::: Oбразът на Свети Георги е познат в Апокалипсиса на Свети Йоан като Белия конник, Победителят. А в Древна Тракия Свети Георги е хероят-покровител на всички херои на вярата, станали храмове (Орфей) на Бог-Слово :::

Денят на Свети Георги е ден за почит на проявата на Бог-Слово. Тази орфическа традиция на българското християнство е неизвестна за много от българите днес, защото в миналото се е преследвала сурово както от атеисти, така и от гръцкото духовенство по нашите земи. Затова истинското значение на този празник е подменено чрез суетни поверия или упреци за езичество от страна на „правоверните богословски“ наредби.

Десетилетя наред, записите на фолклорни обичаи са били правени от хора, които не са имали вярата на древните българи. Затова и много от оригиналните поверия на трaко-богарите са били тълкувани според преобладаващата „научна доктрина“ и накрая са предлагани на обществеността като „традиционни български езически поверия“.

Има обаче множество данни за нуждата от един съвсем различен „поглед“ към Гергьовден и в текста по-долу се привеждат доводи за това:

 „Поради това, че орфическата традиция е преминала в средновековната стилистика чрез богомилското влияние върху църковния клир, тя се е преследвала от гръцкото духовенство и неговите привърженици по нашите земи. Оригиналните тракийски послания и иконография се скриват и заменят с по-непредизвикателни към господстващата про-византийска църква… Много от светите места, посветени на християнските светии, преди това са били тракийски оброчища. Пример за подобна приемственост можем да намерим (все още) в землището на с. Заберново (Странджа), където на мястото на разрушен долмен е построено манастирче (мъничка къщичка от дърво посветена за "дом" на Светия). И до днес вместо икони някъде се почитат оброчни плочи и барелефи е изображения на Тракийския конник (херос), какъвто например е случаят с манастирчето на Св. Георги край с. Заберново.“ /„Тракийският Орфизъм за Напреднали I“, Акад. Цветан Гайдарски/

Случайно ли е, че българската дума за „човеци“ в множественото число – „хора“ – е толкова близо до тракийската дума „херо“ („герой“) и е идентична с множественото число на думата за „ритуални игри“ – ‚хоро“, „хора“ (или „хороиграния“)?

Случайно ли най-почитаната икона в българското съзнание, наред с иконографиите на Дева Мария и Младенецът, е тази на Свети Георги Победоносец – абсолютно идентичен с изображенията на Тракийския Херос, както се признава от всички учени?

Евгений Тодоров (един незаслужено забравен фолклорист) посочва недвусмислено в своята монография „Древно-тракийско наследство в българския фолклор“, че траките са имали само ЕДИН Бог – Тракийският Херос! И в миналото, и днес обаче, „търговци на реликви“ са готови да разправят всякакви басни за многобожие при древните, стига само да припечелят нещо от това!

От Новия Завет знаем, че първите християни са били учени от Апостол Павел да общуват в молитва с онези Божии праведници, които са се превърнали в жив пример за въплътени храмове (Орфей) на Христос. Това именно са били Херосите в Древна Тракия – хората, посветили се на вярата с цел трансформация на тяхното човешко естество в божие естество!       

Затова почитането на Свети Георги (Тракийският Херос) е било толкова важно в миналото, важно е и днес! Всички посветени във вярата на Туон-Иисус (от трак., „Възкръсналият Иисус‘) или Ти-Он-Иисус („Слънцето на душите Иисус”) са почитали образа на Свети Георги като хероят-покровител на всички херои на вярата, станали храмове (Орфей) на Бог-Слово. Този образ е познат и от Апокалипсиса на Свети Йоан като Белия конник, Победителят.

Оригиналният обред на древната тракийска вяра в Бог – тоест, Дион-Иисус (Дионът на Тракия), който е познат на широките маси от културата на воинстващите с тракийския народ гърци като Дионисус или Дионисий) – говори за превръщането на вярващия поклонник в Херос – Духовен войн. Това очевидно не е било „по вкуса“ на всички, затова и днес толкова малко се знае какво са празнували древните българи на Гергьовден! „Суеверието на халдейците и празното лекомислие на гърците измислиха хиляди неща, истински мъчители за духа, та вече е достатъчна само една граматика да обърне във вечна мъка живота на човека...“ /из „Възхвала на Глупостта“, Еразъм Ротердамски/

Затова и в много от българските обичаи свързани с Гергьовден се говори за „геройствата“ на Свети Георги – той е хероят, убил триглавата ламя (дяволът изкусител); той е и хероят, слязъл на долната земя, за да отреже главата на чудовището и да освободи девойката (човешката душа)?

Д-р Гайд успя да „изкопае“ тези и много други прозрения за „скритите съкровища на траките“, останали втъкани в българската душевност и културно наследство. Да се знае! Защото премълчаването на истината може да има много пагубни последствия за народа ни, с които изоблиства историята ни. Известната българска писателка Блага Димитрова „свидетелства“ по собствен своеобразен начин за страшите последствия от лъжата, която винаги започва като нещо малко и незначително, но става голяма като „змей“:

::: Блага Димитрова: „Има дребни лъжи, разбира се! Но човек като свикне да скрива истината, да я изопачава, може да сътвори големи лъжи!... Аз бях готова в огън и вода да се хвърля, за да измия петното от името си, да туря най-сетне край на дребните лъжи и премълчавания, които ме гнетяха. Още сега, на часа!... Хора, едвам научени с дългогодишни усилия да говорят, да владеят човешка реч, започват да се учат на мълчание. А то е много по-трудно от говора. Мълчанието изисква и съответен манталитет. То води до мълчащ израз на лицето, до мълчащ поглед, до мълчащ жест, което значи без израз, без поглед, без никакъв жест. То води до мълчащи мисли, което значи спряно мислене. Защото за да мислиш трябва да спориш, да опровергаваш, да се съмняваш, да търсиш истината по всички посоки. Мълчанието води до запушване на волята, до закостеняване на характера. Мълчанието убива човека и го връща към животинския стадий…“ ::: фрагменти от „Пътуване към себе си“ (1965), Блага Димитрова :::

