Истинската история за пръчките на хан Кубрат - част 5

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Арих, гл. 16:1 – 20:13“/

И така и стана. Кубарих достигна Панония и стана вожд на богарите там, но за да задържи земята във властта си, се принуди да влезе в съюз с аварите, които бяха се преумножили и станали първа сила там. А като укрепи властта си в техния хаганат, Кубарих (684-695?) властваше над цяла Илирия и Македония, като васал на хагана.

Но като непрестанно притесняваше с набезите си на юг Източната империя, за да го възпре, сам Императорът му предложи мир, титла и земи, ако му служи. И като прие предложението за мир от Императора в Константинопол и титлата Консул, се назова федерат на Империята. Той, обаче, беше верен на каузата не на Константинопол, но на всички богари и помагаше на брата си Аспарих, като удряше Империята в гръб, винаги когато братята му воюваха с нея.

Алцех отиде при гетите-богари в Равена и се опита до застане начело на царството, като се надяваше на Дагоберед да го подкрепи, защото беше посветен родственик. Но франкските интереси надделяха в сърцето на Дагоберед, защото беше цар на меровингите-франки, и той нападна стана на Алцеха, защото се страхуваше да не бъде в последствие изместен от него от трона на меровингите, чрез помощта на гетската партия в царството му. Затова Алцех се вдигна с два отряда посред нощ, та проби обсадата и отиде на югозапад в Галия, където като беше посветен от брата си в чина на Арихите, прие името Родарих (23) , сиреч Арих на Рода. Като минаха години, беси-гетите в Толедо го избраха за свой цар и така възстановиха чина на Арихите сред родовете си, защото се беше загубил сред тях. Така Царството в Испания се закрепи и всичките дни на царуването на Родариха (705-711), сиреч Алцеха бяха благословени.

Аспарих (24) пък зае с конните си отряди земите от двете страни на Истрос (Дунава), там където реката се влива в Понта (Черно море), и като се позова на договорите за владеене на тези земи от своите предци – гетите на Фретигер и Орфейла, още от времето на императорите Константин Велики, Валент и Теодосий, той се обяви за федерат на Източната империя под върховната власт на император Констанс (25).

И беше приветствуван от всички тракийски племена на север от Хемус (Стара планина) като Белия конник – Освободител и Господар, пратен от Бога, от чиято уста излиза Мечът Двоуст Тракийски, според Светото Писание, и го наричаха още Ис-пе-Ре (26) сиреч Исус е Ре (27) , защото утвърждаваше вярата на Арихите, че Исус е Възкръсналият Бог Ре (28) (Словото) / Христос – Тонг-Ра (29). Затова скоро беше избран от принцовете им за върховен цар над всичките племена в Мизия и Тракия, които направиха единен съюз и му се доброволно подчиниха до един.

И в тези радостни за Аспариха дни му се роди син, и като знамение за възстановлението на Древното Царство в Тракия, той го нарече Тер, по името на Великия Терес – основателят на Старото Тракийско царство, като казваше:

„Ето, днес ти възстанових царството на дедите ти и ти ще възстановиш цялата им династия. А като влезнаха в Съюза на Аспарих и всички останали племена на траките, говорещи богарски, от цяла Мизия и Тракия, името на сина му остана известно като Тер-вел. сиреч Повелител на Всичките (30), тъй като думаше Аспарих „Той ще ги управлява всичките”. А другия си син Аспарих нарече Сев (31). по името на великия тракийски цар Севт, което на древния богарски диалект означава Пастир, защото думаше: „Този пък мой син нека бъде духовен пастир над народа и техен Пазител-Арих.”

И като стана младежът на означената възраст, сам Аспарих го посвети в сана и мистериите на Арихите, и името му стана Севарих (32). сиреч Пастирят-Пазител. И тъй като богарскнте конни отреди започнаха да нахлуват и да се застояват в земите между Тимок и Понта, на юг от Дунав, чак до Хемус…
 

РЕЧНИК към Част 5

(23) В 710 г. Родарих е избран чрез народен избор за цар на беси-гетите в Испания, след смъртта на техния цар Витиза, който е от друг не Арихски техен род.

(24) Аспарих, известен още като Аспарух / Исперих (управлявал 664 -700 г.) – основател на Дунавска България в 681 г.

(25) Император Констанс II, (642 – 668 г.)

(26)  = Исперех (Исперих), означаващо „Исус-е-Словото-Слънце (Ре)”

(27) Ре на богарския тракийски диалект – = „Слово” = „Слънце”.

(28) За връзката между Бог-Словото (Ре) и Христос, виж подробния анализ на Д-р Стефан Гайд в книгата „Тракийското Писмо Декодирано – Тракийската Библия Бесика разкрита” – том 4, гл. 6 – „Голямата тайна на Христос и Ре”, стр. 141.

(29) Тонг-Ра –  = Туонх-Ре (Танг-Ра), буквално „Възкръсналият Бог-Слово-Слънце”=„Възкръсналият Христос”.

(30) на богарския диалект букв. означава „все-велител”, или „всевластник”. Тервел, известен още като Тривелий, управлява България между 700 и 721 г.

(31) на богарския диалект букв. означава „пастир”, и е отзвук от името на династията на хиксосите, наречени със значение „царе-пастири”. За подробен лингвистичен и исторически анализ по въпроса, виж книгата на Д-р Стефан Гайд „Тракийското Писмо Декодирано – том III”

(32) Сев-арих е вероятно идентичен със Севар, известен от Именника на Българските ханове, царувал 738 – 753 г.

| Част 1 | Част 2 | Част 3 | Част 4 |

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::