чуват всичките сили и дори ангелите небесни!... Поради великите Тайни Божии, скрити в тези Диалекти, и силата им да променят света, която може да бъде използувана за благословение или за проклятие, Мелхиседековото Свещенство и Тракийските Древни Традиции са покривали в Тайна и пазели от любопитството на множествата Древните Слова на Сила, завещани от Бога на малцината Избрани..." (Из Ист. Писмо на еп. Стефан Йерусски - "Тракийските Послания" - стр. 347-348, Градът, 2005 г.)

От двата горни текста става ясно, че според древното предание, Бохарският Диалект е не само Тракийски диалект, но преди всичко е ТАЕН СВЕЩЕН ДИАЛЕКТ, на който са съхранени ранно-християнски свещени текстове и който според съществуващите древни тракийски традиции съдържа "Древните Слова на Сила, завещани от Бога на малцината Избрани" и "Велики Тайни Божии", имащи "силата да променят света, която може да бъде използувана за благословение или за проклятие"!!!

Подобно е разбирането за свещения "тракийски логос" (слово, реч - бел. ред.) в цитираните Орфееви стихове от съчинението „Клетвите", дадено от проф. Александър Фол, в книгата му "Orphica Magica I”: "Заклевам те небе, мъдро дело на велик бог/ заклевам те глас на баща, който пръв се появява (изпреварва), когато целият космос се закрепва (здраво застава) с твоите промисли." В коментара се изтъква как гой нарекъл гласа/звука/речта пръв, след което логосът започва да се нарича глас на бога, защото чрез него небето и земята и всички неща се създават, както ни учат божествените пророчества на свещените мъже, с които и той самият (Орфей) се е запознал в Египет (и е научил, че) с логоса на бога всички неща стават създадени (създават се)... В по-нататъшните редове на коментара (приведен в OF I I 245 със ст. 5, възпроизвежда мотива от последния ред на коментара) на Псевдо-Юстин/ Кирил Александрийски, казаното се потвърждава..." (Ал. Фол, "Orphica Magica I"- стр. 29, Университетско Издателство "Св. Климент Охридски", София 2004)

В същата своя книга проф. Александър Фол засяга и темата за „Деветте Езика на Назоваванията", като в едноименната глава пише следното: „През елинистическата и през римската епоха, в папируси на старогръцки език от Египет се появява изразът "защото не знаят буквите”. .... Констатацията е повод да напомня, че към магическите свещенодействия се обръщат и хора, които не могат да не знаят езика на PGM (магически папирус - бел.ред.) или демотически (египетски език с "демотически букви" - бел.ред.)... Ако магическият оператор по презумпция би трябвало да "знае буквите", потърсилите помощта му няма защо да умеят да четат. Те могат да разбират друга реч. Девет езика назовават в магическата обредна комуникация. Всеки един от деветте езика съдържа открит и скрит начин на изказ. Откритият е този на вестителите, на учителите/ магите, скритият – на бога. Табличката от Phalasarna, публикувана през 1899 година, поставя началото на дългата дискусия върху, по израза на Ямблих, "езика на боговете, на демоните", за каквито са смятани ефеските букви (трако-фригийските букви - бел. ред.) (Preisendanz 1962). Versnel 2002, 113-114 разглежда voces magicae (магическите звуци, думи -бел.ред.), които не са гръцки или латински думи..." (Ал. Фол, "Orphica Magica I"- стр. 51, 58, Университетско Издателство "Св. Климент Охридски", София 2004)

Кои са тези "voces magicae" ("магическите звуци, думи" - бел. ред.), "които не са гръцки или латински думи" става ясно от следния откъс от Greg. Nazian в ръкописа му Contra Julianem Imperatorem ("Срещу Император Юлиан" - бел.ред.) (Bernardi 1983) приведен пак от проф. Александър Фол: Или "откъде ти идва да бъдеш ти посветен в мистериите и да умееш да посвещаваш и да трескейваш?... не е ли от Траките?" (По ТД 3, 256)" (Ал. Фол, "Orphica Magica I"- стр. 48, Университетско Издателство "Св. Климент Охридски", София 2004)

Горните няколко текста потвърждават становището, че произнасянето на свещени формули на древния тракийски диалект - "трескейването", и писането / четенето на Трако-фригийските ("ефески") букви - "заклеването" ("призоваването") са били от най-древни времена неразривна част от Тракийските мистерии и Орфическото учение. Съществуват и исторически данни, че шестима от ранните християнски императори на Византия, които са тракийски орфици като император Юлиан, посочен по-горе (също тракиец по произход!), съчетават тези древни практики с тези на християнската литургика, което говори силно и недвусмислено в полза на становището, че голяма част от орфическите "тракийствания" (мистерийни практики - бел.ред.) навлизат широко и се интегрират в ранно-християнските мистериално-посветителни ритуали, обявени в последствие за свети тайнства на Християнската Църква.

Свидетелства за горното намираме и в следните откъси от книгата на Роман Томов от Института по Тракология към БАН - "Императори - Орфици": „Така се очертават в Константинопол шест управления на тракийски императори. Това на Маркиан (450 - 457), на Лъв I Бес (457- 474), на Юстин I (518 - 527), на Юстиниан I Велики (527 - 565), на Юстин I I (565 - 578), и на Тиберий I Константин (578 - 582). Тези факти говорят за почти 150 годишна доминация на траките в Константинопол, от 450 до 582 г, с прекъсване от 474 до 518 г. Трябва да се има в предвид, че през това прекъсване практически властта се предава от дъщерята на Лъв I Бес, която е от бески произход, така че прекъсването е призрачно и че императорът следващ Тиберий I Константин (578 - 582) - Маврикий (582-602), се жени за една от дъщерите на Тиберий,, следователно синовете на Маврикий, обезглавени от Фока в 602 г., трябва да се разглеждат като последните траки в късноантичния период на Константинополската империя... Тази Тракийска доминация за нас дава отговор на въпроса за мястото на траките в християнизираната империя. Тя категорично доказва, че точно траките са онзи етнос, който доминира империята през V и VI век и който изгражда административното устройство на държавата - църква... Оказва се, че императорите, които водят този процес, са траки по произход.” (Роман Томов, „Императорите-орфици. Орфеизъм и ранно Християнство”, Академично издателство „Марин Дринов” - София 1998 г.)” ::: Акад. Цветан Гайд, „Тракийският Орфизъм – I“ :::

 ~:~:~ Откъде идваш е от значение и за това накъде ще отидеш. В историята на древните ни предци се крие ключът към настоящето и бъдещето ти! Познай корените си и открий Силата да знаеш кой си с книгите от поредицата "Тракийското писмо декодирано" и сборниците "Тракийските Хроники" и "Тракийските Послания" на  https://books.bogari.bg/ ~:~:~