Мистерията на спасението

Или за възраждането на оригиналната вяра, погребана във варосаните наредби на юдействащите и днес фарисеи…

/от Красимир и Дияна Мерин/

  ~:~:~ Древните Траки ~:~:~

          От „Тракийските Хроники“ за първи път разбираме, че един от греховете, който хората вършат от незнание, е непознаването на древните корени на християнската вяра! Какви са основанията за подобно твърдение?

            Библейската история за спасението, дошло чрез Исус Христос, няма да е пълна, ако не знаем защо Мария Магдалена беше първият човек, който видя възкръсналия Исус и тази, която беше изпратена от него да извести на учениците, че Исус се възнася при Отец.

            Може би точно затова в богословските среди винаги се е спорило много за личността на Мария Магдалена, както вече писахме тук. Защо истинската история за изцелението на тази жена и спасяването ѝ от Исус от тълпа, която е искала да я убие с камъни, е толкова важна?

            Ще припомним, че според един древен документ Исус е пишел някакви знаци в пясъка, от които са се издигали струйки дим, образуващи  безплътни фигури на мъже, от които най-възрастният е прошепнал: „Тя е включена в Завета и Твоят храм е нейната крепост“, което са някои от думите, написани върху Първата плоча на Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия (за справка виж „Тракийското Писмо Декодирано“). След като Исус е потвърдил това с кимване, той е написал още нещо и безплътните фигури са хванали всеки един от обвинителите, за да не мърдат когато Иисус е поискал човекът без грях да хвърли първия камък, а след това са ги повели към домовете им. В последствие за Мария Магдалена се казва, че е последвала Господа навсякъде и е казвала  радостно на всички: Слънцедатният Бог ме намери и само Той е моят Любим, което е името на Тракийския Бог, тоест Мария не само е била посветена в тракийската вяра на Бога Дион-Исус, но и веднага го е идентифицирала с Исус Христос.

            Припомняме накратко тази история, която описахме по-подробно в „Истинската история на Мария Магдалена“, разказана от Св. Лонгин (подробности за него научихме от „Каква е истината за Копието на Съдбата, известно като Копието на Лонгинус“), тъй като от Новия Завет знаем, че Мария Магдалена е първата от всички, на която се явява възкръсналият Иисус със заръка да извести това на останалите:

            „И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.“ („Евангелие от Св. Марк, гл. 16, ст. 9“)

            „Казва ѝ Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю! Казва ѝ Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог. Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа и че Той й казал това.“ („Евангелие от Св. Йоан, гл. 20, ст. 16-18“)

            Представете си! Първият човек, на когото се явява Иисус, е именно жената, за която е потвърдено, че е част от Орфеевия Завет между Бога и народа на Тракия и която го разпознава като Бога Дион-Исус от тракийската вяра!

            Мнозина твърдят, че не е важно какво точно е станало в миналото, тъй като за спасението е достатъчна само вяра! Случайно ли е тогава, че историята по-горе е запазена? Нима нямаше и други осъдени, които Иисус да е избавил, и които да са го последвали? Защо точно тази история е ревниво съхранена от християните в първата църква?

            Уникалното в тази история е, че има припознаване на тракийския Исус с историческия, както и историята (която липсва в превода на евангелията) за безплътните мъже, които са защитили Мария Магдалена поради принадлежността ѝ към Завета!

            Много хора днес се питат защо молитвите им не са чути, но колко от тях се замислят, че примерът за вяра, който Исус дава в тази история (който казваше, че „може да извика легиони с ангели“) е за древен завет и посвещение, които и до днес са непознати за болшинството от християнския свят.

            Както в Стария Завет на Библията, така и в Новия, се говори за жертва за умилостивение, която е необходима, за да бъдат простени грехове, сторени поради незнание. Не е ли странно, че евреите са принасяли жертви за умилостивение поради незнание? Незнание (непознаване) за какво?

            Ако се върнем на историята за Мария Магдалена, можем да предположим с голяма доза увереност, че това незнание е непознаване (непосвещение) на мистерийната вяра на предците ни (явена по целия свят) в нейните ежедневни милости и проявления всеки ден – вяра, заради която Апостол Петър казва, че мнозина претърсваха и издирваха писанията за спасението:

            „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите… За това спасение претърсиха и изследваха пророците, които пророкуваха за благодатта, която бе назначена за вас, като издирваха кое или какво време посочваше Христовият Дух.“ („Първо Петрово Послание, гл.1, ст. 3; ст. 10-11“)

            А ако има възраждане, то значи има подновяване на нещо старо, което е било забравено и изгубено в еврейските закони на фарисеи и книжници. Но апостолите не възродиха нищо от Стария Завет, нито пък в стария закон имаше и намек за съвременното богословие на християнството… Какво тогава е възродено чрез идването, живота и възкресението на Исус Христос?

            Навярно отговорът е в спасението на Мария Магдалена, която познаваше Орфеевия завет, разпозна този завет в тракийските руни, които Исус изписваше, и след това последва тази вяра и този Господ… Възраждане на оригиналната вяра, погребана във варосаните наредби на юдействащите фарисеи до днес…

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::