Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
~:~ Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Школа Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Школа за изследване на българската родова памет МЕРИН. ~:~
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 542979 Постинги: 211 Коментари: 52
Постинги в блога от Февруари, 2017 г.
image

~:~:~ Какво трябва да знаем за Двадесетте Орфееви Заповеди според декодираните от Д-р Стефан Гайд древни тракийски текстове ~:~:~

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Апология на Християнството ~:~:~

            Двадесетте Орфееви Заповеди са регистрирани в своя пълен вид и в глава 125 от „Тракийската Книга на Възкресението“, преписи на която са запазени в „Папироса на Ани“ (или Енох) – т. нар. „Книга на Мъртвите“ в Египет. За справка, виж „Тракийското Писмо Декодирано“ – том 3 и 4 на Д-р Стефан Гайд.

            Преписи от тези заповеди най-вероятно са били предадени от цар Ситалк на свещеника Еремия, в качеството му на пратеник на юдейския цар Неемия заедно с други преписи на свети книги, които да бъдат занесени в храма в Йерусалим за точното възстановяване на служението на Бог:

      Помогни ни днес, както ни помогна великият ваш тирски („тиракейски“, „теракейски“ или „тракийски“ – бел. ред.) цар Хирам, бащата на гетската принцеса Батшеба от Дома на Урия – майката на нашия Бого-възлюбен цар Шломон (Соломон), когато се градеше храмът на Бога на Силите в Иерушалайм. Защото и до днес е жив споменът, как той помогна на Шломона да направи всичко, според както му поръча Господ и според чинните предписания на цар Херамес, когото вие наричате Орфей, и сред нас и до днес живеят благословените потомци на Уревия дом.(…)

       И като изслуша пратеника на цар Неемия, цар Ситалк го покани да му гостува известно време в двореца, през което време накара бързописците в храма в Пере да направят всички необходими преписи на Светите Писания, които бяха нужни за Храма на Бога в Йерушалайм и изпрати там с Еремия двамата си сина Садок и Месад с богати дарове – триста и тридесет и три таланта злато, та да послужат на Бога на Силите в храма Му. Защото синът му Садок беше вече посветен свещеник в чина на Арихите на Тракия, а и Месад беше от сана на редите и бяха вещи във всичките богослужебни тайнства и обреди, които изискваше храмовото служение. (…)

       Така се възстанови вярното и точно храмово служение и четене на Закона Божий и всичките Му Повеления за вечни времена. (виж тези събития в „Книгата Неемия" в Стария Завет на Библията, гл. 10 и гл. 13)…

        А след всичко това, Садок остана да служи цели десет години на Единия Бог на Силите в храма в Йерушалайм, където възстанови светото свещенство Богу, което и до днес се нарича Садоково...“ („Книгата Нави, гл. 36, ст. 4-31“)

            При внимателен прочит ще открием, че тези Орфееви заповеди са доста подробни и разширени версии на онова, което познаваме като заповедите на Мойсей от Петокнижието на Стария Завет. Това потвърждава становището на редица учени, че Мойсеевите заповеди са преписи на съществуващи по-древни постановления.

            Този факт се потвърждава и от самата история на Синайската планина, от която научаваме, че първоначалните две плочи със заповеди са строшени от Мойсей поради отстъплението на евреите:

            Пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си и строши ги под планината.“ /„Изход, гл. 32, ст. 19“/

            В този случай не се споменава за броя на заповедите. Знаем само, че плочите са били изписани от двете страни и от текста можем да направим заключение, че това е била тракийската йероглифна реч:

            Господ му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст… /„Изход, гл. 31, ст. 18“/ И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани. Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:“ /„Изход, гл. 32, ст. 15-16“/

            Тук се говори за „писано с Божия пръст“, а от разчетените документи знаем, че ръката е сътворителната сила на Бога! Освен това и днес хората използват израза „Божий пръст“ за божественото откровение сред хората, а в случая се казва ясно, че плочите са „Божие дело“! Но може би най-яркото потвърждение за наличието на тракийската йероглифна реч – и в този смисъл потвърждение, че може би това са плочки с Орфеевите заповеди, е това, че „написаното е Божие писание начертано на плочите“. Очевидно това начертаване са образите от йероглифната божествена реч съхранена в Тракия и предадена в Египет, а по-късно дала начало и на еврейското писмо.

            Едва след това, когато Мойсей се качва за втори път и Бог му говори в откровение, се казва, че Бог е написал на плочите Десетте заповеди, които са заветът с евреите:

            Моисей издяла две каменни плочи като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планинаИ Господ му каза: Ето, Аз правя ЗаветЗапиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля…И Моисей стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб или да пие вода. И Господ написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди. И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си...“/„Изход, гл. 34, ст.4; 10; 27-29“/

            Тук удивлява изразът „Запиши си тия думи“, който върви заедно с израза „Господ написа на плочите думите на завета“. Знаем, че Мойсей не е Бог, така че очевидно става дума за изписване на йероглифната Орфеева реч по Божие вдъхновение. Тук ще оставим всеки сам да размисли за тези неща и да прецени кой е писал и под чие вдъхновение, без по никакъв начин да отхвърляме възможността за свръхестествена намеса по време на тези събития!

            Но няма как да не размишляваме за думите на Исус, който директно казва, че „Мойсей е дал закона на евреите“ (а не Бог!), с което косвено показва, че Мойсей е действал по вдъхновение от посветената си вяра в тракийския Бог – в това число и споменатите тук двадесет Орфееви заповеди. Защото това е същият този Мойсей, за когото пише в „Книгата Нави“ (известна още като „Хрониките на Хаброзалмокс“, Corpus Regum Thracae – Liber Regum Primus et Secundus id est Navvi), че е разделял води и преди чудото при Червеното Море, но в по-малки мащаби и че е бил посветен в тайните на Орфеевата вяра:

            Ра-Месес, сиреч „роден от Бог-Словото-Ре", който беше посветен в тайните мистерии на жреците на Диона на Тракия в Хелиополис, прие името Усар-Иисус-Аф, сиреч „Ръката на Всемогъщия Иисус (Усар-Иисус)" и беше силен в слово и в дело и му се покоряваха видимите и невидимите. А Богът на бащите му беше с него още от деня на посвещението му в храма и неведнъж, още като младеж, беше смайвал двора на фараона с великите чудеса, извършени с Божествената Сила.“ /„Книгата Нави, гл. 20, ст. 30-34“/

            Както виждаме, според разкритията на Д-р Стефан Гайд силата на Мойсей се е дължала на Всемогъщия Бог Усар-Иисус, което е било официалното име на „скритото“ (тайно) име на Ис-ус в Египет. Произношението на „Ис-ус“ като „Ус-ари“ се е дължало на четенето на йероглифните символи в техния обратен ред, което е подобно на юдейската традиция, където вместо „Йехова“ се чете „Адонай“, което значи „Господ“:

            В Египет вместо "Ис-ус" се чете "Ус-ари", което значи "Всемогъщият Творец" или "Озирис" на гръцки, което пък някои по-късно превеждат "Много-окият", т.е. "Все-виждащият".“ /Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано III“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2007г./

            Това навярно е причината Исус да каже на фарисеите:

            Не даде ли ви Моисей закона? Но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?... Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него. Моисей ви даде обрязването (не че е от Моисея, но от бащите) и в събота обрязвате човека. Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевият закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота?...“ /„Евангелие според Йоан, гл. 7, ст. 19-24“/

            Нима тогава Исус бърка като казва, че Мойсей (а не Бог) е дал закона? Нима не казва ясно, че обрязването е от бащите (дори не от Мойсей)? Защо Исус иска да посочи факта, че законът е даден от Мойсей, а обрязването от бащите, без да отрича, че истинският източник на заповедите и закона е сам Бог? Навярно това е косвено потвърждение на факта, че Богът, който Исус изяви, е познатият в тракийската вяра Бог  Дион Исус или  Бог Усар-Иисус, разчетен от арабисти в Египет като Озирис, и че Той е „родоначалникът“ на еврейската вяра, както и е видно от цитираните текстове от сборника „Тракийските Хроники“ по-горе.

            Това разбира се не означава, че библейското откровение за спасението чрез Исус е невярно – точно обратното! Няма други откровения за спасението на човешкия род, нито друга духовност извън апостолското Орфеево учение, което съставлява половината Нов Завет! Но е необходимо да се познава светият корен, от който всички са свети, защото през вековете, умишлено или от невежество, много богооткровени практики са били обвявани за езически и дори магьоснически.

            От този жалостен факт е произлязло масовото ограбване на заветното учение на Орфей за идващия Бог Слово, който ще възкръсне – нещо, което със сигурност не е било разбирано по времето, когато Исус не се е бил родил в тяло. Едва ли посветените в Тракия са разбирали напълно как Бог Слово ще се роди като Човешки Син, за да бъде убит и как ще възкръсне в тяло (неща, които и до днес много хора нито разбират, нито вярват). Но след възкресението, апостолите и останалите ученици са разбрали прекрасно всички древни писания и с пълно сърце са се посветили на Христовата вяра.     

