Самобитната родова памет на българите не е за ‘бърза консумация’ и не е ‘лъжица за всяка уста’

 Следването на материалните ценности в света води до обезличаването на българските ценности и традиции. Неслучайно Чудомир говори за ‘аламинута’ в живота на българите – хора-аламинут, живот-аламинут, наука-аламинут, ценности-аламинут. 

 /от Красимир и Дияна Мерин/

 ~:~:~ Родолюбие ~:~:~ 

            ‘Хората-аламинут’ днес не могат да ‘разберат’ и ‘приемат’ откритията на Д-р Гайд, защото не виждат изгода. По тази причина те стават противници на истината за българската нация и дух. Нека не забравяме, че най-типичната черта на българското самосъзнание е вярата в Исус според християнските традиции, завещани от Апостолите  Павел и Андрей. Само така ще проумеем тайните на нашата родова памет и култура, закодирани в бита на предците ни.

            Има ‘благоразумни поклонници на разсъдъка’ (по Захари Стоянов), които предпочитат да защитават сегашното статукво на науката чрез апели за доказателства и факти. Те обаче не виждат най-истинските доказателства, които не са материалните артефакти (ако и такива да изобилстват), а убедителните доводи на просветители и посветени учени от ранга на Д-р Стефан Гайд.

            И те, както и мнозина наши учени, просветители и революционери, са били отхвърляни приживе (а по този начин са се откроявали онези, които не са достойни), но историята неумолимо е доказвала правотата на откритията им. Въпросът за отделната личност и нейната съдба във вечността е какво е подкрепяла тя приживе и дали днес може да види същата истина за родовата ни памет в трудовете на Акад. Цветан Гайдарски и сътрудниците от Института по Т-Наука.

            За ‘благоразумните поклонници на разсъдъка’, които викат „Осанна“ само ако имат изгода, е много близка идеята, че сме ‘потомци’ или на някакви безпросветни и първобитни народи, или на някакви свръхдревни (неземни) цивилизации, или ‘отрочета’ на гръцката и руската цивилизация. Колко недостойно!

            Същите с охота подкрепят идеята за ‘традиционното българско православие‘, което в този си вид е пряк продукт на гръцкото и руското ‘християнство‘, а когато истината прозре през ‘пролуките’ на древните латински летописи, запазени във Ватикана, с ‘жарък патриотизъм’ хулят и клеветят „римо-католическото“ християнство, въпреки че в древността този термин е измислен от византийската църква, за да се само-узакони тя, тъй като тогава е имало едно християнство – „всемирното“ или „католическото” християнство на тракийските папи във Ватикана!

            Но всички тези ‘напъни’ са за да се укрие най-голямата истина – че оригиналното християнство принадлежи на трако-българския народ и на неговите наследници. Това е истинската причина византийските владетели да извикат арабските нашественици и да ги поддържат в унищожаването на българския народ – за да се изгорят всички летописи и всички доказателства по нашите земи за произхода и първенството на вярата ни!

            Това е причината българските земи да бъдат разорявани 30 години преди официалното ни заробване под османското владичество (което предизвиква и ‘отплатата’ на Провидението с падането на Константинопол през 1453г.).

            Днес ‘благоразумните поклонници на разсъдъка, които са знаяли кайметьт на своята душа, трудили са се денонощно да има какво да оставят на чеда и унуки, били са добри християни и за тях всичко се е въртяло все около собствените черва с някои дребни изключения’ (по Захари Стоянов) твърдят, че християнството е едва на 2000 години и е еврейско учение.

            Това е истинско ‘богохулство’, което дори българи, наричащи себе си „християни“, изповядват поради родоотстъпничеството си в следване на западни или източни християнски или окултни учения и поради омразата си към Християнския Бог и християнската същност на своята родова памет.

            Заради това родоотстъпничество („ю-роди“ – отстъпници от рода) Паисий написа летописа на „славните слов-ени“ – трако-богарите, които говорят Словото на Бог и чакат както неговото идване сред тях, така и неговото Възкресение. Тион–Исус обаче не е име на езически тракийски бог, нито е онзи „дион-исий“, познат от гръцките митове, а тракийска дума, означаваща „Възкръсналият Бог“!

            Представяте ли си? Траките – а не евреите, които са очаквали, че името на Христос ще бъде „Емануил“, имат първото пророчество, че Бог Слово ще се нарече Исус и ще възкръсне!!

            Но мнозина днешни съвременници, подобно на предците си по времето на Възраждането и подготовката на въстанието, са считали за „по-българско“ да трупат имот, а „борците“ – за предатели на българското и затова са ги предавали и убивали. Но както и Захари Стоянов пише в своите „Записки по българските въстания“, не са били „бунтовниците луди и неразбрани глави, нехранимайковци, а честни и непорочни като ангели, идеални, каквито България едва ли ще роди вече втори такива подобни на тях“:

            „Ние молим тия благоразумни поклоници на разсъдъка да ни датират поне едно дребнаво събитие из техния обществен живот (чорбаджийски, търговски и учен), което да носи малко-много характер на пожертвование, на хероизъм и пр.

