Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10 19:42 - За ползата от историографията на българската култура
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1580 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.10 08:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Съвсем малко трябва, за да унищожш един човек – достатъчно е да го убедиш, че не е нужен на никого.“ (из  Железният светилник“, Димитър Талев)

С четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума... Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора...“ (из „История Славеноболгарская“, Паисий Хилендарски)

Колкото по-назад във времето задълбочава корените си родословното дърво на един народ, толкова по-здрав е стволът му, толкова по-величествена е короната му, толкова по-изрядни са плодовете му, защото и във времена на духовни бури и суша, то черпи основания и живителни сокове от неизчерпаемите извори на духовното си наследство. Но ако нашата идентичност е присадена към чужд корен, прихваната към чужда цивилизация и вяра, то тя няма да устои на времето и ще бъде погълната от морето на народите.

Малцина си задават въпроса, защо след освобождението ни от турско робство, толкова чужденци и чуждопоклонници се надпреварват да научат и вменят на току-що освободилия се народ, от кои непознати степи той иде и каква азиатска кръв тече във вените му. Но точно това е лукавата цел на душманите – да отнемат от народа ни неговия свещен Произход и светоотечествена Вяра. Така, без война и армия, само чрез лукаво скроени лъжи, враговете отнемат Отечество и Родина, които първо отците и първомайките ни завещаха, правят българите и на собствената им територия да се чувстват чужденци и скитници. Тази гнусна конспирация манипулира и до днес националното ни самочувствие, като ни отклонява от мисията и призванието, дадени ни от Бога. Номадът не носи цивилизация, защото няма свещена майка-земя и няма отечеството на Заветите на бащите си. Ако е безроден и бездомен скитник, българинът, макар и свободен по плът, си остава роб по дух, защото робът няма род, нито минало, нито бъдеще, нито настояще, защото само синовете-наследници имат всичко това.

Затова псевдонаучните фалшификации, които ни сродяват с всякакви източни, степни и упадъчно-мистични цивилизации и култури на азиатска псевдодуховност, изпълняват чужди интереси, противни на нашата идентичност и благоуспех. Тези паразитиращи върху българското самосъзнание лъжливи представи и хипотези, са родили безброй злини на народа ни, защото в самата ни народопсихология, чрез тях са навлезли нихилизмът и заразата на българофобията. А нали е писано: "да благоуспяваш както благоуспява душата ти...". Днес лечителската самоирония на Алеко, се е превърнала в негативизъм на българина към самия себе си и себеподобните, което е корен на всяко злотворство, защото "да обикнеш ближния като себе си" или да уважаваш другите, минава през самопознанието и самоопределението в свещеното на предците.

Именно затова е толкова важно за нас преоткриването в тези свещени текстове на свещената ни Земя и Родина, защото тя е естествената първосреда, която независимо от сегашното състояние на държавата и социума ни, е наша кърмилница, защото и до днес "сучем" от нейните извори, въздух, слънце, райска природа и... знамения!!! Тя е напоена с потта, кръвта и песните на хероите, които са отдавали живеенето си (не само смъртта си) и делото си, за да Я населят с достойно за Нея потомство и вечни духовни съкровища. Защото, както читателят ще разбере, всички тракийски съкровища и паметници, оставени от народа ни като послания към нас - техните наследници, са словесни скрижали и "съдове" на Божеското съдържание, които вдъхновяват и съживяват пределите на нашето съществуване. Как може някой днес да е наистина българин, а да не се интересува от това, в Кого и как са вярвали първо-отците и първо-майките на нацията ни? Какво Откровение са следвали, когато са поставяли вечните основи на нашата свещена История, Литература и Духовен Дом? Как можем ние да твърдим, че сме техни наследници, ако не почитаме това, което за тях е било най-свято и ценно? Един народ съществува като народ до тогава, докато има сред него люде, които почитат първозаветите на родоначалниците си, докато е опазено Божеското знание, което го е съхранило, докато Богът Му обитава сред него, докато пребъде Мисията му спрямо народите и човечеството, с която Провидението го е дарило. Всички тези фундаментални Истини и основания на Дълговечния Български Дом са съхранени и опазени от светите автори на текстовете в сборника "Тракийските хроники". И те ги предават на нас, за да поемем щафетата и факела на Светлината, за да довършим Възраждането на нацията ни, започнато от Възрожденците в близкото минало.

