Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
~:~ Copyright, All Rights Reserved – Нищо от написаното в Блога на Школа Мерин не може да бъде възпроизвеждано, копирано и/ или съхранявано в база данни без изричното писмено съгласие на създателите на Школа за изследване на българската родова памет МЕРИН. ~:~
Автор: merini Категория: Лични дневници
Прочетен: 542962 Постинги: 211 Коментари: 52
Постинги в блога от Април, 2019 г.
image

„ …Когато се свечери думате, Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее, А сутрин, Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. ВИЕ ЗНАЕТЕ ДА РАЗТЪЛКУВАТЕ ЛИЦЕТО НА НЕБЕТО, А ЗНАМЕНИЯТА НА ВРЕМЕНАТА НЕ МОЖЕТЕ…”/Ев.Ап.Матей гл.16 ст.2,3/.

Защо тези знаменателни думи на Христос са се превърнали в някаква „екзотика” за съвременните религиозни водачи? Те много ясно подчертават и днес (и особено днес) духовната импотентност и неразбиране Езика на Духа, Който, и вчера, и днес, и в бъдеще не спира да говори на тези, които имат уши и очи да чуват и да виждат невидимото…

А всъщност дори вестта за идването на Спасителя в евангелския разказ, започва със знамение и то видимо за всички (за разлика от Благовещението на Архангела при Девата), но разбрано само от малцина… Говоря за звездобройците, които следвайки Витлеемската звезда издириха и намериха Младенеца, за да му се поклонят като на Цар на вселената. Винаги (и някога, и сега) Богопоклонението и Богообщението се предхожда от последование на знамение Божие…

Днес Христос няма нужда да влиза в земна столица, както преди 2000 години в Ерусалим, за да извършва сред множествата знамения, потвърждаващи Неговото пратеничество, защото бидейки в Славата и Властта на Бога, днес Той упражнява своя Сила навсякъде и по всяко време – в природата, в обществото, в индивидуалната съдба на всеки земен жител и сътворено същество… Така и случилото се с Нотр Дам е Негово Знамение, което е Послание към всички заедно и всеки поотделно, независимо каква църква, религия или идеология изповядва. Знак и белег за целия човешки род.

Може пламъците да не са като Този в неупалимата (неизгарящата) къпина при срещата с Божието Присъствие на един от старовременните пророци, но необяснимото запалване говори за бъдещи събития НЕ ОТ РЪКА ЧОВЕШКА… При това пожарът стана на католически празник „Вход Господен” и то в църквата на Св. Богородица. Христовите знамения обаче нямат само природен характер, но винаги са белег за процеси в обществото на човеците, което Той управлява и съди невидимо (но с видими последици)… Казва: „Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?”( Ев.Ап.Лука гл.12 ст.49). Никой не може и да иска да остане безучастен, встрани от този „огън”, запален всред човечеството преди хилядолетия. Несъзнателно всички участваме във войната за Човешката Душа, дори когато се заблуждаваме, че тя няма нищо общо с нас. Това е първичното Христово послание, което говори на самите ни вътрешности, и на съзнавано, и преди всичко на несъзнавано, дори на отвъд съзнаваното, за една съдбовна събитийност. Тотална взаимосвързаност на всичко и всички с Този, в Когото и чрез Когото се движим и съществуваме… Изважда наяве и скритото вътре в нас, интуитивните усещания и помисли придобиват жизненост и реалност, не са вече някаква фантазия, но твърда и болезнена действителност… И така разбираме колко сме се отдалечили и откъснали от Източника на живота ни…и колко крещяща е нуждата ни да се върнем към Него…

