Още по въпроса за произхода на еврейската религия

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

И до днес остава открит въпросът защо набожни люде като евреите не са успели да приемат Исус Христос за Месия. Отговорите са вълнуващи, но не и неочаквани според изложените дотук проучвания в Блога на Мерин.

            Старият Завет е втъкан в човешката култура и е повлиял на въображението, езика и обичаите на човечеството. Въпреки това, малцина са запознати с оригиналните събития. Старите поколения още помнят отделни избрани откъси, но днешното поколение, възпитано в светски дух, вече не знае нищо за Библията, а нейният архаичен език пречи на хора с рационалистични убеждения да се запознаят със съдържанието ѝ, защото считат, че това е еврейска религиозна книга, пълна със стари митове.

            Старият Завет обаче е нещо много повече! Той е историческо потвърждение за авторитетните познания и религиозни концепции на много по-древната цивилизация на траките, наричани също готи (гети, хети), словени (славяни) и други, които са дали началото на Хетската (Гетска) империя, Древноегипетското царство, Минойската цивилизация и на много други държави и култури навсякъде, където се е разпространило териториалното и духовното им влияние. Възгледите за Библията са донесли много основни и революционни промени, затова е честно да покажем всички аспекти на появата на този документ и да посочим кой е авторитетният източник на концепциите!

            Ние не желаем да навлизаме в дебрите на всички известни противоречия, породени от  непоследователността в текстовете на Стария Завет. Но след излизането на сборника „Тракийските Хроники“ научихме много липсващи факти, които не само потвърждават библейската история, но и я допълват по начин, който изглажда и обяснява много въпроси.

            Още германският учен А. Алт („Die Ursprьnge des israelischen Recht“) открива в Петокнижието зависимост на израелските закони от законодателствата на други древни народи – хетското, асирийското, египетското и ханаанското законодателство. А италианският историк Джузепе Рикоти („История на Израил“) намира удивителна прилика между десетте Мойсееви заповеди и египетската „Книга на мъртвите”, което навежда на мисълта, че авторът на Петокнижието е ползвал културното богатство на Месопотамия и Египет. В допълнение, учените признават, че тъй като Мойсей е изучавал мъдростта на Египет в Илиополис, не е изключено върху него да е имало влияние религията на монотеизма на египетския фараон Ехнатон (1377–1358 пр.н.е, около сто години преди Мойсей), почитащ Атон като Бог на слънцето.

            Ние обаче знаем от книгите на д-р Стефан Гайд, че древните цивилизации са заимствали редица интелектуални концепции от траките, в това число и култовите обреди на поклонение на Дион Исус, Слънцето на душите, а египетската „Книга на мъртвите“ (съдържаща първообраза на десетте Мойсееви заповеди) е всъщност предхождана от разчетените тракийски артефакти, които съдържат Орфеевия завет и името Исус (виж книгите „Тракийското Писмо Декодирано“).

            Съвпадение ли е това? Не, но това коренно променя разбирането за знанията, които Мойсей е получил в Египет от жреците на Дион Исус. Има и още!

            Незапознати с изследванията на богослужебните дрехи на свещениците в Египет навярно не знаят, че дрехите на еврейските свещеници в Стария Завет са почти точно копие на облеклото на египетските жреци. Не знаят и, че по време на обредите в Тива, същите тези жреци са носели малки кутии, в които е бил съхраняван някакъв важен религиозен елемент, а над тях е имало два ангела с разперени криле. Удивително! Излиза, че първообразът на еврейския кивот със скрижалите с херувимите, които са го украсявали е с тракийски произход.

            За това не е необходимо сега да дискутираме подробно, тъй като вече показахме връзката на еврейското свещенство и богослужебни книги със заемките на книги от храма в Пере и с обучението на свещеници в храма в Йерусалим в продължение на десет години (виж подробностите в „За траките и древните евреи“) от Садок, дал името си на целия орден – Садокееви свещеници, които по-късно (очевидно изоставили корените си) са станали печално известни като садукеи. Случайно ли обаче Исус Христос каза на фарисеите: „Не даде ли ви Моисей закона? Но пак никой от вас не изпълнява закона.“ („Евангелие според Св. Апостол Йоан гл. 7: ст. 19“), а на друго място към един законник, който го изпитваше „Какво е писано в закона, как четеш?“ („Евангелие според Лука, гл. 10, ст. 26“). Не е ли това директно изявление, че човек, а не Бог е дал закона на евреите в този си вид (отдалечен от първоизточника), и че онова, което еврейските свещеници по времето на Исус наричат „Законът“ са всъщност човешки постановления?

