Мила Родино, ти си земен Рай

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Родолюбие ~:~:~

            Българските поети винаги са сравнявали земята ни с рай. Такова е названието на Родината ни и в българския химн – „Мила Родино, ти си земен Рай“. Случайно ли е това?

            Тук ви предлагаме три стихотворения – две от Иван Вазов и едно от Петко Р. Славейков, в две от които директно и недвусмислено двама от „патриарсите“ на възрожденската ни литература сравняват България с РАЙ, а в едното Иван Вазов нарича българския език СВЕЩЕН!

            Това наблюдателните българи знаят, че съвсем не е в преносен смисъл, както се опитват да ни убедят атеистичните наследници на онези, които преправиха българската азбука цели два пъти за съвсем кратко време след Освобождението, за да укрият свещените ѝ корени и да си гарантират, че идните поколения няма да открият лесно връзката на съвременния български език с древния трако-български език на предците ни. Тяхното дело беше довършено от комунистическото правителство, което под лозунга за грамотност за всеки, още веднъж осакатиха азбуката ни, уж за да е по-лесна за заучаване и ограмотяване на населението.

            Разбира се, има и много други примери и интелигентният читател сам ще си ги спомни и открие. Ние няма да цитираме всички, защото не е нужно, но който търси, ще намери! Има достатъчно факти, като например този, че по време на турското владичество турците са наричали българското население с презрителното прозвище „РАЯ“, а това е една от многото малки „следи“ от миналото, по които един търсещ човек да види, че народът по тези земи е бил считан за земното население на РАЯ!

            Преди да прочетете трите стихотворения, които се надяваме, че всички родолюбиви българи харесват и обичат, ще цитираме фрагменти от една древна книга, от които става ясно, че думата „Рай“ има и съвсем буквално значение за нашите български земи.

            Тази книга е известна като „Книгата Атам“ или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих („Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva id est Atam“) и е поместена в сборника „Тракийските Хроники“.

            Името „Атам“ означава „отецът" на трако-бохарски и е името на човешкия пра-отец, библейския Адам, а автор вероятно е самият тракийски цар Ситарих (Ситалк), който пък заимствал от книгите на Орфей. Интересното е, че в книгата се вижда очевидната близост на съдържанието с това на книгата Битие (в Петокнижието на Мойсей), което вероятно се дължи на двустранния религиозен обмен между Тракийското царство и храма в Ерусалим по времето на цар Ситалк и насетне (виж „Книгата Нави“ от „Тракийските Хроники“ и статията „За траките и древните евреи“).

            Съществуват най-малко пет различни преписа на текста, от които един е на бохарски, а другите на сахидски, етиопски и дори един по-късен на арабски език, което свидетелствува за изключително широките културно влияние и обмен между народите в древността.

            Части от книгата са видимо заимствани и в Талмуда и Корана. Публикуваният в „Тракийските Хроники“ вариант е най-пълният и съдържа глави 1-4, които липсват в повечето други варианти, както и други особености и пасажи в текста, които се срещат в едни или други ръкописи, но тук са приведени заедно. Книгата Адам и Ева II не е поместена в този сборник, защото е много по-късна редакция и прибавка, която съществува само в арабския си вариант и затова се счита, че не отразява оригиналния текст на книгата Атам.

            От текста научаваме, че Реката, която извира от Райската градина, е известна по-късно с древнотракийското си име „Ис-те-ре“ или „Истрос“, което означава „Исус е Словото-Бог“ /подробности за лингвистичния анализ на древно тракийските йероглифи може да откриете в поредицата „Тракийското Писмо Декодирано“ от Д-р Стефан Гайд/.

            Този факт е бил грижливо укриван от българския народ, защото дори споменаването му, както и анализа на писмеността, биха повдигнали редица други въпроси, на които политическата конюнктура от близкото минало не желае да дава отговор. И до днес учените от БАН предпочитат да свързват народа ни с „езичници“ и да го окачествяват като „примитивен“ и като такъв, който не е имал писменост, въпреки, че е създал умопомрачителни произведения на изкуството и ни е завещал изумителни архитектурни паметници.

            Нещо повече – има тенденция да се говори за „тракийски мистики и мистерии“ без тези думи да се използват по начина, по който бяха „явени“ на българската общественост от Д-р Стефан Гайд – а именно като част от тракийското орфическо наследство на богопоклонение на монотеистичния триединен Бог (Дион) Исус. Името на този тракийски Бог  показва недвусмислено, че траките и техния Първосвещеник Орфей наистина са се покланяли на Онзи, за който разбрахме, че е Христос преди 2000 години! (виж също и статиите „Христос (Дионът) Исус е древният монотеистичен тракийски Бог“ и „ШИФЪРЪТ на Д-р Стефан Гайд“) А това е факт, заради който и до днес чужденците признават, че българите са първата ЦИВИЛИЗАЦИЯ в света!