Да, само покривът е изгорял, но нали така и Св. Апостол ни учи да внимаваме върху какво и с какво (какъв материал) градим, защото: „…всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господния ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самия огън ще изпита работата на всекиго каква е.”(1-во Послание на Св. Ап. Павел до Коринтяни гл.3 ст.13). Тук не става въпрос за някакво протестантско отрицание на храмовите сгради и техния интериор (свещената архитектура отразява етажите на световете в Божието домостроителство), но за това, че християнската нация и спасените европейски народи (от църковни племена, братства и теологически родове, но и земни народи и езици) отдавна е сложила за „покрив” традиции, които са близо до замъртвяване, забравяйки, че всяко поколение трябва да продължи градежа на Дома, защото той не е завършен… Човечеството още далеч не познава християнството такова каквото е в Христос. Основата–Христос е положена, но Духът (Небесата) е истинският ни духовен покрив (покров), неограничен и неподвластен на човешките религиозни пристрастия и бутафории. Небесата на Духа са и корените от които да черпят жизненост духовните основания на Духовната Сграда, защото тя се строи отгоре надолу (отвътре на вън) – от Бог, живеещ между и във Домочадието…Христос е основа на Богочовешкото здание не като идеологическа рамка, а като Субект, действащ и управляващ от същите тези небеса на Духа, които са го скрили от плътските сетива до времето когато ще се открие на народите, видим за всяко око… Затова днес сме призовани отново да се върнем към този „покрив” – очистени от закостенели човешки идеологии и плътски умувания. Да се задълбочим в основанията на европейската цивилизация, да възстановим отдавна забравените й тайни, за да издигнем древните й руини от пепелищата на забравата, изпод пластовете на модерната дехуманизация.

Другото Знамение мина сякаш незабелязано или по-скоро го набелязаха само политиците за ползване в политическото си говорене… Става дума за обещанието на Ердоган по време на местните избори в Турция, че ще превърне отново св.София в Истанбул (някогашния Константинопол)….в действаща джамия. Независимо дали ще осъществи или не това свое намерение, подкрепяно от мнозинството турци, факт е (такъв статут църквата е имала столетия преди модерната турска държавност), че тя е загубила своето първоначално сакрално съдържание (и да остане музей, това не променя положението, че храмът е обсебен от човеци). Църковният храм св. София е кръстен на Премъдростта Божия (самия Христос) и е била сърцето на Източната Римска империя на християнската ойкумена– нацията на християнските народи. Нейното оскверняване след завземането на Константинопол от турците е видимо ЗНАМЕНИЕ на пророкуваното от Св. Ап. Павел, който казва:… „….и не се яви човекът на греха, осъдения на погибел, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи както Бог в Божия храм и представя себе си за Бог.”(2-ро Послание на св. ап. Павел до Солунци гл.2 ст.3,4 ).

Разбира се едно историческо събитие не изчерпва изпълнението на Пророчеството в глобален мащаб, и за всяко друго време и място. Но е знаменателно, че най-централният храм на православната религия е ОБСЕБЕН ОТ ЧОВЕЦИ... Независимо дали ще бъде в бъдеще музей или джамия, възобновяването на дебата за статута му отново „тропа на вратата” на нашата закърняла памет, за да ни бележи със знаците на предстоящото, което понастоящем вече „тече” и се случва пред невиждащите помрачени погледи на закъснялото човечество…

Нашият мониторинг няма за цел да морализаторства, нито да сочи с пръст. Има достатъчно „благочестие” отречено от Силата, всякакви религиозни „адаптации” към мейнстрийма на попкултурата, към „политическата коректност” или „модерния консерватизъм”… Виждаме как разцъфтява идеологическия пазар за покупко-продажба на религиозни продукти за партийна употреба...

Църковните напявания за морал и догматична чистота могат да доведат само до предреченото от Христос: „Когато нечистия дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата от която съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и наредена. Тогава взима със себе си 7 други духове по-зли от него, и като влязат живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.”( Ев. Св.Ап. Матей гл.12 ст.43-45).

Предречено е за цели поколения да изпаднат в тотална деградация, вследствие отстъплението от Христос. Говорим за връщане в състоянието на обсебване човешката раса, такова, за каквото се разказва в древните извори за предпотопното човечество… Без Присъствието и Властта на Духа Божий сред християнските народи, те са лесна плячка за демоничното, „облечено” вече не в идоли, но в „новите дрехи” на всякакви лъскави и съблазнителни предложения. Днес враговете на човешката раса обещават да направят „богове” (без Бога) своите поклонници, но за разлика от преди днес те имат много по-мощен арсенал от измамните чудеса на медии и модерни технологии. В тайно „инжинират” нов вид „човеци”, вид, който боготвори единствено себе си, защото е програмиран да възприема себе си като продукт на еволюцията (или както някой си мислят – на генно-модифицирано извънземно ДНК ). „Ново-вдъхновена” „раса” без срам, без вина, без съвест, без отговорност пред Твореца–Първообраз на избраното човечество. Апостолът ги нарича – „човекът на греха;… на погибелта;…на беззаконието; хора с прегоряла съвест, които не само вършат извращения, но и ги превръщат в модел на подражание, в „идеал” за обществото… Този медиен потоп, рекламиращ удоволствия без ограничение и без последствия, така завлича неподготвените, че стават лесна жертва на анонимните нечовешки интелекти. „Изпразнени” от идентичност впоследствие биват „запълнени” т.е. обсебени и осквернени от сили, които извращават естествената им сътворена от Бога природа. Идва най-страшната пандемия – полудяването на човеците, загубили себевласт и себесъзнание…

