Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на merini
Име:
КрасимирДияна Мерин

Интереси:
::::: meriniblog@outlook.com ::::: https://www.facebook.com/krisdiamerin ::::: https://www.facebook.com/meriniblog/ ::::: https://www.facebook.com/groups/rodovapamet/ ::::: https://meriniblog.blogspot.bg/?view=magazine :::::

Статистика
Популярни постинги:
57

Постинги този месец:
1

Гласове този месец:
1

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
2

Блогъри добавили в любими:
9

Блог вълни:
101
Последни постинги
image

Тайната на Приятелството днес е скрита поради злите Му врагове. Но който се впусне в приключението да намери тази Тайна, непременно ще се ползва от помощта на видими и невидими приятели...

 

Днес за приятелите се мисли като за хора, които угаждат на нечии желания. А липсата на подобно угаждане се възприема като неприятелство. Проблемът – всички искат да използват другите за собствени цели и не желаят да се научат как да следват нечия „интерпретация“ за живота, ако тя не им носи печалба! Приятелите обаче не са за „лична консумация“.

 Неслучайно в Христовата Библия се открояват думите на Иисус Христос: „Вие сте ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам“. Тази „заповед“ е може би най-ясното послание, че единствено следването на конкретна „интерпретация“ на живота и предаването ѝ сред близки и далечни кръгове се е считало от Христос за „приятелство“ с него. Затова и думите Му, че „няма по-голяма любов от тази да дадеш живота си за приятелите“, са ясно указание за това за кого се грижи Той днес – и защо не на всички помага еднакво.

 В най-общи линии, нагласата на съвременното човечество е човек да мисли за приятелите си като за такива, които следват неговите собствени интерпретации за живота. А това е поради дадената на човека „Свободна“ воля, която е ресурс за следване на духовни наставници и за самоопределяне, и поради тази свободна воля мнозина си харесват  „учители“ и „приятели“, с които имат сходни очаквания от живота. Мъдростта обаче говори за друг вид приятелство: „Приятелят на младоженеца стои да го слуша и се радва твърде много поради гласа на младоженеца“ (Йоан 3:29).

 В древността една много характерна черта за „приятелството“ е било общуването по време на гощавки. Идеята на тези гощавки е била задаването на въпроси за смисъла на живота и размишляването над различните отговори. Неслучайно една от пиктограмите на тракийското писмо –image(латинският идентификационен индекс по конвенционално приетата международна система на Gardiner е D47) – е разчетена по следния начин: „завет“, „договор“, „пакт за приятелство“, „мяра за мяра“, „вземане-даване“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано 1“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2006).

  Човек, който има много приятели, намира в това погубването си, но има приятел, който се държи по-близко и от брат“ (Притчи 18:24). Оказва се, че  „свободната“ човешка воля е дадена, за да се запита човек кого следва и чии думи изпълнява, тоест кой му е по-близък и от брат. В древността намирането на наставник с добро духовно учение се е считало за „духовно богатство“, а лисата на такъв – на духовна бедност и нещастие: „Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много“ (Притчи 14:20) и „Богатството притуря много приятели, а сиромахът бива оставен от приятеля си“ (Притчи 19:4).

 Обратното е водело до падение и нещастие: „Не се мамете, лошите другари покваряват добрите нрави (Първо послание към Коринтяни 15:33). Гореспоменатото оригинално намерение за „пировете“ в древността е било по-късно променено от човешки страсти и от това време са събиранията, наречени „симпозиуми“, които са били просто ядене, пиене и разговори. И това е бил един от начините на хората да им бъде отнет ключът към истинското приятелство.

 Човешкият живот крие безброй „изненади“, обясненията за които официалната религия отдавна е пакетирала в термини и заповеди от вида „Не питай, Бог знае“, „Не слушай човеци, а само вярвай в Бог на небето“ и други подобни... Ако обаче си бил наречен „приятел“ от някого и животът ти се е променил именно поради следването на нечии други „стандарти“, които са интерпретации на конкретен човек, чрез когото си „чул“ (или „разбрал“) много духовни истини, как казваш „Не ми харесва какво ми говориш, аз си имам собствена вяра“?

