Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
24.06 19:07 - Корените на завистта в българската родова памет
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6092 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 25.06 16:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Корените на завистта в българската родова памет

 /от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 

Когато завладяха почти цялата империя и влезнаха като победители във Вечния Град Рим, те възревнуваха и пожелаха да притежават града и богатствата му. В своята завист те влязоха в съюз с племена, които не им бяха сродни и не говореха език, сроден на техния, племена диви и жестоки по нрав и обичаи, наречени хуни...

Всички племена на траките говореха богарския език и Арихите обслужваха светите Христови тайнства на Древната Божествена Реч… И щяха да бъдат непобедим народ, ако не бяха болни от Гетската болест („завистта“ – бел. ред.).

А тази „болест", скъпи мой принце, беше проклятието на всички богари още от самото начало и в това беше падението им - че всеки завиждаше до ревност на брата си и гледаше отвисоко на ближния си, и ако и да се съюзяваха понякога срещу общите си врагове, скоро след това воюваха помежду си — цар против цар, и брат против брата,… трак против трак, богари против богари - и така, откакто свят светува, така, даже и до днес…(из „Тракийските Хроники“)

В статията „За тракийските корени на царете в Древен Израилразгледахме доказателства, че Цар Соломон, синът на цар Давид и Батшеба (Витсавее), е връзката между древния Израил и свещената вяра на траките-хети, и посочихме едната от причините за завистта в човешкия род чрез примера за „слабостта“ на Давид по Батшеба (Витсавее).

Там разсъждавахме за факта, че въпреки многото красиви наглед жени, които цар Давид можеше да има, той пожела именно Батшеба (Витсавее). А когато тя забременя, той премина през много терзания, за да скрие деянието си, въпреки че беше цар и едва ли някой щеше да му се противопостави. Очевидно цар Давид искаше наследник от „знатен“ род. Факт е, че той съгреши именно след като научи коя е жената! Знаем от историята, че царете винаги са били изкушавани да закрепят властта си като се свържат с жена от царски род, а Витсавее е точно такава – жена от Дома на Урия, наследник на свещената тракийска вяра, чиито поклонници са били древните евреи и самият Давид.

Следователно, грехът на Давид се състои в това, че се изкушава да вземе с насилие жена от царски род, за да бъде признато потомството му от хетите и то да царува над тях. Знаем от преданията на древните евреи колко важно е майката да е еврейка, а цар Давид е искал наследник от жена като Батшеба. Освен това, за Давид е била много важна както видяхме и връзката с посветените в Тракия, защото той сигурно е знаел, че и майката на Орфей е била служителка в храма и че тя е била „служителят“, който е въвел Орфей в храмовото обучение.

Подобна „слабост“ причинена от завистта (пожеланието на чуждото) има и в историята на трако-богарите. Тя е наречена „Гетската болест“ и за нея се говори като за „падението и проклятието на всички богари“ – завистта срещу брата си и гледането отвисоко на ближния си.

Тези завист и надменност са били толкова силни, че богарите са влизали в съюз с  враговете си, само и само да не позволят на братята им да са по-горни от тях! Това е и обяснението за появата на „новите нашественици“ на българската родова памет – „копистите“ от „Кръга Спароток“.

Безпаметна завист и пожелание на заслугата за славните открития на Д-р Стефан Гайд за родната история и език, довели до повтаряне на истини, които братята Гайд единствени и първи обявиха (за което и понесоха множество клевети и нападки). И когато истината вече не можеше да се укрие, събраните и анализирани от Гайд източници бяха взети наготово, и бяха цитирани като лично изследване в подкрепа на откраднатите научни тези и прозрения на Д-р Стефан Гайд и Акад. Цветан Гайд.

Днес тези „кописти“ се афишират като „застъпници за истинската българска история“ и под имена като „Азбукарче" насаждат в обществото присвоените от Гайд идеи. Защо присвоени? Ами защото не само, че не признават откритията му, а и си позволяват директно да го клеветят като учен и човек!

