За първичността на българската писменост

Разкриването на оригиналните концепции в египетските йероглифи и изнамирането на древните корени на съвременния български език станаха възможни след като Д-р Стефан Гайд разкри истината за вярата на предците ни в Бог Слово, познат като Дион Исус и Туонг-Ра (Възкръсналото Слово), което е прецедент в българската и световната наука.

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

            Благодарение на трудовете на Д-р Стефан Гайд знаем със сигурност, че българските народни обичаи и обреди не са езически, нито земите на българите са завоювани територии, за които околни народи да претендират, нито културата и езика ни са „славянски“, а са по-скоро „началото“ на културата и цивилизацията на народите, наричани днес „славянски“.

            Да, мнозина днес спорят дали „историята“ на Паисий е „Славно-българска“ или „Славяно-българска“. Но истината е, че тя е историята на „Словените“, приели трако-богарската реч и Бога на предците ни. Паисий е написал история за славата на трако-богарите, приели всеки „странник“, който е съгласен да приеме Божествения език на народа на могъщите Гети на Аспарих – идея, която самият Исус е проповядвал, а именно, че всеки, който приеме християнската вяра, трябва да бъде приеман.

            Тази „заповед“ на Кубрат към синовете му – да приемат всеки, който приеме вярата и езика им и да го наричат „словен“ (сиреч, от рода на приелите божественото слово), е непозната на много българи, поради вредата, нанесена от атеисти – както учени, така и хора на изкуството, внушаващи, че всичко в света е плод единствено на човешките усилия, без божествена намеса.

            Неслучайно има една само на пръв поглед шеговита история за това как един учен се препирал с Бог, че не е нужно да вярва в него и да следва неговите заповеди, просто защото той също може да създаде човек. Тогава Бог поискал да му покаже как. Ученият казал: „Ето така… Вземам малко пръст и…“ – „Почакай“, казал му Бог. „Тази пръст Аз съм я създал. Ти си направи твоя!“

            Подобно на „учения“ от тази история, мнозина безумни човеци днес не искат да признаят нито своите корени, нито Източника на своите таланти и открито „крадат“ Създателя си и дарбите, създадени от Него. Защото ако нещо работи, то е понеже в него има вдъхнат Божествен дух, без който нищо не може да работи и да се развива! И както има слънце и въздух за всички, така и всички – независимо дали приемат Източника си или не – могат да живеят и творят, защото Творецът ги е дарил със Своята Божествената Милост и Светлина!

            Д-р Стефан Гайд дойде като пратеник на тази светлина, за да научи българите, че са наследници на един от най-просветените и напреднали народи в древността – траките. И тъй като това не можеше да бъде скривано повече след излизането на поредицата книги „Тракийското Писмо Декодирано”, всички атеистични и богоборчески усилия се насочиха в посока укриването на факта, че траките са били богоизбран народ и са били свещеници на християнския Бог хилядолетия преди идването на Исус Христос на земята – факт, който много историци признават поради документи и стенописи, изобразяващи тракийския Първосвещеник Орфей като Христос.  

            Днес българите са постоянно „бомбардирани“ от уж нови разкрития за величието на народа ни, но без показване на божествения корен на вярата, обредите и народознанието. Всяка прилика с християнската вяра е „удобно“ обявявана като „езическа“, а самото християнство – за религия, създадена върху основата на езически обреди. Врачки, мислители и кой ли още не се надпреварват да изтъкват красотата на тракийските занаяти или да посочват места с древни надписи и видите ли духовно влияние с една единствена цел – да „заличат“ спомена за траките като първичните носители на божествения език и наука, дали на Европа и света всички чудеса на древното изкуство и  наука.

            Светът се удивлява на древноегипетското изкуство и архитектура днес, но малцина знаят (и искат да признаят), че заимстването на тракийския език от египтяните е станало още по времето на пред-династичния период и Старото царство на Египет, което на практика означава, че „заслугата“ за всичко, заради което египтяните са възхвалявани, се дължи на тракийските династи Хиксос, облагородили египетския народ и земя.

            Д-р Стефан Гайд е първият както в българската, така и в световната наука, който успя да разчете оригиналните концепции в египетските йероглифи и да изнамери древните корени на съвременния български език и душевност на народа. Дългогодишните му изследвания разкриха, че Бохарският Диалект на коптите в Египет е тракийски диалект, пренесен от тракийските династи Хиксос в Египет и последствие станал официалния книжовен език на древната египетска държава.

