„... Човешката мъдрост и философия за Бога са посредственост и глупософия!... Колко време трябва да разбереш това, което наричаш „прости неща"! Нима е „просто" нещо да намериш себе си? И нима е изгубено времето, преминало в търсене на Божията Премъдрост?... Наричаш странствувансто си из толкова много чужди земи напразно, сякаш че натрупаният опит в тях не означава нищо?... ~ Из „Тракийските хроники“, Фондация „Градът“, София 2010

… Тракийската Орфика винаги е била съкровищница на Логоса и Неговата София (Премъдрост) и е съвсем логично да има приемственост и даже тъждественост между християнския гносис (знание) и орфическата книжнина. Изобщо не е за учудване, и че орфическите християни някога, а и днес, цитират ученията на първоапостолите и Думите на Иисус Христос в свещените писания, като пример и образец на Истинската Орфика.

Тракийските орфици се покланят от дълбока древност на Бог, чието име е идентично с това на Християнския Бог, а именно Исус (при траките - Дион-Исус = Слънцедатния Исус, или Слънцето-Исус). Очевидно Тракийският Дионисус (Дионисий, Дион-Исус) и Християнският Исус имат много обши характеристики…

... Тя, орфическата Премъдрост, като практично знание, е функционираща и днес във всяка област на човешката култура и обществената деятелност. Божествената София /Премъдрост/ е валидна и безценна като духовно помагало, независимо от вероизповеданието и светогледа на практикуващия. Това е така, защото много преди да се разделят и обособят като отделни подходи и дисциплини на познанието и битието, науката, изкуството, религията, както и обществените взаимоотношения, са били Едно Единно Цяло... И днес, когато четем древните образци на Тракийското Софиянско учение, се удивляваме от красотата и възвишеността на идеите в тях. Защото и днес писанията на античните и средновековните отци на църквата затрудняват съвременните преводачи и изследователи на тяхното наследство, поради сложността на мисълта и богатството на езика на авторите им...

... Няма общуване, общност или обществени взаимоотношения без участието на скритите принципи на Орфическата София (Премъдрост). Всяко изкуство и творчество, освен като отражение на вътрешните светове, представлява своеобразен диалог на автора със своето минало, бъдеще и настояще, но преди всичко има за цел, посока и адрес - другия (другите), като плод на стремежа, копнежа на твореца да сподели своите достижения, знания и преживявания, за да бъдат оценени, запазени и съпреживявани като събитийност от другите и заедно с другите...

... Така както тракийските хероси са първичните прототипи на гръцките смъртни и безсмъртни персонажи, така и деветте Музи (първоначално три) са жрици на Храма (Орфей), вдъхновителките на човешкия род, извиращи от Тракийската София...

... Музите в орфическата традиция са персонифицираните творчески еманации на Божествената София /Премъдрост Божия/. Мъдрост означава познание, но и способност. Тя е способността за познание, тя е и познанието, което дава способност за всичко. Като първа най-типична характеристика на Божествената природа на Благото, Премъдростта (София) прониква навсякъде, във всички светове...

...Естествено, винаги е имало пародии и извращения на свещените традиции измежду всички народи, сред които се е разпространило първоначалното Богопоклонение и Орфическата София / Премъдрост Божия /, което с пълна сила важи и за елинските имитатори и гърчеещите се родоотстъпници. Буквалното разбиране показва непознаване на Мистерийния Език на Призоваването, който са използвали нашите прадеди, което е причина за пародийния вид на Божествения свят в гръцката религия, както и за безброй недоразумения в тракологията днес. " ~ из„ „Тракийският Орфизъм за напреднали“, Академия Орфика, София 2007 г.

... Древнотракийската религиозна мисъл, философия и култура се отличават с много високо ниво на интуитивна архитипна духовност, концептуалност, и уникална обществено-управленческа актуалност още от четвъртото хилядолетие пр.н.ера (едно-две хилядолетия преди подобни схващания да са регистрирани сред други етноси и на други места по света).

Както се убедихме от подробния анализ на текстовете върху Тракийските Плочици (от Градешница и Караново), нашата начална хипотеза, че Тракия е "оплодила Египет с богатствата на Древната Реч и Писмо" (както ни загатваха тайните орфически текстове, цитирани в началото на този труд), съвсем не ни изглежда вече необоснована или трудно доказуема!

Доказателственият материал поместен в тази книга, превръща първоначалната ни хипотеза в сериозна научно обоснована теория, която единствено може да даде задоволително научно обяснение за множеството религиозно-философски и културни феномени, запазени в текстовете на Древен Египет, повлияни от Древна Тракия и архаичната (първична) религия на Древна Тракия (от 5-4 хил.пр.н.ера), и намерили своето по- нататъшно развитие на Египетска почва, където и придобиват своя по-късен, чисто Египетски стил и културен облик...

... Орфическите концепции духовно оплождат поселения на древния свят чрез Тракийската експанзия, колонизация и диаспора, упражнявайки културно и цивилизационно влияние далеч от сърцето на Тракия - родината на патриарха Орфей. Тази тенденция се засилва през елинистичния период след завоеванията на Александър Македонски, през която бурна епоха Тракийската София (Премъдрост) е спойката за интеграцията и синкретизма между различните местни и глобални културни влияния, вярвания и традиции, един вид интелектуалния й духовен „хоросан" за сградата на една наистина глобална цивилизация....