::: Д-р Стефан Гайд: „Истинското познание, казва философът, се пази във всеки от нас във вътрешната книга, написана от Твореца в дълбините на нашата природа. Затова, като очевидец и оценител на феномените на цялото мироздание, всеки сам е потенциално най-добрият учител сам на себе си, ако разбира се е способен да отвори своите вътрешни "очи" и "уши" за това, което Логосът ни учи в нашата най-съкровена вътрешност. И понеже Познанието не съществува вън от човека, затова и Бог е познаваем именно и само като антропоморфен Бог, както и феноменът на мирозданието е откриваем единствено поради Словото, което присъствува едновременно и вездесъщо в човека и в цялата природа. Така чрез аналогиите и подобията всичко е познаваемо, но само докъдето всеки е достигнал в познание на самия себе си. Лично за себе си аз съм открил в християнския мистицизъм именно такава уникална възможност за истинско себепознание и познание на скритата Същност на Природата отвъд сянката на нейните външни явления, за каквато говорят Климент Александрийски и докторите основоположници на християнската наука. “ ::: из „Тракийското Писмо Декодирано I“ :::

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::

Ако иска папа Франциск да събере в общите молитви и литургия християните в България, трябва да дойде НЕ като държавен глава на Ватикана (единствената теократична монархия), но като един от тях – като равен с равни (включително и да участват и други некатолици в общо богослужение)… Защото иначе християните трябва да го приемат като техен владетел (а те себе си като негови поданици). Нали е викарий - наместник на Христос и притежател на тройната корона, обединяваща светската и духовната власт (независимо, че не я е носил, но не се е и отказал от нея)… Разбира се, няма как свободните християнски общности да приемат друго Царство, освен това на Възкръсналия Христос, комуто се даде всяка власт на небето и на земята… И ако има Негово пратеничество, то трябва да представлява, свидетелства и явява точно това невидимо управление над всичко видимо (включително и над земните държавници), а не човешка имитация на Царството Божие, която в миналото е налагала властта си и чрез физическо насилие…

Отделните церемониални жестове могат да влияят популистски на първосигналната публика, но далеч не променят същността на представителството, което ще – не ще Франциск представлява. Освен ако официално не абдикира от престола и напусне чина си, за да се отдаде на благотворителна и просветителска дейност… Но показното умиване на нозе на затворници само демонстрира ритуално смирение и няма нищо общо с умиването на нозете на учениците от Христос, чрез което Той ги направи съпричастни със своето Божествено Естество (на всичкото отгоре бе извършено в тайно –не публично)… Нито пък Христос бе сиромахомил (старата дума за популист - народняк), защото иначе не би разрешил публично да се излее скъпоценно миро (през онези времена, струващо цяло състояние) върху нозете Му…

Също така Исус не се е покланял никому, камо ли да целува обувките му както Франциск – обувките на африкански диктатори (изкушението да се поклони на земни управители Той победи още в пустинята). Ако някой счита такова угодничене на човеци и заради човеци като израз на смирение, нека напомня, че всеки пратеник трябва да пази честта и славата на Този, който го е пратил и да се смирява съответно на своето представителство… Христос на никого не угодничи, никого не кандардисва, нито умолява, защото говори на съвестта на човеците, а не преднамерено пред камери… Исус заповядва, управлява и владее невидими и видими, като дори на своите приятели казва:„ …вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам….” (Ев.на Св.Ап. Йоан гл.15/14….).

Освен за това, как се покланяха при нозете на Исус (като на Господ и Бог), Св.Писания разказват за такива случаи и спрямо Неговите апостоли по-късно (каквото преклонение разбира се те отклоняваха), заради Силата, която ги потвърждаваше като Божии пратеници, но… това е друга тема за друг път…
Но постоянното натъртване за това, че Франциск съгражда „мостове”, има едно друго обяснение, не толкова известно – едни от титлите на папата – понтифекс –върховния жрец в езическия Рим, която титла буквално означава „строител на мостове”… Въпросът е – мостове към какво и между кои?!

Защото единство между християните не се постига с политически договори между църковните институции (визирам срещите на папата с московския патриарх Кирил и със вселенския Вартоломей), но чрез и във Духа Божий. Бъдещето на Християнската Нация, не е в църковните политики, но в суверенното невидимо действие на Христос. Днес дори в недрата на самия католицизъм съществуват почти автономни братства, движения, ордени, които имат своите различни особености, богословски мнения и визии за бъдещето. Но независимо от противоречията възникващи при такова многообразие, това не им пречи да бъда заедно част от Общото Наследство…

Това е глобален, неизбежен и непреодолим процес (действал и през цялата църковна история), който води до фрагментация на християнството на различни „племена” на вярата, които обаче заедно представляват една нация… Преодоляването на само-достатъчността и себе-праведността на различните църкви и вероизповедания, възприемането едни другиго като различни братства с общ Произход, води до истинска съборност между равни под властта на Бога. Без юридическите претенции на човешки институции заменили властта на Духа и Неговите пратеници с църковна номенклатура…

Не възстановена „Свещена Римска империя”, не нова „Византия” на руския цезаро-папизъм, нито американско юдействащо християнство може да върне единството в Христос. Но възраждането на християнските народи и църквите им върнали се към корените на ранно-християнската Вяра проповядвана от апостоли по техните земи…

Особено след все по засилващия се натиск отвън и отвътре, Ватиканът с всичките свои древни традиции в дипломацията, пропагандата, финансите и институтите на управление, губи постепенно, но трайно своя държавен суверенитет за сметка на големите световни финансови групировки и политически лобита. Това особено стана видно след скандалите и запорите на Банката на Ватикана и последвалите законодателство по времето на Бенедикт XVI, когато беше установен външен надзор и проверки на експерти от Съвета на Европа, във взаимодействие с международни организации за мониторинг осигуряващ прозрачност на паричните потоци… При Франциск бяха сключени споразумения с Европейския Съюз и САЩ за борба с икономическите престъпления, както и за сътрудничество с прокуратурата…

Ватиканът все повече се превръща в пета колона на новия световен ред, прокарван от десетилетия със задачата да създаде квазирелигия, която да абсорбира в себе си идеологиите и сведе вярата само до етичната й страна, но лишена от нейния Субект – Бог и Неговата Сила.

