„Език свещен на нашите деди“ е написал отдавна Иван Вазов. Днес българите обаче не познават силата на родния си език. Едни се срамуват, че той не е толкова популярен като английския език например, а други, по свое собствено усмотрение, обвиняват за всичките си житейски несгоди това, че пишат и говорят на български език, а не на „интернационалните“ езици като английски, немски, френски или испански.

     Това обаче не винаги е било така. Дори и през годините на турското робство, българският език се е ползвал с уважение – и е бил използван като „държавен“ или „административен“ език в териториите на турската империя. За това свидетелства и Симеон Радев в спомените от своето детство. Ето какво пише той по въпроса: 

     „…Когато се занимавах с Любен Каравелов и неговия престой в Белград, направи ми впечатление, че половин век след като Сърбия беше свободна държава, нейната столица брояла 30 000 жители. Битоля тогава имала 80 000. Сега тя имаше като че ли още по-многобройно население, от същите народности, както в Ресен, и всички говореха български. Който би се разходил по пазара, би помислил, че това е чисто български град. Особено впечатление направил тоя факт на Биман, бивш кореспондент на „Standard“ в София, автор на биография на Стефан Стамболов. Когато посетил Битоля, останал учуден, че навсякъде се говори български. Отишъл на едно заседание на административния съвет на вилаета и чул, че разискванията стават на български. Разпитал за това председателя на съвета. Малик бей му казал: „Иначе и не можеше да бъде. Членовете на съвета от разните народности не знаят турски. Единственото средство да се разбираме е българският език.“ (Симеон Радев, Траян Радев, „Ранни спомени“, ИК „Стрелец“, София, 1994)

      Този малко известен факт има своето обяснение, но за него след малко.

    Д-р Стефан Гайд доказа неопровержимо в мащабния си труд „Тракийското Писмо Декодирано“, че днешният български език е новотракийски език, а предците ни са се покланяли чрез него на своя Бог Ис-Ус – триединен Бог, чиито три лица са били тълкувани като три отделни божества, а именно Дион Исус Слънцедатното Слово, конникът-победител Херос, и майката-богиня Ма-Рея. Затова е важно да се запитаме защо в държавната територия на днешна България днес наследниците на този „свещен език на дедите ни“ бързат да изучат децата си първо на модерните европейски езици, а нехаят за свещеното наследство на предците си?

    Отговорът е очевиден – защото днешните българи нехаят за вдъхновителя на тяхната древна реч – наричана „боготворческа“ или „богарска“ – и са подменили оригиналната вяра на предците си с неверие, от една страна, и с вяра в чужди богове и поверия, от друга. По тази тема ще говорим по-подробно в друг случай, а сега ще приведем част от една монография на акад. Цветан Гайдарски по повод откритието на д-р Стефан Гайд, че тракийският език е древният богарски език: 

     „… Всеки, който използва родния език, употребява несъзнателно слова, които призовават събития, които се случват в неговия живот и в живота на близките му. Българският език е наследник на най-древната Реч, която се съдържа както в говора ни, така и като образи в подсъзнанието и сънищата, и тя работи без да я „признават” или „приемат”. По този начин всички, служещи си с думи и образи, попадат (щат – не щат) под  неумолимия невидим вселенски закон на Словото и Неговите съдби. Ние сме преди всичко това, което говорим или мислим, и това, което възприемаме през петте си сетива, всяко преживяване, всяка реалност, в която живеем, е информация, която древните наричали Словото. В Него се движим и съществуваме…. 

     …Траките (според сборниците „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания“) са били изкусни в науката на призоваването, в която тракийските заклинатели употребяват своята Родна – Божеска (според тях) – Реч. Те са вярвали, че говорят Първо-езика, вдъхнат на предците им лично от Бога. От там всред чуждоезичните народи в древността изкуството на призоваването се нарича „тракействане“ (гърците го наричат трескейване). Другите народи говорят на производните на Първо-говора езици, които Бог размесил поради богоборчеството на човеците (според Свещените писания след Вавилонското стълпотворение). От тогава всъщност човеците се разделят на народи, произлезли от родове, те пък от семейства начело с бащи, но основният признак, по който се разпознават и самоопределят, е езикът, който  говорят в наследство от предците си. Но езиците на народите загубват първоначалната семантична пълнота на Първо-езика, вътрешната духовна структура на неговите думи, тяхната мистична етимология, както и онази граматика, която разкрива взаимоотношенията НЕ само със заобикалящата ни физическа и социална среда, но и с невидимите светове на Свещената територия. 