            Знаем от пророчествата за Месия в Стария Завет, че очакваният Помазаник (Христос) е трябвало да бъде наречен Емануил, но впоследствие името му е точно съвпадение с името на тракийския Бог Дион Исус. Това ли е накарало Филип да каже на Натанаил „Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона!“ („Евангелие според Св. Апостол Йоан гл. 1: ст. 45“). Очевидно е имало евреи, които са познавали белезите (като Филип, Натанаил и другите ученици и повярвали в Христос след тях) на оригиналната Орфеева вяра и са вярвали, че Исус е очакваният Месия, който е трябвало да възстанови богопоклонението към Дион Исус – „падналата Давидова скиния“ (виж в какво е вярвал Давид и какво е последвал в „За тракийските корени на царете в Древен Израил“).

            Можем да обобщим критичния поглед на учените към Стария Завет с изследванията на германския учен Юлий Велхаузен, който е установил, че противоречията, които се откриват в Стария Завет не са показател за човешкия произход на вярата в Христос, а за наличие на по-стар оригинал на еврейската религия. Велхаузен изтъква, че огромните древни архиви, намерени при разкопки на различни места и съпоставянето им с библейските текстове доказват без никакво съмнение, че историческото наследство, на което са се позовавали еврейските свещеници от VI в. пр.н.е. е много по-старо. Това наследство се е предавало устно от еврейските учители от поколение на поколение и така постепенно се натрупват толкова много народни предания и легенди, че днес вече е трудно да се различи истината от фантазията ако не се използва Методът Гайд за тълкуването им.

            Много авторитетни учени са виждали несъмнената истина, че еврейските свещеници са били толкова погълнати от своя религиозен поглед, че най-безцеремонно са преправяли преданията, за да отговарят те на тяхната религиозна теза и наистина с право Исус упреква религиозните водачи – „Не даде ли ви Моисей закона? Но пак никой от вас не изпълнява закона.“ („Евангелие според Св. Апостол Йоан гл. 7: ст. 19“). За скритата истина за приемствеността на свещената тракийска вяра в Ис-Ус от древния еврейски народ – факт непризнат от древните евреи, които са живеели по времето на Исус Христос говори и пророк Еремия, обвинявайки летописците на Библията, че са „пипнали“ текста, за да не си личи оригиналът на вярата, наричайки перото на книжниците „лъжливо“: „Как казвате: Ние сме мъдри и законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.“ (Книгата на пророк Еремия гл. 8: ст. 8)

            От декодираните текстове в книгите на д-р Стефан Гайд стана ясно, че Моисеевата мъдрост е продължение на традициите на древните тракийски мъдреци, а Кивотът на Моисеевия завет с Бога е точно подобие на свещените кораби-носилки на Божеските реликви в Тракия, както потвърждава и съвременната археологическа наука. А от сборника „Тракийските Хроники“ разбираме, че свещените книги оставени от тракийския първосвещеник Орфей са станали основа за създаването на книгата „Космогония“ на тракийски цар Ситарих, която е толкова близка по съдържание с книгата „Битие“ от Стария Завет, че показва недвусмислено двустранния религиозен обмен между Тракийското царство и храма в Ерусалим по времето на цар Ситалк и насетне, което е описано в „Книгата Нави, гл. 36, ст. 11-16 и 31-33“.

            Нещо повече! Вече писахме по-горе за връзката открита от учените между свещеническите одежди в Египет и по-късните дрехи на еврейските свещеници (припомняме и факта, че Исус неслучайно е бил скрит в Египет до навършването на 30 години, както потвърждават всички евангелисти), но от думите на Оракулът в храма в Пере към Орфей научаваме, че свещеническите атрибути Урим и Тумим, описани в Тората на Мойсей като неразделна част от служението на еврейските първосвещеници (Изход, гл. 28:15-30; Левит 8:8; Второзаконие 33:8-9) са част от посвещението в божествените мистерии Урим и Тумим в Тракия, които никогс не са се губили в Тракия, докато еврейският народ изгубва своите свещеници с Урим и Тумим (Книгата на Езра гл. 2, ст. 63; Книгата на Неемия, гл. 7, ст. 65):

            „Сега можеш да продължиш обучението си в храма в Пере, та да достигнеш следващата степен на своето Посвещение в Божествените Мистерии - тези на Урим и Тумим, та каквото вържеш на небесата, да бъде вързано и на земята, а каквото развържеш на земята, да бъде развързано и на небесата! Само така ще можеш да откриеш Златното Руно на Тракия и да го донесеш да се пази довека в Пере."“ /„Книгата Нави, гл. 16, ст. 42-43“/

/продължениеto на темата e в Кой е бил Мойсей и защо е успял да раздели Червеното Море/

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. :::