Но колкото до конкретния случай (посещението на папата), нека не се заблуждаваме – няма нищо случайно в него, защото политическият икуменизъм има своите геополитически съображения и цели…

Не случайно във визитата се акцентира на връзката на братята Кирил и Методи с Рим, както на нунциатурата в България на папа Йоан 23-ти… И всичко това съчетано с посещение в Македония на следващия ден…

Въпреки, че официално Франциск отрича актуалността на сключването на унии с християни от източен (православен) обред, ситуацията с Македонската църква говори имено в тази посока… Освен членството в НАТО, на Република Северна Македония предстои покана и за такова в Европейския Съюз. Съществува трайна тенденция за излизане на страната от орбитата на руското влияние, което влияние се сещате, е свързано и с православието… Но за разлика от Украйнската Църква, на която Вселенския патриарх Вартоломей даде автокефалия, до такава няма как да се стигне при схизматичната (не призната от останалите православни църкви) Македонска Църква. Защото признаването на такава църква, узаконява автоматично македонския език и македонската идентичност, което за гръцките националисти доминиращи в Еладската църква (както и във Вселенската патриаршия) би било чисто предателство, което Вартоломей не може да си позволи…

Въпреки официалния призив да бъдат признати от църквата майка – Българската Патриаршия, македонските православни не се и надяват това да стане, защото е всеизвестно васалното положение на св.Синод спрямо Москва и нейната църковна геополитика… Но точно тук остава да видим как Провидението ще използва надлъгването между Великите Сили, за да изпълни Намерението Си според Предначертаното…

В този контекст визитата на папа Франциск е напълно политическа (зад кулисите), независимо какво според протокола на висшата дипломация ще се говори и представя пред гражданското общество…

ИЗТОЧНИК:  Епоха / Epoch
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2317670081807060&id=2301040756803326

„ …Когато се свечери думате, Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее, А сутрин, Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. ВИЕ ЗНАЕТЕ ДА РАЗТЪЛКУВАТЕ ЛИЦЕТО НА НЕБЕТО, А ЗНАМЕНИЯТА НА ВРЕМЕНАТА НЕ МОЖЕТЕ…”/Ев.Ап.Матей гл.16 ст.2,3/.

Защо тези знаменателни думи на Христос са се превърнали в някаква „екзотика” за съвременните религиозни водачи? Те много ясно подчертават и днес (и особено днес) духовната импотентност и неразбиране Езика на Духа, Който, и вчера, и днес, и в бъдеще не спира да говори на тези, които имат уши и очи да чуват и да виждат невидимото…

А всъщност дори вестта за идването на Спасителя в евангелския разказ, започва със знамение и то видимо за всички (за разлика от Благовещението на Архангела при Девата), но разбрано само от малцина… Говоря за звездобройците, които следвайки Витлеемската звезда издириха и намериха Младенеца, за да му се поклонят като на Цар на вселената. Винаги (и някога, и сега) Богопоклонението и Богообщението се предхожда от последование на знамение Божие…

Днес Христос няма нужда да влиза в земна столица, както преди 2000 години в Ерусалим, за да извършва сред множествата знамения, потвърждаващи Неговото пратеничество, защото бидейки в Славата и Властта на Бога, днес Той упражнява своя Сила навсякъде и по всяко време – в природата, в обществото, в индивидуалната съдба на всеки земен жител и сътворено същество… Така и случилото се с Нотр Дам е Негово Знамение, което е Послание към всички заедно и всеки поотделно, независимо каква църква, религия или идеология изповядва. Знак и белег за целия човешки род.

Може пламъците да не са като Този в неупалимата (неизгарящата) къпина при срещата с Божието Присъствие на един от старовременните пророци, но необяснимото запалване говори за бъдещи събития НЕ ОТ РЪКА ЧОВЕШКА… При това пожарът стана на католически празник „Вход Господен” и то в църквата на Св. Богородица. Христовите знамения обаче нямат само природен характер, но винаги са белег за процеси в обществото на човеците, което Той управлява и съди невидимо (но с видими последици)… Казва: „Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?”( Ев.Ап.Лука гл.12 ст.49). Никой не може и да иска да остане безучастен, встрани от този „огън”, запален всред човечеството преди хилядолетия. Несъзнателно всички участваме във войната за Човешката Душа, дори когато се заблуждаваме, че тя няма нищо общо с нас. Това е първичното Христово послание, което говори на самите ни вътрешности, и на съзнавано, и преди всичко на несъзнавано, дори на отвъд съзнаваното, за една съдбовна събитийност. Тотална взаимосвързаност на всичко и всички с Този, в Когото и чрез Когото се движим и съществуваме… Изважда наяве и скритото вътре в нас, интуитивните усещания и помисли придобиват жизненост и реалност, не са вече някаква фантазия, но твърда и болезнена действителност… И така разбираме колко сме се отдалечили и откъснали от Източника на живота ни…и колко крещяща е нуждата ни да се върнем към Него…

Да, само покривът е изгорял, но нали така и Св. Апостол ни учи да внимаваме върху какво и с какво (какъв материал) градим, защото: „…всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господния ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самия огън ще изпита работата на всекиго каква е.”(1-во Послание на Св. Ап. Павел до Коринтяни гл.3 ст.13). Тук не става въпрос за някакво протестантско отрицание на храмовите сгради и техния интериор (свещената архитектура отразява етажите на световете в Божието домостроителство), но за това, че християнската нация и спасените европейски народи (от църковни племена, братства и теологически родове, но и земни народи и езици) отдавна е сложила за „покрив” традиции, които са близо до замъртвяване, забравяйки, че всяко поколение трябва да продължи градежа на Дома, защото той не е завършен… Човечеството още далеч не познава християнството такова каквото е в Христос. Основата–Христос е положена, но Духът (Небесата) е истинският ни духовен покрив (покров), неограничен и неподвластен на човешките религиозни пристрастия и бутафории. Небесата на Духа са и корените от които да черпят жизненост духовните основания на Духовната Сграда, защото тя се строи отгоре надолу (отвътре на вън) – от Бог, живеещ между и във Домочадието…Христос е основа на Богочовешкото здание не като идеологическа рамка, а като Субект, действащ и управляващ от същите тези небеса на Духа, които са го скрили от плътските сетива до времето когато ще се открие на народите, видим за всяко око… Затова днес сме призовани отново да се върнем към този „покрив” – очистени от закостенели човешки идеологии и плътски умувания. Да се задълбочим в основанията на европейската цивилизация, да възстановим отдавна забравените й тайни, за да издигнем древните й руини от пепелищата на забравата, изпод пластовете на модерната дехуманизация.

Другото Знамение мина сякаш незабелязано или по-скоро го набелязаха само политиците за ползване в политическото си говорене… Става дума за обещанието на Ердоган по време на местните избори в Турция, че ще превърне отново св.София в Истанбул (някогашния Константинопол)….в действаща джамия. Независимо дали ще осъществи или не това свое намерение, подкрепяно от мнозинството турци, факт е (такъв статут църквата е имала столетия преди модерната турска държавност), че тя е загубила своето първоначално сакрално съдържание (и да остане музей, това не променя положението, че храмът е обсебен от човеци). Църковният храм св. София е кръстен на Премъдростта Божия (самия Христос) и е била сърцето на Източната Римска империя на християнската ойкумена– нацията на християнските народи. Нейното оскверняване след завземането на Константинопол от турците е видимо ЗНАМЕНИЕ на пророкуваното от Св. Ап. Павел, който казва:… „….и не се яви човекът на греха, осъдения на погибел, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи както Бог в Божия храм и представя себе си за Бог.”(2-ро Послание на св. ап. Павел до Солунци гл.2 ст.3,4 ).