            Окзава се, че бохарският диалект се е съхранил в „замразен вид" при коптите в Египет и заедно с още няколко повече или по-малко близки на него диалекти е останал като основна част от коптския език, който и до днес се ползва в литургията и свещените текстове на Коптската Православна Църква на Светия Синод на Александрия.

            Защо е важно да си припомним това и днес? Въпреки колосалния труд на великия български учен, посветил целия си съзнателен живот на разкриването на тази и други истини за нашия произход и за оригиналната вяра на българите, неговите открития продължават да се крадат от различни „изследователи“.

            Навярно истината, че древните ни предци са били „християни“ по вяра и са дали на света не само писмеността, но и науката и религиозните концепции, приписвани на други цивилизации, не се харесват нито на атеистите, нито на родоотстъпниците („неразумните ю-роди“; ю-роде = „човек, отделил се от рода“, човек встрани от рода си, „не-роден човек“). Прави се всичко възможно да се ПОДМЕНИ естественото божествено преклонение пред Бог Слово с всякакви небивалици – в това число и появата на човечеството като експеримент на извънземни цивилизации, стига само древната вяра на траките да бъде заличена.

            След десетилетия на манипулация за „прабългари, дошли от Азия като завоеватели“, днес старите лъжи започват да циркулират отново чрез лъжите за „древни прото-българи“, които, въпреки че са дали на света писменост и наука, видите ли, пак били някаква смес от „славяни“ и народи от изтока.

            Без да навлизаме в сложния механизъм на лъжите, ще разкрием ползата от разкритията на Д-р Гайд. Досега произходът на коптския език, който включва и бохарския диалект, не можеше да бъде определен и за него се спореше в научните среди дали е Хемитски (африкански), Семитски (близко-източен) или Индо-европейски.

            Причината за тези спорове е очевидна – учените-арабисти и учените-атеисти НЕ БЯХА СПОСОБНИ да разкрият, че вярата в Исус е с „български корени“, въпреки че винаги се е знаело, че именно на територията на България са възникнали първите християнски общини и че българските владетели са били християни много преди официалната датировка на навлизането на „християнството“ в България.  

            И така, о, неразумни ю-роде („неразумни човече, отделил се от рода“), знаеш ли, че в Египет се е пишело с йероглифното (пиктографско) писмо на тракийските династи, опростеният вариант на което се нарича хиератично писмо? Тези „опростени“ скриптове са се използвали успоредно с бохарския фонетичен скрипт, наречен в Египет „коптски” още от времето на Птолемеите, за което свидетелствува, Heidelberg Papyrus no. 414, датиран към средата на трети век и наречен „прото-коптски“:

            „Heidelberg Papyrus no. 414 и други папируси отпреди християнизацията на Египет, като Munich Papyrus, the London и Leiden Magical Papyrus, датирани към периода от първи, втори и трети век на хр.ера, са на същия скрипт, което отхвърля твърдението на по-късни про-византийски апологети, че този скрипт бил създаден сравнително късно (в периода след трети век от Р. Хр.) като амплифициран вариант на гръцката азбука за целите на преводите на християнска литература от гръцки на египетски, тъй като за гръцките мисионери така било „по-удобно"?!

            Очевидно е, че такова твърдение е абсолютно нелепо, след като е налице употреба на същия основен скрипт цели столетия по-рано, както е в примера посочен по-горе с Heidelberg Papyrus no. 414, датиран към средата на трети век пр.н.ера.“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

            Ние обаче знаем, че бохарското (тракийско) писмо – наричано „коптско“ в Египет – е много по-древно, след като Д-р Стефан Гайд успя да разчете тракийските надписи от Стелата на цар Мидас във Фригия (датирани на около 800 г.пр.н.ера) и Кьолменският скален надпис в България, който е без съмнение още по-стар.

            Тези надписи са записани на бохарски („коптски“) диалект, което означава, че не „гръцките християнски мисионери“ са го създали за коптските християни в Египет, а ако прибавим към това факта, че тези надписи са намерени на територии, в които са живели известни тракийски племена, заключенията са недвусмислени – българският език е наследник на богарската (коптска) писменост, която е най-старата писменост в света:

            „Някои западно-европейски автори, като например Пиер Дю Бурге, поставят изкуствено граница между древно-египетския език и неговите диалекти от една страна и „коптския" (който дефинират като „египетски записан с „гръцки" букви") и неговите диалекти, записани е фонетични букви, от друга страна. Някои от тях достигат до такива абсурдни твърдения, като това, че някои „коптски" диалекти се били появили доста късно след новата ера, като се позовават на факта, че Бохарският диалект става официален диалект на Коптската Православна Църква чак между VII и X век, като преобладаващ в монашеските писания за предшествуващия период от III до X век е бил Сахидисткият диалект.

