Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на merini
Име:
Блог Школа Мерин

Град:
София

Професия:
Антропология, етнография, фолклор, социология, културология

Интереси:
::: Школа МЕРИН предлага интерпретации на теми от философията и социологията по Метода Гайд. :::

Статистика
Популярни постинги:
124

Постинги този месец:
0

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
2

Блогъри добавили в любими:
13

Блог вълни:
178
Последни постинги
 image

Кой не се е удивявал от историите за келтите и техните мистични жреци – друидите? Разказите за тях са свързани с магически ритуали и няма как да не се запитаме истина ли са били. Но поговорката казва: „Където има дим, има и огън“, така че едва ли е без причина описването на друидите като жреци, знаещи чудни заклинания.

Кои обаче са били келтите и каква е връзката им с траките? Според учените, между келти и траки няма нищо общо. Но дали това отговаря на истината? Името „келти“ им е дадено по-късно от елини, етруси и перси, а доста по-късно на това име започват да са приписват характеристики на народ, различен от тракийските племена.

Интересно е в такъв случай да се запитаме като какви са се определяли келтите? Най-добрият начин да разберем това е като проследим начина им на живот и техните схващания за подредбата на света, защото човекът е това, което вярва, мисли, говори и живее.

За щастие, по тези теми има достатъчно материали. Истинската наука е светлина, когато не изхожда от разбиранията и вярванията на отделни човеци, според политическа конюнктура или идеологии. Има достатъчно исторически, археологически и фолклорни извори, които разкриват недвусмислено истината за келтите.

Учените приемат историческото съществуване на друидите – жреците на келтите – от ирландските епоси. Интерес буди фактът, че според библейските разкази, произходът на европейските народи се свързва с Ной и Тиру, чието потомство се нарича Тираки или Траки. А в ирландските епоси, се говори за завладяването на Ирландия от един велик Божествен народ, дошъл от югоизточните части на Европа, където реката Дунав се влива в Понта (Черно море).

Тези Тираки (траки) населявали цяла югоизточна Европа чак до гръцките острови, а техните жреци на Слънцето донесли в Ирландия своята вяра. Тираките владеели такава сила, че сътворили земя от водите на океана, за да увеличат територията на Британските острови, защото тя не достигала за заселването на този многоброен народ.

Възможно ли е тогава келтите да са траки и да са се определяли именно като такива?

В своята книга „Тракийското Писмо Декодирано“ част V, акад. Цветан Гайд много подробно и напълно обосновано доказва родствената връзка между траки, гали и келти. А фактът, че траките са тясно свързани с България като начинатели на българската народност и нация е безспорен. Това твърдят вече и не малка част от нашите учени.

В безценния си труд, акад. Цветан Гайд е издирил и описал подробно културното и езиково сходство между траки (българи) и келти (гали). Интересното е, че не само книгата на Гайд говори за родството между траки и келти. Има и редица други факти, според които можем да заключим, че келти и траки са един народ.

В Моята България – учебно помагало по история и цивилизации, 5-12 класнапример, четем следното:

„За някои тракийски народи има съмнение дали не са смесено трако-келтско или дори чисто келтско население. Такива са сердите (сардите), които в западните изследвания категорично се числят към келтите (галите). За келтски град се обявява и древната Седрика, днешната българска столица София. В случая трябва да се има предвид следното – келтите и траките са европейски мегаетноси, в чиито култури има много сходства.“

Нека разгледаме няколко опорни точки за сравнение между траки и келти.

1. Религия

Нека да припомним, че античните религии  се характеризират не толкова с догми, колкото с ритуали – тоест, религията при древните народи е била преди всичко практика, начин на живот. За целта, хората били наблюдавани и ръководени от свещенослужители, които били разделени на три групи – Друиди, Прорицатели и Бардове. Тези три групи са описани от няколко антични и средновековни извори.

Първата група свещенослужители – Друидите, имали знатен произход и не участвали във военни действия. Те обаче имали силна духовна власт и нищо важно не се предприемало без тяхно съгласие. Друидите описвали себе си като „хора от трети вид, такива които са разположени между хората и Бог“, защото разбирали езика на Бога и изразявали Неговата  воля. Може би много по-ясно ще стане какво точно представлява този особен вид хора от един древен текст поместен в Книгата „Атам“ от „Тракийските Хроники“. Там се казва, че от праведния Севт (библейския Сит) – синът на Атам (библейския Адам), Бог е създал нова раса. Тази нова раса били хора, които слушали Божия глас и се съпротивлявали на Сатаната и на неговите измами. Бог ги нарекъл Божии синове и дъщери, а онези, които слушали гласа на Змията – чада на Змията. Между потомството на Децата на Бога и потомството на Децата на Змията започва война, която продължава и до днес.

Втората група свещенослужители – Прорицателите, принасяли жертви и тълкували всички наблюдавани явления и събития. Тяхната роля била да разчитат бъдещето.

Третата група свещенослужители – Бардовете, възпявали своите вождове и славното минало на предците си. Бардът бил живата памет, пазеща спомена за миналото в настоящето. Бардовете са описвани като лирически поети, които с подобни на лири инструменти разказвали истории. Често пъти при битките, докато войските се приближавали една към друга с вдигнати мечове и насочени напред копия, бардовете заставали между тях и ги принуждавали да спрат, сякаш укротявали диви животни. Така дори и при най-дивите варвари, страстта отстъпвала пред мъдростта. Това напомня не само за цар Давид, който пеел еподи под съпровода на лирата си и успокоявал силното главоболие на Саул, но и за Орфей, който със звуците на арфата си е усмирявал хора и животни.

