Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.11.2016 15:46 - Научете притчата за смоковницата
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1263 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 05.02.2017 23:17


image

Научете притчата за смоковницата
/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

             От сборника „Тракийски Хроники“ научаваме защо смокинята е била толкова важен образ в проповедите на Исус Христос и защо пророците са говорели, че който е верен на истинското учение „ще седи всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да го плаши“  /Книгата на пророк Михей, гл. 4, ст. 4/

              Може би най-внушителното за целия български народ следствие от декодирането на Тракийската Писменост е изследването на тракийска плочка, съхраняваща се в Британския музей – плочката на цар Тцер с тракийското „Т”, идентично и със същата буква от кирилицата. Д-р Стефан Гайд разчита този йероглиф като „Тракия – земя на Божествените Слова“. Същият йероглиф е открит и върху тракийски съдове на различни места в българските земи (като гробницата в Свещари и храма в Старосел), за които учените твърдят, че са на 7 000 години.

             Вече показахме в няколко поредни статии колко полезен извор за разбиране на миналото са книгите на д-р Стефан Гайд. В тези статии надълго и нашироко приведохме примери за това, че археологията и историята не могат да дадат задоволителен отговор за миналото без светлия поглед на д-р Стефан Гайд и неговите богословски виждания, които той използва за декодирането на Тракийската (Богарска) Писменост.

 image

   
         
Днес ще поговорим по-подробно за ползата от разчитането на древните тракийски йероглифи, за правилното тълкуване на религиозните текстове от библията и за смисъла на истинското богословие, което не се състои в сляпото следване на религиозни догми, а е познаване на вярата на предците ни в Дион Ис-Ус.

             Какво знаем за смокинята от Свещените текстове на Стария Завет?

             Смоковницата е била образ на мир, благоденствие и благополучие от Бога, образ на присъствието на Бог сред хората. Мойсей описва Обетованата земя като земя богата с жито, лозя и смокини /Книгата Второзаконие, гл. 8, ст. 8/. За времето на цар Соломон се твърди, че благоденствието, идващо от Бог, е било свързано с безопасно живеене под лозята и под смоковницата /Трета Книга на Царете, гл. 4, ст. 25/, а благоразумната Авигея дава на Давид за храна на хората му двеста хляба, два меха вино, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, с което му показва в какво вярва. Затова цар Давид отпосле я взима за жена /Първа Книга на  Царете, гл. 25, ст. 18-27/

             Да не забравяме и факта, че когато съгледвачите на Мойсей се завръщат от огледа на земята, която според пророчествата на Мойсей Бог ще им даде, те са донесли от плода на лозата и от плода на смокинята като потвърждение, че това е Обетованата земя:

             И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; взеха и нарове и смокини. Онова място се нарече долина Есхол по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там. А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята. И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята.“ /Книгата Числа, гл. 13, ст. 23-26/

             Какво знаем за смокинята от сборника „Тракийските Хроники“ със съставители д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайдарски? За целта ще приведем части от книгата „Космогония“ на тракийския цар Ситалк (известна още в древния свят и като „Книгата на Атам“):

 image

 
            Тогава Бог отново погледна на Атам и неговия плач и стенание, и Словото Божие дойде при него и му рече: „О Атаме, когато беше в Моята градина, ти не знаеше нито ядене, нито пиене, нито слабост, нито страдание, нито измършавяла плът, нито промяна, нито пък сънят бягаше от очите ти. Но след като съгреши и дойде в тази чужда земя, всички тези несгоди дойдоха върху теб. След това Бог заповяда на херувима, който пазеше вратата на градината с огнен меч в ръка, да вземе малко от плодовете на смокиновото дърво и да ги даде на Атам.

             Херувимът се подчини на заповедта на Господ Бог и влезе в градината и донесе две смокини на две клонки, като всяка смокиня беше заедно с листото си; те бяха от две от дърветата, между които Атам и Еуа се криеха, когато Бог се разхождаше в градината и Божието Слово дойде към Атам и Еуа, и им рече: "Атаме, Атаме, къде си?" А Атам отговори: "Тук съм, о Боже. Когато чух звука от Теб и Твоя глас, скрих се, защото съм гол“…

             …Божието Слово дойде към Атам и му рече: „О Атаме, относно плода на Дървото на живота, за който помоли, няма да ти го дам сега, а когато се изпълнят 5500-те години. Тогава ще ти дам от плода на Дървото на живота, и ще ядеш и ще живееш вечно, ти и Еуа, и твоето праведно потомство. Тези четиридесет и три дни не могат да поправят часа, в който ти престъпи Моята заповед. О Атаме, дадох ти да ядеш от смокиновото дърво, при което ти се скри. Яж от него, ти и Еуа. Няма да отхвърля молбата ти, нито ще разочаровам надеждата ти; затова, изтрай до изпълнението на завета, който направих с теб. И ако устоиш докрай, ще ти покажа отново Дървото на Живота и ще ти дам да ядеш от Плода Му, та като ядеш, да живееш до века“…

