„Пиша тебе, сине мой, Теофиле, относно всичко що си копнял да знаеш и си ме питал от младостта си. Помни своя баща – божият раб Лонгинус, над когото Бог се смили и го избави от смъртта, въпреки че заслужаваше вечна смърт, понеже прободе с копието си Началника на Живота и стана недостоен за живот. Аз, който бях откърмен с любов и знание в Мистериите на Слънце-датния Иисус (1), Богът на отците ни и Слънцето на Тракия. Аз Го познах , когато беше на кръста – жертвен принос за нашите грехове, и като последен изверг на света Го прободох, считайки Го за нищожен роб, дръзнал да вдигне ръка против Цезаря. Аз – окаяникът бях всъщност нещастният роб, на греха и на Рим, защото бях отдал живота си на една Империя на злото, принасяйки й в жертва тялото и младостта си, раняван многократно и ослепен в дясното си око заради каузата на Император, който не беше Божий син, но в името на когото аз разпънах Този, който е Божият Син.

            И когато му се подигравах, като беше разпнат на кръста, Той не ме намрази, нито погуби, каквото наказание заслужавах на мига, нито Кръвта Му ме прокле, когато потече от прободната Му рана от моето копие, но като напръска моето зло и сляпо око, Тя го изцели. Една капка от Неговата Кръв ми даде да прогледам не само с физическите си очи, но и с очите на душата си. Да, в този миг аз видях Слънцето и Вечния Дион (2) на Тракия - Бога на бащите ми пред себе си — на моя кръст, пронизан от моето копие, страдащ заради мен, носещ ми Живот и Изцеление. Да, това беше Божият Син, дошъл от Своето небе за мен. А аз бях Неговият убиец в името на Императора и в името на каузата на Империята на робите.

            Жалък аз слепец! Защо не бях Го познал от по-преди, та да воювам с меча си за Неговата кауза и да умра там, разпънат заедно с Него в славна смърт, водеща към вечния живот! А Той - Императорът над императорите, вместо да ме погуби, както би сторил на негово място Цезарят на Рим ме прие като Свой собствен син по оръжие, и ми прости, и ме дари с чест и слава, каквито не подобаваха на мен, но само на един достоен, роден Нему син.

            И така, вече дванадесет години след този заветен ден от моя живот, аз пиша за теб, сине мой, тези тайни Божии, та когато пораснеш и възмъжееш, да ги прочетеш и да си припомниш и разбереш всичко, което съм ти говорил като дете. А това са великите тайни, които сам този Божий Син откри с милостта Си на мен - тайни, които са за избраните синове и дъщери Божии.

            Ето, аз обиколих целия Божий свят и всичките му материци с армиите на Рим, и влизах като победител в много чудни и славни земи, но днес ти пиша относно една друга земя, по-славна от всички тях - славната земя на онзи Материк на Божия Син, който ще се открие скоро на целия свят, за да могат достойните измежду синовете и дъщерите човешки да влизат там и излизат оттам, и живеят там, докато го заселят съвсем и завинаги, както всички други материци на света.

            Този Материк е онази Мечтана Земя, която в древността Божиите мъже и жени населявали още преди да посетят сегашния известен нам свят и преди да решат да се заселят изцяло в него. И докато бил още близо до другите днес познати ни места, все още пътували избраници между него и настоящия земен свят.

            Тогава дошъл старовременният Потоп и отделил световете на материците едни от други, като земните води отделили земните материци, както се разделят островите, а небесните скрили надалеч Първия Материк, така щото бил изгубен за света съвсем.

            Някои мъдреци казвали, че той се е вдигнал на небето, защото поради вината си, хората били паднали завинаги от Първия Едем. Така ли било, иначе ли било, помни ли някой, знае ли някой (Бог знае!), пише обаче, някъде, че през много лета и в далечни и близки времена, мнозина пътници попадали отново на този Остров (материк), неизвестно как, и неизвестно защо, през неизвестни преходи, морета, въздух, води и земи, и написали тайни слова, които да бъдат разбрани само от достойни и посветени люде, в които разказали за земите на Острова (материка), който видели, за градовете му, за чудесата му и за други велики тайни от това, което преживели там.

            С времето, времената и половината време, водите на Потопа се оттегляли на етапи, и хората от „стария свят" започнали отново да откриват другите материци на „новия свят" - света на Романа (3), и като подсигурили с времето редовен морски и сухоземен път до тях, римляните започнали постепенно да ги колонизират и заселват. Богатствата и чудните блага на тези нови земи трябвало да направят хората по-богати, по-свободни и по-щастливи. Но, уви, понеже Бог давал своите блага на всички хора заедно, както на добрите, така и на злите, много скоро злите ограбили добрите от техния дял от богатствата, свободата и щастието, защото предпочели не да следват Бога и Неговия закон на Мъдростта и Любовта, изявен от Божия Син и Всемогъщо Творческо Слово - Слънцето Иисус, но да следват похотите на неправедния закон на поробването и удоволстването в подчиняването и унижаването на ближния си, чрез насилие и закони, служещи на насилието.

            Затова Бог се заклел в праведното Си Име, че когато се оттеглят още повече водите, даже небесните води, и се приближи онзи Материк, на паралелната (4) земя, като Остров, в който царува Правдата, в него ще могат да влязат и се заселят само Достойните, Праведните и Избраните, които са практикували Любовта, Мъдростта и Божественото Добро, сиреч тези, които са приели сам Божия Син на Правдата за свой Бог, Цар и Господар.

