Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08 19:47 - ЗАЩО НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ СВАЛЯТ ПРАВИТЕЛСТВА ЧРЕЗ ПРОТЕСТИ, НИТО В БЪЛГАРИЯ, НИТО ПО СВЕТА…?!
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 524 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 07.08 21:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Поради една съвсем проста причина. В турболентните времена, в които навлизаме, ще наблюдаваме все по-отчетливи процеси на фрагментация на гражданските общества. На радикализиране на различните групи с противоположни гледни точки на случващото се, непримирими едни към други. Каквато радикализация вече тече по света, но с пълна сила ще видим още наесен в Европа и САЩ. При такова роене на всевъзможни нови хибридни социални движения (много от които стари призраци в модерни, прогресистки „дрехи”), и тяхната сектантска „правоверна” непримиримост към традиционните политически си семейства, се очаква постоянно саботиране на опонента, който е взел властта (или управляващата коалиция), незабавно и по всяко време… Би била невъзможна непрекъсната ротация на правителства, подали оставки под натиска на агитки от непрестанно протестиращите тълпи, програмирани от противникови политически лагери. Т.е. това би била една перманента и хронична политическа криза в демократичния свят (само при Ердоган и Путин такива проблеми „няма да има”, сещате се защо). Т.е. всевъзможните визии (и конспиративни теории) за спасение на държава, народ, Европа, САЩ, човечество, природа и т.н. и т.н, тепърва ще избуяват като плевели върху почвата на растящо световно население в състояние на икономическа и здравна световна криза. Като прибавим и все по-голямата емоционална нестабилност и растящ брой психопатии и психози (психичните заболявания отдавна са най-трайната и прогресираща пандемия, за която най-малко се говори в медиите), нещата придобиват катастрофичен вид. Бученето (вълнуването) на морето на народите. От които тълпи народите ще изпитват ужас, поради прогнози и слухове за престоящо насилие и войни. Всъщност именно това вече е война и то световна – информационна и психотична. Където врагът не е човек, но скрити нечовешки интелекти (които винаги са настройвали човеците едни срещу други в братоубииствени войни и кървави вражди). Въпреки, че същите анонимни сили използват своите бесопоклонници – марионетки (на свой ред вживяващи се като кукловоди в сянка), наистина битката не е срещу човеци. Но за умовете на човеците и бъдещето на човечеството… А протестите ще станат неизменен фон от политическото ежедневие в демократичните общества. Като част от инструментите на въздействие върху решения на правителствата (което си е неизменна част от електоралната зависимост на управляващите в демократичната система). Разбира се исканията за оставка ще бъдат използвани от опозиция и извънпарламентарни сили, за събиране на протестен вот (срещу някого), който най-бързо и лесно се събира чрез обругаването и громенето на обществения образ на противника. Последната световна мода – тази на унищожаване паметници – образи на предци, е също подобно оръжие в една духовна война, в която трябва да разрушиш тотемите на противника и да наложиш своите племенни богове... Това никак не е за подценяване. Защото именно – директно през медии и социални мрежи, все повече се осъществяват популистките платформи на партиите (т.е. расте ролята на имидж-мейкърите и екипите пиари, за сметка на партийната номенклатура). В това число разправата с противника – като инструмент за отстраняването му като конкурент за властта. Затова и инженираните протестни тълпи ще се превърнат в естествен фон на всяко управление. И които изобщо няма да бъдат причина оттук нататък за задължителна оставка преди редовните избори (освен при някакъв голям гаф, който би коствал електорална подкрепа на самата управляваща партия). Такава естествена политическа среда е предопределена от растящото разделение на населението на множество противопоставящи се популистки групи, всяка от които претендира, че представлява народа… При това партиите все повече ще бъдат лидерски, поради политическата култура (или антикултура – както искате) на масите… Справка – новите партии и движения (включително партията на Емануел Макрон), които във Франция пометоха традиционните такива. Това е процес и в цяла Европа, а виждаме и в САЩ олевяването на демократите (или направо тяхното превземане от външни неизвестни досега в американската политическа история движения)...