 Това обяснява защо грехът на приятелите на Йов беше голям. Те използваха собствената „интерпретация“ за събитията в живота на Йов и Бог им се разгневява: „Гневът ми пламна, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов“ (Йов 42:7).

 Така че, Тайната на Приятелството остава скрита поради злите Му врагове. Но който се впусне в приключението да намери тази Тайна, непременно ще се ползва от помощта на видими и невидими приятели. „Бог общува интимно и е приятел само с тези, които са готови да приемат предизвикателството на Неговото водителство и привидното противоречие на Неговата Премъдрост“ (из „Тракийските Послания“).

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1489 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 09.07 00:30

image

~:~:~ БНР Радио Варна ~:~:~

::: http://bnr.bg/varna/post/100981641/predstavane-na-kniga-trakiiskoto-pismo-dekodirano-v :::


::: Слушайте запис на срещата-разговор с автора на 5-та книга от поредицата Тракийското Писмо Декодирано – „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните”. :::

::: С Цветан Гайд разговаря Вяра Николаева ::: http://82.119.84.123/storage/RadioVarna/News/cvetan gaid.mp3
:::

::: Академик Цветан Гайд разказва за най-новите и сензационни открития на Института по Т-наука за Езика и Писмеността на богоизбрания ни народ. Познанието, преследвано от враговете на българите и човешкия род, сега ни разкрива Тайните, които движат света и събитията в него. Думите на Силата, съхранени в древните ни руни, имат мощта да ни направят отново народ на Славата и Словото, каквито са били предците ни. :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1321 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.06 19:24
image

Ще дойде Видовден

 

Или как да разбираме Деня на Страшния Съд в българския фолклор според Метода Гайд

/от Красимир и Дияна Мерин/


В народната митология е останало поверието, че 15 юни е денят на „Страшния съд”. Този ден е наречен Видовден и в него всеки трябва да очаква справедливо възмездие за делата си.

Поверието се свързва с вярата, че (ангелът-Слово) Вида отсява истината от лъжата и дори и съдът да сгреши, този ангел идва на „Видовден“, за да получи всеки своята награда или наказание.

Дали това древно поверие на предците ни не е причината Темида – символът на истината и справедливостта, да е изобразявана от египтяните с меч и с щраусово перо в косата?

Поверието за Видовден е свързано с тракийската дума Маат“, която беше разчетена от Д-р Стефан Гайд като „Истината“, „Реалността на Видимото Слово“, „Законът на Природата“, а от Акад. Цветан Гайд като „Духовната Реалност зад всяко нещо“, „Вечната Истина. Навярно тази дума е залегнала в корена на термина „магистрат, а Темида се изобразява днес с превръзка на очите, везни в едната ръка и меч в другата, като олицетворение на човешката правда, която е сляпа за божествената правда Маат.

Според българския фолклор Видовден е преобраз на справедливата съдба над човешкото сърце, защото „Маат“ не е сляпа за онова, което човек мисли, говори и върши. Какво ни разкри в тази насока „Тракийското Писмо Декодирано“ за поверията на нашите предци – траките?

В текста от Плочката от Караново се наблюдава за пръв път опит за обожествяване на Царската Власт, която за да царува "с короната и жезъла на Правдата”. Тя изисква царят да е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, и да се е превърнал в човек с "Божествено Естество", т.е., да бъде измежду елита на Посветените... Фараонът в Египет бива коронован само след ритуалното поставяне на статуетката на Истината (Маат) да царува с него в тронната зала.“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано I“, 2006 г.)