Както обаче се вижда, и до днес твърденията на тези „кописти“ са силни единствено в повтарянето на наготово взети изводи, без да могат да се доближат и на сантиметър до елегантната изследователска метода на Гайд, нито да „сътворят“ дори бледо подобие на декриптираните преводи на древни документи, издадени в сборниците „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания“, книгата „Тракийският Орфизъм за напреднали“ и уникалната за българската и за световната наука поредица „Тракийското Писмо Декодирано“.

Можем само да се надяваме, че един ден цялото духовно богатство на българския народ от тези книги ще стане достояние на всички!

И тъй като всички идеи и препратки в тази статия ще станат също така обект на „изследвания“ от „Кръга Спароток“ (под „изследвания“ разбирайте търсене в интернет по ключови думи и цитиране на всевъзможни имена и документи, независимо от реалното съдържание), тук прилагаме съвсем малки фрагменти от феноменалната книга „Хрониките на Авийла“ (известна и като „Книгата Арих“), които касаят въпроса за „завистта“.

Той е ключов фактор от българската родова памет и всеки, който иска да разбира историята на своя народ трябва да го познава „в оригинал“, за да може да отсява истината за своя народ от имитациите и бълваните лъжи и омраза против Бога на трако-богарите, целящи поробване на ума на техните наследници днес.

„…Когато Аларих и беси-гетите завладяха почти цялата империя и влезнаха като победители във Вечния Град Рим, те възревнуваха и пожелаха да притежават града и богатствата му.

В своята завист те влязоха в съюз с племена, които не им бяха сродни и не говореха език, сроден на техния, племена диви и жестоки по нрав и обичаи, наречени хуни. Като сториха това, те нарушиха заръката на отците си, да не се кръвно-побратимяват с другоезични народи.

Така, скоро ги постигна Божието наказание и бяха подчинени и поробени от див и жесток народ, който ги поведе в братоубийствена война срещу братята им беси-гети. Сред тях се издигна с насилие и свирепост, с подлост и предателство, царят на хуните – Безпощадният Атила (434-453 г.) - бичът Божий и Наказанието Божие, заради непокорството им към завета на Христа Бога свой и на отците.

А всички истро-гети от сана на Арихите-пазители бяха напуснали поселенията им и се бяха върнали при своите събратя беси-гетите, защото мистериите им забраняваха да са слуги на хуните. Само някои от покровителите на земята - мерите бяха останали в съюза на хуна Атила, за да опазят владението на истро-гетските земи в Панония. Те бяха воеводи на народа си тогава и верни съюзници на хунския цар, като ламтяха да увеличат земите и богатствата си за сметка дори на братята си беси-гети и против волята на Арихите и завета на отците си. В Атила беше вярата и надеждата им, и в силата на неговата многохилядна конница, пред която трепереше Рим и целият свят…

И всичките племена, говорещи Богарския език, бяха Арихани и следваха неотлъчно Светите Тайнства на Христа Бога нашето, и както ти казах вече, в Империята ги наричаха погрешно ариани, т.е. че били следващи учението на Ариус, който твърдял, че Христос не бил Бог, а човек.

А както вече знаеш, нашият народ не е ариански, но Арихански защото вярва, че Иисус Христос е Бог, който стана заради нас човек. А като стана човек, това означава, че освети човешкия свят и го изпълни с Божественото Си естество, и вля сътворителната Си сила в Човешкия Род, та по този начин, вече твори и чрез този Човешки Род…

А имперските подлоги не харесваха това учение, защото караше хората да не се подчиняват на Империята, но да следват Божиите повели, дори в човешките наредби и в държавните заповеди, осъждайки даже делата на Императора. Защото императорите и Имперската църква учеха обратното, а именно, че Бог отговаря само за отвъдните неща и отвъдният свят е Божествен и добър, а Императорът е единственият наместник на Бога в земния свят, и тъй като светът е грешен, затова трябва да се изпълняват императорските повели, и да се търпят тежките налози и бремена смирено, и с послушание, та да си спаси човек душата, и така до деня на Пришествието Христово…

И се строяха и големи мостове и църкви, и школи на просвещение, защото Арихите вярваха и проповядваха, че в школите и в ученето има Откровение на Божиите Тайни, чрез които Бог ще сътвори нов справедлив и добър свят за човеците, още тук на земята. По туй се различаваха те от другите служители Божии, които учеха народа да се надява само за отвъдното Царство на Бога.