            Как тогава учените от БАН продължават да откриват тези „мистерии“, без да отдават дължимото на дълбокото философско и религиозно познание, което трудовете на Д-р Стефан Гайд ни разкриха за древните траки? Не е ли това второ, по-страшно ограбване на българския народ от древните му корени? Наскоро беше оповестено, че научен експеримент е „изтръгнал“ основните ноти на мистериите на траките (виж повече по темата на http://news.bnt.bg/bg/a/misteriite-na-trakite), но никъде не се споменава на какво се дължат тези мистерии!

            Нима атеизмът ще продължи да властва и над уж новите открития?

         Както наскоро писахме, дори обичания и известен на българите празник Благовещение (наричан от народа „Благовец“) е ден за честване на въвеждането на ИМЕТО на Христос в света, което, както знаем, е ИСУС и точно този ИСУС, от който тръгна християнството по света (и най-напред в земите край Пловдив, където са били първите християнски общини) е бил Богът на нашите предци! (виж повече по темата в статията „Какво е „Благовец“ и коя е голямата тайна на Празника Благовещение?“). И точно по тази причина – че ИСУС е този Христос, който е въплътеното Божие Слово – на този ден е бил празнуван храмовият празник на храма „Света София“ („Божия премъдрост“), чието име носи и столицата ни.

       Наскоро узнахме, че при разкопки на тракийското селище Пимаза, в тракийски гроб край село Люблен, са извадени скалпели, ножици, пинсети, игли, сонди, ланцети, екартьори, лопатки за почистване на рани, по които се съди за големи умения в коремната и костно-ставната хирургия, както и в акушерството. Цялата статия може да прочете на http://www.168chasa.bg/article/6095642 © www.168chasa.bg.

          Въпросът е, че както историци, така и археолози считат подобно развитие на медицината като характерно за много по-напреднал период от развитието на човешката цивилизация, когато е имало развити науки и писменост. Защо тогава нашите „учени“ продължават да твърдят, че траките са примитивен езически и безписмен народ? Те не искат да признаят, че траките са първата писмена цивилизация и затова и мълчат по въпроса за богословското и научно наследство на трако-богарите, разкрито от Д-р Стефан Гайд!

          Да не говорим че същите тези „учени“ са добре запознати с редица древни текстове – в това число и на древногръцки мислители, в които се признава, че тракийските лекари са лекували болния „изцяло“ – дума, която е станала корен на терминът „изцеление“, с който в езика ни се обозначава пълно оздравяване, в това число и по мистичен, божествен начин! Удивително! Защото според нашите предци „изцелението“ е било пълно само когато е било в „дух, душа и тяло“ и се е различавало от лекуване на симптомите, както е било при гръцките лекари. Неслучайно заключението на археолозите за разкопките на Пимаза край село Люблен е, че там е имало погребан тракийски аристократ (!), който е бил както лечител (!!), така и жрец (!!!).

            Това съвпада с резултатите от научните изследвания на Д-р Стефан Гайд за езика, бита и вярата на нашите предци траките, според които древните тракийски царе са били жреци на Бог Дион Исус и са имали божествени и пророчески откровения, каквито срещаме по-късно сред посветени оракули и жреци в Египет и Палестина.

            Целият свят като че ли знае тези „факти“, които още родоначалникът на българското народоосвободително движение Г. С. Раковски изрече: „Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа…“. Това твърдят редица политически лидери, учени и общественици (https://www.dunavmost.bg/Bulgaria/News/24335-fransoa-miteran-balgarskiyat-narod-e-edin-ot-sazdatelite-na-tsivilizatsiyata-na-nashata-planeta), това твърди официално генералният секретар на Световната организация по туризъм към ООН (https://www.actualno.com/society/organizacijata-po-turizym-kym-oon-trakijskata-civilizacija-e-bylgarska-i-celijat-svjat-trjabva-da-go-nauchi-news_578297.html и https://www.novini.bg/news/392755- -шефът-на-организацията-по-туризъм-към-оон-кажете-на-висок-глас-спартак-е-българин-(видео).html). Да не говорим, че и опитът за създаване на „македонизма“ е част от ограбването на българите от истината за древните им корени, но дори и то е „съшито с бели конци“ – http://www.manager.bg/obshchestvo/otkriha-kamenen-nadpis-na-car-samuil-koyto-obezsmislya-naplno-tezata-za-antichniya.

