/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

               Вече разкрихме връзката между приемствеността на свещената тракийска вяра в Ис-Ус от древния еврейски народ в статията „За траките и древните евреи“. Тук ще продължим с доказателствата за тракийските корени на свещенството в Древен Израил и ще разгледаме доказателствата за връзките на тракийските царе с древния еврейски народ, наричан още Ис-Ра-Ил в Стария Завет.

               В книгата „Нави“, гл. 11:2-9 от сборника „Тракийските Хроники“ научаваме любопитни подробности за идентичността между гети и хети, а от Стария Завет, Втора книга на Самуил, гл. 11 и гл. 12 става известно, че преди да стане любимата жена на цар Давид, Батшеба (Витсавее, майката на цар Соломон) явно е била поклонница на тракийския Бог Дион Исус като жена на неговия военноначалник Урия (виж книгата „Нави“, гл. 36 и бележките към нея), който е бил хет (т.е. гет).

На тракийски език името Урий означава „Царски" (от =  „цар”), а както видяхме в статията „За траките и древните евреи“, Батшеба (Витсавее) е гетска принцеса и според свещеника Еремия нейните благословени потомци и до днес живеят сред евреите! Знаменателен факт, убягнал на редица богослови и изследователи на еврейската история, които случайно или не, са го „пропуснали“.

               Следователно соломоновата майка Батшеба (Витсавее) е принадлежала към гетския тракийски корен и е споделяла една и съща заветна Вяра с верните Богу. Тази кръвна линия влиза в телесното родословие на по-късно въплътилия се в историята Бог-Спасител Христос.

Това на практика означава, че в цар Соломон е текла и гетска (тракийска) кръв и когато той се е молил на Бог да го дари с мъдрост, той е призовавал Бога на предците си, Дионът-Исус, в когото е вярвала и неговата майка, наследничка на дома на Урия.

               Нека сега разгледаме по-подробно историята от Стария Завет, в която цар Давид пожелава Батшеба (Витсавее), жената на хетееца Урия, за своя жена в светлината на тракийските хроники и откритията на д-р Стефан Гайд.

               Според летописеца, цар Давид е бил изкушен от една красива наглед жена, докато се е разхождал един ден. Той я пожелал и след като тя е забременяла от него, се опитал да прикрие бащинството си като извикал мъжът й от битка, за да преспи с жена си и да приеме бъдещото дете за свое. Замисълът обаче не се осъществил и цар Давид заповядал да изпратят Урия в опасна битка, за да бъде убит. След смъртта му, Давид се оженил за Батшеба и тя му родила прочутия еврейски цар Шломон (Соломон).

               От библейските текстове и от текстовете в сборника „Тракийските Хроники“ научаваме следното:

            1) Царската свита на Давид („слугите на Давид“) са знатни приближени, които са различни от израилската войска, въпреки че са подчинени на Йоав като върховен главнокомандващ.

               „Цар Давид прати военачалника си Иоав и слугите си с него, и целия Израил на война, а Давид остана в Ерусалим.“

(„Втора Книга на Царете“, гл. 11, ст. 1)

               Летописецът разделя войската на Давид на слугите на Давид и Израил. Същото забелязваме и в случая, когато Йоав изпълнява царевата заръка да изпрати Урия в смъртоносна битка, като нарича хората на Урия Давидовите слуги:

               „ И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже. И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, ще каже, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия. ”

(„Втора Книга на Царете“, гл. 11, ст. 16-17)

               Това специално уточнение показва, че хората на Урия са отделна войскова част от хети (гети), които, ако съдим от думите на свещеника Еремия цитирани в началото, трябва да са били почитани като благословен народ и следователно да са били приближени до царя. Това обяснява и названието им „слугите на царя“, т.е. „царската свита“, за която знаем и от Средновековието в Европа, че е била съставена от най-знатните рицари, какъвто за Давид е и Урия (името Урий означава „Царски" – от  = „цар”).

               Този довод косвено се потвърждава и от разговора между цар Давид и Урия, когато той повиква последния при себе си, за да го разпита за битката. Въпреки че Йоав е бил военноначалникът на цялата армия, Давид разпитва именно Урия за това „как е Йоав, как са людете и как успява войната“ („Втора Книга на Царете, сл.11, ст.7”). Не е ли странно царят да разпитва за подобни сведения човек като Урия, вместо да се допита направо до Йоав? Не и ако Урия и хората му не са били по-важни в очите на Давид, ако и да са били подчинени на Йоав като върховен главнокомандващ на войската.

               Същото косвено потвърждение има и след убийството на Урия, когато самият Давид изрично казва на пратеника да предаде на Йоав: „Така да кажеш на Йоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго…“. Защо? Очевидно всички са притеснени, че човек с ранга на Урия е оставен да загине, та самият цар трябва да се произнесе и да успокои хората си, че няма да има наказание!

            2) Причините за „слабостта“ на Давид по Батшеба (Витсавее)

               Защо при толкова много красиви наглед жени, цар Давид пожелава именно Батшеба и преминава през толкова терзания, за да скрие деянието си? Та нали е цар? Кой ще му се противопостави?

               Факт е, че цар Давид съгрешава именно след като научава коя е жената! Знаем от историята, че царете винаги са били изкушавани да закрепят властта си като се свържат с жена от царски род, а жената, която Давид съглежда, е точно такава – жена от Дома на Урия, наследник на свещената тракийска вяра, чиито поклонници са били древните евреи и самият Давид. Следователно, грехът на Давид се състои в това, че се изкушава да вземе с насилие жена от царски род, за да бъде признато потомството му от хетите и то да царува над тях.