А според Арихите, Царството Небесно трябваше да слезе сред човеците още в този живот, а за да стане това, те се опълчваха против всяко имперско зло и насилие, и против онези свещеници, що бяха вълци, облечени в овчи кожи, що служеха на Империята и на робството.

И всичките племена на траките говореха богарския език и Арихите обслужваха светите Христови тайнства на Древната Божествена Реч… И щяха да бъдат непобедим народ, ако не бяха болни от Гетската болест.

А тази „болест", скъпи мой принце, беше проклятието на всички богари още от самото начало и в това беше падението им - че всеки завиждаше до ревност на брата си и гледаше отвисоко на ближния си, и ако и да се съюзяваха понякога срещу общите си врагове, скоро след това воюваха помежду си — цар против цар, и брат против брата, гет против гет и гет против бес, и бес против одрис, и трак против трак, ута-гури против ко-тракг-ури и утаг-ури против гети, и гети против ко-тракг-ури, и уон-гонт-ури против беси и против гети, сиреч богари против богари - и така, откакто свят светува, така, даже и до днес…

А след смъртта на императора Тиберий на трона в Константинопол се възкачи Маврикий - грък, женен за тракийска принцеса - дъщерята на Тиберий. Той направи съюз със мнозина срещу всичките траки в Империята. Той наруши свещените съюзни договори с царствата на Арихите в Равена, Тулуза и Толедо, и насъскваше брат против брата, и франки, бургунди и лангобарди против гети.

След него се възкачи императорът Фока, прост войник, въздигнат от войници, тиранин и диктатор, който беше детеубиец и уби наследниците на Маврикий, защото и в тях течеше тракийска кръв.

Дишайки омраза против всички не-гърци в Константинопол, той премахна всеобщия латински език от държавните дела и вместо него наложи всички книги на Империята да бъдат само на гръцки и да се оповестяват на гръцки.

Загина великата Източна империя, която дедите ти бяха извоювали да управляват с много кръв и с велика мъдрост. Великият град на Константин Велики стана свърталище на военни диктатори и тирани, и на едно гръцко малцинство, което узурпира с мерзост светлия град и Христовото наследство, което не беше тяхно.

Настъпиха времена на мрак и падение за цяла Европа, и гонения на всичко, що беше по-прежно и славно. Насилникът Фока изгони всите свети епископи от светите им престоли и сложи свои военни люде, белязани с антихристкия знак, начело на Светата църква в Константинопол, които не милееха за стадото, но бяха вълци, облечени в овчи кожи.

Така, той стори погром и голямо зло върху цялата Църква Христова, та погуби посветените люде и постави недуховни невежи, които скриха светлината на Писанията и замениха славата на Невестата Христова с тази на царска зверова блудница.

Беше време на плач и ридание из цялата империя - от изток, даже до запад. Тогава Всемогъщият Бог се смили над народа ни и ни изпрати Великият свещеник-цар - хон Кувред (хан Кубрат или Курт от Именника на Българските ханове -600-665 г.) от чина на Редите -учител на народа богарски, какъвто не е имало преди него и нямаше след него, защото мъдростта му беше като тази на Соломона и царството му славно като това на Теодариха преди него…

А Кувред беше прекарал детството си в Константинопол, където беше обучен в царските науки със синовете на Императора и беше дотолкова възлюбен от самия император Ираклий, че получи титлата Патриций заедно със съответните й земи.

А когато навърши 21 години, Кувред беше провъзгласен за Хон на всички богари - от далечния изток, до далечния запад…“

            /из „Книгата Арих“ или „Хрониките на Авийла, верният Пастир, написани за Теларих) - Corpus Regum Thracae – Liber Regum Tertius id est Arih“, от сборника „Тракийските Хроники“, гл. 9, ст. 10-18; гл. 14, ст. 12- 20; гл.15, ст. 11-15; гл. 16, ст. 1-17/


~:~:~   Блогът на Мерин   ~:~:~

::: Тематични Раздели :::
::: Апология на Християнството :::
::: Древните Траки :::
::: Личностно Развитие :::
::: Родолюбие :::
:::
 Истински Истории :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



 




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 127765
Постинги: 104
Коментари: 13
Гласове: 130