Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.08 17:40 - За връзката между България и Русия
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3259 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 19.08 19:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
          За връзката между България и Русия
И за производните на Първо-говора езици, които Бог размесил поради богоборчеството на човеците


::: През всичкото изтекло време от началото на научните публикации на Д-р Стефан Гайд и Института по Т-Наука от 2006 година насам, откритията за нашето минало съвсем целенасочено  и умишлено се изолират и подменят. С излизането на български език на произведението на руския филолог акад. Дмитрий Лихачов, решихме да приложим кратка ретроспекция на някои от изводите от разчетените древни текстове и изразеното в книгата „Руската Култура“ идейно послание за „езикът (старобългарският език, "захранил" руските култура и език), на който руският народ е доверявал най-възвишените мисли, на който се е молил и на който е писал тържествени слова; висшият слой на руския език, ‘полюсът на духовността’, обогатил извънредно руския език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите.“ (Акад. Дмитрий Лихачов) :::

::: „Ако думите и писанията са обиталища на Диханието Божие, какви са последствията за тези, които разрушават и оскверняват Божието светилище? „Който разрушава Божия храм, сам той ще бъде разрушен”, казва пророкът. Който нарушава Закона на Речта, Тя него ще разруши. Всеки поема върху себе си последствията за всичко, което говори или пише... Божият дар на словото е и изпитание – как ще постъпим с него и как ще го употребим. Затова е писано: „…за всяка празна дума човеците ще отговарят…“. ТОВА Е БОЖЕСТВЕНИЯТ ЗАКОН НА СЛОВОТО, КОЙТО СЪДИ И ЩЕ СЪДИ ВСЕКИ. Защото Словото е Меч, който разделя, огън, който може и да пояжда, потоп от Води, които могат да удавят…

Езикът и Писмеността могат да бъдат обиталище и носители на любов, живот, истина, съпричастност и солидарност, изразители на най-светлите чувства, на най-великите импулси, откровения и мъдрост, на най-съкровените преживявания. Но за съжаление, освен да изцеляват, думите могат да бъдат инструмент на паразитиращите върху живота ни сили на тъмнината. Могат да убиват, осакатяват, да заблуждават и ограбват като „еничари“, обърнати срещу собствените им родители, срещу собствения си народ. Такива изречения на омразата са първопричина за битовите престъпления, заливащи страната ни, „кинжали“ на невидими демонични убийци, думи, напоени със смъртоносната отрова на зли помисли и стихийни емоции.

Рекламният бизнес, политическата демагогия, надхитрянето между половете и други всякакви видове „дрога“ за душата и нейното бягство в световете на безплодните илюзии са все от „изкуството“ на измамната манипулация, станало доходоносен бизнес за търговците на души. Образите на насилие, поквара и пошлост, които ни заливат, несъзнателно стават „тухли“ от затвора на същинското ни „аз“. Какви са изображенията, които съграждат вътрешното пространство, което обитават ума и чувствата ни – свещени като храм за вътрешния ни човек, или демонични като бесовски обиталища, които ни обсебват? Всеки трябва да се замисли в какъв „филм“ живее, кои са неговите невидими сценаристи и режисьори, какво подсъзнателно управлява живота му.“ (из „Изречения на омразата или Думи на Живот. ‘Ноевият’ ковчег на Словото в информационния потоп“, Акад. Цветан Гайд, 2016 г.) :::

::: „Чудно ли е, че Господарят на Силите за целта е подбудил водачите на така наречените „Велики сили“, за да изпълнят Неговата Воля, внушавайки им горделиви завоевателни стремежи и интереси?

Да, като Негов инструмент, руските войски, заедно с Българското опълчение и други доброволци от съседите ни, изпълняват на земята Замисъла Му, проливайки кръв – както своя, така и на враговете си. Но в крайна сметка те осъществяват НЕ своите си кроежи и замисли, но Божия План и Намерение, така че ако свободата ни е дар, тя е Дар от Горе – Дар от Бога, който е бдял и бди над избрания ни род и народ, за да го върне в пътя на Неговата мисия към народитe. Така че нашата благодарност дължим преди всичко на Него, Сърцеведеца, Който управлява И тези с НЕ до там чисти мотиви, за да постигне целите СИ.

