Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2017 21:11 - Христос (Дионът) Исус е древният монотеистичен тракийски Бог
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2701 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 02.04.2017 21:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Христос (Дионът) Исус е древният монотеистичен тракийски Бог

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

~:~:~ Родолюбие ~:~:~


            „Бог-арите не биха могли да бъдат наричани „чуждоезични (т. е. езичници!)" спрямо Бога, понеже именно те говорят и пишат (измежду всички народи!) на Речта Божествена, която пресътворява всеки ден творението и човешкото битие. Тази Реч и древната вяра на бог-арите опровергават фалшивата доктрина за някаква-там „юдео-християнска" цивилизация и развенчават широко разпространената заблуда относно Християнството като „юдейска секта“…

            Този факт може да шокира само лековерни читатели, които са почерпили цялото си знание за Бог и религия от публичното си основно образование и „сърфирането” си в интернет. Такава констатация е научен и богословски факт, почиващ на сериозни и задълбочени основания, както документално-исторически, така и културно-цивилизационни, отразени в сборника „Тракийските Хроники“ от свещената литература на предците ни.

            Текстовете в него са подкрепени и с неопровержимото свидетелство, което идва от собствените Думи и Дела на самия Бог, описани в Свeтото Евангелие, където Сам Той свидетелства пред слушателите си, че Е същото, познато на Тракия още от Едем, Божество: „Аз съм Истинската Лозница...“ – едно недвусмислено себеразкриване като Дионът Иисус (Дионисус) – Богът на Тракия, обявен от гръцките профани за техен „бог на виното“…

             Ако въплътеното Божие Слово, проявено по-късно в Християнската църковност, донася до всички народи и човеци спасителния път и ученичество, то Същата Божествена Реч, изявена в Тракийската народност много векове преди това, представлява самия Закон и същевременно всемогъщ Законодател, проявяващ се в природата на микро- и макро-космоса и управляващ мирозданието именно чрез силата на Своите Божествени Думи.

            Следователно от уникалните религиозни възгледи и могъщи духовни технологии, засвидетелствани в книжовните паметници, обнародвани в Сборника, следва да направим сериозна ревизия и преоценка на т.нар. "езическо" минало и "бесовски суеверия", в които са били набедени нашите прадеди от представителите на по-късния „правоверен" византийски ортодокс…

            От свещените текстове в това издание и от етимологията на етнонима ни осъзнаваме дълбоката пропаст и несъвместимост между древно-гръцкия философско-религиозен светоглед с неговия езически пантеон от многобройни "богове" и "богини", мислени по "човешки образец", и тракийското автентично Богооткровение за Единия Скрит Бог, разпрострян в цялото творение на безбройните видими и невидими светове, където неговите многообразни проявления и манифестации чрез ангело-фанията на Думите Му съставляват видимата картина на Неговата невидима Слава.

            Тук е важно да се отбележи, че Това Божествено наследство и призвание на бого-посветените в Тракия не само не противоречи или пък противостои на Бого-откровението на старозаветните пророци на Израил (в Палестина), но точно обратното – става явно за всички без нито едно противоречие, че с идването на Новозаветното учение на Христовите апостоли се разрушават стените на разделението между двата дяла на Бого-откровението (в Тракия и Израил), защото вярата и на едните, и на другите се разбира вече като вяра в един и същ Бог, от Когото "... людете ядоха (манната) и пиха (вода от канарата) в пустинята...", сиреч от Този, Който е разпрострян всред всички и за всички, според както е и писано: "всичко е сянка, а същността (тялото) е Христос". Името на извечния невидим Бог (Който стана видим за човешкия род в Лицето / Ипостаза на Спасителя), се даде на всички: „Явих им Името ти, Отче...", за да призовават (тракействат) Неговото Спасение и Царство.

            Божественото Първооткровение на човешкия род, съхранено от Първородните и предадено на поколенията след тях, достига до нас от Свещената Земя на Тракия неподправено, без прибавки или отнемания от чуждоземни учения, без намесата на противната цензура на мракобесието.

            Материалните доказателства за това (прибавени към свидетелството на Духа) се намират по най-древните артефакти на човешката цивилизация и писменост, където Името Божеско и Божествените Послания са записани върху глина, камък, дърво и свитъци от кожа и папирус като вечни свидетели, "говорещи" ни от надписи в пирамиди, храмове и гробници, издигнати от предците ни в пределите на Стария свят – все паметници, устояли във времето и пространството на материалната реалност. Цялата литературна традиция на древния ни Език (в по-късни времена наречен „бог-арски", сиреч „божествено-сътворяващ") запазва и разгръща съкровищата на Премъдростта, дарени от самия Бог от самото начало на човешкото битие и съхранени в Свещената територия и Първодом на човечеството.

            Текстовете от сборника "Тракийските хроники" развенчават широко разпространената заблуда относно Християнството като „юдейска секта"... Всъщност, оказва се, че именно юдейската религия е изградила своите учения и практики върху вторични тълкувания (днес описани в Талмуда, съставен от сборниците Мишна и Гемара – религиозни предписания и обсъждания от юдейските равини на тема: законодателство, етика и легенди) и частни интерпретации върху по-древните свещени книги, написани от международен елит от пророци (от които мнозина родом тракийци) – всички те бидейки пратеници-разпространители на Религията на Ре-чта Божия (Словото Божие), венец на които се явяват и Христовите апостоли.