            И така, уважаеми читатели, нашата мила Родина е наистина земен РАЙ – не символично, а по давност и произход, а нашият народ наистина е наследник на траките, които са имали писменост преди Египтяните и Шумерите и които се оказват първият етнос, който е имал писменост в историята (https://guidefoundation.org/trakia-pyrvata-pismena-civilizaciya/).

            Ще завършим, както обещахме, с текст от „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих, текстовете на три стихотворения на нашите обичани поети Иван Вазов и Петко Р. Славейков и текста на националния ни химн, за да се  превърнат те в послания за всеки, който се счита за българин, и в последствие средство за познаване на корените на изконната българска вяра – вярата на нашите предци в Исус!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

            ::: „… След това Атам и Еуа излязоха от Пещерата на съкровищата и се приближиха до вратата на градината, стояха там да я погледат и плакаха, че са се отдалечили от нея. И си тръгнаха от вратата на градината, която е откъм южната страна на Реката, която напояваше градината, от корена на Дървото на живота, която от там се разделяше на четири речни ръкава (или „реки“) по земята.

            А името на Реката беше П-ИС-ОН („Писон“ според Битие в Тората също е Първата река в Райската Градина Едем), което ще рече Исус е Слънцето (на душите), а днес се нарича Ис-те-Ре („Истере“ или „Истрос“ е древното тракийско име на река Дунав), сиреч Исус е Словото-Бог.

            Тогава те се приближиха до водата и я гледаха; и видяха, че беше вода, която преминаваше изпод корена на Дървото на Живота в градината. И Атам плачеше и ридаеше, и удряше гърдите си, задето е отделен от градината; и каза на Еуа: „Защо донесе на мен, на себе си и на потомството ни толкова много наказания и злочестини?“

            А Еуа му рече: „Какво видя, че плачеш и ми говориш така?” А той каза на Еуа: „Не виждаш ли тази вода, която беше с нас в градината, която напояваше дърветата на градината и изтичаше извън нея? Когато бяхме в градината, не ни беше грижа за нея; но откакто дойдохме в тази непозната земя, я обичаме и използваме за телата си.”

            И когато Еуа чу тези негови думи, плака; и поради горчивия си плач те паднаха във водата; и щяха да се погубят в нея, така щото никога вече да не се върнат и гледат творението; защото когато видяха творението, чувстваха, че трябва да сложат край на живота си…“

            ::: /„Книгата Атам“ или „Космогонията на Първия Човек“ от Ситарих, гл. 14 („Corpus Genesis Mundi - Liber Adam et Eva id est Atam“) и е поместена в сборника „Тракийските Хроники“/ :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

~:~:~ По райските долини ~:~:~
 

    По райските долини

    пътувам фърковат.

    Навред картини чудни

    и божа благодат

    Обичам те, обичам,

    о родино света,

    обичам те любовно

    над всички във света!

    И нека бляскат други

    земи с велик успех —

    аз бъдещето твое

    не давам го за тех.

    Не давам го, дор блика

    злато̀ из тез бразди,

    дор твоите недра са

    небутнати руди,
 

    дор имаш тез богати

    простори за трудът,

    дор тия гойни стада

    в полята ти мучът;    

    дор раждаш крепки мишци

    и в простите селца

    стърчат школа красиви,

    бръмна̀ ли от деца.
 

::: „Поля и гори“, юли 1883, Хисар ::: Иван Вазов :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 

~:~:~ Татковина ~:~:~
 

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.
 

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.
 

На уста ми сладка дума —

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!
 

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.
 

::: Петко Р. Славейков, 1883 :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 

~:~:~ Българският език ~:~:~

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
съзнаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп —
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам си, откак съм на света!
Си туй ругателство ужасно, модно,
си тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

::: Иван Вазов, Пловдив (1883г.), из „Поля и гори“ :::
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

~:~:~ Мила Родино ~:~:~
 

Горда Стара планина, 
до ней Дунава синей, 
слънце Тракия огрява, 
над Пирина пламеней.

Припев: 
Мила родина, 
ти си земен рай, 
твойта хубост, твойта прелест 
ах, те нямат край. 

::: Химн на Република България ::: Цветан Радославов, 1885 година, на път към бойното поле по време на Сръбско-българската война, с мелодията на Свищовско хоро, известно в родния край на Радославов :::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Апология на Християнството ::
:: Древните Траки ::
:: Личностно Развитие ::
:: Родолюбие ::
:: Истински Истории ::