            Неизбежно е да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!“ /Думи на Исус според „Евангелието от Матей, гл. 18, ст.7“/

            Тези „съблазни“ са не само най-различни учения, чрез които се отхвърля тракийският корен в учението на Исус, но и ЗАГРАБВАНЕТО на откровенията за Исус и ПОДМЯНАТА на Неговите Думи на Сила с външно поклонение – независимо дали става дума за църкви, учения за Библията или поклонение на служения на човеци.

            Истинската сила за промяна на човека – на неговия ум – бе ограбена от учения, които претендират за духовност и които с охота „плашат“ вярващите, че имената на Исус в древността – в Тракия и в Египет – са имена на езически божества, само и само да запазят дистанция от Исус и учението на апостолите. Дори и онези, които знаят, че първите откровения за идващия Бог Слово, който ще възкръсне, са били в Тракия, предпочитат да говорят, че християнството няма нищо общо с Орфизма на Апостол Павел и първата църква, без да съзнават, че оригиналното Орфеево богопоклонение, учението на Исус Христос от Назарет и учението на първата църква, бяха в единство и без противоречие поради древната бог-арска реч, която и апостолите научиха на Петдесятница. Това позволи на враговете на Бог да изопачат истинското орфическо християнство в богоненавистни практики и да го отделят от учението на Новия Завет чрез богословски религиозен потоп на „анатемосване“ и „отричане“ от страна на онези, които не познаха истинската светлина.

            Така е ставало през вековете, така продължава и до днес. Християните днес не са „Христови“, защото не познават древните орфически откровения на предците ни и не могат да устояват на съблазните. А онези, които прогледат, са обявени от „правоверните“ за дяволи и антихристи. Самият Исус беше обвиняван, че е чародей, магьосник и дявол:

            Казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул, но ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му… Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас… Който не събира заедно с Мене, той разпилява./Думи на Исус според „Евангелието от Лука, гл. 11, ст.18; 20“/

            Всички светии – от Орфей и първите апостоли до днес – в това число и Блаженият Д-р Стефан Гайд – Патриархът на новото българско духовно възраждане – учеха на вяра в Исус. Вяра, запечатана до времето, когато човек ще поиска да последва духа на  оригиналните заповеди на завета на Бог с трако-богарския народ (и със „словените“ – народите приели езика Му), наричани „Заповеди на Свободата” или „освобождаващи заповеди“.

            Тези Орфееви заповеди са наричани „било-хени“ – от тракийски „било“ = „освобождавам“ и „хени“ = заповеди, заповядвам:

image

 Йорданес в „Книгата Гети, гл. 11:69“ ги нарича на латински „belagine", откъдето навярно идва обявяването на успелите във вярата светии за „блажени“ – название, което Исус дава и на повярвалите в него. Тези заповеди на Орфеевия завет с Исус апостолите наричат „Закона на Свободата“ и „Освобождаващия Закон на Духа“:

            Който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си…“ /„Посланието на Апостол Яков, гл. 1, ст. 25“/

            Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.“ /„Посланието на Апостол Яков, гл. 2, ст. 12“/

            Законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта“ /„Посланието на Апостол Павел към Римляните, гл. 8, ст. 2“/

            Всичко това не е толкова елементарно, защото трябва да се изпълнява всеки ден във вътрешния храм на човека. Затова е важно да се познават двадесетте Орфееви заповеди, които и според Хаброзалмокс се наричат „Заповедите на Свободата, защото те освобождават всеки човек, който ги съблюдава.И като написа всичките правила и постановления Божии в Голямата Книга на Закона, направи преписи от нея за всеки храм и за царските съдии,..“ “ /„Тракийските Хроники“, „Книгата Нави, гл. 27, ст. 21“/

            Заради тези Орфееви Заповеди са започнали да наричат езика на тракийската реч „бог-арски“, което означава „божествен-сътворяващ“, защото тоя език слушаха видимите и невидими сили на творението.

image

::: из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Нави, гл. 26, бележките към стих 30“ :::

~:~:~ / вижте пълния текст на Двадесетте Орфееви Заповеди в статията Оригиналните Двадесет Орфееви Заповеди, чрез които древните българи са благоденствали и живели в законност/ ~:~:~


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 4145 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 10.03.2017 16:42
image

Християнството е учение за превръщането на човешкото сърце в Храм (Орфей) на Христос

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

 

Тайното Слово на Силата е тази Тайна Древна Реч, която и до днес се крие в Езика Тракийски/Второто Послание Мелхиседеково до братята в Тракия, сиреч тези, които се наричат Тракийци, а днес Българи, (Corpus Melchisedecum), гл. 3, ст. 7“/

            Нашите предци траките са ни оставили в наследство мистичната традиция на Божествената метаморфоза, позната в древността като част от практиките на посветените в Орфическото Християнство – учението, което Апостол Павел е проповядвал в първите християнски общности по нашите земи (виж също За Трансформацията на един фарисей в Апостол на Христос и Исус Христос е свързан с Тракия, тракийския език и траките). Апостол Павел и първите християни са били добре запознати с трако-богарските вярвания, тъй като самият Павел е бил посветен до съвършенство (както сам казва за себе си) в традициите на юдейската вяра, основана на тракийската вяра в Дион Исус. След обръщането си към Исус той много усърдно и ревностно се труди да изучава всички свещени книги предадени на юдейския цар Неемия и свещеника Еремия от тракийския цар Ситалк, затова в Новия Завет е запазена важна негова заръка към ученика му:

            Когато дойдеш, донеси книгите, а особено пергаментите.“ /„Второ Послание на Тимотей към Тимотей, гл. 4, ст.13“/

            На тракийски „Орфей“ означава „Храм" и затова първите християни са се наричали орфееви (орфически), тъй като са разбирали в съвършенство смисъла на учението на Христос, Богът-Слово, а апостолите са давали само такива заръки, които учат новоповярвалите на промяна според учението на Исус за превръщането на човешкото сърце в Храм на Бога:

            Видя се добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща: да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде.“ /„Деяния на Апостолите, гл. 15, ст. 28-29“/

            Не е случайно, че Исус Христос твърди, че може да въздигне „Храма“ за три дни. След възкресението Му на третия ден от разпятието, последователите му осъзнават неговата най-важна мисия на земята – въздигането (и очистването от търговия) на човешкото сърце в Храм „Орфей“ на Бога. Неговите последователи очевидно са орфееви (орфически) християни, а учението на Апостол Павел за духовната промяна е било свидетелство, че Исус Христос е дошъл да възстанови следването на Орфеевото християнство. Това е било толкова неоспоримо за първите християни, че новопокръстените в името на Исус (според Апостол Павел идентичен с трако-богарския Бог Дион Исус) са започнали да се наричат „Павлови“, поради което Апостол Павел ги „мъмри“, че те трябва да са последователи на Исус, а не на човек:

            Между вас имало разпри… Всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов… Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте? Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия, да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име… Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието.“ /„1 Коринтяни 1 глава, ст.11-17“/

            Истинското учение, донесено от Исус Христос, може да бъде разбрано единствено в традициите на орфическите християни, в последование на древната тракийска вяра в Дион Исус, чиито трапези на „причастие“ с вино (кръвта на Исус в християнството) са били погрешно разбирани от околните народи като пиршества в чест на Дион-Исус (Дионисий):

            „.. Аскетизмът е чужд и на ранните християни, което е видно от поведението и учението на Иисус и Неговите апостоли. Като доказателство за благословението на тази напитка (виното – бел. авт.) достатъчно красноречиво ни говори самият факт, че Господ Бог превръща водата във вино на сватбата в Кана Галилейска – едно ярко Знамение за Орфическата сватба между елементите на земното и небесното, духовна илюстрация за метаморфозата-трансформация на човешкото в Божествено… Всяка деятелност, творчество, служене в орфическия смисъл е жертва, без която не може да се "въплъти" идеята, образът, мисълта. Тази "необходимост" е обусловена от самия Бог-Творец, Който е вложил цялото си Същество, Разум, Мъдрост във видимите и невидимите светове, като предкосмична Всегдашна Жертва, която прави възможно всичко и всички. /акад. Цветан Гайдарски, „Тракийският Орфизъм“/

            Според учението на Апостол Павел, вярата не е религиозно богопоклонение в смисъл на обреди, а мистерийна промяна (обличането на човешкото естество по образ и подобие на Бога) чрез вяра във възкръсналия Исус Христос, Бог Слово:

            Всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа. Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.“ /„Галатяни, гл. 3, ст. 26-27“/

            С тези думи Апостол Павел обявява християнското учение за учение за превръщането на човешкото сърце в Храм („Орфей“ на трако-богарски означава „храм") на Христос, Богът-Слово, който е едно с Отец според Думите Му:

            Както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.(Евангелието според Апостол Йоан, гл. 17, ст. 21).