Интересното е, че подобна група от свещенослужителите откриваме и при траките. За това научаваме от Книгата „Арих“ от „Тракийските Хроники“, в която се описват три групи свещенослужители – Арихи, Реди и Мерите, чиито задължения много приличат на задълженията на свещенослужителите при келтите.

2. Светилища

Светилищата при келтите представляват подредени в кръг каменни блокове и се наричат кромлекс. Подобни светилища има из цяла Европа, като най-известните са в Бретон, Франция и Стоунхендж в Англия. Любопитен е фактът, че най-много кромлекси има по нашите земи, които  са доказано много по-стари от тези в другите части на Европа.

3. Празници

Основните келтски празници имат аналог в нашия фолклорен календар. На 1 ноември келтите празнуват Самайн – празник на мъртвите, за да ознаменуват началото на зимата. В края на месец октомври, българите празнуваме Андреевден, когато се извършват тайнства за  благоденствие, защита и победа над смъртта.

През месец февруари се чества келтския празник Имболк – празникът на водата, приветстващ завръщането на силите на пролетта. В българския фолклор е добре познат ритуала с къпането, който се изпълнява както на Ивановден, така и на Бабинден, а на Йордановден се влиза в студени водоеми. Тази традиция е много по-древна, отколкото може би предполагате. Това е традиция на очистване и заявление на родовата вяра.

Балтайн се чества от  келтите на 1 май. Това е празникът на Огъня. С него се поставя началото на лятото. Аналог при нас е празникът на нестинарите, който се чества на 21 май.

Лугнасад е празникът на съборите по време на жътва. Той се отбелязва през месец август и се характеризира с религиозни ритуали и поклонения на свети кладенци, на които са ставали изцеления. Това прилича много на изцеленията в къпалнята Витезда в Йерусалим, в която слизал небесен ангел да раздвижи водата, а хората, влезли в къпалнята по това време оздравявали от неизлечими болести. Имат ли аналог подобни празници при българите? Лугнасад се празнува в два различни празника – летният Атанасовден, с който се поставя началото на жътвата и Илинден, когато се празнуват небесните сили в лицето на пророк Илия.

4. Последователи на Питагор

Учените са единодушни в това, че Питагор е бил учител на друидите. Според тях, неговото учение се осъществявало индиректно с посредничеството на Залмоксис от Тракия. За тези, които не са запознати, Залмоксис (Развързващият и Връзващият Пастир) е едно от тракийските епитети-имена на Божия Син – Слънцедатния Исус.

Питагор, родом тракиец е поклонник на Дионис (Дион Исус), Богът на Възкресението. Той е бил посветен в тайните на пиктографската писменост, която изучавал в Тракия и Египет. Орфическата школа на Питагор била приемник на древното тракийско учение за свещените начала и сили. Питагор поставя началата на Музикалната теория за свещения Звук, практикувана от дълбока древност от орфическите лечители и мъдреци, както и началата на Математиката – Майката на всички науки.

В „Друидите, философи при варварите“, Жан-Луи Брюно потвърждава, че друидите и тракийските орфици са били част от едно научно схващане за света и хората. Той пише, че „теориите относно индивидуалността на душата, нейният божествен характер, нейното безсмъртие са споделяни само от трите големи групи мъдреци в древността – орфиците от Тракия, друидите и питагорейците“.

5. Друидската рецепта за пречистване и тракийската трансформация за спасението на душата

Друидите били против това техните знания да се записват и държали знанието им да се предава само устно сред посветените. Но все пак, до наши дни е достигнала тяхната рецепта за пречистване. Тя гласи следното: „човек трябва да почита Бог, да не причинява зло, да се упражнява в храброст“.

Тази рецепта звучи като съкратена версия на 10-те Божии Заповеди на Мойсеевия Завет (записани в Стария Завет), които пък са разгърнати в 20-те Божии Заповедите на Орфеевия Завет (записани в „Тракийските Хроники“).

По-интересното обаче, е разчитането на историята, описана по съдовете от Летнишкото тракийско съкровище, датирано от IV-III век пр. Хр. В книгата си „Тракийско Писмо Декодирано“ част  IV, д-р Стефан Гайд го описва като „Притчата за Посветения“. В нея се описва пътят на Посветения към Божествената Трансформация – превръщането на посветения във вярата Херос в Духовен войн, който владее стихиите, времето и собствения си живот. За този път на Посветения се говори и в Новия Завет, където Иисус Христос го нарича „тясната пътека“ към спасението на душата.

image
Съдовете от Летнишкото тракийско съкровище, на които е изобразена „Притчата за Посветения“
6. Друиди, шопи и келти

В увода споменахме за ирландския епос, който разказва как Ирландия била завладяна от един велик Божествен народ, чиито жреци на Слънцето владеели такава сила, че сътворявали земя от водите на океана, за да увеличат територията на Британските острови. Сътворяването на земя от водата обаче, е една от основополагащите концепции за сътворяването на света, описана и в Книга „Битие“ от Стария Завет.

image

В случая, точният превод на думата от бохарски би трябвало да бъде „е било сътворено чрез трансформации от Себетрансформиращия Се“ вместо просто „станало“ или „което бе“! 

Това означава, че траките, подобно на келтските друиди, са познавали много добре „божествения начин“ на сътворение на вселената от светове и появата на видимата физическа вселена като еманация на Бог-Слово.

Глаголът „шопе“ много прилича на името на една етнографска група от днешна Западна България, Източна Сърбия и Североизточна Северна Македония – шопите. Според някои изследвания името „шопи“ идва от тоягата, която местните хора, предимно скотовъдци или пастири, използвали като основно оръдие на труда.

Очевидно тази овчарска гега или тояга е била много важен елемент от характеристиката на шопите, за да се твърди, че е дала името им, но тя категорично препраща към образа на друида, който се свързва със старейшина с жезъл в ръка.