            Това научих, когато станах и аз от Христовите следовници, и това приех сам от устата на Неговите праведници. Това бяха писали и множество Божии мъже и светци в Светите Книги още от древността, че водите на голямата река Ефрат, която дели световете, постепенно ще пресъхнат, и тогава Градът Божий, който слиза от небето, заедно с целия Материк на Паралелната (или „Близначната") Друга Земя, ще бъде открит и отново населен със земни жители измежду достойните, защото със смъртта и възкресението на Божия Син, преградата между световете била разкъсана завинаги, както завесата на Божия Храм в земния град Йерусалим.

            Затова ти пиша и аз, скъпи Теофиле, защото обещанието Божие е за теб и твоето потомство на праведните, колкото на брой ще да приведе в Своята земя Господарят на Божия Град, даже на този Йерус, който слиза сред човеците на Славата Му. А както знаеш вече от свещените писания, Паралелната Земя, тази - Другата, на езика на твоите мъдри деди се нарича от незапомнени времена „Тера-ке-я" (5), (т.е. „Земя-друга", „паралелна", „двойник") и именно в земята на древна Тракия беше пазен за най-дълго благовремие отворен Пътят към Първия Материк на Теракея.

            Затова истинно е и Писанието, що казва: „В Тракия са корените на Теракея, в тях са входовете към Божия Град на Слънцето на Правдата. В Тракия посветените слизат и възлизат в Материка на Безсмъртните и Блажените, защото Тракия и Теракея в началото бяха едно“. И ето, известявам ти с радост, че в наши дни Божият Син Христос извърши великото Спасение за избраните от целия човешки род, и поради това ангелът, пазещ Едем, е оттеглил огнения си меч. Чрез Слънцето-Бог-Слово Иисус, който е Христос и чрез Неговото Изкупление на Адамовия род, вече дойде времето, когато при глас на Архангел и ангелски тръби, портите на града ще се отварят и затварят отново и отново в Тракия за всички избрани, и Теракея - Материкът на Блажените се е приближил до тази земя, и има Път, подсигурен за избраните, които вече започнаха да идват в него и да го заселват. На тях сам Бог Всемогъщий е дал Обещанието и Надеждата за Нов Свят в него - Свят на Правда, Мир и Любов, за всички, които се намерят Достойни от Агнето. А дните на Рим и Империята на Цезаря са преброени, защото в тях се намери всичкото зло от създанието на света, и въздаянието Божие ще ги посети в определения от Бога - Ден на Великия Му гняв. Затова, и аз бях подбуден от Господа и намерих за необходимо, да ти пиша всичко, което ми е позволено от Господа за Материка на Теракея и славния Божий град в земята му, които са предопределени за всички избрани от Човешката Раса.

            Това е новият Ноев Ковчег, в който сам Господ Бог ще грабне и спаси всички Свои верни избрани. Блажени предопределените от Духа, още от преди създанието на света, да влязат в Светия Божий Град и Вечната му Слава.

            А ето как стана така, че Господ избра мен за Свой вестител на това велико Свое дело в дните, когато се отвориха отново портите на Града Му. Ето, че бях твърде млад, когато приех Христа за свой Спасител, в онзи заветен ден, когато Го срещнах на кръста и Го познах и бях изцелен. Той издъхна и когато издъхна, земята се разтресе в ужас и цялата природа изтръпна и притьмня. А аз го прободох! Тогава събралото се пред кръста множество се разбяга и тежък едър дъжд заудря веднага земята. Войниците останаха на пост на лобното място, защото нямаха друг избор и проклинаха лошото време. До кръста стоеше един праведник, който беше измежду Неговите ученици, който като видя, че окото ми изцеля от пръсналата от раните Му Кръв, бързо взе чаша и я сложи под прободната рана, та да събере в нея от стичащата се Божествена течност. Казваше се Йосиф. Той предаде пълната Чаша на друг ученик на име Йоан и той, заедно с няколко ридаещи жени забърза веднага в посока към града. Аз бях стъписан и съкрушен по сърце. Хванах се за дрехата на Йосиф и го помолих да ми разкаже повече този Праведник на кръста, защото бях прогледал поради Неговата Кръв.

            Йосиф ми каза къде живее в града Ариматея и ме покани да отида в дома му, когато пожелая, защото още бях на поста си с моите войници и не можех да го напусна докле не бъда сменен. Помоли ме да вземе тялото на Праведника, за да Го погребе преди настъпването на вечерта. Веднага пратих войник до града и поисках чрез него разрешение от Консула, с оглед на настъпващите свети празници, да се свали тялото и предаде на близките Му, като удостоверих смъртта Му. Получих разрешението и хората на Йосиф свалиха тялото от кръста и го понесоха към семейната му гробница. С това бях освободен от поста си и се завърнах в града.“

/из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Лонгинус (Хрониките на Лонгинус1) - Corpus Apostolicum, Chronici Longini id est Longinus, гл. 1-3“, издание на Фондация „Градът” София, 2010 г./

РЕЧНИК

(1) Слънце-датният Исус – на тракийски буквално е Ди-Он-Исус –  (Дионисус / Дионис).
(2) Ди-Он (Слънце-датният) се записва йероглифно . Подробен анализ на името и руническия му запис в Древна Тракия и в Египет е представен в „Тракийското Писмо Декодирано“ – том 3 и 4 на д-р Стефан Гайд.
(3) Римската Империя
(4) Използвана е тракийската дума , която се чете Тера-кея и означава буквално земя-близнак / земя-двойник

(5) Използвана е тракийската дума , която се чете също Тера-кея, тоест имаме почти идентично съвпадение на думата за земя-близнак / земя-двойник с думата за Тракия.