Според запазените древни текстове, Maат е помощникът на Озирис в отсъждането на мъртвите по техните сърца. Любопитното е, че името на Рамзес II (фараонът е бил считан от обикновените хора за наместник на Бог на земята – поверие, което през вековете се е изродило при злите фараони в обожествяването на фараона като самия бог), се е записвало и като „Узер-маат-ре“, а йероглифът за Маат (Истината“, „Правдата“) съдържа изображението за „перо“, което се свързва с Вечното (Божественото) Слово – image).

Според декодирането на името Озирис (което винаги се е превеждало така в класическата литература от Плутарх до наши дни, и е много близо до българската дума „озарен“), то се изписва като УС-ИРИС на тракийската погребална плочка от Точиларе и означаваВсемогъщият и Всевиждащ Исус“ (виж елегантния метод на декодиране на тракийската писменост на Д-р Стефан Гайд в „Тракийското Писмо Декодирано III“, 2007 г.).

Излиза, че българското поверие за Видовден не е честване на „осъдените” а на търсещите промяна, за да не ги постигне възмездието.

Затова за нашите предци, Видовден е бил ден за напомняне на онези, които нехаят за делата си, че рано или късно злите намерения и мислите им ще „изработят” в тях и наказание. Затова и единствено в българските поверия, този ден се свързва и с поклонението към Слънцето”, което според трако-богарската вяра е Дион (Господарят) Исус, Слънцето на Душите.

Навярно това е причината вярата на предците ни в силата на покаянието да се свързва според фолклористите с ритуали за посрещане на деня в ранни зори за здраве и сила, или за простиране на чеиза от моми, за да бъде огрян от слънцето.

Подобни ритуали говорят за разбирането, че Видовден е ден за  просветление на човешката душа; ден за „гледане към слънцето“, за да се намери истината. Това е коренът и на поговорката за разпознаване на лъжливи думи, „Този като ти говори, гледай къде е слънцето.

Тъй като богарският (българският) език според Д-р Стефан Гайд е първоезика, от който са произлезли всички останали езици, коренът на думата „видя”, „да вида” е свързан с виждане или проглеждане за нуждата от промяна.

В някои балкански страни, учени-атеисти твърдят, че Видовден е ден за честване на някакъв Бог Виду (например, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска). Но в Чехия и Саксония съвсем директно се заявява, че това е денят на виждането, което прогонва слепотата.

По тази причина, „езичниците” – отхвърлили Божествената Реч на богарите – са свързвали през вековете Видовден със заклинания за здраве и благоденствие, тъй като са знаели много добре, че ще дойде денят на възмездието, когато всеки ще си получи заслуженото и ще бъде наказан за сторените дела!

Това навярно е и причината за появата на поговорки като Всяка коза на свой крак, но ще видим като дойде Видовден.../ Фрагменти от книгата „Шифърът на Гайд/

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд” :::
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2002 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.06 11:19
image

::: Да си припомним в навечерието на Деня на българската просвета, култура и писменост :::

Всички религии днес твърдят, че Бог е създал света от нищото. Според тракийската образна реч обаче, Бог е създал света от Себе си, като е трансформирал своето естество. Затова и тракийската библия (Библия Бешой), известна в историята като „Прорицателна”, съдържа дълбоки философски и концептуални идеи и прозрения, типични за орфическата доктрина за трансформациите на човешкото естество, залегнали в основата и на родния фолклор и религиозни ритуали, погрешно считани за езически и пред-християнски. 

Защо Библия Бешой се е изгубила? Защо не се е запазило влиянието й? 

