„С каквито очи гледа човек, такъв е той“

(из „Тракийското Писмо Декодирано“, Д-р Стефан Гайд)

Размисли върху „Непоправимост“ и проникновението на Блага Димитрова

 ~:~  Блага Димитрова – възпитаник на Класическата гимназия в София и на Славянския факултет в СУ – е българска писателка, поетеса, литературен критик и преводач.

В творбите си тя създава една нова трактовка на Времето и Пространството, като предлага ту монологична разказваща рамка, ту рамката на раздвоено съзнание, чийто вътрешен диалог изгражда повествованието.

Този литературен подход създава една „двуфонична“ душевност, реализирана като памет-съзнание, която се превръща в своеобразна емоционална памет, характеризираща човешкия индивид изобщо.

Подобна емоционална памет може да опознае Времето и Пространството като паралелни светове чрез извикването на минало и бъдеще в настоящето – единствената част от "Времето", в която героите могат да опознаят истината за живота си – не действителният живот с направените  грешки, а новият, възможният живот с „зачеркнати една-две думи“ и „един-два изтръгнати мига, преработени и поправени“... Защото „напред всичко зависи от някогашните един-два мига“...

Затова и Блага остана в литературната ни история с проникновението, че вярната посока е „отклонението“ от предначертания от света живот, „отклонение“, което предлага втори шанс чрез „усилията да се промени пропуснатото“. Това „отклонение“ може да е различно за всеки, защото всеки „намира само онова, което търси“.

Затова и проникновението на Блага се изразява чрез „аз-а“, който вижда себе си като обект за другите хора; но и чрез „аз-а“, който не губи от поглед себе си като субект, който, осъзнал възможностите за промяна има потенциала пресъздаде едно различно бъдеще. За този „аз" на Блага, непоправимо е единствено "настояще без усилие нищожно, една-две думи да зачеркна, един-два жеста да прибавя"...

~ Изминатият път не си отдъхва,

извътре той ме изчегъртва цяла.

И още е горещ от мойте стъпки,

и още те кънтят във мене

със своята непоправимост.

И нищо там не се изтрива с гума.

Да бих могла един-два мига само

обратно да получа, да изтръгна,

за да ги преработя и поправя.

Сега ми е пределно ясно.

Усилие нищожно ще ми струва:

една-две думи само да зачеркна,

един-два жеста само да прибавя.

И всичко би се променило...

... А там напред зависи всичко

От някогашните един-два мига... ~

/из „Непоправимост“, Блага Димитрова/


::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::