„След като именниците са отпразнували подобаващо деня на Константин и Елена, нека погледнем какво ни говори тяхното дело днес в актуалния съвременен живот. Вместо да се раздават безполезни оценки, ще направим съвсем кратък духовен извод от гледна точка на Вечното Царство Божие.

От най-дълбока древност князете, царете и светските началства и управители, са представлявали Властта като свещена „небесна” институция, според религията и духовните традиции на народа или народите, който управляват. Затова и всяка победа или поражение, благоденствие или разруха в държавата, робство или завоевания, са разбирани като благоволение или наказание от Бога (или „боговете” като персонификации на космическите сили).

Или пък са били признак за превъзходството на едни богове над други, различаващи се по това над кои народи или природни и социални проявления владеят. Разбира се, често племената завоеватели стават „пленници” на местните културни традиции и вярвания и след време ги възприемат като свои. Така постепенно под влияние на местното население придобиват хибридни форми на религиозно и държавно устроение. Такъв е генезиса на народите. НО ВИНАГИ… мирогледната система е фундамент на държавното устройство, т.е. на политиката (в съвременния общоприет смисъл на думата).

Така, че приемането от Константин Велики, първо на равнопоставеността на всички религии, а после и на доминацията на християнството във всички сфери на обществения живот (после продължена и доразвита от следващите императори на Източната Римска империя)… представлява безспорно политически акт.

Без да навлизаме в дебат – дали това е имитация на ранно-християнското разбиране за Христовото Царство обещано на апостолите, очевидно дори според самата апологетика на ранните отци на църквата, „покръстването” на Римската империя (преди това гонителка на христовите последователи), представлява сбъдване пророчествата за победата на вярата над нейните врагове. Разбира се обещанията на Христос са не само в линейното време, но и в цикличното, като това се отнася и за цялата свещена история...

Но по важното е тук да кажем, че всяка промяна в мирогледа, който е всъщност неизменна част от вярата, етиката, морала (нравствеността) и ценностната система на едно общество, довежда до промяна и в публичната сфера, културата и в държавното устройство. Т.е. винаги религията е и политическа платформа (това се отнася и за нейните разновидности – отделните църковни разклонения). Това, което наблюдаваме след Просвещението, Научната революция и днес в постмодерното време на информационната епоха, изглежда като опровержение на горното становище, но това е само привидно.

Нека си зададем въпроса – ако днешният модел на управление е светската държава, всъщност коя господстваща идеология в момента играе ролята на религия и дали само играе „роля” на такава, или всъщност наистина има и сега господари – „богове”, без да ги наричаме така и без да осъзнава мнозинството тяхната скрита власт и инструментите им за доминация? Нима комунистическата идеология (това се отнася и за национал-социалистите в Германия) не е религия със своите пророци, идоли и „светци” – мумии в мавзолеи? Не е ли от изключителна важност да открием днешните скрити такива, за да имаме противоотрова срещу тяхната подмолна „проповед” – пропаганда?“

::: ИЗТОЧНИК:
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2329688287271906&id=2301040756803326

::: БЕЛЕЖКА ОТ ИЗТОЧНИКА: „Следва продължение… Напомняме на читателите на публикациите в EPOCH, че те са предназначени за хората, които знаят и признават за Господ(ар) и Всевладетел завинаги – Исус, който е Христос. Така, че когато изобличаваме тайните дела и отсъждаме между истина и лъжа, правда и неправда, не съдим човеци (които само Господ Бог съди), но света на заблудата (илюзиите) и неговите архонти. Така както правиха това (и ни завещаха като задача) христовите апостоли. Така, че всеки да внимава в коментарите си (и да очиства сърцето си от злоба и клевети), защото с каквато мярка мери с такава ще му се отмери от Бог (не от човек), Който вижда в тайно и въздава наяве.“ :::