Колкото до случая у нас… Очевидно барикадиращите кръстовища в страната са една много малка извадка от българския народ. Същите дори не могат да претендират, че представляват всички протестиращи в началото на кризата… Защото политическите машинации на „Да, България”, „отровното трио”, Мая Манолова и Радев далеч не отразяват нагласите на гражданите, които искат промяна. Защото макар и неосъзната, такава е естествен стремеж към по-добър живот, особено при натрупаните разочарования от разминаването между неоправдано големите очаквания от държавата и провалите (индивидуални и общностни). Желаната промяна от мнозинството е легитимна, но неизпълнима по пътя, в който ги водят политическите шмекери яхнали настроенията им… Защото младите хора (изключвам комсомолските активисти на наемни НПО-та, политически партии и гравитиращи проекти на задкулисието), включили се в потока, са тотално изгубени в превода на случващото се в политиката у нас, и въпреки, че нямат нищо общо с задните мисли и нечестиви цели на щаба политически вампири, папагалски повтарят заучените лозунги и девизи спуснати им от тях. А някои от тях – образовани (не означава непременно интелигентни), се забавляват, играейки си на стражари и апаши с полицията и властите... Бунта на нечутите досега (присъщо на младостта). И къде другаде могат така свободно и публично да се подиграват там на разни важни чичковци, ако не на площада?! Един приятел ми каза: „искам да ме управлява някой по-добър и по-умен от мен”. Недоразумение. В демократичната система с пазарна икономика, премиерът не те управлява, той не управлява никой гражданин (освен държавните служители, на които това им е професията). Гражданите избират хората, които да управляват публичните ресурси (събирани от данъците) за укрепване и функциониране на държавата с нейните институции в защита и регулация на гражданските свободи, права и задължения. Иначе, никой не те управлява, нито ти гарантира успяване или благоденствие (това го обещаваха комунистическите лъжци, а сега радевци). Защото това е нещо, което е в ръцете на отделния човек и самото гражданско общество (неправителствения сектор), което по закон може да се сдружава и да живее в солидарност… В този смисъл министър-председателя (в случая Борисов) не управлява никой от тези млади хора на площадите, а те не могат и да отговорят в какво точно (персонално) той ги е ограничил или от какво ги е лишил (не очаквам на профила ми някой да повтаря клишетата – опорки на фалшивните моралисти от „площадната църква”). Всъщност мерило за качеството на всяка власт не е образователния ценз на премиера, а ефекта от работата на неговия екип. На която работа министър-председателят се явява фокусиращата политическа воля, събираща потенциали и възможности в една посока. Посоката на политическа ориентация и работа със стратегическите партньори и съюзници на България, т.е. – вътрешна и външна политика, инфраструктурни, икономически, държавни и европейски проекти (всичко, което е заплашено от идването на про-руско агентурно правителство под фуражката на Радев). И когато някой повтаря мантрата справедливост, трябва да уточни какво разбира под това, защото и народния съд след 9-ти 44 г. е обезглавил цвета на нацията в името на „справедливостта”. Може пък някой от тълпата подлъган от видеата по мрежите да разбира под справедливост – раздаване кюлчета злато или пачки евра (да ходи тогава при Христо Иванов). Или да не се краде никога повече (както обещава Радев) – това вече прилича на месиянските бълнувания на червените антихристи (но могат да се отнесат към отдела на „богословстващите” „философи” към „Да, България”)… Истина е обаче, че младите измежду протестиращите просто не виждат подобни на себе си във властта (а това е нормално с оглед на възрастта и средата им). Т.е. разломът идва от една различна попкултура, от чиито модели младите поколения са обсебени… Култура, която е програмирана и инженирана от част от световния глобален елит. Който е пленил и отвлякъл умовете на Z-поколението… (за това учащите в чужбина са още по-уязвими поради мейнстрийма там)… Това промиване на мозъците става днес чрез новите социални „църкви” в интернет… И разбира се през киноиндустрията, попиндустрията и медиите… Затова не случайно всички нови политически проекти започват като медии. Спомняте си „Атака” и „Скат”, а сега шоуто на Трифонов (кръга „Капитал” не прави изключение). Същият учиндолски шоумен „възпита” цели поколения в „културата” на „новите варвари” (нали така си наричаше турнетата). Целенасочено наложи нова фолк-култура, която си е чиста проба социална порнография. Базирана на подигравката и опозоряването на другите. Сектата на сърдития политически сутеньор (чиито девиз беше: „добрите момчета отиват в рая, лошите където си поискат…”) винаги храни аудиторията с пошло окарикатуряване на всеки обществен образ и авторитет. Коя ли обществена сфера не е оцапал и осмърдял лайномета на сценаристите му (между впрочем в световен мащаб вандалското унищожаване на паметници на исторически личности се превърна в масова психоза на тълпите). Лошото е, че това „умно” стърчане, се предаде на поколенията, които отраснаха на дивана пред телевизора, и му се кефеха на простотиите (е, той от това спечели много пари и политически връзки, т.