И накрая, но не на последно място, в облеклото на друидите има препратка както към облеклото на един от народите, наследили келтите на Британските острови – шотландците и тяхната „поличка“, така и към шопите, за чиято носия е характерна също „полата“. 

image


7. Връзката на Спартак с келтския принц Крикс

Двамата принца – тракийският Спартак и келтският Крикс, се обединяват в общ бунт срещу една от най-големите империи по това време – римската! Подобна смела постъпка е означавала почти сигурна смърт поради мащабите на римската империя и военната сила, която римските пълководци са водели със себе си, което ни говори, че двамата вождове трябва да са били свързани от обща кръв, и обща родствена кауза, за която са били готови да умрат – освобождението на траките.

Потвърждение за тази теза намираме и в „Моята България – учебно помагало по история и цивилизаци, 5-12 клас“:

„Литературата и киното са наложили един доста неверен образ на Спартак. Той не е просто римски роб от тракийското племе меди, а виден тракийски аристократ от царския род на Спараток, както звучи името му в оригинал. Въстанието не е робско, а е един вид „царско“, понеже е предвождано от двама принцове – тракът Спартак и келтът Крикс. Спартак не е искал да превзема Рим, за да освободи сънародниците си и да ги върне в Тракия. Той не умира във въстанието, за разлика от Крикс. По всяка вероятност изпълнява целта си и се завръща в родината. Независимо от тези разлики между историческия и литературния Спартак, той оглавява най-голямото въстание срещу най-знаменитата империя – Рим.“  

Категория: Лични дневници
Прочетен: 3129 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 27.06.2021 21:48
image