            Признаваме, че тяхна милост са били практични хора, знаяли са кайметьт на своята душа, трудили са се денонощно да има какво да оставят на чеда и унуки, били са добри християни; но всичко това се е въртяло все около собствените черва с някои дребни изключения.

            Съвсем си няма мястото да обвиняваме нашите деятели по въстанието. Ако те не можаха да извършат нещо по-сериозно, затова пък самият български народ е виноват, защото не е бил достоен да се възползува от случая, не било дошло още онова време, за да оцени и той свободата…

            Кромвел е казал велика истина, че в големите преврати най-далеч отивали ония, които не са знаяли накъде ще вървят от най-напред. Хора, които нямат определен план предварително, точно и ясно, които са живи органи, отдадени всецяло на събитията, не зависи от тях самите да вземат връх и да преодолеят препятствията“… /из „Записки по българските въстания“ (1884–1892), Захари Стоянов/

            И днес се ‘прокрадват’ идеи за ‘грешните’ ни апостоли и поборници за свобода, но те не са нови:

            „Всеки народ има свое минало, което се изучава старателно от потомството… Хората обръщат най-голямо внимание не на следствията, които са очаквали от това и онова предприятие, захванато от мнозина или от едного деятеля, но от святата цел и благородните побуждения, от които са се ръководили деятелите. За нас това е важно!...

            Но има и такива, които твърдят, че няколко несмислени младежи се събрали без знанието на народа и се опитали насилствено да го възбунтуват против волята му… Разбира се, че авторите на тия лъжовни източници, повечето чужденци и заклети врагове на българския народ, умишлено и със злонамерени цели крият истинските причини на нашите народни движения. Още по-лошаво е и това, че мнозина наши държавници и дипломати, които трябваше да бъдат признателни най-напред на българските въстания, старателно се мъчат да обтегнат булото на мрака върху тия народни драгоценности.

            Напротив, днешната наша свобода има безбройно число мъченици — херои, българи, наши братя, които са оставили костите си из далечните азиатски затвори, умрели са от бой и мъки по пътищата в тежки синджири, предали са душа по бесилниците, изложени на поругания и осквернения;… но на малцина са тия известни, на малко от тях се знае где почива свещеният прах, нищо не е направено, за да се увековечи тяхната памет, когато отечеството им, за което са станали жертва, свободно е днес…“ /из „Записки по българските въстания“ (1884–1892), Захари Стоянов/

            Е, защо е така, вече знаем и от всичко, което преживя Д-р Стефан Гайд – хули, клевети, нападки – както той, така и всички, които споделиха вярата и труда му – но! – „авторите на тия лъжовни източници са повечето чужденци и заклети врагове на българския народ, които умишлено и със злонамерени цели крият Истината“…

            Жалкото е, че онези, които следват враговете на народа ни, го правят поради леност. Те искат всичко да става бързо, без вяра и усилие… Но това е според вървежа на материалните ценности в света, които нямат нищо общо с духовните – и с българските ценности и традиции. Неслучайно Чудомир говори за хора-аламинут, живот-аламинут, наука-аламинут, ценности-аламинут:

            ::: Чудомир: „Чудни работи стават по света, баджанааак, големи работи! Какви изобретения, какви изкусности и каква бързина! Едно време наканим се, да речем, на панаир да идем. Застягаме колите, натрупаме сено, настелем черги, напълним торбите с хлябове, накачим се фамилиарно, па: „Ха бре! Де бре! Дий!… Ъъъс! Гя-гя-гя…“ Веднъж спреш да напоиш воловете, други път да ги нахраниш, трети път, че се мръкнало, за да пренощуваш; че ден, че два, че за три дни в Заара, дето има една приказка.

            А сега: аламинут! Всичко е аламинут. Метне се, да речем, някой на аероплана, за два дни обиколи всичките земни кълбета и си кацне пак у дома. Нищо и никакъв човечец се качи други път и дорде го чуеш да рече „пррр…“ над главата ти, изгуби се и още не ти изсъхнала плюнката, ходил в Ерусалим и си иде хаджия… И не само големите, а и малките се специализираха и се отракаха тъй, че не можеш и приказките им да разбереш вече… Майстория, баджанак, майстория, техника и бързина! В наше време, дорде достигнеш по-голяма служба, побелеят ти и веждите от старост, а сега срещнеш някое голобрадо офицерче:

            – Какъв сте, ваша милост?

            – Майор! Подполковник!

            – На каква служба сте, моля?

            – Началник на отделение! Областен доктор! Инспектор по залесовките!