            Такава дихотомия (разделяне) е напълно неоправдана и нелогична, тъй като египетският език е един и същ език, независимо с какви букви е бил записван, и същото се отнася и до тракийския език. Почти всички египетски „коптски" лингвисти (между които и известният коптски теолог и лингвист Отец Шенуда Махер), категорично отхвърлят подобна дихотомия (разделение), защото според тях всичките т.нар. „коптски" диалекти (записани фонетично, а не йероглифно) са съществували цели хилядолетия по-рано, независимо, че днес е по-трудно те да бъдат дефинирани ясно oт древните текстове, тъй като йероглифното им записване не отразява всички гласни звуци на думите, което да определи древното им звучене.

            Особено интересен е фактът, че според тези коптски учени (между които и групата на Отец Шенуда Махер), писаният език в Египет и говоримият от народа език значително са се различавали помежду си още от древността, дотам, че писменият език е бил разбираем само за свещениците и писарите, тъй като е бил преписван консервативно без промяна според стила и езика на най-древните текстове, за да се съхрани в същата степен „свещен", въпреки, че отдавна вече не отговарял на езика, който обикновените хора говорели по улиците. Общонародният език бил вече толкова еволюирал и променен, че връзката му с езика на свещените писания на кастовия елит, била напълно загубена или много трудно забележима, въпреки че и двата „варианта" се наричали все „египетски език".

            Горното наблюдение на Отец Шенуда Махер и колегите му е изключително важно за нас, тъй като това което се случва в Египет е съпричастно и на това, което се случва в Голяма Тракия (на Балканите и в Мала Азия).“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

            Защо тогава богарската (коптска) писменост е съществувала непроменяема толкова дълго време и не е била разпространена сред всички слоеве на населението? Според Д-р Гайд, тракийският пиктографски език е свещен и е записван нарочно без особени промени, дори когато говоримият сред народа език е претърпял значителни промени, което обяснява защо народът не е можел да употребява тази писменост. Употребата на тази писменост е неразбрана от народа, а всяка друга нейна употреба е била забранена:

            „Употребата на йероглифните текстове е била „табу", тъй като се е считало, че те притежават голяма свещена сила, затова се създават и „профанните" фонетични писмености, за да бъдат за „несвещена" народна употреба. Вероятно именно това е довело и до създаването на опростен скрипт като Бохарския, въз основа на йероглифния.

            Проблемът настъпва обаче тогава, когато в една по-късна епоха Бохарският запис на свещени текстове става преобладаващ, така че и неговата употреба за ежедневни „несвещени" дейности губи своята прагматичност, по простата причина, че езикът на тези бохарски свещени текстове е същият вече преписан архаичен вариант от древните пиктограми. Той се счита за силно-свещен, притежаващ магическа сила и затова опасен да попада в ръцете на „непосветеното простолюдие“. /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

            В края на статията решихме да приведем някои от доказателствата, събрани от Д-р Стефан Гайд за първичността на българската писменост като наследник на трако-богарското (бохарско-коптското) писмо:

            „Бохарският диалект е толкова първичен като езикова форма, че едва ли има по-първичен от него. На кой друг диалект, запазил се до днес, основната дума за куче е „бау", тази за котка е „мяу", а съответната за птица е „гу" („ку"). Официалната „книжовна" дума за „Да" е просто „Ъхъ", а думата за „Не" е „Ме". Основната дума за „Реч", „Слово" съвпада с простата дума за „Уста", а думата означаваща „велик" е възклицанието „А-а-а!". Само на този „най-примитивен" (пардон – „най-първичен“) език похвалата към някого и думата за „слава" („хвала тебе") е просто възклицанието „О-о-о!" („О-у!").