В огромната си човеконенавист и българофобия, политическите програмисти на политическата криза у нас влязоха сами в капана на собствените си нечисти кроежи. Казвам капан, защото „хитрата сврака” (политическите измамници – Христо Иванов, Радан Кънев, Слави Трифонов, Мая Манолова, Румен Радев и прочее соц-фалшификатори), с „двата крака” се набута в блатото на антибългарската риторика на нео-марксическата пропаганда, бълвана от левите пълчища на новия „интернационал” – европейски сбирток от зелени, социалисти, „либерали” и прочее другари и дружинки от всякакви орки, неспирно тролещи в мрежите срещу българите и България... Но всичката тази безбожна сган срещна мощен отпор в лицето на християн-демократичното семейство на европейските народни партии и консерватори, които защитиха в Европеския парламент – Българската демокрация и законно избраното чрез избори правителство. Което ясно показва на кого и на кои политически сили в Европа, може да разчита България в бъдеще… Стана също така ясно пред всички, че всъщност истинската първопричина (иначе поводи много) за „протестите” у нас е политическата битка за бъдещето на Европа и демокрацията изобщо. На който световен политически сблъсък държавата и народът ни се оказват заложници (да не забравяме и дейното участие на руската агентура, която подклажда всяко противопоставяне в демократичния свят изобщо, но особено в Европейския съюз). Защото за всички вече стана ясно, че зад протестите на местно българско ниво, освен парите на издирваните от правосъдието олигарси и руската агентура зад Р.Р., стои една всеобща световна революция организирана от политическата мафия на „отвореното общество” на Сорос. Чиято човеконенавистна доктрина е пълното заличаване на всяка традиция, авторитет, вяра и национална идентичност, чрез диктатура в името на новия „пролетарият”. Вместо чрез някогашната „класова борба”, в която работническата класа играеше ролята на необходимата изкупителна жертва, в чието име върлуваше червения терор, сега тоталитаризмът нахлува в „защита” на „онеправданите” и „експлоатирани” малцинства. Представени от ЛГБТ движенията, феминистки организации, псевдоекологичните движения, организации за расов реваншизъм (което си е скрита форма на расизъм) и др. „проксита” на новия фашизъм, който ни готвят глобалистите чрез стратегиите на „мултикултуралността”, която всъщност е убийство на европейската цивилизация и нейната самостойна култура... В защита на същите „ценности” резолюцията на ЕП „громи” българите и българското общество… Трябва да си много тъп, за да не разбереш, че същите „прогресисти” уж загрижени за нас българите, всъщност изнудват чрез родните ни предатели (политиците зад протеста) българското общество и правителство (което и да е в бъдеще) да узакони техните извратени доктрини във българското законодателство в противовес на естествените закони и традиционни ни ценности. Върховенство на нови закони изготвени от адвокатите на дявола (юридическите лобита и НПО-та на неолибералния фашизъм). Казвам – резолюцията на ЕП е началото на края на така нареченото „народно възстание”, защото чрез нея на всички стана ясно, че то не е нито възстание, нито народно, но антибългарски погром над независимата журналистика и свободата на мисленето и изразяването му като мнение (което всъщност е същинската свобода на словото), и опит за преврат и пленяване на Българската държава от страна на левичарския башибозук, който винаги е бил безроден (потвърдено в цялата ни нова история)... Вече няма как да минават номерата с лозунгите от типа: „борба с корупцията и мафията” или „ върховенство на закона”, защото пренасяйки битката на европейско равнище, там стана ясно за всички, че заговорът е чисто политически. Заговор на политическа мафия с перфектна организация, финансови инжекции и платени медии… Вече не важат заклинанията – „Борисов”; „Пеевски”, защото няма как европейските християн-демократични партии от семейството на ЕНП (най-многобройната група в европейския парламент), които защитиха българското правителство и легитимни редовни избори, да са управлявани от въпросните личности, сатанизирани у нас от пропагандната машина. Или пък от Доган (от случилото се в Европейския парламент рухна и този мит окончателно, след като евродепутатите от групата на либералите, от която са част и представителите на ДПС, също подкрепиха антибългарската резолюция…)… И в Европа вече стана ясно, че изкуствено създадената политическа криза и разделение в българското общество, не е от спонтанен характер, няма разумно-практична причинно-следствена връзка, нито е в името на българския народ и неговото бъдеще, но е тясно партийна далавера, политически реваншизъм и поход към властта… Раково обществено заболяване, чиито метастази са социалисти, неомарксисти и новите леви популисти. Предателите на българските интереси, няма как вече да се представят за народни водачи и борци за българското бъдеще, защото продадоха илюзиите на наивните младежи, въвлечени в програмираните им тълпи. Лъгаха ги с празни лозунги и девизи, за да си постигнат тясно-партийните си политически интереси. В задкулисни договорки и заговори за превземането на властта… Освен като очистително средство – за разсъбличане от фалшивия популизъм и разобличаване на истинската същност на „протеста”, резолюцията няма как да има друга юридическа или морална сила, по простата причина , че не може да има върховенство на закон, който НЕ Е ОСНОВАН ВЪРХУ ИСТИНАТА… Защото въпросната декларация на Европейския пармамент, не само съдържа много лъжи, но и като цяло представя една невярна, фалшива картина на българската действителност. И понеже лъжата е извращаване на истината (всяка лъжа съдържа факти, представени обаче в невярна светлина, подвеждащо и измамно, и представлява зло-употреба с тях), същата резолюция не може да бъде основание на никакви справедливи искания или промени в страната ни. Колкото и медиите (превърнали се в министерства на „протестната”пропаганда) да тръбят обратното, този лайномет ще се върне като бумеранг върху самите тях, ще се обърне срещу техните спонсори и задкулисни господари. Защото от тук нататък махалото на събитията постепенно ще се засили в обратна посока, колкото и да се опитва безуспешно да го „бута” червената нео-болшевишка паплач. Ще видите до март, как постепено ще се събуди истинският народ, ще се надигне и ще измете отровния боклук обратно в политическите бърлоги, от които е изпълзял. Защото случващото се днес мобилизира и активира защитните механизми в народното тяло… Процесът вече е започнал и той ще роди най-после същинско гражданско общество на сдружаващите се българи в защита на своите семейни, родови и национални интереси. Което българско общество няма нищо общо с наемническата мрежа от изкуствено инсталираните от вън соросоидни НПО-та, които захранват антибългарските политически проекти и техните пропагандни медии, сеещи заразата на разложението и противопоставянето в българското общество. Ще видите как постепенно горделиви самозванци ще се свият отново в обичайните си проценти на изборите, каквото и „светло бъдеще” да им вещаят сега лъжливите пророци на платените социологически агенции. Затова така бързат, защото ги е страх именно от това, но то е неизбежно, колкото и милиарди да изливат скритите кукловоди на световната нео-марксическа революция. Но завинаги ще остане (а и ние ще се постараем българите да не забравят) позорното клеймо на челата на въпросните предатели и политически проститутки… А и мразещата сган от „протестъри” обявила се за народ, вече напълно се делигитимира като българска. Защото резултатът от войната, която политическата мафия обяви на българската държавност, е отявлено антибългарски. Няма как беснеещата тълпа да претендира вече, че представлява българския народ, докато подкрепя и следва продажниците, станали причина за най-антибългарската политическа декларация в най- новата ни история. Няма как Славито, колкото и само от дистанция да подкрепя „протестите”, да продължава да минава за патриот, след като същите, които по площадите развяваха знамена, но позоряха паметта на националните ни герои загинали за възстановяването на Българската държава, като насъскваха българи срещу българи, доведоха до такъв безславен антибългарски край своята революционна дейност. Очевидно е за всеки що годе мислещ човек, че да следваш или подкрепяш подобни продажници, е пълно морално и интелектуално падение. Падение на „умните” и „красивите”, чиито лозунги и девизи се оказаха празна демагогия и политическа измама. Сега пред всички лъсва тяхната грозота и тъпота… Но си остава проблемът с тоталитарната секта на неолиберализма, чиито антихристки култ пълзи, за да обсеби човешкото общество в световен мащаб. Случващото се в България е частно явление на глобален феномен… Точно затова в идващия потоп от всякакви „човекоподобни” хибриди, които атакуват човешката идентичност, достойнство, традиции и цивилизация, е толкова важно българите да се върнем към заветите на св. си предци, към Българската национална доктрина, към общоевропейския дом на християнските народи, към човешкия прогрес, които неизменно е свързан с Божия образ и подобие. Като част от избраното човечество, намерило себе си, побеждавайки демоните на измамата, за да господарува и стопанисва земята като добър настойник и наместник...

източник: https://www.facebook.com/meriniblog/posts/3309911489097674
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1088 Коментари: 1 Гласове: -1
image

