Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.05.2019 13:02 - РЕЗУЛТАТИ И СЛЕДСТВИЯ ОТ ВИЗИТАТА НА ПАПА ФРАНЦИСК
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 923 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 09.05.2019 13:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Папата, ако не друго, поне бе инструмент на Провидението да разбута квазирелигиозното блато, та всяка крякаща жаба да си определи гьола. Най-симптоматичното в реакциите на българската публика са нейните крайни противоположни и едностранчиви позиции, които издават невежество, заблуди и болезненото чувство за малоценност… От повърхностното пригласяне и възторжено прехласване по красиви фрази без реално последование в обществото ни, до болестна ненавист, омраза и крайни конспиративни теории граничещи с лудостта, породени не от ревност за Христа и Истината в Него, но от злободневното политиканстване и евразийското преклонение.

В резултат вместо обединение, всъщност визитата на папата по-скоро разкри дълбоката фрагментация в обществото ни, не само на религиозна основа, но и по всички значими теми. Включително различията и противоположностите в лагера на тези, които иначе имаха положителна оценка и приветстваха неговите послания. Защото Франциск отвъд институциите които представлява, като лично присъствие и поведение (особено по време на литургията му), показа разликата между политически коректното говорене на един хуманизъм без Христос и Благочестието в Христос. Едното поведение лицемерно и безплодно, а другото – пълно с Любов и Сила…

Франциск демонстрира и какво трябва да е лицето на църквите в гражданското общество – обърнато към ближния, ангажирано с всичките предизвикателства пред човека и неговото земно съществуване. И това, че независимо от различията Единството е възможно – в Единия Създател на човечеството водено от Човешкия Син… Позиция, която далеч отвъд политиката на Ватикана, е показана в личен пример – в живот посветен на другите и на Другия в тях...

Но точно чрез Литургията отслужена на площада, стана разделяне на двата пласта събитийност, паралелно съществуващи, но НЕсъединяващи се, точно както водата и дървеното масло не се смесват… От една страна бе евангелски и молитвено осветено Битието на всички (вярващи и невярващи, знаещи и агностици) като част от Великия Наблюдател, в чиито Длани е диханието на всяко същество... От друга страна Силата на Благодатта проникваща през древните формули и мистерии на Словото, предадени ни от пророци и апостоли, осветяваща духовно виждащите, бе помрачена и скрита за мнозинството.

Всеобщата публичност донесе наистина „празнична атмосфера”, но скри и профанизира Свещеното. Преднамерената показност на видимата страна на обреда, затвори вратите към невидимото съдържание, което така остана недостижимо за масовата публика. За разлика от древността, когато в Христовите тайнства са участвали само посветените (а другите са напускали храма след определен момент от богослужението), сега Мистерията на „брачната стая” на съединението с Бога, вече е оголена на показ пред камерите.

Тази външна „зрелищност” убива в неподготвения (с неосветени за духовното сетива) и малкото останало мистично чувство, което е в основата на Божествената религия на Богооткровената Вяра. Защото освен външната (общодостъпна) естетическа страна на обреда, непосветеният не може да наблюдава вътрешния невидим небесен живот, който е достъпен само за влизащия в Тайната Стая, където го чака Бог „… КОЙТО Е в тайно и дава на яве…” ( Ев.Св.Ап. Матей гл. 6 ст. 6 ). Така за чуждите на божествения живот, Истината остава скрита зад външните ритуали. Нейните вътрешни първообрази и умозрителни същности на Богоявлението и Богопознанието остават далеч от човеците свикнали да живеят повърхностно (без вътрешен осъзнат живот) в един свят доминиран от културата на „биг брадър” и селфитата в социалните мрежи.

