Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Постинг
11.04 14:46 - В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си!
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1507 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 11.04 14:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 
Стенопис от тракийския комплекс край село Свещари, гр. Исперих, област Разград, изобразяващ сцена от библейската притча за десетте девици, разказана от Исус Христос хилядолетия по-късно


В малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си

::: из „ШИФЪРЪТ на Д-р Гайд“ от Красимир и Дияна Мерин :::

 

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

 

            Случайно ли е, че един от стенописите в тракийския комплекс край село Свещари изобразява именно притчата за десетте девици? Не, защото вече знаем от книгите на Д-р Стефан Гайд, че нашите предци са вярвали в Бог Слово, родил се хилядолетия по-късно в тяло в древен Израил. Това е факт, който насочва вниманието към истината, че Христос е тракийският Бог Дион Исус, познат на предците ни. Стенописът в Свещари е само едно от многото доказателства, защото как иначе Исус би разказал притча, която е била позната по нашите земи хилядолетия преди това, ако Източникът не е един и същ? Наистина, апостолите са знаели тази истина, когато са казвали: „Като овце блуждаехте, но сега се ВЪРНАХТЕ при Пастиря и Епископа на душите ви.“ (Първо Послание на Свети Апостол Петър, гл. 2, ст. 25)

            Не е ли призивът на Христос за „вярност над малкото“ всъщност призив за това да се върнем към корените на древната си вяра и върху тях да надграждаме учението на Свети Апостол Павел и първите християни? Защото и сам Свети Апостол Павел говори на много места за „избран остатък“ и за свещенство, което е „оригиналът“ на Мойсеевата вяра и в чийто образ Исус се появява като поръчител на по-добър завет от стария (еврейски) закон на вярата.

            Има ли доказателства в Библията за това? Има и то точно в посланието към повярвалите евреи, които най-много от всички новоповярвали християни е трябвало да проумеят, че коренът на тяхната вяра е тракийският Дион Исус, който е единственият Христос, даден на човечеството за спасение. „Непознатият“ бог, от когото и гърците са черпели знание и вдъхновение, но не са искали да приемат Неговото ИМЕ – този Христос им яви Свети Апостол Павел като единствен Спасител: „Като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: ‘На непознатия Бог’. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.“ („Деяния на Апостолите, гл. 17, ст.23“)

            Наистина, както знаем и от документите в сборника „Тракийските Хроники“, ахейците и данайците, от които са произлезли днешните гърци, са дошли като завоеватели сред тракийските племена и въпреки желанието на тракийските царе да ги „облагородят“ и да живеят в мир с тях, те са останали техни врагове и съответно врагове на вярата им. Зли предводители сред тях са завладявали тракийските храмове на Дион Исус и са ги превръщали в места за поклонение на техните интерпретации на проявленията на Дион Исус. Така са се появили дионисиевите мистерии, поклоненията на Зевс (от тракийската дума за „Всемогъщия Бог“) и имената на останалите гръцки богове – всички „интерпретации“ на божественото поклонение на имената (проявленията) на Бог Дион Исус. А героичните дела на тракийските царе и първосвещеници са били „копирани“ в старогръцките митове и легенди.

            Така „елините“  (от тракийски = „благородните“), на които е било подарено превъзвишеното име на Дион Исус, подобно на евреите след тях, си присвоили тракийската вяра. Затова е било нужно Апостолите, наред с проповядването на ИМЕТО Исус сред всички (което отначало повярвалите евреи не са можели да приемат, защото са мислели, че Христос е само за тях!), да поучават, че оригиналът на древните религиозни представи в света е този ИСУС (не Емануил, както е било пророчеството в еврейския Стар Завет за ИМЕТО на Христос), който е бил познат най-напред сред траките като Дион Исус; че Той е „Непознатият Бог“ и негов първосвещеник е Мелхиседек, по чиито чин Исус се нарече Първосвещеник за спасението на човешкия род.

            Исус като предтеча влезе за нас отвътре завесата и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин… Тоя Мелхиседек, Салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови… Помислете колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячкаТой, който не е произлязъл от рода на Левиевите потомци, които приемат свещенството, взе десетък от Авраама и го благослови...

            Ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник според Мелхиседековия чин?…  Тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара. Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници…“

            Защо Великият вторник (вторият ден от Страстната седмица) е денят, който счетохме за важен да размишляваме за всичко казано дотук?

            Защото това е денят, в който пред множеството Исус е разказал известната притча за десетте девойки и младоженеца. А тази притча е била послание по един известен обичай, според който десет девойки с фенери в ръце е трябвало да осветяват пътя, по който младоженецът трябвало да стигне до своя дом… Защо този обичай заслужава внимание, та притчата по него да е важна?

            Защото според обичая за влизането с Младоженеца на сватбата (преобраз от много други места в Новия Завет за влизане в Небесното царство), единствената длъжност на чакащите девици, които е трябвало да осветяват пътя Му, е била да внимават фенерите им да светят през цялото време…

            Точно тази поука е запечатана според Акад. Цветан Гайдарски в паметта на ритуалa на лазарките, предшестващ днешния ден („Тракийският Орфизъм I“). Вече знаем от статията „Лазаров ден е денят за Призоваване на Бога и Неговото Спасение“, че на Лазаров ден девиците се приготвят за женитбата си пременени с невестини дрехи, което е следване на мистерийната традиция за духовно преображение и „разкрасяване” на предците ни. А от статията „Цветница – денят на онези, които гледат на ВХОДА Господен в Йерусалим с „Очите на БогуМил“ научихме, че Лазаров ден и Връбница (или Цветница) са паметно честване на традицията на „трансформация“ на човешкото естество в божествено, практикувана от последователите на Дион Исус преди хилядолетия, а след идването на Христос – от първите християни.

            Тази трансформация не става само чрез добродетелни дела, но се случва и в постоянното „приготвяне“ и „очакване на Възлюбения“. За нея според предците ни е била необходима една „духовна подготовка“, защото смисълът на трансформацията е бил встъпването в „Свещен брак“ с „Възлюбения“. Неслучайно именно на Велики вторник девойките извършват ритуално носене на „мълчана“ вода – по целия път от извора до дома те не изричат нито една дума, за да запазят чистотата на водата, което е преобраз на пречистващата сила на търсенето и очакването за святост.

            Това е и поуката на Господнята притча за петте разумни и петте неразумни девици и затова на Велики Вторник нашите предци са си задавали въпроса дали идващият Господ ще ги намери приготвени и чакащи!

            Затова и най-надеждният метод за анализиране на притчата за девиците, която е емблематична за днешния Велики четвъртък, е Методът Гайд. Този метод се доказа като много продуктивен в изучаването на света и човека. Според един от подходите в него, както гледа човек, такъв е той и „светило за тялото е окото“ (по „Евангелие според Св. Евангелист Матей, гл. 6, ст. 22“).

            Ние използвахме Метода Гайд, за да разберем смисъла на притчата за десетте девици и смисъла на днешния Велики Вторник. След прилагането му и след сравнението на текста с разчетени от Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайдарски древно тракийски текстове, установявихме, че „девиците“ са преобраз на онези вярващи трако-богари, които са се приготвили да посрещнат Господа с непомраченото човешко сърце и душа – а това са същности, които не могат да се „изработят“ с човешки напъни, затова и „чакането“ и „приготвянето“ при траките и при първите християни неизменно са се свързвали със Страстите Христови, кръстната смърт и възкресението.

            ::: „Небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.    

            Но разумните заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

            И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките и заспаха. А посред нощ се нададе вик: Ето младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!   

            Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си. А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват. А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.  

            А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори. После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! Отвори ни.      

            А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам. И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде.“ ::: Евангелие според Св. Евангелист Матей, гл. 25, ст. 1-13“ ::: из „ШИФЪРЪТ на Д-р Гайд“, К.Д. Мерин :::


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Фрагмент от тракийския комплекс край село Свещари край гр. Исперих, област Разград, със стенописа, който изобразява сценате от библейската притча за десетте девици хилядолетия преди появата на Исус Христос в Древен Израил






Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 117210
Постинги: 104
Коментари: 13
Гласове: 129