Човек срещу човека...Пророческите думи на Христос всякога са били актуални – още от първото братоубийство. Но днес те вече носят една много по-различна конотация… Сблъсъкът и разривът вече е между различните видове човеци. И тази „война” е последната „Z-та световна война”–между Човека и Звяра (звероподобните)…Питате за оръжията в такава война? Някогашните мистици ги наричаха духовни, днес някои невежи им казват „квантови”: „…и тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дишането на устата Си…”( 2-Послание към Солунци гл. 2 ст.8)…

По човешки ако разсъждаваме, би трябвало Христос да обединява всички християни. И не говоря само за разните църкви, но и за отделните човеци в тях, което да се пренесе след това в живота и обществото. Защо не се получава?

Защото на практика Христос първо разделя, а после събира еднородните… Нали сам го каза – „Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож” (Ев.Св.Ап. матей 10гл. ст.34) Това е така, защото Христово Знамение е признак, белег (знак и печат), чрез който можем да види това което има в нас… Начина по който го възприемаме, „вярваме”, „следваме” (каквото и да значи за всеки отделен човек) или отхвърляме, всъщност… ни определя кои сме и към кое човечество принадлежим. При външното „единство”, познато ни от „болшевишките” църкви, болшинството се постига чрез външни /фасадни/ дефиниции и действия, и не изисква задълбочаване на вътрешния човек и неговото съдържание. Защото би станало страшно ако се разкопаят „варосаните гробници” на външната себеправедност и правоверност. Такава обаче стерилна „вяра” е мъртва, защото е лишена от вътрешен живот. Иначе, където има живот има и бактерии и вируси, но… има ЖИВОТ и… растеж (преди всичко вътрешен – личностно качествен). Това е като семейството. Може юридически да е изрядно, но да е само мъртво съжителство и да не е Дом, дори ако обитава земни палати…

Вътрешното единство не е идеологическо и не се разпознава по масовката, защото е жива духовна връзка и споделяне на вътрешни обиталища и светове, приятелство в отстояването на откровения и последования на и от Духа… Духовната близост идва от Единият жив Път, който събира вървящите по Него, помагайки един другиму в стъпките независимо в кой участък и етап от Него се намират…

Категорично Христос разделя, отделя и извежда все още живите духом от бутафорната мъртва църковност, точно като както някога влизайки в Ерусалим освободи избран остатък от множествата, за да ги поведе към Обещаното от Бога… „Защото оная тайна, сиреч беззаконието, вече действа, но само додето се отмахне отсред оня, който сега я възпира…”(2ро към Солунци гл. 2 ст.7). Но и никак не се очудвайте, че и днешните фарисеи, след като Христовото Присъствие ги е напуснало заедно с излизащите с Него, яростно ще гонят последователите Му по Дух, както е писано: „Но както тогава родения по плът гонеше родения по Дух, така е и сега”(Послание до Галатяни гл. 4 ст.29)

Такова е и знамението в Шри Ланка. Преследването, убиването и издевателството над християни, което продължава и сега по целия свят, се определя днес под общия знаменател „тероризъм”, докато дори само критиките към ислямското поведение се заклеймява като „ислямофобия” в речника на „коректната” пропаганда… Но… можем да познаем, че Христос е нас точно когато сме най-беззащитни, най-слаби (когато осъзнаваме това, независимо от общественото си и социално положение), за да станем чрез Него… всеможещи.

Всички тези знамения, които днес наблюдаваме, вещаят за бедствия и съдби Божии над всяко израснало нависоко горделиво „дърво” и над всяка голяма „къща”, градена с насилие. Бог ще посети като крадец човеците, които трупат в земното, за да си вземе обратно това, което даром им е дал като техен Създател.