От документите в сборника „Тракийските Хроники“, читателят ще проумее, че всъщност българският народ е имал държавност много по-назад във времето (отколкото се считаше до сега), още в епохата на т. нар. „предисторическо" и „митологично" минало, и то разпростряна на една доста обширна древна територия, станала първолюлка на човешките цивилизации. За съжаление, обаче, той е бил и под чужда власт и робство многократно (от по няколкостотин години), през които периоди домогванията на чужди нам сили са се опитвали да ни претопят и асимилират, като задушат, ако е възможно, древната ни духовност и унищожат културното ни наследство. Затова, още римляните при завоюването на древните ни тракийски царства, ограбвали и разрушавали паметниците на местната богарска традиция и памет, като я подменяли със своите литературни интерпретации и летописи, каквато между впрочем е била стратегията на "PAX ROMANA" и спрямо другите народи, чиито земи присъединявали насилствено като провинции към Империята. Нека напомня на читателите и за византийските домогвания по-късно, след религиозната реформа при княз Борис, и особено след падането на българското самодържавие под византийска власт, през който период всичко, което е конкурирало гръцката духовност, религия и култура и е съперничело на нейната тотална хегемония и инфилтрация, е било подлагано на преследване и поголовно унищожение. Като добавим целенасоченото и непрекъснато методично унищожаване на българската култура и идентичност по време на пет-вековното турско робство, Божие чудо е, че изобщо сме оцелели като самосъзнание и народна памет. Не трябва да пропускаме да отбележим, обаче, и "дейността" на гръцките фанариоти през целия този период, които особено по времето на българското възраждане и борби за църковна независимост, до голяма степен са доунищожили със "свещен" (варварски!!!) фанатизъм все, що е останало по манастирските библиотеки. Ако делата на враговете ни, обаче, не будят никакво недоумение у никого, напълно необясним за нас си остава фактът, че братушките-освободители, наместо да защитят от по-нататъшни посегателства нашите народни светини, точно обратното - с цели вагони изнасяли ценните ни реликви към "великата Рус".

И въпреки тези пагубни за народа и държавата ни дела, напук на всички врагове и вредители - пак тук и там - по родина и по чужбина (при диаспората), сред духовни общества и религиозни ордени, са били запазени късчета и трошички (но безценни!) от националното ни духовно и литературно богатство, завещано през вековете от дедите ни. Не един или двама са родолюбците, чиито опити да събудят народната съвест и памет са били задушавани още в зародиш, защото още след Освобождението, "Великите сили" заедно с "добронамерените" ни съседи, продължават "врътките" на всякакви интриги, конспирации, инжиниране и фалшифициране на историята на България.

По време на тоталитарния режим и неговата политика на „братски интернационализъм" (всъщност на национален нихилизъм), такива опити на националните родолюбци са били заклеймявани като вреден (за кого?) шовинизъм. Не съм оптимист относно реакцията на същите сили в нашето съвремие, които са станали дори още по-нагли и самоуверени в силата си да манипулират медийно народа ни. Но напълно резонен е въпросът: все пак, няма ли днес необременени от старите догми независими учени-патриоти, и ако има, къде са те? Очевидно, учените, които са в ръководните позиции и поставени като авторитети на нацията, никога нямаше да бъдат допуснати там, където са, ако не изповядваха именно догматичната си "вяра" във вече фалшифицираната версия на българската история. Как биха могли те да намерят и прегърнат Историческата Истина, след като, за да намериш нещо, ти трябва първо да го търсиш, а това не може да случи с учени, които са прегърнали безрезервно наследеното статукво и плуват по течението на общоприетата заблуда.

Защо са „слепи" такива учени да видят, например, пределно ясната тъждественост между тракийския херос и българския конник? Тракийското светилище при Мадарския монумент красноречиво потвърждава приемствеността между поколенията на автохтонното (местно) население в нашата родина и е напълно неуместно, и явно преднамерено тенденциозно да се търси някаква далечна връзка, някъде по иранското плато или далекоизточните степи, след като тук в светата ни земя „от памтивека" този образ е толкова характерен за целия ни етнос, че е останал в паметта на околните народи като знаме (знамение) и символ на нашата духовност? Не се ли отнася същото и за многобройните други припокривания на слънчевите знаци и символи на народа ни отсам и отвъд Дунава (Истрос). Да не говорим за уникалните обичаи, обредната символика и битова архитектура, които още от енеолитните жилища, открити и запазени до днес, са останали непокътнати хилядолетия наред в бита на народа ни, едни и същи сакрални образи и съдържания в делничните и празнични житейски цикли, традиции и фолклор...“ (из предговора към  Тракийските Хроники“)

~:~

Тракийските Хроники- https://books.bogari.bg/produkt/тракийските-хроники/

Първият трейлър на книга за българската история - http://trakia.org/trailer_TCHR

~:~

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::






Гласувай:
4
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 188052
Постинги: 123
Коментари: 19
Гласове: 159