Разбира се едно историческо събитие не изчерпва изпълнението на Пророчеството в глобален мащаб, и за всяко друго време и място. Но е знаменателно, че най-централният храм на православната религия е ОБСЕБЕН ОТ ЧОВЕЦИ... Независимо дали ще бъде в бъдеще музей или джамия, възобновяването на дебата за статута му отново „тропа на вратата” на нашата закърняла памет, за да ни бележи със знаците на предстоящото, което понастоящем вече „тече” и се случва пред невиждащите помрачени погледи на закъснялото човечество…

Нашият мониторинг няма за цел да морализаторства, нито да сочи с пръст. Има достатъчно „благочестие” отречено от Силата, всякакви религиозни „адаптации” към мейнстрийма на попкултурата, към „политическата коректност” или „модерния консерватизъм”… Виждаме как разцъфтява идеологическия пазар за покупко-продажба на религиозни продукти за партийна употреба...

Църковните напявания за морал и догматична чистота могат да доведат само до предреченото от Христос: „Когато нечистия дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата от която съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена. Тогава взима със себе си 7 други духове по-зли от него, и като влязат живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.”( Ев. Св.Ап. Матей гл.12 ст.43-45).

Предречено е за цели поколения да изпаднат в тотална деградация, вследствие отстъплението от Христос. Говорим за връщане в състоянието на обсебване човешката раса, такова, за каквото се разказва в древните извори за предпотопното човечество… Без Присъствието и Властта на Духа Божий сред християнските народи, те са лесна плячка за демоничното, „облечено” вече не в идоли, но в „новите дрехи” на всякакви лъскави и съблазнителни предложения. Днес враговете на човешката раса обещават да направят „богове” (без Бога) своите поклонници, но за разлика от преди днес те имат много по-мощен арсенал от измамните чудеса на медии и модерни технологии. В тайно „инжинират” нов вид „човеци”, вид, който боготвори единствено себе си, защото е програмиран да възприема себе си като продукт на еволюцията (или както някой си мислят – на генно-модифицирано извънземно ДНК ). „Ново-вдъхновена” „раса” без срам, без вина, без съвест, без отговорност пред Твореца–Първообраз на избраното човечество. Апостолът ги нарича – „човекът на греха;… на погибелта;…на беззаконието; хора с прегоряла съвест, които не само вършат извращения, но и ги превръщат в модел на подражание, в „идеал” за обществото… Този медиен потоп, рекламиращ удоволствия без ограничение и без последствия, така завлича неподготвените, че стават лесна жертва на анонимните нечовешки интелекти. „Изпразнени” от идентичност впоследствие биват „запълнени” т.е. обсебени и осквернени от сили, които извращават естествената им сътворена от Бога природа. Идва най-страшната пандемия – полудяването на човеците, загубили себевласт и себесъзнание…

Човек срещу човека...Пророческите думи на Христос всякога са били актуални – още от първото братоубийство. Но днес те вече носят една много по-различна конотация… Сблъсъкът и разривът вече е между различните видове човеци. И тази „война” е последната „Z-та световна война”–между Човека и Звяра (звероподобните)…Питате за оръжията в такава война? Някогашните мистици ги наричаха духовни, днес някои невежи им казват „квантови”: „…и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дишането на устата Си…”( 2-Послание към Солунци гл. 2 ст.8)…

По човешки ако разсъждаваме, би трябвало Христос да обединява всички християни. И не говоря само за разните църкви, но и за отделните човеци в тях, което да се пренесе след това в живота и обществото. Защо не се получава?

Защото на практика Христос първо разделя, а после събира еднородните… Нали сам го каза – „Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож” (Ев.Св.Ап. матей 10гл. ст.34) Това е така, защото Христово Знамение е признак, белег (знак и печат), чрез който можем да види това което има в нас… Начина по който го възприемаме, „вярваме”, „следваме” (каквото и да значи за всеки отделен човек) или отхвърляме, всъщност… ни определя кои сме и към кое човечество принадлежим. При външното „единство”, познато ни от „болшевишките” църкви, болшинството се постига чрез външни /фасадни/ дефиниции и действия, и не изисква задълбочаване на вътрешния човек и неговото съдържание. Защото би станало страшно ако се разкопаят „варосаните гробници” на външната себеправедност и правоверност. Такава обаче стерилна „вяра” е мъртва, защото е лишена от вътрешен живот. Иначе, където има живот има и бактерии и вируси, но… има ЖИВОТ и… растеж (преди всичко вътрешен – личностно качествен). Това е като семейството. Може юридически да е изрядно, но да е само мъртво съжителство и да не е Дом, дори ако обитава земни палати…

Вътрешното единство не е идеологическо и не се разпознава по масовката, защото е жива духовна връзка и споделяне на вътрешни обиталища и светове, приятелство в отстояването на откровения и последования на и от Духа… Духовната близост идва от Единият жив Път, който събира вървящите по Него, помагайки един другиму в стъпките независимо в кой участък и етап от Него се намират…

Категорично Христос разделя, отделя и извежда все още живите духом от бутафорната мъртва църковност, точно като както някога влизайки в Ерусалим освободи избран остатък от множествата, за да ги поведе към Обещаното от Бога… „Защото оная тайна, сиреч беззаконието, вече действа, но само додето се отмахне отсред оня, който сега я възпира…”(2ро към Солунци гл. 2 ст.7). Но и никак не се очудвайте, че и днешните фарисеи, след като Христовото Присъствие ги е напуснало заедно с излизащите с Него, яростно ще гонят последователите Му по Дух, както е писано: „Но както тогава родения по плът гонеше родения по Дух, така е и сега”(Послание до Галатяни гл. 4 ст.29)

Такова е и знамението в Шри Ланка. Преследването, убиването и издевателството над християни, което продължава и сега по целия свят, се определя днес под общия знаменател „тероризъм”, докато дори само критиките към ислямското поведение се заклеймява като „ислямофобия” в речника на „коректната” пропаганда… Но… можем да познаем, че Христос е нас точно когато сме най-беззащитни, най-слаби (когато осъзнаваме това, независимо от общественото си и социално положение), за да станем чрез Него… всеможещи.