            Именно тези истини станаха достъпни след като д-р Стефан Гайд разчете свещеническия тракийски диалект в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ и както виждаме до днес, те се превърнаха в отправна точка за редица изследователи и ценители на древното ни наследство. Жалостен е фактът обаче, че с тях се злоупотребява. Днес тези уникални открития не се използват от учените, за да разкрият цялата пълнота на духовните практики на нашите предци и историческата истина за Богопоклонението на Исус хилядолетия преди той да се появи в човешки образ.

            Как може „православният“ български народ, „евангелистите“ на благата вест и католическият (всемирен) християнски свят, да смятат всеки по своему, че са „посветени“ и „осветени“, когато при наличието на оригиналните свещени текстове за началата на християнската вяра те все още не познават личността на Патриарха Орфей – родоначалникът на храмовото служение, а след това и на цели свещенически родове в Египет и Израил:

            В оня ден ще има олтар на Господа Всред Египетската земя“ /„Книга на Пророк Исая, гл. 19, ст.19“/

            Но както в миналото, така и днес истините се извращават и поклонението се пренася към тварта и виждаме в какви окултни и Богоненавистни учения са се изродили през вековете великите истини. А високо нравствените личности, за които четем в сборника „Тракийските хроники, са се покланяли на Единия Бог, пророкуван първо в Древна Тракия, когото първите последователи на Христос са познали и приели:

            Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам.“ /„Деяния на Апостолите, гл. 17, ст. 23“/

            Уникално! Апостол Павел е проповядвал Исус Христос като Бог, на когото елините (заимствали храмовото си служение от траките) са се покланяли без да са го познавали! А днешният „богобоязлив“ християнски народ е готов да прегърне всякакви чужди учения и чужда „духовност“, само да не признае, че предците му са познавали истинското учение на Исус – „Словото, чрез което всичко е станало“.

            Неслучайно единствено в България имаме официален празник на Словото, с който почитаме делото на Кирил и Методи, „превели“ свещените йероглифи в разбираеми слова, чрез които народите да се научат да четат и пишат – дело, наречено от родните поети създаването на „наука, която е слънце“, затова и пеем всяка година на 24 май „Напред, науката е слънце, което грее в душите, напред, духовността не отпада там, където (духовното) знание живее…

            Като последователи на Метода Гайд в науката, ние решихме да ви разкрием една от връзките между Богопознанието на траките и вярата на първите християни в Христос, който е дошъл да очисти храма на човешкото сърце, за да върне на човечеството Божия образ и подобие.  

            Нека разгледаме едно послание от самите извори на Тракийската духовност за истинската метаморфоза на личността (промяната на вътрешния човек), която апостолите от първата църква проповядваха:

            Благовестието, което проповядваме, е покрито за тия, които погиват, за невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога. Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ.“ (Второ Послание на Апостол Павел към Коринтяните, гл. 4, ст. 3-5). Ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво. Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви, не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите. И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.“ („Деяния на Апостолите, гл. 10, ст. 39-42“)

            Тази метаморфоза (раждането на нов човек) е чрез тайното Слово на Силата – тази Тайна Древна Реч, която и до днес се крие в тракийския език. Тя е „кодирана“ в една древна пиктограма запазена на икони от първата църква, на която е изобразена „Божията дъщеря“ с гърне миро на главата. Пиктограмата е част от по-голямото изображение на идеограмата за „мястото на Светия дух“, което на тракийски е „Ма-Рея“ и е идентично с името на Дева Мария, почитана в християнския свят като Духът-Майка на всички вярващи:

image

            Любопитното е, че това гърненце с миро, носещо посланието за помазанието на духа – от мислите на човек, към устата и цялото му тяло (дух, душа и тяло осветени), прилича много и на йероглифа за сърце:

image

            Това обяснява известната практика от културата на древните народи жените да носят делви на главите си, както и поговорката, че носенето на сърцето на показ е разкриване на чувствата. Например, на англ., „Do not wear your heart on your sleeve (Не носи сърцето си на показ)! На български език от друга страна е запазена и още една символика във фразата „Какво ми дойде на главата“, която обаче е много по-задълбочен прочит на разбирането, че всяко обстоятелство в живота трябва да се разбере чрез Светлия поглед на Твореца, чието миро според древните може да отвори очите на човек за невидимите същности:

            И знайте също, че всяко Живо Слово на Древната Реч... е също Живо Същество и Дух ... и ражда своето потомство във видимия свят, на своето време. Затова и древните ... не ги пишеха като словеса на камък, но ги извайваха като Скъпоценни Съдове Богу и изливаха от тях скъпоценното миро пред Присъствието Божие в Светата най-древна Литургия... И това бяха древните букви и това бяха древните Думи, сиреч Съдове за Почтена Употреба... А чак по-късно и по от после се написаха същите слова на камък и на скрижали, та ги нарекоха човеците своето писмо...” (Тракийските Послания“, „Недовършеното Послание на Мелхиседек, гл. 1, ст. 33-37, Фондация Градът, 2005 г.)

            Тоест древните траки са благоговеели пред своите писмени знаци като пред Живи Същества с Божествена Природа и затова са считали за най-достойно да ги извайват като свещени съдове, с които да правят ритуални излияния в Светата най-древна Литургия:

            Вълнуващо и неочаквано изваяни "Букви-Съдове" или "пиктограми-съдове"? След известни проучвания се оказа, че множество тракийски артефакти притежават един или повече стилизирани (разбира се "по тракийски начин") пиктографски знаци, на които съответствуват идентични йероглифи, такива каквито са познати в Египетски стил… Смисловото и дори фонетичното им значение обаче може да се окаже същото, както вече видяхме от декодираните плочици от Градешница и Караново.“ /„Тракийското Писмо Декодирано I“, Д-р Стефан Гайд, Институт по Трансцендентна Наука София, 2006“/

            Затова и християнското учение е било съвсем естествено учение за превръщането на човешкото сърце в Храм (Орфей) на Христос, а тайното Слово на Силата е била тази Тайна Древна Реч, която е скрита в тракийския език. Ето какво разкри д-р Стефан Гайд за „помазанието“, очистването на сърцето и промяната на старото човешко естество:

image

Тоест няма християнство – очистване от грехове, благочестие и всичко, което християнската теология е съхранила като богословие, без пътя, посочен от Апостол Павел за разбирането на древната тракийска реч като „помазанието на Духа“.

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~


Категория: Лични дневници
Прочетен: 1298 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.02.2017 16:27
image

Завръщането на Орфей с намереното Златно Руно на Божественото Слово и разчитането на Руните му

~:~:~ Истински Истории ~:~:~


            Като се прибра Орфеос в свещения град Пере в Тракия, първом се срещна с Оракула на Дион-Исус, който му беше дал напътствията за пътуването му и му разказа за всичко, което беше преживял из всичките земи, които беше обходил. Разказа му и за обучението си в храма на Он, и за Книгата на Имената на Речта на Матауа (1), на която говорят всички жреци и древни сили.

            А Оракулът го запита е добродушната си благост: „И какво разбра след всичко това, сине мой?"

            А Орфеос му отговори по следния начин:

            – Разбрах, че си бил прав, като каза да се пазим от хрепии (2), защото на древната Реч на Сътворението, това значи да се пазим от „ядене и вино-пиене", а за съжаление много от другарите и екипажът ми не се опазиха от тези неща, и ме изоставиха в Колхида. Разбрах още, че си бил прав и относно това, да се пазим от „женните Амахзони (3), което пак на тази реч означава „обладаващите жени-блудници", защото именно такива жени обладаха други измежду моите съдружници и ги накараха да изоставят мисията ни.

            Така и царят Кас (4), сиреч властта на Парите заслепи мнозина от останалите ми другари, и те също ме напуснаха за печалбарството, което им предлагаха чуждите земи.

            Разбрах също, че когато бях стигнал при царя на Колхида, това е бил не Ает, а Еат, сиреч последният цар, или царят на крайната, най-отдалечена земя, до която трябваше да стигна, и това ме опази да не продължа, подлъган от водача си Язон и една робиня, чак до далечната Медия.

            Но никога нямаше да разбера тия неща, ако щастливият случай не ме беше срещнал с търговеца Симехе, който единствен наеше кой беше Хиерон, за когото ти беше казал, че от него трябва при нужда да искам съвет. Ако не беше Симехе, нямаше да срещна Хиерон — жреца на Он в Хелиополис, и тогава даже нямаше да разбера какво означава нито една от важните думи, които ти беше казал.