"Цар Борис желае да промени прекалено архаичния и трудно pазбираем дори за IX век превод на Бохарската Библия Бешой (или Бесика), който отдавна вече не представлява живия говорим народен език по това време, а е на свещен формулен език, който само посветеният клир pазбира, както и да упражни културно-политическо влияние над редица славянски народи и особено над руските княжества, които по това време са още езичници и имат крещяща нужда от покръстване’. Той вижда политическа полза и историческа необходимост от въвеждането на съвсем нов диалектен превод на Библията в България. Това обяснява факта, че сред многото сродни диалекти, говорени в България по това време, той избира този, който е и най-близък до руските и го обявява за книжовен славяно-болгарски език, на който и pазпорежда да бъдат преведени всички книги на Светото Писание и на държавната администрация.“ (Д-р Стефан Гайд, Тракийското Писмо Декодирано) 

За жалост, този акт на Цар Борис предрешава съдбата на всички съществуващи стари документи и Свети писания на Бохарския диалект и с Бохарски букви. Всички грамотни хора от онова време, които са ползвали Бохарската протокирилица са знаели, че не е създавана нова азбука, а същата стара бохарска писменост, ползвана дотогава в пределите на Българското царство е била обявена (с малки добавки) като кирилица. 

Истинската „езикова реформа“ реформа, която Цар Борис е направил, е просто новият превод на Светото Писание, който е бил различен от Библия Бешой (Бохарския превод на Библията)... А в началото бе Светото Писание (Писажи на трак., или Словото съвременен български), и Писанието беше у Бога”...

~:~:~  (Бел. - В заглавието е използван преводът от Тракийската Библия Бесика, в която думата за онова, което бе в началото е ‘Писажи’ на трако-бохарски, която се превежда ‘Словото’ на съвременен български...) ~:~:~

Най-древният език в света, богарският, оплодил първи със знание и философски учения други цивилизации, е и днес богатство от образно слово, видения и откровения за всеки, който го говори, и който иска да види невидимата същност на света.

Език, профанизиран от родоотстъпници. Език, на който неслучайно в продължение само на няколко години след освобождението от турско робство са наложени две големи езикови реформи. Език, който е дал телесност на всички обичаи, поверия и ритуали, съхранили народи ни през всички тежки години на робства и изпитания. Език, който и до днес удивлява и впечатлява чуждоезични лингвисти и онези, които го изучават.

Благодарение на работата на Института по Трансцедентна Наука и многотомното изследване „Тракийското Писмо Декодирано научихме, че има връзка между йероглифи, коптски език, бохарски диалект и кирилица. Тази връзка беше ОТКРИТА от Д-р Стефан Гайд в неговия знаменателен труд. Благодарение на това ОТКРИТИЕ, Майкъл Еверсън (един от водещите съвременни лингвисти по древни езици) твърди, че при работа с оригиналните стилизирани надписи на букви от българският, древногръцкият и коптският, се наблюдава следният феномен – за коптския читател, текстът на кирилица е далеч по-лесен за четене, отколкото е гръцкият текст. Изводът на учения е следният: „Не казвам, че коптският трябва да се обедини с кирилицата. Но предлагам връзката им с гръцкия да бъде отменена.“

А през 2010 година, когато излиза книгата на Джеймс Алън (египтолог, преводач на редица от най-трудните текстове, включително и на тези от пирамидите, преподавател в Браун и Кеймбридж) „Middle Egyptian, James P. Allen (Cambridge, 2010), научихме, че ОТКРИТИЯТА на Д–р Стефан Гайд са потвърдени по следния начин: „Коптската азбука - БОХАРСКА, така, както я учат египтолозите по цял свят – азбуката, от която  дешифрират средно египетския – е познатата славянска Кирилица (славянска според амбицията на Цар Петър I от XVII век за създаване на ‘Империя на Панславизма’)“.

Иван Давидков пише в своята поема Венец за Кирил и Методий: „В ония дни, когато вие сътворихте светлина и книга, много мечове ръжда разяде!“ Тези думи на поета се оказват емблематични, защото не физическите трако-български мечове, а Божеската РЕ-ч на предците ни е истинската причина за славата на народа ни! Божеската РЕ-ч е онзи "трако-богарски меч", който остава в Светото Писание като "Двуострия трскийски меч, излизащо от Устата на Бог Слово", както научихме от направения от Д-р Стефан Гайд Бохарски превод на Апокалипсиса на Св. Апостол Йоан.