Всички тези знамения, които днес наблюдаваме, вещаят за бедствия и съдби Божии над всяко израснало нависоко горделиво „дърво” и над всяка голяма „къща”, градена с насилие. Бог ще посети като крадец човеците, които трупат в земното, за да си вземе обратно това, което даром им е дал като техен Създател.

Но знаменията със сигурност вещаят и нещо друго…На нямащите нищо – изобилие от милосърдие и блага свише… На скърбящите – радостта от Присъствието… На търсещите правда и справедливост – небесните съдби, с които да се наситят…На ненасилници – Сила, чрез която да воюват за вечното си наследство… Само наблюдавайте…. И внимавайте как гледате и как слушате и с каква мярка мерите…Защото от това зависи в кой от възможните сценарии на действителността вие лично ще влезете….

ИЗТОЧНИК:
https://www.facebook.com/Епоха-Epoch-2301040756803326/
 

Предлагаме ви един интересен материал за Страстната Седмица (или седмицата на страданията, която се оказва и последната от живота на Иисус Христос на тази земя), който е силно актуален и днес… В деня след изгонването на търговците от храма, на вторият ден от Страстната седмица – денят на притчата за десетте девици, очакващи идването на Господа, както и на притчата за талантите… В деня на „Последованието на Жениха“… :::  Източник: http://tsvetanguide.com/bylgarskata-strastna-sedmica/:::

::: „Вероятно първото, което ви идва на ум са политическите, патриотарски или чалгарски страсти, които особено се вихрят по изборите, или „трапезната култура” на стомашни (и не само) въздържания и последващи ги вахканалии, в поклонение на корема и нужника. Това, което пиша по-долу, не касае и информационната тълпа, която „всичко знае”, но не познава нищо, най-малко себе си…

Но уви, тук иде реч за НЕ толкова „интересните” (но за сметка на това безценни) предсказания от древността, които пророкуват за Христовите страдания освен като за историческо и вселенско събитие в Богочовечеството, също и като за неизбежна съдба в преходния ни живот завършващ със съд и изход на човечеството от тлението – като цяло и поотделно за всеки човек на своето време… и към заслуженото място. Това, разбира се, касае и съдбата на отделните народи, родове и семейства…

Тук не е мястото да се спираме на Христовия адвент преди 2000 г., защото това събитие е основополагаща реалност само за Неговите приемници,  иначе за общата маса „осведомени” натуралисти благовестието звучи банално и безполезно. „Резистентността” на затъпелите умове към Думи от свещени измерения, заедно с бутафорията на театралната религиозност,  „убиват” виталността на посланието, за да останат само „труповете” на музейната „вяра”, изпразнена от духовното си съдържание, в един свят, където няма място за подобни „висоти”…

Но винаги остава значимо (и действено) за всички (щат – не щат) известието за Идващия отново (независимо дали Го вярват или не), защото е свързано със свършек и неизбежен край (а това предусещане касае всички)… Ако първия път Христос дойде като Благоприятна година на опрощението, милостта и даровете на Живота, то сега идва като Съдия и… „Крадец” ?!?! На всичко, което е подарил на човешкия род от по-рано (всъщност, прибиращ вересиите си обратно от неблагодарните).

Интересното за нас българите е, че Неговото второ идване е като Херос –Конникът, познат като Бог на нашите предци траките (за справка виж Апокалипсиса на св.ап. Йоан гл. 19/11-21). Свидетелството на Божиите гледачи и оракули подготвят взора ни за Явяването на Сина този път НЕ като Човек, подобен на нас в немощите ни, но в стихиите на цялото мироздание, като управляващ вселената и всички нейни закони и проявления (за което свидетелства цялата книга Откровение на св.ап. Йоан).  Но най-вече Идващият ще се проявява спрямо самото човечество и неговото бъдеще, в неговия социум, дори в природата на човешкото същество …

Кои са посрещачите?

Този път, понеже няма да има след  „ Осанна” – „разпни го”, ще се случи точно обратното – няма да Го посрещнат масите, а малцината, грабнати въз Духа Му, като Негова свита, която ще съди заедно с Него света и падналите ангели (демоните).  И… мнозинствата няма похотливо да се „радват” във фалшивите си очаквания и заблудителни представи, но точно обратното – ще ридаят всички, които са презирали и  подигравали, ще се крият от Този, от Когото никой не може да се скрие.  За разлика от предното историческо Идване, което в крайна сметка се оказва Благодатна Всегдашна Действителност на Вечен Живот в Богоявлението само за приелите мистериите на Вярата, сега Пришествието  Му като неизбежна реалност ще е за абсолютно всеки, независимо от предпочитания и мнение, въпреки суеверието и неистовия ужас от Светлината и нейните разкрития. Това е Събитие, което ще извади наяве всичките тайни дела и помисли, заедно с техните истински съдържания и съдби…  Подобно на смъртта като преход – сблъсък с „твърдостта” на духовната „материя”, за човечеството като цяло е предначертано да премине през душевната лудост в пустинята на изпитанията в бесовските изкушения. Споделяйки участта на Човешкия Син, който слезе и в ада, но Възкръсна в Слава…, всички ще се явят пред Съда, но само за едни той е оправдателен, защото са приели Жертвата на Сина и са записани в Книгата на Неговия Живот. За Другите, съдени според Книгата на делата, ще отговарят за всяко зло, което са правили (или за неизвършеното добро) в телата си, независимо дали като съзнателни, или несъзнателни действия.

Така че вход Господен (Цветница) е много по-интересен в този смисъл и с това послание, което е особено актуално днес, защото според Тракийските оракули всъщност всичко това вече е в ход и се случва като бавен, но необратим процес. Нали затова се нарича Пришествие, т.е. бавно шествие…

Но някой ще възроптае: „Много негативизъм, няма ли нещо позитивно, особено по тези светли празници?” Всъщност добро не е просто пожелание, но пожънат плод от посятото. Как можем да разпознаем и да се върнем от злото, което сме посяли, ако не видим чрез  жътвата неговите плодове?  А такъв е именно гореспоменатият  процес, който  е оздравителен, защото е Изход, преминаващ през болките на  провала към поправлението, към изворите на всяко благо… Съдбите (когато не са окончателни отвъд смъртта) са предназначени за себеосъзнаване и обръщане към правдата и нейните корени…