            Чак след обучението си при него разбрах, че единствен аз от цялата група съм надделял над плътската похот, въплътена в бика, която възпря мнозина от спътниците ми, превъзмогнал съм човешките неверни тълкования и произволни разбирания, които движеха човек като Язон, и въпреки цялата му образованост му пречеха да разбере пророческите ти указания, както и съм бил опазен от страстта към златото, удоволствията и успеха, която се крие в прелъстта на лукавата змия, която е враг на всеки последовател на Истинния път на Бога.

            Както виждаш, разбрах доста неща, но едно нещо не можах да разбера и до този момент, и затова нека те попитам, Премъдри над премъдрите. Защо, кажи ми, защо трябваше да говориш на моя водач Язон с толкова много чужди за него гатанки, та така аз трябваше да преплувам напразно многобройни морета и да странствувам из многобройни земи, и да изгубя многобройни дни, месеци, та дори години от живота си, докато достигна до прозрението на толкова прости неща, които можеше да ми кажеш направо с обикновени и ясни слова?

            – О, скъпи млади момко, нима тези мои думи бяха предназначени за Язон? Не ги ли каза сам Бог във видението ти, когато ти се яви в образа на Божий Агнец, че твоят водач трябва да бъде Азон и той ще ти върне трона на дедите ти? Нима си мислел, че един ахеец на име Язон има власт да ти върне трона на дедите ти? Защо последва един елин да те води в пътя към светите тайни на Бога? Кога са разбирали ахейците и данайците от нещо свещено, та да ти бъдат пътеводител към него?

            Нима един елин може да ти е посредник до светите неща и тайните на Древната Божествена Реч на Тракия? Не трябваше ли по-скоро ти да го учиш и просвещаваш, а не той - теб? Никога не следвай елините в нищо, защото всичките им пътища са водени от похотта за женска плът и за злато, и за власт, и коварството на змията ги е оплело в тях като в непроходим лабиринт!

            Ho ти трябваше да следваш Азон (5), сиреч твоя Светъл вътрешен AЗ, който е в ръката на твоя Бог - Богът на Орфей и Богът на отците ти, Богът на Тракия! За твоя Светъл Аз бяха изречени думите на пророчеството и ако следваше значението на древния свой бащин език, щеше да се справиш много по-добре от самото начало, защото всеки свещен път и всяка свещена мисия започват първо в духа, а не на кораба на някой мореплавател, колкото и образован и начетен да е той.

            Защото човешката мъдрост и философия за Бога са посредственост и глупософия! Ето, колко време ти трябваше да разбереш това, което сега наричаш „прости неща"!, за да откриеш наистина Златното Руно на Божественото Слово и да прочетеш  Руните му, които и до днес са по стените на пирамидите на Египет!

            А щом си тук, доведен при мен отново, значи си дошъл да продължиш славния път и мисията, за която сам Всемогъщият те предузнал, одобрил и предопределил. Добре дошъл, момко, отново в земята на Божия Завет и Тайните на Сътворението.

            Сега можеш да продължиш обучението си в храма в Пере, та да достигнеш следващата степен на своето Посвещение в Божествените Мистерии - тези на Урим и Тумим (атрибутите, описани в Тората на Мойсей, които са неразделна част от служението на първосвещениците; еврейският народ загубва своите „Свещеници с Урим и Тумим“, но в Тракия – Урим и Тумим продължават), та каквото вържеш на небесата, да бъде вързано и на земята, а каквото развържеш на земята, да бъде развързано и на небесата! Само така ще можеш да откриеш Златното Руно на Тракия и да го донесеш да се пази довека в Пере." …“ ~:~:~:

:: из сборника „Тракийските Хроники“, „Книгата Нави, гл. 16, ст. 29-40“ ::

-------------------------

(1) „матауа" = букв. „силна реч" („сътворителна реч” / „магическо слово").

(2) „хре-пии" – image, на бохарски диалект , където image= „храна, ядене” , а image= „вино-пийство".

(3) „амах-зони" image, на бохарски диалект , където image= „обладавам, завладявам” , а image= „проститутки, блудници".

(4) кас - image, на бохарски диалект означава „каса, монети, пари".

(5) Азон - image- букв. „Азът на Светлината” , „Азът на Бога на Светлината-Он”.


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 873 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 19.02.2017 09:38
image

:~:~:~: Епопея на забравените истини: Видението на търсещия :~:~:~:

~:::~ на Диона ~:::~

 /от Красимир Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

 

Сънувах странен сън

Стоях пред една трибуна и исках да издигна глас,
ала не можех.

Опитвах, мятах се натам-натам, а хората стояха и чакаха ме търпеливо.
Какво се случва, защо наяве да говоря мога,

а сега насън ни дума от моите уста не може да излезе?


Тогава чух Гласът, който никога не ще забравя:
„Ще се научиш да говориш дори насън – и глас ще имаш да говориш в други светове,
когато позволиш чрез тебе да говори Този,
който Думите във всички светове създаде.“



~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1473 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 14.02.2017 10:00
image

Блудница или светица


Образът на посветената в мистериите на Орфей и богопоклонението на Дион Исус храмова служителка („kadash Раав“) е ключова за вярата в Исус.

/от Красимир и Дияна Мерин/

 

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

 

            Има хора, които харесват идеята за „блудницата, която се спасява“ не защото се радват на божието спасение и се надяват, че когато извършат добро дело (каквото и да разбират под това), то ще ги причисли към „героите на вярата“ подобно на историята с „блудницата“ Раав. А защото обичат да повтарят, че „всички са грешни“ и „който няма грях да хвърля камъни“, само за да оправдаят това, че са неверни на своя Господар. Блудница ли беше обаче Раав?

            Вече писахме за Мария Магдалена, която беше спасена от Исус чрез призоваването на небесни сили посредством тракийското руническо писмо (виж истинската история за това как Исус пишеше заповеди на небесните сили на пиктографски език) и може би дори разпозна в руните Орфеевия завет, защото каза за Исус „Слънцедатният Бог ме намери и само Той е моят Любим“. А според „Тракийските Хроники“ и декодираните от д-р Стефан Гайд тракийски текстове, Слънцедатният Бог е името на Тракийския Бог, което говори, че Мария Магдалена е била  посветена в тракийската вяра на Бога Дион-Исус и веднага го идентифицира с Иисус Христос. Това решително скъсване с греха стана чрез призоваване на духовни сили от Исус, които хванаха юдеите, за да не могат да убият Мария Магдалена с камъни и ги отведоха по домовете им – дело, което обяснява, че Исус, който е самият Бог-Слово, е владеел подобно на жреците-свещеници в Тракия и Египет тайната на призоваването на духовни сили чрез Образната Реч.

            Това е потвърждавано многократно в Новия Завет чрез думите на Исус – „Мога да повикам легиони с ангели“ или чрез свидетелството на римския стотник, който казва, че Исус може само с дума да излекува слугата му без да влиза при него, защото вярва, че Исус може да заповядва подобно на него самия (Кажи само дума и слугата ми ще оздравее, защото и аз съм човек поставен под власт и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди; и той отива; и на друг: Дойди; и дохожда; и на слугата си: Направи това; и го прави.“, „Евангелие според Лука, гл. 7, ст. 7-8“) – за което Исус възкликва, че това е истинската вяра, която не е видял в Израил. 

            Мария Магдалена беше наистина блудница, която Исус освободи от седем бяса на разврата, но в случая с Раав имаме нещо различно, тъй като има противоречие между  прозвището „блудница“, което е запазено в съвременните преводи, и онова, което Апостол Павел казва за нея:

            С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.“ /„Послание на Апостол Павел към Евреите, гл. 11, ст. 31“/

            Тук Раав е сравнена със свети мъже на вярата като Авраам, Исак, Яков, Йосиф, Мойсей, Гедеон, Варак, Самсон, Давид, Самуил и пророците, за които апостолът казва, че с вяра са побеждавали царства, раздавали правда, получавали обещания, затуляли устата на лъвове, угасяли силата на огъня, избягвали острото на ножа, оздравявали от болести, ставали силни във война или обръщали в бяг чужди войски. „Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.“ (гл. 11, ст. 35) Как е възможно такава жена да е блудница? Никъде не виждаме прозвището „блудницата“ за Мария Магдалена след обръщането й, а при Раав, въпреки потвърждението за святост, четем в превода „блудницата“?!

            Апостол Яков също потвърждава, че Раав е била свята жена на вярата: „Чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра. Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път? Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.“ //„Послание на Апостол Яков, гл. 2, ст. 24-26“/.

            Припомняме всичко това, защото е очевидно, че Раав е била жена, отдала се на  искрено служение на своя Бог. Защо тогава приема съгледвачите на Исус Навиев? Явно защото е била служителка на техния Бог!

