Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.07 21:05 - Ключът към истинското приятелство
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1541 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 09.07 00:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Тайната на Приятелството днес е скрита поради злите Му врагове. Но който се впусне в приключението да намери тази Тайна, непременно ще се ползва от помощта на видими и невидими приятели...

 

Днес за приятелите се мисли като за хора, които угаждат на нечии желания. А липсата на подобно угаждане се възприема като неприятелство. Проблемът – всички искат да използват другите за собствени цели и не желаят да се научат как да следват нечия „интерпретация“ за живота, ако тя не им носи печалба! Приятелите обаче не са за „лична консумация“.

 Неслучайно в Христовата Библия се открояват думите на Иисус Христос: „Вие сте ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам“. Тази „заповед“ е може би най-ясното послание, че единствено следването на конкретна „интерпретация“ на живота и предаването ѝ сред близки и далечни кръгове се е считало от Христос за „приятелство“ с него. Затова и думите Му, че „няма по-голяма любов от тази да дадеш живота си за приятелите“, са ясно указание за това за кого се грижи Той днес – и защо не на всички помага еднакво.

 В най-общи линии, нагласата на съвременното човечество е човек да мисли за приятелите си като за такива, които следват неговите собствени интерпретации за живота. А това е поради дадената на човека „Свободна“ воля, която е ресурс за следване на духовни наставници и за самоопределяне, и поради тази свободна воля мнозина си харесват  „учители“ и „приятели“, с които имат сходни очаквания от живота. Мъдростта обаче говори за друг вид приятелство: „Приятелят на младоженеца стои да го слуша и се радва твърде много поради гласа на младоженеца“ (Йоан 3:29).

 В древността една много характерна черта за „приятелството“ е било общуването по време на гощавки. Идеята на тези гощавки е била задаването на въпроси за смисъла на живота и размишляването над различните отговори. Неслучайно една от пиктограмите на тракийското писмо –image(латинският идентификационен индекс по конвенционално приетата международна система на Gardiner е D47) – е разчетена по следния начин: „завет“, „договор“, „пакт за приятелство“, „мяра за мяра“, „вземане-даване“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано 1“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2006).

  Човек, който има много приятели, намира в това погубването си, но има приятел, който се държи по-близко и от брат“ (Притчи 18:24). Оказва се, че  „свободната“ човешка воля е дадена, за да се запита човек кого следва и чии думи изпълнява, тоест кой му е по-близък и от брат. В древността намирането на наставник с добро духовно учение се е считало за „духовно богатство“, а лисата на такъв – на духовна бедност и нещастие: „Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много“ (Притчи 14:20) и „Богатството притуря много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си“ (Притчи 19:4).

 Обратното е водело до падение и нещастие: „Не се мамете, лошите другари покваряват добрите нрави (Първо послание към Коринтяни 15:33). Гореспоменатото оригинално намерение за „пировете“ в древността е било по-късно променено от човешки страсти и от това време са събиранията, наречени „симпозиуми“, които са били просто ядене, пиене и разговори. И това е бил един от начините на хората да им бъде отнет ключът към истинското приятелство.

 Човешкият живот крие безброй „изненади“, обясненията за които официалната религия отдавна е пакетирала в термини и заповеди от вида „Не питай, Бог знае“, „Не слушай човеци, а само вярвай в Бог на небето“ и други подобни... Ако обаче си бил наречен „приятел“ от някого и животът ти се е променил именно поради следването на нечии други „стандарти“, които са интерпретации на конкретен човек, чрез когото си „чул“ (или „разбрал“) много духовни истини, как казваш „Не ми харесва какво ми говориш, аз си имам собствена вяра“?

 Това обяснява защо грехът на приятелите на Йов беше голям. Те използваха собствената „интерпретация“ за събитията в живота на Йов и Бог им се разгневява: „Гневът ми пламна, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов“ (Йов 42:7).

 Така че, Тайната на Приятелството остава скрита поради злите Му врагове. Но който се впусне в приключението да намери тази Тайна, непременно ще се ползва от помощта на видими и невидими приятели. „Бог общува интимно и е приятел само с тези, които са готови да приемат предизвикателството на Неговото водителство и привидното противоречие на Неговата Премъдрост“ (из „Тракийските Послания“).

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::




Гласувай:
2
1


Вълнообразно


1. balar - все ме
08.07 22:01
сърби езика и все забравям после да ти дам джокер по въпроса за една връзка : Бесите и Египет. Виж в трудовете на Тукидид и Херодот, обърни внимание и на митовете и легендите. Само легенди, но кой знае, във всяка легенда има зрънце истина, а за толкова време ти вече трябва да си станал експерт по древен египет. Междината са нещо като финикийци, ама не съвсем. Няма да подсказвам повече.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 181789
Постинги: 122
Коментари: 18
Гласове: 156