Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Постинг
18.04 19:49 - За генезиса на българската нация и водещата роля на тракийския етнос в нея – Част I
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 838 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

За генезиса на българската нация и водещата роля на тракийския етнос в нея – Част I

 

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 

            Ще ви разкажем за основните периоди от формирането на българската нация. От разказа ни ще се убедите, че твърденията на БАН, че тракийският етнос имал минимален принос в образуването на българската народност, са неверни. Защото въпреки че през годините, в които имахме привилегията да четем книгите на Д-р Гайд, видяхме доста голям „завой“ в твърденията на „официалната“ българска наука, нито един неин представител не призна заслугите на Д-р Гайд.

            Вместо това започна една мащабна кампания на заливане на българската общественост с всевъзможни изследвания и доклади, че „траките били българи“,  подплатена с „шокиращи“ археологически разкопки за някакви „тайнствени“ (дори магически) влияния на древни артефакти – но нито дума за връзката на българите с древната орфическа (предхристиянска) вяра на предците ни.

            Защо документите, които разкриват най-точно истинската картина за генезиса на българската нация, бяха укривани досега от официалната наука в България, а след феноменалното проучване на Д-р Стефан Гайд за тракийската писменост и превеждането и обнародването на редица документи, бяха отхвърлени от БАН?

            Силният натиск на чужди интереси от Освобождението на България от османско иго до днес, е оказал решаващо влияние върху родните учени да твърдят, че българите са пришълци на Балканския полуостров и че са се заселили на чужда за тях територия, отнета от Византия (!).

            Досега нито едно „голямо“ археологическо откритие не е върнало нито историческата истина в учебниците, нито истината за съществуването на Орфеев Завет на траките с техния монотеистичен Бог, носещ името Дион-Иисус хилядолетия преди Завета на Мойсей на Синайската планина и преди този Иисус да се въплъти като историческата личност Христос и да стане Бог на цялото човечество.

            Документите, които Д-р Стефан Гайд издаде, наред с книгите от поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ и „Тракийският Орфизъм I“ на Акад. Цветан Гайдарски, върнаха на българите истината за тяхната религия, култура и бит, и донесоха знанието, че предците ни са почитали християнския Бог хилядолетия преди появата на Християнството.

            И днес има „неуки“ и „твърдоглави“ „юроди“ измежду сънародниците ни, които твърдят, че българите са езически и варварски народ, който се бил облагородил благодарение на културното влияние на Византия. Истината е точно обратната на това твърдение – нашите предци са дали цивилизацията на християнските народи на Европа.

            Нещо повече! Д-р Стефан Гайд разкри с изваждането наяве на тракийската Библия Бесика, че тракийският орфизъм е РОДОНАЧАЛНИКЪТ на Християнската религия, философия и култура, което обяснява изображенията на Орфей като Христос сред първите християни в Европа – факт, който редица световни учени признават, но който продължава да бъде подминаван с мълчание от българската наука с изключение на случаите, когато за тракийската култура и религия се говори като за „древна и могъща езическа религия“, която била „изместена“ от християнството. Колко жалко!

            Основният източник на информация с уникални подробности за първите два периода от древната ни история (които умишлено са били скривани), са древните хроники на тракийските царе Ситалк и Хаброзелм, които според техните собствени признания са заимствали сведения от древните книги на Орфей. В тази първа част за генезиса на българската нация и водещата роля на тракийския етнос в нея ще направим кратък преглед на фактите, описани в тях.

            За преданията на Ситалк (самия тракийски цар Ситарих) научаваме от „Космогонията на първия човек“ (Книгата Атам). Ситалк е заимствал от книгите на Орфей според друг древен летопис – Книгата Нави.

            Близостта на съдържанието в Космогонията с това на книгата Битие (в Петокнижието на Мойсей) е очевидна и вероятно се дължи на двустранния религиозен обмен между Тракийското царство и храма в Ерусалим по времето на цар Ситалк и насетне. Съществуват най-малко пет различни преписа на текста, от които един е на бохарски, а другите на сахидски, етиопски и дори един по-късен на арабски език, което свидетелствува за широкото културно влияние и обмен между народите в древността.

            Части от книгата Космогония са видимо заимствани и в Талмуда и Корана. Публикуваният в сборника „Тракийските Хроники“ вариант е най-пълният и съдържа глави 1 - 4, които липсват в повечето други варианти, както и други особености и пасажи в текста, които се срещат в едни или други ръкописи, но в сборника са приведени заедно. Книгата Адам и Ева 2 не е поместена в сборника, защото е много по-късна редакция и прибавка, която съществува само в арабския си вариант и затова се счита, че не отразява оригиналния текст на книгата Атам.“ /бележки към увода на „Космогонията“ от „Тракийските Хроники“/

            Хрониките на Хаброзелм са достигнали до наши дни в два преписа на латински език, по-пълният от които е представен в сборника „Тракийските Хроники в цялост.