             …„Атаме, вземи Еуа и се върнете в пещерата си, и останете в нея до утрото след четиридесетия ден. И когато излезете, вървете към източната врата на градината.“ Тогава Атам и Еуа се поклониха пред Бога и Го хвалиха и благославяха заради избавлението, което Той им даде. И се върнаха в пещерата. Това се случи на вечерта на тридесет и деветия ден…И Атам и Еуа се изправиха и се молиха усърдно на Бога да им даде сила; защото бяха отслабнали от глад, жажда и молитви. Но цялата тази нощ те бодърстваха в молитва до сутринта. След това Атам рече на Еуа: "Стани, да идем до източната врата на градината, както ни каза Бог"… И те казаха молитвите си по ежедневния си обичай, и излязоха от пещерата, за да отидат към източната врата на градината. И Атам и Еуа застанаха в молитва и призоваха Бога да ги укрепи и да им изпрати нещо, с което да утолят глада си. Но след като свършиха да се молят, бяха прекалено слаби, за да помръднат.

             Но злият Сатана завиждаше заради утехата, която Бог им бе дал. Затова ги предвари и влезе в пещерата и взе двете смокини, и ги Зарови извън пещерата, така че Атам и Еуа да не ги намерят. Така, той беше намислил да ги погуби. Но по Божията милост, веднага щом двете смокини бяха заробени в земята, Бог провали замисъла на Сатана и ги направи две плодни дървета, които засенчваха пещерата. А Сатана ги беше заровил от източната й страна.

             И после, когато двете дървета бяха пораснали и покрити с плод, Сатана се ядоса и съжали, и каза: "Щеше да бъде по-добре да бях оставил смокините където си бяха; защото сега, ето, те станаха две плодни дървета, от които Атам ще яде през всичките дни на живота си. А аз бях намислил, когато ги зарових, да ги погубя напълно и да ги скрия завинаги. Но Бог победи замисъла ми и не искаше този свят плод да загине; и Той осуети намерението ми и провали плана ми, който бях замислил против слугите Му“…

             …Тогава Божието Слово дойде към Атама и му рече: "Атаме, когато те изпратих да вземеш смокините, Сатана те предвари в пещерата, взе смокините и ги зарови отвън, на изток от пещерата, като мислеше да ги затрие, а не ги посади от добро намерение. Не само заради него дърветата пораснаха веднага; но имах милост към теб и Аз им заповядах да растат. И те станаха две големи дървета, за да ти хвърлят сянка с клоните си, и да намериш почивка; и да ти дам да видиш Моята сила и Моите чудни дела. А също и за да ти покажа подлостта на Сатана и неговите зли дела, защото още откакто излязохте от градината, той не престана нито за ден да ти прави зло. Но не му дадох власт над теб."

 Из „Книгата Атам“(или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих),
Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva3 id est Atam
/Глава 35, ст. 1-3/; Глава 37, ст. 1-5; Глава 57, ст. 11-18; Глава 57, ст. 58: ст. 1-5; Глава 58: ст. 14-16/

 image

             Какво научаваме от текстовете за смокинята и смокиновото дърво (смоковницата) от „Книгата на Атам“?

             Плодът на смокиновото дърво е бил свят плод и чрез този образ Бог потвърждава, че ще изпрати Спасител за Атам. Този плод е подарен на Атам и Еуа на четиридесетия ден – период, свързан с много образи и послания в книгите на Библията (например, съгледвачите на Обетованата земя се връщат на края на четиридесетте дена и донасят плода на лозата и плода на смоковницата като уверение за Божия промисъл).

            Светият плод на смокинята/ смоковницата ще бъде заслон на човека, ще му дава почивка и чрез нея (плода) той ще може да види както Божиите сила и чудни дела, така и злите дела на Сатана.

            Това съвпада с обещанието на Исус Христос към повярвалите в Него, че Той ще им даде да разбият портите на ада („Портите на ада няма да ви надделеят“) и да влязат в неговата почивка на вярата.

             Неслучайно в Евангелието според Св. Апостол Йоан (гл. 1: ст. 47-51) четем следното:

             Иисус видя Натанаил да идва към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина. Натанаил му каза: Отгде ме познаваш? Иисус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата. Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев Цар. Иисус в отговор му каза: Понеже ти рекох: видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш. И рече му: Истина, истина ви казвам, [отсега] ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.“

             Това е потвърждение на обещанията на Бог за спасение на човешкия род, за които научаваме от историята за грехопадението, описана в „Книгата на Атам“ от сборника „Тракийските Хроники“. Исус потвърждава божието обещание, дадено на Атам, че който е под смоковницата ще дочака чрез вярата обещаното спасение чрез Бог-Слово. Именно това обръщение отваря очите на Натанаил да познае Божия Син.

             Натанаил се моли в образа на Атам под смокиновото дърво и Исус го нарича истински вярващ, тоест истински Ис-Ра-Ил-тянин или истински последовател на Ис-Ра-Ил. Затова и му дава обещанието, което е запазено за верните – да види и да познае Божията Сила и Божиите чудни дела.