Няма друга столица по света, която да носи името на Премъдростта – София… Но това изобщо не е случайно… „Сердика е моят Рим…”– възкликва Константин Велики, чиято майка е родом от този край… Имената „Триадица” (от Тройца) и Средец/Сердец (Сърце), още повече затвърждават славата на града, намиращ се в центъра на Европа (ако погледнем не политическата, а географската карта – Европа се простира на изток до Урал)… Не случайно един от най-важните църковни събори (сердикийският), признати и от западната, и от източната църква, е именно в нашата сегашна столица… А след като Юстиниян (в превод – Истинен) разширява базиликата Св. София, градът през вековете все повече се свързва с Премъдростта Божия… Но знаменията не спират до тук. Построените след освобождението „Орлов мост” и „Лъвов мост”, представляват две от лицата на Херувима, върху който слиза Божията Слава – според видението в книгата на пророк Езекиил… И под покрива на същата тази славна Премъдрост наистина през вековете се е приютявала и Вярата, и Надеждата, и Любовта… Защото вижте – как и сега в центъра на стария град съжителстват в мир – православни храмове, католическа катедрала, юдейска синагога и мюсюлманска джамия…
Но…
От близо два месеца същия този „Орлов мост” бе окупирван перманентно от политически групи и техните програмирани през социалните мрежи тълпи, сякаш, за да се сбъдне предреченото: „ …там където е мършата, ще се съберат орлите…”. Тези Христови думи (според християнската теология София – Премъдрост Божия е име-епитет на самия Христос) разбира се не са частно пророчество, но всякога актуални, когато едно място се превръща във Вавилонски пан-демониум… „Падна Вавилон и стана свърталище на всяка омразна и нечиста птица…”. За съжаление наистина в дуалността на мистичната символика (освен Божиите херувими има и паднали такива), лешоядите (като вид орли) са образ на нечистите духове на бъркотията, бесовщината и демоничното обсебване. Които нямат нищо общо със светлите ангелски сили на Премъдростта. И наистина, каква „мъдрост”– щом кукловодите на протестите забраняват всякакво разумно мислене (нали после ще мислят за бъдещото управление – след оставките?) и забраняват всякакъв диалог или смислен дебат с аргументи? А нали думата мъдрост, в превод освен познание, означава и способност… На какво смислено и полезно дело (да не говорима за управление) са способни тълпите, щом нямат никаква конкретна позитивна цел (освен оставки и други празни лозунги)? Те дори не могат да формулират, камо ли да въплътят общественото и политическо бъдеще…
Каква ВЯРА (респективно доверие) могат да генерират вероломни човеци, които чрез фалшиви новини, инженирани компромати, и клеветнически кампании дескредитират опонентите си…? Освен да произвеждат повсеместен нихилизъм и недоверие към (и между) българите (с това тровят българите от десетилетия), не са способни на никакво общо градивно дело… Каква НАДЕЖДА да очакваме от човеци, чиято прикрита идеология подготвя разрухата на българското семейство и демократичния законов ред? Какво ни обещават те – освен политически хаос и икономическа нищета…?
И моля там соросидният „комсомол” (около кръга „Капитал” и „Да, България”), да не се разграничава от „отровното трио”, Манолова и другите президентски „лешояди”… На всички ни е ясно, че просто чакат на гюме – беснуващите там да им свършат мръсната работа, а те отпосле, ни лук яли, ни лук мирисали, да се намърдат във властта с възможно най-малко негативи, понесени от „народното въстание” (нали затова и чалга-дивата Трифонов не се включва пряко, но дебне отзад…)…
И накрая – каква ЛЮБОВ…? Ако съдим по политическата оргия между леви и уж „десни”, между представители на ЕНП (нали уж ДСБ е част от семейството на европейските народни партии с християн-демократични традиционни ценности) и социалисти, путинисти, червени „възрожденци” и „зелени” марксисти, то можем да заключим, че голяма „любов” пада… Ама не ЛЮБОВ, която ражда благословен плод и потомство, а развратен безразборен политически секс, който може да носи само силно заразни болести на Българското общество… Инфекцията от участието на политическите проститутки в протеста отдавна вече е налице и няма как да се очаква хора с поне малко нравствена хигиена да участват занапред в мероприятието…
Все си мисля, че малко по малко българските граждани ще се научат да различават дървото по разултатите (плодовете) му… И не е задължително да чакаме пасивно да видим докрай безплодието на Божковото „българско лято”, защото тези, които стоят пред вратите на Премъдростта (София) непременно го разпознават още от рано – от неговите горчиви корени… За да го изкоренят овреме…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/3023548727872430
Категория: Лични дневници
Прочетен: 597 Коментари: 0 Гласове: 3
image

Ама то целият „протест” си е един вид жив щит пред политическите измамници – Христо Иванов, Радев, Трифонов, Манолова, Нинова, и прочее революционни блудници…
И не за пръв (вероятно не и последен) път протестната тълпа използва тактиката „жив щит“. Спомнете си как застанаха жени (някъде преди месец) като жив щит (по техните собствени признания излъчени в ефир), за да препречат пътя на полицията, която по закон бе длъжна да разчисти възлови кръстовища. От миризливия катун от палатки, боклукчийски кошчета, кофи и всякакви боклуци, които следват „пътя” на протестната тълпа… Разбира се българските полицаи се наложи дълго да ги търпят, именно защото не искаха да приложат сила (каквато по закон имат право да приложат) срещу безпомощни жени… После – на 2-ри (на „великото народно въстание”) помните как „възстанниците” с павета, бутилки и бомбички, също ползваха услугите на „мирно протестиращите”, които въпреки нарочното (близо час) бездействие на полицията (под убийствена канонада – с цел „невинните” да се изтеглят от „бойното поле”), останаха също така съучастнически като жив щит. За да могат после платените медии да си направят манипулативните репортажи с добавена реалност, за да клепат след това Българската държава пред Европа…
Да напомня все пак, че тактиката „живи щитове” е символ на подлост и безчестност и е измислена и използвана в историята от възможно най-подлите, антихуманни и тоталитарни режими. Сещайте се сега същите „смели” и „честни” политици зад протеста, колко ценят човешкия живот… Сещайте се на какво са способни такива безсъвестни човеци… От такъв „морал” може да съдите какви са невидимите корени на такива подлеци, а от там какъв „плод” можете да очаквате от политическото им дърво…
Това да използваш недъгави деца за своите нечистоплътни цели, е явна демонстрация на прегоряла съвест… И манипулация на чуждата, която е все още жива – да използваш снизхождението и състраданието на другите, за да те пуснат като троянски кон, като жива бомба… Това си е чиста проба морален тероризъм… Майките с децата, използвани като морални камикадзета, програмирани от сектата аятоласи, яхнали омразата на революционната тълпа…
Но то и самият им девиз – „ситемата ни убива”, е също сам по себе си брутална лъжа. Защото замислете се – нали точно системата ги подпомага в тяхното неравностойно положение? Нали от там (за което нямаме нищо против всички ние – българските граждани) – от данъците влизащи в държавната хазна всъщност идва държавната помощ за майките и децата им…
Защото представете си, ако я няма „системата” (тази дето ги „убива”). Ако трябваше напълно сами да се справят с тежката си СЪДБА, как щяха да оцеляват (през минали епохи подобни семейства са разчитали единствено на благотворителността на църквата и отделни християни в нея)…? Разбира се, че има много недостатъци (и недостатъчност) в „системата” (като всяка човешка работа). Нали това е идеята за социалната роля на държавата (т.е. системата) – да подпомага слабите и всички, които са в неравностойно положение, мироглед произлязъл от християнския идеал за човешка солидарност и милосърдие…
Разбира се знам, че тези политизирани жени са само малка част от страдащите майки с деца с увреждания, които заслужават всякакво съчувствие и състрадание. Разбирам и това, че те също са жертви на чудовищните манипулации на „феномена” Мая Костинбродска (тази жена не спря да произвежда лъжи…).
Затова тук истинските морални изроди се намират в нейния екип (и в нейната глава и сърце)… Защото същите не се колебаят да злоупотребяват с човешкото страдание и съ-страдание…
Ама то нали и дяволът винаги се крие зад човешките слабости и нисшите страсти, в това число и политическите… Те са били винаги неговия „жив щит”…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/3022564157970887