            Именно проповядването на Христос от ранната Църква е напълно в традициите на най-древното Божествено Първооткровение на Словото и Първоезика, така отпечатало се върху човешкото същество и общество, че докато има Писменост и Човешки Говор, докато има цивилизация и пренос на знания, Христовото Учение ще бъде винаги актуално и вечно живо. От кристално ясната картина за духовните откровения и практики на Боговдъхновената Вяра, които се разкриват пред нас в книгите от сборника, читателят ще разбере, че всъщност Богооткровението за Троичния Бог е най-древната Божествена Теология, съхранена и практикувана в Тракия в обожанието и богопоклонението пред Бога-Син, станало основание на всички по-късни форми на монотеизъм, включително и на вярата на Авраам и Мойсей.

            Това, че Христос (Дионът) Исус е древният монотеистичен тракийски Бог, може да озадачи и шокира мнозина читатели, които лековерно са почерпили цялото си знание за Бог и религия от публичното си основно образование и "сърфирането" си в интернет. Такава констатация обаче не е следствие от екзотично-глуповати сензации на антихристи, като романчета от типа "Шифърът на Леонардо", но е научен и богословски факт, почиващ на сериозни и задълбочени основания, както документално-исторически, така и културно-цивилизационни, отразени в настоящия сборник от свещената литература на предците ни.

            Те са подкрепени и с неопровержимото свидетелство, което идва от собствените Думи и Дела на самия Бог, описани в Св. Евангелие, където Сам Той свидетелства пред слушателите си, че Е същото, познато на Тракия още от Едем, Божество: "Аз съм Истинската Лозница..." - едно недвусмислено себеразкриване като Дионът Иисус (Дионисус) – Богът на Тракия, обявен от гръцките профани за техен „бог на виното".

            Това обяснява откъде идва Причастната формула, завещана на апостолите Христови по време на Тайната вечеря, когато Господ установи светата Литургия. Тя очевидно не е юдейска практика по произход, тъй като общуването и съобщението с Бога посредством Неговата Кръв и Плът е абсолютно нетипично за който и да е вид юдаизъм и се счита за богохулство от "правоверните" юдеи. Такъв подход обаче е напълно типичен за Тракия, където за разлика от кървавите жертвоприношения, присъщи за еврейското храмово служение, става преосъществяването (превръщането) на безкръвните приноси на хляба и виното в Тяло и Кръв Божии чрез призователните и сътворителни формули в Христовото Тракийско Богослужение.

            Така познатата Мистерия на Божия Син в Тракия (която датира от хилядолетия преди християнското благовестие) представлява мистично жертвено отдаване от самия Бог на самия Бог (на Себе си), в което Жертвеният Бог-Агнец, заклан от създанието на света мистерийно чрез Тракействането, споделя с човешкия род частите от Тялото Си (напълно според орфическата традиция в Тракия, но също и според тази на християнската ойкомения). Това космическо събитие, многократно повтаряно в Христовите мистерии, се случва в историческото време и пространство само веднъж (еднократно) – във физическата действителност на историческия акт на Христовата кръстна Жертва, чрез която човечеството унаследява Бога в Божествената "Плът и Кръв", в Която се ражда Църквата (Съборът на светиите). При тази мистерийна инициация, човешкото и Божественото се съединяват духовно в една свещена симбиоза като „человечески дял във Божественото естество" и „Божествен дял в человеческото естество", каквото Богопознание е не само нехарактерно, но дори напълно немислимо за юдаизма.

            Точно такъв род Богопознание обаче е напълно типично за мистичното Богословие на Тракийската хероика и трансформация (метаноя), където Орфическото участие в Божественото Естество (имащо своята приемственост в Апостолското учение за покаянието и трансформацията в последователя на Бога-Син) представлява единението с Божия Дух и "ставане храм" (Орфей - на тракийски означава „храм") на Божия Дух. Този мистериален акт е възможен само в приемането на Христос Иисус от посветилите се Нему, като съсъди-обиталища на Вездесъщия Бог – напълно според традицията на светите оракули-пророци (на тракийски „оракул" означава „уста на Бога") на Дион Иисус. Новораждането от "вода и Дух" в учението на Спасителя можем да умозрим и придобием само в контекста на раждащия Божий Дух, познат в Тракия като Рея („раждащата Словото"), Духът-Майка на Божия Син Дион-Исус…

            Знаменателните Думи на Спасителя от евангелския разказ: "Аз съм Светлината на света... Ходете в Светлината, за да станете синове на Светлината..." още веднъж интимно разкриват и отъждествяват Иисус със Слънцедатния Бог на Траките („Дион-Исус" означава буквално „Слънцедатният Исус"), известен още като "Слънцето на душите" и „Възкресението-Исус“… Христос (Дионът) Исус е древният монотеистичен тракийски Бог…

::: из „Предговора“ на Акад. Цветан Гайдарски към сборника „Тракийските Хроники“:::

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542956
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250