Но знаменията със сигурност вещаят и нещо друго…На нямащите нищо – изобилие от милосърдие и блага свише… На скърбящите – радостта от Присъствието… На търсещите правда и справедливост – небесните съдби, с които да се наситят…На ненасилници – Сила, чрез която да воюват за вечното си наследство… Само наблюдавайте…. И внимавайте как гледате и как слушате и с каква мярка мерите…Защото от това зависи в кой от възможните сценарии на действителността вие лично ще влезете….

ИЗТОЧНИК:
https://www.facebook.com/Епоха-Epoch-2301040756803326/
 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2517 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 23.04.2019 14:57
image

Предлагаме ви един интересен материал за Страстната Седмица (или седмицата на страданията, която се оказва и последната от живота на Иисус Христос на тази земя), който е силно актуален и днес… В деня след изгонването на търговците от храма, на вторият ден от Страстната седмица – денят на притчата за десетте девици, очакващи идването на Господа, както и на притчата за талантите… В деня на „Последованието на Жениха“… :::  Източник: http://tsvetanguide.com/bylgarskata-strastna-sedmica/:::

::: „Вероятно първото, което ви идва на ум са политическите, патриотарски или чалгарски страсти, които особено се вихрят по изборите, или „трапезната култура” на стомашни (и не само) въздържания и последващи ги вахканалии, в поклонение на корема и нужника. Това, което пиша по-долу, не касае и информационната тълпа, която „всичко знае”, но не познава нищо, най-малко себе си…

Но уви, тук иде реч за НЕ толкова „интересните” (но за сметка на това безценни) предсказания от древността, които пророкуват за Христовите страдания освен като за историческо и вселенско събитие в Богочовечеството, също и като за неизбежна съдба в преходния ни живот завършващ със съд и изход на човечеството от тлението – като цяло и поотделно за всеки човек на своето време… и към заслуженото място. Това, разбира се, касае и съдбата на отделните народи, родове и семейства…

Тук не е мястото да се спираме на Христовия адвент преди 2000 г., защото това събитие е основополагаща реалност само за Неговите приемници,  иначе за общата маса „осведомени” натуралисти благовестието звучи банално и безполезно. „Резистентността” на затъпелите умове към Думи от свещени измерения, заедно с бутафорията на театралната религиозност,  „убиват” виталността на посланието, за да останат само „труповете” на музейната „вяра”, изпразнена от духовното си съдържание, в един свят, където няма място за подобни „висоти”…

Но винаги остава значимо (и действено) за всички (щат – не щат) известието за Идващия отново (независимо дали Го вярват или не), защото е свързано със свършек и неизбежен край (а това предусещане касае всички)… Ако първия път Христос дойде като Благоприятна година на опрощението, милостта и даровете на Живота, то сега идва като Съдия и… „Крадец” ?!?! На всичко, което е подарил на човешкия род от по-рано (всъщност, прибиращ вересиите си обратно от неблагодарните).

Интересното за нас българите е, че Неговото второ идване е като Херос –Конникът, познат като Бог на нашите предци траките (за справка виж Апокалипсиса на св.ап. Йоан гл. 19/11-21). Свидетелството на Божиите гледачи и оракули подготвят взора ни за Явяването на Сина този път НЕ като Човек, подобен на нас в немощите ни, но в стихиите на цялото мироздание, като управляващ вселената и всички нейни закони и проявления (за което свидетелства цялата книга Откровение на св.ап. Йоан).  Но най-вече Идващият ще се проявява спрямо самото човечество и неговото бъдеще, в неговия социум, дори в природата на човешкото същество …

Кои са посрещачите?