Колкото и да е крайно сравнението, бих оприличил профанизацията на Христовите Мистерии на Всегдашната Жертва, с обезценяването и извращаването на сексуалността (която по същество е свещен акт между съпруг и съпруга) чрез повсеместната порнография, която е станалa част от културата на съвременната цивилизация. Затова в бъдеще Христовата Тайна, се отнема от човеците (Данаил гл. 8/10–12), защото независимо от буквата на ритуала, когато Духа на Освещението се оттегля, остава само празната черупка на човешката религиозност, подобно на труп без Живот (Откр. на Св. Ап. Йоан гл. 11 / 3–12). За да остане Мистерията Божия достъпна само за живеещите на небесни места (който чете нека разбира)… „ Мир ви оставям, Моят Мир ви давам, Аз не ви давам както света дава…” (Ев. Св. Ап. Йоан гл.14/ст.27)

Понеже папата говори за мир, нека уточни какъв вид мир има в предвид, защото за древните думата „мир”, освен поздрав и волеизява за невоюване в телесното, означава също вселенски ред, порядък, наредба, подредба, орден и т.н. Затова е редно да запитаме – какъв вид е световният Ред, който предлага папата? Идващ от светските управители или от и чрез Бога ?!

Защото Мирът, който Христос дава по същество е съюз и единението със Бога и във Бога и Неговото Вездесъщностно Царство, чието владичество е основата и силата на всяко добро. Ненасилие по плът (физическо –външно), но Сила и Власт по Дух и чрез Дух Светий. Но има и „мир”, който дава земния свят (според апостоли, пророци и по Думите на Господ), който е примирение и съюз със силите на нечестието на небесни места узурпирали властта над човечеството. Договореност с „беззаконието, което е хитро да върши зло чрез закон”, съглашение с номенклатурата на мъртви религиозни институции и съслужение с идеологическите и политически лобита на мракобесието. Това е лъжлив мир, както е пророкувано: „Когато казват: мир и безопасност! Тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена; и никак няма да избегнат.”( 1-во Послание към солунци гл.5 ст.3 ); „ …казват мир, мир, а пък няма мир…”( Еремия гл.8 ст.11) и „ …мир няма за нечестивите, казва Господ…”( Исая гл.48 ст. 22)… Затова и Христовия Мир (Б.Ред) е воюващ чрез духовните оръжия и невидимите сили на Истината срещу фалшивия мир, който всъщност е война и заговор срещу човешките души и Божието Намерение…

Но несъмнено Франциск е прав, когато разобличава егоизма и лицемерието, напомняйки ни, че всички ние сме емигранти в този привременен свят, далеч от Истинския Си Вечен Дом, както и това, че сам Христос е отраснал като дете емигрант, защото още от идването Си в плът е преследван в Израел. Наистина всеки наричащ се християнин е призван от Христос към милосърдие подобно на добрия самарянин (от Христовата притча), който показа милост към иноверец. Нека не прикриваме омразата и страховете зад фасадата на религиозния фанатизъм. И наистина Човечеството е призвано от Бога да стане ОБЩ ДОМ за всички.

НО… Е ПРЕДРЕЧЕНО (Данаил гл. 8 ст.14), че това е невъзможно без първо да се очисти от осквернение точно този общ Дом, в който по настоящем управлява тайната на Беззаконието… Никой (поне човек с хигиенни навици и изисквания) не влиза да обитава в Къща, преди да я очисти от паразити и нечистотии… Също така не пуска някого вътре в Дома, който обитава с домашните си, ако гостът не спазва същите хигиенните изисквания и реда на същия Дом, в който гостоприемно е поканен… Затова, относно гостоприемството, към което наистина сме призвани от светите апостоли – ЩОМ ПАПАТА КАЗА „А”, ТРЯБВАШЕ ДА СТИГНЕ И ДО „Я”…

Европейските народи имат основания подплатени с горчива историческа (а и актуална) опитност да се боят от инвазията на пришълци мюсюлмани. Разбира се, основателните страхове са допълнително подклаждани, манипулирани и раздухвани отвън – от враговете на Обединена Европа. Но те имат своите не само исторически, но и настоящи негативни примери за злоупотреба с европейското гостоприемство. Политическият ислям налага с насилие своите закони навсякъде, където доминира мюсюлманското население. Примери – бол. Щом папата се бори за мир, защо не изисква съответно от Саудитска Арабия, Турция или атеистичен Китай (и много други държави), където християните са преследвани и благовестието на Христос е забранено (или неофициално гонено), да проявяват същата толерантност, на каквато се радват мюсюлманите в Европа? Т.е. да има реципрочност и еднакво отношение на търпимост също и в мюсюлманските страни...