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1460 Коментари: 1 Гласове: 3
Последна промяна: 17.09.2020 21:13
image

Под християнин имам предвид всеки, който изпълнява Христовите заповеди в следване на същия Дух, който обитава в Човешкия Син. Чиято Вяра е жива и деятелна, не само по дeфиниция и църковни празници. Вяра, която вижда невидимите корени на събитията и различава духовете. За която Христос казва: „ …обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли Вяра на земята?”. А за врага на човечеството още ни казва: „ …той беше открай човекоубиец, …когато изговаря лъжа от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща; … дохожда само да открадне, да заколи и да погуби; …той няма нищо в Мен”. Ако отнесем тези думи към случващото се на площадите и по социалните мрежи, много лесно ще се убедим – кой в действителност е духовният баща на програмистите и водачите на революционната тълпа. Погледнете само какъв арсенал от манипулации, лъжи, клевети, заплахи и насилие (физическо и психическо) използват активистите от „протестната тълпа”, и ще се убедите сами в това. Няма нужда да убеждавам, който и да е било християнин (ако наистина е такъв, той сам ще може да различи духовете), само посочвам белези и мерки за отмерване. Защото както казва Христос: „ …който е от към Истината, той слуша Моя Глас…”. Ако човек е наистина християнин, той има особено отношение към истинността като изпитана правда – мерило за всяко съдържание, като основание на всички негови решения и действия, в която и да е сфера на живота. Защото е тоталната Реалност на Бога на Истината, в която живеят Неговите поклонници (нали затова изпрати Духът на Истината, за да Му се кланят с Дух и Истина…). Няма свобода без Нея, затова Премъдростта говори: „… ако пазите думите Ми, ще познаете Истината, и Тя ще ви направи свободни”. А тези, които сега по площадите обещават свобода, са роби на разврата и лъжата (всеки може да изследва морала и делата на сегашните „въстаници” и да си направи сам заключение), и затова няма как да донесат на когото и да е било каквато и да е свобода (освен, ако разбират „свободата” като безотговорността на греха и беззаконието – за което мечтаят всички престъпници). Християнинът (този по дух) не участва в делата на водачите и активистите от революционата тълпа, не само защото всички те са патологични лъжци и измамници, но и защото – „ …всеки, който мрази брата си, е човекоубиец, …в никой човекоубиец не пребъдва вечния живот”. Поради което не може да бъде съучастник на дишащите омраза и заплахи по площадите, които ако и да не са убили никого все още (дай Боже така и да остане), желаят страстно гибелта на опонентите си и зоват към кървава саморазправа. А за хулите, клеветите и празните думи, Човешкият Син ясно заявява: „ …за всяка празна дума… човеците ще отговарят в съдния ден …защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш”. И още – „Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му: – надменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв, сърце, което крои лоши замисли, нозе, които бързат да тичат, за да вършат зло, неверен свидетел, който говори лъжа, и оня, който сее раздори между братя ”. Толкоз. Смятайте и за нечестивия беззаконик Радев, който е главният подстрекател на българи срещу българи.
Колкото до революционния патос – Христос бе мразен от зилотите (бунтовници срещу Рим), защото на дело и думи възпитава в ненасилие човеците и народите. И не въстана срещу римската власт, която бе една от най-жестоките в историята. Както впрочем постъпиха всички верни Нему по време на най-жестоките гонения срещу християните в езическия робовладелски Рим (няма нито едно противодействие чрез физическо насилие от страна на ранните християни). Също така в един конкретен епизод, описан от неговите ученици – очевидци, Исус не прие тълпата да го направи цар, когато тя искаше това. Защо? Защото Той Е цар по правото на самия Живот и чрез властта на вселенските закони, управлявани от Неговото могъщо слово (затова няма как човеци да му придадат каквото и да е било). Същото се отнася и сега за Неговата власт – тя не се упражнява чрез човешко насилие от какъвто и да е вид. Но… това не значи (както някои невежи се заблуждават), че Неговото миролюбие е безпомощно (т.е. безсилно). Напротив – Неговият Мир се постига чрез война и меч (оръжието е Неговото всевластно слово). Всъщност Христос е най-свирепият войн, но не срещу плът и кръв, но срещу истинските врагове на човеците, а именно нечовешката демонична раса – анонимните зли духове, които са подстрекателите зад всяко братоубийство, зад безкрайните войни през цялата хилядолетна човешка история. Същите стоят и сега зад противопоставянето на „…човек срещу човек; … царство срещу царство; … народ срещу народ” (езикът на пророчествата е универсален и се отнася за всяка епоха, за всяка политическа система, и за всяка човешка раса). Но Човешкият Син воюва праведно (чрез правосъдие над тайните дела на злобата), така както са призвани всички последователи на Светлината – да разобличават делата на тъмнината и да явяват Божиите съдби. Единственото оправдано насилие от човеци срещу човеци в християнската държава, е когато по необходимост се защитават слабите – от насилниците и беззаконниците. Която защитна и охранителна функция изпълняват представителите на реда и властта – като защита от външни агресори и вътрешни конспиратори. Затова е необходимо тук да дам известно разяснение относно основанията на Христовия закон (впрочем всички кръстени всъщност влизат в завет на послушание спрямо Христос и Неговите заповеди, за да почива върху тях Неговата защита, благост и милост, което покорство е основа на Вярата, даряваща вечен живот).