Самобитната родова памет на българите обаче, както и знанието за историята на нашия език, писменост и вяра не са за ‘бърза консумация’ и не са ‘лъжица за всяка уста’. Следването на материалните ценности в света винаги е водило до обезличаването на българските ценности и традиции.

Чудомир неслучайно говори за аламинута в живота на българите – хора-аламинут, живот-аламинут, наука-аламинут, ценности-аламинут:

Сега всичко е аламинутИ не само големите, а и малките се специализираха и се отракаха тъй, че не можеш и приказките им да разбереш вече… Голям напредък, голямо нещооо!... В наше време, дорде достигнеш по-голяма служба, побелеят ти и веждите от старост, а сега срещнеш някое голобрадо офицерче:

- Какъв сте, ваша милост?- Майор! Подполковник!

… Бързат сегашните млади, бързат. И всичко се е хукнало, сякаш никой го гони. И призовките бързат, и изпълнителните листове, и сроковете на полиците, че даже и ражданията изпревариха закона за насърчението им… Аламинут и - толкоз!

Хората-аламинут са първите противници на истината за българската нация и дух. Учените от ранга на Д-р Стефан Гайд, както и мнозина наши учени, просветители и революционери, са били отхвърляни приживе имено от хора-аламинут, и въпреки че историята неумолимо е доказвала правотата на откритията им, има умове, за които всичко е аламинут, защото бързат след печалбите си.

Преди време си мислехме, че само родни учени поддържат „статуквото“ на лъжите в науката от изминалите столетия, но това не е така. Оказва се, че археологът Дъглас Петрович (Douglas Petrovich), открива през 2016 година връзка между древноегипетските текстове и иврит. Според него, израилтяните, живели на територията на Египет преди повече от 3800 години, опростили египетските йероглифи в азбучни знаци, създавайки иврит, за да могат да общуват писмено с другите египетски евреи.

Всичко това „идва“ десет години след феноменалния труд на Д-р Стефан Гайд, американски учен от български произход, чието многотомно издание „Тракийското Писмо Декодирано“ е налично във всички американски библиотеки, или може да се поръча. Да не забравяме тезата на редица учени, че независимо какво пише в Стария завет, израилтяните не са живели в Египет толкова отдавна, колкото предполага Петрович, а преписът на азбука, за който Петрович твърди, че е запис на най-старата азбука в света, най-вероятно е базиран на друг древен език.

Всъщност, „Тракийското Писмо Декодирано внесе яснота и по този въпрос, а именно, че посоката на приемственост е следната – иврит произлиза от египетските йероглифи, а Мойсей започва първи писмената история и литература на древните израилтяни, които нямат почти нищо общо със съвременните.

Тази теза-аламинут на Петрович си има неслучайно и събрат на родна почва, статията на Павел Серафимов и Александър Мошев в „Списание Осем“, „‘Букви на над 7000 години. Началото на статията е следното: „Още преди повече от 7000 години първите земеделци, заселили се по нашите земи, започват да използват за комуникация графична система, която визуализира знанието и го предава напред в поколенията. Изглежда без прекъсване традицията да се „пише“ преминава и в следващите хилядолетия. Удивителна е приликата с графични системи на бронзовата епоха – Линеар А и Линеар Б. Дали Орфей е носител на това наследство? Не го ли откриваме и в руните на древните българи и глаголицата?Впоследствие обаче, малко по малко авторите внушават, че траките нямат писменост, продължавайки лъжите на старата конюнктура в науката, че траките са примитивен народ.

В периода 2006 – 2008 година Д-р Стефан Гайд публикува четири тома от мащабното си проучване „Тракийското Писмо Декодирано. То беше предшествано през 2005 година от сборника „Тракийските Послания, а през 2010 на пазара се появи и уникалният сборник с древни документи „Тракийските хроники. През този период, и в годините след него, научните хипотези на Д-р Стефан Гайд се доказаха като неоспорими тези, най-вече от подобни изследователи като Павел Серафимов и Александър Мошев, които и в цитираната по-горе статия не могат да ги отрекат! Въпреки че те следват стъпка по стъпка откритията и доказателствения материал на Д-р Стефан Гайд, двамата автори заливат читателя с прекалено много известна вече информация, без нито един от изводите на Д-р Стефан Гайд?!