Защото познавайки интерпретациите на Корана през вековете, каква е гаранцията за европееца, че след време, когато станат болшинство в страните гостоприемници, „мирните” мюсюлмани, които сега осъждат радикалните си събратя, няма да проявят към светската власт претенции за управление под Исляма, така както и сега не крият, че им е обещано от техния пророк Мохамед относно местата където пребивават (Корана заповядва и предвещава това за целия свят)? Те (мюсюлманите) отказали ли са се от прозителизма, от който папата настоява да се откажат християните?

В тази посока показателна бе (и най-неуместна в контекста на събитието) изявата на мюсюлманския представител в молитвата за мир, чиято негова проява за мен си бе зле прикрита провокация с намигване към мюсюлманската общност, която най-добре (за разлика от масовата публика) разбира какво значи конкретният изпят откъс от Корана… Защото когато представителите на всички други религии и вероизповедания, участващи в мероприятието, бяха достатъчно дискретни да издигнат молитви или хваления към Твореца като общ Баща на човечеството и Бог в монотеистичните религии (т.е. никъде не бяха споменати било пророци /от представителя на еврейската общност/, било апостоли, било дори Господ Исус Христос), да виеш стиховете за Аллах и единствения му (окончателен) пророк Мохамед, си е направо нагла и натрапчива агресия, не само за слуха, но и за християнската душа на Европа и Балканите…

И за да сме последователни до край, ще зададем въпроса: Защо папата не канонизира като новомъченици – многобройните невинни жертви на ислямските терористи? Така би дал ясен знак на религиозните фанатици, че неговите братя не са забравени, когато именно заради вярата си в Божия Вечен Мир са останали верни на Христос. Или просто угажда на политическия елит, който не иска да признае особено негативното отношение днес в модерната пост-християнска Европа към живото (не музейно-историческо) християнство и неговото свидетелство дори пред заплахата от смърт?

Като папа изпълняващ функцията на наместник Божий над земните царе (според католическото учение) Франциск е обвързан институционално с европейските династични родове и кралски фамилии, които чисто исторически са приели своята „власт от Бога” от негови предшественици (или техните пълномощници)… Подобна историческа обвързаност съществува и с по-голямата част от световния елит… Виждаме, че е добре приет и от нашите общественици и държавници... Добре, но това е разбираемо. Нали е казано: „Те са от света, затова светски говорят, и света тях слуша…” (1-во Послание на Св.Ап. Йоан гл.4 ст. 5 ).

Но заедно с това слушателите неусетно (затова за съжаление и неосъзнато), „приемат” и проповедта на Франциск за Христовата Любов. Но… дали ако в последствие трябва да избират между Него (Исус) и мамона (богът на користолюбието и кариеризма), кому да служат като на Господ(ар), ще останат така развълнувано позитивни? Нали и Путин и руските олигарси също така умилително се черкуват в „православие”, но това не им пречи да вършат нехристиянски дела… Както те са превърнали религията в новата болшевишка идеология на Кремъл, дали сега Ватиканът не служи за спойка в „името на общите ценности” на другата доминираща идеология?!?!

Дали след малко време, както някога, така и сега отново, всеки, който взема на сериозно Думите на Христос, няма да се превърне във враг на „помирението”, обобщен като еретик и сектант, както някога са гонени богомили, катари – все „пречещи” на „всеобщия мир, благоденствие и светло бъдеще”…?!

ИЗОТЧНИК: Епоха / Epoch:
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2320285868212148&id=2301040756803326




Гласувай:
2


Вълнообразно


1. zaw12929 - А Франциск какво мисли за вашата ...
10.05.2019 11:37
А Франциск какво мисли за вашата оценка?! Пратете му я!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542819
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250