Учудващо ли е тогава, че българският език е имал такова голямо влияние сред държавния живот в някогашната турска империя? Ако е така, сигурно ще бъдете учудени и от новината за едно мащабно проучване на БАН, от което става ясно, че българският език е признат за официален в област Кук, щата Илинойс, САЩ, където данъчната администрация работи на него успоредно с английския. Според доц. д-р Ана Кочева от Института за български език към БАН, която е автор на карта на българоезичните по света, очаква се и други щати да признаят българския език за официален и да го използват в държавната администрация.

     „Българският език е признат за официален в американския щат Илинойс“. Дали подобна новина не е имала ефекта на шок върху съзнанието на определени групи сънародници, които отдавна считат езика ни за ненужен и очакват бъдещето, в което той ще бъде заменен от английския? Може ли изобщо подобна новина за бързото разпространение на българския език зад граница да накара някой представител на изброените по-горе „поклонници на чужди езици“ да се замисли за миналото, настоящето и бъдещето на своя народ, а оттам – и за собствената съдба и живот?

     Освен това в проучването родните езиковеди представят данни, според които 15 милиона души по земното кълбо говорят езика ни, като в Европа най-много българска реч се чува в Украйна, Молдова, Гърция и Испания, както и във всички изгубени от страната ни територии след Междусъюзническата, Първата и Втората световна война. На тези места живеят от 200 000 до 1 милион българи, а в Австрия езикът ни е официално признат за матуритетен,  което означава, че в училище може да се държи матура на български. Освен това български се говори и в държави от Новия свят – в Австралия и Нова Зеландия само има общо около 220 000 души, които говорят на родния ни език.

     А анализаторите от standartnews.com цитират по-подробно изявлението на доц. Кочева. Според тяхната информация по света тече процес на „ребългаризация“ – масово откриване на нови български училища (неделни или под някаква друга форма), подпомагани в последните години и от Министерството на образованието, което участва активно в процеса, като подпомага българските общности там с учебници, помагала и учители. Основното, което децата учат, е не само роден език, но и история и география на България, а в допълнение се честват националните ни празници и се правят различни фолклорни тържества, за да се запази не само езикът ни, но и културата, която той носи със себе си.

     Откъде идва огромното влияние на българската (древната богарска тракийска) реч, та дори и днес една малка страна без видимо влияние или сила в съвременния свят не е изчезнала поради езика си?

     И ако все още смятате, че подобни статии за богатството на родния език и история са празна работа, вижте как в Италия почитат наследството си с още една любопитна новина, която споделяме с вас в края на тази тема:

„В Италия бе открит паметник на хан Алцек“
(Със съкращения от Dir.bg, 8 юни 2016, редактор Димитър Михайлов/

     Българското посолство съобщи подробности за церемонията по откриване на паметник на хан Алцек в Италия, сочен като пръв монумент на български владетел в чужбина.

     Паметникът се издига в Челе ди Булгерия (Celle di Bulgheria), община с около 2 хиляди жители в провинция Салерно на южната област Кампания. Тя е разположена в полите на планината Булгерия, която с внушителната си надморска височина от 1225 метра представлява природен феномен, тъй като се извисява в равнина без други възвишения наоколо (…)

     Особена тържественост на събитието придаваха украсените с български и италиански знамена улици и площади, както и изпълнението на националните химни на двете страни. Тържеството приключи с изявите на местни фолклорни певци. Кметовете на Челе ди Булгерия и Велики Преслав подписаха споразумение за побратимяване на двете общини. По поръчение на председателя на Народното събрание Цецка Цачева на кмета Джино Марота бе връчен почетен медал за заслугите му за развитието на италианско-българските отношения (…)

     Хан Алцек, който е сочен за син на Кубрат и брат на Аспарух, предвожда панонските прабългари при заселването им на териториите на Лангобардското кралство. Историкът Павел Дякон свидетелства, че при управлението на Гримоалд Първи (Grimoaldo I), крал на лангобардите и на Италия през 662-667г., хан Алцек получава титлата гасталд – кралски велможа, управляващ административен окръг с граждански, военни и юридически задължения, а по-късно неговият син Ромуалд Първи Беневентски (Romualdo I di Benevento) му предоставя земи, в които да се засели заедно с воините си (…)

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::