            Но как е възможно Богът на евреите да има свои посветени люде в други земи? Очевидно, както и друг път сме говорили, става въпрос за посветени люде на Дион Исус – вярата в който е била донесена по всички древни земи, в това число и тези на Египет. Да не забравяме и Мелхиседек, който се появи, за да вземе десятъка от Авраам, за когото се казва, че Исус свещенодейства с неговия чин – още едно потвърждение за оригинала на еврейската вяра („За Него свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков" – „Послание на Апостол Павел към Евреите, гл. 7, ст. 17“).

            В случая Раав е разпознала в съгледвачите народа приел тракийската вяра, тоест Раав е видяла пратениците на Исус Навиев като „своите по вяра“, затова ги е скрила и отпратила безопасно – нещо, което еврейските летописци не са могли да й простят и – умишлено или не, са укрили този факт. Факт, който Апостолите Павел и Яков не пропускат да отбележат като пример за вяра.

            Днес ние не можем да знаем със сигурност как се е стигнало до това, прозвище „блудница“ да върви пред името на Раав, но можем да направим доста точни предположения на базата на близостта на две думи – „kadosh (свят) и „kadash“ (служителка в храма; блудница).

            Коренът на тези думи „k-d-sh – се среща на много места в Стария Завет и се свързва най-вече с „kedushah“, което се превежда като „святост“. Доколкото ни е известно, този корен има много  производни, сред които са „kaddish и „kedushah“ (служба в синагогата), женитба чрез „kiddushin (церемонията на пръстена) и kadosh (свят), което е концепция, залегнала в другите изброени думи.

            В Стария Завет „kadosh се използва за различни семантични значения, сред които „Светият Бог“, „израилтяните“, „пророците“, „съботата“, „юбилеите“, „жертвоприношенията“, „небесата“ и „храмът“. Има обаче и дума „kadash“, която означава „блудница“ и която е използвана в Стария Завет за Тамар, жената на първородния син на Юда, която е обвинена  в блудство след като забременява от Юда („Книгата Битие, гл.38“). Същата дума Kadash“ са използвали и за служителките в храмовете, което вече потвърждава косвено, че Раав е била посветена жена, служителка в храма.

          И така, конотацията на думата за храмова служителка („kadash“, производна от kadosh – „свят), която е идентична с дума използвана за „блудница“ („kadash“), е факт, който, съпоставен със свидетелството на двамата Христови апостоли, ни кара да направим следния извод за това какво точно значат думите им: „Служителката на Дион Исус Раав разпозна своите по вяра в народа, на който бяха поверени Божествените писания (виж историята за цар Ситалк, който направи преписи за храма в Ерусалим по молба на цар Неемия и неговите пратеници начело със свещеника Еремия в За траките и древните евреи и в сборника „Тракийските Хроники) – народ, който беше дошъл да завладее обещаните земи и затова ги скри, с което се оправда на дело“!

            Нашата цел обаче не е само да „реабилитираме“ тази свята жена (пред духовно ленивите), тъй като тя очевидно е една от светите последователи на вярата в Дион Исус измежду еврейските патриарси и свети мъже, но защото в нейния образ има кодирано послание.

            Ето какво казва за нейното дело Исус Навиев: „Градът и всичко, що е в него, ще бъдат обречени на Господа; само Раав да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме.“ /„Книгата на Исус Навиев гл. 6, ст. 17“ от Стария Завет на Библията/.

            С оглед на приведените доказателства по-горе, думите на Исус Навиев ни показват, че той е бил наясно коя е Раав. Най-вероятно е познавал преданията за патриарха Орфей и историята на посвещаването му в обучение в храма от неговата майка от „Хрониките на Хаброзалмокс“ (известни като „Книгата Нави“) от сборника   Тракийските Хроники“.

            Да не забравяме, че самият Исус е бил заведен в Египет от своите родители и най-вероятно е бил обучаван в тайнствата, кодирани в „Книгата на Енох“, от която цитира Апостол Юда в своето евангелие и от която д-р Стефан Гайд разчете паралелни по смисъл текстове с пиктограми от артефакти, открити по нашите земи (виж повече в поредицата  Тракийското Писмо Декодирано“).

            Историята на Орфей е интересна с това, че виждаме образа на майката на Орфей – светата девица Калиопа, която след изтичане срока на службата ѝ в храма на Божията Майка се омъжва за Ойагър, син на Харопс – един от великите царе в Тракия и верен служител на Бог Дион-Исус („Слънцето-Иисус"). Калиопа въвежда Орфей в храмовото изкуство на призоваването и по-точно в научаването и използването на езика на Духа.

            От тази история разбираме, че посвещението в Духа не е възможно без действието на служителка – в случая дори родната майка, а в Тракия мястото на Духа е известно като „Ма-Рея“, което пък съвпада с името на Дева Мария. Случайно ли е това?

            Случайно ли е, че Исус Навиев казва, че Раав и домът ѝ трябва да бъдат запазени? Както в Тракия виждаме служението на Калиопа, така и в Израил е имало служителки в храмовете като Раав, които навярно са пред-образ на църквата на Христос, която като майка обучава вярващите на езика на Духа. „Ще говорите на непознати езици и ще пророкувате… Стойте в Ерусалим докато се облечете в сила отгоре… Ето няма да ви оставя сираци, но ще ви изпратя Утешител…“ (Думи на Исус Христос от Новия Завет)

            Всички тези образи – на майката-утешителка, мястото на Духа, църквата и много други тайни са неразбираеми и навярно никога няма да бъдат въплътени във вярващите, за да получат те спасение, ако не се познава Образната Реч на Бог-Слово. Затова образът на посветената в мистериите на Орфей и богопоклонението на Дион Исус храмова служителка („kadash Раав“) е ключова за вярата в Исус.

            Тази теза се потвърждава косвено и в още една случка – при срещата на Исус със самарянката. Исус заговаря една самарянка край кладенец, докато учениците му не са с него. Жената е учудена, защото евреите избягват да говорят със самаряните, тъй като не следват обичаите им на поклонение. Исус обаче казва нещо революционно за еврейската религия по това време: „Не само в Ерусалим ще има поклонение на Бог, защото истинските вярващи ще се покланят на Бог с Дух и истина.“

            По този начин той „отнема“ етническото превъзходство на еврейския народ – което е било само заради „даването на Божествените писания“ с цел принасянето на духовни плодове. Исус „изповядва“ самарянката и я призовава в служение на истинския храм, като я изпраща да му доведе нейните съграждани, на които да говори.

            Тук ни се разкриват древните образи на служителите на новия завет (като майката на Орфей) – които евреите ревностно са пазели в традициите си за светостта на майката, която въвежда детето си в храма като служителка на новия завет.

            Какво да кажем в заключение? Познаването на пълнотата на християнската вяра е посвещение на изучаването на явленията на Исус – както в древността, така и в образите, кодирани в неговите проповеди, за да познае всеки търсещ неговото име (което в Тракия е било конкретен пиктограм), че Той е обещаният Месия.

            Затова и въпросът дали Раав е била блудница или светица е толкова важен и е добре да бъде разбран от онези, които казват, че „вярват“ в Христос („вяра“ – производно от „верен на словото му“), но все не успяват да са верни на Неговото Слово, а само на своето собствено…


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1891 Коментари: 1 Гласове: 3
Последна промяна: 10.02.2017 10:21
image

Най-актуалният принос на д-р Стефан Гайд от разкодирането на Образния Трако-богарски език

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

           Най-големият принос на този велик български учен е смайващото откритие, че името на тракийския Бог е било Дион Исус
 

            Христос възстанови връзката Творец творение и по този начин премахна безсмислените за придобиване на истинска духовност телесни практики и безкрайните и безполезни вглъбявания в някакви прераждания и отминали животи, които независимо от добрата воля не могат да възстановят връзката със Създателя без пътя посочен от Исус още в религията на древните траки. Възстановяването на връзката с Бог в човешката душа  може да стане единствено чрез познаването на древния Първо-битиен Образен език на трако-богарите, изписали името на Исус хилядолетия преди неговата физическа поява.

            Преди няколко години всеки, който дръзнеше да посочи тракийския произход на българите, беше считан най-малко за „шантав“ или „неук“. Днес тази връзка вече не се оспорва, но малцина знаят, че този произход беше доказан неоспоримо от д-р Стефан Гайд поради неговия светъл поглед и искрени научни търсения.

            Но един от най-актуалните приноси на д-р Стефан Гайд наред с декодирането на тракийско писмо е не само доказването на истинския произход на българите или разкриването на духовните принципи, на които е почивала тракийската цивилизация, а най-вече смайващото откритие, че името на тракийския Бог е било Дион Исус.

