Лесно е да удовлетвориш оня, който не носи простор в сърцето си

::: Антоан дьо Сент-Екзюпери :::
 
Или за делата на онези истински учени, които не искаха да се харесват на малодушните и тесногръдите, а жадуваха да върнат достойнството на българската родова памет... Което не може да се оцени от онези "без простор в сърцата си"!

/от Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ /

~:~:~ Древните Траки ~:~:~
~:~:~ Родолюбие ~:~:~

 

След дълго чакане и трепет, най-сетне дочакахме да чуем голямата вест – че делото на Д-р Стефан Гайд е продължено успешно от Акад. Цветан Гайд и сътрудниците от Института по Т-Наука.

Директорът на регионалния исторически музей във Враца Георги Ганецовски е показал сензационна находка на най-старата писменост в света по време на семинар, посветен на най-ранната протописменост.

Находката е изследвана от отдела по тракология от института по Т-Наука върху Тракийско писмо. Плочката е разчетена чрез метода Гайд и използването на най-древните египетски йероглифи, чието значение вече е известно. Според учените от института архаичните йероглифи в Египет сякаш са някаква модификация на нашите знаци от Градешница – две хиляди години по-късно. 

Припомняме, че именно работата на института показва, че теориите за „безписмените траки“, живели по нашите земи, са безапелационно опровергани. Откритието и анализът на института завинаги променят представите за древния свят.

Като основатели на „Школата за научни изследвания за българската родова памет по Метода Гайд“, нашето удовлетворение беше пълно, тъй като по време на семинара за древната писменост по нашите земи, декодирана по Метода Гайд във врачанския музей е била представена и книгата „Тракийското писмо декодирано V – Мистериите на Самотраки и Руническата книга на тайните”.

Според директорът Георги Ганецовски, значимостта на откритието е огромна, защото и до ден днешен това си остава най-ранната протописменост в света. Ние смятаме, че с оглед незаслуженото „забвение“ на което Д-р Гайд от научните среди в България, подпомогнато от „услужливи“ блогъри-„родолюбци“, които не се колебаеха да клеветят великия български учен и да си приписват неговите заслуги, това събитие заслужава да бъде отбелязано от всеки българин. Защото десетки години преди то да се случи, един френски писател описва като във видение много точно емоциите и духовните събития около него… Много преди то да се случи.

 ::: „Винаги съм се учил да разграничавам същественото от неотложното. Неотложно е, разбира се, човекът да се храни, понеже ако не е нахранен, няма човек, няма и проблем. Но любовта, смисълът на живота и вкусът към Бога са по-важни. А порода, която се угоява, никак не ме интересува…

 Затова аз ви казвам: Ако съградите безполезния храм — понеже не служи нито за готвене, нито за почивка, нито за събиране на първенците, нито за водните запаси, а просто за извисяване на човешкото сърце, за омиротворяване на сетивата и за времето, което доузрява, тъй като много прилича на хранилище за сърцето, където се разполагаш, за да се потопиш за няколко часа в мир и покой, уталожени страсти и справедливост без лишени от наследство — и така, ако съградите храм, където болката от язвите се превръща в химни дароприношение, където смъртната заплаха става пристан, зърнат сред най-сетне укротените води, щяхте ли да мислите, че сте пропилели усилията си?...

Един глупав език представя вашия труд като безполезен. Но човешкото поведение опровергава със сигурност подобни твърдения!

Виждате как хора от всички краища на света се впускат в търсене на тези шедьоври от камък, които вие вече не произвеждате. Тези хранилища за душата и сърцето. Къде сте виждали човек, изпитващ потребност да обикаля света, за да посещава складове?

Естествено, човек използва стоки, но ги използва, за да преживява и греши по отношение на самия себе си, ако вярва, че на първо място стои желанието да ги притежава. Техните пътешествия имат други цели. Виждал си как хората пътуват от едно място на друго.

Вниквал ли си в целите им? Несъмнено някой благодатен малък залив или някоя отрупана със сняг планина или оня вулкан, който се уголемява от втвърдените си курешки, но преди всичко тези потопени кораби, които единствено отвеждат някъде. Те ги обхождат и оглеждат, мечтаейки, без да го съзнават напълно, да бъдат пасажери на борда им. Понеже не са устремени към нищо.

А тези храмове вече не приемат тълпите, вече не ги отнасят и не ги преобразяват в по-благородна раса, подобно на пашкула. Всички тези преселници вече не притежават кораб и не могат да се преобразят, и – в началото бедни и слаби духом – да придобият, по време на това пътуване на борда на тези каменни кораби, богати и щедри души.

Затова всички посетители обикалят потъналия храм, обхождат и търсят и пристъпват по огромните грейнали плочи, излъскани от множество стъпки, слушайки как само техните гласове отекват сред величаво мълчание — изгубени в гората от гранитни колони и вярващи както историците, че просто се образоват, докато по биенето на сърцето си те биха осъзнали, че всъщност от колона на колона, от зала на зала, от кораб на кораб търсят капитана и че всички те са тук, зъзнещи в сърцето си, без да го знаят, зовящи за помощ, която не идва, в очакване на преображение, което им се отказва, отново натикани дълбоко в себе си, понеже вече няма друго, освен мъртви храмове, наполовина погребани в пясъка, понеже вече няма друго, освен заседнали кораби, чийто запас от мълчание и сянка е зле защитен, и които се пълнят с вода отвсякъде с тези огромни пространства синьо небе, прозиращо през рухналите сводове или онова скриптене на пясъка през отворите на стените. И жадуват с жажда, която не ще бъде утолена…

Казвам ви…, вие ще се родите само ако се посветите на създаването на истинската творба, тъй като тя ще ви обсеби, тъй като вече не тя ще ви служи, а вас ще застави да й служите. И ще ви изтръгне от вас самите. Как биха се родили велики архитекти, ако създават творения, лишени от величие?

Вие ще станете велики само ако камъните, за които твърдите, че зареждате със сила, вече не са предмети за тълпата, убежища за удобствата или предназначени за доказана всекидневна употреба, а пиедестали, стъпала и кораби, които отвеждат към Бога…

Смелостта съвсем не се състои в това да си отидеш, нанасяйки удари по носителите на други истини… Няма да слушам множеството, защото то не вижда кораба, който е над него. Ако ковачите на гвоздеи бяха мнозинство, те биха подчинили дъскорезачите на истината на ковачите на гвоздеи и не би се родил никакъв кораб…

Малко ме е грижа да увековечавам човешкия род, ако той не пренася своя багаж. Съсъдът наистина е най-необходим, ала от питието зависи цената. Няма и да помирявам. Защото да помиряваш значи да се задоволяваш с отвратителната хладка смес, в която са се помирили ледени и горещи напитки.

А аз искам да спася хората със собствения им вкус. Тъй като всичко, което търсят те, е желателно, техните истини са съвършено очевидни. На мен се пада да създам образа, който да ги обхване. Понеже корабът е мерилото за истината на дъскорезачите и за истината на ковачите на гвоздеи…“ ::: Антоан дьо Сент-Екзюпери, „Цитаделата“ (1948) :::

::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школата за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ ::: Клуб „Родова памет“ на facebook/com/rodovapamet :::

 ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА – "Сензация! Показаха най-старата писменост в света във врачанския музей" – МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТE ТУК

~:~:~   Блогът на Мерин   ~:~:~

::: Тематични Раздели :::
::: Апология на Християнството :::
::: Древните Траки :::
::: Личностно Развитие :::
::: Родолюбие :::
::: Истински Истории :::

 ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa ::: 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~