            Още не си залесила територията под носа, и инспектор! Ди-рек-тор!… Бързат сегашните млади, бързат. И всичко се е хукнало, сякаш някой го гони. И призовките бързат, и изпълнителните листове, и сроковете на полиците, че даже и ражданията изпревариха закона за насърчението им…

            Аламинут просто! Аламинут и – толкоз!...” ::: из „Аламинут“ („Разкази“, в. „Зора“, 1933-1940г.) :::

            Точно затова Д-р Стефан Гайд говори, че ако някой приеме неговите открития, те ще са онези българи, „които се отличават от ‘общата маса’ и не ги ‘мързи да разсъждават’, независимо от строго научния си език, който използва, защото той е неизбежен поради фактологията на откритията за нашите предци“…

            ::: Д-р Стефан Гайд: „Декодирането на Тракийското Писмо може да прозвучи на някои неподготвени за промени читатели и бивши авторитети в науката като нещо заплашително за устоите на някои остарели догми в историята, археологията и антропологията и да предизвика прибързани негативни реакции на противопоставяне и отрицание на уникалното откритие в нея.

            Това не би трябвало да ни учудва ни най-малко, защото последствията от едно такова откритие могат да преобърнат много принципни постановки в съвременната наука ‘с главата надолу’. Освен ако приемем, че нещата, които са били досега ‘с главата надолу’, ще заемат най-после своето правомерно положение! Нещо подобно обаче винаги е ставало с по-революционните открития на нашето модерно време и това не само трябва да се очаква, но и да се приветствува от всеки свободомислещ и интелигентен човек.

            Това не е поредният ‘опит за декодиране’ на Плочиците от Градешница (5 хилядолетие пр.н.ера) и Караново (4 хилядолетие пр.н.ера). За разлика от всички предшествуващи ‘догадки’, ‘опити’, ‘тълкования’ и разни представени предположения относно писмените знаци върху плочиците вече цели няколко десетилетия, това е научен труд, който дава ПЪЛНОТО И ОКОНЧАТЕЛНО НАУЧНО ДЕКОДИРАНЕ на всеки един писмен знак върху плочиците и резултатът е безпрецедентен и сензационен!...

            За дисциплини като Балканистиката и Тракологията се оказват особено важни някои от декодираните думи в текста, които споменават името ‘Тракия’ и ‘Територия на Тракия’ преди около 7 хиляди години (в плочката от Градешница - пето хилядолетие пр. н. ера), както и свидетелството за развити тракийски орфически концепции преди около 6 хиляди години (в плочката от Караново - четвърто хилядолетие пр. н. ера), т.е. през такъв исторически период, в който досега се е считало, че не може да се говори, че траките са били автохтонното население на Балканите, защото името на епонима се отбелязва в познатите гръцки летописи касаещи най-ранен период свързан чак с бронзовата епоха (хилядолетия по-късно!).

            Още по-неочаквано е, че е открита такава древна писменост (най-древната досега в света!!!, предшествуваща тази на Шумер и Египет с около две хилядолетия!!!) у етнос като траките, които досега са били винаги "по дефиниция" считани за безписмен народ. Нещо повече - от това, че и на двете плочици - тази от Градешница (5 хилядолетие пр.н.ера) и тази от Караново (4 хилядолетие пр.н.ера) е използувана една и съща писменост, следва че този тип тракийски пиктографски скрипт е бил в употреба поне за около хиляда години (между пето и четвърто хилядолетие пр.н.ера), а вероятно и за по-дълго.

            Не е изключено и много други считани досега за "декоративни" артефакти от този или последващите го периоди, да се окажат носители на същата писменост, която, както ще се убедите сами от изложеното, представлява прото-йероглифно писмо, идентично по характер и подобно по стил на ранно-египетския му приемник, който е вече познат на масовия читател в по-късния му красиво стилизиран вариант от пирамидните текстове на една (забележете!!!) над цели две хилядолетия по-късна епоха!

            Мнозина измежду експертите в тази област биха били толкова неподготвени за една такава изненада, че сигурно биха обявили плочиците за изфабрикуван тенденциозен фалшификат. Само че тези плочици не са новост, а са известни на научния свят вече от няколко десетилетия и са многократно изследвани и експертно установени за автентични както по физикалност, така и по датировка. Съмнения за образци на прото-писменост са били нееднократно загатвани, но до този момент такава върху тях не е била оповестена никога като задоволително идентифицирана, нито като задоволително декодирана…

            Именно поради това Декодирането на Тракийското Писмо е преди всичко историята на едно откритие, започнало като приключение, на едно духовно пътешествие през информационната джунгла и морето от дезинформации, през които търсещият Истината трябва да премине, за да достигне оазисите на скритото знание…“ ::: из „Тракийското Писмо Декодирано“ :::

~:~:~   Блогът на Мерин   ~:~:~

::: Тематични Раздели :::
::: Апология на Християнството :::
::: Древните Траки :::
::: Личностно Развитие :::
::: Родолюбие :::
::: Истински Истории :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~