Подобен подход хвърля прах в очите на хората, защото се имитира направено голямо прочуване, което на практика не съществува. В статията след многото цитати и догадки за писменост се прави заключението, че писмеността по нашите земи не може да бъде разчетена?! Тоест, очакванията от заглавието са набързо натикани в руслото на програма за бламиране на откритията на Д-р Гайд в съзнанието на масовия читател.

Ние обаче избрахме като здравомислещи и интелигентни хора да се занимаваме с възможните, доказани и логични истини за нашето минало и език. Не желаем цял живот да чакаме умните философстванияна хора, които искат да решават вместо нас, водени от политически съображения. Заради подобни, нашият народ страда векове и не може да се ползва от своите постижения, а неговите чада се скитат прокудени по света. Желаем да четем оригинални научни открития за нашата писменост и история. Иначе би се изпълнила поговорката, че „докато умните се наумуват, лудите се налудуват.

Най-засегнатите от откритията за тракийската писменост на нашите предци народи изобщо не харесватда се знае, че нашите предци траките са облагородили другите народи! Техните марионетки се надяват, че колкото повече проглушат ушите на хората с небивалици и уж проверени и достоверни факти, толкова по-малко на хората ще им пука за истината. И те ще повярват отново на масовата, аламинут-наука на хора като Павел Серафимов и Александър Мошев.

О неразумни ю-роде (бел. „ю-род“ = „отстъпник от рода), поради що се срамиш да се наречеш българин според истината за своите предци?“ Ако искаш да пожънеш истината за своето минало, бит и душевност, трябва да посееш семената на учени от ранга на Д-р Стефан Гайд. А не плевели от мрежата от лъжи на „Кръга Спараток (част от които са Павел Серафимов и Александър Мошев) – плевели, избуяли около всичко, което Д-р Гайд донесе на българския народ в частност – и човечеството като цяло.

В заключение, искаме да припомним в навечерието на Деня на българската просвета, култура и писменост, че от всички лингвистични анализи в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано става абсолютно ясно, че езикът на древната Тракийска Писменост от Енеолита, езикът върху текстовете от Книга на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и езикът от по-късните надписи от желязната епоха, написани на Трако-Фригийска азбука, е един и същ език, съхранен и до днес като Бохарския диалект на Северен Египет.

Това е бил езикът на Тракийските Династи в управлението на Древната Египетска държава, известни в историята като Хик-Сос или Царете-Пастири, който има тясна връзка, доказана без противоречие, с диалектите на съвременния български език.

Този език присъства в достатъчно на брой древни текстове и беше акуратно разчетен и документиран, тъй като съдържа едни и същи елементи на Тракийската религиозна система, преминали през вековете в други народи, и останали съхранени в националното самосъзнание и традиции на българския народ през вековете.

Всички религии днес твърдят, че Бог е създал света от нищото. Според тракийската образна реч обаче, Бог е създал света от Себе си, като е трансформирал своето естество. Затова и тракийската библия, известна в историята като Прорицателна, съдържа дълбоки философски прозрения, типични за орфическата доктрина за трансформациите на човешкото естество. Те са  залегнали в основата и на родния фолклор и религиозни ритуали, и погрешно са считани за езически.

Тракийската образна рече въвежда образи, чрез които в пространството и времето в този свят влизат идеи и понятия от безграничния свят, въвеждащи идването на Бог в човешки образ в ограничения свят. Богът на траките е бил с три различни лица, проявяващи се по различен начин – идея, изповядвана днес като Бог-Троица в католическата църква, в православието, и във всички християнски църкви по света.

Защо Библия Бешой се е изгубила? Защо не се е запазило влиянието й?