А освен това ще попитам – много ли е, ако тези които са посяли духовното спасение, пожънат физическото избавление? Не дължи ли руския народ на нашите предци (а по този начин и на нас потомците) своята духовна култура и цивилизация? (из „Кой освободи България от робството…и ролята на „великите сили“, Акад. Цветан Гайд, 2016 г.) :::

::: „Църковнославянският език (старобългарският), пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовната ценност на онова, за което на него се е говорило и писало.

България даде на източните славяни висшия слой на езика, „полюса на духовността“, обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите.

Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова.
Той през цялото време е бил „редом“ с руския народ и го е обогатявал духовно.

После поезията заменя молитвите. Помнейки молитвеното минало на нашата поезия, трябва да пазим нейния език и „високите ценности!“

(из „Руската Култура“, бълг. издание 2018 г., автор Акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов (1906–1999), руски филолог и културолог, академик и член на Академията на науките на Русия. Изследовател на средновековната руска литература, изобразително изкуство, история и фолклор) :::

::: „Духовната война и битка за нетленното наследство на предците ни продължава с пълна сила, тази война не е спирала хилядолетия и продължава и до днес. Защото тя е битката, която изпървом се губи или печели, а след това във видимото следват благополучие или робство.

Чуждопоклонниците  винаги ще преследват общобългарското дело на блаженопочившия Стефан Гайд, който, освен всички други благодеяния към българския народ, е и преводач и съставител заедно с брат си на сборниците древни документи „Тракийските Послания“ и „Тракийските Хроники“.

Защо е това Богоборство и омраза към Вярата на предците ни? Разбира се, защото „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания“ като автентични документи развенчават напълно мита за изключителността на юдейското откровение, както и заблудата, че обожанието на Исус Христос е дело на някаква юдейска конспирация. Свещените текстове на тракийската духовна общност разкриват Богa Слово призоваван, поклоняем и почитан в Тракия преди своето въплъщение в Палестина. Неговото учение не е юдейско, нито мистерийната му практика е юдейска.

Разказът на Тракийските Свещени Писания проследява от начало създаването на човешката раса, етногенезиса на нашия народ, откъдето става ясно, че Бог Словото си има народ (това обяснява защо един от етнонимите ни е словени – хора на Словото) и това е българският род и народ – богарите, които говорят Божия език (също описано в текста), сияйните (на бохарски – траху, траки), древните царе-пастири, свещенодействащи между народите.“

(из „За ограбеното ни духовно наследство и Свещените Писания на траките“, Акад. Цветан Гайд, 2016 г.) :::

::: „Нашето население е коренно за района около Черно Море, през Балкана и чак до северната част на Мала Азия. То е имало свой език и своя писмено още преди Христа, на тях стъпва Българският език. Гърците наричали тази народност Велика Скития.

Това население е в основата на Българската държава. То получава Християнството още в първи век от н. ера и превежда Библията. Създава своя книжнина, свое изкуство. Всъщност Кирил и Методий превеждат и транскрибират книгите, написани на предишната азбука.

И за Рим, и за Константинопол това е писменост на еретици, затова трябва да бъде легализирана. Борис не покръства българския народ, а именно легализира съществуващото християнство на българите. Синът му Симеон определя това християнство като единично, независимо, вътрешно неподвластно на чужди шапки...

Но от първия училищен клас ни се натрапват едни и същи лъжи. Те трудно се преодоляват, защото много интереси се преплитат в тях. Интерес имат гърците, интерес имат руснаците заради ред вътрешнополитически и геополитически причини.

Руската национална доктрина, която е имперска, се крепи на твърдението, че русите са приели Християнството от Византия и то по времето на най-голямото й могъщество, когато тя обхващала цяла Мала Азия и целия Балкански полуостров. Мислите ли, че без съпротива ще бъде приет фактът, че християнската традиция на Русия е дошла от Симеонова България?“

(Проф. Асен Чилингиров, в-к „Монитор“, 23 юни 2007 г. в статията на Люба Кулезич със заглавието: „Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен“) :::

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::



Гласувай:
4
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 195486
Постинги: 124
Коментари: 19
Гласове: 161