Защо в заглавието пиша „Български”? Защото на нашата свещена земя, където тече първата от четирите реки на рая (според св. отци и древните хроники) и са входовете към Терра-Кея – отвъдната земя на Божиите Словеса, всичко се случва изпървом като огледало на небесните събития, а отпосле и в останалите земни територии…  Орфеус, воден от небесата, намери загубеното от хилядолетия Съкровище на изначалната Премъдрост (виж книгата „Нави” от „Тракийските Хроники”), Плочите на първия Божествен Завет на неговия праотец – патриархът Орфей, изначалните всемирни закони на Любовта и Правдата – Знанието, дадено от Бог-Словото на първородните Атам и Енох. Светлината, която бе първо прогласена  в Тракия,  даде разум из целия свят, за да получат народи учението на Божествени закони (включително Моисеевите). След още хилядолетия д-р Стефан Гайд отново издири, декодира и събра в едно същите древни Орфееви заповеди на Освобождението (наставленията за Изход от робството на тлението и смъртта). Това е Словото, по което ще бъде съден светът, народите и ангелите, но не от човеци, но от Всесилата на Божествената Съдба.  Спасителят при първото Си идване каза: „…защото не дойдох да съдя света…..има що да го съди – словото ми…то ще го съди в последния ден…” (ев. Йоан 12/47-49). Същото слово от Законодателя, което бе в Началото, ще бъде и в Края (на всеки земен живот и този на Цялото). Този вечен съд НE е само предстоящ, но и настоящ, защото всяко  действие има своята причинно-следствена програма, всеки ден човеците изпитват на гърба си неговите присъди, без да разберат това, което е назначено за тяхното поправление, за  връщане от гибелни пътища… Затова бе обещано (и се изпълнява), че Премъдростта ще изпраща книжовници и мъдри, за да обяснят и умъдрят, такива, които като виделина на света ще осолят със смисъла на Божествените отговори земните народи…

Българският Великден като Дело за връщане народа към Вярата и Речта на предците, е заченат много преди историческите събития от края на 19-ти век, но все още е далеч от своя благословен завършек. Връщането (Изходът) към древната ни Вяра, утвърдена от св. Апостоли, е пътят към Земята на обещаното благоденствие. Забравата на Свети празници, на подвизите на светите ни герои–хероси, на свещената история на богоизбраните ни предци, ограбва българската Памет, без която изсъхват корените на нашето настояще и бъдеще… Но тази забрава не е без архонтите на тъмнината, които и в миналото, и сега, държат в невежество народа, който е още като дете, не дошло на себе си, та да различава лявата си ръка от дясната. Но за всяка измама и насилие (в това число ментално и духовно) над българите, като богоизбран инструмент на небесното правосъдие, народи и империи са били и ще бъдат съдени от Бога.

Но нека не търсим вината само вън от себе си, но да приемем поуките от историческата съдба и личната такава, за да се върнем в Божествения Завет и Път, за да имаме НЕ само славно минало, но и такова настояще и бъдеще… Пътят  няма да е лек, защото преминава през голготата на изкуплението, защото само „пострадалият по плът се е отказал от греховете си”, за да потърси прошка и поправление. Изпитанията на народа ни са детеводител към възкресението на богарския род и народ. Ако и толкова много да сме били предавани вероломно от съседите си, няма друг народ, който толкова пъти да предава сам себе си… Българите са били (и ще бъдат) изпитвани в отношението си един към друг, в които изпити многократно сме се проваляли с редки изключения. Нека помним, че: „Царство,  разделено против себе си, не може да устои”.  И все пак заради застъпничеството за безгласните и безправните, като защитници на преследваните и пришълците (арменци и евреи и др.), милостта НЕ ни е оставяла и в най-мрачните времена… Да  видим дали и за напред ще сме милостиви към другите, за да се показва и на нас милост, според Божествения закон: „ с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”…

А за съдбите на Божественото правораздаване четем в книгата Апокалипсис на св. ап. Йоан. Изпълнители са ангелите по Заповедите на св. Херос – Меча на Неговото Слово. Защото такова истинно, нелицеприятно и некорумпирано правосъдие ни трябва, за да познае народът ни справедливостта на Небесата, властта на Небето да въздига и сваля високопоставените, да унижава самозабравилите се горделивци, направили парите и насилието свой „бог”.  За да дойдат българите на себе си и се отвърнат от неправдата, завърнали се в Завета на предците си. Но има ли кой да свидетелства тези Божествени съдби, или те остават невидими за земните жители, които виждат в случващото се случайност, късмет (или липса на такъв), въздействие на звезди и безлични  планети…. Молете се на Всевиждащия и Всемогъщия за работници на небесната жетва, които да застанат в защита на Правдата, свидетелстващи  нейните съдби, дори ако трябва да бъдат  мразени, хулени от тълпите, и преследвани заради Истината.“ ::: Академик Цветан Гайд, http://tsvetanguide.com/bylgarskata-strastna-sedmica/ :::

::: Гледайте втората онлайн среща „Новото Възраждане“ на Фондация Гайд. :::
https://www.facebook.com/fondaciaguide/videos/850474455296135/
::: Последвайте линка във Фейсбук, натиснете бутона   върху публикацията на страницата на Фондация „Гайд“ и гледайте предаването! :::

::: Продължение на дискусията относно силите осъществяващи Новото Възраждане."

::: "Има ли връзка между Свещената История на Богарите и личната ни биография, между някогашните събития и това, което ни се случва днес? И как да променим нейния ход в семейството, дома ни, във всичките ни предприятия и дела...?

Мнения, въпроси и коментари можете да споделяте сега в коментарите на публикацията, както и по време на излъчването на живо!“ Акад. Цветан Гайд :::

~ Това е съобщението за втората онлайн среща „Новото Възраждане“ на Фондация Гайд. Блогът на Мерин публикува известието, за да може всеки, който има интерес да следи дискусията на живо. ~

::: Акад. Цветан Гайд: „Каня Ви на втората поредна онлайн среща на 18-ти април 2019 година (следващият четвъртък) от 20:30 часа, за да продължим дискусията относно силите осъществяващи Новото Възраждане."

Темата: ИСТИНАТА ЗА СВЕЩЕНАТА НИ ИСТОРИЯ И ЛИЧНАТА НИ СЪДБА

https://www.facebook.com/fondaciaguide/

"Има ли връзка между Свещената История на Богарите и личната ни биография, между някогашните събития и това, което ни се случва днес? И как да променим нейния ход в семейството, дома ни, във всичките ни предприятия и дела...?