            Почакайте да видите завидно семплата му направо „първобитна" (извинете – пак „първична") граматика и ще се убедите, че ако има някъде по света запазена една от най-първите и непосредствени структури на езиково изразяване, това е именно Бохарският! Тук всяко нещо, което се посочва, че „е", се посочва с просто „заплюване" – „пу" („пе"), като в „пу това", „пу онова" и оттам всяка форма на съществително се означава като „пу" („пе"), като нещо вече „заплюто за притежание" от мъжкото съсловие. Оттук в бохарския „пу мой си е" се означава като „па", а посочен такъв обект се нарича „пай" (като в „пу-той"), когато се употребява за обекти от мъжки род.

            И тъй като жените в онзи древен свят не си „заплювали" нито притежавали, но „само давали" всички блага „от кърмата до софрата", всички форми за женски род в този Бохарски диалект имат определителен пре-фикс „ти" (= „тай", „дай")! Оттам „те-тая моя си е!" се обозначава с „та", а посочването на обект от женски род като „тази" („онази") е просто с думата „тай"!

            Основният съюз и едновременно предлог за почти всичко, означаващ широк диапазон от връзки между обектите, като „на, в, до, по, притежание на, и т.н., е единствено „н", което се чете „нъ" или „ен", в зависимост от региона. Към него само понякога се прибавят по някоя представка или наставка като в думите „хен" („вътре в") или „енте" („собственост на"), но съвсем не винаги, а „както дойде, когато дойде"!

            Основни непоклатими идеални обекти като небето са винаги от м.р., а по-земните съответно от ж.р.. Самата дума „Небе" е естествено първичното „Пе" и оттам на български си остава „Небе" (от бохарски: „Н-пе"= „на небето"). Естествено думата „Земя" е най-женската дума и затова на Бохарски е „Та", но когато е „притежавана земя" („като имущество") се нарича вече „Ма" („моя си!") и оттам произлиза естествено българската дума „мя-сто" и „земя". Но за да не се сърди никой и тъй като земята е нещо „непоклатимо" и „вече заплюто" от мъжката част на човечеството, тя се пише от м.р. „пи-Та" и обратно, понеже от „небето" и Бога идват всички добри давания, то пък е от ж.р. - „ти-Пе" („ти-Фе").

            Интересно е също, че най-древната дума за „Дух" в бохарския е просто духане на въздушна струя с уста като „Ху", в мъжки род е „П-ху" (Б-ху, Бох), откъдето произлиза българското „Бог", а когато е от ж.р., тогава е „Т-ху" (Д-ху, Духу), откъдето идва и българското „Дух".“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

            След всичко казано дотук, няма ли доказателства за някаква връзка между фонетичната богарска азбука и йероглифното писмо? Според Д-р Гайд такава връзка съществува и тя може да се открие в учението на тракиеца Питагор относно Принципите на Гематрията или Словото, Звуците и Буквите като Основни Градивни Блокове на Вселената:

            „В неговата мистична система, линейното фонетично писмо е разположено във времето и пространството така, че да се разгръща като числови стойности линеарно, като еманация на Божествените Начала в йероглифната пиктографска писменост.

            И тъй като преподава предимно на елинизирани студенти, той превежда изцяло концепциите на йероглифната древна реч - на езика на своите съвременници, като разбира се използува и азбуката, на коя го пишат народите по Средиземноморието и която днес светът нарича „гръцка" (за която ние вече знаем, че е производна на предшествуващата я Бохарска азбука). И именно защото фонетичните букви носят само звукова стойност, но са празни от каквото и да е образно („символно", „архетипно") съдържание, Питагор въвежда „първичните" по отношение на битието - числови стойности на звуците и буквите в „гръцката" азбука, които да придават несвойственото за гръцкия („символно", „архетипно") съдържание при превода на „тайните" от йероглифното писмо.

            В тази Питагорейска система, се взимат в предвид 24 основни звука и букви във фонетичната азбука, от които 4 са основните гласни и 20 са основните съгласни звука (букви). На гласните, разбира се, се отдава най-голямо значение и най-голям творчески потенциал, и те носят в себе си силата на четирите основни еона (елемента), контролиращи въздух, огън, вода и земя, които олицетворяват същността на всяко познато битие…

            Питагор остава непоклатим в своето основно убеждение, че цялото Божествено Познание и силата му са неделими от йероглифното писмо и древните звуци и символи, които са изрисувани образно и звуково с него, и че от тях произлизат всички по-късни фонетични знаци, между които и тези на бохарското и производното нему – гръцко писмо.“ /„Тракийското Писмо Декодирано IV, Д–р Стефан Гайд“/

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::