Този път, понеже няма да има след  „ Осанна” – „разпни го”, ще се случи точно обратното – няма да Го посрещнат масите, а малцината, грабнати въз Духа Му, като Негова свита, която ще съди заедно с Него света и падналите ангели (демоните).  И… мнозинствата няма похотливо да се „радват” във фалшивите си очаквания и заблудителни представи, но точно обратното – ще ридаят всички, които са презирали и  подигравали, ще се крият от Този, от Когото никой не може да се скрие.  За разлика от предното историческо Идване, което в крайна сметка се оказва Благодатна Всегдашна Действителност на Вечен Живот в Богоявлението само за приелите мистериите на Вярата, сега Пришествието  Му като неизбежна реалност ще е за абсолютно всеки, независимо от предпочитания и мнение, въпреки суеверието и неистовия ужас от Светлината и нейните разкрития. Това е Събитие, което ще извади наяве всичките тайни дела и помисли, заедно с техните истински съдържания и съдби…  Подобно на смъртта като преход – сблъсък с „твърдостта” на духовната „материя”, за човечеството като цяло е предначертано да премине през душевната лудост в пустинята на изпитанията в бесовските изкушения. Споделяйки участта на Човешкия Син, който слезе и в ада, но Възкръсна в Слава…, всички ще се явят пред Съда, но само за едни той е оправдателен, защото са приели Жертвата на Сина и са записани в Книгата на Неговия Живот. За Другите, съдени според Книгата на делата, ще отговарят за всяко зло, което са правили (или за неизвършеното добро) в телата си, независимо дали като съзнателни, или несъзнателни действия.

Така че вход Господен (Цветница) е много по-интересен в този смисъл и с това послание, което е особено актуално днес, защото според Тракийските оракули всъщност всичко това вече е в ход и се случва като бавен, но необратим процес. Нали затова се нарича Пришествие, т.е. бавно шествие…

Но някой ще възроптае: „Много негативизъм, няма ли нещо позитивно, особено по тези светли празници?” Всъщност добро не е просто пожелание, но пожънат плод от посятото. Как можем да разпознаем и да се върнем от злото, което сме посяли, ако не видим чрез  жътвата неговите плодове?  А такъв е именно гореспоменатият  процес, който  е оздравителен, защото е Изход, преминаващ през болките на  провала към поправлението, към изворите на всяко благо… Съдбите (когато не са окончателни отвъд смъртта) са предназначени за себеосъзнаване и обръщане към правдата и нейните корени…

Защо в заглавието пиша „Български”? Защото на нашата свещена земя, където тече първата от четирите реки на рая (според св. отци и древните хроники) и са входовете към Терра-Кея – отвъдната земя на Божиите Словеса, всичко се случва изпървом като огледало на небесните събития, а отпосле и в останалите земни територии…  Орфеус, воден от небесата, намери загубеното от хилядолетия Съкровище на изначалната Премъдрост (виж книгата „Нави” от „Тракийските Хроники”), Плочите на първия Божествен Завет на неговия праотец – патриархът Орфей, изначалните всемирни закони на Любовта и Правдата – Знанието, дадено от Бог-Словото на първородните Атам и Енох. Светлината, която бе първо прогласена  в Тракия,  даде разум из целия свят, за да получат народи учението на Божествени закони (включително Моисеевите). След още хилядолетия д-р Стефан Гайд отново издири, декодира и събра в едно същите древни Орфееви заповеди на Освобождението (наставленията за Изход от робството на тлението и смъртта). Това е Словото, по което ще бъде съден светът, народите и ангелите, но не от човеци, но от Всесилата на Божествената Съдба.  Спасителят при първото Си идване каза: „…защото не дойдох да съдя света…..има що да го съди – словото ми…то ще го съди в последния ден…” (ев. Йоан 12/47-49). Същото слово от Законодателя, което бе в Началото, ще бъде и в Края (на всеки земен живот и този на Цялото). Този вечен съд НE е само предстоящ, но и настоящ, защото всяко  действие има своята причинно-следствена програма, всеки ден човеците изпитват на гърба си неговите присъди, без да разберат това, което е назначено за тяхното поправление, за  връщане от гибелни пътища… Затова бе обещано (и се изпълнява), че Премъдростта ще изпраща книжовници и мъдри, за да обяснят и умъдрят, такива, които като виделина на света ще осолят със смисъла на Божествените отговори земните народи…

Българският Великден като Дело за връщане народа към Вярата и Речта на предците, е заченат много преди историческите събития от края на 19-ти век, но все още е далеч от своя благословен завършек. Връщането (Изходът) към древната ни Вяра, утвърдена от св. Апостоли, е пътят към Земята на обещаното благоденствие. Забравата на Свети празници, на подвизите на светите ни герои–хероси, на свещената история на богоизбраните ни предци, ограбва българската Памет, без която изсъхват корените на нашето настояще и бъдеще… Но тази забрава не е без архонтите на тъмнината, които и в миналото, и сега, държат в невежество народа, който е още като дете, не дошло на себе си, та да различава лявата си ръка от дясната. Но за всяка измама и насилие (в това число ментално и духовно) над българите, като богоизбран инструмент на небесното правосъдие, народи и империи са били и ще бъдат съдени от Бога.

