Или какво представлява Денят на Страшния Съд в българския фолклор според Метода Гайд
фрагменти от книгата „Шифърът на Гайд“
/от Красимир и Дияна Мерин/
~:~:~ Древните Траки ~:~:~
В народната митология е останало поверието, че 15 юни е денят на „Страшния съд”. Става въпрос за Видовден – денят, в който всеки очаква възмездието си. Поверието се свързва с вярата, че (ангелът/словото) Вида отсява истината от лъжата и дори и съдът да сгреши, идва „Видовден“, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.
Дали това древно поверие на предците ни не е причината Темида – чиито корени са в Египет и е символ на истината и справедливостта – да е изобразявана от египтяните с меч и с щраусово перо в косата, а днес да е популярна с по-късния си образ на жена с превръзка на очите, която държи везни в едната ръка и меч в другата?
Или фактът, че думата Маат (която според дефинициите в трако-орфическите мистерии и египетските мистерии Д-р Гайд разчете като „Истината“, „Реалността на Видимото Слово“, „Законът на Природата“, а Акад. Цветан Гайд като „Духовната Реалност зад всяко нещо“, „Вечната Истина“) е дала началото на термина „магистрат“ и затова Темида с превръзката е олицетворение на човешката правда (която винаги е сляпа), а не е олицетворение на божествената правда (Маат), която единствено може да съди справедливо човешкото сърце?
„В текста от Плочката от Караново се наблюдава за пръв път и опит за обожествяване на Царската Власт, която за да царува "с короната и жезъла на Правдата", изисква от нейния представител да е "преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението", и да се е превърнал в човек с "Божествено Естество", т.е. да бъде измежду елита на Посветените. Подобни елементи са типични и за по-късните епохи където тракийският цар-жрец е задължително орфик, посветен в мистериите, а фараонът в Египет бива коронован само след ритуалното поставяне на статуетката на Истината (Маат) да царува с него в тронната зала.“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано I“, 2006 г.)
„За да разберем истинската същност на орфическото учение на Питагор е необходимо да обърнем внимание на факта, че той дефинирал Творческите Научни Постановки като - ТЕОРЕМИ и разделял всички търсещи познание и мъдрост мъже на две категории: акузматици (слушатели - начинаещи) и математици (посветени, знаещи). Преди да си кажете "Ъхъ, да, ясно", чуйте следното: нито думата "теорема", нито думата "математик" са означавали в епохата на Питагор това, което им е "залепило" като дефиниция нашето "модерно" ново време! Защото думата "тео-рема" означава в своя точен оригинален превод - "Бог-Слово" (божествено слово, имащо сила да сътворява), а думата "маа-ти-маат-ик" означава "виждащ-Маат" човек, а "акус-Маат-ик" - съответно - "чуващ-Маат" човек, като "Маат" е древният принцип, който трако-египетските мистерии дефинират като "Истина", "Реалност", "Видимо Слово", "Законът на Природата" и т.н… Питагор въвежда и т. нар. принципи на "Гематрията", с помощта на които той и учениците му твърдят, че е възможен който и да е акт на сътворение, който биха си пожелали! Любопитно е, разбира се, че терминът "ге-маат-рейа", означава буквално: "земното-виждане-на Рейа" или "земното проявление на Божия Дух", т.е. Питагор въвежда за първи път наука, за това как духовното (вътрешното в съзнанието) да се материализира (сътвори, въплъти) в земното (материалното) чрез силата на СЛОВОТО!“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано II“, 2006 г.)
„В Тракийската Херменевтика, ентусиастът не може да "изплува" от мисловния хаос, където има реална опасност да изгуби вярната преценка на разума си, и да бъде обсебен от силите на разрухата и мрака. Затова, според съхранените орфически традиции в питагорейската школа, учениците се причисляват първо към "акусматиците" (слушателите), а зрелите -"математиците" ("виждащите Маат") са тези, които минавайки през всички нива на духовното словесно мляко (смляното и устно предадено учение), стигат до твърдата храна на непосредственото съзерцание на Божествените архетипи. Това степенуване просъществува и в ранно-християнските последования за оглашените и верните, и различния техен достъп до светите Христови тайни.“ (Акад. Цветан Гайдарски, „Тракийският Орфизъм за напреднали“).