            Нещо повече! Хилядолетия преди появата на Исус в земите на днешна Палестина, трако-богарите са го призовавали като единствен бог, а името на Дева Мария се появява редом с името Дион Исус – Ма-Рея – като обозначение за мястото на слизане на Духа. Стъпил на тези важни открития, д-р Стефан Гайд декодира редица тракийски  йероглифи и разкри недвусмислено, че траките са били могъщ народ заради посветените свещеници-жреци измежду тях, които са умеели да тълкуват божествените знамения.     Това се потвърди и от документите в сборниците „Тракийските Хроники“ и „Тракийските Послания, от които научаваме, че траките са били изключително изкусни в науката на призоваването на Бог, защото са го правели на своята родна Образна Божеска Реч. Този Първо-битиен език (не „първобитен“, както години наред ни внушаваха) е бил вдъхнат на предците ни лично от Бога и е бил толкова силен за сътворяване на всичко необходимо за човешкото битие, че се е разпространил сред всички народи, които според своя мироглед и лични избори са създавали негови модификации, променяйки го през вековете в езици на отделни племенни групи.

            Случайно ли е тогава, че тракийското изкуство на призоваването (наричано тракействане в древността) е било познато на всички древни народи? Не, защото езикът на призоваването е бил онзи Първоговор, който Бог е размесил поради богоборчеството на народите (отхвърлянето на идеята за Божествения произход на света и човека) – акт, останал известен до днес от Библията като разбъркването на езиците при строежа на Вавилонската кула. От този момент човечеството е започнало да се разделя на народи, чиито основен белег на отличаване един от друг е езикът, а идването на Христос като Бог-Слово е призив за връщането към познаването на древния тракийски Първо-битиен Образен език, чрез който Бог възстановява връзката със своето творение.

            Така че, независимо от добрата воля на човеците и от техните напъни, духовни или физически, връзката със Създателя не може да бъде възстановена без Исус – разпознат като път на посвещение още в религията на древните траки, а по-късно в Египет и в Древен Израил. И всякакви духовни практики или вглъбявания в прераждания след отминали животи са безполезни.

            Без мистичната същност на Образния Език на Създателя (която тайнствено пресътворява Божия образ и подобие в хората), Вярата е душевен напън, а не е Свещена територия на Божественото присъствие сред хората. „Полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами… На Него ще се надяват народитезащото сегашното състояние на тоя свят преминава..“

            Днес християнският свят се е отдалечил от смисъла на притчите, чрез които Исус Христос говореше тайната, че е дошъл да събере разпръснатите овце, защото е Господар, който ще „пожъне онова, което не е посял“.

          Кои са тези овце и кой е този имот, който не е сят от Господаря, заради който Исус нарече „зъл и ленив слуга“ онзи, който не го събираше? Това са онези повярвали в различни религиозни концепции, които са произлезли от трако-богарската вяра в Дион Исус през вековете, но поради човешки закони и постановления са се отдалечили от източника. Как може един християнин днес да е верен на Исус, ако не познава произхода на своята вяра, а я счита за еврейско учение отпреди 2000 години?

          Ето защо в „Книгата Притчи“ в Стария Завет на Библията се казва, че който събира с ръката си богатство ще го умножи? („Притчи 13:11“). С ръката, не защото се внушава, че единствено физическият труд е одобрен от Бог! За да разберем смисъла на тази притча, трябва да използваме разкритията на д-р Стефан Гайд за трако-богарския Образен език.

            Идеограмата за сътворение е ръка, следователно събирането на праведно богатство с ръка е свързано с изборите, които човек прави в живота си! Защото ние сме преди всичко това, което говорим или мислим и нашите думи и дела създават реалност, в която живеем и в която вкарваме и другите около нас.

            Книгата Битие от Стария Завет на Библията винаги ще изглежда примитивно на интелигентния човек, ако не се проумее, че в разказа за създаването на света е кодирана етимология от йероглифния език на трако-богарите, при който Словото е всяка реалност, в която изберем да живеем, затова и сме съ-творци на живота си чрез изборите, които правим. Това е видно от пиктограмата за ръка, която е използвана за „сътворявам“, „създавам“. Древните са разбирали онова, което хилядолетия по-късно учениците на Исус също познаха – „В него (Бог-Слово) живеем движим се и съществуваме. Това Слово има различни проявления според мирогледа на всеки човек, но е следствие на непроменяемата Божествена реалност в Човека и в Света, затова идеограмата за „сътворение“ е „ръката“, защото е важна не само вярата, а и делата на човека!

            Кого следваш и кому си дал вярата си? Ако си последовател на слепи водачи, не се учудвай, че живееш в тъмнина и пропадаш в ямите на безизходиците. Следните думи на Апостол Павел са познати днес на мнозина, но колко познават силата на тази Реч, с която древните са призовавали единственото име, което е дадено на човеците за спасение:

            Погребаните с Исус в кръщението са възкресени с Него чрез вяра в действието на Бога, Който го възкреси от мъртвите и вас, които бяхте мъртви чрез прегрешенията си, съживи с Него, като прости всичките ви престъпления.“ (из „Посланието на Свети Апостол Павел към християните в Колос“, „Тракийските Послания“)

 

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1710 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 08.02.2017 10:47
image

Епопея на забравените истини: Ручеите от Жива Вода

Слаба е и бедна човешката реч. Никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.“ (Димитър Талев) Затова истински блажен е оня човек, който се е научил да слуша и говори Думите на своя Създател.

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~

 

 

Има много случаи, поради които сълзите бликат от очите.

Понякога е радост, друг път – скръб, а има и случаи на болка в тялото, която не се търпи.

Сълзите са думите на вътрешния човек, който говори със своя Създател на небесен език, от който воплите на душата потичат като ручеи от Жива Вода.

И всеки път, когато душата се пропуква, тези поточета обливат човешкото лице, за да го умият и да го приготвят за среща със своя Творец.

Те изглеждат еднакви на всяко лице, но както буквите в книгите са еднакви, а съдържанието различно, така и сълзите рисуват сърцето, от което се изливат.

И човек става онова, за което плаче…


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 914 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 05.02.2017 22:55
image

Кой е бил Мойсей и защо е успял да раздели Червеното Море?

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~

  

На Библията отдавна се гледа с критичен поглед. Атеисти и учени са подлагали на съмнение автентичността на текстовете от Стария Завет, особено книгите на Мойсей, известни като Петокнижието. Според преобладаващото мнение на изследователите, произходът на историите в Петокнижието са предания, датиращи от IX до IV век п.н.е.

 

            Историческа фигура ли е Мойсей и защо някои учени твърдят, че е митологизиран юдейски герой? Моисей е бил личност от такъв мащаб, че в юдейската традиция е станал обожаван като народен герой и пророк. И понеже е съобщавал думите на Йехова, всичко, което е казал и извършил е станало само по себе си закон и безпогрешна догма. Затова, за да открием съществената част от истината за произхода на Мойсей и закона на евреите, трябва да си послужим с разсъждения въз основа на оскъдните исторически документи по темата.

            В продължение на столетия е царяло убеждението, че Мойсей, Исус Навин, Давид, Соломон и пророците са написали съответните части от Библията, и че Йехова е дал на Мойсей десетте заповеди на Синайската планина, но ако не е така? Оказва се, че библейските книги от Стария Завет са преписи и тълкувания на Орфеевите (трако-орфически) концепции, затова и Апостол Павел е разпознал в светлината, която го е ослепила тракийския Бог Дион Исус, Слънцето на Душите, както и божествената трако-богарска нишка в еврейската религиозната традиция.

            Днес ще ви разкажем за един от главните персонажи в библейските истории – Мойсей, човекът, чрез когото еврейският народ е получил десетте божи заповеди и ще ви разкрием онова, което се знае за него от малко известните документи включени в сборника „Тракийските Хроники“ и по-точно „Книгата Нави“ известна още като „Хрониките на Хаброзалмокс“ (Corpus Regum Thracae – Liber Regum Primus et Secundus id est Navvi). От текста ще научите, че чудото при Червеното Море е било извършвано и преди от Мойсей, но в по-малки мащаби, а силата за него се е дължала на Всемогъщият Бог Усар-Иисус. В Египет вместо "скритото" (тайно) име "Ис-ус", се обявява официалното име "Ус-ари", като се четат йероглифните символи в техния обратен ред! Така, по подобие на юдейската традиция, където вместо "Йехова" се чете "Адонай", което значи "Господ", в Египет вместо "Ис-ус", се чете "Ус-ари", което значи "Всемогъщият Творец" или "Озирис" на гр., което пък някои по-късно превеждат "Много-окият", те. "Все-виждащият".“ Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано III“, Институт по Трансцендентна Наука, София, 2007г.

            А Севт беше пълководец при фараона, и синът му беше осиновен в двора на фараона от фараоновата сестра, и името му беше Ра-Месес (1), сиреч „роден от Бог-Словото-Ре". И като беше посветен в тайните мистерии на жреците на Диона (2) на Тракия в Хелиополис, Той прие името Усар-Иисус-Аф (3), сиреч „Ръката на Всемогъщия Иисус (Усар-Иисус)" и беше силен в слово и в дело, и му се покоряваха видимите и невидимите.