            За автора на другите древни хроники – Хаброзалмокс (Хаброзелм) се знае, че е царувал в периода между 386 - 383 г.пр.н. ера, непосредствено след цар Медок (Амадок I, 407-386 г.пр.н. ера) и неговия парадинаст Севт II и преди цар Котис I (383 - 359 г.пр.н. ера) и че е бил регент (наместник) на непълнолетните престолонаследници Парихсад и Амадок II (виж гл. 44:44,45).

            Латинският препис (превод) датира най-вероятно от периода след времето на Октавиановия проконсул Марк Лициний Крас, при който римляните завземат светилището на Дион-Исус в Родопите (29 - 28 г. пр.н. ера) и ограбват библиотеката му, в която вероятно са се съхранявали и поместените в сборника Хроники. Запазен е и един фрагментиран запис на част от текста на гръцки език, съдържащ множество тракийски думи, а също и няколко малки фрагмента на бохарския тракийски диалект - от гл.2, 7, 8, 11, 12 и 33-39. .“ /бележки към увода на „Нави“ от „Тракийските Хроники“/

            И така, откъде започва „родът на трако-богарите“ според тези древни текстове?

            Първият период от генезиса на българската нация очертава онази епоха, за която са се запазили най-старите Свещени устни предания за Едемския рай и първия човек. Откриваме фрагментарни писмени записи за древните тракийски династии в Египет, в древната Хетска държава, на о-в Крит, в Троя и Фригийското царство и онази свещена тракийска древност, която обхваща „митичното време" от създанието на света и първия човек, възникването на тракийския род от потомците на древния Тирес, потомък на предпотопния син на библейския Ной — Ятеф, и създаването на космополитни династически родове, дали началото на първите древни държавни институции.

            Паралелите с библейските свещени писания и описаните в тях праотци и патриарси са безпрецедентни и уникални, посочена е недвусмислено и връзката между древните цивилизации на изтока и запада, намерила израз в Египетските хроники. Тази връзка най-добре показва взаимното влияние между свещените предания на народите от дълбоката древност и обяснява факта, че в тракийските древни хроники се говорят толкова подобни неща на тези, които четем в пирамидните текстове на Египет, Вавилон и тези на Еврейската Тора (включени в кодексите на Стария Завет на Библията).

            Вторият период от генезиса на българската нация е епохата на обединеното Тракийско царство при династията на рода на Одрис, известно досега на историците като Одриското царство, която епохата на „Тракийските нави" или „Тракийските Благородни (господари)" (името няма нищо общо с плагиатството на Джеймс Камерън в неговия „Аватар“).

            Това е периодът на Свещената история на трако-българския народ в периода от няколко века преди Християнската ера, в която се споменава за първи път и думата „богарски език" като епитет на общо-тракийския език, означаващ „божествен" творчески език („език, на който говори сам Бог").

            Този безпрецедентен факт ни дава основание да разглеждаме за първи път този период като част от писаната история на българския народ, независимо, че в тази епоха българите се наричат все още „траки”, което означава следното:

            – Според писаната история Българската Държавност на Балканите не води началото си от 681 година след новата ера, когато се основава Аспарухова Българияи не е на възраст 1300 години, но започва своята точно датирана в писмените извори история от времето на Одриския цар Терес, в около 520 г. преди новата ера. Това означава, че България е на официално записана историческа възраст във всички древни хроники (включително и гръцките!) от 2500 години!

            В това обаче не се включват по-древните писмени извори, базиращи се напредшествуващите устни предания, които я връщат още по-назад до поне четвъртото хилядолетие преди новата ера, т.е. имаме исторически документи и археологически артефакти да говорим за шест хилядогодишна история на българския народ!

            Защо в учебниците не пише нищо за това? Освен доводите в началото на тази статия, най-силният аргумент за прикриването на истината за генезиса на нашия народ е, че християнската вяра – с нейния органичен прародител – тракийският орфизъм – са характерната черта на българския народ, бит и душевност.

            А това е нещо, което е като „трън в очите“ на атеисти, проповедници на езическото начало на човечеството, последователи на източни култове и не на последно място на „родоотстъпници“ на българския бит и душевност в западноевропейски християнски деноминации, появили се хилядолетия след образуването на първите християнски общини по нашите земи…

            Многообразието от традиции, образи и музика от българския празничен календар и бита на българите обаче са сигурен и надежден показател за „Исусовата“ природа на вярата и традициите на българите и за „езическия“ (в смисъла на Вавилонското отстъпление от Бога) мироглед на онези, които вярват в твърденията на официалната (лъже)наука.

         ::: Очаквайте втората част на нашия исторически преглед за третия и четвъртия период от трако-българската история на българската нация според други два исторически летописа от  сборника „Тракийските Хроники“ – хрониките „Арих“, написани от латинския историк Авила, и хрониките „Произход и Деянията на гетите“, написани от тракийския гет Йорданес :::

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 65767
Постинги: 85
Коментари: 10
Гласове: 84