Прочетен: 1470 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.01.2019 10:57
„С каквито очи гледа човек, такъв е той“
(из „Тракийското Писмо Декодирано“, Д-р Стефан Гайд)
Размисли върху „Непоправимост“ и проникновението на Блага Димитрова
~:~ Блага Димитрова – възпитаник на Класическата гимназия в София и на Славянския факултет в СУ – е българска писателка, поетеса, литературен критик и преводач.
В творбите си тя създава една нова трактовка на Времето и Пространството, като предлага ту монологична разказваща рамка, ту рамката на раздвоено съзнание, чийто вътрешен диалог изгражда повествованието.
Този литературен подход създава една „двуфонична“ душевност, реализирана като памет-съзнание, която се превръща в своеобразна емоционална памет, характеризираща човешкия индивид изобщо.
Подобна емоционална памет може да опознае Времето и Пространството като паралелни светове чрез извикването на минало и бъдеще в настоящето – единствената част от "Времето", в която героите могат да опознаят истината за живота си – не действителният живот с направените грешки, а новият, възможният живот с „зачеркнати една-две думи“ и „един-два изтръгнати мига, преработени и поправени“... Защото „напред всичко зависи от някогашните един-два мига“...
Затова и Блага остана в литературната ни история с проникновението, че вярната посока е „отклонението“ от предначертания от света живот, „отклонение“, което предлага втори шанс чрез „усилията да се промени пропуснатото“. Това „отклонение“ може да е различно за всеки, защото всеки „намира само онова, което търси“.
Затова и проникновението на Блага се изразява чрез „аз-а“, който вижда себе си като обект за другите хора; но и чрез „аз-а“, който не губи от поглед себе си като субект, който, осъзнал възможностите за промяна има потенциала пресъздаде едно различно бъдеще. За този „аз" на Блага, непоправимо е единствено "настояще без усилие нищожно, една-две думи да зачеркна, един-два жеста да прибавя"...
~ Изминатият път не си отдъхва,
извътре той ме изчегъртва цяла.
И още е горещ от мойте стъпки,
и още те кънтят във мене
със своята непоправимост.
И нищо там не се изтрива с гума.
Да бих могла един-два мига само
обратно да получа, да изтръгна,
за да ги преработя и поправя.
Сега ми е пределно ясно.
Усилие нищожно ще ми струва:
една-две думи само да зачеркна,
един-два жеста само да прибавя.
И всичко би се променило...
... А там напред зависи всичко
От някогашните един-два мига... ~
/из „Непоправимост“, Блага Димитрова/
::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::
2. ::: Древните Траки
3. ::: Личностно Развитие
4. ::: Родолюбие
5. ::: Истински Истории
6. ::: БЛОГЪТ НА МЕРИН в BlogSpot
7. В защита на истинската родова памет на българите от новите „нашественици“
8. „Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден” ::: Никола Вапцаров :::
9. Пресконференцията в БТА „Прародината на древните гали (келти) - Древна Тракия“ и големият пробив на Института по Т-Наука в декодирането на тракийските руни