"Цар Борис желае да промени прекалено архаичния и трудно pазбираем дори за IX век превод на Бохарската Библия Бешой (или Бесика), който отдавна вече не представлява живия говорим народен език по това време, а е на свещен формулен език, който само посветеният клир pазбира, както и да упражни културно-политическо влияние над редица славянски народи и особено над руските княжества, които по това време са още езичници и имат крещяща нужда от покръстване’. Той вижда политическа полза и историческа необходимост от въвеждането на съвсем нов диалектен превод на Библията в България. Това обяснява факта, че сред многото сродни диалекти, говорени в България по това време, той избира този, който е и най-близък до руските и го обявява за книжовен славяно-болгарски език, на който и pазпорежда да бъдат преведени всички книги на Светото Писание и на държавната администрация. (Д-р Стефан Гайд, Тракийското Писмо Декодирано)

За жалост, този акт на Цар Борис предрешава съдбата на всички съществуващи стари документи и Свети писания на Бохарския диалект и с Бохарски букви. Всички грамотни хора от онова време, които са ползвали Бохарската протокирилица са знаели, че не е създавана нова азбука, а същата стара бохарска писменост, ползвана дотогава в пределите на Българското царство е била обявена (с малки добавки) като кирилица.

Истинската „езикова реформа“ реформа, която Цар Борис е направил, е просто новият превод на Светото Писание, който е бил различен от Библия Бешой (Бохарския превод на Библията)… А „в началото бе Светото Писание (‘Писажи’ на трако-бохарски, или ‘Словото’ на съвременен български), и Писанието беше у Бога”...

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::


Категория: Лични дневници
Прочетен: 2595 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 21.05 13:16
image

::: БЛОГЪТ НА МЕРИН във ФЕЙСБУК - https://www.facebook.com/meriniblog/ :::

Идват дни, в които скритите и заровени Свещени руни на Тракия възкръсват от пепелта като феникса, за да изумят онзи, който търси, да го изумят и възхитят и да царства над всичко, защото всяко Свещено Слово идва, за да царува над всичко. В тези руни е скрит ключът към силата и божествеността на траките – свещения народ, основател на най-древната човешка цивилизация, който пръв е сключил завет с Триединния Бог и чийто наследници продължават да пазят и до днес Могъщите думи, чрез които познават Истината и царуват с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния.

Възкръсването на Златните руни на Тракия стана възможно благодарение на изследванията и откритията на д-р Стефан Гайд, който разчете тракийската писменост – най-древната в света. Тези разкрития показаха, че познаването и почитането на Бога Слово Исус Христос като Творец на всичко видимо и невидимо съществува, откакто има хора, и е изначално заложено в човека, в самия език и мислене. Те явиха християнските корени на първата човешка цивилизация – Тракийската, а оттам и на човешката цивилизация като цяло, защото от разчитането на древните текстове, написани с тракийските образни знаци, датиращи от хилядолетия преди новата ера, стана ясно, че християнството не е отпреди 2000 години, а съществува от самото сътворение на човека и представлява първичният начин на мислене и поведение на хората, генетично заложеният модел на съществуване на човечеството. Древните руни на Тракия показват, че всички хора са християни по природа, доколкото са сътворени от Бога Слово и живеят в Него и чрез Него, както и Той в тях. Това тракийско християнство обаче не е светското християнство, подчинено на имперските власти и манипулирано от тях, представяно просто като една от религиите по света, появила се в резултат на развитието на религиозно-философското мислене, а е изначалната вяра на човечеството, която е вродена във всички хора, независимо от техните религиозни или нерелигиозни убеждения. Защото в основата на всичко стои Словото – Богът Слово Исус Христос, Дион-Исус.

Източник: http://eklekti.com/zlatnite-runi-na-trakiya/


Категория: Лични дневници
Прочетен: 113 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 09.05 11:10
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 162602
Постинги: 116
Коментари: 17
Гласове: 146