Казват – църквата приютявала била всички човеци без разлика от идеологически пристрастия и убеждения, защото тя спасявала за през вечността, а не се занимавала със земните дела… Звучи убедително, но всъщност е повърхностно, затова заблудително (в събора на посветени наистина са приети като добре дошли всички човеци, но само ако първо оставят вън своите заблуди и греховни навици). Вижте какво казват самите ученици на Христос: „ …като мислите винаги едно… бъдете единодушни и единомислени”. Единомислие….?! Какво единомислие може да има между неолибералния „християнстващ”, и нео-нацист, който също се определя за „православен” (нарочно давам най-контрастни примери, но има и безброй други непреодолими идеологически противоречия)? Как ще се разберат за гей-браковете, за натуралистичния трансхуманизъм, или за расовите и етнически конфликти? Или какво единомислие може да има между комунисти и капиталисти (разбира се техните съвременни хибриди се наричат по по-завъртян начин)? Такива „прогресисти” могат да достигнат „единомислие” само ако се обединят в тайна конспирация срещу христовото общество (в антихризмът – змея има много глави, които привидно /на човешко ниво/ изглежда, че воюват помежду си, но целта им е една и съща – похищението и гибелта на човешкия род). Ясно е на всеки здравомислещ човек, че приложенията на тоталитарните идеологии (достатъчно е да си спомним за болшевиките и нео-нацистите) са квази-религиозни форми, които са напълно несъвместими с християнската вяра. Защото какво общо могат да имат те с чистия ум и добродетелите, които са неделима част от нравствената педагогика на Христовото учение. Което преди всичко се отнася за новия (трансформиран) човек, за обновеното човечество, за новите променени взаимотношения помежду хората – в Правдата и Мира на Царството на Духа. Да, това също е политика (от полис=град), но небесна… Мирът Божий, слизащ на земята между човеците с добра воля, е основа както на молитвения живот, така и на всяко дело на Вярата. Затова учението за църквата (мистичната еклезиология) е разбирането за спасителната наредба в събора на новото човечество. Познание за човешкото общество от небесни граждани (с поведение – земно отражение на небесните нравствени добродетели), всъщност прототип на съвършеното гражданско общество, доколкото християнският идеал за Небесния град е неговият първообраз.
Но… точно тук е противоречието с разните идеологически „-изми” на революционата тълпа относно темата за Властта... Не само, че Христовото учение не е против Властта, но напротив – в неговия светоглед тя е фундамент на цялото битие, като йерархична конструкция, и в природата, и в социума. Затова св. апостоли казват: „…покорявайте се, заради Господа, на всяка човешка власт; …защото няма власт, която да не е от Бога…”. Сам Христос заявава на Пилат Понтийски, който го предава на разпятие: „… ти не би имал никаква власт над Мен, ако не бе ти дадено отгоре…” – с което признава властите като проява на Божествения ред (според пророческата традиция Господ Бог възкачва и сваля земните владетели чрез събитията от човешката история, поради което Христос е наречен и Началник на земните царе). Затова християнският модел е монархичен (Благовестието на Христос е известие за Царството Божие) и патерналистичен (съборността е проекция на Божията общност като Семейство, в това число и догмата за Св. Троица). Разбира се в съборния смисъл – сред народа Божии всички човеци са равни под един върховен закон (върховенството на нравствения закон, познат всред всички народи от най-дълбока древност – още от времето на Ноевите заповеди, които са в основата на естественото право, залегнало в законодателството на съвременните демокрации). Форма на народовластие, но под върховенството на законите на Твореца, положени във всички безброй светове на мироздание (т.е. народ и Глас Божий – в едно). Такава е и святата (свещена) република на Левски. Неговите комитети са началото на организиране на йерархия (власти) сред българското население, която да възстанови под завета Божий държавността на нацията. Това не са тълпи, които се бунтуват срещу властта на султана, но път за възстановяване на законна власт на Българската държавност в условия на чужда окупация. Което едновременно с това е и процес за самоопределение на народа чрез солидарност и лоялност (верност) към възстановената Българска власт (всичко това го знам от извора – през баща ми от моя прадядо – известен близък съ-ратник и съ-идейник на Левски). Всичко гореизредено е в пълна противоположност на идеологията на „отвореното общество” на Сорос, която е най-близко като подобие на функциониране на „отвореното семейство” - отворено за всевъзможни извънбрачни сексуални връзки (и то не само между хетеросексуални), където партньорството е сведено до взиамно „изгодни” договорености. Не случайно гуру и ментор на Сорос е Карл Попър, практикуването на чиято философия изисква унищожаването на традиционните авторитети, не само в семейството, но и в цялото човешко общество. Толкоз за съвместимостта на разни идеологии под християнската стряха… Днес е време всеки, който наистина иска да следва Истината в Човешкия Син, да проумее, че докато въ-църковените се опитват да служат на двама господари