Затова когато говори за еврейската вяра в своите послания апостол Павел подчертава, че евреитет имат предимство, защото на тях са поверени свещените писания!  Това предимство е, че евреите са били счетени за приемници на вярата на траките, поверена на юдеите от цар Ситалк по молба на цар Неемия. Виж историята, описана в статията „За траките и древните евреи“, за пратениците, начело със свещеника Еремия, които в памет за стореното от тирския цар Хирам (бащата на гетската принцеса Батшеба (Витсавее) от Дома на Урия – майката на цар Шломон (Соломон), който е помогнал на Соломон да съгради храма на Бога в Йерусалим), измолват от цар Ситалк преписи на Светите Писания от храма в Пере (известен днес като Перперикон).

          Възстановяването на вярното и точно храмово тракийско богослужение е толкова славно дело в очите на тракийския цар Ситалк, че той изпраща и двамата си синове Садок и Месад, които след десет години обучение на свещеници в храма в Йерусалим поставят началото на известното Садоково свещенство.

         Но фарисеят Савел не се трансформира отведнъж в Павел, а се променя постепенно (гонейки да улови, както е бил уловен) посредством ревностен живот и следване на Живия Христос в унисон с учението на траките за трансформацията на човешкото естество в мистерията на възкресението:

        „Който е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, Той е новороден и е с Ново Божествено Естество. Той е оставил Лъжата и е познал Истината, и царува с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния.“ (Сакрална плочица от Караново, виж за справка „Тракийското Писмо Декодирано I“)

           Тоест раждането на Павел от Савел е било следствие от тракийските мистерии чрез Името на Исус и Неговите Думи на Сила, а не е било част от религиозната доктрина на евреите.

        Според самия Павел, тази трансформация на неговата вяра е Божията тайнствена Премъдрост:

           „Ние не поучаваме мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават, но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава. Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.“ („Първо Послание на Апостол Павел до Коринтяни, гл. 2, ст.7“)

           Тези думи, написани собственоръчно от апостола, ни показват недвусмислено, че Павел е прогледнал за тракийския корен на вярата в Исус, предаден на евреите още в древни времена. Павел е прозрял с духовни очи, че верността към Бога на Светлините ражда посветени духовни пришълци на този свят, които се наричат евреи, или отвъдни. Трансформираният религиозен светоглед на Павел му показал, че ако и да има плътско племе, произлязло от един от отвъдните, Авраам, истинската вяра, е  духовно звание, което може да трансформира човешкото естество в божествено и само то преминава към чадата на обещанието. Тоест не евреите по плът са избраните, а трансформиращите се наследници по образеца и примера на вярата на Авраам:

          „Авраам прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях, и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан.“ („Послание на Апостол Павел към Римляните, гл, 4, ст.11“) 

             Вярата на Авраам е била да излезе от заблудите на плътската си родина, за да запази Древния Език на Бог, търсейки достойна родина за потомството на този Свещен Език. Заради това търсене Бог го избра за баща на всички вярващи, а много по-късно Павел потвърди, че истинските евреи търсят отвъден дом, небесно жилище:

            „Ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище.“ („Второ Послание на Апостол Павел към Коринтяните, гл. 5, ст. 1“)

            Затова и до днес учениците на духовниците наричат своите наставници татко мой, тъй като наставниците са духовни бащи, които приготвят за чадата си познание за практикуването на даровете на Духа. Затова и в целия Стар Завет Бог е познат на евреите като Бог на бащите.

          Забележете! Тук се говори за духовна промяна, позната на траките като трансформация на човешкото естество в божествено. Затова апостол Павел твърди, че трансформацията не може да стане по плът, а само чрез Духа и по тази причина предимството на евреите, на които се предадоха божествените писания, е в духовното призвание, а не в името на плътското племе, произлязло от духовното. „Не са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", каза Бог, "ще се наименува твоето потомство".“ „Ах! Тая ваша опърничавост! Грънчарят ще се счете ли като кал? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?“ (думи на Апостол Павел от „Посланието към Римляните, гл. 9, ст. 20“ и на пророк Исая „гл. 29, ст.16“)

           Но какво общо има всичко това с тракийската вяра, ще си кажете вие? Има, защото декодираните тракийски пиктограми от д-р Стефан Гайд са именно онзи Древен Език, който е нужен, за да отнеме беззаконието на хората и да умилостиви греховете им. А това не може да се постигне с папагалски поучения, в които няма трансформация.

          За спасението е нужно очистването на езика, тоест връщането към разбирането на образния пиктографски език, в който са кодирани духовните практики на орфическите християни. Без тях ушите чуват, но човек нищо не схваща и очите виждат, но човек не разбира.

            Ние самите се убедихме в тази истина, защото години след публикуването на книгите от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ и на сборниците „Тракийски Хроники“ и „Тракийски Послания“ мнозина все още не успяват да отключат съкровищницата на вярата си, а за отхвърлилите божественото познание на трако-богарите, Свещеният Тракийски Език се превърна в канара за препъване.

           „Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара. И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви. После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене. И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.“ („Книга на пророк Исая, гл.6, ст. 5-9“)

           Без разбирането на Свещения език на предците ни, човешкото у вярващите не може да се издигне на онова ниво на развитие, което първите (орфически) християни и Апостол Павел наричат ново създание. Съвременната християнска църква в по-голямата си част представя богословие, в което Бог е понижен до образа на човека, което е различно от учението на Апостол Павел за Христос, дошъл в плът и станал човек, за да трансформира човешкото в божествено естество. Савел и Павел. Фарисеят и Трансформираният чрез Силата на Словото. Затова Исус каза за любимия си ученик, че ще остане докато дойде, защото свещените думи на Божия трако-богарски език няма да преминат, а ще трансформират човешкото естество на повярвалите до Пришествието на Исус.