            А Богът на бащите му беше е него още от деня на посвещението му в храма и неведнъж, още като младеж, беше смайвал двора на фараона с великите чудеса, извършени с Божествената Сила. Веднъж, когато царят на Хеми (Египет) – Ай (4)  беше изпаднал и безсъние и лоши мисли го смущаваха ден и нощ, придворните лечители помолиха младия адепт на Ра - Месес (Мойсей) за съвет и той се изправи пред фараона е думите: „За да освежи сърцето си и върне вкуса си към живота, нека царят заповяда на най-хубавия си кораб да го понесе по водите на езерото сред царските градини, а гребците да бъдат най-отбраните девойки от харема на царя.

            И нека царят се наслаждава на красотата на лилиите на езерото и на птиците летящи в простора над водите, и на чаровността на младите девойки, докато гребат с красивите си тела и пеят нежните си трогателни песни за подвизите на героите от старите времена. Така царят ще освежи сърцето си и ще поднови силата на живота си."

            Цар Ай одобри съвета на мъдрия жрец и заповяда да спуснат във водите на езерото кораб, облицован със сандалово дърво и гребла от абанос. И ми пратете двадесетте най-красиви млади девойки от двореца, чиито тела карат всеки мъж да потръпне, и нека бъдат облечени само с косите си и с чиста ленена мрежа, и нека да гребат и пеят за любовта на боговете."

            И докато момичетата гребяха усърдно по водите на езерото, цар Ай се любуваше облегнат на своя трон в прекрасния си кораб на чудната природа сред царските градини, на птиците и рибите, щъкащи покрай него, на уханните цветове на водните лилии и папирусови насаждения, на чудната мелодия на младите гласове, и най-вече на младите очарователни девойки, чиито прекрасни тела се изпъваха в ритъма на гребането и показваха прелестта на младостта, живота и любовта.

            И тъкмо когато погледът на царя се беше спрял върху най-прекрасната измежду тях и беше закопнял за любовта й, ето че протегнатата му към нея ръка, вместо да я погали, се закачи в тюркоазения амулет закичен в косите й, и го бутна по невнимание в дълбоките води на езерото.

            Девойката веднага нададе неописуем писък на отчаяние и се преви на кърмата в безутешен плач, защото беше повярвала, че в този амулет, получен при посвещението й в храма на Он, се съдържа древното слово на благословение за живота й, и сега благословението е безвъзвратно загубено.

            Цар Ай не знаеше що да стори. Струваше му се, че току що е бил само на миг от щастието, но ето че сега за него то изглеждаше отлетяло надалеч завинаги, защото не виждаше никакъв начин да поправи непохватната си постъпка, която му вменяваше вечна вина в очите на така желаната девойка, която сигурно вече го считаше не за свой благодетел, но за инструмент на злото.

            Тогава придворните го подсетиха за Ра-Месес отново и с едва проблясваща надежда царят го повика и му рече: О, братко, зла участ ме сполетя и не мога да поправя злото, което причиних на тази най-прекрасна лилия! Имам чувството, че съм откъснал и съм прекратил щастието в живота й. Ако можеш стори нещо да поправиш станалото, ще те поставя пръв след мене в царството."

            На тези думи, Ра-месес само се усмихна и с няколко думи и жеста на Древната реч, заповяда на водите на езерото, и ето, че те се разделиха към двата отсрещни бряга така, че дъното се показа сухо по средата, и веднага всички видяха тюркоазения амулет да блести на слънчевата светлина. Ра-месес слезе, вдигна амулета от пясъка и го сложи обратно и ръката на грейналата от радост девойка, която го притисна до сърцето си.

            Тогава могъщият жрец отново каза няколко думи на свещената реч и преди присъстващите да разберат какво става,  ето че водите се бяха върнали отново на мястото си, като по този начин покриваха отново езерото, и корабът продължи плаването си под звуците на омайните песни на гребците, облечени в бляскавата мрежа.

            А цар Ай беше толкова щастлив, че от този ден обяви Ра-месес (Мойсей) (5) за Везир в царството.

            Царят не подозираше нито за миг, че един ден същият този Ра-месес (Мойсей) ще раздели водите на морето, за да избави със Силата Божия робите на Египет от войските на фараона, а след това ще върне тези води така, че да погуби самия фараон и цялата му свита на дъното на същото това море.

            Защото разликата между днешното чудо и това, което щеше ди се случи в бъдещето, беше само в мащабите, а не в естеството ни сътвореното. А мащабите на Силата на Ра-месес (Мойсей) растяха от ден на ден, според както растеше и приятелството и благоволението му със Всемогъщият Бог Усар-Иисус.

            А останалите велики дела на Ра-месес (Мойсей) са описани в книгите (6)  на Ис-Ра-Ил (Израил) и по-сетните му дела бяха още по-велики от първите. Той постави Божия Завет сред племената на Ханаан и името му ще се помни като велико пред Бога довека.“  /„Книгата Нави, гл. 20-21“/

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

БЕЛЕЖКИ:

(1) Ра-Мойсей, , или Рамзес, вероятно роден по времето на Аменхотеп 3, около 1350 г. пр.н.ера, тук идентифициран с личността на библейския Мойсей.

(2) Дион-Иисус = „Слънцедатния Иисус”, още Усар-Иисус, = „Всемогъщият Иисус”, погрешно на гръцки – „Озирис”

(3) Усар-Исаф, вероятно идентичен с Озарсиф, според хрониките на египетския историк Менетон – цит. „Флавиус Йосиф срещу Апион”, книга 1, гл. 26:250. Виж също „Хрониките на Мането” в сборника на „Тракийските послания”

(4) Ай, известен още като Итнетер , 18 династия, около 1325 – 1320 г. пр.н.ера

(5) Очевидно, целият този епизод става преди бягството на Мойсей от Египет, за което научаваме в книгата Изход, гл. 2:11-24, и преди неговото завръщане, за да се изправи пред Фараона и да го предизвика в името на Своя Бог, защитавайки поробените и онеправданите в Египет. Виж книгата Изход –гл. 5-14, а също хрониките на египетския историк Манетон – цит. „Флавиус Йосиф срещу Апион” , книга 1, гл. 26:250 или техния частичен български превод в книгата „Тракийските послания” – глава „Хрониките на Мането”

(6) В книгите на Израил – Тората (Петокнижието), чийто автор според традициите на юдеите е самият Мойсей


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1701 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 07.02.2017 20:44
image

Епопея на забравените истини: Писател

/от Красимир Мерин/

~:~:~ Истински Истории ~:~:~


Прочетох Евангелията на Исус – според Матей, Марко, Лука и Йоан. Впечатлих се и реших и аз Евангелие да напиша.

Писах, писах, но думите ми свършиха поради теснотата в моето сърце.

Затърсих сред авторите преди Матей, Марко, Лука и Йоан и започнах да откривам нови, непознати думи на други като тях.

Но колко тясно беше в моето сърце! И тези думи свършиха завчас, като изгоряла свещ. И мракът на безсловесността отново ме замъчи…

Потърсих думите на мъдрите и опитах да пиша с тях по страниците на моето Евангелие. Но въпреки че намирах много древни думи като тези на Матей, Марко, Лука и Йоан, все още не им бях намерил място в своята душа.

Тогаз си рекох, че нещо ми убягва… Защо Евангелието, което искам да напиша, стои наченато едва? Нима всички като Матей, Марко, Лука и Йоан са имали повече думи от мен, владеещият силните слова на съвременния свят?

Пропусках нещо, но какво? Очевидно има Слово, което не познавах, но което има силата да създава нови светове от думи. От него сигурно са черпели всички като Матей, Марко, Лука и Йоан…

Така реших да стана техен брат – на Матей, Марко, Лука и Йоан и на всички други като тях. Богомили, исуити, теракейци и орфици – Живи Думи през вековете и до днес.

И намерих толкоз много думи, че едва ли можех само в една книга да ги събера... Думи като тези на Матей, Марко, Лука и Йоан – мои братя и учители в написването на Евангелие, родено в моята душа.


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



Категория: Лични дневници
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 05.02.2017 22:58
image

Още по въпроса за произхода на еврейската религия

 /от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Древните Траки ~:~:~


И до днес остава открит въпросът защо набожни люде като евреите не са успели да приемат Исус Христос за Месия. Отговорите са вълнуващи, но не и неочаквани според изложените дотук проучвания в Блога на Мерин.

            Старият Завет е втъкан в човешката култура и е повлиял на въображението, езика и обичаите на човечеството. Въпреки това, малцина са запознати с оригиналните събития. Старите поколения още помнят отделни избрани откъси, но днешното поколение, възпитано в светски дух, вече не знае нищо за Библията, а нейният архаичен език пречи на хора с рационалистични убеждения да се запознаят със съдържанието ѝ, защото считат, че това е еврейска религиозна книга, пълна със стари митове.