Но нека не търсим вината само вън от себе си, но да приемем поуките от историческата съдба и личната такава, за да се върнем в Божествения Завет и Път, за да имаме НЕ само славно минало, но и такова настояще и бъдеще… Пътят  няма да е лек, защото преминава през голготата на изкуплението, защото само „пострадалият по плът се е отказал от греховете си”, за да потърси прошка и поправление. Изпитанията на народа ни са детеводител към възкресението на богарския род и народ. Ако и толкова много да сме били предавани вероломно от съседите си, няма друг народ, който толкова пъти да предава сам себе си… Българите са били (и ще бъдат) изпитвани в отношението си един към друг, в които изпити многократно сме се проваляли с редки изключения. Нека помним, че: „Царство,  разделено против себе си, не може да устои”.  И все пак заради застъпничеството за безгласните и безправните, като защитници на преследваните и пришълците (арменци и евреи и др.), милостта НЕ ни е оставяла и в най-мрачните времена… Да  видим дали и за напред ще сме милостиви към другите, за да се показва и на нас милост, според Божествения закон: „ с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”…

А за съдбите на Божественото правораздаване четем в книгата Апокалипсис на св. ап. Йоан. Изпълнители са ангелите по Заповедите на св. Херос – Меча на Неговото Слово. Защото такова истинно, нелицеприятно и некорумпирано правосъдие ни трябва, за да познае народът ни справедливостта на Небесата, властта на Небето да въздига и сваля високопоставените, да унижава самозабравилите се горделивци, направили парите и насилието свой „бог”.  За да дойдат българите на себе си и се отвърнат от неправдата, завърнали се в Завета на предците си. Но има ли кой да свидетелства тези Божествени съдби, или те остават невидими за земните жители, които виждат в случващото се случайност, късмет (или липса на такъв), въздействие на звезди и безлични  планети…. Молете се на Всевиждащия и Всемогъщия за работници на небесната жетва, които да застанат в защита на Правдата, свидетелстващи  нейните съдби, дори ако трябва да бъдат  мразени, хулени от тълпите, и преследвани заради Истината.“ ::: Академик Цветан Гайд, http://tsvetanguide.com/bylgarskata-strastna-sedmica/ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1965 Коментари: 0 Гласове: 1
image

::: Гледайте втората онлайн среща „Новото Възраждане“ на Фондация Гайд. :::
https://www.facebook.com/fondaciaguide/videos/850474455296135/
::: Последвайте линка във Фейсбук, натиснете бутона image  върху публикацията на страницата на Фондация „Гайд“ и гледайте предаването! :::

::: Продължение на дискусията относно силите осъществяващи Новото Възраждане."

::: "Има ли връзка между Свещената История на Богарите и личната ни биография, между някогашните събития и това, което ни се случва днес? И как да променим нейния ход в семейството, дома ни, във всичките ни предприятия и дела...?

Мнения, въпроси и коментари можете да споделяте сега в коментарите на публикацията, както и по време на излъчването на живо!“ Акад. Цветан Гайд :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 440 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 18.04.2019 22:05
image

~ Това е съобщението за втората онлайн среща „Новото Възраждане“ на Фондация Гайд. Блогът на Мерин публикува известието, за да може всеки, който има интерес да следи дискусията на живо. ~

::: Акад. Цветан Гайд: „Каня Ви на втората поредна онлайн среща на 18-ти април 2019 година (следващият четвъртък) от 20:30 часа, за да продължим дискусията относно силите осъществяващи Новото Възраждане."

Темата: ИСТИНАТА ЗА СВЕЩЕНАТА НИ ИСТОРИЯ И ЛИЧНАТА НИ СЪДБА

https://www.facebook.com/fondaciaguide/

"Има ли връзка между Свещената История на Богарите и личната ни биография, между някогашните събития и това, което ни се случва днес? И как да променим нейния ход в семейството, дома ни, във всичките ни предприятия и дела...?

Мнения, въпроси и коментари можете да споделяте сега в коментарите на публикацията, както и по време на излъчването на живо!“ :::

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1546 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.04.2019 22:40
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542962
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250