::: Oбразът на Свети Георги е познат в Апокалипсиса на Свети Йоан като Белия конник, Победителят. А в Древна Тракия Свети Георги е хероят-покровител на всички херои на вярата, станали храмове (Орфей) на Бог-Слово :::

Денят на Свети Георги е ден за почит на проявата на Бог-Слово. Тази орфическа традиция на българското християнство е неизвестна за много от българите днес, защото в миналото се е преследвала сурово както от атеисти, така и от гръцкото духовенство по нашите земи. Затова истинското значение на този празник е подменено чрез суетни поверия или упреци за езичество от страна на „правоверните богословски“ наредби.

Десетилетя наред, записите на фолклорни обичаи са били правени от хора, които не са имали вярата на древните българи. Затова и много от оригиналните поверия на трaко-богарите са били тълкувани според преобладаващата „научна доктрина“ и накрая са предлагани на обществеността като „традиционни български езически поверия“.

Има обаче множество данни за нуждата от един съвсем различен „поглед“ към Геергьовден и в текста по-долу се привеждат доводи за това:

 „Поради това, че орфическата традиция е преминала в средновековната стилистика чрез богомилското влияние върху църковния клир, тя се е преследвала от гръцкото духовенство и неговите привърженици по нашите земи. Оригиналните тракийски послания и иконография се скриват и заменят с по-непредизвикателни към господстващата про-византийска църква… Много от светите места, посветени на християнските светии, преди това са били тракийски оброчища. Пример за подобна приемственост можем да намерим (все още) в землището на с. Заберново (Странджа), където на мястото на разрушен долмен е построено манастирче (мъничка къщичка от дърво посветена за "дом" на Светия). И до днес вместо икони някъде се почитат оброчни плочи и барелефи е изображения на Тракийския конник (херос), какъвто например е случаят с манастирчето на Св. Георги край с. Заберново.“ /„Тракийският Орфизъм за Напреднали I“, Акад. Цветан Гайдарски/

Случайно ли е, че българската дума за ‚човеци‘ в множественото число – ‚хора‘ – е толкова близо до тракийската дума „херо“ („герой“) и е идентична с множественото число на думата за „ритуални игри“ – ‚хоро“, „хора“ (или ‚хороиграния‘)?

Случайно ли най-почитаната икона в българското съзнание, наред с иконографиите на Дева Мария и Бог Слово, е тази на Свети Георги Победоносец – абсолютно идентичен с изображенията на Тракийския Херос, както се признава от всички учени?

Евгений Тодоров (един незаслужено забравен фолклорист) посочва недвусмислено в своята монография „Древно-тракийско наследство в българския фолклор“, че траките са имали само ЕДИН Бог – Тракийският Херос! И в миналото, и днес обаче, „търговци на реликви“ са готови да разправят всякакви басни за многобожие при древните, стига само да припечелят нещо от това!

От Новия Завет знаем, че първите християни са били учени от Апостол Павел да общуват в молитва с онези Божии праведници, които са се превърнали в жив пример за въплътени храмове (Орфей) на Христос. Това именно са били Херосите в Древна Тракия – хората, посветили се на вярата с цел трансформация на тяхното човешко естество в божие естество!       

Затова почитането на Свети Георги (Тракийският Херос) е било толкова важно в миналото, важно е и днес! Всички посветени във вярата на Туон-Иисус (от трак., „Възкръсналият Иисус‘) или Ти-Он-Иисус („Слънцето на душите Иисус”) са почитали образа на Свети Георги като хероят-покровител на всички херои на вярата, станали храмове (Орфей) на Бог-Слово. Този образ е познат и от Апокалипсиса на Свети Йоан като Белия конник, Победителят.

Оригиналният обред на древната тракийска вяра в Бог – тоест, Дион-Иисус (Дионът на Тракия), познат от културата на воинстващите с тракийския народ гърци като Дионисус или Дионисий) – основан на превръщането на повярвалия в Херос – Духовен войн. Това очевидно не е било „по вкуса“ на всички, затова и днес толкова малко се знае какво са празнували древните българи на Гергьовден! „Суеверието на халдейците и празното лекомислие на гърците измислиха хиляди неща, истински мъчители за духа, та вече е достатъчна само една граматика да обърне във вечна мъка живота на човека...“ /из „Възхвала на Глупостта“, Еразъм Ротердамски/

Затова и в много от бъ;гарските обичаи свързани с Гергьовден се говори за „геройствата“ на Свети Георги – той е хероят, убил триглавата ламя – или дяволът изкусител; той е и хероят, слязъл на долната земя, за да отреже главата на чудовището и да освободи девойката?

Д-р Гайд успя да „изкопае“ тези и много други прозрения за „скритите съкровища на траките“, останали втъкани в българската душевност и културно наследство. Да се знае! Защото премълчаването на истината може да има много пагубни последствия за народа ни, с които изоблиства историята ни. Известната българска пписателка Блага Димитрова „свидетелства“ по собствен своеобразен начин за страшите последствия на лъжата, която винаги започва като нещо малко и незначително, но става голяма като „змей“:

::: Блага Димитрова: „Има дребни лъжи, разбира се! Но човек като свикне да скрива истината, да я изопачава, може да сътвори големи лъжи!... Аз бях готова в огън и вода да се хвърля, за да измия петното от името си, да туря най-сетне край на дребните лъжи и премълчавания, които ме гнетяха. Още сега, на часа!... Хора, едвам научени с дългогодишни усилия да говорят, да владеят човешка реч, започват да се учат на мълчание. А то е много по-трудно от говора. Мълчанието изисква и съответен манталитет. То води до мълчащ израз на лицето, до мълчащ поглед, до мълчащ жест, което значи без израз, без поглед, без никакъв жест. То води до мълчащи мисли, което значи спряно мислене. Защото за да мислиш трябва да спориш, да опровергаваш, да се съмняваш, да търсиш истината по всички посоки. Мълчанието води до запушване на волята, до закостеняване на характера. Мълчанието убива човека и го връща към животинския стадий…“ ::: фрагменти от „Пътуване към себе си“ (1965), Блага Димитрова :::

::: Д-р Стефан Гайд: „Истинското познание, казва философът, се пази във всеки от нас във вътрешната книга, написана от Твореца в дълбините на нашата природа. Затова, като очевидец и оценител на феномените на цялото мироздание, всеки сам е потенциално най-добрият учител сам на себе си, ако разбира се е способен да отвори своите вътрешни "очи" и "уши" за това, което Логосът ни учи в нашата най-съкровена вътрешност. И понеже Познанието не съществува вън от човека, затова и Бог е познаваем именно и само като антропоморфен Бог, както и феноменът на мирозданието е откриваем единствено поради Словото, което присъствува едновременно и вездесъщо в човека и в цялата природа. Така чрез аналогиите и подобията всичко е познаваемо, но само докъдето всеки е достигнал в познание на самия себе си. Лично за себе си аз съм открил в християнския мистицизъм именно такава уникална възможност за истинско себепознание и познание на скритата Същност на Природата отвъд сянката на нейните външни явления, за каквато говорят Климент Александрийски и докторите основоположници на християнската наука. “ ::: из „Тракийското Писмо Декодирано I“ :::