~:~:~ БНР Радио Варна ~:~:~

::: http://bnr.bg/varna/post/100981641/predstavane-na-kniga-trakiiskoto-pismo-dekodirano-v :::

::: Слушайте запис на срещата-разговор с автора на 5-та книга от поредицата Тракийското Писмо Декодирано – „Мистериите на Самотраки и Руническата Книга на Тайните”. :::

::: С Цветан Гайд разговаря Вяра Николаева ::: http://82.119.84.123/storage/RadioVarna/News/cvetan gaid.mp3 :::

::: Академик Цветан Гайд разказва за най-новите и сензационни открития на Института по Т-наука за Езика и Писмеността на богоизбрания ни народ. Познанието, преследвано от враговете на българите и човешкия род, сега ни разкрива Тайните, които движат света и събитията в него. Думите на Силата, съхранени в древните ни руни, имат мощта да ни направят отново народ на Славата и Словото, каквито са били предците ни. :::

Или как да разбираме Деня на Страшния Съд в българския фолклор според Метода Гайд

/от Красимир и Дияна Мерин/

В народната митология е останало поверието, че 15 юни е денят на „Страшния съд”. Този ден е наречен Видовден и в него всеки трябва да очаква справедливо възмездие за делата си.

Поверието се свързва с вярата, че (ангелът-Слово) Вида отсява истината от лъжата и дори и съдът да сгреши, този ангел идва на „Видовден“, за да получи всеки своята награда или наказание.

Дали това древно поверие на предците ни не е причината Темида – символът на истината и справедливостта, да е изобразявана от египтяните с меч и с щраусово перо в косата?

Поверието за Видовден е свързано с тракийската дума „Маат“, която беше разчетена от Д-р Стефан Гайд като „Истината“, „Реалността на Видимото Слово“, „Законът на Природата“, а от Акад. Цветан Гайд – като „Духовната Реалност зад всяко нещо“, „Вечната Истина“. Навярно тази дума е залегнала в корена на термина „магистрат“, а Темида се изобразява днес с превръзка на очите, везни в едната ръка и меч в другата, като олицетворение на човешката правда, която е сляпа за божествената правда Маат.

Според българския фолклор Видовден е преобраз на справедливата съдба над човешкото сърце, защото „Маат“ не е сляпа за онова, което човек мисли, говори и върши. Какво ни разкри в тази насока „Тракийското Писмо Декодирано“ за поверията на нашите предци – траките?

„В текста от Плочката от Караново се наблюдава за пръв път опит за обожествяване на Царската Власт, която за да царува "с короната и жезъла на Правдата”. Тя изисква царят да е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, и да се е превърнал в човек с "Божествено Естество", т.е., да бъде измежду елита на Посветените... Фараонът в Египет бива коронован само след ритуалното поставяне на статуетката на Истината (Маат) да царува с него в тронната зала.“ (Д-р Стефан Гайд, „Тракийското Писмо Декодирано I“, 2006 г.)

Според запазените древни текстове, Maат е помощникът на Озирис в отсъждането на мъртвите по техните сърца. Любопитното е, че името на Рамзес II (фараонът е бил считан от обикновените хора за наместник на Бог на земята – поверие, което през вековете се е изродило при злите фараони в обожествяването на фараона като самия бог), се е записвало и като „Узер-маат-ре“, а йероглифът за Маат („Истината“, „Правдата“) съдържа изображението за „перо“, което се свързва с Вечното (Божественото) Слово – ).

Според декодирането на името „Озирис“ (което винаги се е превеждало така в класическата литература от Плутарх до наши дни, и е много близо до българската дума „озарен“), то се изписва като „УС-ИРИС“ на тракийската погребална плочка от Точиларе и означава „Всемогъщият и Всевиждащ Исус“ (виж елегантния метод на декодиране на тракийската писменост на Д-р Стефан Гайд в „Тракийското Писмо Декодирано III“, 2007 г.).

Излиза, че българското поверие за Видовден не е честване на „осъдените” – а на търсещите промяна, за да не ги постигне възмездието.

Затова за нашите предци, Видовден е бил ден за напомняне на онези, които нехаят за делата си, че рано или късно злите намерения и мислите им ще „изработят” в тях и наказание. Затова и единствено в българските поверия, този ден се свързва и с поклонението към „Слънцето”, което според трако-богарската вяра е „Дион (Господарят) Исус, Слънцето на Душите“.

Навярно това е причината вярата на предците ни в силата на покаянието да се свързва според фолклористите с ритуали за посрещане на деня в ранни зори за здраве и сила, или за простиране на чеиза от моми, за да бъде огрян от слънцето.

Подобни ритуали говорят за разбирането, че Видовден е ден за  „просветление” на човешката душа; ден за „гледане към слънцето“, за да се намери истината. Това е коренът и на поговорката за разпознаване на лъжливи думи, „Този като ти говори, гледай къде е слънцето”.

Тъй като богарският (българският) език според Д-р Стефан Гайд е първоезика, от който са произлезли всички останали езици, коренът на думата „видя”, „да вида” е свързан с виждане или проглеждане за нуждата от промяна.

В някои балкански страни, учени-атеисти твърдят, че Видовден е ден за честване на някакъв Бог Виду (например, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска). Но в Чехия и Саксония съвсем директно се заявява, че това е денят на виждането, което прогонва слепотата.

По тази причина, „езичниците” – отхвърлили Божествената Реч на богарите – са свързвали през вековете Видовден със заклинания за здраве и благоденствие, тъй като са знаели много добре, че ще дойде денят на възмездието, когато всеки ще си получи заслуженото и ще бъде наказан за сторените дела!

Това навярно е и причината за появата на поговорки като „Всяка коза на свой крак, но ще видим като дойде Видовден“.../ Фрагменти от книгата „Шифърът на Гайд”/