Според запазените древни текстове Maат е помощникът на Озирис в отсъждането на мъртвите по техните сърца. Любопитното е, че името на „Рамзес II“ (фараонът е бил считан от обикновените хора за наместник на бог на земята – поверие което през вековете се е изродило при злите фараони в обожествяването на фараона като самия бог) се е записвало и като „Узер-маат-ре“, а йероглифът за „Истината“, „Правдата“ (Маат) съдържа изображението за „перо“, което се свързва със Словото – .
Според декодирането на името Озирис (което винаги се е превеждало така в класическата литература от Плутарх до наши дни), което е изписано като УС-ИРИС на тракийската погребална плочка от Точиларе и беше разчетено като „Всемогъщият Творец“ и „Исус“ (виж елегантния метод на Д-р Стефан Гайд в „Тракийското Писмо Декодирано III“, 2007 г.) излиза, че българското поверие за Видовден не е честване на „осъдените“ – а на търсещите промяна, за да не ги постигне възмездието.
За наследниците на нашите предци, Видовден е ден за напомняне на онези, които нехаят за делата си, че рано или късно злите намерения и мислите им ще „изработят“ в тях и наказание. Затова и единствено в българските поверия, този ден се свързва и с поклонението към Слънцето (което според трако-богарската вяра е Дион Исус, Слънцето на Душите).
Навярно това е причината вярата на предците ни в благоденствието на онези, които се покайват да е описана от фолклористите ни стотици години по-късно (и както пише Димитър Маринов, „по време, когато много от ритуалите вече не се изпълняват и има много малко стари хора, които помнят произхода им“). В изследвания на фолклористи четем за посрещане на деня в ранни зори заради поверието, че това ще даде здраве и сила; за простиране на чеиза от моми, за да бъде огрян от слънцето и други подобни.
Тези поверия обаче единствено потвърждават смисъла на автентичната вяра на трако-богарите в силата на „Слънцето“ да трансформира човешкия живот. Това се потвърждава и от смисъла на декодираните текстове на тракийските жреци от книгите „Тракийското Писмо Декодирано“ (Д-р Стефан Гайд) и „Тракийският Орфизъм за напреднали“ (Акад. Цветан Гайдарски).
Тъй като богарският (българския) език според Д-р Стефан Гайд е първоезика, от който са произлезли всички останали езици, коренът на думата „видя“, „вида“ е свързан с виждане или проглеждане за греховете и нуждата от промяна. Затова и в някои балкански страни учени-атеисти твърдят, че това е ден за честване на някакъв Бог Виду (например, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска). А в Чехия и Саксония съвсем директно се заявява, че това е денят на виждането, което прогонва слепотата.
По тази причина, „езичниците“ (онези, които са отхвърлили Божествената Реч на богарите) през вековете са свързвали този ден със заклинания за здраве и благоденствие, тъй като едно е било сигурно – че този ден все някога идва за всеки! Това навярно е и причината за поговорката „Всяка коза на свой крак, но ще видим като дойде Видовден“. Смисълът на това е, че ще дойде денят на възмездието, когато всеки ще си получи заслуженото и ще бъде наказан за сторените дела. Или както казва народът, „Ще дойде Видовден”.
::: Красимир и Дияна Мерин, основатели на „Школа за изследвания на българската родова памет по Метода Гайд“ :::
~:~:~ Блогът на Мерин ~:~:~
::: Тематични Раздели :::
::: Апология на Християнството :::
::: Древните Траки :::
::: Личностно Развитие :::
::: Родолюбие :::
::: Истински Истории :::
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
::: Ако ни последвате в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, ще можете да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa :::
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
2. ::: Древните Траки
3. ::: Личностно Развитие
4. ::: Родолюбие
5. ::: Истински Истории
6. ::: БЛОГЪТ НА МЕРИН в BlogSpot
7. В защита на истинската родова памет на българите от новите „нашественици“
8. „Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден” ::: Никола Вапцаров :::
9. Пресконференцията в БТА „Прародината на древните гали (келти) - Древна Тракия“ и големият пробив на Института по Т-Наука в декодирането на тракийските руни