Мнения, въпроси и коментари можете да споделяте сега в коментарите на публикацията, както и по време на излъчването на живо!“ :::

::: В предаването „Фронт на събитията“ на Телевизия „Богари“ се следи пулсът на текущите политически, икономически и обществени събития в страната, Европа и света. В настоящото издание се разглеждат визитата на премиера на Русия - Димитър Медведев, отношенията Русия-ЕС, Южен поток, политическият манифест на президента на Франция, Емануел Макрон, лидерството в светлината на европейските избори 2019 и евентуалния Брекзит, опрощаването на дълговете на Мюфтийството, бъдещите политически проекти. Гледайте първото предаване тук или посетете линк-а в YouTube. :::

ИЗТОЧНИК:
https://www.youtube.com/watch?v=IwFyViwzMcQ



https://bogari.bg/

::: Дискусията на 1-ви април от 20:00ч. в Студио 5 :::
~ Изборът. Европейският съюз и бъдещето на Европа ~
https://www.facebook.com/StudioGradut/videos/688465114903435/

✅ Изборът - информиран и свободен или реактивно решение под чуждо внушение
✅ Функция на свободната личност и нейната изява в обществото.. или колелце в машината на съвременния болшевизъм (от болше чем/ рус.=повече)
✅ Европейските избори - възможност за индивидуално и общностно развитие
✅ Евроскептици или европрогресисти
✅ Популисти или федералисти

~ Изборите за Европейски парламент хлопат на вратата. Вижте какво се каза по темата! ~
https://www.facebook.com/StudioGradut/videos/1845762062194568/



~ Всеки първи понеделник от месеца - темите, които имат значение! ~
https://www.facebook.com/StudioGradut/

ИЗТОЧНИК: Цветан Гайд, фейсбук страница
https://www.facebook.com/tsvetanguide/posts/2522902857937022

::: „Преди 2000 г. феноменално събитие ознаменува появата на една абсолютна аномалия – Христовото Същество. Но извън чисто църковния разказ събитието предвещава идването на Човешкия Син като Водач на разумното Човечеството към нов град и свещено общество, в което е поставен вечен еталон за това що е Човекът. Поставя се началото на Свещения хуманизъм, където „ Ето човекът /Ecce homo/”– пророческите думи на Пилат в евангелието на Св. Ап. Йоан, поставят Божия Образ и Подобие – Господар над цялото творение…

А сега след безбожието на дарвинизма отнел миналото на човечеството като свещен произход и история, а от там и надеждата за бъдеще поверено на Промисъл и Провидение, след бесовете на марксизма, който донесе класовото разделение и кървави братоубийства през 20 и 21 век, сега един нов призрак броди из европа и света… И вещае дигитална революция, „свободите” на войнстващия трансхуманизъм, „благата”на безроден материализъм, проповядва „бога” на консуматорското информационно (но всъщност оглупяло от дезинформация) общество…

Просто казано – предрича въплъщението на мамона в новото „човечество”, което, оперирано от христоподобие, е загубило човешкото си естество. Опасността хората да загубят себе си и да се превърнат в безнравствени животни, биологични машини или киборги е съвсем реална, може би на едно поколение разстояние (забележете темповете на промяна в поведенческите модели на подрастващите).

Не слушайте ню-ейдж идиотиите за „индигови” и „кристални” деца – психиатричните клиники се пълнят и все повече ще се пълнят с подобни деца на заблудени родители оставили отговорността за възпитанието на децата си на система контролирана от нечовещки интелекти. Това е настояще и повсеместно явление –проповедниците на фалшивите реалности отвличат умовете на хората във фантазни светове като ги отделят от тоталността на творението във бунт към естествени закони и висши цели вложени в него от Твореца. Проблемът обаче не е в технологиите, а в това , че човеците не познаващи сами себе си и замисъла на своето съществуване стават лесна плячка – поробени чрез собствените си технологични играчки.

Затова още повече днес е жизнено важно да преоткрием и познаем в Оригиналното Благовещение не просто църковническия му исторически смисъл, но тайните относно избраното Човечество… И да преоткрием собственото си човешко достойнство и блага чест в себе си, един към друг и едни към други…" ::: Акад. Цветан Гайд

Какво е „Благовец“ и коя е голямата тайна на Празника Благовещение?

На „Благовец“ честваме Деня на въвеждането на ИМЕТО на Христос в света, затова не е случайно, че именно на този ден е бил празнуван храмовият празник на храма „Света София“ („Божия премъдрост“), чието име носи и столицата ни. 

Четете цялата статия тук:

https://meriniblog.blogspot.com/2019/03/blog-post_25.html

::: Далеч от маловажните неща :::

ТОЙ:
Кажи ми, щастлива ли си от вървежа на света?
Ще потърсиш ли важните неща?
Или твоите цели са различни?
Чувствам се изгубен.
Насред щастието копнея за промяна,
а злочестината ми носи страхове.

ТЯ:
Кажи ми, не ти ли дотежа от напразните усилия на твоята душа?
Ще потърсиш ли важните неща?
Защо упорито заглушаваш повика на своето сърце?  
Чувствам се изгубена.
Насред щастието копнея за промяна,
а злочестината ми носи страхове.

Навлизам сред "дълбоките води", не ме е страх.
Само така ще се спася!
"Надълбоко", далеч от повърхностните неща, не ще ни наранят.
Там не се налага да живеем с маловажните неща.

Далеч, далеч, далеч.
Далече сме вече ние.
Далеч сме от маловажните неща.

~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

::: In the Shallow :::

HE:
Tell me somethin" girl
Are you happy in this modern world?
Or do you need more?
Is there somethin" else you’re searchin" for?
I’m falling.
In all the good times I find myself longin" for change.
And in the bad times, I fear myself.

SHE:
Tell me something boy.
Aren’t you tired tryin" to fill that void?
Or do you need more?
Ain’t it hard keeping it so hardcore?
I’m falling.
In all the good times I find myself longin" for change
And in the bad times, I fear myself.

I’m off the deep end, watch as I dive in.
I’ll never meet the ground.
Crash through the surface, where they can’t hurt us,
we’re far from the shallow now. 

In the shallow, shallow
In the shallow, shallow
We’re far from the shallow now.

~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

Песента „In the Shallow“ спечели Оскар, две награди Грами и Златен Глобус.
 

::: Дискусията можете да слушате на този линк :::
https://www.facebook.com/fondaciaguide/videos/1989806831325945/

::: Слушайте първата дискусия на този линк :::
https://www.facebook.com/fondaciaguide/videos/1989806831325945/

:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

ПРЕПЕЧАТВАМЕ СЪОБЩЕНИЕТО ЗА НЕСТЪСТОЯЛАТА СЕ ВЧЕРА ПЪРВА СРЕЩА „НОВОТО БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ“ ОТ СТРАНИЦАТА НА ФОНДАЦИЯ „ГАЙД“ ВЪВ ФЕЙСБУК:

::: „Здравейте приятели, за наше съжаление ще се наложи да отложим онлайн срещата ни за утре по същото време - 20:30 часа, поради системни „грешки“ във фейсбук с необясним технически характер.