... Нашето изследване ни дава автентично свидетелство от самите автори на свещената литература в ранно-християнските общества и общности, разкриващо процесите на историческа приемственост в Богооткровението - между Орфическото познание на древната Тракийска Премъдрост (София) и историческата Теофания (Явление на Божеството)...

... По политически и верски причини са правени многократно опити да бъдат заличени във времето тези белези и свидетелства в свещените текстове. „Вездесъщите фарисеи" (този път не книжниците- членове на юдейската религиозна партия в Палестина, но влиятелните имперски администратори) се опитват отново да скрият Ключа на Знанието, като поставят нова идеологическа завеса от импотентна религиозна схоластика, забулваща Свещените Тайни на Бога-Слово. За тази цел, тълкователи на свещените текстове, верни на имперската политика, преписват и превеждат така автентичните писания, че техният езиков „пласт" покрива и преиначава оригиналното послание, което съдържа много повече дълбочини и Божествени Тайни. Така до масовия читател достигат неточни преводи и една скопена версия на свещените книги, „задръстена" от понятия и идеологеми, вменени от недобросъвестните редактори...

... В голямата си част херметическите и орфическите писания се припокриват в значителна степен... И тъй като орфическите текстове са най-древните (плочите на Орфическия Завет и най-старите глави от Тракийската книга на мъртвите датират от 5000-4000 г. пр.н.ера), следователно те са на практика и първите „херметически" текстове, написани на тракийски пиктографски скрипт, преписвани по-късно на бохарската фонетична азбука и най-сетне на преводни езици като гръцки, латински, славянски и др., между които и J. Brashler, P. Dirkse, D. Parrott - The Nag Hammadi Library, 1978) латинската (най-пълна) версия на „Асклепий" и тази от Наг Хамади представляват един и същ по-ранен и от двете текст, ние представяме тук част именно от латинската версия, за сравнение с по-ранни тракийски орфически текстове:

„Тайната Проповед на Планината. Трижди Величайшият Хермес към сина Тат“:

Тат: Кой е сеятелят, татко, защото съм в пълно неведение.
Хермес: Това е волята на Бога, сине мой.
Тат: И от какъв род е този, който се ражда на света, татко? Защото аз не споделям онази същност у мен, която излиза извън пределите на чувствата. Този, който е роден, ще бъде Син на Бога, различен от Бог
Хермес: Изцяло, защото е съставен от всички сили.
Тат: Татко, ти говориш с гатанки, не като баща на син.
Хермес: Сине мой, този Род никой не го учи, но когато той пожелае това, паметта му се възражда от Господа...
Тат: Разкажи ми за това. Кой все пак е творецът на Прераждането?
Хермес: Синът на Бога, Единият Човек, по Волята на Бога... (текст: R339-348, Р. 114-128, Pat. 15b-17b, Corpus Hermeticum ХIII)“ ~ Из „Трижди Величайшия Хермес“, Джордж Р.С. Мид, Военно Издателство, София 2005 г.

Същият откъс, ползващ очевидно по-различен орфически първоизточник, е представен в кодекса на „Тракийските Послания" в следния вид:

„Песента на Орфей. Тайна Беседа между Тройно Великия Тълковник и Сина му“:

„- Но кой посява това семе, Отче мой, нищо не разбирам!
- Сам Бог в Своята Воля, дете мое.
- Добре тогава, а това, което се ражда отново, това пак аз ли ще съм? Същата ли природа като сега ще имам?
- Роденото ще бъде с ново естество - Божествено и ще бъде Дете на Бога, Който е все во все, и природата на Баща си ще има, в Когото са Силите.“ ~ Из „Тракийските послания“, Bulgarian Language Copyright © byThe Thracian Church (See Dedication & Copyrights & Authorizations Page), Фондация "Градът" София 2005 г.

~:~: „... Орфическото изкуство не трябва да се разбира само като умението да създаваш комуникативни форми или предмети с художествена стойност, но преди всичко като изкуство на живеенето, познание на Битието, на себе си и Първоизточника, Мъдростта да твориш дълговечно добро, което като материално ехо се проектира в паметници на културата, които потомците наследяват.

Орфическата Култура е Майка на култивирането на човешкото битие по подобие на идеалния негов първообраз /първообрази - ейдоси, архетипи/, който живее в нас и който според Тракийския Епос е отражение на Първичната и Вечна Действителност.

Култивирането в орфически смисъл е възстановяване и облагородяване на човешката природа, сакрализиране на външното пространство като светилище на Творческия Дух, като свещена територия на "късче" пресътворена земя. Това външно пространство е не само физическо, то е пространство на взаимоотношенията в семейството, рода и общността, среща за взаимовръзка между Азът и Не-Азът.

Поради това е толкова актуална и днес орфическата концепция със своето социално и обществено послание за хармония и интеграция.

Любовта всичко съединява, учи Свещеното писание, и това е именно така, защото само в разбирането на другия, в разпознаването в него на същите вечни екзистенциални съдържания, ние можем да намерим Мир с другите и със себе си, да бъдем едновременно верни на Завета на предците си и актуални за модерните предизвикателства на съвременния прочит...“ ~:~:~

::: из „Тракийския орфизъм - определение“ от книгата „Тракийския орфизизъм за напреднали“, Академия Орфика, София, 2007г. :::