За българската родова памет и човешкото битие

Родовата памет е архетипната памет на индивида и народа, която определя творческите възможности на човека и се запечатва в неговите психика и битие като матрица на духовната същност на Човечеството. Тази архетипна памет се култивира от научното мислене, чийто фокус са размислите за битието на човешкия род. Като наследници на нашите предци, ние сме и наследници на процеса на преоткриване и овладяване на знания, които вече съществуват, но са скрити в личния (субективен) неизследван още свят. По този начин, историческата истина, която е мъртва във видимото пространство и време и съществува само като артефакти, продължава да живее в паметта като духовен факт, поради културната непреходност на идеите. Истинската история е жизнена чрез преживяванията на субектите и те са тези културни и духовни феномени, за които ние и занапред ще разсъждаваме чрез материалите, които публикуваме в нашия Фейсбук клуб „Родова Памет“ (https://www.facebook.com/groups/rodovapamet/).

            Археолози и историци днес назовават голям период от древната история на човечеството праисторическа епоха поради презумпцията, че няма идентифицирана писменост, чрез която да се съхранява историческата памет. След декодирането на праисторически текстове от артефакти намерени по българските земи става ясно обаче, че нашите предци не са били примитивни, а са имали мислене, което далеч превъзхожда модерните научни и религиозни концепции. За тях Езикът е бил неизчерпаем източник на Познание (Логос) за света и те са го свързвали с Творческото Слово.

            По-късно, учени постулират, че всички открития в науката са религиозни (мистични) откровения, които произтичат от умозаключения следствие на частни наблюдения. Тези частни наблюдения са водели до хипотези, които последствие са били потвърждавани от опита. Това специфично субективно познание е било кодирано като мироглед в древната пиктографска писменост на траките и по този начин е било запазено като предишен опит в колективната памет.

            По този начин редица учени през вековете са гледали на света като на божествена еманация и са съчетавали своята човешка ограниченост с познанието на многозимерността на битието. Този подход беше развит от д-р Стефан Гайд в нов уникален инструментариум – Методът Гайд, за разчитане на мирогледа на древния човек. Богословието на учения доведе до разкрития за истинското познание, което се пази във всеки човек като своеобразна вътрешна книга, запаметила индивидуалните оценки и възприятия на чудесата на живота.

            Благодарение на Метода Гайд научихме, че името на Бога на траките е Исус и това ни разкри в нова светлина миналото на нашия народ с неговия бит и обичаи като мистерия, откриваема чрез закодираното в пиктограмната писменост на траките Слово на Бога .

            Днес, благодарение на християнския мистицизъм на д-р Стефан Гайд, всеки може да достигне до себепознание и познание за скритата същност на битието. Според Метода Гайд, силата на истинската наука е в способността ѝ да тълкува фактите не само съобразно артефактите  на човешката култура, но и съобразно архетипната памет на индивида и на народа, защото всяко едно отделно индивидуално преживяване и действие променя и повлиява живота на отделния човек и на човечеството като цяло.

            Тази архетипна (родова) памет определя творческите възможности на човека и се запечатва в неговите психика и битие като матрица на духовната същност на Човечеството. В измерението на тази родова памет обаче времето и пространството са относителни величини. Затова откритията направени по Метода Гайд разкриват научно мислене, което се фокуса върху субективността на фактите, тъй като всяко наблюдение на обектите е субективно, а изследванията се извършват от субекти, които наблюдават и въздействуват на обектите на наблюдение.

            В резултат, ние осъзнахме, че терминът родова памет обозначава субективните размисли за битието на човешкия род (виж преводът на тракийската дума пам-мет като мисли и преживявания). „Думата мисля / мислене се произнасят мет-и и ако към тях се прибави се прибави представката па, означаваща мой (моята, моето), се получава думата па-мет-и – моето мислене, моите концепции, от която почти сигурно произлиза и българската дума памет. Повече по темата можете да откриете в „Тракийското Писмо Декодирано - II“.

            Така че като наследници на нашите предци, ние сме и наследници на процеса на преоткриване и овладяване на знания, които вече съществуват, но са скрити в личния неизследван още свят. По този начин, историческата истина, която е мъртва във видимото пространство и време и съществува само като артефакти от миналото, продължава да живее в родовата памет като духовен факт, поради културната непреходност на идеите.

            Следователно, истинската родова памет – човешкия, народностния или  фамилния, е жизнена чрез архетипните преживяванията на субектите и е съставена от различни културни и духовни феномени, за които ние разсъждаваме чрез материалите, които публикуваме в нашия Фейсбук клуб Родова Памет (https://www.facebook.com/groups/rodovapamet/). В тях чрез анализ по Метода Гайд се акцентира върху различни индивидуални преживявания и размисли за тракийската култура и духовност, запазени в езика, бита и фолклора на българите, които са актуални и днес като духовни феномени. Чрез тези акценти, всеки творец или ценител на истинските изкуство, наука и богословие може да се докосне до мистерията на творческия дух на предците ни и да култивира в собствения си живот концепции и практики за изграждане на мост между микро- и макрокосмоса на битието.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::