Заповядайте утре – 14.03.2019 (Четвъртък) в 20:30 часа отново на страницата на Фондация Гайд - https://bit.ly/2NXDuXi - , за да осъществим онлайн срещата. Надяваме се фейсбук дотогава да е в пълна изправност. Лека вечер!“ :::

https://bit.ly/2NXDuXi
https://web.facebook.com/fondaciaguide/
https://www.facebook.com/fondaciaguide/

~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

НОВОТО БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ!
НА ЖИВО ВЪВ ФЕЙСБУК СТРАНИЦАТА НА ФОНДАЦИЯ „ГАЙД“!
ВСЯКА ВТОРА СРЯДА ОТ МЕСЕЦА ОТ 20.30 ЧАСА!
https://guidefoundation.org/sybitiya/novoto-bylgarsko-vyzrazhdane-online-sreshta/
https://web.facebook.com/fondaciaguide/
https://bit.ly/2NXDuXi

~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

ФОНДАЦИЯ „ГАИД“
https://www.facebook.com/fondaciaguide/
https://guidefoundation.org/
https://bogari.bg/

~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

„ШКОЛА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА РОДОВА ПАМЕТ“
„БЛОГЪТ НА МЕРИН“
https://www.facebook.com/meriniblog/
http://merini.blog.bg/
https://meriniblog.blogspot.com/

~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

::: Първата дискусия можете да гледате на този линк :::
https://www.facebook.com/fondaciaguide/videos/1989806831325945/

С огромно задоволство съобщаваме на всички читатели на „Блогът на Мерин“ и всички симпатизанти на откритията на Гайд за възможността за участие в конферентни дискусии с целогодишно продължение по важните теми за възстановяването на истинската ни свещена история и днешното приложение на древното познание на предците ни в обществото, семейството и личния ни живот.

Новината е особено вълнуваща, тъй като обществените дискусии на Фондация „Гайд“ от години привличат общественото внимание. Ние, създателите на „Школата за изследване на българската родова памет по Метода Гайд“, неведнъж сме се убеждавали, че инициативите на Фондация „Гайд“ спомагат за осмисляне на редица житейски въпроси именно чрез връщането към корените на нашите вяра, език и родови традиции.

Дискусиите ще са интересни за широката публика, тъй като контекстът на българския език и култура от най-древни времена е от ключово значение за пълноценни изяви в личния, семейния и обществения живот.

Заслужава внимание онази част от съобщението, според която от фондацията имат готовност за съдействие и помощ при намирането на отговори на конкретни въпроси и нужди. Затова и с радост цитираме анонса на събитието за срещи на живо, според който всички съмишленици на каузата за Ново българско възраждане ще могат да задават предварително въпроси и теми във фейсбук страницата на Фондация „Гайд“, както и на живо по време на дискусиите. 

Фондация „Гайд“ отправят и покана за съвместна работа и сътрудничество – всеки симпатизант може да изпраща материали и статии, които с негово сългасие да бъдат публикувани на страницата на фондацията.
 

НОВОТО БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ!

НА ЖИВО ВЪВ ФЕЙСБУК СТРАНИЦАТА НА ФОНДАЦИЯ „ГАЙД“!

ВСЯКА ВТОРА СРЯДА ОТ МЕСЕЦА ОТ 20.30 ЧАСА!

https://guidefoundation.org/sybitiya/novoto-bylgarsko-vyzrazhdane-online-sreshta/

~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

ФОНДАЦИЯ „ГАИД“
https://www.facebook.com/fondaciaguide/
https://guidefoundation.org/
https://bogari.bg/

~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

ЗЛАТНИТЕ РУНИ НА ТРАКИЯ
https://www.youtube.com/watch?v=ETWLZWEa9n4

ТРАКИЙСКИТЕ СЪКРОВИЩА – ДУМИ ОТ ЗЛАТО
https://www.youtube.com/watch?v=RYRq8tcUskA

БИТКАТА ПРИ ОНГЪЛА И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ДРЕВНОТО БЪЛГАРСКО (ТРАКИЙСКО) ЦАРСТВО
https://www.youtube.com/watch?v=KOLxaYTeGgQ

ТРАКИЙСКИТЕ ХРОНИКИ
https://www.youtube.com/watch?v=GA7wC7u0kFQ


Д-Р СТЕФАН ГАЙД, ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ БИБЛИЯ БЕСИКА, БТА 2008
https://www.youtube.com/watch?v=-sj4Cwnno6g

АКАД. ЦВЕТАН ГАЙД, ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ „ТРАКИЙСКОТО ПИСМО ДЕКОДИРАНО 5: МИСТЕРИИТЕ НА САМОТРАКИ И РУНИЧЕСКАТА КНИГА НА ТАЙНИТЕ“, БТА 2017
https://www.youtube.com/watch?v=rqaKrO9u39Q

ИНТЕРВЮ С АКАД. ЦВЕТАН ГАЙД: ТАЙНИТЕ НА ТРАКИЙСКОТО ПИСМО И НЕГОВОТО ДЕКОДИРАНЕ
https://www.youtube.com/watch?v=cG7J9QAe5wA


~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

 

„ШКОЛА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА РОДОВА ПАМЕТ“
„БЛОГЪТ НА МЕРИН“
https://www.facebook.com/meriniblog/
http://merini.blog.bg/
https://meriniblog.blogspot.com/

 

~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~
 

„СПОМЕН“ - по стихове на Роман Кисьов
източник: Арт-група Орфика
https://www.youtube.com/watch?v=lvEUQtctp70

~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

Жената е образ...
... на желанието за плод в себе си.
... на търпението да износи този плод.
... на раждането.
... на Божието лице на земята за своите деца.
... на Майката, способна да роди братя и сестри на своите деца.
... на Любовта – една от най-големите сили в света.

Тя е вечното вдъхновение за Живот, извиращ от тази Любов...
И няма да изгуби образите, които е могла да изживее като Жена,
... а ще живее чрез тях дори отвъд...

„Жената ще се спаси чрез чадородие, ако пребъде с Мъжа си във Вяра, Любов и Святост с Целомъдрие.“ (Апостол Павел)

~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~:::~

Гледайте „СПОМЕН“ - по стихове на Роман Кисьов
източник: Арт-група Орфика
https://www.youtube.com/watch?v=lvEUQtctp70