е. за себе си е умен, ако така наречем хитрото безумие на безбожника)… И какви да бъдат същите възпитаници? Що и те да не се изхрачват на площадите? Разбира се, подобно на него за тях политиката е порнография, в която се предлага поредната политическа проститутка (Трифонов нееднократно е предлагал на българските избиратели разни политически кандидатури в предаванията си). Това опростачване на действителността убива всеки смислен дебат, всеки разумен аргумент… Принизява всяко добро начинание до вулгарната саморазправа на безплодния и бездарен търговец на разврат. Дори концепцията на референдума му, която на пръв поглед изглежда въплъщение на пряката демокрация, всъщност е разчистване пространството за бизнеса му на политически брокер (дори електората на Радев да е от мъртви души, то Трифонов може да му осигури такъв като застане зад публичния му образ. Особено при положение, че самия шоумен няма позитивен такъв. Не е прокламирал никакви идеали или позитивни програми, и обикновено се залепя за чужди такива – в случая към демагогията на Радев). Мажоритарната система има двойнствена употреба. Уж е пряко народовластие, но всъщност се използва като врата за зомбиране населението през медиите. Превръщане политиката в рекламен медиен продукт. Която тенденция наблюдаваме за съжаление в световен мащаб… (брекзит, изборите в щатите и т.н.). Такава ще е и за напред политическата реалност – хляб и зрелище – възход на популизма. Фалшивия живот на запалянковци в политически агитки, които имат илюзията, че самите те побеждават, когато отбора „им” и любимата „звезда” печелят „мача”… „Усещане” в избирателя, че има власт над политическата съдба. Движението на ръката му подобно на някогашната римска тълпа (днес „свободния” му избор, всъщност предварително инсталиран в главата му) решава кой „гладиатор” (кандидат) ще умре и кой ще живее на политическата арена (от предварително нареден пасианс с предизвестени главни герои). Представете си каква перспектива се очертава мажоритарния вот при положение, че с пари, откраднати от българския народ и държава, олигарсите избягали от българското правосъдие в чужбина, си купуват медии, нови партийни проекти и аватари–проксита, служещи пряко на техните интереси… Очевидно е, че на тези злокобни и зловещи практики единствено може да се противопостави другата страна на медала наречен популизъм (има и положителен такъв), който възражда народностното самосъзнание, възпитава непреходни ценности, изгражда нравствени характери и достоен начин на живот. Просветен популизъм, който изисква всеки призован в управлението на държавата да отговаря за своите дела освен пред законите на страната, но и пред Вечността (т.е. хора, отговарящи пред съ-вестта на Гласа Божий), с живот принесен на олтаря на отечеството в залог за една безкористна и вярна служба в интерес на нацията си. Тук е мястото да кажем, че вместо да се умува за оставка или не (и със нея и без нея няма да има помирение, защото в съвременната информационна война може да не се лее физически кръв, но се воюва докато се убият обществените образи на противника), европейските класически либерални елити трябва да се събудят за новите реалности и настъпващия пандемониум на „еманципирания самодостатъчен аз” (съвършеният егоист е „въплъщение на дявола”) – дете на глобалното консуматорско общество. И да изграждат нови социални и обществени мрежи с модерни актуални и истинни послания, опиращи се на силите на разума и добродетелите положени от 2000 г. в човешката природа. Които архетипни сили и трансцедентни феномени са реалния двигател на всички победи на свещения хуманизъм (на борците за свобода, човешки права и правдини от класическия либерализъм, нямащ нищо общо с неолибералните извращения на човешката природа). И единствена крепост и невидими войски, които могат да противостоят на зверовото и овладеят животинското в човешката психика. За да защитят от възхода и нашествието на програмираните тълпи, ценностите на цивилизацията и демокрацията….

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/2979830662244237




Гласувай:
4
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 349500
Постинги: 209
Коментари: 51
Гласове: 245