             Бог Отец, познат в Тракийските храмови предания и в еврейската библия като Богът на  Ис-Ра-Ел, по подобен начин дава първородството на Яков, защото си избира последовател, който е готов да преживее пълната промяна (трансформацията в нов човек), за разлика от Гордата Смоковница на фалшивите религиозни учения, които не водят до първоизточникасветият Тракийски корен на Орфеевата вяра, и по този начин не дават очаквания плод.

             Затова евреите не познаха, че Исус Христос е обещаният пратеник, тъй като си мислеха, че вечните обещания са дадени само на тях и на всички далечни техни потомци, независимо от тяхната вярност.

             Такава вяра Исус отхвърли когато прокле смоковницата, на която не беше времето да има плод, защото искаше да покаже в образ очакването на Бог да се дава плода на свещената тракийска вяра навреме. Това е и причината в един случай Исус да заръча на учениците си да научат притчата за смоковницата:

             Известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им. И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете. Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери. И рече на лозаря: Ето три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята? А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор; и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.“ /Евангелие според Лука, гл.13, ст 1-9/
 
            Пророците в Стария Завет постоянно са използвали смокинята за отправяне на послания за бедствия или благоденствие, неверие или вярност.

             Пророк Еремия използва образа на добрите и лошите смокини, когато говори за верните и за неверните сред юдеите / Книгата на пророк Еремия, гл. 24, ст. 2-10/.

             Други пророци са говорили за наказание, при което Бог ще опустоши лозите и смоковниците, които са били заплатата на блудните юдеи /Книгата на пророк Осия, гл. 2, ст. 12/ и за наказание, при което Бог изпраща гъсеници да изпоядат многото градини и лозя, смоковници и маслини /Книгата на пророк Амос, гл. 4, ст. 9/.

            Знаем и за вярата на верните, които не гледат на временните страдания и не престават да вярват в Бога, въпреки несгодите („Ако и да не цъфти смоковницата, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети, и нивите да не дадат храна…, пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.“ /Книгата на пророк Авакум, гл. 3, ст. 17-18/)

             Какво толкова, ще си кажат някои? Знаем, че не само в Библията, но и в литературата изобщо се използват много образни сравнения. Но това не са образни сравнения, а образно Слово!

             След откритията на д-р Стефан Гайд, не можем да гледаме по същия начин на изображенията (образното слово) върху намерените тракийски артефакти, защото зад тях стоят думите на Божествената Реч на Траките (Богарите). Всеки един образ е свещена буква, йероглиф на божественото откровение за човешкото битие.

image

            Образът на смокинята от „Книгата на Атам“ не е литературна препратка, а част от обещанията на Бог, потвърдени хилядолетия по-късно в еврейския Стар Завет на Библията и в Евангелието на Исус Христос. Тези обещания няма да достигнат до българския народ, за да промени той своята съдба, ако на Тракийската вяра в Дион Ис-Ус се гледа като на езическа отминала вяра на един безписмен народ в Дионисий (а не Дион-Исус) – Богът на виното и веселието.

             Интересното е, че на съвременен английски език думата за „смокиня“ е „fig“, което е съкращение от думата „figure“ (фигура, т.е. изображение). Следователно, Тракийските Свещени пиктограми, разчетени от д-р Стефан Гайд, носят онези Божии обещания (образи), без които не може да има приемници на истинската вяра в Исус Христос.

             Затова и Бог предупреждаваше чрез пророците Си, че заради постъпките на човек или народ (по-стъпка, тоест, по чии стъпки вървиш), Той може да се разкае и да обърне благите си намерения във възмездие.

             Подобно внушение има и в думите на пророк Езекиил, който говори за спазването на Божия закон. В глава 18, ст. 9 от пророческата книга се казва:

             „… Ако ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв човек е праведен, непременно той ще живее...

             На английски език обаче същият стих е със следния превод:

            If he walks in My statutes and My ordinances so as to deal faithfully-- he is righteous and will surely live"

             Тук виждаме, че преводът на „божии повеления“ е „statu-te“. Тази дума е много близка до думата „statu-e“, която в съвременния английски език означава „статуя“, тоест отново имаме препратка към изображение върху камък или образ, издълбан в камък. А това е бил другият обичаен начин (освен изписването на йероглифи върху глинени плочици) за последователите на Тракийския Бог Ис-Ус да изписват идеограми в скалите, по стените на пирамидите и върху каменни стълбове.

             Така и Атам, според постоянството в разкаянието си и познаването на Божието Слово в образи и писмени знаци, не изгуби възможността си да се върне в Едем, но Бог го научи как да култивира земята и да се прехранва от нея.

image

             В заключение трябва да отбележим натрапващата се връзка на гореизказаното с поверията в орфическото християнство, което използва идеограмите от Тракийския Сакрален Език за изобразяване на „превъплъщенията“ на Бог-Слово, които са еманацията на Бог сред хората. А това въпллъщение (еманация) беше обещанието за спасителното действие на Исус Христос сред човеците – да свърже земната вяра на верните последователи с небесните обещания.
  

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~








Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 318271
Постинги: 175
Коментари: 31
Гласове: 210