едновременно, християнската вяра ще остава маргинализирана, сведена до придатък към управлението на невидимия лука узурпатор на човешката власт (пример – всеизвестните „покръстени” бивши комунисти –„православни” атеисти). Сведена до промоция за „правоверно” спасение, „хранителна добавка” („положителна енергия”) за „успокоение” на психиката, част от фасадата на бутафорния държавен култ и наръчник за празничните и семейни ритуали, следващи циклите на човешкото съществуване… Но такова „богослужение” в действителност е невъзможно (недействително и неприето свише), такова двуедушие е пагубно – „Никой не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира.” Освен това релативизмът (доктрината за „относителността” на истината и морала), изповядван в постхристиянското съвремие, вкара демоните на лъжата вътре всред християнските общности, като превърна земната църква в „скривалище за разбойници”, прикритие за всевъзможни демонични политически култове и секти. Религиозно покривало за новите идоли на постмодерната епоха, за служебните духове на всевъзможни политически лобита. Но може ли някой да пие от бесовската чаша и тази на Господ, без да Го подбуди към ревност? Или да отнеме частите Му и да ги направи части на блудница, без последствия? Не се заблуждавайте – Господ поругаем не бива…
От друга страна секуларизмът (най-общо казано отделянето на вярата от научния подход и светския обществен живот) ограничава и затваря изкуствено Вярата в религиозното гето, далеч от територията на всекидневното приложение на Божествените принципи валидни за всяка социална и обществена област, чиито вечни етически и морални норми изобщо не се отнасят само за християните, а за всеки човек и във всяка сфера на човешкото съществуване, като културна основа на цивилизацията. Извратеното разделяне на вяра и социални науки (а те всичките са чада на Християнската философия), е удар срещу човешката култ-ура и цивилизация изобщо. Отнемане на единствения антидот (противоотрова) срещу нео-марксическата културна революция на новия фашизъм, готвещ погроми над човешкото достойнство и хилядолетните му ценности, все в името на новия „пролетариат”– „онеправданите” малцинства, извращаващи вселенските закони и поругаващи всичко свещено…
И най-накрая – християнинът не може да участва поначало в която и да е тълпа (каквато насъскаха юдейските първенци – да викат пред Пилат Понтийски – „разпни Го”). Не може да е част от която и да е паплач, защото той (християнина) е част от общността, която е пълна противоположност на всяка тълпа. Общност възникнала в зората на човечеството като Семейство от избрани от Бога домове и родове. В която човек намира наследството и бъдещето на народите и човечеството… И новозаветната църква възниква на семейни начала – нейните най-вътрешни членове са даже роднини (Исус и неговите доведени братя, Йоан Кръстител Му е братовчед по майчина линия, а учениците му са галилеяни – т.е. земляци). Христос проповядваше не от амвоните на религиозните институции (от там той е изгонен), а в домовете, сред човеците, сред техните тегоби и скърби, изцеляващ и освобождаващ от всичко, което ги угнетява… След Неговото възкресение и възнесение, учениците му продължават тази традиция – ранните църкви са всъщност домашни събрания. Общност (малцинство), което също е конспиративно. Но нейната конспирация е тази –на Любовта, Истината и Милостта. Които не чрез човешко насилие и мощ, но чрез Духа, победиха „непобедимия” Рим, и го покориха на Вярата... В изпълнение на Христовия призив (заповед и предназначение актуално винаги, но особено днес): „ Вие сте виделината на света;… град (гражданско общество) поставен на хълм; … и когато запалят светило, не го слагат под шиника, но на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците…” .
Надявам се в отговор на поста ми, да не ми досаждат църковници и религиозни фанатици, които разделят домочадието на Вярата на враждуващи братства, религиозни партии и фракции. Съветвам и теб читателю, както е писано: „...който върши Правда, е от Него...”. Защото не деля човеците на наричащи се християни и нехристияни според религиозната си принадлежност и църковно членство (или липса на такива). Но на нечестивци (които за разлика от слабите и невежи грешници, не само вършат зло, но и oдобряват, насърчават, обучават и другите да вършат престъпления), и на благочестиви – пазещите Господните заповеди и боящи се от Името Божие… Разбира се между двете гореспоменати категории се намира мнозинството от лутащи се, още неопределили се човеци, завличани и брулени от всякакави ветрове на заблуди, лукавства и измамителни хитрости…
Вижте, пак ще повторя – не убеждавам никого, но все пак глупостта е порок… Защото човеците са грешни НЕ защото са глупави, но са глупави, защото си обичат греха… През всичките години на съзнателния си живот и свидетелство (за Бога станал Човек), съм познал, че не е възможно последавател на Истината в Христос да остане тъп…, защото Умът (Интелектът) на Духа развива човешкия разум (разбиране и разпознаване). И обратното – и най-начетеният (включително „библейски”, „богословски” и „философски”) човек, без Духа, си остава глупак (безумец). Това… –за „умните” и „красивите”…

източник: https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/3017862041774432
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1302 Коментари: 0 Гласове: 3
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 541816
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250