               Освен това, от преданията на древните евреи се знае, че е било много важно майката да е еврейка. Ето защо цар Давид иска толкова много майката на неговите деца да е Батшеба. За него е била важна връзката с посветените в Тракия, защото той сигурно е знаел, че и майката на Орфей е била служителка в храма и че тя е била „служителят“, който е въвел Орфей в храмовото обучение.

               Подобна „слабост“ по-късно в живота му е и желанието да се увери, че вече се е утвърдил като божий избраник подобно на светите родове на тракийските царе, като преброи числото на войската си. Бог отново се разгневява и праща неизлечима болест сред хората му, която спира едва след като Давид сам разбира мотивите си и се разкайва за тях:

               „И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост“.

(Старият Завет, „Втора книга на Царете, гл. 24, ст. 10“)

            3) Урия воюва за своята изконна тракийска вяра, а не за вярата на Давид

Урия отказва на Давид да влезе при жена си докато божия кивот и воините са на открито, защото той не възприема кивота на завета като вярата на Давид, а като своя изконна вяра:

               „Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си“?

(„Втора Книга на Царете, сл.11, ст.7”)

               Когато пророкът, който изобличава Давид за греха му, говори за Батшеба (Витсавее) в притча, той я сравнява с „малко женско агне, което сиромахът хранел с хляб заедно с децата си и давал да пие от чашата му и да лежи на лоното му, защото му е било като дъщеря!“ От думите на пророка излиза, че гетската принцеса „лежи на гърдите на“ благословения божи слуга Урия, „пие от чашата му и яде с децата му“, а Давид е човекът, който е „презрял словото на своя Бог, въпреки че Бог му е дал „дома на господаря и жените на господаря в пазухата му“. Давид се разкайва за греха си и Бог благославя брака му именно с Батшеба, а не с другите жени, които е имал, поради приемането на превъзходството на светия корен на тракийската вяра.

               Ръцете на Давид обаче са изцапани с тракийска кръв, затова този грях не остава без последствия. Детето, което Батшеба ражда, умира, а в живота на Давид има много тежки моменти – първият му син е убит от брат си, вторият му син иска да свали баща си от престола и загива като метежник, а самият Давид цял живот води войни и не може да издигне храм в Йерусалим в чест на тракийския Бог Ис-Ус, защото прегрешението на Давид е против светия корен на последователите на Дион Исус на земята.

               Храмът е построен (както научаваме от цитата от Книгата Нави и от летописите в Стария Завет) „по проект“ на тракийския цар Хирам, който е баща на Батшеба (Витсавее), защото Давид е извършил грях, погубвайки наследник на светия корен на последователите на Дион Исус на земята. Този грях е бил счетен за толкова голям, че Бог не позволява на Давид да му издигне храм.

               Давид обаче наистина се разкайва в сърцето, както желае Бог от своите последователи, и не иска да погуби сина си метежник, както е било редно да се направи със син, вдигнал ръка срещу баща си, защото е „научил урока си“ за наследството на рода на Урия. Впоследствие обаче виждаме омраза към светия тракийски корен и към всички пророци на тракийската вяра в Израил, в това число и към самия Исус, за което Христос казва: „Убивахте пророците преди мен… И мене мразите и искате да убиете.“  

               4) Издигането на храма в Йерусалим

               Храмът на Бога в Йерусалим е бил храм на тракийския Бог Ис-Ус, затова е трябвало да бъде издигнат от тракийски цар и от благословен наследник на рода на тракийските гети-свещеници. Такъв цар е бил Хирам, а такъв наследник на гетите – Соломон.

               Затова и когато цар Неемия изпраща пратеници (начело със свещеника Еремия) при цар Ситалк да поискат преписи на всички свети книги от пастирите-царе и от Великия Първосвещеник на тракийския народ Орфей, които да занесат в храма в Йерушалайм, за да се възстанови вярно и точно служението на Бог, Еремия започва молбата си към Ситалк с признанието за помощта при построяване на храма:

               „Помогни ни днес, както ни помогна великият ваш тирски цар Хирам, бащата на гетската принцеса Батшеба от Дома на Урия - майката на нашия Бого-възлюбен цар Шломон (Соломон), когато се градеше храмът на Бога на Силите в Иерушалайм. Защото и до днес е жив споменът, как той помогна на Шломона да направи всичко, според както му поръча Господ, и според чинните предписания на цар Херамес, когото вие наричате Орфей, и сред нас и до днес живеят благословените потомци на Уревия дом.“

          (Книгата „Нави“, гл. 36, ст. 4-31)

               Затова Давид въвежда жертвата на хвала в храмовото служение – изконната традиция на еподите в Тракия – и заедно с нея музикалния съпровод и отрядите на певците, за да се благославя завинаги връзката на еврейските царе и народ с тракийския народ и тяхната вяра в Дион Исус.

               Пожеланието на цар Давид обаче, погубило свещената връзка между двама знатни наследници на древната тракийска вяра – Урия (гет – от „конните народи“) и Батшеба (Витсавее), и днес разделя поклонниците на Бога Исус от пратениците на истинската вяра.

               Затова обещанието, което Бог даде на Соломон, синът на цар Давид и Батшеба е валидно и днес, защото в него виждаме, че благополучието и разрухата на древния Ис-Ра-Ил са свързани с приемането и отхвърлянето на тракийски корен:

          „Ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми, тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж седящ на Израилевия престол.

          Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните, тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена. “  (Старият Завет, „Трета книга на Царете, гл. 9, ст. 4-7“)

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::