            Старият Завет обаче е нещо много повече! Той е историческо потвърждение за авторитетните познания и религиозни концепции на много по-древната цивилизация на траките, наричани също готи (гети, хети), словени (славяни) и други, които са дали началото на Хетската (Гетска) империя, Древноегипетското царство, Минойската цивилизация и на много други държави и култури навсякъде, където се е разпространило териториалното и духовното им влияние. Възгледите за Библията са донесли много основни и революционни промени, затова е честно да покажем всички аспекти на появата на този документ и да посочим кой е авторитетният източник на концепциите!

            Ние не желаем да навлизаме в дебрите на всички известни противоречия, породени от  непоследователността в текстовете на Стария Завет. Но след излизането на сборника „Тракийските Хроники“ научихме много липсващи факти, които не само потвърждават библейската история, но и я допълват по начин, който изглажда и обяснява много въпроси.

            Още германският учен А. Алт („Die Ursprьnge des israelischen Recht“) открива в Петокнижието зависимост на израелските закони от законодателствата на други древни народи – хетското, асирийското, египетското и ханаанското законодателство. А италианският историк Джузепе Рикоти (История на Израил) намира удивителна прилика между десетте Мойсееви заповеди и египетската „Книга на мъртвите, което навежда на мисълта, че авторът на Петокнижието е ползвал културното богатство на Месопотамия и Египет. В допълнение, учените признават, че тъй като Мойсей е изучавал мъдростта на Египет в Илиополис, не е изключено върху него да е имало влияние религията на монотеизма на египетския фараон Ехнатон (1377–1358 пр.н.е, около сто години преди Мойсей), почитащ Атон като Бог на слънцето.

            Ние обаче знаем от книгите на д-р Стефан Гайд, че древните цивилизации са заимствали редица интелектуални концепции от траките, в това число и култовите обреди на поклонение на Дион Исус, Слънцето на душите, а египетската „Книга на мъртвите“ (съдържаща първообраза на десетте Мойсееви заповеди) е всъщност предхождана от разчетените тракийски артефакти, които съдържат Орфеевия завет и името Исус (виж книгите „Тракийското Писмо Декодирано).

            Съвпадение ли е това? Не, но това коренно променя разбирането за знанията, които Мойсей е получил в Египет от жреците на Дион Исус. Има и още!

            Незапознати с изследванията на богослужебните дрехи на свещениците в Египет навярно не знаят, че дрехите на еврейските свещеници в Стария Завет са почти точно копие на облеклото на египетските жреци. Не знаят и, че по време на обредите в Тива, същите тези жреци са носели малки кутии, в които е бил съхраняван някакъв важен религиозен елемент, а над тях е имало два ангела с разперени криле. Удивително! Излиза, че първообразът на еврейския кивот със скрижалите с херувимите, които са го украсявали е с тракийски произход.

            За това не е необходимо сега да дискутираме подробно, тъй като вече показахме връзката на еврейското свещенство и богослужебни книги със заемките на книги от храма в Пере и с обучението на свещеници в храма в Йерусалим в продължение на десет години (виж подробностите в „За траките и древните евреи“) от Садок, дал името си на целия орден – Садокееви свещеници, които по-късно (очевидно изоставили корените си) са станали печално известни като садукеи. Случайно ли обаче Исус Христос каза на фарисеите: „Не даде ли ви Моисей закона? Но пак никой от вас не изпълнява закона.“ („Евангелие според Св. Апостол Йоан гл. 7: ст. 19“), а на друго място към един законник, който го изпитваше „Какво е писано в закона, как четеш?“ („Евангелие според Лука, гл. 10, ст. 26“). Не е ли това директно изявление, че човек, а не Бог е дал закона на евреите в този си вид (отдалечен от първоизточника), и че онова, което еврейските свещеници по времето на Исус наричат „Законът“ са всъщност човешки постановления?

            Знаем от пророчествата за Месия в Стария Завет, че очакваният Помазаник (Христос) е трябвало да бъде наречен Емануил, но впоследствие името му е точно съвпадение с името на тракийския Бог Дион Исус. Това ли е накарало Филип да каже на Натанаил „Намерихме Онзи, за Когото писа Моисей в закона!“ („Евангелие според Св. Апостол Йоан гл. 1: ст. 45“). Очевидно е имало евреи, които са познавали белезите (като Филип, Натанаил и другите ученици и повярвали в Христос след тях) на оригиналната Орфеева вяра и са вярвали, че Исус е очакваният Месия, който е трябвало да възстанови богопоклонението към Дион Исус – „падналата Давидова скиния“ (виж в какво е вярвал Давид и какво е последвал в „За тракийските корени на царете в Древен Израил“).

            Можем да обобщим критичния поглед на учените към Стария Завет с изследванията на германския учен Юлий Велхаузен, който е установил, че противоречията, които се откриват в Стария Завет не са показател за човешкия произход на вярата в Христос, а за наличие на по-стар оригинал на еврейската религия. Велхаузен изтъква, че огромните древни архиви, намерени при разкопки на различни места и съпоставянето им с библейските текстове доказват без никакво съмнение, че историческото наследство, на което са се позовавали еврейските свещеници от VI в. пр.н.е. е много по-старо. Това наследство се е предавало устно от еврейските учители от поколение на поколение и така постепенно се натрупват толкова много народни предания и легенди, че днес вече е трудно да се различи истината от фантазията ако не се използва Методът Гайд за тълкуването им.

            Много авторитетни учени са виждали несъмнената истина, че еврейските свещеници са били толкова погълнати от своя религиозен поглед, че най-безцеремонно са преправяли преданията, за да отговарят те на тяхната религиозна теза и наистина с право Исус упреква религиозните водачи – „Не даде ли ви Моисей закона? Но пак никой от вас не изпълнява закона.“ („Евангелие според Св. Апостол Йоан гл. 7: ст. 19“). За скритата истина за приемствеността на свещената тракийска вяра в Ис-Ус от древния еврейски народ – факт непризнат от древните евреи, които са живеели по времето на Исус Христос говори и пророк Еремия, обвинявайки летописците на Библията, че са „пипнали“ текста, за да не си личи оригиналът на вярата, наричайки перото на книжниците „лъжливо“: „Как казвате: Ние сме мъдри и законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.“ (Книгата на пророк Еремия гл. 8: ст. 8)

            От декодираните текстове в книгите на д-р Стефан Гайд стана ясно, че Моисеевата мъдрост е продължение на традициите на древните тракийски мъдреци, а Кивотът на Моисеевия завет с Бога е точно подобие на свещените кораби-носилки на Божеските реликви в Тракия, както потвърждава и съвременната археологическа наука. А от сборника „Тракийските Хроники“ разбираме, че свещените книги оставени от тракийския първосвещеник Орфей са станали основа за създаването на книгата „Космогония на тракийски цар Ситарих, която е толкова близка по съдържание с книгата „Битие“ от Стария Завет, че показва недвусмислено двустранния религиозен обмен между Тракийското царство и храма в Ерусалим по времето на цар Ситалк и насетне, което е описано в „Книгата Нави, гл. 36, ст. 11-16 и 31-33.

            Нещо повече! Вече писахме по-горе за връзката открита от учените между свещеническите одежди в Египет и по-късните дрехи на еврейските свещеници (припомняме и факта, че Исус неслучайно е бил скрит в Египет до навършването на 30 години, както потвърждават всички евангелисти), но от думите на Оракулът в храма в Пере към Орфей научаваме, че свещеническите атрибути Урим и Тумим, описани в Тората на Мойсей като неразделна част от служението на еврейските първосвещеници (Изход, гл. 28:15-30; Левит 8:8; Второзаконие 33:8-9) са част от посвещението в божествените мистерии Урим и Тумим в Тракия, които никогс не са се губили в Тракия, докато еврейският народ изгубва своите свещеници с Урим и Тумим (Книгата на Езра гл. 2, ст. 63; Книгата на Неемия, гл. 7, ст. 65):

            Сега можеш да продължиш обучението си в храма в Пере, та да достигнеш следващата степен на своето Посвещение в Божествените Мистерии - тези на Урим и Тумим, та каквото вържеш на небесата, да бъде вързано и на земята, а каквото развържеш на земята, да бъде развързано и на небесата! Само така ще можеш да откриеш Златното Руно на Тракия и да го донесеш да се пази довека в Пере."“ /„Книгата Нави, гл. 16, ст. 42-43“/

/продължениеto на темата e в Кой е бил Мойсей и защо е успял да раздели Червеното Море/


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~



Категория: Лични дневници
Прочетен: 1154 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.02.2017 20:45
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542979
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250